RSS

„Джойленд“ от Стивън Кинг

18 Септ

Стивън Кинг - Джойленд

Сюжет: Линда Грей пристига в градчето Хевънс Бейс, за да прекара една нощ с любовника си в местния мотел. На сутринта нейният човек я завежда в Джой-ленд и двамата влизат в „Къщата на ужасите“… но излиза само той. Докато еднорелсовото влакче пътува в пълен мрак, убиецът прерязва с бръснач гърлото на Линда и я изхвърля от вагончето. Престъплението остава неразкрито до лятото на 1973, когато Девин Джоунс (двайсет и една годишен, девствен, с писателски заложби и с разбито сърце, намиращ утеха в песните на „Доорс“ и на „Пинк Флойд“), започва работа в увеселителния парк. Първата му среща е с местните чешити: Лейн Харди с вечно накривената шапка, напомнящ цирков глашатай от старовремски комикс, мадам Фортуна с шал, украсен с кабалистични символи… И най-вече с господин Истърбрук, собственикът на Джойленд, който повече прилича на погребален агент. Обръщайки се към новаците, той казва: Живеем в безумен свят на войни, жестокост и безсмислени трагедии. На нито едно човешко същество, което го населява, не е спестен дял от нещастието и безсънните нощи. Онези от вас, които още не го знаят, ще го научат. На фона на тези тъжни, но неоспорими факти за състоянието на обществото, това лято вие получавате безценен дар: да продавате щастие. И Дев дава щастие на дечицата, пред които танцува с костюм на хрътката Хауи. Най-щастлив обаче е Майк (момчето в инвалидна количка, надарено със свръхестествени способности), който благодарение на младия си приятел изживява незабравим ден в Джойленд. А през дългите безсънни нощи Девин мисли за призрака в „Къщата на ужасите“. Защото приятелят му Том го е видял. И защото убиецът още не е заловен и още дебне… може би съвсем наблизо.

My Experience: Прочетох този роман като част от предизвикателството което съм си поставил – изчитането на всички романи на Стивън Кинг. И на фона на всичко останало което е писал, книгата не ме впечатли. Да, тя е увлекателна, чете се бързо, но тази крими история ала Скуби Ду, в комбинация с темата за съзряването, никак не развалнуваха. Сега се колебая коя следваща негова книга да избера и май ще се спра на „22 ноември 1963“.

Стилът на автора: Стилът в тази роман е типичен за Кинг. Увлекателно и с лекота пресъздава цял период от американската история и общество – 70 те години. Книгата е написана в първо лице и върви като разказ на главния герой, което я прави малко предвидима. Описанията не са дълги и автора набляга на описването на атмосферата, и съдбата на героите.

Магия и Магически системи: Единствените фентъзи елементи в романа са едно момче дарено с дарбата на прозрението и един призрак витаещ в един увеселителен парк. Те обаче не са основна част от романа.

Образите: Добре развити герои, но не мног интересни. Описанието на главния герой е мако в стил Селинджър и темата за съзряването на юнушата. Преди дест години темата може би щеше да ме заинтригува, но сега ми е доста далечна.

Плюсове:

  • Увлекателна история.
  • Добре развити герои.

Минуси:

  • Липса на динамика и обрати.
  • Предвидимо действие.
  • Липсата на големи сблъсъци.
  • В стремежа си да не ни издава цялата история, Кинг не успява да потопи читателя в действието.

Оценка: 3/5 Добра.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на септември 18, 2014 in Стивън Кинг

 

Етикети: ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: