RSS

Category Archives: Глен Кук

„Мрачни времена“ от Глен Кук

Глен Кук - ХРОНИКИТЕ НА ЧЕРНИЯ ОТРЯД 7

„Мрачни времена“ е седмият роман от поредицата на Глен Кук – „Хрониките на Черния отряд“

Сюжет: „Позволете ми да ви се представя – в случай, че тези драсканици оцелеят…
Аз съм Мъргън – Знаменосецът на Черния отряд, макар и да нося срама, че загубих знамето в битка. Продължавам да водя тези Анали, защото Знахаря е мъртъв, Едноокия не желае, а и едва ли някой друг може да чете или пише. Ще бъда вашият спътник през времето, достатъчно на Господарите на сенките да доведат сегашната ни съпротива до нейния неизбежен край…”
Така пише Мъргън – ветеран от Черния отряд. Наемниците са успели да превземат крепостта Стормгард от Тъкача на сенки – Господаря на сенките, който ги е обкръжил. Сега започва очакването.
Изтощени от обсадата, преследвани от зли магьосници и силно намалели, наемниците от Отряда се опитват да спасят душите, живота си и крепостта. Но това е краят на една епоха и могъщи сили се пробуждат. Странно племе, познато като Нюен Бао, се кълне, че се надигат древни богове. Водачът Могаба преследва собствена кауза и се е сближил със сенчестите.
Само Мъргън, засегнат от магия, която носи напосоки душата му през миналото и бъдещето, накрая започва да разбира мрачния план, превърнал го в пионка на богове и богоподобни магьосници.

My Experience: Романът се числи към жанра милитъри-фентъзи – кървища, интриги, обрати, битки и малко магия, какво му трябва повече на човек. С всеки следващ роман сагата на Кук става все по интересна и епична. „Стоманени сънища“ е наситен с много обрати, кървави мащабни битки и проследява паралелните събития от „Стоманени сънища“, но през погледа на героите които не взимат дейно участие в предишния роман – Мъргън, Едноокия и Гоблин. Освен че автора хвърля яснота върху някои детайли на историята до момента, той я предвижва и малко напред, завързвайки още повече сюжета.

Стилът на автора: Докато в предишните книги разказа се води от хроникьора на отряда – Знахаря, то тук рзказвач на историята е знаменосеца на отряда – Мъргън. Хаотичния стил на автора от първата и четвъртата книга, тук почти е изчистен. Стилът на Кук е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прилични диалози и кървави битки.

Фентъзи свят: Светът на Кук не е голям и не е много детайлно описан. Фентъзи свят от средновековен тип.

Магия и Магически системи: Магията не е много, но пък е на място. Класическа магическа система с заклинания и вълшебни предмети. В отряда има няколко магьосника, които практикуват дребни защитни и бойните магии, но големите магьосници са Десетте Покорени – преродени мъртъвци с огромни магически способности дарени им от Господарката, която е може би най-големия маг в сагата. допълнителния магичен елемент в романа е погледа назад във времето, в който се прехвърля – Мърган чрез съзнанието на изпадналия в кома Пушек.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Героите на Кук, нямат имена, а прякори, които характеризират образите, според това с какво се занимават, как изглеждат или с черти на характера. В тази книга участват всички оцелели герои от предишните книги, които се намират в южните земи и не взеха участие в предния роман.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип, макар и не много мащабен.
  • Магията е с мярка, а не се ползва за щяло и нещяло.
  • Множество обрати.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4.5/5 Отлична.

Advertisements
 

Етикети: , , ,

„Стоманени сънища“ от Глен Кук

Глен Кук - ХРОНИКИТЕ НА ЧЕРНИЯ ОТРЯД 6

„Стоманени сънища“ е шестият роман от поредицата на Глен Кук – „Хрониките на Черния отряд“

Сюжет: Летописът разказва събитията при завръщането на Черния отряд към своите корени в Катовар, видени през очите на Господарката. Отправили се на юг в търсене на своята предистория, наемниците се оказват намесени в политическите кроежи на управниците на градовете, които се намират на границата със Сенчестите земи. В решителната битка край Талиос отрядът губи битката, но спасява града.
Господарката става новият Капитан и продължава мисията на наемниците, въпреки коварството на жреците и градоначалниците, за спасяване на тамошното население от прокобата на оцелелите Сенчести господари. Нейни съюзници са Удушвачите – убийци, кланящи се на кървавата богиня Кина, свързана с ранната история на отряда. Ала изпълзелите от мрака сенки осъществяват своите дълго и отдавна планирани отмъщения и кроежи…

My Experience: Романът се числи към жанра милитъри-фентъзи – кървища, интриги, обрати, битки и малко магия, какво му трябва повече на човек. С всеки следващ роман сагата на Кук става все по интересна и епична. „Стоманени сънища“ е наситен с много обрати, кървави мащабни битки и детайли за света измислени с много въображение, като вятърните китове и скатове, говорещите камъни, Бащинското дърво и много други детайли, които превръщат романа в най-добрия от поредицата до момента.

