RSS

Category Archives: Джо Абъркромби

„Разбойници“ – сборник с разкази

„Разбойници“ - сборник с разкази

 

„Разбойници“ е американска фентъзи антология чиито съставител е Джордж Р. Р. Мартин. Сборникът е носител на награда Локус за 2015 г.

Резюме: Лоши момчета и момичета. Негодяи, мошеници, измамници, нехранимайковци, крадци, изменници и вагабонти. Хитреци, съблазнители, изкусители, използвачи, фалшификатори, позьори, авантюристи… негодници. Те са познати с много имена и се появяват отново и отново във всякакви истории, във всички литературни жанрове, в митове и легенди от всички краища на света. Те са децата на Локи от скандинавските саги и братята на Койота от индианските приказки. Понякога са герои, друг път – злодеи. Но най-често са нещо по средата, в различни нюанси на сивото. А то, както знаем е много по-интересно от черното или бялото. В тази книга ще намерите 21 оригинални истории. Жанровете се преплитат и са много различни – фентъзи, фантастика, трилър, хумор и криминале. Самият Джордж Мартин предлага чисто нова история от света на „Песен за огън и лед”, в която разказва за един от най-големите разбойници в историята на Вестерос. В антологията участват още Джилиан Флин, Джо Абъркромби, Нийл Геймън, Кери Вон, Патрик Ротфус, Скот Линч, Чери Прийст, Гарт Никс и Кони Уилис, както и други майстори на перото.

Предполагаме, че някои от разказите са написани от любимите ви автори; други са от писатели, за които (все още) не сте чували. Надяваме се, че докато стигнете до края на „Разбойници“, някои от последните ще са се превърнали в някои от първите. Със сигурност ще се забавлявате, но внимавайте. На героите в „Разбойници” не бива да се вярва твърде много.

My Experience: Тази разбойническа антология бе подаръка ми за Нова година. Отне ми половин година да я прочета, но пък аз не бързах особено. Такива литературни бижута са истинска рядкост и предпочетох да му се насладя бавно и на малки хапки. Повечето разкази са си с размерите на новели и прочитането на всеки един от тях си беше почти същото, като потапянето в сюжета на някой роман. Толкова много различни светове, толкова талантливи автори и пъстра амалгама от жанрове от класическо и немагично фентъзи, до ърбън фентъзи, футуристична фантастика и криминални трилъри. Мартин е събрал великолепна подборка от произведения, като самият той със своята сапунена хроника дори бледнее пред повечето от разказите. „Разбойници“ е книга която заслужава да краси библиотеката на всеки фен на качествената жанрова литература. Ето и какво съдържа антологията.

1. Джо Абъркромби – На никого не му е лесно – 5/5
Сборникът стартира ударно с този динамичен фентъзи трилър, който ни отвежда дълбоко сред мръсните, вонящи, мелодични, подобни на лабиринт улици на Сипани, представяйки ни една смъртоносна битка на „Пусни, пусни кърпичка“. Всички които са чели останалите произведения на Абъркромби, знаят какво да очакват от тази кратка история, която се развива в света, който авторът е създал. За тези които не са чели – със сигурност ще посегнат отново към този автор (За мен е по-добър от Мартин в много отношения). А героите са от култов по-култов, някои дори познати от романите му.

2. Джилиан Флин – Какво работиш – 5/5
Криминална мистерия с множество обрати, интересен стил и оригинална история, която ни показва, е колкото и да е хубаво човек да има професионални амбиции, понякога кариерата ни води в много опасни територии. Определено ми допадна тази непозната за мен авторка.

3. Матю Хюз – „Странноприемницата на седемте благословии“ – 4/5
За един изпаднал крадец с няколко монети в кесията си, който бяга през пълната с опасности гора, да намери скъпоценен магически предмет може да се окаже най-големият удар в живота му. Или пък не! Този типично фентъзи разказ изобилстващ от магии, полухора и богове е увлекателно написан и ще се хареса на твърдите фенове на жанра. Е, на мен нещо не ми достигна, но не мога да преценя какво…..

4. Джо Р. Лансдейл – „Пукната чаша“ – 4/5
Следва челен сблъсък с типично американска кримка, пълен с шантави детективи, хумористични моменти и разплитаща се загадка.

5. Майкъл Суонуик – „Тони Фустанели“ – 5/5
В тази новела Суонуик отвежда двамата измамници Джарджър и Сърплър в един сюрреалистичен постутопичен Ню Орлинс, населен с мастодонти пигмеи, морски змейове, зомбита, където двамата научават, че да правиш пари може да е лесно, но да ги запазиш – заедно с живота си, може да се окаже много трудно. Щуро комедийно ърбън фентъзи, пълно със симпатични персонажи, което ми напълни душата

6. Дейвид Бол – „Доказан произход“ – 5/5
Любимият ми жанр – историческа мистерия с елементи на трилър. Този разказ държи вниманието от първата до последната страница. Невероятно детайлно пипнат разказ. Обожавам автори при които личи че са правили солидно проучване при писането на произведенията си. Безспорно това е един от най-добрите разкази в сборника. Историята проследява една картина на Караваджо, която постоянно сменя собственика си….

7. Кери Вон – „Опасно ретро“ – 5/5
Дори разбойниците имат нужда от място, където да изпият по едно две и да се отпуснат – като клуб „Синя луна“. Но на такова място, човек винаги трябва да си пази гърба, дори самият той да е разбойник. Стилно ърбън фентъзи с малко магия, много екшън и приятна атмосфера.

8. Скот Линч – „Една година и един ден в Терадан“ – 5/5
Двама застаряващи крадци попадат в един обсаден от магьосници град, който е бомбандиран от смъртоносни вълшебства, които валят като дъжд от небето. Крадците са наети от единия от магьосниците да откраднат една улица… Намесата в този конфликт може да им струва живота или да сложи край на войната. Това ърбан фентъзи носи потенциала да се разгърне в роман, при това бестселър. Не е точно от любимият ми стил фентъзита, но имаше хумор, готини герои, шантав сюжет и определено ми хареса.

9. Брадли Дентън – „Откраднатата музика“ – 2/5
Съвременна проза с опит за малко трилър. Един от малкото разкази които не харесах. Историята ми беше лишена от смисъл и въображение, меко казано не ми беше интересна. Ученици от училищен духов оркестър се забъркват с трафик на инструменти. Абе, скука….

10. Чери Прийст – „Дяволски метал“ – 4/5
В една стара мина живее нещо, което отнема човешки животи и за да бъде победено, си трябва добрата стара молитва и библия. Какво ще е един разбойнически сборник, ако няма един хорър разказ? Приятно разнообразява антологията, но не е нещо кой знае какво.

11. Даниел Ейбрахам – „Смисълът на любовта“ – 3/5
макар да не съм чел още Ейбрахам, стила тук ми допадна, но не и света му. Историята ми беше скучна и дори ми е трудно да я преразкажа. Не очаквах да се разочаровам точно от този автор, но….

12. Пол Корнел – „По-добър начин да умреш“ – 3/5
Шпионски трилър в алтернативна фантастика, в което един шпионин води борба на живот и смърт с противник, който е точно толкова умен и опасен, колкото самият него – защото е самият той. Не е моят жанр определено.

13. Стивън Сейлър – „Среща със злото в Тир“ – 5/5
Стигаме до най-добрият разказ в сборника (поне според мен). Историческо приключенско фентъзи със забавна история, много приятни персонажи и леко заплетен сюжет. Младият римлянин Гордият и стария гръцки поет Антипатер пристигат в Тир за да разследват историята на легендарните разбойници Фафърд и Сивия Мишелов. Там ще се опитат да сключат сделка с цел да се сдобият с Книгите на тайната мъдрост и ще опитат от серума на невидимостта.

14. Гарт Никс – „Товар от слонова кост“ – 5/5
Написан с много въображение хумористичен фентъзи разказ за двама пишман крадци, които проникват в богатия на капани дом, принадлежащ на богаташ-скъперник.

15. Уолтър Джон Уилямс – „Диаманти от текила“ – 5/5
Поредния диамант в антологията е заплетена кримка с посредствен актьор за главен герой и мистериозно убийство по време на снимките на глуповат блокбастър. Прекрасен, разтоварващ разказ

16. Филис Айзенстайн – „Керван за никъде“ – 2/5
Менестралът Аларик потегля заедно с еди керван към сърцето на безбрежната пустиня… Останалото са скучни описания, нулево действие и повтарящо се действие… Да не забравя и леко патетичния изказ. Не ми хареса определено.

17. Лайза Татъл – „Любопитният случай с мъртвите съпруги“ – 5/5
В тази великолепна детективска история млада благовъзпитана дама влиза в неочакваната роля на Уотсън, за да помогне на ексцентричен вариант на Шерлок Холмс през деветнайсти век, да разкрие загадката на една жена, която е едновременно жива и мъртва, изчезнала и не. Доста мистика, и малко дидактизъм – идеалната комбинация.

18. Нийл Геймън – „Как маркизът си върна любимото палто“ – 4/5
В поредната си симпатична история Гаймън ни пренася дълбоко в сюрреалистичния свят на Долен Лондон, познат от романа „Никога, никъде, никой“. Приключението на Маркиз дьо Карабас доказва, че понякога дрехите правят човека – съвсем буквално. Не съм чел романа на Геймън и може би за това не успях да вникна много в самата история.

19. Кони Уилис – „Специална премиера“ – 5/5
Шедьовър!!!! Истински трибют към седмото изкуство!!! В този футуристичен разказ се прехвърляме в един утопичен на пръв поглед свят от близкото бъдеще и един от многобройните кинокомплекси които се грижат за забавлението на вманиачените киномани. Постепенни се оказва, че утопията е доста илюзорна…. Много актуален разказ, който няколко пъти препрочетох с удоволствие.

20. Патрик Ротфус – „Дървото на мълнията“ – 4/5
За феновете на „Хрониките на Кралеубиеца“ Ротфус е подготвил една фентъзи история за един от героите на поредицата – Баст.

21. Джордж Р. Р. Мартин – „Принцът разбойник или братът на краля“ – 5/5
За финал самият Джордж Мартин ни представя една от поредните си истории от света на „Песен за огън и лед“. За запознатите с поредицата, може би ще се стори интересна. За останалите вероятно ще се стори като зле скалъпена турска сапунка

Плюсове:

  • Разнообразни разкази обхващащи широка палитра от поджанровете на фентъзито и трилъра.
  • 21 автора със 21 различни стила на писане.
  • Много обрати, изненадващи финали и интересни сюжети..

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , ,

„Полукрал“ от Джо Абъркромби

 

Джо Абъркромби - Полукрал

„Полукрал“ е първият роман от трилогията „Разбито море“ на Джо Абъркромби.

Сюжет: Мъжът размахва коса и тегли рало в полето, стяга възел на палубата или сее смърт по вражеските брегове с меч и секира в ръка. Преди всичко обаче, мъжът удържа мястото си в стената от щитове, не отлепя рамо от рамото на човека до себе си. В противен случай той е провал, особено ако е син на краля на Гетланд – сурова земя, която ражда воини със сърца от камък и ръце от желязо. Принц Ярви не е един от тези свирепи воини. Докоснат от баща Мир, неговият път е този на познанието и благата дума. Майка Война никога няма да се усмихва над бойните му победи. За сакат слабак няма място в тренировъчвия квадрат или в стената от щитове, нито на Черния трон, въпреки че той е негов законен наследник. Така смятат не само хората от Гетланд – така мисли и собственото му семейство. Но ако човек се нуждае от две ръце, за да срази в честен двубой някого, да го наръга в гръб му стига и само една. Особено ако е направлявана от остър ум като този на Ярви.

Време е измаменият да стане измамник.

Време е предаденият да се превърне в предател.

Време е законният крал да се завърне на престола.

My Experience: Вече няколко месеца отминаха откакто прочетох „Червената страна“ и ме е обзела една носталгия по романите на Абъкромби. Всеки негов роман очаквам с такова нетърпение, че може би той остана един от малкото автори, на който мога гордо да се нарека – ФЕН. Когато разбрах, че зарязва света на Логън Деветопръстия, нещо в мен се прекърши и взеха да ме обземат едни притеснения, както какъв ще бъде новия свят и новите герои на автора и дали ще ми харесат. Е, героите са си същите чешити, главорези, измамници и отмъстители, за каквито автора винаги е писал. Света е друг, но не се различава много от предишния. Изводът ми след „Полукрал“ е, че за добро или лошо Абъркромби се ъпгрейдва. С новия си роман той разширява доста възрастовата си аудитория, правейки романите си по подходящи и за по-млади читатели.Как ли? Ами съкращава детайлните описания, залага на приключението (при това морско), изважда на преден план тинейджър главен герой, орязва пиперливите сцени и език и въпреки това не успява да изгуби отличителния си стил, заради който се сдоби с милиони фенове по цял свят. Да, един на пръв поглед YA фентъзи роман, който ще се хареса и на почитателите на мрачното и кърваво фентъзи. Единственият недостатък за мен е само един – Темата. Ами изтърка се. Да ако не си чел нищо негово – ОК, но отмъщението като тема вече не ми е толкова интересна. Но това съм си аз. Явно твърде много чета и с годинките взех да ставам много придирчив. Като няма Мартин и Абъркромби е Мартин. Та, за романа. Кратък, динамичен, чете се на един дъх, пълен е с яки цитати и симпатични герои. Препоръчвам!!!

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил, на место брутален, на места с простичка но ясно синтезирана философия. Цитатите от романите на Абъркромби, са негова запазена марка, която силно обогатява прозата му. Следете ги, защото един ден те ще се превърнат в класика. Въпреки че книгата е само въведение към предстояшата история, е изключително интересна. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като проследява историята на главния герой Ярви.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. В този роман не добиваме пълна представа за неговия свят, но морето и робовладелския строй се открояват, като ключов елемент за него..

Магия и Магически системи: Магията за сега няма. Споменават се някакви елфи, джуджета и тролове, някъде далеч в историята на света, но само толкова. Предполагам, че в следващите романи от поредицата може и да се появи някакъв магичен елемент.

Образите: Абъркромби е майстор в изграждането на образи, това май също се превръща в негова запазена марка. Героите му винаги  са много и са колоритни, многообразни и пълнокръвни. Това особено се подсилва от брилянтните диалози. В романа се отличават героите: Ярви – съкато момче, което се оказва основен претендент за престола. Липсва му физическа сила, но не му липсват дух и познания с които да оцелее във враждебния свят, в който попада. Нищо – е мистериозен герой, който търпи невероятна фетаморфоза в романа. Всеки от останалите мимансни роли е описен така, че да има с какво да го запомните и да ви стане симпатичен.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки, макар и не много мащабни.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
  • Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
  • Безброй интриги и кървави обрати.
  • Грабва те от първите и те държи до последните страници, въпреки че е само въведение към предстоящите събития.
  • Увлекателен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , , ,

„Червена страна“ от Джо Абъркромби

Джо Абъркромби - Червена страна

„Червена страна“ е самостоятелен роман от британския автор Джо Абъркромби и се явява своеобразно продължение на неговата трилогия „Първият закон“.

Сюжет: Нищо на този свят не идва даром, най-вече в Близка страна – земята на малките мечти. Там животът е тежък, но прост. Превиваш гръб над нивата, стискаш зъби и гледаш напред, за друго не остава време. Докато не запалят фермата ти и не отвлекат брат ти и сестра ти. Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет… Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.

My Experience: Последният (за сега) роман от света на Абъркромби, разглежда познати вече теми от предишните му романи, като основната е: човек не може да избяга от миналото си и да започне на чисто, и винаги ще трябва да плати за всичко, което е извършил. Докато чакам Джордж Мартин да се накани да напише продължението на Песен за огън и лед, зачетох романите на Абъркромби, уж като заместител, но този млад британски автор ми хареса дори повече от Мартин и като стил, и увлекателност, и жестокост. Рядкост са авторите на епично фентъзи, които се четат, толкова леко и бързо, въпреки обема на произведенията си. Препоръчвам ви да не четете романа, ако не сте чели преди това предхождащата трилогия „Първият закон“, както и самостоятелните романи „Отмъщението на Монца“ и „Герои“ тъй като има голяма вероятност много моменти и сцени с епизодични герои да ви се сторят излишни и разточителни. Това е така, защото те са пряко свързани със събитията от трилогията и другите романи и освен че ще си направите един голям spoiler, няма да оцените дълбочината, която придава тяхното присъствие на цялата история и свят, които е създал автора. „Червена страна“ впечатлява не само с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание, оцеляване и отмъщение, но и с позицията, посланията и темите които залага автора в своя роман. „Червената страна“ е един от най-добрите фентъзи романи които съм чел някога и когато го приключих, вече започна да ми липсва света на Абъркромби. Силно се надявам следващата му поредица да е на същото високо ниво. Препоръчвам книгата на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън, Крис Бънч и Брандън Сандерсън!!!

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Авторът не спестява нито еротиката, нито брутално кървавите сцени. Не спестява никакви средства, за да държи напрежението на читателя. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като проследява историите на трима от героите – Шае, Темпъл и Никомо Коска.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племена са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гургулската империя е аналогия, на арабската империя. Този роман ни представя Кървавите земи, които са аналогия на Дивия запад и Аляска с нейните златни находища.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място.

Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Отличават се: Бойната мадама Шае. Непоправимия пияница Никомо Коска – същият, с който Глокта си имаше работа при обсадата на Дагоска от гуркулите, а после Муркато взе за съюзник при размириците в Стирия. Доброжелателния – откачен бивш затворник, обсебен от числата (който тук има доста малка роля). Ковчежника на Коска – Темпъл. Познатият ни от трилогията северняк Тръпката, който иска веднъж завинаги да приключи с Кървавия девет. И не на последно място Деветопръстия, криещ се под името Лам и много други пъстри персонажи в този кърваво червен шедьовър. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави мащабни битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
  • Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
  • Безброй интриги и кървави обрати.
  • Грабва те от първите и те държи до последните страници.
  • Увлекателен стил.
  • Много обрати и напрежение

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Posted by на септември 14, 2015 in Джо Абъркромби

 

Етикети: , , ,

„Герои“ от Джо Абъркромби

Джо Абъркромби - Герои

„Герои“ е самостоятелен роман от британския автор Джо Абъркромби, в който действието се развива в света на неговата трилогия „Първият закон“.

Сюжет: Героите стоят на безсмислена стража над долината на Осранг и никой не знае, а и нехае, нито кой ги е поставил там, нито колко отдавна, нито защо. Под тях били погребани героите от старите времена, казват някои. Но сега времената са други, Северът има нов крал и нови порядки. Дау Черния, Защитника на Севера, човек, затрил повече народ от зимата и с репутация по-черна от тази на чумата, иска Героите на всяка цена. А той не е човек, склонен на отстъпки. Преди шест години, когато изкачи планини от трупове и преплува реки от кръв, за да седне на стола на Скарлинг, не би отстъпил и педя от Севера, няма да го направи и днес. За цял хълм и дума да не става. Непретенциозният хълм с каменния кръг на върха е ключът към долината и пътя за Карлеон – ключът към бързото приключване на войната в Севера. Висшият съвет е нетърпелив, все пак от войната има полза до момента, в който не се намери по-евтина алтернатива. И заповедта е ясна – с всички сили към Карлеон, през долината на Осранг, покрай някакво незначително възвишение, наречено Героите. За Бремър дан Горст не е важно колко стръмен е склонът към изкуплението на грешките от миналото – ще го изкачи какъвто е. За него не е от значение колко кръв ще пролее, пък било то и собствена, по обратния път нагоре. За последния доблестен мъж в Севера няма път нито нагоре, нито назад. След един цял живот, прекаран в битки и сражения, той помни едно: избираш главатар, държиш се за момчетата в дузината и свършваш каквото ти е наредено – така е редно. Да удържи някакъв хълм няма да му върне пропилените младини, няма да изтрие спомените за онези, които са обратно при пръстта, но Кърнден Гушата ще постъпи както е редно. Никой не е нито само страхливец, нито само герой – всичко зависи от това как ще се стекат обстоятелствата.

My Experience: От дълго време търся автор, който да застане до Джордж Мартин, като стил, увлекателност и жестокост. Търсенето приключи. Джо Абъркромби напълно оправда очакванията ми. „Герои“ от една страна е брутално кървав роман, с тонове битки и умиращи персонажи, но от друга страна е дълбоко филосовски и психологически роман изследващ темата за героизма. Абъркромби хвърля читателя в битката, направо в първо лице и докато те кара да преживееш всяка болка, всеки страх и всяка тръпка в очакване на смъртта, на финала се превръщаш в най-големия пацифист.Този автор все повече ме учудва, как успява да създаде толкова много нови персонажи, като всеки следващ е оригинален, интересен и отлично развит.  „Герои“ е истинско наслаждение за сетивата за всеки читател, любител на натуралистичното фентъзи. Препоръчвам ви да не четете романа, ако не сте чели преди това предхождащата трилогия „Първият закон“, тъй като има голяма вероятност много моменти и сцени с епизодични герои да ви се сторят излишни и разточителни. Това е така, защото те са пряко свързани със събитията от трилогията и освен че ще си направите един голям spoiler, няма да оцените дълбочината, която придава тяхното присъствие на цялата история и свят, които е създал автора. „Герои“ впечатлява не само с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание, оцеляване и отмъщение, но и с позицията, посланията и темите които залага автора в своя роман. Не мога да не отбележа и безбройните изпълнени с напрежение обрати. „Герои“ е един от най-добрите фентъзи романи които съм чел някога. Препоръчвам го на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън, Крис Бънч и Брандън Сандерсън!!! Очаквам с нетърпение следващия роман от света на Първия закон –  „Червената страна“.

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Авторът не спестява брутално кървавите сцени. Не спестява никакви средства, за да държи напрежението на читателя. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като действието постоянно се прехвърля от гледната точка на различни герои.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племана са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гургулската империя е аналогия, на арабската империя. Този роман ни представя Стирия в която бушуват Кървавите години – мащабна гражданска война между грандомана херцог Орсо от Талинс и Лигата на Осемте, които всячески се опитват да се спасят от непредполагащата удоволствия участ да му се подчинят. Стирия е аналогия на всички малки херцогства и градове държави воюващи по между си по време на средновековието.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място.

Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Главните герои в романа са много, но по значимит, през чиито очи виждаме историята са: Бремър дан Горст – героят, който е бил унизен и сега е запратен да изкупва греховете си, новобранецът Бек, който търси слава и героизъм, но се сблъсква с истинското лице на войната, ветерана Гушата, надживял всички битки от последните трийсе години, търсещ повод най после да се оттегли, дъщерята на генерал Крой, тръгнала с войската с намерението да помогне на своя съпруг за издигането му във военната йерархия  и много други пъстри персонажи в този кърваво червен шедьовър. Но най-развития образ в романа е този на принц Калдер, който за броени дни ще преживее възходи и падения, които ще го променят за винаги. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави мащабни битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
  • Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
  • Безброй интриги и кървави обрати.
  • Грабва те от първите и те държи до последните страници.
  • Увлекателен стил.
  • Много обрати и напрежение

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Posted by на октомври 20, 2014 in Джо Абъркромби

 

Етикети: , , ,

„Отмъщението на Монца“ от Джо Абъркромби

Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

„Отмъщението на Монца“ е самостоятелен роман от британския автор Джо Абъркромби и се явява своеобразно продължение на неговата трилогия „Първият закон“.

Сюжет: Войната може да е ад, но за Монцаро Муркато, Змията на Талинс, най-известния и страховит наемник на служба при Великия херцог Орсо, е страшно добър начин за изкарване на пари. Победите й са я направили популярна.Твърде популярна за вкуса на работодателя й. На предадената, хвърлена в пропаст и оставена да умре Монца й остава само едно нещо, за което да живее: отмъщение. Съюзниците й включват най-ненадеждния пияница на Стирия, най-коварния отровител, обсебен от числата убиец и варварин, който просто иска да прави добрини. Сред враговете й е половината нация. И то преди най-опасният човек на света да почне да я преследва, за да довърши работата на херцог Орсо…

My Experience: От дълго време търся автор, който да застане до Джордж Мартин, като стил, увлекателност и жестокост. Търсенето приключи. Джо Абъркромби напълно оправда очакванията ми. „Отмъщението на Монца“ е истинско наслаждение за сетивата за всеки читател, любител на натуралистичното фентъзи. Препоръчвам ви да не четете романа, ако не сте чели преди това предхождащата трилогия „Първият закон“, тъй като има голяма вероятност много моменти и сцени с епизодични герои да ви се сторят излишни и разточителни. Това е така, защото те са пряко свързани със събитията от трилогията и освен че ще си направите един голям spoiler, няма да оцените дълбочината, която придава тяхното присъствие на цялата история и свят, които е създал автора. Започвам с недостатъка – реализацията на издателство Барт. Едно от най-влиятелните и мое любимо издателство, поне що се отнася до фентъзи, тук е подходило крайно немърливо. Като започнем от калпавата корица, инфантилното заглавие и завършим със самата идея да издаде самостоятелно книгата, без да има правата за предишните три (прекрасно реализирани от издателство Колибри). Слава богу, че следващият роман „Герои“ е издаден отново от Колибри, защото профисеонализма който показват при подхода си към автор като Абъркромби (а и не само) е на много високо ниво. „Отмъщението на Монца“ впечатлява не само с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание, оцеляване и отмъщение, но и с позицията, посланията и темите които залага автора в своя роман. Отношението му към банковите институции присъства ярко и в предните му три романа, но тук придава един по особен блясък в завършека на книгата. Не мога да не отбележа и безбройните изпълнени с напрежение обрати. „Отмъщението на Монца“ е един от най-добрите фентъзи романи които съм чел някога. Препоръчвам го на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън, Крис Бънч и Брандън Сандерсън!!! В близко време ще подхвана и следващия роман от света на Първия закон –  „Герои“.

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Авторът не спестява нито еротиката, нито брутално кървавите сцени. Не спестява никакви средства, за да държи напрежението на читателя. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като проследява историите на шест от героите – Монца, Тръпката, Коска, Дружелюбния, Морвийр и убиеца-ядач Шенкт.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племена са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гургулската империя е аналогия, на арабската империя. Този роман ни представя Стирия в която бушуват Кървавите години – мащабна гражданска война между грандомана херцог Орсо от Талинс и Лигата на Осемте, които всячески се опитват да се спасят от непредполагащата удоволствия участ да му се подчинят. Стирия е аналогия на всички малки херцогства и градове държави воюващи по между си по време на средновековието.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място.

Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Отличават се: Зловещата красавица-войн Монцаро Муркато. Непоправимия пияница Никомо Коска – същият, с който Глокта (наричан тук само Сакатия) си имаше работа при обсадата на Дагоска от гуркулите. Доброжелателния – откачен бивш затворник, обсебен от числата. Бившият практик Шило Витари. Познатият ни от трилогията северняк Тръпката, който иска да забрави Кървавия девет и да започне да прави добро и никак не му се получава. Ненормалният отровител Морвийр и неговата не по-малко шантава помощница. Най-загадъчният образ в целия роман убиеца-ядач Шенкт и много други пъстри персонажи в този кърваво червен шедьовър. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави мащабни битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
  • Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
  • Безброй интриги и кървави обрати.
  • Грабва те от първите и те държи до последните страници.
  • Увлекателен стил.
  • Много обрати и напрежение

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
 

Етикети: , , ,

„Последният довод на кралете“ от Джо Абъркромби

Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

„Последният довод на кралете“ е третия роман от трилогията „Първият закон“ на Джо Абъркромби.

Сюжет: Краят наближава. Но изходът на бойната в Севера е все така неясен. Кралят на северняците отстоява здраво позициите си и само един човек е в състояние да го спре. Най-добрият му приятел и най-стар враг: време е Кървавия девет да се завърне у дома. Убеден, че начинанието не си струва болката и страданието, Джизал дан Лутар е готов да се откаже от преследването на слава и почести и да се оттегли от войнишкия живот, за да заживее с любимото момиче. Любовта обаче се оказва не по-малко болезнена, а славата има онзи неприятен навик да връхлита, когато човек най-малко я очаква. Далеч от бойното поле, в столицата на Съюза, тече друга битка. Без остриета и брони, но не по-малко жестока и кървава. Дните на бляскави кавалерийски атаки са отдавна зад гърба на началник Глокта, но за негов късмет в тази война оръжието в ръка не е от значение. С изнудване, заплахи и мъчения той е не по-малко смъртоносен. Престолът на върховния крал на Съюза се клати. Останалият без наследници Гуслав V е на смъртно легло и над кралството надвисват нови заплахи — селячеството се бунтува, а главите на благородническите фамилии протягат алчни ръце към короната. Спасяването на света е в ръцете на Първия магус.

My Experience: От дълго време търся автор, който да застане до Джордж Мартин, като стил, увлекателност и жестокост. Търсенето приключи. Джо Абъркромби напълно оправда очакванията ми. Дълго време чакак момента в който ще мога да довърша тази поредица и чакането определено си струваше. „Последният довод на кралете“ впечатлява с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание и оцеляване. „Последният довод на кралете“ с великолепния си завършек на трилогията се превръща в най-добрия роман от трилогията и в един от най-добрите фентъзи романи, които съм чел някога. Препоръчвам го на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън, Крис Бънч и Брандън Сандерсън!!! В близко време ще подхвана и следващите романи от света на Първия закон – „Отмъщението на Монца“ и „Герои“.

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Авторът не спестява нито еротиката, нито брутално кървавите сцени. Не спестява никакви средства, за да държи напрежението на читателя. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като проследява историите на шест от героите – Логън, Глотка, Уест, Джизал, Феро и Кучето.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племана са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гургулската империя е аналогия, на арабската империя.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място. Практикуващите я се наричат магуси. Използват я рядко но на висока цена – нарушавайки Първия закон.

Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Отличават се – Санд дан Глокта, недъгав инквизитор, който си избива комплексите върху жертвите си, Логън Деветопръстия – безмилостен шизофреничен варварин и смъртоносната Феро – безмилостна убийца, която няма доверие на никой, но е в състояние да убие всеки. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави мащабни битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
  • Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
  • Безброй интриги и кървави обрати.
  • Грабва те от първите и те държи до последните страници.
  • Увлекателен стил.
  • Много обрати и напрежение

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Posted by на януари 31, 2014 in Джо Абъркромби

 

Етикети: , , ,

„Преди да увиснат на въжето“ от Джо Абъркромби

Joe Abercrombie - 2.Predi da uvisnat na vyzheto

„Преди да увиснат на въжето“ е вторият роман от трилогията „Първият закон“ на Джо Абъркромби.

Сюжет:  Как се защитава един цял град, подложен на обсада, когато врагът те превишава многократно по численост, а от твоята страна на стената виждаш само предатели? Инквизитор Глокта не би се поколебал да побегне, ако нямаше онзи неприятен проблем с ходенето…
Същевременно най-некадърният командир от армията на Съюза получава командването на най-зле обучената и екипирана дивизия в Англанд, но иронията на съдбата не свършва с това просто да го постави в грешния момент на грешното място.
Първият магус повежда странна група от авантюристи през руините на миналото. Най-мразената жена от южния континент, най-страховитият мъж от Севера и най-арогантният победител в Турнира, който Съюзът някога е виждал, трябва да намерят начин да изпълнят грандиозния му замисъл, без преди това да се избият помежду си.
Тайните от миналото ще бъдат разбудени. Кървави битки ще бъдат спечелени и изгубени. На заклетите врагове ще им бъде простено… но не и преди да увиснат на въжето.

My Experience: От дълго време търся автор, който да застане до Джордж Мартин, като стил, увлекателност и жестокост. Търсенето приключи. Джо Абъркромби напълно оправда очакванията ми. „Преди да увиснат на въжето“ впечатлява с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание и оцеляване. Препоръчвам я на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън и Крис Бънч. Брандън Сандерсън – готви се!!!

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Въпреки че книгата е само въведение към предстояшата история, е изключително интересна. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като проследява историите на шест от героите – Логън, Глотка, Уест, Джизал, Феро и Кучето.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племана са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гъргулската империя е аналогия, но все още не мога да определя точно на какво.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място. Практикуващите я се наричат магуси. Използват я рядко но на висока цена – нарушавайки Първия закон.

Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Отличават се – Санд дан Глокта, недъгав инквизитор, който си избива комплексите върху жертвите си и смъртоносната Феро – безмилостна убийца, която няма доверие на никой, но е в състояние да убие всеки. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави мащабни битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
  • Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
  • Безброй интриги и кървави обрати.
  • Грабва те от първите и те държи до последните страници, въпреки че е само въведение към предстоящите събития.
  • Увлекателен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , ,