„Безумна луна“ е втората книга от фентъзи поредицата на Джим Бъчър – „Досиетата на Дрезден“.
Сюжет: Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка? През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още – хексенволфи, ликантропи , лу-гару, териоморфи… Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
My Experience: Не смятах, че Ърбън фентъзи може да ми допадне. Това просто не е моят жанр. Фентъзито за мен не се комбинира добре със съвременния свят. Всичко което прочетох досега в жанра само ми доказа, че съм прав. И тогава реших да му дам последен шанс с „Досиетата на Дрезден“. Може би, факта че харесвам лесно смилаемите криминални романи, помогна искрено да се изненадам от тази поредица. Умелото комбиниране на крими и фентъзи, ми показа как трябва да изглежда един Ърбън фентъзи роман. „Безумна луна“ макар че фактологически е продължение на романа, то тя спокойно може да се чете като самостоятелен роман. Но това е само един от плюсовете на книгата. „Безумна луна“ се чете на един дъх, заради динамиката и лекотата, с която автора поднася сюжета. Сюжета е донякъде предвидим, бидейки разказан от главния герой и читателя не следи КАКВО ще се случи, а КАК. С удоволствие ще прочета и другите романи. Сега след като изгледах и сериала, който за съжаление приключи след първи сезон, ми остава само да чакам следващите романи от поредицата, за да се потапям в забавният магичен свят на Хари Дрезден..
Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице, разказана в така нареченият Urban fantasy (Съвременно фентъзи) стил. Стилът на Джим Бъчър е взаимстван от този на криминалните романи от миналия век; красиви мадами, мистериозен антагонист, мафиоти, саркастични диалози и т.н. Бъчър обаче добавя фентъзи същества и свръх естествени елементи – в този случай върколаци.
Фентъзи свят: Алтернативния фентъзи свят в който в съвременен Чикаго съществуван всякакви демони магьосници, вампири, феи, върколаци и какво ли още не.
Магия и Магически системи: В произведението е използвана магия от класически тип – чрез заклинания и вълшебни предмети.
Образите: Главните герои са стереотипи на клишираните образи от криминалните книги. Но добавяйки фентъзи елементите се е получила доста добра комбинация. Хари Дрезден е класически образ на частен детектив, който владее и магия.
Плюсове:
- Отлична комбинация между криминален и фентъзи роман.
- Интересен, динамичен и изпълнен с много напрежение сюжет.
- Обрати.
- Хумор.
Минуси:
- Героите са малко клиширани.
Оценка: 4/5 Много Добра.
