RSS

„Вино за мъртвите“ от Явор Цанев

18 Юни

Явор Цанев - Вино за мъртвите

Това е сборник с разкази на русенският писател и издател Явор Цанев, които можете да си поръчате от издателство GAIANA book&art studio, като изпратите заявка на gaiana@abv.bg  или dracus@abv.bg.

Анотация: Един клошар се е запътил в зимната нощ към гробището, един гарван със счупено крило подскача по замръзналите буци пръст, един космически кораб се разбива през 1943-та, едно дърво дава плод дванадесет пъти в годината…
Един кладенец лекува, едно колело е тайната на двама старци, един понтон се поклаща във водата, един каубой пресича града, блед младеж залага на „тука има-тука няма”…
Една ръждива тенджера къкри на огъня, една китара е зад витрината на заложна къща, историята на едно такси звучи като реквием, едно цигане мечтае да го дават по телевизията…
И още:
Един човек за първи път прави ракия, едно момиче брои пари всяка вечер, един барман черпи, докато си спомните кой е, мрачен художник продава картините си на площада, а понякога хората дават обет…
И още:
Една катеричка краде лешници, един мъж наричат „Тихия”, един метроном магично трака, един влак се носи в нощта, едно предложение, на което може да се откаже…
И още:
Една стара къща ще се събори, за да се построи нова, по-здрава от нея, един котак чака стопанина си, хартиени фенери се издигат всяка вечер в небето, а в безлюдно селце идва посетител…

My Experience: След „Странноприемницата“ си мислех, че знам какво да очаквам от този сборник, но в него Явор Цанев е събрал съвсем различни като стил и жанр разкази и успя да ме изненада и то много приятно. Много ми е трудно да опиша емоциите които изпитах при четенето на тези кратки шедьоври, защото Явор не просто разказва едни обикновени истории, а дърпа тънките струни на емоциите на своите читатели. Във всеки негов разказ се вълнувах и то всеки път по различен начин. Не се сещам за други книги, които така да са ме вълнували. Ето защо харесах всичките му разкази: „Вино за мъртвите“, заради това че ни показва колко сме различни ние хората, но всеки има своя уникална болка и съдба. „Кладенецът“, заради неугасващата надежда която носим в себе си и меркантилите, които винаги ще я използват за своя облага. „Мертономът“ заради уникалната си метафора. „Дървото“, защото ме пренесе в едно любимо мое място. „Да попаднеш на разум“, защото ни показва колко сме сгрешени като ген. „Котакът“, защото е влязъл толкова добре в котешката психология. „Цигането“, „Стреляй пръв“, „Кучето на клошаря“, заради това, че ни показват другия, различния, от който все отвръщаме поглед. и т.н няма да изброявам всички, просто трябва да ги прочетете. Докато в „Странноприемницата“ си личеше как Явор е бил повлиян от творчеството на редица автори като Робърт Шекли, Стивън Кинг, Едгар Алън По, Рей Бредбъри, в този сборник откривам съвсем други автори и то нашенски. Магичният реализъм на Хайтов, чишитите герои на Радичков, одухотворените животни на Емилиян Станев и умелото извеждане на българския нрав, на Йовков и Елин Пелин. Всички тези косвени асоциации с нашите класици ми навя носталгичен блян по умиращата българска литература. Само че Явор Цанев явно е от хората, които ще продължават да я държат жива. За финал, ще споделя опасенията си, че след високата летва на „Вино за мъртвите“, съм силно притеснен дали нивото ще се запази и в следващите му сборници.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.
  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.
  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

Advertisements
 

Етикети: , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: