RSS

Category Archives: Донко Найденов

„Писъци“ – сборник с разкази

 

Screams

Това е дебютния сборник на новосформирания клуб на писателите на хорър „Лазарус“. Сборникът е номер 13 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“ на издателство Гаяна. Тази книга не се разпространява по книжарниците, така че не я търсете там. Можете да си поръчате сборника, като се свържете с някой от авторите или с мен. Можете да си поръчате сборника и като ми пишете на dodoart@abv.bg

My Experience: На 4 май 2016г излезе първия сборник с разкази на Horror Writers Club „LAZARUS“. Датата не е случайна. На този ден патронът на клуба Адриан Лазаровси щеше да навърши 40 години. Адриан беше писател, журналист и преводач (най-добрите преводи на Стивън Кинг и Лъвкрафт са негово дело) Аз нямах честа да го познавам лично, но той се оказа един от виновниците да продължавам да се занимавам с писане. Преди време той беше част от жури на творби вдъхновени от творчеството на Стивън Кинг и моят разказ „Пишещата машина“ влезе в антологията „Вдъхновени от Краля“. Така благодарение на Адриан получих първата си публикация. Сега, когато него вече го няма хорър клуб „Лазарус“ му посвещава този сборник със седемнайсет страховити истории, седемнайсет писъка, с които да докаже, че в България може да се пише на нивото на западната жанрова литература.

Какво да очаквате в сборника „ПИСЪЦИ“, ли? Очаквайте неочакваното! Всеки има собствена представа за хорър жанра или с други думи – разказите на ужасите. Тази представа най-често е изградена от различни хорър филми. Но без значение какво харесвате повече: страховитата атмосфера на обладаните от призраци къщи, чудовищата, които дебнат в мрака, бруталните, кървави касапници или злото което е обладало разума на психопата, всъщност хорър жанрът е отвъд понятието „история която да те изплаши“. Хорърът е свобода на изразните средства, той позволява да накараш читателя да се погнуси, отврати, стресне, ужаси и въобще, да бръкнеш дълбоко в най-неприятните емоции на читателя, в които никой друг жанр не смее да припарва. Така че да, чувствайте се предупредени, защото „Писъци“ няма да ви пожали. Този сборник няма да ви изплаши, той ще ви ужаси, защото всеки се страхува от нещо, но се ужасява, когато страховете му оживеят.

„Писъци“ се е получил много разнообразен сборник и това е основното му качество. В него са събрани 17 абсолютно различни разказа от почти всички поджанрове на хоръра. Има психологически хорър, кървави сплатъри, диаболизъм, хорър мистерии, монстър хорър, комедиен хорър и какво ли още не. Вероятно не всеки разказ ще ви допадне еднакво, някой ще ви накъртят, някой ще ви стреснат, но повечето ще ви замислят върху общочовешките теми, които вълнуват авторите и към които убеден съм не сте безразлични.

Преди да премина към самите разкази искам да отбележа корицата, която е дело на големия художник и илюстратор Петър Станимиров – абсолютен шедьовър, без който книгата нямаше да е това, което е.

Ето какви са и субективните ми впечатления на читател и любител на жанра хорър. Ще карам по сПисък:

1. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Шарлатаниада – 5/5
Доколкото следя развитието на автора (поне в кратката проза), смело мога да заявя, че това е втория най-добър разказ, който някога е писал(„Паякът и Осата“ си остава ненадминат засега). Потърсете и други произведения от Димитър Цолов и няма да съжалявате. „Шарлатаниада“ е вдъхновен от реални личности и събития разказ, за един шарлатанин-екстрасенс(че то има ли други изобщо), който с измамите си се възползва от хорското страдание. Е, време е за възмездие….

2. ЕЛЕНА ПАВЛОВА – Хаджиконстантиновата къща – 5/5
Елена Павлова е един от най-опитните автори в клуба и сборника и това си личи от тази етно-страховита историйка за вампири(в конкретния случай – мори и мрави). Винаги се радвам на всеки успешен опит да се творят класически сюжети(без значение от жанра), които са ситуирани в нашенски сетинг. Имаме толкова музеи, гробници, къщи-музеи, и какви ли не древни места, в които витаят призраците на миналото, чиито истории някой трябва да разкаже. Ами, Елена, какво чакаш – ето ти тема за цял сборник!?

3. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Снайперистът
„Снайперистът“ е психологическа мистерия с елементи на хорър. За мен това е разказ-метафора за войната с много мистерия, екшън, и няколко страховити моменти. И тъй като е писана от Тъмната ми половина – Дамян Д. Рейнов, не е много редно да му давам оценки, че току виж се разлютил и после като се разчуруликат врабчетата…(за справка – Стивън Кинг „Тъмната половина“). За това ще кажа само, че се надявам разказът да ви хареса. Специални благодарности на Иван Атанасов, на който първи разказах идеята си за този разказ и той ме убеди да го напиша специално за сборника „ПИСЪЦИ“.

4. ДЕЛИЯН МАРИНОВ – Саможертвата на твореца – 4/5
Пътувате с БДЖ, лампите примигват при всяко подрусване, вагонът е пълен с всевъзможни типажи, кой от кой по-странни и дразнещи. Изведнъж влакът спира в нищото и не се очертава скоро да потегли…. Е, на кой не му се е случвало да попадне на тази типично нашенска идилистична ситуация? На мен поне няколко пъти. В такава атмосфера ни потапя и разказът на Делян, от там нататък нещата стават мътни и кървави…. Като за първи сериозен опит в хорър жанра, авторът се е справил повече от добре(особено от към атмосфера), аз обаче открих известна неправдоподобност в някои моменти. Като добавим и факта, че не съм голям фен на прекалено отблъскващия натурализъм, така де, аз също си имам лимит на гнусомера и тук на моменти удари сериозно тавана(сцената с тоалетната). Затова и няма да му дам най-високата оценка. Убеден съм, че феновете на канибалските слатъри ще харесат този разказ.

5. ИВАН ДИМИТРОВ – Приказка за Смъртта – 5/5
Кратък, атмосферен и хващащ за гърлото разказ. За мен той трябваше да бъде оставен за последно в сборника. Философска притча с хорър атмосфера, посветена на Адриан Лазаровски.

6. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Призраци и богове – 5/5
Много харесах този разказ. На моменти се забавлявах, на моменти се впечатлявах от обратите и оригиналния подход, който е заложил автора при развитието на иначе тривиален сюжет в хорър жанра, какъвто е „Haunting house“(обладаната от духове къща). За пореден път Александър Драганов доказва, че най-добрите му творби се получават, когато смеси митологичното фентъзи и хоръра.

7. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Полуликия – 5/5
Това е най-голяма изненада за мен в целия сборник. Първият ми сблъсък с творчеството на автора бе в сборника „Вдъхновени от Краля“, където неговият разказ бе от малкото които не ми допаднаха. Това явно се дължи на особения стил на Симеон, който тук не се различава особено, но в комбинация с интересен и този път разбираем сюжет се е получил истински изваян шедьовър на кратката проза. А и психологическия хорър си е моят жанр – така че твърдо мога да обявя „Полуликия“(направо се изприщвам като видя заглавие, което не е членувано) за моя личен фаворит в сборника.

8. СЛАВИ ГАНЕВ – Патологично обещание (и желание) – 4/5
Разказ, който е много добре написан, има заложена силна емоция в него, но някак не успя да ме грабне, още повече да ме впечатли с нещо… Абе, не е моя тип разказ, но съм уверен, че ще намери своята аудитория.

9. ИВАН АТАНАСОВ – От Санта, с любов – 5/5
Комедия и хорър рядко се съчетават добре, но Иван Атанасов явно каквото и да захване все му се получава. И този разказ не е изключение. Само си представете Стивън Кинг и Дядо Коледа събрани в един сюжет… Вече не ви ли се причете?

10. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – „Направи си сам“ – 5/5
„Направи си сам“ е единствения разказ в сборника, на който ме побиха тръпки. Толкова ярко и обстойно и най-вече майсторски е описал Сибин случващото се в романа, че няма как да не повлияе на който и да е читател. Дори съм сигурен, че много от престрашилите се да зачетат разказа, ще бъдат толкова шанати от образното въздействие, което предизвиква стилът на автора, че няма да посмеят да го дочетат. Това е тази свобода, на изразните средства, за която писах по-горе – не е за всеки вкус, но истинските ценители ще я оценят. В „Направи си сам“ ще се запознаете с един истински фен на хоръра, който постепенно се разкрива пред читателя, като пълен психопат…

11. ДОНКО НАЙДЕНОВ – Мисията в Навурската планина – 5/5
Донко Найденов ни поднася поредната си написана в стила на Лъвкрафт мистерия, която обаче е видимо осакатена в стремежа си да бъде намален обемът ѝ. Изненадващият финал в това страховито приключение в търсене на Ноевия ковчег из планините на Армения, в комбинацията с изпипаното повествование, заслужено нареждат разказа сред най интересните в сборника.

12. БРАНИМИР СЪБЕВ – Машината – 5/5
Ето така съм си представял винаги хорър литературата. Машината е точно това, което с години Стивън Кинг изграждаше в съзнанието ми за конструкция за хорър разказ. Кратък, остър и без една излишна дума. Разказ писан като по учебник за американска фантастика, на който Рей Бредбъри е бил редактор. Ако някой американски хорър автор прочете „Машината“, няма как да не завиди.

13. ИВАН ВЕЛИЧКОВ – Заразата – 5/5
Ето нещо много любопитно… Така де, няма само аз да се опитвам да пиша исторически хорър. Когато се подходи толкова пипнато и детайлно към един исторически базиран текст, няма как да не се потопи читателя напълно в атмосферата, която в случая е – мрачното средновековие по време на чумната епидемия. Структората на текста е брилятна. Повествованието се води като записки на папа Пиер Роже, появява се и персонификация на Черната смърт, абе, изобщо – поредния силен текст

14. ЯВОР ЦАНЕВ – Записване на завещанието – 5/5
Това пък е от типа хоръри, които най-много харесвам – страховити мистерии бе капчица пролята кръв. Разказ за злото, което се спотайва в хората и с което е трудно да се преборим, защото то е винаги гладно за нашите души, и винаги способно да надживее тленната ни обвивка само и само да задоволи ненаситността си. Който вече се е сблъсквал с творчеството на Явор Цанев, знае какво да очаква, но ако сте от групата, която още не имала тази чест, съм сигурен, че след като прочетете „Записване на завещанието“, ще потърсите още разкази от автора. Феноменално добър разказ.

15. КОСТА СИВОВ – Господин Джоунс – 5/5
Когато имаш комплекси с наднорменото тегло, животът никак не е розов (особено сексуалната му страна)… Може би всички сме си изградили стереотип, че шишковците са добродушковци, безобидни сладурковци и червенобузести страхливци, но Коста Сивов ще разбие на пух и прах този стереотип, като ни представя тъмната страна на комплексарите.

16. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – ВОТАН – Господарят на болката – 4/5
Много оригинална история базирана на севрноамериканската митология. Темата за отмъщението е винаги актуална и тук се разгръща в пълния си мащаб, наблягайки повече на причината за отмъщението отколкото на самият момент на възмездие. В този разказ имаме отново прекалено образно описан сексуален брутализъм (поне за моят вкус), за който не обичам да чета, но безспорно има своето местенце в тъмните кътчета на жанра на ужасите. Най-интересното в разказа идва към края, в който се появява индиански демон, но финалът ми се стори леко претупан. „Господарят на болката“ обаче забелязах, че носи духа едновременно на няколко от класиците на жанра. В него ще откриете по-малко от Стивън Кинг, от Клайв Баркър, Греъм Мастерсън, та дори и Дийн Кунц.

17. АЛЕКСАНДЪР ЦОНКОВ – Lostov – Speculo Veritatis – 5/5
Историческа хорър мистерия, която ни пренася в индустриална Америка от средата на ХІХ век. Обожавам истории вдъхновени от реални личности или събития(в случая подема на Джон Рокфелер в петролната индустрия в САЩ). История за петролния магнат, който попада на мистериозно огледало, което има способността да разкрива истината… Истината доста често не е лицеприятна, но от време на време може да бъде и плашеща. Много изпипан разказ, който слага великолепен завършек на сборника.

Плюсове:

  • Разнообразни разкази обхващащи широка палитра от поджанровете на хоръра.
  • 17 автора със 17 различни стила на писане.
  • Много обрати, изненадващи финали, кървища, екшън, мистика и въобще всичко което можете да очаквате от разказите на ужасите.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

Още ревюта за сборника можете да прочетете в: GoodreadsThe Dark CornerПияният БардSciFi.BGЦитаделатаShadowdance, Весислава СавоваLostovВалентин Попов – Вотан, Книжен Птър

Advertisements
 

Етикети: , , , , ,

„Мечове в космоса“ – сборник с разкази

 

„Мечове в космоса“ - сборник с разкази

 

“Мечове в космоса” е петия сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър “Цитаделата” и четвърти в колекцията “Мечове” /след Леда, Града и Морето/ Може да намерите книгата като се свържете с някой от авторите във фейсбук.

My Experience: Това ми е първи сблъсък със сборник на Клуб Цитаделата. Не съм чел предишните, с изключение на отделни разкази. Често казано идеята за смесване на фентъзи и фантастика винаги ми е била плашеща и рядко е давала добри резултати(поне според моите впечатления и представи). Оказа се, че ако историята е интересна и ако е добре написана, няма никакво значение какъв е жанра. Получил се е един много добре балансиран и разнообразен сборник – има пародия, хумор, посапокалиптична фантастика, супергерои, киберпънк, твърда филосовска фантастика и тн. Абе, всичко си има, за всеки вкус. Убеден съм, че ще намерите поне няколко разказа, които да задоволят литературните ви предпочитания. Така стана и със мен. Ето и кои са мечовете в тази космическа оръжейна.

1. Димитър Цолов – Крали Марко и три синджира роби – 4/5 (къса много остра кама)
Сборникът започва с комедийния фентъзи разказ вдъхновен от вица за Крали Марко и Дарт Вейдър, с уникално добър финал. Кратко, свежо, непретенциозно и най вече ударно, такова трябва да е началото на всеки един сборник.

2. Александър Драганов – Тримата пазители и тайната на луната – 3/5 – (многофункционално швейцарско ножче)
Александър Драганов е автор, който пише уникални хорър разкази (за справка „Вдъхновени от Краля“). Това е първият ми досег с негово произведение, което не е хорър. Не знам, може би, защото не съм запознат с предишните истории на тримата пазители(от предишните сборници), но тази история въобще не ми хареса. Когато в началото прочетох, че извънземни нападат Люлин си помислих, че ще чета пародия, ама не. БГ ърбън фентъзи, което прераства във фантастика с нашенски супергерои е твърде голяма еклектика, дори за моето въображение. А на мен така ми се чете хорър разказ от Александър Драганов. (Казах ли ви колко яки хоръри пише?) Това не е моята история, но ако сте зажаднели за нови, оригинални, при това български супергерои (стига с тия изтъркани Батман, Супермен и Спайдермен), то това ще ви стане любимия разказ в сборника.

3. Явор Цанев – Неподвластен на времето – 5/5 (магичен двуостър меч)
Явор Цанев винаги е на висота и ни представя една оригинална фантастика за Космическия вехтошар (дребен търговец на космически боклуци) и мечът Неподвластен на времето, който от името му става ясно, че има власт над пространствено времевите континиуми (или както там се казва).

4. Флориан Пекаж – Да бъде спасението – 4/5 (ръждясало нащърбено острие)
Любимият ми постапокалиптичен жанр е представен чрез този разказ на блогъра Пекаж и неговата история за оцеляващо племе в далечното бъдеще, което ще попадне на враг, който трудно ще пребори. За мен този разказ е малко недовършен, задава повече въпроси, които остават без отговор, но тъй, като съм чел и предишните разкази на Флориан, мога да кажа, че това е най-доброто, което е писал досега..

5. Донко Найденов – Холограмата на Титан – 5/5 (холограмен джедайски меч)
Една мрачна, филосовсла фантастика, която не съм очаквал от мистери/хорър автора Донко Найденов. В тази бездиалогова, ала Лъвкрафт разказана история за населяването на спътника Титан, ме впечатли силно. И макар за мен този разказ да не бе точно по темата на сборника, той го обогатява със своите по-дълбоки филосовски нотки.

6. Иван Димитров – Среща в „Храмът“ 5/5 (лека остра рапира)
Фантастична мистерия с приятни обрати, стройна структура, несподелена любов, и не на последно място, добре написана. Много ми хареса..

7. Петър Атанасов – Еван Гуру и космическият обир – 5/5 (футуристично джобно ножче тип чекийка).
Най-свежият разказ в целия сборник. Фантастика в духа на Хари Харисън. Еван Гуру е известен в цялата Галактика престъпник, който е нает от богата красавица да извърши дързък обир. Тънък, пародиен хумор, ярки образи, развити по великолепен начин, забавен сюжет, пълен с обрати, малко еротика за разкош, какво повече да иска човек от една фантастика. С интерес ще прочета и други творби на този автор.

8. Делиян Маринов – Новооткритата раса – 4/5 (тежък, средновековен, напоен с кръв меч)
Високотехнологична раса от елфи, джуджета и тролове населява космоса. Един средновековен землянин е отвлечен и миролюбивите елфи ще се опитат да запознаят човека със своя свят, своите привички и начин на живот… На човека обаче хич не му се нравят…. Идеята на този разказ е уникално добра, написан е увлекателно, а сцената, в която човекът влиза при двойка съвокупляващи се елфи е направо култова. Аз обаче не разбрах, защо космическата раса е от елфи, а не каквато и да било друга извънземна раса. Елфите просто не пасват на този жанр и не е обосновано тяхното присъствие. Мен това лично ме подразни и ми развали удоволствието от страхотното послание, което излиза на финала.

9. Станьо Желев – Галактон 3000 – 4/5 (гладиаторски меч)
Галактион 3000 е виртуална арена, сцена на кървави турнири, най-гледаното предаване във футуристичния ефир. Когато шампионът на турнира загива при трагични обстоятелства, синът му се наема със задачата да разгадае мистерията около смъртта на баща си. Динамични кървави битки, множество интересни обрати, препратки към различни клишета в жанра като Шотландски боец, Терминатор, Бягащия мъж и тн. Това е разказа с най-интересната история и най-недомисления финал. Жалко за доброто намерение.

10. Васил Мирчев – Острие в мъглата – 5/5 (финно острие изковано от качествена стомана, самурайска изработка)
Много силен разказ. История за едно момче живеещо в далечното бъдеще, което за да събере пари с които да се грижи за малкото си братче, се забърква в куб престъпления. Многопластов, емоционален, динамичен, интересен, актуален разказ, който си личи, че е внимателно и дълго мислен и писан. Поздравления!

11. Силвия Петрова – Кръвта на мораи – 3/5 (детайлно инкрустиран меч служещ повече за украшение отколкото за бой) 
За финал е оставен един великолепно написан откъс от роман(за мен това не е разказ), който започва от никъде и завършва никъде. Силвия Петрова е един от любимите ми български автори и не мога да не бъда максимално критичен към нея. Силвия е майстор на изграждането на епични светове и множество интересни образи, ако не вярвате, прочетете любимият ми „Зеницата на Смъртта“. Кратката проза обаче явно не е нейната стихия. Твърде детайлната описателност, натрупването на ненужни персонажи и тяхното развиване, и липсата на динамика, не са препоръчителни елементи в кратките истории. От „Кръвта на морай“ би излязла прилична епична сага и Силвия е писател, който може да я напише, но за целта трябва да помисли как героите и да не са толкова скучни.

Плюсове:

  • Интересни фантастични истории.
  • Разнообразна подборка на историите.
  • Пъстра палитра от поджанрове.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

Етикети: , , , ,

„Хоризонтите на лудостта“ от Донко Найденов

 

„Хоризонтите на лудостта“ от Донко Найденов

 

„Хоризонтите на лудостта“ е сборник с разкази на Донко Найденов съдържащ осем разкази и новели в жанровете, хорър и мистерия. Сборникът е номер 9 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“

My Experience: Тръгнах с много големи очаквания към този сборник, особено след много силния „Ударите на съдбата“. Очаквах с нетърпение да видя дали Донко ще успее да се надскочи. Е, не успя, но това в никакъв случай не прави „Хоризонтите на лудостта“ слаб. Дори напротив. Ако не познавате творчеството на Донко, това е идеалната книжка с която да започнете. Все пак в колекция Дракус на издателство Гаяна няма слабо. Този път, темата на сборника е лудоста – широкообхватна тема, която можете да откриете във всеки разказ. Все пак в екстремна ситуация неминуемо героите поне малко полудяват. А какви са хоризонтите на лудоста на неговите герои ще разберете ако прочетете този сборник. Чакам с нетърпение следващата книга на Донко и силно се надявам да не се е изчерпал откъм истории. Ето какво открих в „Хоризонтите на лудостта“ (пак изкърти със заглавие):

Раздел „Мистерия“:

1. Константата на времето – 4/5 – пътниците на нашенски междуградски автобус попадат във времева дупка и се връщат назад във времето на комунизма. Това за мен бе един от най-добрите разкази в сборника. Страхотни персонажи, интересна идея, но имаше няколко фактологични грешки, които развалиха удоволствието от иначе великолепния разказ. Прочетох този разказ докато пътувах с автобус за София и да си призная, нервно поглеждах през прозореца при всяко по-голямо подрусване. Донко знае как да психира читателите си.
2. Методите на Гауро – 4/5 – Когато е забъркана лудница, историята ням как де не се получи страховита. Интересна концепция и разказ точно в стила на Донко. Лично за мен историите в раздел мистерии бяха по-силни, може би защото претпочитам този жанр, не знам.

Раздел „Ужаси“:

1. Вампирът – 4/5 – Интересна вампирска история, която не повтаря безкрайните клишета в жанра и в същото време предлага оригинална концепция по темата.
2. Руините на антрацитната мина – 4/5  мина, в която са загинали миньори, още една предпоставка за добър хорър разказ. А и мистерията тук е осезаема.
3. Спектакълът на грешниците – 4/5 – Дали ще намериш спокойствие ако избягаш от големия град и се заселиш в дълбоката провинция? Едва ли. Особено ако си герой на Донко Найденов.
4. Посещението – 4/5 –  отдавна убит човек зове за отмъщение от отвъдното. Вече съм чел не един разказ по темата, дори мисля, че Донко е писал и преди подобен разказ, но и този бе добър.

Стилът на автора: Донко пише интересни, завладяващи и страховити разкази, пълни с мистерии и загадки по всички канони на жанра хорър.

Плюсове:

  • Интересни хорър и мистични истории.
  • Разнообразна подборка на историите.
  • Изчистен обаятелен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

Етикети: , , , , , ,

451 градуса по Бредбъри – сборник с разкази

28077002

 

Сборник разкази от български автори, отличени в конкурса на списание „Дракус“ 451 градуса по Бредбъри – за разказ до 4510 думи, вдъхновен от Рей Бредбъри. Сборникът съдържа 30 отличени творби и бонус разказ от Явор Цанев. За съжаление няма да откриете тази книга в големите книжарници, но пък можете да си я поръчате от издателството на dracus@abv.bg при това срещу безплатна доставка.

My Experience: До преди година Рей Бредбъри беше абсолютно непознат за мен автор. Свързвах името му единствено с твърдата фантастика на Кларк, Зелазни и т.н. автори, чиято литература заобикалях отдалеч. Тогава прочетох „451 по Фаренхайт“ Боже, колко съм бил предобеден! И продължих разбира се с разказите на Бредбъри. Е, там вече бях абсолютно отвят. Летвата е наистина висока, човека е просто корифей на късата проза. Та, замислих се, възможно ли е сборник с разкази при това от български автори да е на нивото на гениалния Бредбъри? Едва ли – отговорих си сам. Оказа се, че силно подценявам родните автори на жанрова (и не само) литература. Първо, с какво е оригинален и гениален Бредбъри? С уникален стил и изказ и с оригиналните си идеи. Ето това ще откриете в сборника „451 градуса по Бредбъри“. 2/3 от разказите са пълни с оригинални идеи, които да те накарат да се замислиш по най-различни вълнуващи всеки човек теми и 31 различни по своята уникалност стила на 31 български автори, които със сигурност ще ви накарат да дадете шанс на новата вълна автори на българска проза. Сборникът има едно основно силно качество – разнообразието на жанрове. Макар че подредбата на творбите в него да е по азбучен ред на имената на авторите, неволно или не се е получила една великолепна последователност на истории и жанрове, които сякаш преливат едни в други и няма опасност сборника да ви доскучее с еднообразие на жанрове и теми. Доста е вероятно да не ви допаднат всички разкази(както се случи със мен, но за това по-долу), особено ако не харесвате даден жанр. Това е нормално, не всеки харесва едновременно и фантастика, и реализъм, и мистерии, и хорър, и кибер-пънк, и антиутопия, и т.н. Всики тези жанрове, че и още, ще откриете в този сборник, и съм сигурен, че ще откриете своите любимци и дори ще започнете да гледате на жанровете, които не харесвате, с други очи. Защото добрата литература няма жанр. В този сборник ще намерите големи дози добра литература и Рей Бредбъри е само повода. Без значение дали познавате творчеството му или не, между тези 320 страници ще откриете своя си личен Рей Бредбъри и той ще е българин, който не се жалва по телевизиите, с бутилка в ръка, колко е окаяна писателската му съдба, не, той твори се бори за вниманието на родните читатели със своето най-силно оръжие – своя талант. А талантливи автори в България има! Не ми вярвате, ли? Ами отгърнете страниците на този сборник и ще се обедите сами. А ето какво ще откриете в него:

1.АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ МАКЕЛОВ – Август 2049  HIC SUNT DRACONES – 5/5
Много стилен разказ. Фантастика, в която бъдещето на нашата планета е доста различно от това което си представяте. Оригинален и добре написан, страхотно начало на сборника.

2.АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ – 1290 ПО ФАРЕНХАЙТ – 5/5
Много силно произведение, трибют ясно от заглавието към кое произведение. Отново антиутопия, в която забраната не са книгите а… нека остане изненада за читателите.

3. АННА ГЮРОВА – ПИСМО ДО ЪРНЕСТ – 5/5
Философска притча за смисъла на литературата и мисията на всеки писател. Един от най-добрите разкази в сборника. Отново вдъхновен от Фаренхайтовият шедьовър на Бредбъри. Жанрът е алтернативна реалност.

4. АНТОН МЕЛЯКОВ – НЕЖЕЛАНО БЯГСТВО – 5/5
Личния ми фаворит в сборника. Ето така си представям кибер-пънк фантастиката. В този разказ ще разберете какво го очаква клетото ни човечество, което все повече се пристрастява към виртуалната реалност. И как е разказан само. Уникални диалози, уникална идея, разтърсваща тема. Ако не харесвате фантастика – след този разказ, ще си промените мнението за жанра.

5. АСПАРУХ ИЛИЕВ – МУХАТА – 3/5
След четири много силни разказа следва един меко казано слабичък разкъз, поне според мен. В тази хорър мистерия с претенциозен опит за философско оригиналничене има добри идеи, но не са оригинални. Поне аз съм ги гледал на филм преди доста години. Но не това е проблема на този разказ. Проблемът е стила. Тромав, пояснителен и трудно четим. Може би след солидно пренаписване, може и да се подобри, но… едва ли. Е, това е един от малкото разкази които ме разочароваха, но пък на вас може и да ви допадне. Вкусове много.

6. БЛАГОВЕСТА КИРОВА – ПОСЛЕДНО ЛЯТО – 5/5
Отново фаренхайдска антиутопия с ключовата дума ЛЯТО. Не, лятото не е ключово за разказа, но е ключово за творчеството за Бредбъри и за това ще откриете думата „лято“ в 90% от разказите. На мен лично ми е любимия сезон, но по едно време чак взе да ми втръсва да чета все за лято. Но разказът е страхотен почти толкова силен, колкото и оригинала на Бредбъри.

7. БРАНИМИР СЪБЕВ – СУРАТ ПАЗАР – 5/5
Антиутопия и киберпънк в едно. Зашеметяваш разказ, в който сюжетът му направо си плаче за роман. Златомир Арнаудов притежава дарбата да променя живота на планетата към по-добро, което сериозно удря по политици и престъпници в световен мащаб и е без съмнение най-издирваната личност в близкото бъдеще. Обръчът около него се затяга постоянно, с тревожна бързина. Единствената му надежда да се скрие и придобие нова самоличност се намира в околностите на Истанбул, където се гуши мистериозният Пазар на лица…

8. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – КОГАТО СЕ СЪБУДИ В ДЕНЯ НА СМЪРТТА СИ – 4/5
Много силен разказ и като стил и като история, обаче има един недостатък – заглавието. Да, това заглавие ми развали цялото удоволствие от прочитането на разказа. Обичам изненадващите финали, обичам през цялото време да се чудя: „Какво се случва, а какво ще стане после?“ и накрая автора да ме изненада, като ми каже „Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед“. Всичко това го има в разказа на Валентин, обаче с това заглавие уби цялата мистерия още в зародиш. Великолепно написана мистерия с подобаващ обрат, на която не бива да четете заглавието.

9. ВАЛЕНТИНА ИГНАТОВА – БЪДЕЩЕТО Е ЗА ИЗБРАНИТЕ – 5/5
Великолепна фантастика, в която човечеството е застрашено от изчезване, затова благодарение на иновативен серум хиляди са замразени в хибернетичен сън. Наближава времето за събуждането и всичко е поверено на компютърна система. Какво може да се обърка? Едва ли ще предположите…

10. ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ – ПАМЕТ – 5/5.
Кратка мистерия, в която главния герой се събужда с амнезия, а край него лежи труп. Колкото повече се заплита мистерията, толкова по-страховита става. Обожавам такива разкази.

11. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ – ПРИНЦЪТ НА МЪРТВИТЕ – 5/5 
Както и в сборника „Вдъхновени от краля“, най-атмосферния разказ е на Владимир Ангелов. Мрачно поетично фентъзи, в което лайтмотива е „Есента“ сякаш за да разнообрази този „летен“ Бредбърски сборник.

12. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – КЛАДЕНЕЦЪТ 
Мистерия, за един особен кладенец, в който НЕЩО чака някой да отпие от кладенеца. Часът настъпва, чакането свършва. Най-сетне НЕЩОТО е на свобода и ужасът тепърва предстои.

13. ДИМИТЪР АВРАМОВ – ЕЛИКСИР – 5/5
Апокалиптична фантастика, в която пандемичен вирус унищожава бавно човечеството. Спасението е в екстракт нарече ЕЛИКСИРА. Но той е в ограничени количества. Способно ли е човечеството да се убедени около проблема или ще се поддаде на най-първичните си инстинкти? Тъй като това е един от любимите ми жанрове, няма как да не оценя този разказ. Най-силният му елемент е, че е разказан от различни гледни точки.

14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – СЛАДКО ОТ СПОМЕНИ – 5/5
Вино от глухарчета е вдъхновил не един и два разказа от този сборник. Но това е нормално, всеки от нас е имал детство, за което иска да си спомня с носталгия. Но малцина могат да го разкажат обаятелно. Димитър Цолов е един от тези разказвачи, с един бих казал нетипичен за него разказ, поне за тези които са запознати с творчеството му. Но както вече казах, за добрата литература няма жанр.

15. ДОНКО НАЙДЕНОВ – ЗАБРАНЕНАТА КЪЩА – 4/5
Момче е загубило брат си в зловещата призрачна къща отсреща. Сега е време да се изправи срещу страховете си в поредната хорър история на Донко Найденов. Приличен разказ, но потърсете другите му произведения, той има и по-добри от този.

16. ЕЛЕНА ПАВЛОВА – СТАРЧЕТО ОТ ПЪРВИЯ ЕТАЖ – 5/5
Страховит хорър с динамичен кървав сюжет и интересни типажи. Стилът му обаче не е от любимите ми (твърде ми е циничен и жаргонен и някак трудно четим за мен). Все пак съм сигурен, че ще бъде оценен от любителите на бруталистичния хорър.

17. ИВАЙЛО ИВАНОВ – ДЪЛГОТО ЛЯТО НА ТОНИ – 5/5
Още един от личните ми фаворити. Обаятелен, философски, затрогващ разказ, в който авторът си играе толкова умело с думите, че сякаш омагьосват читателя, превръщайки творбата му в истински шедьовър.

18. ИВАН АТАНАСОВ – ЕСЕННИТЕ ХОРА – 5/5
За мен това е един от най Бредбъровите разкази, или поне както аз усещам този автор. Мистерия, в която няколко момчета облечени в хелуински одежди решават да се позабавляват като предприемат дързък обир. Не всички въпроси, които задава разказа получават еднозначен отговор и мистериите в него не са дотам разплетени. Това, че всеки би могъл да си тълкува разказа по различен начин е част от неговото очарование.

19. ИВАН КОСТАДИНОВ – РОДНИНСКА СРЕЩА – 5/5
В тази великолепна хорър мистерия един фотограф ще се сблъска с кошмарно създание. Най-добрият хорър в сборника, при това е с нашенски сетинг. Според мен ако Хайтов пишеше хоръри, то те щяха да звучат като този разказ.

20. ИВАНА ВЪЛКОВИЧ и САМУИЛ ЛЯНОВ – МИГЪТ, В КОЙТО СМЕ ЗАЕДНО – 3/5
Да, пълен е с лято този разказ, но нищо Бредбърово не намерих в него. И определено не е от любимите ми жанрове. Обичам и лятото и морето, но този разказ просто не достигна до мен. Дори не мога да ви опиша за какво става дума в него.

21. МАРИАНА ВАККА – ПАТРИЦИЯ – 4/5
Двете старици, живеещи от другата страна на улицата изглеждат просто досадни, изкуфели и шумни, но всъщност никой не подозира колко са стари и на какво са способни. А ако погледнем света през техните очи, дали няма да открием и още нещо за тях?

22. МАРИЯ ВЕРГОВА – ПЕСЕНТА НА РУСАЛКИТЕ – 4/5 
Нищо на този свят не е съвършено. И най-хубавите неща имат своя недостатък – рано или късно идва техния край . Още една носталгична лятна история за една среща, за русалки, за любов и още нещо…

23. МАРТА РАДЕВА – ПЛЕСНИЦАТА – 3/5
Страхотен разказ, който обаче ми стоеше някак пришит в този сборник. Нищо Бредбърово не открих в него, като изключим споменаването на една негова книга(която можеше да бъде всяка друга). А и жанра хич не е по моя вкус. Твърде остра и назидателно социална е за мен тази история.

24. ПАВЕЛ ХРИСТОВ – ЕНЕРГИЙНА НАДПРЕВАРА – 5/5 
Този разказ рязко ни прехвърля в света на научната фантастика и Марсианските хроники на Бредбъри. И темата му е доста актуална. Колонизирания Марс и земляните влизат в надпревара за енергиен източник и никой не смята да отстъпи. Всички средства са позволени.

25. ПРЕСЛАВА КИРОВА – НА ДИВАНА – 1/5 
Това е от разказите, които въобще не ми хареса. Не го разбрах. За това и няма повече да го коментирам.

26. СТЕФАН ГЕОРГИЕВ – ГЛАВАТА НА ПИЛОТА – 5/5
Фантастика в която пилот на космически кораб е отвлечен от пирати, обезглавен а главата му е закотвена като бордови компютър за управление. Опитите му да си отмъсти или да се освободи от своето робство ще се окажат кауза пердута. Един от малкото разкази в сборника в който се прокрадва и някакъв особен и специфичен хумор..

27. СТЕФАН КРЪСТЕВ – ОТ ГРЕХА РОДЕНИ – 5/5
Може ли библейската а притча за Адам и Ева да бъде разказана като фантастика. Може, особено ако излезе от поетичното, философско перо на Стефан Кръстев. Поредният много силен разказ, който дообогатява пъстрата палитра от разнообразни жанрови истории на този сборник  

28. СТЕФАН Д. СТЕФАНОВ – НАЙ-КРАСИВАТА – 5/5
Не може да мине сборника и без малко психологическа психарийка. Това е историята за една младежка любов към най-красивото момиче на света. Любовта може да те подтикне към интересни действия в стремежа си да я запазиш само за себе си. Хареса ми финала на този разказ.

29. ТЕО БУКОВСКИ – КЛАДЕНЕЦЪТ, ДЪГАТА, АПЕНДИЦИТЪТ, ВЪОБРАЖЕНИЕТО, ШАПКАТА И ВСИЧКИТЕ 451 НЕЩА ОТ ЖИВОТА – 5/5
Емоция. Пълна и безпощадна – това усетих. Този разказ не може да ви остави бездушни след като го прочетете. Цяла амалгама от човешки емоции са събрани в тази история, напомняща ми филма с Робин Уилямс „Пач Адамс“. Гениален, прочувствен, шедьовър… Каквото и да напиша още ще е малко.

30. ЯНА КАЛЧЕВА – ЕМОТОНА – 5/5
Преди финалната права отново имаме рязък скок в жанровете с тази киберпънк антиутопия, в която роботите неусетно ни завземат. Но ще открие ли някой слабото им място…

31. ЯВОР ЦАНЕВ – КРАЙ ДЪРВОТО НА ВСИ СВЕТИИ – 5/5
За финал Явор Цанев е забъркал един от своите поетични шедьоври. Много силен разказ продължение на култовата творба на Бредбъри за групата момчета и тяхното приключение на празника Хелуин, но този път момчетата са пораснали… Единствения недостатък тук, може би е, че за да разберете и оцените подобаващо разказа, трябва да сте чели оригинала, но може и да греша.

Плюсове:

  • Повечето от разказите имат много интересни и оригинални идеи.
  • Написани са с много завладяващ и разнообразен стил.
  • Богата палитра от жанрове, теми и идеи.

Минуси:

  • Едва ли ще харесате еднакво всички 31 разказа, но пък минимум в половината ще се влюбите.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , ,

„Ударите на съдбата“ от Донко Найденов

Найденов, Донко – Ударите на съдбата

 

„Ударите на съдбата“ е сборник с новели на Донко Найденов съдържащ три новели в жанровете трилър, хорър и мистерия.

My Experience: „Ударите на съдбата“ дотук май се оказва най-добрата книга на Донко Найденов. Докато в предишните му сборници имаше някои слаби моменти, стилистични недостатъци и т.н., то тук слабо място няма. И трите новели са на изключително високо ниво и ми е силно любопитно, с какво ще ме изненада автора в „Хоризонтите на лудоста“, защото тук летвата е вдигната много високо.

1. „Изчезналият близнак“ – 5/5 – Това е една доста обемна новела преплитаща мистерия и паранормална криминална история. Написана страхотно, пълна мистика, страховити моменти, изненадващи обрати и много напрежение. Идеална е за филмиране заради по-големия си обем и ми напомни на хорър филмите от осемдесетте.
2. „Сборището на ренесансовите сатанисти“ – 5/5 – Много добра новела. В малко нашенско селце, в началото на века пристигат монаси сатанисти. Безпочвените опити на селяните да ги изгонят довеждат до кървав завършек, отключващ древно проклятие, което ще се стовари с цялата си мощ върху малкото оцелели селяни. За прословутото село Карстфур (измислица на Донко) от белоградчишкия балкан съм чел и преди и докато в предишните му разкази леко ме дразнеше, че героите му твърде много лъхат на село и чесан на фона на страховити истории, то тук тази типично нашенска нотка е изчистена и виждаме едни обречени герои в една смразяваща безнадеждна ситуация, която ням как да завърши по друг начин освен с касапница. Дано авторът да продължава да пише подобни истории, защото наистина е добър в тях
3. „Въплъщението на Сатаната“ – 5/5 – Колебаех се коя от трите новели ми е любимата и май е тази. Това е история за един обикновен пенсиониран полицай, който е ухапан от нещо наречено Въплащението на Сатаната. Това което ще последва ще смрази и неговата и вашата кръв. Брилянтно развит персонаж антагонист, който в същото време е и протагонист. Тук динамиката, която лично аз адмирирам в прозата е на изключително ниво. Разказът буквално препуска в кръв и безнадежност и не те оставя нито за миг да пуснеш книгата. За клането на финала би завидял и самия Клайв Баркър, който иначе не си поплюва.

Стилът на автора: Донко пише интересни, завладяващи и страховити разкази, пълни с мистерии и загадки по всички канони на жанра хорър.

Плюсове:

  • Интересни хорър и трилър истории.
  • Разнообразна подборка на историите.
  • Изчистен обаятелен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , ,

„Отвъд страха“ от Донко Найденов

 

Донко Найденов - Отвъд страха

 

„Отвъд страха“ е сборник с разкази на Донко Найденов съдържащ осем разкази и новели в жанровете трилър, хорър и мистерия.

My Experience: Страхът е един от ключовите елементи в хорър жанра и Донко Найденов чрез този сборник доказва, че умее да пише завладяващи истории, които да стряскат читателя, защото кой от нас няма страхове и кой от нас не се бори с тях всеки ден. Но ако погледнем отвъд нашите страхове и посмеем поне за час да ги изживеем, може би най-лесно ще успеем да ги преборим. Донко не се опитва да ви излекува от вашите страхове. Не, той разказва. При това добре. „Отвъд страха“ е сборник, който съдържа увлекателни остро сюжетни разкази, които умело дърпат тънките струни на читателските страхове. Ето какво открих в него:

1. „Сам сред нищото“ – 5/5 – Това е мистерия сякаш вдъхновена от нечий кошмар. Да се събудиш в изоставено такси сред заснежена гора, без никаква представа къде си и как си попаднал там. Донко идеално е ситурал история, в която да си поиграе с човешките страхове. При това с всеки следващ абзац въпросите пред главния герой стават все повече, за сметка на отговорите. Прекрасна идея и добре написана.
2. „Вилата в гората“ – 5/5 – Страховита призрачна мистерия, доста реалистично написана. Определено ме побиха тръпки. Много добър разказ.
3. „Сомнамбулизъм при каталепсия“ – 4/5 – Кратък разказ, напомнящ ми стила на Едгар Алън По в произведенията му, в които се опитва научно да обясни свръхестествени явления. Разказът е добър, но аз самия не си падам много по точно такива разкази.
4. „Нощ“ – 5/5 – „Марсианеца“ на Анди Уерър в хорър вариант или защо Бредбъри има толкова много хоръри за Марс. Ето това си представях, докато четях този разказ.
5. „Мрачното село“ – 5/5 – Най-атмосферния разказ в сборника. Нощем в изоставено село, какво по страховито от това. Брилянтен разказ.
6. „Нещото на баира“ –  2/5 – Този разказ не се е получил, ама хич. Авторът е заложил на класическа хорър схема (мистериозни създания нападат село), която обаче олеква, заради комедийните персонажи с нашенски манталитет. От тях можеше да излезе добра основа за комедиен разказ, но Донко не го е написал такъв. Абе, поне за мен цървулите и плевнята не са добра предпоставка за нещо страховито.
7. „Борба за оцеляване“ – 3/5 – Това е разказа, който има най-добрата предпоставка да бъде най-добрият в сборника. Като схема е брилянтен, като емоционален заряд и държаща вниманието тема е великолепен. Като стил обаче е доста схематичен, но най-големият му проблем е липсата на финал. Донко е попаднал в капана на неизвестното. Тръгнал е да пише разказ без да му е известен финала. Дано някой ден успее да измисли развръзка за тази история, която има потенциала да се превърне в касов роман
8. „Една бруталистична провинциална мелодрама“ – 4/5 – Тема, идея, послание, съспенс, динамика, обрат – всичко си има този разказ. Психологически трилър за психопат, който може да бъде всеки един от нас. Най-добрият разказ в сборника.

Стилът на автора: Донко пише интересни, завладяващи и страховити разкази, пълни с мистерии и загадки по всички канони на жанра хорър.

Плюсове:

  • Интересни хорър и трилър истории.
  • Разнообразна подборка на историите.
  • Изчистен обаятелен стил.

Минуси:

  • Има какво да се жела от стила и структурата на писане на някои от разказите.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

Етикети: , , , , ,

„Марудските катакомби“ от Донко Найденов

Донко Найденов - Марудските катакомби

 

„Марудските катакомби“ е фантастична хорър новела от Донко Найденов.

Сюжет: Новела за любителите на психичното напрежение и изненадващия край.
Трима английски изследователи заминават на опасна мисия в Киргизстан, по следите на изчезналия преди три години студент Томас Бергойл. Когато пристигат в Маруд — малко планинско село в полите на Хималаите, където се смята, че е изчезнал Бергойл, — те откриват нещо зашеметяващо…

My Experience: „Марудските катакомби“ е една завладяваща новела, разказана динамично и с Лъвкафтовско напрежение и мистика. Изумително е как новелата започва с нагнетяването на мистика и хорър атмосфера и накрая в един изненадващ обрат се превръща във фантастика с оригинална концепция за света в който живеем. И всичко това събрано в едва стотина странички, в книжка джобен формат, на цената на галон бира. Какво повече му трябва на човек в студените януарски вечери.

Стилът на автора: Донко пише интересни, завладяващи и страховити разкази, пълни с мистерии и загадки по всички канони на жанра хорър.

Плюсове:

  • Интересна фантастична концепция.
  • Лъвкрафтовско развитие на повествованието.
  • Изчистен обаятелен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

Етикети: , , ,