RSS

Category Archives: Александър Томов

„2066“ от Александър Томов

 

омов, Александър – 2066

Сюжет: Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им – България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните разхайтени и неуправляеми граждани, нищо не останало от България…Екшън, престрелки, магистрални банди, пратеници на Великите сили с хуманитарни конвои, бетон и пустош – такава е България през 2066-а в настоящия роман на Александър Томов. Книгата е динамична и увлекателна, но и повод за размисъл.

My Experience: Александър Томов толкова много е искал да ни опише как си представя България през 2066-та година, че основното действие в романа е останало клиширано и някак не на място. Една трета от книгата проследява динамично и кърваво действие с много екшън клишета и плоски герои. Другите две трети от романа Томов детайлно описва и разсъждава как се е стигнало тази плашеща разруха, до която е стигнала бъдеща България. Всичко е толкова издържано и обосновано, че за миг не се усъмнявам в думите му и наистина се плаша, че може да се окаже прав. Визията на Томов няма да се хареса на никой читател, защото никой не би искал да си представя подобно бъдеще. Но нали именно това е функцията на антиутопичната литература, да ни стресне, да ни отврати, да ни предупреди и да ни накара да се замислим до къде могат да доведат грешките, които допускаме в настоящето. До колкото знам антиутопията е нетипичен за Томов роман, смея да твърдя, че се е справил добре. Романът ми въздейства негативно и ме накара да се замисля върху много неща. Препоръчвам ви го с условието, че няма да ви хареса, но не това е целта му.

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историята на главния герой – командо Иванов. Философско и социално апокалиптичен – така бих определил стила на Томов, поне в този роман. Не е разточителен в описанията, използва силни стегнати диалози, добра динамика на повествованието и най-вече човърка глобално човешки теми, които би трябвало да вълнуват всеки българин. Като във всяка антиутопия, преобладават политическите възгледи на автора за сметка на сюжетното действие.

Фентъзи свят: България през 2066-та година. Българското население е демографски претопено, от някогашните ромски и турски малцинства. Територията и е условна и предимно анексирана от феодални мафиотски банди подчинени я на Турция, я на Европа и Русия, я на лични Интереси. Опростачването и недоимъка са залели цялата страна. Това е само бегла представа за антиутопията, която ни представя автора. Тя е плашеща и реалистична.

Образите: Героите в романа са само бледа щтриха в ширещата се разруха, почти не са развити и са оставани някак на заден план, откоето са останали доста клиширани. Винаги съм се чудил как би изглеждал роман в който акцента не е върху героите, а върху изградения свят. Е, сега разбрах.

Плюсове:

  • Добре структуриран антиутопичен свят.
  • Динамично действие
  • Мистика, интриги и обрати..

Минуси:

  • Клиширани герои.
  • Преобладаване на авторовите разсъждения за сметка на основното действие в романа.

Оценка: 4/5 Много Добра.

Advertisements
 

Етикети: , ,