RSS

Category Archives: Александър Драганов

„Писъци“ – сборник с разкази

 

Screams

Това е дебютния сборник на новосформирания клуб на писателите на хорър „Лазарус“. Сборникът е номер 13 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“ на издателство Гаяна. Тази книга не се разпространява по книжарниците, така че не я търсете там. Можете да си поръчате сборника, като се свържете с някой от авторите или с мен. Можете да си поръчате сборника и като ми пишете на dodoart@abv.bg

My Experience: На 4 май 2016г излезе първия сборник с разкази на Horror Writers Club „LAZARUS“. Датата не е случайна. На този ден патронът на клуба Адриан Лазаровси щеше да навърши 40 години. Адриан беше писател, журналист и преводач (най-добрите преводи на Стивън Кинг и Лъвкрафт са негово дело) Аз нямах честа да го познавам лично, но той се оказа един от виновниците да продължавам да се занимавам с писане. Преди време той беше част от жури на творби вдъхновени от творчеството на Стивън Кинг и моят разказ „Пишещата машина“ влезе в антологията „Вдъхновени от Краля“. Така благодарение на Адриан получих първата си публикация. Сега, когато него вече го няма хорър клуб „Лазарус“ му посвещава този сборник със седемнайсет страховити истории, седемнайсет писъка, с които да докаже, че в България може да се пише на нивото на западната жанрова литература.

Какво да очаквате в сборника „ПИСЪЦИ“, ли? Очаквайте неочакваното! Всеки има собствена представа за хорър жанра или с други думи – разказите на ужасите. Тази представа най-често е изградена от различни хорър филми. Но без значение какво харесвате повече: страховитата атмосфера на обладаните от призраци къщи, чудовищата, които дебнат в мрака, бруталните, кървави касапници или злото което е обладало разума на психопата, всъщност хорър жанрът е отвъд понятието „история която да те изплаши“. Хорърът е свобода на изразните средства, той позволява да накараш читателя да се погнуси, отврати, стресне, ужаси и въобще, да бръкнеш дълбоко в най-неприятните емоции на читателя, в които никой друг жанр не смее да припарва. Така че да, чувствайте се предупредени, защото „Писъци“ няма да ви пожали. Този сборник няма да ви изплаши, той ще ви ужаси, защото всеки се страхува от нещо, но се ужасява, когато страховете му оживеят.

„Писъци“ се е получил много разнообразен сборник и това е основното му качество. В него са събрани 17 абсолютно различни разказа от почти всички поджанрове на хоръра. Има психологически хорър, кървави сплатъри, диаболизъм, хорър мистерии, монстър хорър, комедиен хорър и какво ли още не. Вероятно не всеки разказ ще ви допадне еднакво, някой ще ви накъртят, някой ще ви стреснат, но повечето ще ви замислят върху общочовешките теми, които вълнуват авторите и към които убеден съм не сте безразлични.

Преди да премина към самите разкази искам да отбележа корицата, която е дело на големия художник и илюстратор Петър Станимиров – абсолютен шедьовър, без който книгата нямаше да е това, което е.

Ето какви са и субективните ми впечатления на читател и любител на жанра хорър. Ще карам по сПисък:

1. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Шарлатаниада – 5/5
Доколкото следя развитието на автора (поне в кратката проза), смело мога да заявя, че това е втория най-добър разказ, който някога е писал(„Паякът и Осата“ си остава ненадминат засега). Потърсете и други произведения от Димитър Цолов и няма да съжалявате. „Шарлатаниада“ е вдъхновен от реални личности и събития разказ, за един шарлатанин-екстрасенс(че то има ли други изобщо), който с измамите си се възползва от хорското страдание. Е, време е за възмездие….

2. ЕЛЕНА ПАВЛОВА – Хаджиконстантиновата къща – 5/5
Елена Павлова е един от най-опитните автори в клуба и сборника и това си личи от тази етно-страховита историйка за вампири(в конкретния случай – мори и мрави). Винаги се радвам на всеки успешен опит да се творят класически сюжети(без значение от жанра), които са ситуирани в нашенски сетинг. Имаме толкова музеи, гробници, къщи-музеи, и какви ли не древни места, в които витаят призраците на миналото, чиито истории някой трябва да разкаже. Ами, Елена, какво чакаш – ето ти тема за цял сборник!?

3. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Снайперистът
„Снайперистът“ е психологическа мистерия с елементи на хорър. За мен това е разказ-метафора за войната с много мистерия, екшън, и няколко страховити моменти. И тъй като е писана от Тъмната ми половина – Дамян Д. Рейнов, не е много редно да му давам оценки, че току виж се разлютил и после като се разчуруликат врабчетата…(за справка – Стивън Кинг „Тъмната половина“). За това ще кажа само, че се надявам разказът да ви хареса. Специални благодарности на Иван Атанасов, на който първи разказах идеята си за този разказ и той ме убеди да го напиша специално за сборника „ПИСЪЦИ“.

4. ДЕЛИЯН МАРИНОВ – Саможертвата на твореца – 4/5
Пътувате с БДЖ, лампите примигват при всяко подрусване, вагонът е пълен с всевъзможни типажи, кой от кой по-странни и дразнещи. Изведнъж влакът спира в нищото и не се очертава скоро да потегли…. Е, на кой не му се е случвало да попадне на тази типично нашенска идилистична ситуация? На мен поне няколко пъти. В такава атмосфера ни потапя и разказът на Делян, от там нататък нещата стават мътни и кървави…. Като за първи сериозен опит в хорър жанра, авторът се е справил повече от добре(особено от към атмосфера), аз обаче открих известна неправдоподобност в някои моменти. Като добавим и факта, че не съм голям фен на прекалено отблъскващия натурализъм, така де, аз също си имам лимит на гнусомера и тук на моменти удари сериозно тавана(сцената с тоалетната). Затова и няма да му дам най-високата оценка. Убеден съм, че феновете на канибалските слатъри ще харесат този разказ.

5. ИВАН ДИМИТРОВ – Приказка за Смъртта – 5/5
Кратък, атмосферен и хващащ за гърлото разказ. За мен той трябваше да бъде оставен за последно в сборника. Философска притча с хорър атмосфера, посветена на Адриан Лазаровски.

6. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Призраци и богове – 5/5
Много харесах този разказ. На моменти се забавлявах, на моменти се впечатлявах от обратите и оригиналния подход, който е заложил автора при развитието на иначе тривиален сюжет в хорър жанра, какъвто е „Haunting house“(обладаната от духове къща). За пореден път Александър Драганов доказва, че най-добрите му творби се получават, когато смеси митологичното фентъзи и хоръра.

7. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Полуликия – 5/5
Това е най-голяма изненада за мен в целия сборник. Първият ми сблъсък с творчеството на автора бе в сборника „Вдъхновени от Краля“, където неговият разказ бе от малкото които не ми допаднаха. Това явно се дължи на особения стил на Симеон, който тук не се различава особено, но в комбинация с интересен и този път разбираем сюжет се е получил истински изваян шедьовър на кратката проза. А и психологическия хорър си е моят жанр – така че твърдо мога да обявя „Полуликия“(направо се изприщвам като видя заглавие, което не е членувано) за моя личен фаворит в сборника.

8. СЛАВИ ГАНЕВ – Патологично обещание (и желание) – 4/5
Разказ, който е много добре написан, има заложена силна емоция в него, но някак не успя да ме грабне, още повече да ме впечатли с нещо… Абе, не е моя тип разказ, но съм уверен, че ще намери своята аудитория.

9. ИВАН АТАНАСОВ – От Санта, с любов – 5/5
Комедия и хорър рядко се съчетават добре, но Иван Атанасов явно каквото и да захване все му се получава. И този разказ не е изключение. Само си представете Стивън Кинг и Дядо Коледа събрани в един сюжет… Вече не ви ли се причете?

10. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – „Направи си сам“ – 5/5
„Направи си сам“ е единствения разказ в сборника, на който ме побиха тръпки. Толкова ярко и обстойно и най-вече майсторски е описал Сибин случващото се в романа, че няма как да не повлияе на който и да е читател. Дори съм сигурен, че много от престрашилите се да зачетат разказа, ще бъдат толкова шанати от образното въздействие, което предизвиква стилът на автора, че няма да посмеят да го дочетат. Това е тази свобода, на изразните средства, за която писах по-горе – не е за всеки вкус, но истинските ценители ще я оценят. В „Направи си сам“ ще се запознаете с един истински фен на хоръра, който постепенно се разкрива пред читателя, като пълен психопат…

11. ДОНКО НАЙДЕНОВ – Мисията в Навурската планина – 5/5
Донко Найденов ни поднася поредната си написана в стила на Лъвкрафт мистерия, която обаче е видимо осакатена в стремежа си да бъде намален обемът ѝ. Изненадващият финал в това страховито приключение в търсене на Ноевия ковчег из планините на Армения, в комбинацията с изпипаното повествование, заслужено нареждат разказа сред най интересните в сборника.

12. БРАНИМИР СЪБЕВ – Машината – 5/5
Ето така съм си представял винаги хорър литературата. Машината е точно това, което с години Стивън Кинг изграждаше в съзнанието ми за конструкция за хорър разказ. Кратък, остър и без една излишна дума. Разказ писан като по учебник за американска фантастика, на който Рей Бредбъри е бил редактор. Ако някой американски хорър автор прочете „Машината“, няма как да не завиди.

13. ИВАН ВЕЛИЧКОВ – Заразата – 5/5
Ето нещо много любопитно… Така де, няма само аз да се опитвам да пиша исторически хорър. Когато се подходи толкова пипнато и детайлно към един исторически базиран текст, няма как да не се потопи читателя напълно в атмосферата, която в случая е – мрачното средновековие по време на чумната епидемия. Структората на текста е брилятна. Повествованието се води като записки на папа Пиер Роже, появява се и персонификация на Черната смърт, абе, изобщо – поредния силен текст

14. ЯВОР ЦАНЕВ – Записване на завещанието – 5/5
Това пък е от типа хоръри, които най-много харесвам – страховити мистерии бе капчица пролята кръв. Разказ за злото, което се спотайва в хората и с което е трудно да се преборим, защото то е винаги гладно за нашите души, и винаги способно да надживее тленната ни обвивка само и само да задоволи ненаситността си. Който вече се е сблъсквал с творчеството на Явор Цанев, знае какво да очаква, но ако сте от групата, която още не имала тази чест, съм сигурен, че след като прочетете „Записване на завещанието“, ще потърсите още разкази от автора. Феноменално добър разказ.

15. КОСТА СИВОВ – Господин Джоунс – 5/5
Когато имаш комплекси с наднорменото тегло, животът никак не е розов (особено сексуалната му страна)… Може би всички сме си изградили стереотип, че шишковците са добродушковци, безобидни сладурковци и червенобузести страхливци, но Коста Сивов ще разбие на пух и прах този стереотип, като ни представя тъмната страна на комплексарите.

16. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – ВОТАН – Господарят на болката – 4/5
Много оригинална история базирана на севрноамериканската митология. Темата за отмъщението е винаги актуална и тук се разгръща в пълния си мащаб, наблягайки повече на причината за отмъщението отколкото на самият момент на възмездие. В този разказ имаме отново прекалено образно описан сексуален брутализъм (поне за моят вкус), за който не обичам да чета, но безспорно има своето местенце в тъмните кътчета на жанра на ужасите. Най-интересното в разказа идва към края, в който се появява индиански демон, но финалът ми се стори леко претупан. „Господарят на болката“ обаче забелязах, че носи духа едновременно на няколко от класиците на жанра. В него ще откриете по-малко от Стивън Кинг, от Клайв Баркър, Греъм Мастерсън, та дори и Дийн Кунц.

17. АЛЕКСАНДЪР ЦОНКОВ – Lostov – Speculo Veritatis – 5/5
Историческа хорър мистерия, която ни пренася в индустриална Америка от средата на ХІХ век. Обожавам истории вдъхновени от реални личности или събития(в случая подема на Джон Рокфелер в петролната индустрия в САЩ). История за петролния магнат, който попада на мистериозно огледало, което има способността да разкрива истината… Истината доста често не е лицеприятна, но от време на време може да бъде и плашеща. Много изпипан разказ, който слага великолепен завършек на сборника.

Плюсове:

  • Разнообразни разкази обхващащи широка палитра от поджанровете на хоръра.
  • 17 автора със 17 различни стила на писане.
  • Много обрати, изненадващи финали, кървища, екшън, мистика и въобще всичко което можете да очаквате от разказите на ужасите.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

Още ревюта за сборника можете да прочетете в: GoodreadsThe Dark CornerПияният БардSciFi.BGЦитаделатаShadowdance, Весислава СавоваLostovВалентин Попов – Вотан, Книжен Птър

Advertisements
 

Етикети: , , , , ,

„Мечове в космоса“ – сборник с разкази

 

„Мечове в космоса“ - сборник с разкази

 

“Мечове в космоса” е петия сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър “Цитаделата” и четвърти в колекцията “Мечове” /след Леда, Града и Морето/ Може да намерите книгата като се свържете с някой от авторите във фейсбук.

My Experience: Това ми е първи сблъсък със сборник на Клуб Цитаделата. Не съм чел предишните, с изключение на отделни разкази. Често казано идеята за смесване на фентъзи и фантастика винаги ми е била плашеща и рядко е давала добри резултати(поне според моите впечатления и представи). Оказа се, че ако историята е интересна и ако е добре написана, няма никакво значение какъв е жанра. Получил се е един много добре балансиран и разнообразен сборник – има пародия, хумор, посапокалиптична фантастика, супергерои, киберпънк, твърда филосовска фантастика и тн. Абе, всичко си има, за всеки вкус. Убеден съм, че ще намерите поне няколко разказа, които да задоволят литературните ви предпочитания. Така стана и със мен. Ето и кои са мечовете в тази космическа оръжейна.

1. Димитър Цолов – Крали Марко и три синджира роби – 4/5 (къса много остра кама)
Сборникът започва с комедийния фентъзи разказ вдъхновен от вица за Крали Марко и Дарт Вейдър, с уникално добър финал. Кратко, свежо, непретенциозно и най вече ударно, такова трябва да е началото на всеки един сборник.

2. Александър Драганов – Тримата пазители и тайната на луната – 3/5 – (многофункционално швейцарско ножче)
Александър Драганов е автор, който пише уникални хорър разкази (за справка „Вдъхновени от Краля“). Това е първият ми досег с негово произведение, което не е хорър. Не знам, може би, защото не съм запознат с предишните истории на тримата пазители(от предишните сборници), но тази история въобще не ми хареса. Когато в началото прочетох, че извънземни нападат Люлин си помислих, че ще чета пародия, ама не. БГ ърбън фентъзи, което прераства във фантастика с нашенски супергерои е твърде голяма еклектика, дори за моето въображение. А на мен така ми се чете хорър разказ от Александър Драганов. (Казах ли ви колко яки хоръри пише?) Това не е моята история, но ако сте зажаднели за нови, оригинални, при това български супергерои (стига с тия изтъркани Батман, Супермен и Спайдермен), то това ще ви стане любимия разказ в сборника.

3. Явор Цанев – Неподвластен на времето – 5/5 (магичен двуостър меч)
Явор Цанев винаги е на висота и ни представя една оригинална фантастика за Космическия вехтошар (дребен търговец на космически боклуци) и мечът Неподвластен на времето, който от името му става ясно, че има власт над пространствено времевите континиуми (или както там се казва).

4. Флориан Пекаж – Да бъде спасението – 4/5 (ръждясало нащърбено острие)
Любимият ми постапокалиптичен жанр е представен чрез този разказ на блогъра Пекаж и неговата история за оцеляващо племе в далечното бъдеще, което ще попадне на враг, който трудно ще пребори. За мен този разказ е малко недовършен, задава повече въпроси, които остават без отговор, но тъй, като съм чел и предишните разкази на Флориан, мога да кажа, че това е най-доброто, което е писал досега..

5. Донко Найденов – Холограмата на Титан – 5/5 (холограмен джедайски меч)
Една мрачна, филосовсла фантастика, която не съм очаквал от мистери/хорър автора Донко Найденов. В тази бездиалогова, ала Лъвкрафт разказана история за населяването на спътника Титан, ме впечатли силно. И макар за мен този разказ да не бе точно по темата на сборника, той го обогатява със своите по-дълбоки филосовски нотки.

6. Иван Димитров – Среща в „Храмът“ 5/5 (лека остра рапира)
Фантастична мистерия с приятни обрати, стройна структура, несподелена любов, и не на последно място, добре написана. Много ми хареса..

7. Петър Атанасов – Еван Гуру и космическият обир – 5/5 (футуристично джобно ножче тип чекийка).
Най-свежият разказ в целия сборник. Фантастика в духа на Хари Харисън. Еван Гуру е известен в цялата Галактика престъпник, който е нает от богата красавица да извърши дързък обир. Тънък, пародиен хумор, ярки образи, развити по великолепен начин, забавен сюжет, пълен с обрати, малко еротика за разкош, какво повече да иска човек от една фантастика. С интерес ще прочета и други творби на този автор.

8. Делиян Маринов – Новооткритата раса – 4/5 (тежък, средновековен, напоен с кръв меч)
Високотехнологична раса от елфи, джуджета и тролове населява космоса. Един средновековен землянин е отвлечен и миролюбивите елфи ще се опитат да запознаят човека със своя свят, своите привички и начин на живот… На човека обаче хич не му се нравят…. Идеята на този разказ е уникално добра, написан е увлекателно, а сцената, в която човекът влиза при двойка съвокупляващи се елфи е направо култова. Аз обаче не разбрах, защо космическата раса е от елфи, а не каквато и да било друга извънземна раса. Елфите просто не пасват на този жанр и не е обосновано тяхното присъствие. Мен това лично ме подразни и ми развали удоволствието от страхотното послание, което излиза на финала.

9. Станьо Желев – Галактон 3000 – 4/5 (гладиаторски меч)
Галактион 3000 е виртуална арена, сцена на кървави турнири, най-гледаното предаване във футуристичния ефир. Когато шампионът на турнира загива при трагични обстоятелства, синът му се наема със задачата да разгадае мистерията около смъртта на баща си. Динамични кървави битки, множество интересни обрати, препратки към различни клишета в жанра като Шотландски боец, Терминатор, Бягащия мъж и тн. Това е разказа с най-интересната история и най-недомисления финал. Жалко за доброто намерение.

10. Васил Мирчев – Острие в мъглата – 5/5 (финно острие изковано от качествена стомана, самурайска изработка)
Много силен разказ. История за едно момче живеещо в далечното бъдеще, което за да събере пари с които да се грижи за малкото си братче, се забърква в куб престъпления. Многопластов, емоционален, динамичен, интересен, актуален разказ, който си личи, че е внимателно и дълго мислен и писан. Поздравления!

11. Силвия Петрова – Кръвта на мораи – 3/5 (детайлно инкрустиран меч служещ повече за украшение отколкото за бой) 
За финал е оставен един великолепно написан откъс от роман(за мен това не е разказ), който започва от никъде и завършва никъде. Силвия Петрова е един от любимите ми български автори и не мога да не бъда максимално критичен към нея. Силвия е майстор на изграждането на епични светове и множество интересни образи, ако не вярвате, прочетете любимият ми „Зеницата на Смъртта“. Кратката проза обаче явно не е нейната стихия. Твърде детайлната описателност, натрупването на ненужни персонажи и тяхното развиване, и липсата на динамика, не са препоръчителни елементи в кратките истории. От „Кръвта на морай“ би излязла прилична епична сага и Силвия е писател, който може да я напише, но за целта трябва да помисли как героите и да не са толкова скучни.

Плюсове:

  • Интересни фантастични истории.
  • Разнообразна подборка на историите.
  • Пъстра палитра от поджанрове.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

Етикети: , , , ,

„Вдъхновени от Краля“ – сборник с разкази

a3b29-king-cover-full

Сборник разкази от български автори, отличени в конкурса на списание „Дракус“ – ВДЪХНОВЕНИ ОТ КРАЛЯ – за разказ до 6666 думи, вдъхновен от Стивън Кинг.
Сборникът съдържа 25 отличени творби и бонус:
Разкази от членове на журито (Бранимир Събев, Сибин Майналовски, Явор Цанев);
Превод на поемата на Робърт Браунинг „Чайлд Роланд Кулата достигна“ от Адриан Лазаровски (също член на журито)

My Experience: Фен съм на Стивън Кинг от около 20 години. Прочел съм над 50 негови книги и винаги съм гладен за още от неговите романи. От един месец засищам глада си за Кинг с родният му трибют, наречен „Вдъхновени от Краля“. В тази антология е забъркана много интересна хорър кулинария, под която според мен би се разписал и смият Кинг. Всяка вечер вечерях с по една нова порция ужас по рецепта на Краля на ужаса и забъркана от различен роден готвач в жанра. Е, менюто беше много разнообразно на стилове, ужасно калорично (каквото го харесвам), поръсено обилно с талант, с настъргани отгоре зрънца оригиналност и е запечено на 466 страницова фурна. Има, разбира се, няколко пости разказа, немалко пресолени и предимно твърде пикантни творби. Но, който не обича люто да не яде. От този кулинарен шедьовър се носи силния, омайващ аромат на вдъхновение от Краля на Хоръра, за това ви го препоръчвам горещо. Да ви е сладко. Но нека споделя впечатленията си подред:

1.АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Земята под хълма – 5/5
Много стилен разказ, вдъхновен от „Вампирът“ на Кинг. В него се разказва за един университетски преподавател, който заминава с децата си на екскурзия до Ирландия. Той се надява, че тази екскурзия ще стопли малко охладнелите им отношения, но когато пристига там всичко се обърква…

2.АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ – Завръщане – 5/5
Много силно произведение, трибют към „То“. Ако Кинг напише продължение на легендарната си книга за Пениуайз, то спокойно може да вкара този разказ, както част от бъдещ бестселър.

3. АНДРЕЙ ВЕЛКОВ – Контакт – 1/5
Щеше ми да съм снизходителен и да не пиша за негативите в сборника, но няма как да не отбележа мнението си за разказа на един от малкото писатели с издадени книги. Докато четох този разказ се чувствах все едно съм се качил в такси, чиито шофьор е решил безмилостно да ме облъчи с мазна хумористична чалга. В литературата, както и във всички останали изкуства, трябва да има чувство за мярка и вкус. Просташкия и цинично махленски стил е толкова далеч от литературата, колкото е близо до чалгата. Не знам какво прави този разказ в сборника, при положение, че дори не личи как точно е вдъхновен от Краля, но силно се надявам, да не е заради името на автора. В разказа се разказва за една препила нашенска мутра, която е отвлечена от извънземни(не, не търсете сходства с Томичукалата).

4. БОРИСЛАВ БЕЛДЕВ – 5: Страх – 2/5
Измъчих се с този разказ. Стила е толкова оплетен и хем с кратки хем с нищо не значещи изречения. Пълна каша. Една жена търси помощ от психоаналитик, за да преодолее ужасните неща които са и се случили. Но лекаря избира грешната терапия…

5. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – Дневникът на един луд – 5/5
Ето един класически хорър в стила на Краля. Определено съм заинтригуван да прочета и други неща на Валентин, защото историята за бродещото зло, така типични за Кинговите романи, тук е представена, много оригинално. Един от най-добрите разкази в сборника.

6. ВИКТОР ТОДОРОВ – Куклен театър – 4/5
Отново човек с психични проблеми и грешна терапия. Стилът малко куца, идеята е готина и се е получил хубав разказ, който веднага ми напомни за един от разказите на Краля, в който малки войничета-играчки оживяха и се сбиха с един наемен убиец. (Не помня как се казваше този разказ.)

7. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ – Далечните тъмни полета – 5/5
Личният ми фаворит в сборника е този, сякаш вдъхновен от „Сейлъмс Лот” разказ. Атмосферата на това полуизоставено българско селце, е толкова добре изградена, че успя да ме потопи в повествованието. Разказът на Владо е един от малкото, които ме накара наистина да настръхна.

8. ГЕОРГИ ВРЪБЧЕВ – Пътят на Уил – 5/5
Много силен разказ и като стил и като история. Според мен е дъхновен е от разказа на Кинг „Онази с косата”.

9. ГЕОРГИ ХРИСТОВ – Момичето на татко – 5/5
Разказ достоен за късометражна екранизация, както и повечето от разказите, между впрочем. Не се сещам Кинг да е писал за стопаджийки и не разбрах как точно Георги се е вдъхновил от него, но ако Кралят прочете тази история определено ще се вдъхнови.

10. ГРАНДАЙЗЕРН – Органично бъдеще: Молекулярен колизеум – 2/5.
Тази хард постапокалиптична фантастика, просто не ми допадна. Замирише ли ми на трансформърс и започвам да повръщам. Не е моя жанр, а и нищо Кингово не намерих. Разказва се за роботи гладиатори в далечното бъдеще. Иначе финала е хубав.

11. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Пишещата машина
Зациклил писател попада в странна антикварна, където намира пишещата машина на Стивън Кинг, онази на която е написал първите си произведения. Разказ вдъхновен от „Неизживени спомени”.

12. ДИАНА ПЕТРОВА – Неизбежно – 3/5 Разказът уж всичко си има и съспенс и оригиналност, но някак не успя да ме впечатли. Момче се бори със своите демоните, преодолявайки загубата на майка си.

13. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ – В колата – 4/5
Баща и малкото му момиченце, пътуват с кола по затънтените американски пътища, но едно събитие ще преобърне живота им. На финала разказа издиша иначе не е лош и ..не е вдъхновен от Краля.

14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Антикварят – 4/5
Още един разказ вдъхновен от „Неизживени спомени”, разказващ за рок музикант, който си купува книга с желания. Стилът на автора сериозно куца, твърде неглижиран и в същото време на места с префърцунени и несполучливи опити за оригиналничене. Сюжета е предвидим и пълен с клишета. Въпреки това, идеята ми хареса.

15. ИВАЙЛО ИВАНОВ – Нещото в нас – 5/5
Една творба вдъхновена от „Изкуплението Шоушенк”, „Сърца в Атлантида”, „22 ноември 1963” и др. Много оригинален разказ, един от фаворитите ми в сборника.

16. ИВАН АТАНАСОВ – Опашката на дявола – 5/5
Неизличимо болен журналист, търси начин да направи сделка с дявола. Всемогъщото зло, демон, дявол, То,  наречете го както искате, присъства осезаемо в романите на Кинг. Има много форми, понякога е главно действащо лице в историите му, а друг път само наднича притаено по ръба на фабулата. Няма по-голямо вдъхновение от Краля от това да пишеш за Всемогъщото зло. Разказът е вдъхновен от разказа „Начин на дишане”. Силен разказ, изпипан, оригинален, завладяващ. Още един от личните ми фаворити. 

17. КОСТА СИВОВ – 2013 – 4/5 
Този разказ, който изглежда е вдъхновен от „Неизживени спомени”, разказва за опита на един човек да се отърве от родителите си, които са преписали цялото си състояние, на брат му – писателя Ричард Бакман. Разказа е перфектен и отвсякъде мирише на Стивън Кинг, но заглавието е несериозно глупаво.

18. МАРИЯ ВЕРГОВА – Убиец на дракони – 5/5
Никога не знаеш каква муха се върти в главата на психопата. Е, Мария Вергова ни представя един много оригинален вариант, влизайки в съзнанието на убиеца на дракони.

19. МАРТИ ДЖ. МАРТИ – Вкус(на) любов – 2/5
Канибалски разказ вдъхновен по скоро от Томас Харис, а не от Кинг. Не ми хареса и не го разбрах. Автора добре е забъркал разказа и е сложил изтънчени подправки, но при сервирането, много се е изложил. Ще пробвам някоя от рецептите, пък може и да си променя мнението…

20. НЕЛИ ЦВЕТКОВА – Кристин – 4/5
В началото неми допадна, но после великолепно се завърза. Не е вдъхновен толкова от „Кристин”, колкото от „Кери”. Момиче от село отива да учи в града. Там съучениците и постоянно и се подиграват. Момичето не издържа и… намира утеха в един котарак. Но този котарак не е обикновен…

21. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ – Точна бройка – 4/5 
Още един разказ, който не е вдъхновен от Краля, но е динамичен, стегнат и оригинален.

22. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Ще лакирам ноктите си с кръвта ви – 1/5
Това дори не го дочетох. Първо авторът трябва да ми препоръча дрогата която използва, за да мога да му вляза във филма и после да ме остави да се наслаждавам на поетичните му дрънканици.

23. СЛАВИ ГАНЕВ – Последният лов на Зимбру – 3/5 
Този разказ за един остарял и беззъб лъв, който носи нещастия на една нашенска зоологическа градина, въобще не ме грабна, дори малко ме отегчи.

24. СТРАХИЛ СЪБЕВ – Джаспър, Алабама: Търси се помощ – 5/5 
Кинг е майстор в описването и пресъздаването на атмосферата на едно затънтено, забравено от бога провинционално американско градче и неговите обитатели. На едно такова място няма как някой да не превърти да започне масово да избива. В случая Страхил Събев великолепно е пресъздал едно такова ала Кингово градче, в което въобще не ми се иска да ходя. Разказът е хубав и въздействащ.

25. SEPTEMBRIA – Животът в къщата – 2/5
До края на разказа се надявах да се появи нещо, което да оправдае присъствието му в тази антология. Не се появи. Още усещам горчилката, която остави в мен след този край, в който нямаше обрат, нямаше възмездие, нямаше оправдание за тази трагедия. В живота няма оправдание за трагедиите – ще каже някой. Да, но в литературата има и това я различава от вестникарската колонка. В литературата нещата не се случват, просто така без мотив. В литературата има действие, фабула, развръзка, оправдание, послание. В този разказ, няма нито едно от тези неща. Просто е самоцелен.

БОНУС

1. АДРИАН ЛАЗАРОВСКИ ни представя превод на поемата на РОБЪРТ БРАУНИНГ – „Чайлд Роланд кулата достигна“, вдъхновила Краля за неговия поредица „Тъмната кула”. 

2. БРАНИМИР СЪБЕВ – Априлска жътва – 4/5
„Гняв“ беше едно от първите произведения на Стивън Кинг, което четох в средата на 90те. Звучеше ми като твърде голяма фикция. Не можех да си представя, че може да има ученици, които да се въоръжат и да започнат да избиват съучениците си. От тогава има над 40 подобни случая по целия цвят. Винаги съм се питал какво се е въртяло в главата на тези тинейджъри. Благодаря на Бранимир, че ме върна назад във времето и ми припомни, че Кинг вече е отговорил на този мой въпрос. Сцената под душа направо ми накърти и според мен разказа щеше да е перфектен без нея.

3. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – Мечето – 5/5
Богат старец наема професионалист, за да му издири едно плюшено мече… Има задачи, с които е по-добре да не се заемеш. Оригинален, стегнат, разказ с много вдъхновение от Краля.

4. ЯВОР ЦАНЕВ – Endless Misery – 5/5
Много силно произведение, което е вдъхновено от „Мизъри“ на Кинг. Група рок музикантите от ENDLESS MISERY са отвлечени от най-големият си фен. Така според мен трябва да изглежда вдъхновена от Краля творба. Уникално добър разказ, който направо ти влиза под ноктите. Отивам до мазето за пирони и после ще проверя какъв беше адреса на Джеймс Хетсфилд и компания.

Плюсове:

  • Повечето от разказите имат много интересни и оригинални идеи.
  • Написани са с много завладяващ стил.
  • Немалко са и стряскащите разкази.

Минуси:

  • Някои от разказите, не личи по нищо как са вдъхновени от Стивън Кинг.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , , ,