RSS

„Талтош” от Стивън Бруст

04 Ноем

613.max

„Талтош” е четвъртия роман от поредицата на Стивън Бруст – „Влад Талтош“ в България е издаден от издателство Бард в един том с петия „Феникс” и шестия „Атира“.

Сюжет: На около двеста мили североизточно от Адриланка се простира една планина, изваяна сякаш от ръката на скулптор-мегаломан във формата на готов за скок сив дзур. Сигурен съм, че сте я виждали, изобразена на хиляди платна, както и на псиотпечатъци от стотици ангели, така че знаете не по-зле от мен, че илюзията за огромната котка е толкова съвършена, колкото може да я сътвори изкуството или самата природа. Най-интересното обаче е лявото ухо. То изглежда толкова котешко и злокобно, колкото и другото, но за него се знае, че е изкуствено. Подобни подозрения храним за цялата планина — но за лявото ухо сме сигурни. Тъкмо там, според легендите, Сетра Лавоуд, Чародейката, Тъмната дама на Дзур планина, седи като огромен паяк сред злокобната си паяжина и се надява да улови в клопката си сърцатия герой. Защо иска да направи точно това, легендите не изясняват; тяхно право си е, разбира се.

My Experience: Паралелно с „Принцът на тръните“ на Марк Лорънс разтоварвам с лекият, стегнат и динамичен сюжет на поредицата за Влад Талтош. „Талтош” в много отношения е по-добра от предишните книги, като ни запознава с героите, които ще играят основна роля в сагата, както и с първите стъпки на Влад в бизнеса на наемните убийци.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой – Влад Талтош, което прави сюжета малко предвидим. Преводът е много добър. Не ми е много ясно към каква аудитория е предназначена поредицата. Не бих я категоризирал към детската или тинейджърската аудитория с тези фентъзи-мафиотски истории изпълнени с жажда за убийства, рекет, хазарт, кражби – никак неподражателно, нито поучително. За възрастните обаче ще изглежда малко наивна, приключенска и прекалено цензурирана.  Но като оставим това настрана, стилът на Бруст е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прекрасни диалози и заплетен сюжет.

Фентъзи свят: Светът на Бруст се казва – Драгара. Фентъзи свят от средновековен тип с много причудливи същества, които заемат важна част от живота на хората, които живеят по над хиляда години години. Драгарската империя с населението й, разделено в седемнадесет Велики дома, всеки със своя животински знак. Светът не е голям и не е много детайлно описан.

Магия и Магически системи: Магията има много и според мен, е не на място. Освен класическата магическа система с заклинания и вълшебни предмети имаме и абсолютно ненужни магии като телепортирането, всеки ако умре може да бъде съживен (освен в много редки случаи) и тям подобни изхвърляници. Ако не беше невъобразимото количество магия, книгата щеше да е страхотна.

Образите: Образите не са много развити. Отличават се само образите на Влад и неговия джерег.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Увлекателен стил.
  • Чувство за хумор.
  • Интриги, заговори и обрати.

Минуси:

  • Не добре описан свят.
  • Липса на кървави битки.

Оценка: 4/5 Много Добра.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на ноември 4, 2013 in Стивън Бруст

 

Етикети: ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: