RSS

Category Archives: Български автори

„Рицари и вълци“ от Калофер Русев

%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b5%d0%b2-%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%be%d1%84%d0%b5%d1%80-%d1%80%d0%b8%d1%86%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d0%bb%d1%86%d0%b8

 

„Рицари и вълци“ е първият роман от поредицата романи за разследванията на инспектор Неев от пистеля Калофер Русев

Резюме: Останала от мрака на древността демонична сила, корени на която лежат в древнотракийски времена, е пазена в тайна от орден, чиито предшественици са пленените от цар Калоян през 1205 г. рицари, охранявали някога земите ни. Освободен от разкопки на иманяри, Вълчият култ ще потърси източника на своята сила, за да се възцари отново и да победи Пазителите… Сблъсък, който ще се проведе днес. София е разтърсена от серия брутални убийства. Разследващият инспектор Неев е принуден да прибегне до нетрадиционни решения, за да проследи нишката от изглеждащи несвързани едно с друго престъпления. Инспекторът, заедно с фолклористката и антроположка Ирина Иванова, се озовават на арената на древната битка между Мрака и Светлината…

My Experience: Отдавна не бях чел толкова динамичен и поддържащ напрежението роман. Историята започва със средновековни рицари носещи скулптура на златен вълк по родния Балкан. След това се пренасяме в чисто криминална среда и инспектор разследващ серия от убийства. В шеметния ход от събития романът се превръща в мистериозен криминален трилър с много легенди от родния фолклор, конспиративни препратки от българската история и дори екшън сцени и лек фантастичен момент. Компилация от елементи на които и Дан Браун би завидял. Единствения недостатък на книгата е, че сякаш автора е бързал да я завърши. Искаше ми се да вляза малко по на вътре в света на героите му Инспектор Неев и помощничката му – фолклористката и антроположка Ирина Иванова. Надявам се в следващите книги от поредицата динамиката да се запази, но повествованието да се обогати с малко повече елементи.

Оценка: 4/5 Много добра

 

Етикети: , , , , ,

„Проклятието на Шибалба“ от Дого Танкарт

123 Дого Танкарт - Проклятието на Шибалба

 

„Проклятието на Шибалба“ е приключенско-философски роман от българския автор Дого Танкарт. Романът е първа част от поредицата „Приключенията на капитан Мафо“. Романът е издаден от GAIANA book&art studio и можете да поръчате от автора на неговата фейсбук страница

Резюме: Всички сме чували за Джак Спароу, Капитан Флинт и Черната Брада, реални и измислени пирати, които са вдъхновили не едно и две приключенски произведения. Сега на хоризонта се задава нов свиреп и ексцентричен пират, който е разпънал платна в търсене на приключения, богатства и слава. Запознайте се с капитан Мафо и неговите верни пирати Боцмана и Псето. Техните патила са напълно достойни да се наредят до класиките в пиратските романи.

My Experience: След бума, който предизвика преди време филмът „Карибски пирати“ и успеха на сериали като „Черни платна“ и „Crossbones“, един позабравен жанр в литературата отново излезе в светлината на прожекторите – пиратските романи. И макар световните пиратски романи да не намират място на родния пазар, то има единици автори, които, къде успешно, къде не толкова, се опитват да се наместят в тази литературна ниша. За разлика от останалите романи, които са повече ориентирани към по младите читатели, дебютният роман на Дого Танкарт е с доста по-богат език, по-философски е и ориентиран към по-зряла аудитория. Романът „Проклятието на Шибалба“ е на много високо художествено ниво, пълен е с поетични сравнения и богати детайли от епохата на пиратите, с добре развити и пълнокръвни герои, забавни и обаятелни диалози. Две неща правят силно впечатление при четенето на романа. Първото, това са детайлите при описването на историческата епоха, моряшката терминология, дори перуанската кухня (която е описана толкова детайлно, че мигом огладняваш, дори да не разбираш имената на половината продукти). Второ, това е диалоговата форма, през която върви голяма част от повествованието. Единият герой говори на шотландски диалект, написан в оригинал, другият постоянно цитира Шекспир, при това на староанглийски, трети пък знае толкова легенди и истории и ги разказва така обаятелно, че читателят сякаш сяда край лагерния огън и го слушаш как говори. Всичко това показва високата ерудиция на автора и широкото проучване, което е направил, за да напише романа. Тази твърде описателна детайлност и постоянните сравнения на моменти забавят действието и читатели, които предпочитат динамичните сюжети с повече напрежение и обрати, може леко да се разочароват. Тези обаче, които обичат атмосферните произведения с повече философски размишления и реалистични пълнокръвни герои ще имат удоволствието да се гмурнат в един великолепен пиратски роман, който ще ги откъсне за малко от ежедневието и ще ги разходи из слънчевите Карибски острови. За дебютен роман „Проклятието на Шибалба“ е повече от добър и определено заслужава да му обърнете внимание.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , , ,

„Змии в стените“ от Сибин Майналовски

 

Майналовски, Сибин – Змии в стените

Това е третият хартиен сборник с разкази от Сибин Майноловски. Съдържа 23 разказа от различни жанрове (преобладаващ е хорърът, и саркастичното фентъзи) Сборникът излиза под номер 4 с колекцията за български произведения в жанровете фантастика фентъзи и хорър – Колекция Дракус на издателство Gaiana book&art studio. Тиражът е ОГРАНИЧЕН, а разпространение по книжарниците НЯМА ДА ИМА заради пословичната некоректност на българските книжари, така че ПОРЪЧАЙТЕ своята бройка още днес на merlin74@gmail.com, gaiana@abv.bg или dracus@abv.bg!

Анотация: От чист хорър през псевдоутопия до хумористично-сатирично фентъзи с любимите герои от цикъла „Кръчма „Зелената котка“ – това ви очаква на 212-те страници от новата книга на Сибин Майналовски „Змии в стените“. Ако си мислите, че вече сте чели всичко от Сибин, жестоко се лъжете – старозагорецът атакува отново с 23 убийствени жанрови разказа. „Кюлотите на вещицата“, „Перфектното убийство“, „Драконът Тодор“, „Скарабеи“… хитовите заглавия валят едно след друго и са обречени да ви държат в напрежение, докато не обърнете и последната страница от издадената от GAIANA Book&Art Studio книжка

My Experience: Представям ви поредната доза висококачествена жанрова литература излязла из под перото на един от емблематичните ни ъндърграунд автори, който с уникалния си саркастично хумористичен стил спокойно можем да наречем родния Дъглас Адамс, а защо не и Тери Пратчет. Това обаче, с което спечели завинаги зажаднялата ми за качествена литература душица, бяха неповторимите му хорър истории, от които просто прозира неминуемото вдъхновение от Краля на хоръра Стивън Кинг. „Змии в стените“ е сборник на феноменално високо ниво, единици са авторите в България, които имат толкова изчистено неповторим и разпознаваем стил, които пишат със заразяваща страст по темите които ги вълнуват, и с лекота откриват своите читатели и фенове.

Без повече излишни приказки, нека ви представя набързо и моите впечатления от разказите в сборника:

1. Мъчно ми е за Бенджи – 5/5 – Сборникът започва ударно с колкото трогателната толкова и брутална историята между едно момченце и малките котенца.
2. Лори – 5/5 – великолепен хорър разказ с брутален финал. История за едно дете с прокобна дарба.
3. Моргата – 5/5Хумористично хорър фентъзи, от много висока класа. Зомби и вампирка си спомнят времената когато хората са господствали над света
4. Плюшеният заек – 5/5 – Пълна бруталия! Малко момиченце е насилвано редовно от доведения си баща. Утеха намира единствено в плюшеното си зайче…
5. Специален ден – 5/5 – Какво по хубаво от прекрасен пролетен ден в гората, една равносметка и… едно отмъщение…
6. Часовникът – 5/5 – Разказ шедьовър, може би най-добрият който съм чел на автора. Истинска наслада за всички литературни сетива.
7. Дъждът – 4/5 Какво се случва когато потекат сълзите на един дракона.
8. Змии в стените – 5/5 Малтретираните деца са чести герои на Сибин, този път едно момче, което се страхува от пълзящите в стените на блока змии, ще се сблъска с духа едно мъртво момче.
9. Състрадание – 5/5 Ако Сибин Майналовски беше написал „Полет над кукувиче гнездо“… Кратък но много въздействащ разказ.
10. Чудовище – 5/5 Някои деца се страхуват от чудовището под леглото. Докато не пораснат. При някой порастването не помага, защото чудовищата им са реални…
11. Кюлотите на вещицата – 4/5След десет страховити, малко тъжни, и мрачновато трогателни разказ е време за глътка хумористично фентъзи а марката „Зелената котка“. Запознайте се с магиите на Акълдаващите. Магии, които могат да бъдат развалени само от могъщи магьосници като Тери Сторн, Джонатан Деветте Пръста. За съжаление този тип произведения не са „моята чаша чай“.
12. Охлюви – 5/5 Кратък шедьовър илюстриращ нагледно превръщането човека в психопат.
13. Перфектното убийство – 5/5 – една жена е твърдо решена да стане част клуба на елитните килъри-психопати – Клуб 13. Още в сборника „Сянката“ бях възхитен от разказа посветен на Клуб 13, тук впечатленията ми съвсем се затвърдиха.
14. Зъболекарска практика – 5/5 Петък 13 за един зъболекар никак не е лек, особено когато ти се изсипят цялата фентъзи сган за да им оправяш зъбите. Фентъзи пародия от най-висока класа.
15. Говорещият с котки – 5/5 Скитник, който винаги води цяло стадо котки след себе си винаги е жертва на пренебрежение и подигравки. След този разказ ще гледате с други очи на тези хора. Любимият ми разказ в сборника.
16. Драконът Тодор – 3/5 Драконът Тодор има проблем. Той е гей… Колкото и великолепно да е написана тази фентъзи пародия с фолклорни мотиви няма как да харесам темата на разказа и това си е.
17. Младоженците – 4/5 – Няма граници за въображението на Сибин и този разказ го доказва. Всеки запознат поне малко с кримките, ще се съгласи, че те общо взето преповтарят няколко базисни схеми на сюжет. Не тук. Тук мащабите са други.
18. Коледна украса – 3/5 Единствения разказ, който ми беше малко самоцелен и си казах „Е, това пък сега от къде дойде?“, иначе идеята е страхотна.
19. Скарабеи – 5/5 Когато постоянно те преследват гнусни пълчища бръмбари има само един начин да ги изкараш от главата си. Ама е малко брутален и кървав…. Щедьовър!!!!!!
20. Бабата – 5/5Брутална хорър история
21. Болката – 6/5 – Това е разказ от друга класа. Едва ли Сибин някога ще напише нещо по-добро от това(едва ли някой български автор въобще ще напише нещо по добро от това), но кой знае… Това е произведение което трябва да се изучава в училищата.
22. Горчивият вкус на миналото – 3/5 Красиво написан разказ, но аз нещо не го разбрах.
23. Последният хорър разказ – 5/5 Сборникът завършва подобаващо с поредната доза гениалност и изпипана от край до край история..

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.

  • Увлекателен и поетичен стил на разказване, с много метафори и оригинални сравнения.

  • Интересни теми и идеи.

  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , , , , , ,

„Брод през световете“ от Валентин Попов – ВОТАН

 

Вал Попов - Брод през световете

Това е третият сборник с разкази от Валентин Попов. Съдържа 21 разказа от различни жанрове (преобладаващ е хорърът, но има също и фентъзи, психологически трилъри, философски реализъм, криминални, хумористични и т.н.) Сборникът излиза през септември, 2016г. И ще можете да го откриете по книжарниците разпространяван от издателство МОНТ. Повече инфо за книгата търсете на Фейсбук страницата или на сайта на автора.

My Experience: Представям ви „Брод през световете“ – третия сборник с разкази на младия български писател Валентин Попов. Това е една разнообразна жанрово компилация от интересни, добре написани и малко мрачни истории, богати на актуални житейски теми, оригинални идеи, богати изразни средства, изненадващи обрати, въобще подходящо четиво за всеки любител на емоционално наситената литература и завладяващите сюжети. Сборникът е разделен на четири цикъла – УТРО, ПЛАДНЕ, ВЕЧЕР и ПОЛУНОЩ. Много ми допадат такива оригинални подходи към реализацията на някоя книга и винаги адмирирам авторите, които ги използват. Основните плюсове на сборника са, че е жанрово богат и различните читатели ще намерят разкази, които да им харесат, в същото време верните фенове на Вал Попов ще останат доволни, защото авторът не е избягал от обичайния си висок стил, дори напротив според мен го е дори го е подобрил, което е нормално за един редовно пишещ автор. Вал смело експериментира с различни теми и жанрове и въобще си личи, че се оставя на крилете на въображението си да го водят през нелекия път, в търсене на своето място в родното литературно пространство. Единственото ми разочарование от книгата бе липсата на малко информация от кухнята на създаването на всеки един от разказите, с която ни зарадва в предишния и сборник „Пепел от мрак“.

И така, ето какво открих аз, бродейки из многообразните светове на въображението на Валентин Попов – ВОТАН:

УТРО

1. „Terrae filius” – 5/5 – Сборникът започва с може би най-добрия разказ, който Валентин е писал до сега(поне от това което аз съм чел). Обожавам разкази, които са толкова добре наситени атмосферно, че сякаш хващат за ръка читателя и го повеждат на пътешествие в един измислен, но реалистичен свят. Разказ-метафора за пътя който ни чака в отвъдното. Темата за смъртта е интерпретирана стотици пъти, но Валентин Попов е успял да намери един оригинален и по-различен поглед по темата. Изненадващия финал е черешката на тортата в тази литературна кулинария.

2. Брод през световете – 5/5 – Отново философско драматичен разказ за това какво ни поднася съдбата. Бременната със близнаци Кайли пътува в една зимна сутрин към своя гинеколог. Той и съобщава, че бременността протича нормално. След прегледа се прибира при своя съпруг, където разбира че живота не е низ от добри новини… Животът ни поднася и тежки моменти, но как ще се справим с тях зависи само от нас.

3. Влакът – 5/5 – Влакът препуска всеки ден покрай къщата на саможивеца Драгомир, а той дори не му обръща внимание. Един ден от него слиза Ния… Животът е като влак, препуска бясно покрай нас, без да се интересува, че ние го взимаме само за даденост. Понякога обаче, спира на нашата гара и от него слиза някой, който ще преобърне живота ни, без значение дали го искаме или не.

4. Лица в снега – 5/5 – Един постапокалиптичен фентъзи разказ за война Влад и неговото пътуване в търсене на лек за своята господарка. Приключенското фентъзи явно е от жанровете, в които Вал твори с лекота, затова се надявам скоро да прочетем негов роман в този жанр.

5. Зъбки, бели зъбки – 5/5 – Първата хорър история в сборника е кратък разказ за един ведмак – вещер-кръвпиец от славянската митология, бродещ по софийските улици в търсене на поредната си жертва.

ПЛАДНЕ

6. Играта на Дявола – 5/5 – Вторият цикъл започва с още една хорър история и действието отново се развива в нашата столица. Колко поразии може да направи Дяволът като подшушне една идея на малко дете?… Много добър разказ.

7. Роклята и сбъднати мечти – 2/5 – Първият разказ в сборника който не харесах. От тривиалната тема за „колко ме дразни жена ми, а за тъщата да не говорим“, сякаш изваден от някой клиширан виц, през неумелите опити за хумор с просташки уклон, разказът е се лута между немотивирано клиширани герои, и изсмукан нереалистичен сюжет. Разбирам опита на Вал да внесе малко разнообразие чрез хумористичен разказ, но не мисля, че този път му се е получило. Адмирирам обаче опитите на младите автори да експериментират с различни жанрове, това може единствено да им бъде полезно.

8. Червената роза – 4/5 – Обикновено сирийско семейство бяга от ужасите на войната. Звучи малко клиширано, твърде мелодраматично и леко изглежда като поръчков материал, но такава е темата. Авторът брилянтно е изложил позицията си по темата за сирийските бежанци, доказвайки максимата, че истината е винаги субективна и всяка тема трябва да се разглежда от всички възможни страни.

9. С море в очите – 4/5 – Разказ на морска тематика, който е великолепно написан, но твърде захаросано романтичен за моите вкусове. Финалът обаче успя да ме изненада, за което – поздравления!

10. С различни очи – 3/5 – Интересен разказ за комплексиран мъж с две различни на цвят очи. За мен в това произведение има твърде много излишна информация, която не спомага с нищо на основния сюжет и повествованието върви все едно превключвам каналите на три различни програми. Иначе основната тема е интересна и оригинална.

ВЕЧЕР

11. Лицето на злото – 5/5 – Социално ориентиран разказ за дете от дом за сираци. Религиозния елемент в разказа много ми допадна.

12. Танцът на смъртта – 4/5 – Хорър разказ с много потенциал, но за разлика от „С различни очи“, тук нямаше излишни моменти, а напротив – липсваха ми още компоненти от историята. Сякаш авторът е бил притискан от ограничение на броя думи, докато го е писал.

13. Топли, кафяви очи – 3/5 – Отново сякаш леко претупан разказ с иначе оригинална идея.

14. Трендафилова нощ – 5/5 – Кратък разказ за млада жена която се наслаждава на аромата на един трендафилов храст. Звучи скучно, нали? Да, но Вал Попове успял да претвори една потенциално скучна история в страховита хорърия, която е един от най-добрите разкази в сборника.

15. Фарът на мъртвите – 5/5 – Оригинален разказ за група деца които решават да си играят в един обвит от страховити легенди фар. Нещо в тази история ми напомни на творчеството на Стивън Кинг, и по-точно разказа „Тялото“.

ПОЛУНОЩ

16. Дневникът на един луд – 5/5 – Този разказ за първи път прочетох в антологията „Вдъхновени от Краля“ и още тогава ми направи много силно впечатление. Историята за бродещото зло, така типична за романите на Стивън Кинг, тук е представена, много оригинално и безспорно препрочитането на разказа беше чисто и просто – удоволствие.

17. Къщата на изгубените лица – 5/5 – Много силен сплатър-хорър, в който главния герой открива в гората обезобразен труп на жена. Произведение, което направо си плаче за филмиране. Финалът отново е… УАУ!!!!

18. Лунна приказка – 5/5 – Млада студентка е изморена от учене и изпити. Решава да излезе и да се разходи. Едно улично куче решава да ѝ прави компания. Тогава двама пияници се опитват да изнасилят момичето. Напрежение, обрати, изненадващ финал, всичко си има този разказ

19. Почукването – 5/5 – Напрежението преди да се случи нещо е ключовия момент в един хорър разказ. Как се нагнетява напрежение в едно произведение, може да научите ако прочетете тази история за майка, която се събужда посред нощ от SMS. Съобщението е снимка на кротко спящия в другата стая неин син…

20. Стаята за спомени – 5/5 – С този психологически трилър авторът дава заявка за това, че го бива и в криминалния жанр. Разказът присъства и в предишния му сборник „Пепел от мрак“. С удоволствие бих прочел още истории за този детектив.

21. Щастието на Ел – 4/5 – С последния разказ в сборника авторът разсъждава върху теми като „какво ни е писано“, „можем ли да избягаме от съдбата си“ и т.н. Социално философска история, която е подходящ завършек на една великолепна книга.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.

  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.

  • Интересни теми и идеи.

  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , , ,

„Клиника в средата на нощта“ от Димитър Цолов

 

Цолов, Димитър – Клиника в средата на ноща

 

„Клиника в средата на нощта“ е ърбан фентъзи роман от Димитър Цолов. Романът излиза под номер 1 в колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“.

Сюжет: Под маската на привидно благополучие на обществото-консуматор, във всяко кътче на Многополюсната Общност процъфтява страховита престъпност.Големи бандитски организации, всевъзможни по-малки фракции на върколаци, вампири и хора, които по нищо не се различават от диви зверове, постоянно враждуват за преразпределение на територии на пазара за плът, кръв, наркотици, оръжие и всяко безумие, което може да се превърне в пари… Доктор Арчибалд Кимерия започва поредното си напрегнато нощно дежурство в Клиниката за митологични създания на Полис Кръстовище, без да знае, че ще се задействат събития и причинно-следствени връзки, които ще извадят наяве кървави тайни от миналото…

My Experience: Не смятах, че ърбън фентъзи може да ми допадне. Това просто не е моят жанр (си мислех аз). Всичко което прочетох досега в жанра само ми доказваше, че съм прав. И тогава реших да му дам последен шанс с поредицата „Досиетата на Дрезден“ на Джим Бъчар. Може би, факта че харесвам лесно смилаемите криминални романи, помогна искрено да се изненадам от тази поредица. Умелото комбиниране на крими и фентъзи, ми показа как трябва да изглежда един Ърбън фентъзи роман. Започнах да търся неистово още подобни сюжети сред световния океан от творби – уви, за сега не съм намерил (дори Саймън Грийн не ме грабна). Оказа се че не съм търсил в нашите поточета от книгоиздаване… В реките не търся, защото не виждам кой български издател от голямо издателство би си турил главата в торбата с българска жанрова литература – такава е действителността. Та, в едно русенско поточе се оказа, че е избил извор от неподправен талант, от който редовно швирват струи от чиста проба жанрова литература. Поточето се казва Гаяна, а извора – Колекция Дракус. Ако сте зажаднели за родна остросюжетна литература грабвайте манерките и побързайте да ги напълните от поточето(Гаяна) или някой от авторите в колекцията, при които можете да намерите бутилиран в бутикови тиражи талант. По големите вериги книжарници, дори не търсете, защото там таланта не се цени – гледа се само печалбата…, най много да попаднете на мътилки от рода на „Нещата които…“, които са с лъскави опаковки, но съдържанието им…. боза…  при това вкисната…

Отплеснах се. Щях да ви говоря за извора(Колекция Дракус). Както може би знаете, когато някъде избие извор, той разкъсва закостелялата земя и мощно изригва, за да се разлее в последствие търсейки своето място сред напуканата от сушата земя. Ами подобна е ситуацията и с дебютната книга от Колекция Дракус „Клиника в средата на нощта“ от Димитър Цолов (ако успяхте да ми проследите метафората). И понеже чета колекцията разбъркано, чак сега стигам до тази книга. Представете си изумлението ми, когато осъзнах, че търсенето ми на добър ърбан фентъзи роман, най сетне се е увенчало с успех. Зачетох романа и не успях да се откъсна от него докато не го завърших. Авторът подхожда много хитро като хвърля читателя директно в действието, без много предисловия. Постепенно разбираме що за типаж е главния герой и що за свят е неговото обиталище. Към края на романа развръзката тъкмо започна да ми става малко ала „Чък Норис срещу лошите“, когато финалния епилог тотално ме размаза със своята неочакваност. В около 200 страници се събират шеметен, брутално кървав сюжет, медицинско обосновани обяснения за фантастичното, стегнати диалози, криминална история, брилянтно развит протагонист, препратки към родния фолклор и… най яките кукери, които някога съм срещал. Горещо ви препоръчвам този роман, макар да имам опасенията, че вече е с изчерпан тираж.

Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице, разказана  в така нареченият Urban fantasy (Съвременно градско фентъзи) стил. Стилът на Цолов е взаимстван от този на криминалните романи от миналия век; красиви мадами, мистериозни антагонисти, мафиоти, саркастични диалози, силно изразен главен герой с богато минало и т.н. .

Фентъзи свят: Алтернативния фентъзи свят в който съществуван всякакви самодиви, вампири, върколаци и какво ли още не.

Магия и Магически системи: В произведението е използвана магия от класически тип.

Образите: Главните герои са интересни и добре развити. Главният герой е Арчибалд Кимерия, лекар с тъмно минало, което в последствие ще се отприщи в пълната си мощ.

Плюсове:

  • Отлична комбинация между криминален и фентъзи роман.
  • Интересен, динамичен и изпълнен с много напрежение сюжет.
  • Обрати.
  • Хумор.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , ,

„Олтарът“ от Иван Костадинов

 

Костадинов, Иван – Олтарът

„Олтарът“ е сборник с разкази на русенския писател Иван Костадинов съдържащ шест разкази и новели в жанровете, магически реализъм и мистерия. Сборникът е номер 5 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“.

My Experience: Първият ми сблъсък с творчеството на Иван Костадинов, бе от страниците на антологията „451 градуса по Бредбъри“, където блесна с най-добрия хорър разказ в сборника „Роднинска сеща“. Представата за Иван като автор която си изградих, напълно се препокри и след прочитането на „Олтарът“. Смесвайки фентъзи с магически реализъм и добавяйки една емоционална дълбочина от темите които го вълнуват, Иван Костадинов е успял да си изгради прекрасен стил, който мисля ще се хареса на широк кръг от читатели. При това болшинството от историите му се развиват на родна почва с нашенски герои. Успях да изгълтам сборника за около два часа и открих, че основния му недостатък е, че оставя читателя да иска още и още, и още…  Така е – кулинарните шедьоври се сервират в малки порции. В литературата е същото. Ето няколко думи за самите разкази:

1. Рождество – 5/5 – Изповедта на един Бог преди да се роди и да промени завинаги съдбата на човечеството. Страхотно начало на сборника с един критичен коментар към човечеството.
2. Инстинкти – 5/5 – Единствения хорър разказ с доста засилено фентъзи звучене, за един превъплащенец-върколак, който е преследван от зъл магьосник. Единственото което ще му помогне, това са неговите инстинкти.
3. Синът на Дракона – 3/5 – Миголюбиви елфи и вечно злите хора… Романтична елфическа история с трагичен край и…. дракон разбира се. Не беше моята бира този разказ, бавен, муден, твърде ефирен и превъзнесен(ама какво друго да очаква човек от елфи). Не ми допадна, но допринася за разнообразието на сборника.
4. Завръщане – 4/5  Брутален реализъм, който очаквах да завърши по друг начин. Във финалът, който е избрал автора ми липсваше обрат, за това и не му давам максимална оценка.
5. Олтарът – 5/5 – Тази новела напълно заслужено е дала име на целия сборник. Феноменално добра история в най-добрите традиции на магическия реализъм. Мъж предприема пътуване с цел да изпълни предсмъртното желание на най-добрия му приятел. Пътуването ще го отведе на едно мистично място в Кръстова гора, от което може и никога да не се завърне… Ако Иван продължава да пише такива разкази, скоро може да се превърне в новия Хайтов.
6. Чакалнята – 5/5 –  За финал на сборника Иван е избрал разказ, който събира всички останали разкази и открехва по един фантастичен и мистичен начин вратата към света от историите на автора. Благородно завидях, че не съм се сетил досега да напиша подобен разказ. Определено „Чакалнята“ е любимия ми разказ в сборника!

Стилът на автора: Иван пише интересни, завладяващи и страховити разкази, с дълбоки социални теми и оригинални идеи. Единственото по което може да поработи още е – финалите на разказите.

Плюсове:

  • Оригинални сюжети и мистични истории.
  • Разнообразна подборка на историите.
  • Изчистен обаятелен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , ,

„Писъци“ – сборник с разкази

 

Screams

Това е дебютния сборник на новосформирания клуб на писателите на хорър „Лазарус“. Сборникът е номер 13 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“ на издателство Гаяна. Тази книга не се разпространява по книжарниците, така че не я търсете там. Можете да си поръчате сборника, като се свържете с някой от авторите или с мен. Можете да си поръчате сборника и като ми пишете на dodoart@abv.bg

My Experience: На 4 май 2016г излезе първия сборник с разкази на Horror Writers Club „LAZARUS“. Датата не е случайна. На този ден патронът на клуба Адриан Лазаровси щеше да навърши 40 години. Адриан беше писател, журналист и преводач (най-добрите преводи на Стивън Кинг и Лъвкрафт са негово дело) Аз нямах честа да го познавам лично, но той се оказа един от виновниците да продължавам да се занимавам с писане. Преди време той беше част от жури на творби вдъхновени от творчеството на Стивън Кинг и моят разказ „Пишещата машина“ влезе в антологията „Вдъхновени от Краля“. Така благодарение на Адриан получих първата си публикация. Сега, когато него вече го няма хорър клуб „Лазарус“ му посвещава този сборник със седемнайсет страховити истории, седемнайсет писъка, с които да докаже, че в България може да се пише на нивото на западната жанрова литература.

Какво да очаквате в сборника „ПИСЪЦИ“, ли? Очаквайте неочакваното! Всеки има собствена представа за хорър жанра или с други думи – разказите на ужасите. Тази представа най-често е изградена от различни хорър филми. Но без значение какво харесвате повече: страховитата атмосфера на обладаните от призраци къщи, чудовищата, които дебнат в мрака, бруталните, кървави касапници или злото което е обладало разума на психопата, всъщност хорър жанрът е отвъд понятието „история която да те изплаши“. Хорърът е свобода на изразните средства, той позволява да накараш читателя да се погнуси, отврати, стресне, ужаси и въобще, да бръкнеш дълбоко в най-неприятните емоции на читателя, в които никой друг жанр не смее да припарва. Така че да, чувствайте се предупредени, защото „Писъци“ няма да ви пожали. Този сборник няма да ви изплаши, той ще ви ужаси, защото всеки се страхува от нещо, но се ужасява, когато страховете му оживеят.

„Писъци“ се е получил много разнообразен сборник и това е основното му качество. В него са събрани 17 абсолютно различни разказа от почти всички поджанрове на хоръра. Има психологически хорър, кървави сплатъри, диаболизъм, хорър мистерии, монстър хорър, комедиен хорър и какво ли още не. Вероятно не всеки разказ ще ви допадне еднакво, някой ще ви накъртят, някой ще ви стреснат, но повечето ще ви замислят върху общочовешките теми, които вълнуват авторите и към които убеден съм не сте безразлични.

Преди да премина към самите разкази искам да отбележа корицата, която е дело на големия художник и илюстратор Петър Станимиров – абсолютен шедьовър, без който книгата нямаше да е това, което е.

Ето какви са и субективните ми впечатления на читател и любител на жанра хорър. Ще карам по сПисък:

1. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Шарлатаниада – 5/5
Доколкото следя развитието на автора (поне в кратката проза), смело мога да заявя, че това е втория най-добър разказ, който някога е писал(„Паякът и Осата“ си остава ненадминат засега). Потърсете и други произведения от Димитър Цолов и няма да съжалявате. „Шарлатаниада“ е вдъхновен от реални личности и събития разказ, за един шарлатанин-екстрасенс(че то има ли други изобщо), който с измамите си се възползва от хорското страдание. Е, време е за възмездие….

2. ЕЛЕНА ПАВЛОВА – Хаджиконстантиновата къща – 5/5
Елена Павлова е един от най-опитните автори в клуба и сборника и това си личи от тази етно-страховита историйка за вампири(в конкретния случай – мори и мрави). Винаги се радвам на всеки успешен опит да се творят класически сюжети(без значение от жанра), които са ситуирани в нашенски сетинг. Имаме толкова музеи, гробници, къщи-музеи, и какви ли не древни места, в които витаят призраците на миналото, чиито истории някой трябва да разкаже. Ами, Елена, какво чакаш – ето ти тема за цял сборник!?

3. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Снайперистът
„Снайперистът“ е психологическа мистерия с елементи на хорър. За мен това е разказ-метафора за войната с много мистерия, екшън, и няколко страховити моменти. И тъй като е писана от Тъмната ми половина – Дамян Д. Рейнов, не е много редно да му давам оценки, че току виж се разлютил и после като се разчуруликат врабчетата…(за справка – Стивън Кинг „Тъмната половина“). За това ще кажа само, че се надявам разказът да ви хареса. Специални благодарности на Иван Атанасов, на който първи разказах идеята си за този разказ и той ме убеди да го напиша специално за сборника „ПИСЪЦИ“.

4. ДЕЛИЯН МАРИНОВ – Саможертвата на твореца – 4/5
Пътувате с БДЖ, лампите примигват при всяко подрусване, вагонът е пълен с всевъзможни типажи, кой от кой по-странни и дразнещи. Изведнъж влакът спира в нищото и не се очертава скоро да потегли…. Е, на кой не му се е случвало да попадне на тази типично нашенска идилистична ситуация? На мен поне няколко пъти. В такава атмосфера ни потапя и разказът на Делян, от там нататък нещата стават мътни и кървави…. Като за първи сериозен опит в хорър жанра, авторът се е справил повече от добре(особено от към атмосфера), аз обаче открих известна неправдоподобност в някои моменти. Като добавим и факта, че не съм голям фен на прекалено отблъскващия натурализъм, така де, аз също си имам лимит на гнусомера и тук на моменти удари сериозно тавана(сцената с тоалетната). Затова и няма да му дам най-високата оценка. Убеден съм, че феновете на канибалските слатъри ще харесат този разказ.

5. ИВАН ДИМИТРОВ – Приказка за Смъртта – 5/5
Кратък, атмосферен и хващащ за гърлото разказ. За мен той трябваше да бъде оставен за последно в сборника. Философска притча с хорър атмосфера, посветена на Адриан Лазаровски.

6. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Призраци и богове – 5/5
Много харесах този разказ. На моменти се забавлявах, на моменти се впечатлявах от обратите и оригиналния подход, който е заложил автора при развитието на иначе тривиален сюжет в хорър жанра, какъвто е „Haunting house“(обладаната от духове къща). За пореден път Александър Драганов доказва, че най-добрите му творби се получават, когато смеси митологичното фентъзи и хоръра.

7. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Полуликия – 5/5
Това е най-голяма изненада за мен в целия сборник. Първият ми сблъсък с творчеството на автора бе в сборника „Вдъхновени от Краля“, където неговият разказ бе от малкото които не ми допаднаха. Това явно се дължи на особения стил на Симеон, който тук не се различава особено, но в комбинация с интересен и този път разбираем сюжет се е получил истински изваян шедьовър на кратката проза. А и психологическия хорър си е моят жанр – така че твърдо мога да обявя „Полуликия“(направо се изприщвам като видя заглавие, което не е членувано) за моя личен фаворит в сборника.

8. СЛАВИ ГАНЕВ – Патологично обещание (и желание) – 4/5
Разказ, който е много добре написан, има заложена силна емоция в него, но някак не успя да ме грабне, още повече да ме впечатли с нещо… Абе, не е моя тип разказ, но съм уверен, че ще намери своята аудитория.

9. ИВАН АТАНАСОВ – От Санта, с любов – 5/5
Комедия и хорър рядко се съчетават добре, но Иван Атанасов явно каквото и да захване все му се получава. И този разказ не е изключение. Само си представете Стивън Кинг и Дядо Коледа събрани в един сюжет… Вече не ви ли се причете?

10. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – „Направи си сам“ – 5/5
„Направи си сам“ е единствения разказ в сборника, на който ме побиха тръпки. Толкова ярко и обстойно и най-вече майсторски е описал Сибин случващото се в романа, че няма как да не повлияе на който и да е читател. Дори съм сигурен, че много от престрашилите се да зачетат разказа, ще бъдат толкова шанати от образното въздействие, което предизвиква стилът на автора, че няма да посмеят да го дочетат. Това е тази свобода, на изразните средства, за която писах по-горе – не е за всеки вкус, но истинските ценители ще я оценят. В „Направи си сам“ ще се запознаете с един истински фен на хоръра, който постепенно се разкрива пред читателя, като пълен психопат…

11. ДОНКО НАЙДЕНОВ – Мисията в Навурската планина – 5/5
Донко Найденов ни поднася поредната си написана в стила на Лъвкрафт мистерия, която обаче е видимо осакатена в стремежа си да бъде намален обемът ѝ. Изненадващият финал в това страховито приключение в търсене на Ноевия ковчег из планините на Армения, в комбинацията с изпипаното повествование, заслужено нареждат разказа сред най интересните в сборника.

12. БРАНИМИР СЪБЕВ – Машината – 5/5
Ето така съм си представял винаги хорър литературата. Машината е точно това, което с години Стивън Кинг изграждаше в съзнанието ми за конструкция за хорър разказ. Кратък, остър и без една излишна дума. Разказ писан като по учебник за американска фантастика, на който Рей Бредбъри е бил редактор. Ако някой американски хорър автор прочете „Машината“, няма как да не завиди.

13. ИВАН ВЕЛИЧКОВ – Заразата – 5/5
Ето нещо много любопитно… Така де, няма само аз да се опитвам да пиша исторически хорър. Когато се подходи толкова пипнато и детайлно към един исторически базиран текст, няма как да не се потопи читателя напълно в атмосферата, която в случая е – мрачното средновековие по време на чумната епидемия. Структората на текста е брилятна. Повествованието се води като записки на папа Пиер Роже, появява се и персонификация на Черната смърт, абе, изобщо – поредния силен текст

14. ЯВОР ЦАНЕВ – Записване на завещанието – 5/5
Това пък е от типа хоръри, които най-много харесвам – страховити мистерии бе капчица пролята кръв. Разказ за злото, което се спотайва в хората и с което е трудно да се преборим, защото то е винаги гладно за нашите души, и винаги способно да надживее тленната ни обвивка само и само да задоволи ненаситността си. Който вече се е сблъсквал с творчеството на Явор Цанев, знае какво да очаква, но ако сте от групата, която още не имала тази чест, съм сигурен, че след като прочетете „Записване на завещанието“, ще потърсите още разкази от автора. Феноменално добър разказ.

15. КОСТА СИВОВ – Господин Джоунс – 5/5
Когато имаш комплекси с наднорменото тегло, животът никак не е розов (особено сексуалната му страна)… Може би всички сме си изградили стереотип, че шишковците са добродушковци, безобидни сладурковци и червенобузести страхливци, но Коста Сивов ще разбие на пух и прах този стереотип, като ни представя тъмната страна на комплексарите.

16. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – ВОТАН – Господарят на болката – 4/5
Много оригинална история базирана на севрноамериканската митология. Темата за отмъщението е винаги актуална и тук се разгръща в пълния си мащаб, наблягайки повече на причината за отмъщението отколкото на самият момент на възмездие. В този разказ имаме отново прекалено образно описан сексуален брутализъм (поне за моят вкус), за който не обичам да чета, но безспорно има своето местенце в тъмните кътчета на жанра на ужасите. Най-интересното в разказа идва към края, в който се появява индиански демон, но финалът ми се стори леко претупан. „Господарят на болката“ обаче забелязах, че носи духа едновременно на няколко от класиците на жанра. В него ще откриете по-малко от Стивън Кинг, от Клайв Баркър, Греъм Мастерсън, та дори и Дийн Кунц.

17. АЛЕКСАНДЪР ЦОНКОВ – Lostov – Speculo Veritatis – 5/5
Историческа хорър мистерия, която ни пренася в индустриална Америка от средата на ХІХ век. Обожавам истории вдъхновени от реални личности или събития(в случая подема на Джон Рокфелер в петролната индустрия в САЩ). История за петролния магнат, който попада на мистериозно огледало, което има способността да разкрива истината… Истината доста често не е лицеприятна, но от време на време може да бъде и плашеща. Много изпипан разказ, който слага великолепен завършек на сборника.

Плюсове:

  • Разнообразни разкази обхващащи широка палитра от поджанровете на хоръра.
  • 17 автора със 17 различни стила на писане.
  • Много обрати, изненадващи финали, кървища, екшън, мистика и въобще всичко което можете да очаквате от разказите на ужасите.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

Още ревюта за сборника можете да прочетете в: GoodreadsThe Dark CornerПияният БардSciFi.BGЦитаделатаShadowdance, Весислава СавоваLostovВалентин Попов – Вотан, Книжен Птър

 

Етикети: , , , , ,