RSS

„Амулетът на лудия бог“ от Майкъл Муркок

28 Февр

639.max

„Амулетът на лудия бог“ е вторият роман от цикъла „Легенди за Руническия жезъл“ на Майкъл Муркок

Сюжет:  След като дукът на Кьолн – Дориан Хоукмун, се е спасил от влиянието на черната перла, той тръгва заедно със своят приятел Оладан от Българските планини, обратно към Камарг, за да помогне на граф Медни в борбата му с Грандбретан. Но за да стигне до там трябва да премине през дебнещите го вражески войски. По пътя разбира, че граф Медни е ранен а дъщеря му Изелда отвлечена. За да види отново годеницата си той трябва да победи Лудият Бог и  да му отнеме това което по право му принадлежи – Амулетът на лудия бог…

My Experience: Доскоро четях по няколко книги от автор или поредица, но напоследък, чета много разпокъсано. Затова захванах поредицата „Легенди за Руническия жезъл“, от една страна, заради малките като обем книжки, които ще ми позволят да прочета цялата поредица, и от друга старана ще се запозная с този абсолютно непознат за мен ретро-фентъзи автор. Много ми хареса. Чете се леко и на един дъх,тъй като автора пише с много екшън и динамика.

Стилът на автора: Увлекателен стил, доста динамичен и без излишни описания, поради което изглежда малко претупан. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, и проследява приключенията на Дориан Хоукмун. Действието е още по забързано и от това в Първия роман и случките се нижат с шеметни темпове една след друга.

Фентъзи свят: Светът в „Легенди за Руническия жезъл“ алтернативна версия на следсредновековна Европа със солидно количество стийм-пънк елементи.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място. Магията е преплетена с машинариите които е измислил автора. Споменават се, разбира се, и магьосници но те не практикуват занаята си по стереотипния принцип – със заклинания.

Образите: Героите не са много добре развити, тъй като е наблегнато повече на действието. Като във всяко героично фентъзи и тук се проследява борбата между Доброто и Злото, което прави героите малко еднопластови. Но искам да откроя косматия спътник на Хоукмун – Оладан от Българските планини. Все пак, колко често се използват български герои от западни автори? Аз се сещам само за Виктор Крум от „Хари Потър“

Плюсове:

  • Кървави и мащабни битки.
  • Добре измислен фентъзи свят от следсредновековен тип.
  • Магията е малко.
  • Увлекателен стил.

Минуси:

  • Еднопластови герои.
  • Доста предвидима книга без обрати и интриги.

Оценка: 4/5 Много добра.

Advertisements
 

Етикети: , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: