RSS

„Кладенецът на възнесението“ от Брандън Сандърсън

28 Апр

Кладенецът на възнесението

„Кладенецът на възнесението“ е вторият роман от поредицата на Брандън Сандърсън – „Мъглороден“

Сюжет: Злото се е променило. А войната едва започва… Те правят невъзможното, като свалят едно богоподобно същество, чиято жестока власт е продължила хиляда години. Вин — момиче от улицата, превърнало се в най-могъщия Мъглороден, и Елънд Венчър — млад идеалистичен благородник, които я обича, трябва да построят върху пепелищата на империята едно ново, здраво общество. Но едва са започнали, когато ги нападат цели три армии. Лутадел е обсаден и когато всичко изглежда изгубено, една древна легенда им вдъхва надежда. Никои обаче не знае къде се намира Кладенецът на Възнесението и каква е силата, която съдържа. Може би ще се окаже, че премахването на лорд Владетеля е било най-лесната част. Голямото предизвикателство що е да оцелеят след неговото падане.

My Experience: „Кладенецът на възнесението“ в много отношения е дори по-добър и от първия роман от серията. Докато в „Последната империя“ Сандърдън на дълго и на широко ни занимаваше с атмосферата и магичните принципи на фентъзи света който е измислил, то тук ни хвърля директно в действието пращайки ни в обречения град Лутадел, който от вън е обсаден от могъщи армии, а от вътре е разкъсван от интриги, предателства, глад, морални терзания на героите, въобще все неща характерни за всеки обсаден град. И с всяка страница нещата се влошават все повече и повече, докато се стигне до финал пълен с кървави битки и обрати след обрати, леко отворения финал те кара веднага да посегнеш към третата книга от поредицата. Това е един от най-добрите фентъзи романи който съм чел и се нарежда сред фаворитите ми в жанра. С интерес продължавам с поредицата, за да видя какво още ми е подготвило гениалното въображение на новия крал на фентъзито – Брандън Сандърсън

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои, като всяка глава започва с цитат от дневника на мистичен герой, чиято съдба се разплита в края на романа. Стилът на Сандърсън е съвсем леко разточителен, но все пак той е искал да запознае читателите си с детайлите на света, който изгражда и магичните закони на който е подчинен. Въпреки това не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Мъглороден“ се нарича Последната Империя. Постапокалиптичен пустинен свят, над който през деня се сипе пепел, а през нощта е обвит от непрогледна мъгла. Политическата система в Последната империя е от робовладелски тип. Населяван е от различни хуманоидни раси, като в тази книга е наблегнато на три от тях; благородниците – робовладелци живеещи в охолство, родове разделени на домове, които постоянно враждуват помежду си, борейки се за икономическо надмощие, скаа – техни роби, живеещи в мизерия и недоимък и терисейци – занимаващи се с ферохимия, пазители на знанията. В този роман се запознаваме обстойни с още две от расите;  колоси – раса на войни-чудовища, създадена от лорд Владетеля и по-късно използвана от него за завладяване на света и Кандрараса от странни същества, които могат да поглъщат мъртвото тяло на човек и да го възпроизвеждат със собствена плът. Те съхраняват костите на човека, когото имитират, и ги използват в строежа на тялото, тъй като кандра нямат собствен скелет. Служат на хората чрез Договори — които се купуват срещу атиум — и са в родствени връзки с мъгливите духове. .

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-желязно построените магически системи. Маговете черпят сили от металите, като различните метали дават различни сили. Основно биват два вида – аломантията и ферохимия. Аломантията черпи енергията си от погълнати метали, а ферохимията я изсмуква от тялото на потребителя си. Използващите аломантия се наричат Мъгливи – и могат да черпят сили само от един метал, като го поглъщат и се разделят на:

  • Дърпач – разпалва желязо. При разгаряне на желязо аломантът вижда сини линии, насочени към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размерите и отстоянието до металните източници. Улавят се всички източници на метал, не само желязото. Аломантът е в състояние мислено да дърпа някоя от тези линии, за да Притегли към себе си източника на метал.
  • Монетомет – разпалва стомана. Горенето на стомана позволява на аломанта да вижда прозрачни синкави линии, сочещи към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размера и отстоянието до металния източник. Изобразени са всички видове метали, не само източници на стомана. Аломантът може мислено да Тласка някоя от тези линии, за да отпраща източниците на метал далече от себе си.
  • Калаено око – разпалва калай. Горенето на калай подсилва сетивата. Аломантът вижда по-надалече, долавя по-слаби миризми и сетивата му за допир се изострят. Като страничен ефект той може да вижда през мъглите или в тъмното.
  • Пютриумен юмрук или Главорез – разпалва пютриум. Горенето на пютриум увеличава физическите възможности на тялото. Силата, издръжливостта и гъвкавостта нарастват. Пютриумът подобрява равновесието и способността за възстановяване от рани.
  • Усмирител – разпалва месинг. Горенето на месинг предизвиква успокояване на чувствата на обекта, върху който се въздейства, и тяхното избирателно Усмиряване. Предпазливият аломант може да Усмирява всички емоции, освен една и да кара обекта на въздействието да се чувства така, както той желае. Месингът не позволява на аломанта да чете мисли, дори чувства.
  • Размирител – разпалва цинк. Горенето на цинк позволява на аломанта да възбужда чувствата на другите и да засилва определени емоции, но не и да чете мисли и дори емоции.
  • Задимител – разпалва мед. Горенето на мед предизвиква образуването на невидим облак, който защитава намиращия се вътре от сетивата на Търсача. Докато е заобиколен от „меден облак“, всеки аломант може да разпалва металите си, без да се бои, че някой ще долови аломантичните му пулсации. Като страничен ефект човекът, който гори мед, е неуязвим към всяка форма на емоционална аломантия (Усмиряване или Размиряване).
  • Издирвач – разпалва бронз. Горенето на бронз позволява да се усеща, когато наблизо други прилагат аломантия. Аломанти, които горят метали в близост, издават „аломантични пулсации“ — нещо като ритмични удари, които се чуват само от горящия бронз.

Най-силните аломанти се наричат Мъглородени. Те могат да използват всички метали включително злато, чрез което виждат миналото, атиум, чрез който могат да виждат близкото бъдеще и алуминий с който изчерпват резервите на всички други аломантични метали. В основни линии това представлява магическата система в романа, разбира се има и други използващи аломантията, но за тях ще разберете ако прочетете романа.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Вин и Келсайър са главните герои в романа, като и двата образа са многолики и добре развити. Антагонистите също са добре изградени. Любимият ми образ в този роман е на Зейн, мрачен образ склонен към шизофрения.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Може да се чете като самостоятелен роман.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

Advertisements
 

Етикети: , , ,

One response to “„Кладенецът на възнесението“ от Брандън Сандърсън

  1. Korra

    април 29, 2013 at 10:12 am

    „… Ако се проваля, друг ще дойде да довърши делото ми…“

    Снощи най-сетне дочетох първа част (загърбвайки работата, която имах за вършене, но просто НЕ можех да спра да чета :D) и БЕЗКРАЙНО много ми хареса. Сега ще се опитам тези два дни да не почвам втората, за да си изпълня задълженията и след това. :)))
    Невероятно добър беше финалът на „Последната империя“, особено ми харесаха в самия финал обратите с Марш и с Рийн. В първата част на трилогията доста го имаше това влошаване на положението с всяка страница, за което пишеш, но щом го подчертаваш тук, явно във втората книга ще е още по-силно.
    Келсайър ще ми липсва ужасно. 😦 Да видим този Зейн, когото споменаваш, дали ще компенсира.
    Като прочета „Кладенецът на възнесението“, ще взема да драсна още един коментар. 🙂

     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: