RSS

„Хрониките на Звеното“ от Андрей Велков

16 Март

Андрей Велков - Хрониките на Звеното

Сюжет: „Хрониките на Звеното“ е продължение на „Български психар“ и доразвива някои персонажи в първия роман. Отново място на действието е България, а сюжетът прелива от батални случки, екшън сцени и схеми. Книгата е адресирана към почитателите на стила „Велков“ и отговаря на много въпроси, повдигнати в „Български психар“

My Experience: Първият ми сблъсък с автора бе с неговия разказ „Контакт“ от сборника „Вдъхновени от Краля“. Във въпросният разказ бях силно разочарован от хашлашкия и циничен стил и меко казано не ми допадна. Със зачитането на „Български психар“ се сблъсках със същият стил, но историята на измисления български мафиот Петър Иванов бе толкова интересна, че не можех да спра да чета. Авторът по един забавен, брутално кървав и леко имагинерен начин описва жалката истина за нашето съвремие, съвремие на което самият аз съм бил свидетел. „Хрониките на Звеното“ не е продължение нито предистория на първата книга, а по скоро една дописана история на някои от по второстепенните персонажи, която отговаря на някои неизяснени моменти от „Български психар“. Ако омешим Христо Калчев, Владо Даверов и Георги Стоев със Гай ричи и руската „Бригада“ ще получим българската екшън кримка „Хрониките на Звеното“. Най-силният момент в романа отново идва в края на книгата, където авторът ни подготвил нови три алтернативни финала, последният от които ще се запечата в съзнанието на всеки читател, тъй като представлява една утопична полюция, която трябва да повярваме, че може да се случи.

Стилът на автораЗа разлика от първия роман, където разказът се водеше от името на главния герой Петър, то тук повествованието върви в трето лице и описва историята на някой от второстепенните персонажи. От една страна стилът на Андрей Велков е циничен, натуралистичен и твърде неподходящ на литературно произведение, но от друга напълно пасва на тази история развиваща са в София през 90-те години на двайсти век, превръщайки романа в една реалистична интерпретация на нашето съвремие. Трябва да се отбележи, че стила на Велков търпи съществено подобрение

Фентъзи елемент: Романът не е фантастичен, но в един от алтернативните си финали София е жертва на зомби вирус.

Образите: Главните герои в романа са: Петър Иванов – най-интересния и развит образ, интелигентен и комбинативен. Неговите приятели Иво, Мишо и Антон – и тримата допринасят с качествата и недостатъците си за изграждането на организацията. Второстепенните персонажи са интересни и допълват картинката на деградиращата ни държавица.

Плюсове:.

  • Интересен, динамичен и изпълнен с много екшън сюжет.
  • Обрати.
  • Три различни и алтернативни финала.
  • Добре развити и мотивирани герои

Минуси:

  • Твърде натурален и циничен стил.
  • Романът не може да се чете като самостоятелен.

Оценка: 4/5 Много Добра

Advertisements
 

Етикети: , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: