RSS

Category Archives: Валентин Попов

„Брод през световете“ от Валентин Попов – ВОТАН

 

Вал Попов - Брод през световете

Това е третият сборник с разкази от Валентин Попов. Съдържа 21 разказа от различни жанрове (преобладаващ е хорърът, но има също и фентъзи, психологически трилъри, философски реализъм, криминални, хумористични и т.н.) Сборникът излиза през септември, 2016г. И ще можете да го откриете по книжарниците разпространяван от издателство МОНТ. Повече инфо за книгата търсете на Фейсбук страницата или на сайта на автора.

My Experience: Представям ви „Брод през световете“ – третия сборник с разкази на младия български писател Валентин Попов. Това е една разнообразна жанрово компилация от интересни, добре написани и малко мрачни истории, богати на актуални житейски теми, оригинални идеи, богати изразни средства, изненадващи обрати, въобще подходящо четиво за всеки любител на емоционално наситената литература и завладяващите сюжети. Сборникът е разделен на четири цикъла – УТРО, ПЛАДНЕ, ВЕЧЕР и ПОЛУНОЩ. Много ми допадат такива оригинални подходи към реализацията на някоя книга и винаги адмирирам авторите, които ги използват. Основните плюсове на сборника са, че е жанрово богат и различните читатели ще намерят разкази, които да им харесат, в същото време верните фенове на Вал Попов ще останат доволни, защото авторът не е избягал от обичайния си висок стил, дори напротив според мен го е дори го е подобрил, което е нормално за един редовно пишещ автор. Вал смело експериментира с различни теми и жанрове и въобще си личи, че се оставя на крилете на въображението си да го водят през нелекия път, в търсене на своето място в родното литературно пространство. Единственото ми разочарование от книгата бе липсата на малко информация от кухнята на създаването на всеки един от разказите, с която ни зарадва в предишния и сборник „Пепел от мрак“.

И така, ето какво открих аз, бродейки из многообразните светове на въображението на Валентин Попов – ВОТАН:

УТРО

1. „Terrae filius” – 5/5 – Сборникът започва с може би най-добрия разказ, който Валентин е писал до сега(поне от това което аз съм чел). Обожавам разкази, които са толкова добре наситени атмосферно, че сякаш хващат за ръка читателя и го повеждат на пътешествие в един измислен, но реалистичен свят. Разказ-метафора за пътя който ни чака в отвъдното. Темата за смъртта е интерпретирана стотици пъти, но Валентин Попов е успял да намери един оригинален и по-различен поглед по темата. Изненадващия финал е черешката на тортата в тази литературна кулинария.

2. Брод през световете – 5/5 – Отново философско драматичен разказ за това какво ни поднася съдбата. Бременната със близнаци Кайли пътува в една зимна сутрин към своя гинеколог. Той и съобщава, че бременността протича нормално. След прегледа се прибира при своя съпруг, където разбира че живота не е низ от добри новини… Животът ни поднася и тежки моменти, но как ще се справим с тях зависи само от нас.

3. Влакът – 5/5 – Влакът препуска всеки ден покрай къщата на саможивеца Драгомир, а той дори не му обръща внимание. Един ден от него слиза Ния… Животът е като влак, препуска бясно покрай нас, без да се интересува, че ние го взимаме само за даденост. Понякога обаче, спира на нашата гара и от него слиза някой, който ще преобърне живота ни, без значение дали го искаме или не.

4. Лица в снега – 5/5 – Един постапокалиптичен фентъзи разказ за война Влад и неговото пътуване в търсене на лек за своята господарка. Приключенското фентъзи явно е от жанровете, в които Вал твори с лекота, затова се надявам скоро да прочетем негов роман в този жанр.

5. Зъбки, бели зъбки – 5/5 – Първата хорър история в сборника е кратък разказ за един ведмак – вещер-кръвпиец от славянската митология, бродещ по софийските улици в търсене на поредната си жертва.

ПЛАДНЕ

6. Играта на Дявола – 5/5 – Вторият цикъл започва с още една хорър история и действието отново се развива в нашата столица. Колко поразии може да направи Дяволът като подшушне една идея на малко дете?… Много добър разказ.

7. Роклята и сбъднати мечти – 2/5 – Първият разказ в сборника който не харесах. От тривиалната тема за „колко ме дразни жена ми, а за тъщата да не говорим“, сякаш изваден от някой клиширан виц, през неумелите опити за хумор с просташки уклон, разказът е се лута между немотивирано клиширани герои, и изсмукан нереалистичен сюжет. Разбирам опита на Вал да внесе малко разнообразие чрез хумористичен разказ, но не мисля, че този път му се е получило. Адмирирам обаче опитите на младите автори да експериментират с различни жанрове, това може единствено да им бъде полезно.

8. Червената роза – 4/5 – Обикновено сирийско семейство бяга от ужасите на войната. Звучи малко клиширано, твърде мелодраматично и леко изглежда като поръчков материал, но такава е темата. Авторът брилянтно е изложил позицията си по темата за сирийските бежанци, доказвайки максимата, че истината е винаги субективна и всяка тема трябва да се разглежда от всички възможни страни.

9. С море в очите – 4/5 – Разказ на морска тематика, който е великолепно написан, но твърде захаросано романтичен за моите вкусове. Финалът обаче успя да ме изненада, за което – поздравления!

10. С различни очи – 3/5 – Интересен разказ за комплексиран мъж с две различни на цвят очи. За мен в това произведение има твърде много излишна информация, която не спомага с нищо на основния сюжет и повествованието върви все едно превключвам каналите на три различни програми. Иначе основната тема е интересна и оригинална.

ВЕЧЕР

11. Лицето на злото – 5/5 – Социално ориентиран разказ за дете от дом за сираци. Религиозния елемент в разказа много ми допадна.

12. Танцът на смъртта – 4/5 – Хорър разказ с много потенциал, но за разлика от „С различни очи“, тук нямаше излишни моменти, а напротив – липсваха ми още компоненти от историята. Сякаш авторът е бил притискан от ограничение на броя думи, докато го е писал.

13. Топли, кафяви очи – 3/5 – Отново сякаш леко претупан разказ с иначе оригинална идея.

14. Трендафилова нощ – 5/5 – Кратък разказ за млада жена която се наслаждава на аромата на един трендафилов храст. Звучи скучно, нали? Да, но Вал Попове успял да претвори една потенциално скучна история в страховита хорърия, която е един от най-добрите разкази в сборника.

15. Фарът на мъртвите – 5/5 – Оригинален разказ за група деца които решават да си играят в един обвит от страховити легенди фар. Нещо в тази история ми напомни на творчеството на Стивън Кинг, и по-точно разказа „Тялото“.

ПОЛУНОЩ

16. Дневникът на един луд – 5/5 – Този разказ за първи път прочетох в антологията „Вдъхновени от Краля“ и още тогава ми направи много силно впечатление. Историята за бродещото зло, така типична за романите на Стивън Кинг, тук е представена, много оригинално и безспорно препрочитането на разказа беше чисто и просто – удоволствие.

17. Къщата на изгубените лица – 5/5 – Много силен сплатър-хорър, в който главния герой открива в гората обезобразен труп на жена. Произведение, което направо си плаче за филмиране. Финалът отново е… УАУ!!!!

18. Лунна приказка – 5/5 – Млада студентка е изморена от учене и изпити. Решава да излезе и да се разходи. Едно улично куче решава да ѝ прави компания. Тогава двама пияници се опитват да изнасилят момичето. Напрежение, обрати, изненадващ финал, всичко си има този разказ

19. Почукването – 5/5 – Напрежението преди да се случи нещо е ключовия момент в един хорър разказ. Как се нагнетява напрежение в едно произведение, може да научите ако прочетете тази история за майка, която се събужда посред нощ от SMS. Съобщението е снимка на кротко спящия в другата стая неин син…

20. Стаята за спомени – 5/5 – С този психологически трилър авторът дава заявка за това, че го бива и в криминалния жанр. Разказът присъства и в предишния му сборник „Пепел от мрак“. С удоволствие бих прочел още истории за този детектив.

21. Щастието на Ел – 4/5 – С последния разказ в сборника авторът разсъждава върху теми като „какво ни е писано“, „можем ли да избягаме от съдбата си“ и т.н. Социално философска история, която е подходящ завършек на една великолепна книга.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.

  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.

  • Интересни теми и идеи.

  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , , ,

„Писъци“ – сборник с разкази

 

Screams

Това е дебютния сборник на новосформирания клуб на писателите на хорър „Лазарус“. Сборникът е номер 13 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“ на издателство Гаяна. Тази книга не се разпространява по книжарниците, така че не я търсете там. Можете да си поръчате сборника, като се свържете с някой от авторите или с мен. Можете да си поръчате сборника и като ми пишете на dodoart@abv.bg

My Experience: На 4 май 2016г излезе първия сборник с разкази на Horror Writers Club „LAZARUS“. Датата не е случайна. На този ден патронът на клуба Адриан Лазаровси щеше да навърши 40 години. Адриан беше писател, журналист и преводач (най-добрите преводи на Стивън Кинг и Лъвкрафт са негово дело) Аз нямах честа да го познавам лично, но той се оказа един от виновниците да продължавам да се занимавам с писане. Преди време той беше част от жури на творби вдъхновени от творчеството на Стивън Кинг и моят разказ „Пишещата машина“ влезе в антологията „Вдъхновени от Краля“. Така благодарение на Адриан получих първата си публикация. Сега, когато него вече го няма хорър клуб „Лазарус“ му посвещава този сборник със седемнайсет страховити истории, седемнайсет писъка, с които да докаже, че в България може да се пише на нивото на западната жанрова литература.

Какво да очаквате в сборника „ПИСЪЦИ“, ли? Очаквайте неочакваното! Всеки има собствена представа за хорър жанра или с други думи – разказите на ужасите. Тази представа най-често е изградена от различни хорър филми. Но без значение какво харесвате повече: страховитата атмосфера на обладаните от призраци къщи, чудовищата, които дебнат в мрака, бруталните, кървави касапници или злото което е обладало разума на психопата, всъщност хорър жанрът е отвъд понятието „история която да те изплаши“. Хорърът е свобода на изразните средства, той позволява да накараш читателя да се погнуси, отврати, стресне, ужаси и въобще, да бръкнеш дълбоко в най-неприятните емоции на читателя, в които никой друг жанр не смее да припарва. Така че да, чувствайте се предупредени, защото „Писъци“ няма да ви пожали. Този сборник няма да ви изплаши, той ще ви ужаси, защото всеки се страхува от нещо, но се ужасява, когато страховете му оживеят.

„Писъци“ се е получил много разнообразен сборник и това е основното му качество. В него са събрани 17 абсолютно различни разказа от почти всички поджанрове на хоръра. Има психологически хорър, кървави сплатъри, диаболизъм, хорър мистерии, монстър хорър, комедиен хорър и какво ли още не. Вероятно не всеки разказ ще ви допадне еднакво, някой ще ви накъртят, някой ще ви стреснат, но повечето ще ви замислят върху общочовешките теми, които вълнуват авторите и към които убеден съм не сте безразлични.

Преди да премина към самите разкази искам да отбележа корицата, която е дело на големия художник и илюстратор Петър Станимиров – абсолютен шедьовър, без който книгата нямаше да е това, което е.

Ето какви са и субективните ми впечатления на читател и любител на жанра хорър. Ще карам по сПисък:

1. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Шарлатаниада – 5/5
Доколкото следя развитието на автора (поне в кратката проза), смело мога да заявя, че това е втория най-добър разказ, който някога е писал(„Паякът и Осата“ си остава ненадминат засега). Потърсете и други произведения от Димитър Цолов и няма да съжалявате. „Шарлатаниада“ е вдъхновен от реални личности и събития разказ, за един шарлатанин-екстрасенс(че то има ли други изобщо), който с измамите си се възползва от хорското страдание. Е, време е за възмездие….

2. ЕЛЕНА ПАВЛОВА – Хаджиконстантиновата къща – 5/5
Елена Павлова е един от най-опитните автори в клуба и сборника и това си личи от тази етно-страховита историйка за вампири(в конкретния случай – мори и мрави). Винаги се радвам на всеки успешен опит да се творят класически сюжети(без значение от жанра), които са ситуирани в нашенски сетинг. Имаме толкова музеи, гробници, къщи-музеи, и какви ли не древни места, в които витаят призраците на миналото, чиито истории някой трябва да разкаже. Ами, Елена, какво чакаш – ето ти тема за цял сборник!?

3. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Снайперистът
„Снайперистът“ е психологическа мистерия с елементи на хорър. За мен това е разказ-метафора за войната с много мистерия, екшън, и няколко страховити моменти. И тъй като е писана от Тъмната ми половина – Дамян Д. Рейнов, не е много редно да му давам оценки, че току виж се разлютил и после като се разчуруликат врабчетата…(за справка – Стивън Кинг „Тъмната половина“). За това ще кажа само, че се надявам разказът да ви хареса. Специални благодарности на Иван Атанасов, на който първи разказах идеята си за този разказ и той ме убеди да го напиша специално за сборника „ПИСЪЦИ“.

4. ДЕЛИЯН МАРИНОВ – Саможертвата на твореца – 4/5
Пътувате с БДЖ, лампите примигват при всяко подрусване, вагонът е пълен с всевъзможни типажи, кой от кой по-странни и дразнещи. Изведнъж влакът спира в нищото и не се очертава скоро да потегли…. Е, на кой не му се е случвало да попадне на тази типично нашенска идилистична ситуация? На мен поне няколко пъти. В такава атмосфера ни потапя и разказът на Делян, от там нататък нещата стават мътни и кървави…. Като за първи сериозен опит в хорър жанра, авторът се е справил повече от добре(особено от към атмосфера), аз обаче открих известна неправдоподобност в някои моменти. Като добавим и факта, че не съм голям фен на прекалено отблъскващия натурализъм, така де, аз също си имам лимит на гнусомера и тук на моменти удари сериозно тавана(сцената с тоалетната). Затова и няма да му дам най-високата оценка. Убеден съм, че феновете на канибалските слатъри ще харесат този разказ.

5. ИВАН ДИМИТРОВ – Приказка за Смъртта – 5/5
Кратък, атмосферен и хващащ за гърлото разказ. За мен той трябваше да бъде оставен за последно в сборника. Философска притча с хорър атмосфера, посветена на Адриан Лазаровски.

6. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Призраци и богове – 5/5
Много харесах този разказ. На моменти се забавлявах, на моменти се впечатлявах от обратите и оригиналния подход, който е заложил автора при развитието на иначе тривиален сюжет в хорър жанра, какъвто е „Haunting house“(обладаната от духове къща). За пореден път Александър Драганов доказва, че най-добрите му творби се получават, когато смеси митологичното фентъзи и хоръра.

7. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Полуликия – 5/5
Това е най-голяма изненада за мен в целия сборник. Първият ми сблъсък с творчеството на автора бе в сборника „Вдъхновени от Краля“, където неговият разказ бе от малкото които не ми допаднаха. Това явно се дължи на особения стил на Симеон, който тук не се различава особено, но в комбинация с интересен и този път разбираем сюжет се е получил истински изваян шедьовър на кратката проза. А и психологическия хорър си е моят жанр – така че твърдо мога да обявя „Полуликия“(направо се изприщвам като видя заглавие, което не е членувано) за моя личен фаворит в сборника.

8. СЛАВИ ГАНЕВ – Патологично обещание (и желание) – 4/5
Разказ, който е много добре написан, има заложена силна емоция в него, но някак не успя да ме грабне, още повече да ме впечатли с нещо… Абе, не е моя тип разказ, но съм уверен, че ще намери своята аудитория.

9. ИВАН АТАНАСОВ – От Санта, с любов – 5/5
Комедия и хорър рядко се съчетават добре, но Иван Атанасов явно каквото и да захване все му се получава. И този разказ не е изключение. Само си представете Стивън Кинг и Дядо Коледа събрани в един сюжет… Вече не ви ли се причете?

10. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – „Направи си сам“ – 5/5
„Направи си сам“ е единствения разказ в сборника, на който ме побиха тръпки. Толкова ярко и обстойно и най-вече майсторски е описал Сибин случващото се в романа, че няма как да не повлияе на който и да е читател. Дори съм сигурен, че много от престрашилите се да зачетат разказа, ще бъдат толкова шанати от образното въздействие, което предизвиква стилът на автора, че няма да посмеят да го дочетат. Това е тази свобода, на изразните средства, за която писах по-горе – не е за всеки вкус, но истинските ценители ще я оценят. В „Направи си сам“ ще се запознаете с един истински фен на хоръра, който постепенно се разкрива пред читателя, като пълен психопат…

11. ДОНКО НАЙДЕНОВ – Мисията в Навурската планина – 5/5
Донко Найденов ни поднася поредната си написана в стила на Лъвкрафт мистерия, която обаче е видимо осакатена в стремежа си да бъде намален обемът ѝ. Изненадващият финал в това страховито приключение в търсене на Ноевия ковчег из планините на Армения, в комбинацията с изпипаното повествование, заслужено нареждат разказа сред най интересните в сборника.

12. БРАНИМИР СЪБЕВ – Машината – 5/5
Ето така съм си представял винаги хорър литературата. Машината е точно това, което с години Стивън Кинг изграждаше в съзнанието ми за конструкция за хорър разказ. Кратък, остър и без една излишна дума. Разказ писан като по учебник за американска фантастика, на който Рей Бредбъри е бил редактор. Ако някой американски хорър автор прочете „Машината“, няма как да не завиди.

13. ИВАН ВЕЛИЧКОВ – Заразата – 5/5
Ето нещо много любопитно… Така де, няма само аз да се опитвам да пиша исторически хорър. Когато се подходи толкова пипнато и детайлно към един исторически базиран текст, няма как да не се потопи читателя напълно в атмосферата, която в случая е – мрачното средновековие по време на чумната епидемия. Структората на текста е брилятна. Повествованието се води като записки на папа Пиер Роже, появява се и персонификация на Черната смърт, абе, изобщо – поредния силен текст

14. ЯВОР ЦАНЕВ – Записване на завещанието – 5/5
Това пък е от типа хоръри, които най-много харесвам – страховити мистерии бе капчица пролята кръв. Разказ за злото, което се спотайва в хората и с което е трудно да се преборим, защото то е винаги гладно за нашите души, и винаги способно да надживее тленната ни обвивка само и само да задоволи ненаситността си. Който вече се е сблъсквал с творчеството на Явор Цанев, знае какво да очаква, но ако сте от групата, която още не имала тази чест, съм сигурен, че след като прочетете „Записване на завещанието“, ще потърсите още разкази от автора. Феноменално добър разказ.

15. КОСТА СИВОВ – Господин Джоунс – 5/5
Когато имаш комплекси с наднорменото тегло, животът никак не е розов (особено сексуалната му страна)… Може би всички сме си изградили стереотип, че шишковците са добродушковци, безобидни сладурковци и червенобузести страхливци, но Коста Сивов ще разбие на пух и прах този стереотип, като ни представя тъмната страна на комплексарите.

16. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – ВОТАН – Господарят на болката – 4/5
Много оригинална история базирана на севрноамериканската митология. Темата за отмъщението е винаги актуална и тук се разгръща в пълния си мащаб, наблягайки повече на причината за отмъщението отколкото на самият момент на възмездие. В този разказ имаме отново прекалено образно описан сексуален брутализъм (поне за моят вкус), за който не обичам да чета, но безспорно има своето местенце в тъмните кътчета на жанра на ужасите. Най-интересното в разказа идва към края, в който се появява индиански демон, но финалът ми се стори леко претупан. „Господарят на болката“ обаче забелязах, че носи духа едновременно на няколко от класиците на жанра. В него ще откриете по-малко от Стивън Кинг, от Клайв Баркър, Греъм Мастерсън, та дори и Дийн Кунц.

17. АЛЕКСАНДЪР ЦОНКОВ – Lostov – Speculo Veritatis – 5/5
Историческа хорър мистерия, която ни пренася в индустриална Америка от средата на ХІХ век. Обожавам истории вдъхновени от реални личности или събития(в случая подема на Джон Рокфелер в петролната индустрия в САЩ). История за петролния магнат, който попада на мистериозно огледало, което има способността да разкрива истината… Истината доста често не е лицеприятна, но от време на време може да бъде и плашеща. Много изпипан разказ, който слага великолепен завършек на сборника.

Плюсове:

  • Разнообразни разкази обхващащи широка палитра от поджанровете на хоръра.
  • 17 автора със 17 различни стила на писане.
  • Много обрати, изненадващи финали, кървища, екшън, мистика и въобще всичко което можете да очаквате от разказите на ужасите.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

Още ревюта за сборника можете да прочетете в: GoodreadsThe Dark CornerПияният БардSciFi.BGЦитаделатаShadowdance, Весислава СавоваLostovВалентин Попов – Вотан, Книжен Птър

 

Етикети: , , , , ,

„Пепел от мрак“ от Валентин Попов

 

Влентин Попов - Пепел от мрак

 

Това е втория сборник с разкази от Валентин Попов. Сборникът е номер 7 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“. Можете да намерите автора на неговия сайт и да си поръчате някоя от неговите книги.

My Experience: Валентин Попов е млад все още прохождащ автор в българското литературно пространство. Това е автор с много потенциал, който личи от разказите му, които влязоха в антологиите „Вдъхновени от Краля“ и „451 градуса по Бредбъри“. Не ми е попадал първия му самостоятелен сборник „Нощта срещу ноември“(който за съжаление вече е с изчерпан тираж), но следейки редовно откъсите, които авторът пуска в своя сайт си бях изградил някаква представа, за това какво да очаквам от сборника „Пепел от мрак“. Очаквах пълна с хорър разкази антологийка. Оказа се, че сборника не съдържа само хорър(макар той да заема съществена част), но и философски реализъм, фантастика, приключенски мистицизъм, криминале, разкази с фентъзи елементи, хумор, пародия и т.н. Въобще в сборника ще отриете един многолик автор, който експериментира в различни жанрове, за да разкаже историите които го вълнуват. Едва ли всички разкази ще се харесат еднакво на различните читатели, тъй като са диаметрално различни, обединени единствено от неподражаемия стил на писане, който се разпознава от всяка творба на автора. Или хорър разказите ще ви дойдат твърде хард, за вашия вкус, или ако сте хорър фен, ще ви подразни прекаления драматизъм на не хорър разказите, но в крайна сметка съм убеден, че какъвто и жанр литература да предпочитате, в този сборник ще откриете поне няколко разказа, които ще ви легнат на сърце. Е, ако сте хорър фен, може и да ви извадят сърцето…Аз лично също не харесах всички разкази, но за това след малко. Истински се израдвах, когато в края на сборника открих послеслов на автора, в който споделя как са се родили различните разкази. Признавам си този послеслов промени мнението ми за някои от разказите и успях да ги погледна под един по различен ъгъл. Такива послеслови съм срещал само при Стивън Кинг и силно се надявам да станат практика за повече творци. А сега нека ви разкажа какво открих в този сборник..

1. Бурята – 4/5 – Разказ за една изневяра пълна с много метафорични моменти и ясно послание. Темата на разказа грам не ме вълнува, и за това разказа не ме докосна, но съм обеден че ще намери читателки сърца, които да докосне.

2. Човекът на покрива – 4/5 – Отново философско драматичен разказ за това какво ни поднася живота и какви са нашите стремежи.

3. Заветът на мечката – 3/5 – Този разказ е великолепно написан, но не разбрах неговото послание, за мен беше с нелогичен финал. Според автора е вдъхновен от истински случай, за мечка която напада младо семейство.

4. Чудото на Вяра – 4/5 – Разказ за вярата в чудесата, който Валентин е написал за когото трябва, и който трудно достига до широката аудитория, защото звучи малко наивен.

5. Градината на вампира – 5/5 – БУМ! Първия шедьовър в сборника. Пародийно фентъзи с хорър елемент, което разказва за наследниците на граф Дракула. Финалът е феноменален – поздравления.

6. Индианска луна – 5/5 – Исторически мистицизъм с хорър елемент. Детайлно пипнат и развит великолепно разказ. Като любител на историята на северноамериканските индианци, няма как да не оценя подобаващо тази история

7. Особнякът от тавана – 4/5 – В тази история има много потенциал, има един от най-интересните персонажи(забравен от роднините си и обществото старец, който виси на своя прозорец), метафорично подкладен финал и… една циганка, която тотално ме обърка със своето присъствие в разказа и не разбрах каква точно беше ролята ѝ.

8. Весела Коледа – 1/5 – Има разкази, които не ви допадат, има такива, които просто не ви вълнуват или не са ви интересни, но понякога има такива, които просто ви дразнят. Този разказ ме подразни, когато го прочетох по време на коледния конкурс на Сборище на Трубадури. Подразни ме и сега. За мен е безсмислен, неоригинален и самоцелен. Този разказ е един от малкото, които можете свободно да прочетете в интернет. И за да не си изградите погрешно впечатление за писателските качества на Вал Попов именно от този разказ, за това оценката ми към него е толкова критична. Валентин Попов може много повече от това и го доказва с всички останали разкази в този сборник. Да, не всеки експеримент е успешен, но това един автор е трудно да определи сам, затова неговите читатели, трябва да бъдат прями с него. За това съм прям и аз.

9. Изворът на вечния живот – 5/5 – Едно хорър приключение, което от всякъде мирише на Лъвкрафт, за група изследователи търсещи извора на вечния живот.

10. Нощта на Вси светии – 5/5 – Хорър разказ ситуиран в нашето българско съвремие е винаги нож с две остриета. Тук обаче се е получил страхотен разказ с поредния оригинален финал.

11. Париж на страстта – 4/5 – Прекалено еротичен разказ за моите вкусове. Има жанрове които просто не харесвам и в повечето случаи това са жанрове, в които авторите избиват някакви свои комплекси. Разказът е написан страхотно, ама ми мирише на комплекси – просто няма как да ми допадне.

12. Писателят и Фантазията – 5/5 – Един от най-добрите разкази в сборника разказващ за писател и неговата муза. Разказът е много висока летва, пълен е с метафори, интересна история и от всякъде мирише на качествена литература.

13. Старлайт – 5/5 – Тук еротиката е в точната доза. Разказът е великолепен, динамичен и изненадващ. Хорър вдъхновен от песен, разказващ за плейбой, който си намира майстора.

14. Ястребова нощ – 5/5 – Личния ми фаворит в сборника. Истински шедьовър за психопат, който дебне своите жертви. Ето така си представям аз една добра хорър история. Благородно завиждам на автора, за идеята и начина по който я е поднесъл – феноменален просто. Още една висока летва, с която автора задава своя потенциал.

15. По дяволите! Накъде отива този свят! – 5/5 – Оригинален разказ за войната и как влияе тя на днешното общество. Разказът си е направо фантастика и то от добрите.

16. Музиката на цветята – 5/5 – Космическа фантастика за първи контакт на нова планета, от който просто мирише на трифиди. Аз нямам проблем със заемките от световните класики, а и тук автора се е постарал. Поздравления!

17. Космическа одисея – 3/5 – Този разказ не ми хареса и туй то. Каквото и да напиша, твърде много ще спойлна за съдържанието му.

18. Когато се събуди в деня на смъртта си – 4/5 – Това е разказа от сборника „451 градуса по Бредбъри“. Великолепен е! Единствения проблем за мен е заглавието, което просто издава цялата фабула.

19. Последната битка – 5/5 – Разказ експеримент. Кратък и сякаш написан от петима различни автори. Изглежда като опит да събере трите тома на „Сблъсък“ на Стивън Кинг в един SMS. Е, няма как такъв експеримент да е успешен, нали? Да, ама има как – и Вал Попов го доказва чрез тази апокалиптична фантастика.

20. Стаята за спомени – 5/5 – С този великолепен завършек на сборника авторът дава заявка за това, че го бива и в криминалния жанр. С удоволствие бих прочел още истории за този детектив.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.
  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.
  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много Добър.

 

Етикети: , , , , , ,

451 градуса по Бредбъри – сборник с разкази

28077002

 

Сборник разкази от български автори, отличени в конкурса на списание „Дракус“ 451 градуса по Бредбъри – за разказ до 4510 думи, вдъхновен от Рей Бредбъри. Сборникът съдържа 30 отличени творби и бонус разказ от Явор Цанев. За съжаление няма да откриете тази книга в големите книжарници, но пък можете да си я поръчате от издателството на dracus@abv.bg при това срещу безплатна доставка.

My Experience: До преди година Рей Бредбъри беше абсолютно непознат за мен автор. Свързвах името му единствено с твърдата фантастика на Кларк, Зелазни и т.н. автори, чиято литература заобикалях отдалеч. Тогава прочетох „451 по Фаренхайт“ Боже, колко съм бил предобеден! И продължих разбира се с разказите на Бредбъри. Е, там вече бях абсолютно отвят. Летвата е наистина висока, човека е просто корифей на късата проза. Та, замислих се, възможно ли е сборник с разкази при това от български автори да е на нивото на гениалния Бредбъри? Едва ли – отговорих си сам. Оказа се, че силно подценявам родните автори на жанрова (и не само) литература. Първо, с какво е оригинален и гениален Бредбъри? С уникален стил и изказ и с оригиналните си идеи. Ето това ще откриете в сборника „451 градуса по Бредбъри“. 2/3 от разказите са пълни с оригинални идеи, които да те накарат да се замислиш по най-различни вълнуващи всеки човек теми и 31 различни по своята уникалност стила на 31 български автори, които със сигурност ще ви накарат да дадете шанс на новата вълна автори на българска проза. Сборникът има едно основно силно качество – разнообразието на жанрове. Макар че подредбата на творбите в него да е по азбучен ред на имената на авторите, неволно или не се е получила една великолепна последователност на истории и жанрове, които сякаш преливат едни в други и няма опасност сборника да ви доскучее с еднообразие на жанрове и теми. Доста е вероятно да не ви допаднат всички разкази(както се случи със мен, но за това по-долу), особено ако не харесвате даден жанр. Това е нормално, не всеки харесва едновременно и фантастика, и реализъм, и мистерии, и хорър, и кибер-пънк, и антиутопия, и т.н. Всики тези жанрове, че и още, ще откриете в този сборник, и съм сигурен, че ще откриете своите любимци и дори ще започнете да гледате на жанровете, които не харесвате, с други очи. Защото добрата литература няма жанр. В този сборник ще намерите големи дози добра литература и Рей Бредбъри е само повода. Без значение дали познавате творчеството му или не, между тези 320 страници ще откриете своя си личен Рей Бредбъри и той ще е българин, който не се жалва по телевизиите, с бутилка в ръка, колко е окаяна писателската му съдба, не, той твори се бори за вниманието на родните читатели със своето най-силно оръжие – своя талант. А талантливи автори в България има! Не ми вярвате, ли? Ами отгърнете страниците на този сборник и ще се обедите сами. А ето какво ще откриете в него:

1.АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ МАКЕЛОВ – Август 2049  HIC SUNT DRACONES – 5/5
Много стилен разказ. Фантастика, в която бъдещето на нашата планета е доста различно от това което си представяте. Оригинален и добре написан, страхотно начало на сборника.

2.АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ – 1290 ПО ФАРЕНХАЙТ – 5/5
Много силно произведение, трибют ясно от заглавието към кое произведение. Отново антиутопия, в която забраната не са книгите а… нека остане изненада за читателите.

3. АННА ГЮРОВА – ПИСМО ДО ЪРНЕСТ – 5/5
Философска притча за смисъла на литературата и мисията на всеки писател. Един от най-добрите разкази в сборника. Отново вдъхновен от Фаренхайтовият шедьовър на Бредбъри. Жанрът е алтернативна реалност.

4. АНТОН МЕЛЯКОВ – НЕЖЕЛАНО БЯГСТВО – 5/5
Личния ми фаворит в сборника. Ето така си представям кибер-пънк фантастиката. В този разказ ще разберете какво го очаква клетото ни човечество, което все повече се пристрастява към виртуалната реалност. И как е разказан само. Уникални диалози, уникална идея, разтърсваща тема. Ако не харесвате фантастика – след този разказ, ще си промените мнението за жанра.

5. АСПАРУХ ИЛИЕВ – МУХАТА – 3/5
След четири много силни разказа следва един меко казано слабичък разкъз, поне според мен. В тази хорър мистерия с претенциозен опит за философско оригиналничене има добри идеи, но не са оригинални. Поне аз съм ги гледал на филм преди доста години. Но не това е проблема на този разказ. Проблемът е стила. Тромав, пояснителен и трудно четим. Може би след солидно пренаписване, може и да се подобри, но… едва ли. Е, това е един от малкото разкази които ме разочароваха, но пък на вас може и да ви допадне. Вкусове много.

6. БЛАГОВЕСТА КИРОВА – ПОСЛЕДНО ЛЯТО – 5/5
Отново фаренхайдска антиутопия с ключовата дума ЛЯТО. Не, лятото не е ключово за разказа, но е ключово за творчеството за Бредбъри и за това ще откриете думата „лято“ в 90% от разказите. На мен лично ми е любимия сезон, но по едно време чак взе да ми втръсва да чета все за лято. Но разказът е страхотен почти толкова силен, колкото и оригинала на Бредбъри.

7. БРАНИМИР СЪБЕВ – СУРАТ ПАЗАР – 5/5
Антиутопия и киберпънк в едно. Зашеметяваш разказ, в който сюжетът му направо си плаче за роман. Златомир Арнаудов притежава дарбата да променя живота на планетата към по-добро, което сериозно удря по политици и престъпници в световен мащаб и е без съмнение най-издирваната личност в близкото бъдеще. Обръчът около него се затяга постоянно, с тревожна бързина. Единствената му надежда да се скрие и придобие нова самоличност се намира в околностите на Истанбул, където се гуши мистериозният Пазар на лица…

8. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – КОГАТО СЕ СЪБУДИ В ДЕНЯ НА СМЪРТТА СИ – 4/5
Много силен разказ и като стил и като история, обаче има един недостатък – заглавието. Да, това заглавие ми развали цялото удоволствие от прочитането на разказа. Обичам изненадващите финали, обичам през цялото време да се чудя: „Какво се случва, а какво ще стане после?“ и накрая автора да ме изненада, като ми каже „Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед“. Всичко това го има в разказа на Валентин, обаче с това заглавие уби цялата мистерия още в зародиш. Великолепно написана мистерия с подобаващ обрат, на която не бива да четете заглавието.

9. ВАЛЕНТИНА ИГНАТОВА – БЪДЕЩЕТО Е ЗА ИЗБРАНИТЕ – 5/5
Великолепна фантастика, в която човечеството е застрашено от изчезване, затова благодарение на иновативен серум хиляди са замразени в хибернетичен сън. Наближава времето за събуждането и всичко е поверено на компютърна система. Какво може да се обърка? Едва ли ще предположите…

10. ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ – ПАМЕТ – 5/5.
Кратка мистерия, в която главния герой се събужда с амнезия, а край него лежи труп. Колкото повече се заплита мистерията, толкова по-страховита става. Обожавам такива разкази.

11. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ – ПРИНЦЪТ НА МЪРТВИТЕ – 5/5 
Както и в сборника „Вдъхновени от краля“, най-атмосферния разказ е на Владимир Ангелов. Мрачно поетично фентъзи, в което лайтмотива е „Есента“ сякаш за да разнообрази този „летен“ Бредбърски сборник.

12. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – КЛАДЕНЕЦЪТ 
Мистерия, за един особен кладенец, в който НЕЩО чака някой да отпие от кладенеца. Часът настъпва, чакането свършва. Най-сетне НЕЩОТО е на свобода и ужасът тепърва предстои.

13. ДИМИТЪР АВРАМОВ – ЕЛИКСИР – 5/5
Апокалиптична фантастика, в която пандемичен вирус унищожава бавно човечеството. Спасението е в екстракт нарече ЕЛИКСИРА. Но той е в ограничени количества. Способно ли е човечеството да се убедени около проблема или ще се поддаде на най-първичните си инстинкти? Тъй като това е един от любимите ми жанрове, няма как да не оценя този разказ. Най-силният му елемент е, че е разказан от различни гледни точки.

14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – СЛАДКО ОТ СПОМЕНИ – 5/5
Вино от глухарчета е вдъхновил не един и два разказа от този сборник. Но това е нормално, всеки от нас е имал детство, за което иска да си спомня с носталгия. Но малцина могат да го разкажат обаятелно. Димитър Цолов е един от тези разказвачи, с един бих казал нетипичен за него разказ, поне за тези които са запознати с творчеството му. Но както вече казах, за добрата литература няма жанр.

15. ДОНКО НАЙДЕНОВ – ЗАБРАНЕНАТА КЪЩА – 4/5
Момче е загубило брат си в зловещата призрачна къща отсреща. Сега е време да се изправи срещу страховете си в поредната хорър история на Донко Найденов. Приличен разказ, но потърсете другите му произведения, той има и по-добри от този.

16. ЕЛЕНА ПАВЛОВА – СТАРЧЕТО ОТ ПЪРВИЯ ЕТАЖ – 5/5
Страховит хорър с динамичен кървав сюжет и интересни типажи. Стилът му обаче не е от любимите ми (твърде ми е циничен и жаргонен и някак трудно четим за мен). Все пак съм сигурен, че ще бъде оценен от любителите на бруталистичния хорър.

17. ИВАЙЛО ИВАНОВ – ДЪЛГОТО ЛЯТО НА ТОНИ – 5/5
Още един от личните ми фаворити. Обаятелен, философски, затрогващ разказ, в който авторът си играе толкова умело с думите, че сякаш омагьосват читателя, превръщайки творбата му в истински шедьовър.

18. ИВАН АТАНАСОВ – ЕСЕННИТЕ ХОРА – 5/5
За мен това е един от най Бредбъровите разкази, или поне както аз усещам този автор. Мистерия, в която няколко момчета облечени в хелуински одежди решават да се позабавляват като предприемат дързък обир. Не всички въпроси, които задава разказа получават еднозначен отговор и мистериите в него не са дотам разплетени. Това, че всеки би могъл да си тълкува разказа по различен начин е част от неговото очарование.

19. ИВАН КОСТАДИНОВ – РОДНИНСКА СРЕЩА – 5/5
В тази великолепна хорър мистерия един фотограф ще се сблъска с кошмарно създание. Най-добрият хорър в сборника, при това е с нашенски сетинг. Според мен ако Хайтов пишеше хоръри, то те щяха да звучат като този разказ.

20. ИВАНА ВЪЛКОВИЧ и САМУИЛ ЛЯНОВ – МИГЪТ, В КОЙТО СМЕ ЗАЕДНО – 3/5
Да, пълен е с лято този разказ, но нищо Бредбърово не намерих в него. И определено не е от любимите ми жанрове. Обичам и лятото и морето, но този разказ просто не достигна до мен. Дори не мога да ви опиша за какво става дума в него.

21. МАРИАНА ВАККА – ПАТРИЦИЯ – 4/5
Двете старици, живеещи от другата страна на улицата изглеждат просто досадни, изкуфели и шумни, но всъщност никой не подозира колко са стари и на какво са способни. А ако погледнем света през техните очи, дали няма да открием и още нещо за тях?

22. МАРИЯ ВЕРГОВА – ПЕСЕНТА НА РУСАЛКИТЕ – 4/5 
Нищо на този свят не е съвършено. И най-хубавите неща имат своя недостатък – рано или късно идва техния край . Още една носталгична лятна история за една среща, за русалки, за любов и още нещо…

23. МАРТА РАДЕВА – ПЛЕСНИЦАТА – 3/5
Страхотен разказ, който обаче ми стоеше някак пришит в този сборник. Нищо Бредбърово не открих в него, като изключим споменаването на една негова книга(която можеше да бъде всяка друга). А и жанра хич не е по моя вкус. Твърде остра и назидателно социална е за мен тази история.

24. ПАВЕЛ ХРИСТОВ – ЕНЕРГИЙНА НАДПРЕВАРА – 5/5 
Този разказ рязко ни прехвърля в света на научната фантастика и Марсианските хроники на Бредбъри. И темата му е доста актуална. Колонизирания Марс и земляните влизат в надпревара за енергиен източник и никой не смята да отстъпи. Всички средства са позволени.

25. ПРЕСЛАВА КИРОВА – НА ДИВАНА – 1/5 
Това е от разказите, които въобще не ми хареса. Не го разбрах. За това и няма повече да го коментирам.

26. СТЕФАН ГЕОРГИЕВ – ГЛАВАТА НА ПИЛОТА – 5/5
Фантастика в която пилот на космически кораб е отвлечен от пирати, обезглавен а главата му е закотвена като бордови компютър за управление. Опитите му да си отмъсти или да се освободи от своето робство ще се окажат кауза пердута. Един от малкото разкази в сборника в който се прокрадва и някакъв особен и специфичен хумор..

27. СТЕФАН КРЪСТЕВ – ОТ ГРЕХА РОДЕНИ – 5/5
Може ли библейската а притча за Адам и Ева да бъде разказана като фантастика. Може, особено ако излезе от поетичното, философско перо на Стефан Кръстев. Поредният много силен разказ, който дообогатява пъстрата палитра от разнообразни жанрови истории на този сборник  

28. СТЕФАН Д. СТЕФАНОВ – НАЙ-КРАСИВАТА – 5/5
Не може да мине сборника и без малко психологическа психарийка. Това е историята за една младежка любов към най-красивото момиче на света. Любовта може да те подтикне към интересни действия в стремежа си да я запазиш само за себе си. Хареса ми финала на този разказ.

29. ТЕО БУКОВСКИ – КЛАДЕНЕЦЪТ, ДЪГАТА, АПЕНДИЦИТЪТ, ВЪОБРАЖЕНИЕТО, ШАПКАТА И ВСИЧКИТЕ 451 НЕЩА ОТ ЖИВОТА – 5/5
Емоция. Пълна и безпощадна – това усетих. Този разказ не може да ви остави бездушни след като го прочетете. Цяла амалгама от човешки емоции са събрани в тази история, напомняща ми филма с Робин Уилямс „Пач Адамс“. Гениален, прочувствен, шедьовър… Каквото и да напиша още ще е малко.

30. ЯНА КАЛЧЕВА – ЕМОТОНА – 5/5
Преди финалната права отново имаме рязък скок в жанровете с тази киберпънк антиутопия, в която роботите неусетно ни завземат. Но ще открие ли някой слабото им място…

31. ЯВОР ЦАНЕВ – КРАЙ ДЪРВОТО НА ВСИ СВЕТИИ – 5/5
За финал Явор Цанев е забъркал един от своите поетични шедьоври. Много силен разказ продължение на култовата творба на Бредбъри за групата момчета и тяхното приключение на празника Хелуин, но този път момчетата са пораснали… Единствения недостатък тук, може би е, че за да разберете и оцените подобаващо разказа, трябва да сте чели оригинала, но може и да греша.

Плюсове:

  • Повечето от разказите имат много интересни и оригинални идеи.
  • Написани са с много завладяващ и разнообразен стил.
  • Богата палитра от жанрове, теми и идеи.

Минуси:

  • Едва ли ще харесате еднакво всички 31 разказа, но пък минимум в половината ще се влюбите.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , ,

„Вдъхновени от Краля“ – сборник с разкази

a3b29-king-cover-full

Сборник разкази от български автори, отличени в конкурса на списание „Дракус“ – ВДЪХНОВЕНИ ОТ КРАЛЯ – за разказ до 6666 думи, вдъхновен от Стивън Кинг.
Сборникът съдържа 25 отличени творби и бонус:
Разкази от членове на журито (Бранимир Събев, Сибин Майналовски, Явор Цанев);
Превод на поемата на Робърт Браунинг „Чайлд Роланд Кулата достигна“ от Адриан Лазаровски (също член на журито)

My Experience: Фен съм на Стивън Кинг от около 20 години. Прочел съм над 50 негови книги и винаги съм гладен за още от неговите романи. От един месец засищам глада си за Кинг с родният му трибют, наречен „Вдъхновени от Краля“. В тази антология е забъркана много интересна хорър кулинария, под която според мен би се разписал и смият Кинг. Всяка вечер вечерях с по една нова порция ужас по рецепта на Краля на ужаса и забъркана от различен роден готвач в жанра. Е, менюто беше много разнообразно на стилове, ужасно калорично (каквото го харесвам), поръсено обилно с талант, с настъргани отгоре зрънца оригиналност и е запечено на 466 страницова фурна. Има, разбира се, няколко пости разказа, немалко пресолени и предимно твърде пикантни творби. Но, който не обича люто да не яде. От този кулинарен шедьовър се носи силния, омайващ аромат на вдъхновение от Краля на Хоръра, за това ви го препоръчвам горещо. Да ви е сладко. Но нека споделя впечатленията си подред:

1.АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Земята под хълма – 5/5
Много стилен разказ, вдъхновен от „Вампирът“ на Кинг. В него се разказва за един университетски преподавател, който заминава с децата си на екскурзия до Ирландия. Той се надява, че тази екскурзия ще стопли малко охладнелите им отношения, но когато пристига там всичко се обърква…

2.АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ – Завръщане – 5/5
Много силно произведение, трибют към „То“. Ако Кинг напише продължение на легендарната си книга за Пениуайз, то спокойно може да вкара този разказ, както част от бъдещ бестселър.

3. АНДРЕЙ ВЕЛКОВ – Контакт – 1/5
Щеше ми да съм снизходителен и да не пиша за негативите в сборника, но няма как да не отбележа мнението си за разказа на един от малкото писатели с издадени книги. Докато четох този разказ се чувствах все едно съм се качил в такси, чиито шофьор е решил безмилостно да ме облъчи с мазна хумористична чалга. В литературата, както и във всички останали изкуства, трябва да има чувство за мярка и вкус. Просташкия и цинично махленски стил е толкова далеч от литературата, колкото е близо до чалгата. Не знам какво прави този разказ в сборника, при положение, че дори не личи как точно е вдъхновен от Краля, но силно се надявам, да не е заради името на автора. В разказа се разказва за една препила нашенска мутра, която е отвлечена от извънземни(не, не търсете сходства с Томичукалата).

4. БОРИСЛАВ БЕЛДЕВ – 5: Страх – 2/5
Измъчих се с този разказ. Стила е толкова оплетен и хем с кратки хем с нищо не значещи изречения. Пълна каша. Една жена търси помощ от психоаналитик, за да преодолее ужасните неща които са и се случили. Но лекаря избира грешната терапия…

5. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – Дневникът на един луд – 5/5
Ето един класически хорър в стила на Краля. Определено съм заинтригуван да прочета и други неща на Валентин, защото историята за бродещото зло, така типични за Кинговите романи, тук е представена, много оригинално. Един от най-добрите разкази в сборника.

6. ВИКТОР ТОДОРОВ – Куклен театър – 4/5
Отново човек с психични проблеми и грешна терапия. Стилът малко куца, идеята е готина и се е получил хубав разказ, който веднага ми напомни за един от разказите на Краля, в който малки войничета-играчки оживяха и се сбиха с един наемен убиец. (Не помня как се казваше този разказ.)

7. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ – Далечните тъмни полета – 5/5
Личният ми фаворит в сборника е този, сякаш вдъхновен от „Сейлъмс Лот” разказ. Атмосферата на това полуизоставено българско селце, е толкова добре изградена, че успя да ме потопи в повествованието. Разказът на Владо е един от малкото, които ме накара наистина да настръхна.

8. ГЕОРГИ ВРЪБЧЕВ – Пътят на Уил – 5/5
Много силен разказ и като стил и като история. Според мен е дъхновен е от разказа на Кинг „Онази с косата”.

9. ГЕОРГИ ХРИСТОВ – Момичето на татко – 5/5
Разказ достоен за късометражна екранизация, както и повечето от разказите, между впрочем. Не се сещам Кинг да е писал за стопаджийки и не разбрах как точно Георги се е вдъхновил от него, но ако Кралят прочете тази история определено ще се вдъхнови.

10. ГРАНДАЙЗЕРН – Органично бъдеще: Молекулярен колизеум – 2/5.
Тази хард постапокалиптична фантастика, просто не ми допадна. Замирише ли ми на трансформърс и започвам да повръщам. Не е моя жанр, а и нищо Кингово не намерих. Разказва се за роботи гладиатори в далечното бъдеще. Иначе финала е хубав.

11. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Пишещата машина
Зациклил писател попада в странна антикварна, където намира пишещата машина на Стивън Кинг, онази на която е написал първите си произведения. Разказ вдъхновен от „Неизживени спомени”.

12. ДИАНА ПЕТРОВА – Неизбежно – 3/5 Разказът уж всичко си има и съспенс и оригиналност, но някак не успя да ме впечатли. Момче се бори със своите демоните, преодолявайки загубата на майка си.

13. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ – В колата – 4/5
Баща и малкото му момиченце, пътуват с кола по затънтените американски пътища, но едно събитие ще преобърне живота им. На финала разказа издиша иначе не е лош и ..не е вдъхновен от Краля.

14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Антикварят – 4/5
Още един разказ вдъхновен от „Неизживени спомени”, разказващ за рок музикант, който си купува книга с желания. Стилът на автора сериозно куца, твърде неглижиран и в същото време на места с префърцунени и несполучливи опити за оригиналничене. Сюжета е предвидим и пълен с клишета. Въпреки това, идеята ми хареса.

15. ИВАЙЛО ИВАНОВ – Нещото в нас – 5/5
Една творба вдъхновена от „Изкуплението Шоушенк”, „Сърца в Атлантида”, „22 ноември 1963” и др. Много оригинален разказ, един от фаворитите ми в сборника.

16. ИВАН АТАНАСОВ – Опашката на дявола – 5/5
Неизличимо болен журналист, търси начин да направи сделка с дявола. Всемогъщото зло, демон, дявол, То,  наречете го както искате, присъства осезаемо в романите на Кинг. Има много форми, понякога е главно действащо лице в историите му, а друг път само наднича притаено по ръба на фабулата. Няма по-голямо вдъхновение от Краля от това да пишеш за Всемогъщото зло. Разказът е вдъхновен от разказа „Начин на дишане”. Силен разказ, изпипан, оригинален, завладяващ. Още един от личните ми фаворити. 

17. КОСТА СИВОВ – 2013 – 4/5 
Този разказ, който изглежда е вдъхновен от „Неизживени спомени”, разказва за опита на един човек да се отърве от родителите си, които са преписали цялото си състояние, на брат му – писателя Ричард Бакман. Разказа е перфектен и отвсякъде мирише на Стивън Кинг, но заглавието е несериозно глупаво.

18. МАРИЯ ВЕРГОВА – Убиец на дракони – 5/5
Никога не знаеш каква муха се върти в главата на психопата. Е, Мария Вергова ни представя един много оригинален вариант, влизайки в съзнанието на убиеца на дракони.

19. МАРТИ ДЖ. МАРТИ – Вкус(на) любов – 2/5
Канибалски разказ вдъхновен по скоро от Томас Харис, а не от Кинг. Не ми хареса и не го разбрах. Автора добре е забъркал разказа и е сложил изтънчени подправки, но при сервирането, много се е изложил. Ще пробвам някоя от рецептите, пък може и да си променя мнението…

20. НЕЛИ ЦВЕТКОВА – Кристин – 4/5
В началото неми допадна, но после великолепно се завърза. Не е вдъхновен толкова от „Кристин”, колкото от „Кери”. Момиче от село отива да учи в града. Там съучениците и постоянно и се подиграват. Момичето не издържа и… намира утеха в един котарак. Но този котарак не е обикновен…

21. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ – Точна бройка – 4/5 
Още един разказ, който не е вдъхновен от Краля, но е динамичен, стегнат и оригинален.

22. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Ще лакирам ноктите си с кръвта ви – 1/5
Това дори не го дочетох. Първо авторът трябва да ми препоръча дрогата която използва, за да мога да му вляза във филма и после да ме остави да се наслаждавам на поетичните му дрънканици.

23. СЛАВИ ГАНЕВ – Последният лов на Зимбру – 3/5 
Този разказ за един остарял и беззъб лъв, който носи нещастия на една нашенска зоологическа градина, въобще не ме грабна, дори малко ме отегчи.

24. СТРАХИЛ СЪБЕВ – Джаспър, Алабама: Търси се помощ – 5/5 
Кинг е майстор в описването и пресъздаването на атмосферата на едно затънтено, забравено от бога провинционално американско градче и неговите обитатели. На едно такова място няма как някой да не превърти да започне масово да избива. В случая Страхил Събев великолепно е пресъздал едно такова ала Кингово градче, в което въобще не ми се иска да ходя. Разказът е хубав и въздействащ.

25. SEPTEMBRIA – Животът в къщата – 2/5
До края на разказа се надявах да се появи нещо, което да оправдае присъствието му в тази антология. Не се появи. Още усещам горчилката, която остави в мен след този край, в който нямаше обрат, нямаше възмездие, нямаше оправдание за тази трагедия. В живота няма оправдание за трагедиите – ще каже някой. Да, но в литературата има и това я различава от вестникарската колонка. В литературата нещата не се случват, просто така без мотив. В литературата има действие, фабула, развръзка, оправдание, послание. В този разказ, няма нито едно от тези неща. Просто е самоцелен.

БОНУС

1. АДРИАН ЛАЗАРОВСКИ ни представя превод на поемата на РОБЪРТ БРАУНИНГ – „Чайлд Роланд кулата достигна“, вдъхновила Краля за неговия поредица „Тъмната кула”. 

2. БРАНИМИР СЪБЕВ – Априлска жътва – 4/5
„Гняв“ беше едно от първите произведения на Стивън Кинг, което четох в средата на 90те. Звучеше ми като твърде голяма фикция. Не можех да си представя, че може да има ученици, които да се въоръжат и да започнат да избиват съучениците си. От тогава има над 40 подобни случая по целия цвят. Винаги съм се питал какво се е въртяло в главата на тези тинейджъри. Благодаря на Бранимир, че ме върна назад във времето и ми припомни, че Кинг вече е отговорил на този мой въпрос. Сцената под душа направо ми накърти и според мен разказа щеше да е перфектен без нея.

3. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – Мечето – 5/5
Богат старец наема професионалист, за да му издири едно плюшено мече… Има задачи, с които е по-добре да не се заемеш. Оригинален, стегнат, разказ с много вдъхновение от Краля.

4. ЯВОР ЦАНЕВ – Endless Misery – 5/5
Много силно произведение, което е вдъхновено от „Мизъри“ на Кинг. Група рок музикантите от ENDLESS MISERY са отвлечени от най-големият си фен. Така според мен трябва да изглежда вдъхновена от Краля творба. Уникално добър разказ, който направо ти влиза под ноктите. Отивам до мазето за пирони и после ще проверя какъв беше адреса на Джеймс Хетсфилд и компания.

Плюсове:

  • Повечето от разказите имат много интересни и оригинални идеи.
  • Написани са с много завладяващ стил.
  • Немалко са и стряскащите разкази.

Минуси:

  • Някои от разказите, не личи по нищо как са вдъхновени от Стивън Кинг.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , , ,