RSS

Category Archives: Андрей Велков

„Хрониките на Звеното“ от Андрей Велков

Андрей Велков - Хрониките на Звеното

Сюжет: „Хрониките на Звеното“ е продължение на „Български психар“ и доразвива някои персонажи в първия роман. Отново място на действието е България, а сюжетът прелива от батални случки, екшън сцени и схеми. Книгата е адресирана към почитателите на стила „Велков“ и отговаря на много въпроси, повдигнати в „Български психар“

My Experience: Първият ми сблъсък с автора бе с неговия разказ „Контакт“ от сборника „Вдъхновени от Краля“. Във въпросният разказ бях силно разочарован от хашлашкия и циничен стил и меко казано не ми допадна. Със зачитането на „Български психар“ се сблъсках със същият стил, но историята на измисления български мафиот Петър Иванов бе толкова интересна, че не можех да спра да чета. Авторът по един забавен, брутално кървав и леко имагинерен начин описва жалката истина за нашето съвремие, съвремие на което самият аз съм бил свидетел. „Хрониките на Звеното“ не е продължение нито предистория на първата книга, а по скоро една дописана история на някои от по второстепенните персонажи, която отговаря на някои неизяснени моменти от „Български психар“. Ако омешим Христо Калчев, Владо Даверов и Георги Стоев със Гай ричи и руската „Бригада“ ще получим българската екшън кримка „Хрониките на Звеното“. Най-силният момент в романа отново идва в края на книгата, където авторът ни подготвил нови три алтернативни финала, последният от които ще се запечата в съзнанието на всеки читател, тъй като представлява една утопична полюция, която трябва да повярваме, че може да се случи.

Стилът на автораЗа разлика от първия роман, където разказът се водеше от името на главния герой Петър, то тук повествованието върви в трето лице и описва историята на някой от второстепенните персонажи. От една страна стилът на Андрей Велков е циничен, натуралистичен и твърде неподходящ на литературно произведение, но от друга напълно пасва на тази история развиваща са в София през 90-те години на двайсти век, превръщайки романа в една реалистична интерпретация на нашето съвремие. Трябва да се отбележи, че стила на Велков търпи съществено подобрение

Фентъзи елемент: Романът не е фантастичен, но в един от алтернативните си финали София е жертва на зомби вирус.

Образите: Главните герои в романа са: Петър Иванов – най-интересния и развит образ, интелигентен и комбинативен. Неговите приятели Иво, Мишо и Антон – и тримата допринасят с качествата и недостатъците си за изграждането на организацията. Второстепенните персонажи са интересни и допълват картинката на деградиращата ни държавица.

Плюсове:.

  • Интересен, динамичен и изпълнен с много екшън сюжет.
  • Обрати.
  • Три различни и алтернативни финала.
  • Добре развити и мотивирани герои

Минуси:

  • Твърде натурален и циничен стил.
  • Романът не може да се чете като самостоятелен.

Оценка: 4/5 Много Добра

 

Етикети: , ,

„Вдъхновени от Краля“ – сборник с разкази

a3b29-king-cover-full

Сборник разкази от български автори, отличени в конкурса на списание „Дракус“ – ВДЪХНОВЕНИ ОТ КРАЛЯ – за разказ до 6666 думи, вдъхновен от Стивън Кинг.
Сборникът съдържа 25 отличени творби и бонус:
Разкази от членове на журито (Бранимир Събев, Сибин Майналовски, Явор Цанев);
Превод на поемата на Робърт Браунинг „Чайлд Роланд Кулата достигна“ от Адриан Лазаровски (също член на журито)

My Experience: Фен съм на Стивън Кинг от около 20 години. Прочел съм над 50 негови книги и винаги съм гладен за още от неговите романи. От един месец засищам глада си за Кинг с родният му трибют, наречен „Вдъхновени от Краля“. В тази антология е забъркана много интересна хорър кулинария, под която според мен би се разписал и смият Кинг. Всяка вечер вечерях с по една нова порция ужас по рецепта на Краля на ужаса и забъркана от различен роден готвач в жанра. Е, менюто беше много разнообразно на стилове, ужасно калорично (каквото го харесвам), поръсено обилно с талант, с настъргани отгоре зрънца оригиналност и е запечено на 466 страницова фурна. Има, разбира се, няколко пости разказа, немалко пресолени и предимно твърде пикантни творби. Но, който не обича люто да не яде. От този кулинарен шедьовър се носи силния, омайващ аромат на вдъхновение от Краля на Хоръра, за това ви го препоръчвам горещо. Да ви е сладко. Но нека споделя впечатленията си подред:

1.АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Земята под хълма – 5/5
Много стилен разказ, вдъхновен от „Вампирът“ на Кинг. В него се разказва за един университетски преподавател, който заминава с децата си на екскурзия до Ирландия. Той се надява, че тази екскурзия ще стопли малко охладнелите им отношения, но когато пристига там всичко се обърква…

2.АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ – Завръщане – 5/5
Много силно произведение, трибют към „То“. Ако Кинг напише продължение на легендарната си книга за Пениуайз, то спокойно може да вкара този разказ, както част от бъдещ бестселър.

3. АНДРЕЙ ВЕЛКОВ – Контакт – 1/5
Щеше ми да съм снизходителен и да не пиша за негативите в сборника, но няма как да не отбележа мнението си за разказа на един от малкото писатели с издадени книги. Докато четох този разказ се чувствах все едно съм се качил в такси, чиито шофьор е решил безмилостно да ме облъчи с мазна хумористична чалга. В литературата, както и във всички останали изкуства, трябва да има чувство за мярка и вкус. Просташкия и цинично махленски стил е толкова далеч от литературата, колкото е близо до чалгата. Не знам какво прави този разказ в сборника, при положение, че дори не личи как точно е вдъхновен от Краля, но силно се надявам, да не е заради името на автора. В разказа се разказва за една препила нашенска мутра, която е отвлечена от извънземни(не, не търсете сходства с Томичукалата).

4. БОРИСЛАВ БЕЛДЕВ – 5: Страх – 2/5
Измъчих се с този разказ. Стила е толкова оплетен и хем с кратки хем с нищо не значещи изречения. Пълна каша. Една жена търси помощ от психоаналитик, за да преодолее ужасните неща които са и се случили. Но лекаря избира грешната терапия…

5. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – Дневникът на един луд – 5/5
Ето един класически хорър в стила на Краля. Определено съм заинтригуван да прочета и други неща на Валентин, защото историята за бродещото зло, така типични за Кинговите романи, тук е представена, много оригинално. Един от най-добрите разкази в сборника.

6. ВИКТОР ТОДОРОВ – Куклен театър – 4/5
Отново човек с психични проблеми и грешна терапия. Стилът малко куца, идеята е готина и се е получил хубав разказ, който веднага ми напомни за един от разказите на Краля, в който малки войничета-играчки оживяха и се сбиха с един наемен убиец. (Не помня как се казваше този разказ.)

7. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ – Далечните тъмни полета – 5/5
Личният ми фаворит в сборника е този, сякаш вдъхновен от „Сейлъмс Лот” разказ. Атмосферата на това полуизоставено българско селце, е толкова добре изградена, че успя да ме потопи в повествованието. Разказът на Владо е един от малкото, които ме накара наистина да настръхна.

8. ГЕОРГИ ВРЪБЧЕВ – Пътят на Уил – 5/5
Много силен разказ и като стил и като история. Според мен е дъхновен е от разказа на Кинг „Онази с косата”.

9. ГЕОРГИ ХРИСТОВ – Момичето на татко – 5/5
Разказ достоен за късометражна екранизация, както и повечето от разказите, между впрочем. Не се сещам Кинг да е писал за стопаджийки и не разбрах как точно Георги се е вдъхновил от него, но ако Кралят прочете тази история определено ще се вдъхнови.

10. ГРАНДАЙЗЕРН – Органично бъдеще: Молекулярен колизеум – 2/5.
Тази хард постапокалиптична фантастика, просто не ми допадна. Замирише ли ми на трансформърс и започвам да повръщам. Не е моя жанр, а и нищо Кингово не намерих. Разказва се за роботи гладиатори в далечното бъдеще. Иначе финала е хубав.

11. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Пишещата машина
Зациклил писател попада в странна антикварна, където намира пишещата машина на Стивън Кинг, онази на която е написал първите си произведения. Разказ вдъхновен от „Неизживени спомени”.

12. ДИАНА ПЕТРОВА – Неизбежно – 3/5 Разказът уж всичко си има и съспенс и оригиналност, но някак не успя да ме впечатли. Момче се бори със своите демоните, преодолявайки загубата на майка си.

13. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ – В колата – 4/5
Баща и малкото му момиченце, пътуват с кола по затънтените американски пътища, но едно събитие ще преобърне живота им. На финала разказа издиша иначе не е лош и ..не е вдъхновен от Краля.

14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Антикварят – 4/5
Още един разказ вдъхновен от „Неизживени спомени”, разказващ за рок музикант, който си купува книга с желания. Стилът на автора сериозно куца, твърде неглижиран и в същото време на места с префърцунени и несполучливи опити за оригиналничене. Сюжета е предвидим и пълен с клишета. Въпреки това, идеята ми хареса.

15. ИВАЙЛО ИВАНОВ – Нещото в нас – 5/5
Една творба вдъхновена от „Изкуплението Шоушенк”, „Сърца в Атлантида”, „22 ноември 1963” и др. Много оригинален разказ, един от фаворитите ми в сборника.

16. ИВАН АТАНАСОВ – Опашката на дявола – 5/5
Неизличимо болен журналист, търси начин да направи сделка с дявола. Всемогъщото зло, демон, дявол, То,  наречете го както искате, присъства осезаемо в романите на Кинг. Има много форми, понякога е главно действащо лице в историите му, а друг път само наднича притаено по ръба на фабулата. Няма по-голямо вдъхновение от Краля от това да пишеш за Всемогъщото зло. Разказът е вдъхновен от разказа „Начин на дишане”. Силен разказ, изпипан, оригинален, завладяващ. Още един от личните ми фаворити. 

17. КОСТА СИВОВ – 2013 – 4/5 
Този разказ, който изглежда е вдъхновен от „Неизживени спомени”, разказва за опита на един човек да се отърве от родителите си, които са преписали цялото си състояние, на брат му – писателя Ричард Бакман. Разказа е перфектен и отвсякъде мирише на Стивън Кинг, но заглавието е несериозно глупаво.

18. МАРИЯ ВЕРГОВА – Убиец на дракони – 5/5
Никога не знаеш каква муха се върти в главата на психопата. Е, Мария Вергова ни представя един много оригинален вариант, влизайки в съзнанието на убиеца на дракони.

19. МАРТИ ДЖ. МАРТИ – Вкус(на) любов – 2/5
Канибалски разказ вдъхновен по скоро от Томас Харис, а не от Кинг. Не ми хареса и не го разбрах. Автора добре е забъркал разказа и е сложил изтънчени подправки, но при сервирането, много се е изложил. Ще пробвам някоя от рецептите, пък може и да си променя мнението…

20. НЕЛИ ЦВЕТКОВА – Кристин – 4/5
В началото неми допадна, но после великолепно се завърза. Не е вдъхновен толкова от „Кристин”, колкото от „Кери”. Момиче от село отива да учи в града. Там съучениците и постоянно и се подиграват. Момичето не издържа и… намира утеха в един котарак. Но този котарак не е обикновен…

21. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ – Точна бройка – 4/5 
Още един разказ, който не е вдъхновен от Краля, но е динамичен, стегнат и оригинален.

22. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Ще лакирам ноктите си с кръвта ви – 1/5
Това дори не го дочетох. Първо авторът трябва да ми препоръча дрогата която използва, за да мога да му вляза във филма и после да ме остави да се наслаждавам на поетичните му дрънканици.

23. СЛАВИ ГАНЕВ – Последният лов на Зимбру – 3/5 
Този разказ за един остарял и беззъб лъв, който носи нещастия на една нашенска зоологическа градина, въобще не ме грабна, дори малко ме отегчи.

24. СТРАХИЛ СЪБЕВ – Джаспър, Алабама: Търси се помощ – 5/5 
Кинг е майстор в описването и пресъздаването на атмосферата на едно затънтено, забравено от бога провинционално американско градче и неговите обитатели. На едно такова място няма как някой да не превърти да започне масово да избива. В случая Страхил Събев великолепно е пресъздал едно такова ала Кингово градче, в което въобще не ми се иска да ходя. Разказът е хубав и въздействащ.

25. SEPTEMBRIA – Животът в къщата – 2/5
До края на разказа се надявах да се появи нещо, което да оправдае присъствието му в тази антология. Не се появи. Още усещам горчилката, която остави в мен след този край, в който нямаше обрат, нямаше възмездие, нямаше оправдание за тази трагедия. В живота няма оправдание за трагедиите – ще каже някой. Да, но в литературата има и това я различава от вестникарската колонка. В литературата нещата не се случват, просто така без мотив. В литературата има действие, фабула, развръзка, оправдание, послание. В този разказ, няма нито едно от тези неща. Просто е самоцелен.

БОНУС

1. АДРИАН ЛАЗАРОВСКИ ни представя превод на поемата на РОБЪРТ БРАУНИНГ – „Чайлд Роланд кулата достигна“, вдъхновила Краля за неговия поредица „Тъмната кула”. 

2. БРАНИМИР СЪБЕВ – Априлска жътва – 4/5
„Гняв“ беше едно от първите произведения на Стивън Кинг, което четох в средата на 90те. Звучеше ми като твърде голяма фикция. Не можех да си представя, че може да има ученици, които да се въоръжат и да започнат да избиват съучениците си. От тогава има над 40 подобни случая по целия цвят. Винаги съм се питал какво се е въртяло в главата на тези тинейджъри. Благодаря на Бранимир, че ме върна назад във времето и ми припомни, че Кинг вече е отговорил на този мой въпрос. Сцената под душа направо ми накърти и според мен разказа щеше да е перфектен без нея.

3. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – Мечето – 5/5
Богат старец наема професионалист, за да му издири едно плюшено мече… Има задачи, с които е по-добре да не се заемеш. Оригинален, стегнат, разказ с много вдъхновение от Краля.

4. ЯВОР ЦАНЕВ – Endless Misery – 5/5
Много силно произведение, което е вдъхновено от „Мизъри“ на Кинг. Група рок музикантите от ENDLESS MISERY са отвлечени от най-големият си фен. Така според мен трябва да изглежда вдъхновена от Краля творба. Уникално добър разказ, който направо ти влиза под ноктите. Отивам до мазето за пирони и после ще проверя какъв беше адреса на Джеймс Хетсфилд и компания.

Плюсове:

  • Повечето от разказите имат много интересни и оригинални идеи.
  • Написани са с много завладяващ стил.
  • Немалко са и стряскащите разкази.

Минуси:

  • Някои от разказите, не личи по нищо как са вдъхновени от Стивън Кинг.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , , ,