RSS

„Силмарилион” от Джон Р. Р. Толкин

22 Февр

1048.max

„Силмарилион“ е епичен фентъзи-роман от писателя Джон Роналд Руел Толкин, който е издаден след смъртта му. Представлява роман от легенди от цикъла за Средната земя, събрани и обединени в едно произведение от неговите записки от неговият син Кристофър Толкин.

Сюжет: Това е историята на Силмарилите, трите прекрасни камъка, създадени от Феанор, най-надарения творец сред елфите. В тях той пленил светлина от Двете дървета, озаряващи страната на боговете Валинор. Когато първият Мрачен владетел Моргот унищожил Дърветата, тази светлина оцеляла само в Силмарилите; а Моргот ги заграбил и ги вградил в своята корона, пазена в непристъпната крепост Ангбанд, далече на север в Средната земя.
Разказ за бунта на Феанор и неговия народ срещу боговете, за тяхното изгнание в Средната земя и за войната им срещу Великия враг – една безнадеждна война въпреки целия героизъм на елфите и хората.

My Experience: Като голям фен на „Властелина на пръстените и „Хобит“, дълги години таях съмнения относно „Силмарилион“ и все отлагах посягането към тази книга. Преди две седмици, един приятел ми обясняваше как това е най-великата книга която е чел, по-добра от всичко което е писал и някак си ме обеди да зарежа всичко друго, което бях запланувал да прочета, и до подхвана прословутия „Силмарион“. Последваха две седмици в безкрайни мъки и опити да не зарежа книгата. От първите стотина страници бях раздвоен буквално на двата полюса. От една страна това беше най-увлекателно омагьосващият стил на писане с който някога съм се сблъсквал. Сякаш вълшебна поезия, под формата на проза, извираше от всяка страница (браво за което на Любомир Николов), истинска наслада за сетивата. Стил който неусетно те пренася в един друг свят – светът на Средната земя. От друга страна обаче, това бе най-скучното повествование което съм чел. Набъкано с безброй герои и места с трудно смилаеми имена, някои с по две, три, че и повече. На моменти имах чувството, че чета на някакъв непознат за мен език, който звучи великолепно в главата ми, но от който не разбирам нито думичка. От средата на книгата, нататък, има две, три интересни (с други думи – разбираеми) истории, които са с по малко герои и затова и в тях по-лесно се проследява историята. Затова и оценката ми за тази книга е силно раздвоена. Ще дам 2,5/5, защото стилът на Толкин е уникално гениален и защото скуката си е скука. Съветът ми към всички, които подхванат тази книга е – първо се заредете с карти на Средната земя, второ – телефонният указател на героите на поредицата, който ще намерите в края на книгата, винаги да ви е под ръка, ще ви трябва. И трето – освободете си съзнанието, заредете се с търпение, и се опитайте да се насладите на всяка страница от тази книга. Пък може и за вас да се окаже най-добрата книга, която сте чели някога.

Стилът на автора: Като университетски преподавател и лингвист, Толкин прекарва голяма част от живота си в изследване на езика и неговите закони и правила и  в последствие създава отделни езици със своя собствена граматика, които използва в произведенията си. Толкин е също така задълбочено изследва скандинавските, балканските и редица други митове и легенди. Всичко това оформя в писателя един уникален стил, който го превръща в един от класиците световната литература. Историята е поднесена като сборник с митологични разкази и легенди. Стилът на „Силмарилион” е приказен, приключенски, магичен, детайлно описателен, обвит във мрачни нотки и най-вече изключително мащабен и епичен. И всичко това е великолепно пресъздадено от преводача Любомир Николов. Единственото слабо място, от към стил, в тази книга са диалозите. Почти няма такива, където има, са абсолютно излишни.

Фентъзи свят: Средната земя е един първите измислени фентъзи светове. Толкова е мащабен и детайлен, че Толкин решава да му направи карта.

Магия и Магически системи: Магията буквално извира от всяка страница. Използва се системата на заклинанията и вълшебните предмети и места.

Образите: Тъй като книгата проследява отделните истории на множество герои, те не са детайлно развити, а са просто еднопластови образи, за които предимно се разказва, тъй като в тази книга на първи план е историята за вечната борба между Доброто и Злото, а не героите. Всеки от героите му си има история и родословно дърво, които са поместени в книгата Расите са взети от различни митове и легенди, и не малък брой са измислени от Толкин. Има елфи, джуджета, таласъми, тролове, орки, енти, дракони, хора и много, много други.

Плюсове:

  • Детайлно описания.
  • Мащабен и детайлно описан фентъзи свят..
  • Разнообразни раси.
  • Грандиозни и мащабни битки.
  • Интриги и обрати.
  • Омайващо пленителен стил на писане.

Минуси:

  • Стотици важни и в повечето случаи абсолютно ненужни герои и места, с по няколко имена, които тотално объркват читателя.
  • Скучно повествование.

Оценка: 2,5/5 Добра.

Advertisements
 

Етикети: , , , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: