RSS

Category Archives: Анджей Сапковски

„Нещо приключва, нещо започва“ от Анджей Сапковски

Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Анотация: Друидката Висена, тръгнала да изпълни поредната трудна мисия, намира на един кръстопът ранен мъж. Това е Корин, който – в тайнствения сумрак между две книги – ще стане баща на вещера Гералт. Няколко разказа по-нататък вече сме свидетели на сватбата на Гералт и Йенефер, която така и не се е състояла в края на сагата за вещера. И на една болезнена раздяла… „Нещо приключва, нещо започва” събира осем разказа, писани по различно време и по различен повод, в които Анджей Сапковски смело експериментира с жанровете, героите, обстановката и литературната класика. От страниците на тази забележителна книга струят спиращи дъха приключения, неизчерпаемо въображение и умело поднесена ерудиция. Всеки от разказите е придружен с увлекателно представена история на създаването си, а повечето от тях вече са получили признанието на феновете, критиците и съставителите на антологии.

My Experience: „Нещо приключва, нещо започва“ от Анджей Сапковски е много умел рекламен трик, с цел издателство Инфодар да изцоца още някой лев от любимата на много български читатели поредица за Вещера. Аз също се подлъгах че това е продължение на историята която приключи в „Господарката на езерото“. Да, ама – не. Това е просто сборник с осем разкази, два от които са посветени на света на Вещера, но останалите нямат нищо общо. Има добри разкази и странни разкази, но цялостно сборника има един основен недостатък. Сапковски използва много чуждите езици, с повод и без повод, уж като цитати, уж за по-голяма достоверност, но тези чуждоезични вметки толкова затормозяват четенето, че е трудно да проследиш нишките на историите. Ето какво открих в този сборник:

1.Пътят, от който няма връщане – 5/5 – Най-добрият разказ в сборника, разказващ кои са родителите на вещера Геролд и явяващ се нещо като предистория на събитията от поредицата.
2.Музиканти – 3/5 – много странен опит за хорър разказ, базиран на историята за Бременските музиканти.
3.Тандарадай! – 1/5– Нищо не разбрах от тази хорър история, толкова заплетена, че рякото разплитане на финала, ти идва от никъде. Тук автора, направо е прекалил с чуждоезичните вметки.
4.В ямата от бомбата – 4/5 – Антиутопия с някои гениални моменти и леко скучна история. Може би само поляците могат да почувстват атмосферата в разказа.
5.Нещо приключва, нещо започва – 4/5 – Един алтернативен финал на поредицата за Вещера, който за съжаление не се случва, но поне ни оставя с едно приятно чувство за това че всичко може да има и щастлив край.
Боен прах – 1/6 – Неуспешен опит за космическа опера.
Златен следобед – 4/5 – разказ вдъхновен от „Алиса в „Страната на чудесата“, но разказана от Чешърския котарак.
Случаят в Мисчив Крийк – 5/5 – хорър разказ за гонението на вещици в Америка през 17 век.
.

Стилът на автораСапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Плюсове:

  • Разнообразни жанрово истории.
  • Увлекателен стил на разказване.

Минуси:

  • Не всички разкази са на нивото на останалите.
  • Авторът прекалява с чуждоезичните реплики и цитати.

Оценка: 3/5 Добра.

 
Вашият коментар

Posted by на септември 29, 2014 in Анджей Сапковски

 

Етикети: ,

„Господарката на езерото“ от Анджей Сапковски

Анджей Сапковски - Господарката на езерото

„Господарката на езерото“ е последната книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски. В България тя е издадена в две книги.

Сюжет: Старият философ Висогота открива в блатата Переплут, където е убежището му от света, девойка с ужасен белег на лицето. Той спасява живота й, а тя му разказва историята си… историята на Цири, която се е превърнала в суров убиец, срещайки смърт на всяка крачка. В същото време Гералт пътува към друидите в опит да открие Цири. Но някой е твърдо решен да му попречи да я намери…Цири, дъщерята на Павета, внучката на Каланте, прапраправнучката на Рианон, потомката на Лара Дорен — Детето на Старата кръв, което ще отвори Вратата на времето. Лястовицата, символът на пролетта и на надеждата, избавителката, тази, която ще отвори Забранените порти, ще посочи пътя към спасението. И ще възвести възраждането на света.

My Experience: „Господарката на езерото“ продължава да държи високото ниво от предишните книги на автора, но определено не е най-добрата. Историята е продължение на заплетения сюжет от „Кулата на лястовицата“. Сюжетът освен пълен с интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора, дълбочина, в тази книга придобива и доста мрачни нотки. Ако книгата беше със сто страници по-кратка, щеше да  е перфектна. Всички основни сюжетни линии са перфектно развити, но има твърде много излишни герои и обстоятелства, на които автора е обърнал твърде много внимание. Малко са авторите като Толкин и може би Мартин, които могат да развиват над двайсет герои едновременно. Колкото и да му се ще на Сабковски, той не е Толкин. Разочарован съм и малко от финала, но това си е е мое виждане върху историята, която уж беше сага за вещера, а се превърна в сага за Цири.

Стилът на автораСапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

  • Увлекателни история.
  • Колоритни персонажи.
  • Обрати.
  • Прекрасно измислен фентъзи свят.
  • Динамичен сюжет.
  • Кървави битки.

Минуси:

  • Излишни моменти.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Posted by на септември 14, 2014 in Анджей Сапковски

 

Етикети: ,

„Кулата на лястовицата“ от Анджей Сапковски

Кулата на лястовоцата

„Кулата на лястовицата“ е шестата книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски.

Сюжет: Старият философ Висогота открива в блатата Переплут, където е убежището му от света, девойка с ужасен белег на лицето. Той спасява живота й, а тя му разказва историята си… историята на Цири, която се е превърнала в суров убиец, срещайки смърт на всяка крачка. В същото време Гералт пътува към друидите в опит да открие Цири. Но някой е твърдо решен да му попречи да я намери…Цири, дъщерята на Павета, внучката на Каланте, прапраправнучката на Рианон, потомката на Лара Дорен — Детето на Старата кръв, което ще отвори Вратата на времето. Лястовицата, символът на пролетта и на надеждата, избавителката, тази, която ще отвори Забранените порти, ще посочи пътя към спасението. И ще възвести възраждането на света.

My Experience: „Кулата на лястовицата“ продължава да държи високото ниво от предишните книги на автора, дори мога да заявя че това е най-добрата книга на автора. Историята е продължение на заплетения сюжет от „Огнено кръщение“. Сюжетът освен пълен с  интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора, дълбочина, в тази книга придобива и доста мрачни нотки. Предвещавайки назряващата опустошителна война, която назрява в този разкъсван от интриги фентъзи свят, „Кулата на лястовицата“ запалва все повече интереса ми към следващите книги от поредицата. Искрено се надявам те да не ме разочароват.

Стилът на автораСапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

  • Увлекателни история.
  • Колоритни персонажи.
  • Обрати.
  • Прекрасно измислен фентъзи свят.
  • Динамичен сюжет.
  • Кървави битки.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
 

Етикети: , , ,

„Огнено кръщение“ от Анджей Сапковски

Огнено кръщение

„Огнено кръщение“ е петата книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски.

Сюжет: Над света е надвиснала опасност да потъне в хаос и мрак, ако бъде лишен от магията и прогреса и бъде удавен в кръв и варварство. Ако магията загине, светът също ще загине. Затова е дошло времето за огнено кръщение, което да донесе пречистване и изкупление. Бъдещият крал на света трябва да се роди в Нилфгард, затова император Емхир се нуждае от гена на Старата кръв и от Цири, наследницата на Цинтра. С надеждата да открие Лъвчето, Гералт се отправя към Нилфгард, придружаван от Лютичето и верен помощник, когото открива при дриадите. Ще успее ли да достигне целта си и къде в действителност се намира Цири? Какви са целите на новата тайна организация, създадена да служи на делото на магията? Всичко ще бъде решено в изпитание с огън.

My Experience: След празничните угощения, най-после успях да дочета „Огнено кръщение“. Започнах я в края на декември и я дочетох чак сега, но това не е защото книгата е скучна. Напротив с удоволствие се промъквах във вълшебния свят на Гералд от Ривия, кагато имах възможност да си открадна малко свободно време, от натоварения ми с трапези график. „Огнено кръщение“ продължава да държи високото ниво от предишните книги на автора. Историята е продължение на заплетения сюжет от „Време на презрение“. Сюжетът освен пълен с  интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора, дълбочина, в тази книга придобива и доста мрачни нотки. Предвещавайки назряващата опустошителна война, която назрява в този разкъсван от интриги фентъзи свят, „Огнено кръщение“ запалва все повече интереса ми към следващите книги от поредицата. Искрено се надявам те да не ме разочароват.

Стилът на автораСапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

  • Увлекателни история.
  • Колоритни персонажи.
  • Обрати.
  • Прекрасно измислен фентъзи свят.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
 

Етикети: , , ,

„Време на презрение“ от Анджей Сапковски

Време за презрение

„Време на презрение“ е четвъртата книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски.

Сюжет: Светът ще загине, обхванат от студ, и ще се възроди заедно с новото слънце. Ще се възроди от Старата кръв, Кръвта на елфите. От кръвта на Фалка ще се роди отмъстител, който ще разруши Стария свят и върху неговите руини ще съгради нов. Този отмъстител трябва да е синът на Цирила, последната от рода на кралица Каланте, Лъвицата от Цинтра. Но страшната новина за смъртта на Лъвчето, принцесата на Цинтра, е потвърдена. Дошло е Времето на Края, Време на презрение. Родени от Празника на жътвата, Децата на Времето на презрение ще възродят приказката за Старата кръв и Фалка в един свят, в който кралете са престанали да се доверяват на магьосниците и над който е надвиснала война.

My Experience: „Време на презрение“ продължава дадържи високото ниво от предишните книги на автора. Историята е продължение на заплетения сюжет от „Кръвта на елфите“. Сюжетът освен пълен с  интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора,  дълбочина, в тази книга придобива и доста мрачни нотки. Предвещавайки назряващата опустошителна война, която назрява в този разкъсван от интриги фентъзи свят, „Време на презрение“ запалва все повече интереса ми към следващите книги от поредицата. Искрено се надявам те да не ме разочароват.

Стилът на автораСапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

  • Увлекателни история.
  • Колоритни персонажи.
  • Обрати.
  • Прекрасно измислен фентъзи свят.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
има 1 коментар

Posted by на декември 29, 2013 in Анджей Сапковски

 

Етикети: , , ,

„Кръвта на елфите“ от Анджей Сапковски

Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

 „Кръвта на елфите“ е третата книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски. Романът е носител на наградата „Януш Зайдел“ за най-добър роман за 1994 г. и е номинирана за наградата „Легендите на Дейвид Гемел“ през 2008 г.

Сюжет: Нашата история, историята на този свят, познава подобни случаи. От стотици години хората и нехората — елфите, нилфгардците, гномите, джуджетата, полуръстовете — успяват да живеят заедно, да се убедят взаимно, че се различават много малко едни от други. Но нилфгардците завладяват и опустошават Цинтра, слагайки по този начин край на мирното съжителство. След смъртта на родителите си, принцеса Цири изчезва. Вещерът Гералт, за когото тя е предопределена, намира момичето в гората сред дриадите и я спасява. Смутните времена ги отвеждат в крепостта Каер Морхен — самотното, изгубено сред планините седалище на вещерите. Тук Цири ще расте свободна, здрава, защитена. Когато елфическата пророчица предсказва, че светът ще се възроди с помощта на Белия пламък и Бялата кралица, видовете се вкопчват в безмилостна битка, в която може да има само един победител, един оцелял. Защото наградата е абсолютната власт.

My Experience: „Кръвта на елфите“ е още едно ниво по-добра от предишните две книги на автора. Историята е продължение на заплетения сюжет от „Мечът на истината“. Сюжетът освен пълен с  интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора,  дълбочина, в тази книга придобива и доста мрачни нотки. Предвещавайки назряващата опустошителна война, която назрява в този разкъсван от интриги фентъзи свят, „Кръвта на елфите“ запалва все повече интереса ми към следващите книги от поредицата. Искрено се надявам те да не ме разочароват.

Стилът на автора: Сапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

  • Увлекателни история.
  • Колоритни персонажи.
  • Обрати.
  • Прекрасно измислен фентъзи свят.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
има 1 коментар

Posted by на октомври 11, 2013 in Анджей Сапковски

 

Етикети: , ,

„Меч на съдбата“ от Анджей Сапковски

Анджей Сапковски - Мечът на съдбата

 „Последното желание“ е втората книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски. Представлява сборник с разкази за приключенията на вещера Гералт и съдържа разказите – „Границата на възможното“, „Парче лед“, „Вечният огън“, „Малка саможертва“, „Мечът на предопределението“ и „Нещо повече“.

Сюжет: Гералт от Ривия отново броди из фантастичния свят на нашето вчера или утре. Той е наемник, убива чудовища, но си има свой морален кодекс, който му забранява да наранява хора, освен при самозащита. Гералт ще пътува в компанията на ловци на дракони и ще се сприятели с дракон, ще страда от мъките на любовта, ще спаси поредния град от василиск, и дори ще стане преводач на влюбен княз и русалка, но вечно ще е следван по петите от онази, на която никой не може да избяга — смъртта.Това е уникално по рода си фентъзи, в което хуморът, приказките и мъдростта се преплитат така, че не можем да се откъснем от самобитния му свят. Ще придружим вещера в странстванията му, които макар привидно да нямат определена посока, често следват свой, неотклонен маршрут към предопределението.

My Experience: „Меч на съдбата“ е едно ниво по-добра от предишния сборник на автора. В тази книга открих почти всичко каквото очаквах – интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора, но освен приключения тази книга се отличава и със дълбочина. Чрез историите за вещера Гералд, Сапковски навлиза дълбоко в философските дебри, разнищвайки темите които са го валнували. Това определено не означава, че книгата не е добра или че не ми е харесала, напротив, поредицата „Вещерът“ се издигна по-високо в класациите ми за любимо фентъзи.

Стилът на автора: Сапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

  • Увлекателни история.
  • Колоритни персонажи.
  • Обрати.
  • Прекрасно измислен фентъзи свят.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Posted by на септември 27, 2013 in Анджей Сапковски

 

Етикети: , ,