Стилът на автора: Докато в предишните книги разказа се води от хроникьора на отряда – Знахаря, то тук рзказвач на историята е Господарката. Хаотичния стил на автора от първата и четвъртата книга, тук почти е изчистен. Стилът на Кук е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прилични диалози и кървави битки.

Фентъзи свят: Светът на Кук не е голям и не е много детайлно описан. Фентъзи свят от средновековен тип.

Магия и Магически системи: Магията не е много, но пък е на място. Класическа магическа система с заклинания и вълшебни предмети. В отряда има няколко магьосника, които практикуват дребни защитни и бойните магии, но големите магьосници са Десетте Покорени – преродени мъртъвци с огромни магически способности дарени им от Господарката, която е може би най-големия маг в сагата.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Героите на Кук, нямат имена, а прякори, които характеризират образите, според това с какво се занимават, как изглеждат или с черти на характера. В тази книга участват всички оцелели герои от предишните книги, които се намират в южните земи.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип, макар и не много мащабен.
  • Магията е с мярка, а не се ползва за щяло и нещяло.
  • Множество обрати.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4.5/5 Отлична.

 

Етикети: , , ,

„Сребърният клин“ от Глен Кук

Глен Кук - ХРОНИКИТЕ НА ЧЕРНИЯ ОТРЯД 5

„Сребърният клин“ е петият роман от поредицата на Глен Кук – „Хрониките на Черния отряд“

Сюжет: Сребърният клин … е забит в ствола на фиданката на Старото Бащинско дърво. Той съдържа есенцията на умопомрачителното зло на Десетте, Които Били Покорени – Властелина. Сразен от Господарката и изхвърлен от този свят, всичко, което останало от него, е прокрадваща се злина. Но гробището, някога представлявало Могилните земи, пази повече тайни, отколкото мъртъвци. Всички, които бяха искали да притежават мощта на Властелина, са привлечени от клина. Безразсъдно смела група крадци са първите, които се докопват до него, и хищният и злостен Хром се завръща в един неподозиращ свят. Силите се ступват, двете страни настъпват и смъртните мъже може само да загинат, докато Господарят на мрака воюва за владичество.

My Experience: Романът се числи към жанра милитъри-фентъзи – кървища, интриги, обрати, битки и малко магия, какво му трябва повече на човек. С всеки следващ роман сагата на Кук става все по интересна и епична. След скучната „Сенчести игри“ Глен кук отново е във вихъра си. „Сребърният клин“ е наситен с много обрати, кървави мащабни битки и детайли за света измислени с много въображение, като вятърните китове и скатове, говорещите камъни, Бащинското дърво и много други детайли, които превръщат романа в най-добрия от поредицата до момента.

Стилът на автора: Докато в предишните книги разказа се води от хроникьора на отряда – Знахаря,, то тук рзказвач на историята е един от спътниците на Гарвана – Чудака. Хаотичния стил а автора от първата и четвъртата книга, тук почти е изчистен. Стилът на Кук е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прилични диалози и кървави битки.

Фентъзи свят: Светът на Кук не е голям и не е много детайлно описан. Фентъзи свят от средновековен тип.

Магия и Магически системи: Магията не е много, но пък е на място. Класическа магическа система с заклинания и вълшебни предмети. В отряда има няколко магьосника, които практикуват дребни защитни и бойните магии, но големите магьосници са Десетте Покорени – преродени мъртъвци с огромни магически способности дарени им от Господарката, която е може би най-големия маг в сагата.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Героите на Кук, нямат имена, а прякори, които характеризират образите, според това с какво се занимават, как изглеждат или с черти на характера. В тази книга е описана паралелната история на Гарвана и Глезанка, отцепили се от Черния отряд, докато събратята им се движат на юг в търсене на изгубената си история.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип, макар и не много мащабен.
  • Магията е с мярка, а не се ползва за щяло и нещяло.
  • Множество обрати.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4.5/5 Отлична.

 

Етикети: , , ,

„Сенчести игри“ от Глен Кук

Глен Кук - ХРОНИКИТЕ НА ЧЕРНИЯ ОТРЯД 4

„Сенчести игри“ е четвъртият роман от поредицата на Глен Кук – „Хрониките на Черния отряд“

Сюжет: След разрушителната битка при Чар Знахаря повежда силно намалелия Черен отряд на юг в търсене на изгубените Анали. Те трябва да бъдат върнати в Катовар — град, отдалечен на осем хиляди мили, който може би съществува само в легендите, родното място на първите Свободни наемници. Всяка стъпка от пътя на отряда е следвана от мрачните сенки на черни гарвани. Колкото повече напредват на юг, през бъкащата от буболечки джунгла, през завардените от жадни за кръв пирати реки и градове — полуживи или мъртви, преследвани от спомена за някогашния кървав преход на отряда на север, толкова повече броят на наемниците нараства. Но те са неизменно наблюдавани от Господарите на сенките — смъртоносен нов враг, който заплашва да завладее свободните градове на север. Тамошните предводители виждат във възвръщащия се Черен отряд единствения си шанс да не попаднат под влиянието на Сенчестите… и някогашните велики магьосници — Покорените…

My Experience: Романът се числи към жанра милитъри-фентъзи – кървища, интриги, обрати, битки и малко магия, какво му трябва повече на човек. С всеки следващ роман сагата на Кук става все по интересна и епична. Но тази книга е изключение. Макар че почти всички герои са налице и има епична битка на финала, останалата част от книгата, не можа да се опише по-подходящо от – НИЩО НЕ СЕ СЛУЧВА. Буквално нищо. Разбира се финала малко пооправя горчивия вкус, и все пак, това е най слабата книга от поредицата.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой, хроникьора на отряда – Знахаря, като хаотичния стил а автора от първата книга, тук почти е изчистен. Стилът на Кук е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прилични диалози и кървави битки. В „Сенчести игри“ Глен Кук отново се връща към хаотичния си стил от първата книга с който е изключително мъчение да се проследи и без това скучноватото действие.

Фентъзи свят: Светът на Кук не е голям и не е много детайлно описан. Фентъзи свят от средновековен тип.

Магия и Магически системи: Магията не е много, но пък е на място. Класическа магическа система с заклинания и вълшебни предмети. В отряда има няколко магьосника, които практикуват дребни защитни и бойните магии, но големите магьосници са Десетте Покорени – преродени мъртъвци с огромни магически способности дарени им от Господарката, която е може би най-големия маг в сагата.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Героите на Кук, нямат имена, а прякори, които характеризират образите, според това с какво се занимават, как изглеждат или с черти на характера. Най-голямо развитие търпят героите на Господарката и Знахаря.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървава битка на финала.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип, макар и не много мащабен.
  • Магията е с мярка, а не се ползва за щяло и нещяло.
  • Множество обрати.

Минуси:

  • Нищо не се случва през по голямата част от романа
  • Хаотичния стил на автора.

Оценка: 3.5/5 Добра.

 
Вашият коментар

Posted by на юли 15, 2013 in Глен Кук

 

Етикети: , , ,

„Бялата роза“ от Глен Кук

Бялата роза

„Бялата роза“ е третият роман от поредицата на Глен Кук – „Хрониките на Черния отряд“

Сюжет: Преродената Бяла роса е последната надежда на доброто в битката срещу сатанинската магьосница, известна като Господарката. От подземното си свърталище в Равнината на страха войните от Черния отряд, някога воювали на страната на тъмните сили, сега поддържат каузата на Бунта. Приближава завръщането на Кометата, вещаеща пробуждането на Властелина. В далечните Могилни земи, където е погребана силата на най-могъщото зло, започват да се събуждат злокобни създания. Господарката и нейните Покорени, застрашени от надигащата се злина, са готови да се съюзят дори с Бялата роза.

My Experience: Романът се числи към жанра милитъри-фентъзи – кървища, интриги, обрати, битки и малко магия, какво му трябва повече на човек. С всеки следващ роман сагата на Кук става все по интересна и епична. „Бялата роза“ е наситен с много обрати кървави мащабни битки и детайли за света измислени с много въображение, като вятърните китове и скатове, говорещите камъни, Бащинското дърво и много други детайли, които превръщат романа в най-добрия от поредицата до момента.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой, хроникьора на отряда – Знахаря, като хаотичния стил а автора от първата книга, тук почти е изчистен. Стилът на Кук е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прилични диалози и кървави битки.

Фентъзи свят: Светът на Кук не е голям и не е много детайлно описан. Фентъзи свят от средновековен тип.

Магия и Магически системи: Магията не е много, но пък е на място. Класическа магическа система с заклинания и вълшебни предмети. В отряда има няколко магьосника, които практикуват дребни защитни и бойните магии, но големите магьосници са Десетте Покорени – преродени мъртъвци с огромни магически способности дарени им от Господарката, която е може би най-големия маг в сагата.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Героите на Кук, нямат имена, а прякори, които характеризират образите, според това с какво се занимават, как изглеждат или с черти на характера.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип, макар и не много мащабен.
  • Магията е с мярка, а не се ползва за щяло и нещяло.
  • Множество обрати.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4.5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , ,

„Надвисналата сянка“ от Глен Кук

Надвисналата сянка

„Надвисналата сянка“ е вторият роман от поредицата на Глен Кук – „Хрониките на Черния отряд“

Сюжет: Наемниците от Черния отряд са въвлечени в битка отново — и този път на страната на Тъмните сили. Но сега не васалите на Господарката застрашават света — опасността е много по-голяма, а надигащата се магьосническа злина — по-древна и ужасяваща от Десетте, Които Били Покорени. Може би съществува път към светлината за наемниците от Отряда, дори за такива като тях. Ако могат да го извървят и да оцелеят…

My Experience: „Надвисналата сянка“ е с една идея по-добра от първия роман или поне мен повече ме грабна. Може би след като вече съм се запознал с света на Кук и ядрото на неговите герои, ми беше по лесно да проследя сюжета, което в „Черния отряд“ беше малко трудно. Романът се числи към жанра милитъри-фентъзи – кървища, интриги, обрати, битки и малко магия, какво му трябва повече на човек.

Стилът на автора: Авторът е преплел разказите на главния герой, хроникьора на отряда – Знахаря, с теза за кръчмаря от Хвойноград – Кестенявия Скубльо, което  в случая представя на читателите по-обстойна и разнообразна визия на историята за Черния отряд, за разлика от едностранната версия позната ни от първия роман. Стилът на Кук е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прилични диалози и кървави битки.

Фентъзи свят: Светът на Кук не е голям и не е много детайлно описан. Фентъзи свят от средновековен тип.

Магия и Магически системи: Магията не е много, но пък е на място. Класическа магическа система с заклинания и вълшебни предмети. В отряда има няколко магьосника, които практикуват дребни защитни и бойните магии, но големите магьосници са Десетте Покорени – преродени мъртъвци с огромни магически способности дарени им от Господарката, която е може би най-големия маг в сагата.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Героите на Кук, нямат имена, а прякори, които характеризират образите, според това с какво се занимават, как изглеждат или с черти на характера. В този роман се откроява образът на Кестенявия Скубльо – пълнокръвен, реалистичен и напълно развит герой. Досега, това е най-интересния от многото образи които е създал Глен Кук в своята милитъри фентъзи епопея.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип, макар и не много мащабен.
  • Магията е с мярка и не се ползва за щяло и нещяло.
  • Заплетен сюжет.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , ,

„Черният отряд“ от Глен Кук

33

„Черният отряд“ е първият роман от поредицата на Глен Кук – „Хрониките на Черния отряд“

Сюжет: Рота наемници, назоваващи се Черния отряд, се намират в безнадеждна ситуация — принудени са да встъпят на служба при Силите на мрака. Техен господар става Ловеца на души, загадъчна фигура от Десетте, Които Били Покорени — древни магьосници, възродени за живот след столетия мъртвешки сън. Каква роля е отредена на Черния отряд: коз ли ще бъде или пожертвана пешка в интригите на Тъмните сили?…

My Experience: След прекрасното преживяване с Кралят-маг на Крис Бънч, исках да продължа с някое брутално и мрачно милитъри-фентъзи, точно в жанра който харесвам. Кървища, интриги, обрати, битки и малко магия. „Черният отряд“ си има трески за дялане, но се доближи до горните критерии. Надявам се в следващите книги стила и превода да се подобрят.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой, хроникьора на отряда – Знахаря, което  в случая е сериозен недостатък (според мен), защото на фона на хаотичните мисли и писания на героя е много трудно да се проследи действието. Преводът също е неточен, което пречи на читателя да се потопи в атмосферата. Но като оставим това настрана, стилът на Кук е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прилични диалози (които преводача е омазал) и кървави битки.

Фентъзи свят: Светът на Кук не е голям и не е много детайлно описан. Фентъзи свят от средновековен тип.

Магия и Магически системи: Магията не е много, но пък е на място. Класическа магическа система с заклинания и вълшебни предмети. В отряда има няколко магьосника, които практикуват дребни защитни и бойните магии, но големите магьосници са Десетте Покорени – преродени мъртъвци с огромни магически способности дарени им от Господарката, която е може би най-големия маг в сагата.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Героите на Кук, нямат имена, а прякори, които характеризират образите, според това с какво се занимават, как изглеждат или  с черти на характера.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип, макар и не много мащабен.
  • Магията е с мярка, а не се ползва за щяло и нещяло.

Минуси:

  • Не добре описан свят.
  • Хаотично повествование и лош превод.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

Етикети: , , , ,