RSS

„Сенчести игри“ от Глен Кук

15 Юли

Глен Кук - ХРОНИКИТЕ НА ЧЕРНИЯ ОТРЯД 4

„Сенчести игри“ е четвъртият роман от поредицата на Глен Кук – „Хрониките на Черния отряд“

Сюжет: След разрушителната битка при Чар Знахаря повежда силно намалелия Черен отряд на юг в търсене на изгубените Анали. Те трябва да бъдат върнати в Катовар — град, отдалечен на осем хиляди мили, който може би съществува само в легендите, родното място на първите Свободни наемници. Всяка стъпка от пътя на отряда е следвана от мрачните сенки на черни гарвани. Колкото повече напредват на юг, през бъкащата от буболечки джунгла, през завардените от жадни за кръв пирати реки и градове — полуживи или мъртви, преследвани от спомена за някогашния кървав преход на отряда на север, толкова повече броят на наемниците нараства. Но те са неизменно наблюдавани от Господарите на сенките — смъртоносен нов враг, който заплашва да завладее свободните градове на север. Тамошните предводители виждат във възвръщащия се Черен отряд единствения си шанс да не попаднат под влиянието на Сенчестите… и някогашните велики магьосници — Покорените…

My Experience: Романът се числи към жанра милитъри-фентъзи – кървища, интриги, обрати, битки и малко магия, какво му трябва повече на човек. С всеки следващ роман сагата на Кук става все по интересна и епична. Но тази книга е изключение. Макар че почти всички герои са налице и има епична битка на финала, останалата част от книгата, не можа да се опише по-подходящо от – НИЩО НЕ СЕ СЛУЧВА. Буквално нищо. Разбира се финала малко пооправя горчивия вкус, и все пак, това е най слабата книга от поредицата.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой, хроникьора на отряда – Знахаря, като хаотичния стил а автора от първата книга, тук почти е изчистен. Стилът на Кук е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прилични диалози и кървави битки. В „Сенчести игри“ Глен Кук отново се връща към хаотичния си стил от първата книга с който е изключително мъчение да се проследи и без това скучноватото действие.

Фентъзи свят: Светът на Кук не е голям и не е много детайлно описан. Фентъзи свят от средновековен тип.

Магия и Магически системи: Магията не е много, но пък е на място. Класическа магическа система с заклинания и вълшебни предмети. В отряда има няколко магьосника, които практикуват дребни защитни и бойните магии, но големите магьосници са Десетте Покорени – преродени мъртъвци с огромни магически способности дарени им от Господарката, която е може би най-големия маг в сагата.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Героите на Кук, нямат имена, а прякори, които характеризират образите, според това с какво се занимават, как изглеждат или с черти на характера. Най-голямо развитие търпят героите на Господарката и Знахаря.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървава битка на финала.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип, макар и не много мащабен.
  • Магията е с мярка, а не се ползва за щяло и нещяло.
  • Множество обрати.

Минуси:

  • Нищо не се случва през по голямата част от романа
  • Хаотичния стил на автора.

Оценка: 3.5/5 Добра.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на юли 15, 2013 in Глен Кук

 

Етикети: , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: