RSS

„Героят на времето“ от Брандън Сандърсън

09 Май

Героят на времето

„Героят на времето“ е третият роман от поредицата на Брандън Сандърсън – „Мъглороден“.

Сюжет: Убийствoтo нa лopд Влaдeтeля слaгa кpaй нa Последната империя. Изглeждa пpaвилнo – нo дaли e тaкa? Зaщoтo сeгa, кoгaтo мъглитe сe зaвpъщaт и сa мнoгo пo-пaгубни, кoгaтo зaчeстявaт сaждoпaдитe и тpусoвeтe стaвaт все пo-мoщни, Вин и Eлънд зaпoчвaт дa сe съмнявaт. Пpeди мнoгo-мнoгo вpeмe нa Гибeлтa – eднo oт дpeвнитe същeствa, създaли тoзи свят – билo oбeщaнo пpaвoтo дa гo paзpуши. Ceгa, кoгaтo Вин e пoдмaмeнa дa я oсвoбoди при Кладенеца на Възнесението, Гибeлтa oчeвиднo смятa дa oсъщeстви зaмисълa си.

My Experience: Дълго време се чудих как да оценя романа „Героят на времето“, с който Сандърсън завършва трилогията си(но не и поредицата). И в предишните два романа бях забелязал склонността на автора да се отплесва в ненужни сюжетни линии и да задълбава прекалено на дълго и на широко в терзаният и съмненията на героите си. В този роман обаче той направо сее олял. И докато преди заявяваше че разстоянията в Последната империя са огромни и се преодоляват изключително трудно и с цената на огромно изтощение, то тук той разкарва всичките си герои наляво и на дясно без особен смисъл и на всичкото отгоре това не им влияе. Общо взето се е получил един излишен пълнеж, който спокойно можеше да се съкрати с 200-300 страници. Тук спирам с негативите, защо като цяло романът си е много добър пълен с всякакви развръзки, обрати, епични кървави битки и най-вече толкова зашеметяващ финал, че съм склонен да простя скучноватите първи 300 страници и да дам висока оценка на романа. Вече чета „Сплавта на закона“, която е тотално различна(в добрия смисъл) и засега се очертава отлично продължение на поредицата.

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои, като всяка глава започва с цитат от дневника на мистичен герой, чиято съдба се разплита в края на романа. Стилът на Сандърсън в този роман е леко разточителен, с доста излишни сюжетни линии. Въпреки това не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Мъглороден“ се нарича Последната Империя. Постапокалиптичен пустинен свят, над който през деня се сипе пепел, а през нощта е обвит от непрогледна мъгла. Политическата система в Последната империя е от робовладелски тип. Населяван е от различни хуманоидни раси, като в тази книга е наблегнато на три от тях; благородниците – робовладелци живеещи в охолство, родове разделени на домове, които постоянно враждуват помежду си, борейки се за икономическо надмощие, скаа – техни роби, живеещи в мизерия и недоимък и терисейци – занимаващи се с ферохимия, пазители на знанията. В този роман се запознаваме обстойни с още две от расите;  колоси – раса на войни-чудовища, създадена от лорд Владетеля и по-късно използвана от него за завладяване на света и Кандрараса от странни същества, които могат да поглъщат мъртвото тяло на човек и да го възпроизвеждат със собствена плът. Те съхраняват костите на човека, когото имитират, и ги използват в строежа на тялото, тъй като кандра нямат собствен скелет. Служат на хората чрез Договори — които се купуват срещу атиум — и са в родствени връзки с мъгливите духове. .

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-желязно построените магически системи. Маговете черпят сили от металите, като различните метали дават различни сили. Основно биват два вида – аломантията и ферохимия. Аломантията черпи енергията си от погълнати метали, а ферохимията я изсмуква от тялото на потребителя си. Използващите аломантия се наричат Мъгливи – и могат да черпят сили само от един метал, като го поглъщат и се разделят на:

  • Дърпач – разпалва желязо. При разгаряне на желязо аломантът вижда сини линии, насочени към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размерите и отстоянието до металните източници. Улавят се всички източници на метал, не само желязото. Аломантът е в състояние мислено да дърпа някоя от тези линии, за да Притегли към себе си източника на метал.
  • Монетомет – разпалва стомана. Горенето на стомана позволява на аломанта да вижда прозрачни синкави линии, сочещи към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размера и отстоянието до металния източник. Изобразени са всички видове метали, не само източници на стомана. Аломантът може мислено да Тласка някоя от тези линии, за да отпраща източниците на метал далече от себе си.
  • Калаено око – разпалва калай. Горенето на калай подсилва сетивата. Аломантът вижда по-надалече, долавя по-слаби миризми и сетивата му за допир се изострят. Като страничен ефект той може да вижда през мъглите или в тъмното.
  • Пютриумен юмрук или Главорез – разпалва пютриум. Горенето на пютриум увеличава физическите възможности на тялото. Силата, издръжливостта и гъвкавостта нарастват. Пютриумът подобрява равновесието и способността за възстановяване от рани.
  • Усмирител – разпалва месинг. Горенето на месинг предизвиква успокояване на чувствата на обекта, върху който се въздейства, и тяхното избирателно Усмиряване. Предпазливият аломант може да Усмирява всички емоции, освен една и да кара обекта на въздействието да се чувства така, както той желае. Месингът не позволява на аломанта да чете мисли, дори чувства.
  • Размирител – разпалва цинк. Горенето на цинк позволява на аломанта да възбужда чувствата на другите и да засилва определени емоции, но не и да чете мисли и дори емоции.
  • Задимител – разпалва мед. Горенето на мед предизвиква образуването на невидим облак, който защитава намиращия се вътре от сетивата на Търсача. Докато е заобиколен от „меден облак“, всеки аломант може да разпалва металите си, без да се бои, че някой ще долови аломантичните му пулсации. Като страничен ефект човекът, който гори мед, е неуязвим към всяка форма на емоционална аломантия (Усмиряване или Размиряване).
  • Търсач – разпалва бронз. Горенето на бронз позволява да се усеща, когато наблизо други прилагат аломантия. Аломанти, които горят метали в близост, издават „аломантични пулсации“ — нещо като ритмични удари, които се чуват само от горящия бронз.

Най-силните аломанти се наричат Мъглородени. Те могат да използват всички метали включително злато, чрез което виждат сцени от собственото си миналото, малатиум – виждат сцени от миналото на други хора, атиум, чрез който могат да виждат близкото бъдеще, алуминий, с който изчерпват резервите на всички други аломантични метали и дуралуминий – който ако разпалят в комбинация с друг метал увеличават способностите си. В основни линии това представлява магическата система в романа, разбира се има и други използващи аломантията, но за тях ще разберете ако прочетете романа.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Вин и Келсайър са главните герои в романа, като и двата образа са многолики и добре развити. Антагонистите също са добре изградени. Любимият ми образ в този роман е на Сейзед, който се очерта маже би най-развития образ в цялата поредица.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Може да се чете като самостоятелен роман.

Минуси:

  • Излишни разточителни моменти.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

Advertisements
 

Етикети: , , ,

3 responses to “„Героят на времето“ от Брандън Сандърсън

  1. Korra

    май 27, 2013 at 10:03 pm

    Dodolion, мъчи ме един въпрос от известно време и се чудя дали ти имаш някаква теория по въпроса.
    ~ следват яки СПОЙЛЕРИ, СПРЕТЕ ДОТУК, ако не сте чели книгата! ~
    В края на тази книга Елънд и бойците му изгарят всичкия атиум в телата си и така оставят Гибелта без тяло. Така силите й се доизравняват с Вин и това предрешава сблъсъка им.
    Всичко ок, но тук аз започвам да си задавам следния въпрос – защо приживе самият Лорд Владетеля не нарежда унищожаването на атиума? Той прави безумно сложни схеми, за да успее да го укрие от Гибелта, защо направо не се отървава от него, като не го гори сам или не кара доверени атиумни Мъгливи да вършат това? Може би не целият, но поне някакви по-сериозни количества, та да остава на света все по-малка част от тялото на Гибелта?
    Изглежда ми по-логично от това да го съхранява почти целия, давайки на благородниците си съвсем малка част за изгаряне, предвид че този атиум представлява важна част от силата на врага.
    Предполагам, че аз нещо не доразбирам, защото Сандерсън едва ли би оставил нелогичност… но не знам какво. :/ Ти имаш ли някакво обяснение?

     
    • Dodolion

      май 28, 2013 at 10:03 pm

      СПОЙЛЕРИ, СПРЕТЕ ДОТУК, ако не сте чели книгата!
      Доста съм се чудил, над този ключов елемент в поредицата – атиумът. От самото начало авторът, заявява че той е много важен в Последната империя и най-ценният метал, който върти икономиката на богаташите, но защо? С какво е толкова ценен? Той не може да се обработва, доста е крехък, не става за украшения (като златото и среброто). Единственото му качество е аломатичната му сила, но в Първата книга го използват само Инквизиторите и някой друг аломатичен благородник (които се сблъскват с Кел и Вин). Във втората книга всички се избиха за да притежават запасите от атиум, и то не за да го горят(хората на Сет даже останаха без аломанти), а за да си оправят икономиката. Те измират от глад, обаче са убедени, че ако притежават атиум всичко ще се оправи. Тук признавам си съвсем се обърках. Паралелно с мистичния атиум, още една тема не ми даваше мира – Лорд Владетеля. Защо е създал света такъв? За колосите и кандрите, става ясно какви са били, защо ги е създал такива, инквизиторите и всичките им помощници, които изчезнаха безследно след първата книга, също мога да приема. Но защо е направил класовото разделение, защо е направил ска роби. Защото е зъл? Не мисля. В началото се създава такава заблуда, но после Сандърсън, загатва че Той не е просто зъл и полудял властолюбец, а пази света от нещо по-голямо и страшно, но какво? Отговорът дойде накрая – Гибелта, която се оказа че е дърпала конците през цялата сага, тя е пазила тялото си(атиума), тя е замъглявала ума на всички, включително и на Лорд Владетеля, за да се съхрани, за да се запази. Ска не са алуманти и са превърнати в роби на владетеля, както и кендра, колосите, терисейци. Силата на Лорд Владетеля е в металите, които са в неговото тяло, но това е и неговата прокоба, защо чрез тях Гибелта владее съзнанието му. Накрая, когато Вин ги премахва, съзнанието му се прояснява и той разбира грешката си, но е твърде късно – планът на Гибелта е в действие. Така че отговорът спор мен е – Гибелта владеейки съзнанието на Лорд Владетеля, не му позволява да унищожи атиума, а го кара да го събира. Той от своя страна борейки се с нейното влияние успява да го скрие в пещерите на кендра, така че тя да не може да го открие. Всичко останало е три книги търсене на атиумните запаси (в първата ги търси Келсайър, във втората – Сет и Страф и в третата – Вин и Елънд.) Надявам се, че успях да отговоря на въпроса ти, защото аз самия си отговорих, докато писах всичко това и не съм сигурен, какво се разбира от всичките ми излияния.

       
    • Yvette

      февруари 24, 2014 at 2:05 pm

      Атиума който се изгаря от мъглородни и мъгливи се връща обратно в Хастинските ями, процес подобен на кръговрата на водата-изпарява се, и се връща в състояние на течност,атиума се изгаря и се връща в ямите,в зародишите .
      Подобно на водата е неразрушим .

       

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: