RSS

„Американски богове“ от Нийл Геймън

05 Авг

Нийл Геймън - Американски богове

 

„Американски богове“ е четвъртият по ред роман на Нийл Геймън. През година, 2002 „Американски богове“ печели в категорията най-добър роман наградите Хюго, Небюла и Брам Стокър и е номиниран в същата категория и за Британската награда за научна фантастика.

Сюжет: Шадоу е мъж с минало. Сега обаче той не иска нищо друго, освен да живее спокойно с жена си и да не се забърква в неприятности. Докато не научава, че тя е загинала в ужасна катастрофа.
Той тръгва за погребението и самолетът е разтресен от силна буря, а някакъв човек на седалката до Шадоу му се представя като господин Уензди и знае за него повече, отколкото е възможно.
Непознатият предупреждава Шадоу, че се задава много по-голяма буря. И от този миг нататък вече нищо няма да бъде същото…

My Experience: Когато един роман обере всички фентъзи награди и е признат за шедьовър от автори като Стивън Кинг и Джордж Мартин, няма как да не привлече и моето скромно внимание. Много ми се искаше да прочета фентъзи роман, който е награден с поне една награда и какъв по добър избор от най-награждавания. И тъй като Ърбън фентъзито трудно се смила от чувствителното ми читателско стомахче, реших да захващам само доказани книги, или поне предназначени за възрастни. Е,  „Американски богове“ отговаря и на двете условия. И така запретнах ръкави и за четири дни я прочетох… и… не ми хареса. След прехвалените ревюта по доста блогове, не очаквах да не ми хареса, но УВИ. Дори книгата ми беше СКУЧНА. Да, идеята на Геймън е оригинална до гениалност, да, стила напомня на Кинг в добрите му години, героите са сравнително добре развити, да, в книгата има обрати, секс, и не малко екшън. И кое тогава не ми хареса? Ами всичко изброено което ми хареса, всъщност и не ми хареса. Под ред: Гениална идея – Съвременна Америка, събрала на територията си всички съществували богове, които с времето преселниците са донесли със себе си. Да де ама има и богове, като египетските и ред други, които увисват на теорията за преселниците. Второ зародили са се нови богове – Интернет, Токът, Телевизията, защото хората са обсебени от тях – Гениално. Ама защо не са изчезнали повече от половината описани от Гейман същества, божества, и приказни персонажи, които и за мен бяха новост. Въобще оригиналната му идея е съшита с бая тънки конци и солидно пращи по шевовете. Трето. Идеята, че боговете и нови и стари са се събрали в САЩ, ми дойде твърде много ХАМЕРИКАНСКА. Дразня се на националистически подлизурщини, а в този роман направо ми извадиха очите. Четвърто. Стила на Гейман изумително напомня на този на Стивън Кинг, ама в кофтия смисъл, просто ме отблъсна липсата на стилова оригиналност при това в роман с толкова награди. Пето. Героите са сравнително добре развити, ама повече сравнително отколкото добре, да, в книгата има обрати, ама ги разгадах още след първите сто страници. Не ми пречи да има секс, ама не и с мъже. и тук ще спра защото романа си има своите добри страни заради, които да го прочетете, е аз не ги открих, но проблема си е мой.

Стилът на автора: Романът е написан в стила на Митологичното Ърбън фентъзи. Стилът му изумително ми напомня, да не кажа копира този на Стивън Кинг и като описателност и като представяне на забутаните места в Америка и като мрачност и метафори, абе по всичко. До там че на няколко пъти проверявах да не би да чета Стивън Кинг.

Фентъзи свят: Съвременна Америка, събрала на територията си всички съществували богове, които с времето преселниците са донесли със себе си.

Магия и Магически системи: Магията е всяка божествена магия за която се сетите.

Образите: Главните герои са; Шадоу – голям и мълчалив добряк. Току-що освободен затворник и току-що останал без бъдеще. Защото любимата му съпруга и най-добрият му приятел са се размазали в катастрофа, докато му е правила фелацио. Г-н Уенздей – прошарен мъж на неопределена възраст, които сякаш знае всичко и е решил да наеме Шадоу за свой бодигард(в последствие се оказва Бог Один). Има още: старите богове, които отчаяно търсят вярващи, за да могат да живеят. Кали, Один, Чернобог и новите богове, които пируват в своята власт. Интернет, Токът, Телевизията. Добре замислени и прилично развити герои.

 

Плюсове:

  • Задоволителни персонажи.
  • Оригинални идея и сюжет.

Минуси:

  • Скучен сюжет.
  • Излишни гей секс сцени.
  • Предвидим сюжет.
  • Осезаема липса на екшън.
  • Липса на оригинален стил.
  • Липсата на големи сблъсъци.

Оценка: 2,5/5 Добра.

Advertisements
 

Етикети:

One response to “„Американски богове“ от Нийл Геймън

  1. Chereshkata (@ChereshkataCom)

    август 30, 2013 at 3:38 pm

    Съгласна съм с критиките и особено с излишните гей секс сцени. Тази книга можеше да бъде точно на половината си и пак нямаше да загуби нищо. Беше ми скучновата, тромава и без никаква тръпка.

     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: