RSS

Category Archives: Сибин Майналовски

„Змии в стените“ от Сибин Майналовски

 

Майналовски, Сибин – Змии в стените

Това е третият хартиен сборник с разкази от Сибин Майноловски. Съдържа 23 разказа от различни жанрове (преобладаващ е хорърът, и саркастичното фентъзи) Сборникът излиза под номер 4 с колекцията за български произведения в жанровете фантастика фентъзи и хорър – Колекция Дракус на издателство Gaiana book&art studio. Тиражът е ОГРАНИЧЕН, а разпространение по книжарниците НЯМА ДА ИМА заради пословичната некоректност на българските книжари, така че ПОРЪЧАЙТЕ своята бройка още днес на merlin74@gmail.com, gaiana@abv.bg или dracus@abv.bg!

Анотация: От чист хорър през псевдоутопия до хумористично-сатирично фентъзи с любимите герои от цикъла „Кръчма „Зелената котка“ – това ви очаква на 212-те страници от новата книга на Сибин Майналовски „Змии в стените“. Ако си мислите, че вече сте чели всичко от Сибин, жестоко се лъжете – старозагорецът атакува отново с 23 убийствени жанрови разказа. „Кюлотите на вещицата“, „Перфектното убийство“, „Драконът Тодор“, „Скарабеи“… хитовите заглавия валят едно след друго и са обречени да ви държат в напрежение, докато не обърнете и последната страница от издадената от GAIANA Book&Art Studio книжка

My Experience: Представям ви поредната доза висококачествена жанрова литература излязла из под перото на един от емблематичните ни ъндърграунд автори, който с уникалния си саркастично хумористичен стил спокойно можем да наречем родния Дъглас Адамс, а защо не и Тери Пратчет. Това обаче, с което спечели завинаги зажаднялата ми за качествена литература душица, бяха неповторимите му хорър истории, от които просто прозира неминуемото вдъхновение от Краля на хоръра Стивън Кинг. „Змии в стените“ е сборник на феноменално високо ниво, единици са авторите в България, които имат толкова изчистено неповторим и разпознаваем стил, които пишат със заразяваща страст по темите които ги вълнуват, и с лекота откриват своите читатели и фенове.

Без повече излишни приказки, нека ви представя набързо и моите впечатления от разказите в сборника:

1. Мъчно ми е за Бенджи – 5/5 – Сборникът започва ударно с колкото трогателната толкова и брутална историята между едно момченце и малките котенца.
2. Лори – 5/5 – великолепен хорър разказ с брутален финал. История за едно дете с прокобна дарба.
3. Моргата – 5/5Хумористично хорър фентъзи, от много висока класа. Зомби и вампирка си спомнят времената когато хората са господствали над света
4. Плюшеният заек – 5/5 – Пълна бруталия! Малко момиченце е насилвано редовно от доведения си баща. Утеха намира единствено в плюшеното си зайче…
5. Специален ден – 5/5 – Какво по хубаво от прекрасен пролетен ден в гората, една равносметка и… едно отмъщение…
6. Часовникът – 5/5 – Разказ шедьовър, може би най-добрият който съм чел на автора. Истинска наслада за всички литературни сетива.
7. Дъждът – 4/5 Какво се случва когато потекат сълзите на един дракона.
8. Змии в стените – 5/5 Малтретираните деца са чести герои на Сибин, този път едно момче, което се страхува от пълзящите в стените на блока змии, ще се сблъска с духа едно мъртво момче.
9. Състрадание – 5/5 Ако Сибин Майналовски беше написал „Полет над кукувиче гнездо“… Кратък но много въздействащ разказ.
10. Чудовище – 5/5 Някои деца се страхуват от чудовището под леглото. Докато не пораснат. При някой порастването не помага, защото чудовищата им са реални…
11. Кюлотите на вещицата – 4/5След десет страховити, малко тъжни, и мрачновато трогателни разказ е време за глътка хумористично фентъзи а марката „Зелената котка“. Запознайте се с магиите на Акълдаващите. Магии, които могат да бъдат развалени само от могъщи магьосници като Тери Сторн, Джонатан Деветте Пръста. За съжаление този тип произведения не са „моята чаша чай“.
12. Охлюви – 5/5 Кратък шедьовър илюстриращ нагледно превръщането човека в психопат.
13. Перфектното убийство – 5/5 – една жена е твърдо решена да стане част клуба на елитните килъри-психопати – Клуб 13. Още в сборника „Сянката“ бях възхитен от разказа посветен на Клуб 13, тук впечатленията ми съвсем се затвърдиха.
14. Зъболекарска практика – 5/5 Петък 13 за един зъболекар никак не е лек, особено когато ти се изсипят цялата фентъзи сган за да им оправяш зъбите. Фентъзи пародия от най-висока класа.
15. Говорещият с котки – 5/5 Скитник, който винаги води цяло стадо котки след себе си винаги е жертва на пренебрежение и подигравки. След този разказ ще гледате с други очи на тези хора. Любимият ми разказ в сборника.
16. Драконът Тодор – 3/5 Драконът Тодор има проблем. Той е гей… Колкото и великолепно да е написана тази фентъзи пародия с фолклорни мотиви няма как да харесам темата на разказа и това си е.
17. Младоженците – 4/5 – Няма граници за въображението на Сибин и този разказ го доказва. Всеки запознат поне малко с кримките, ще се съгласи, че те общо взето преповтарят няколко базисни схеми на сюжет. Не тук. Тук мащабите са други.
18. Коледна украса – 3/5 Единствения разказ, който ми беше малко самоцелен и си казах „Е, това пък сега от къде дойде?“, иначе идеята е страхотна.
19. Скарабеи – 5/5 Когато постоянно те преследват гнусни пълчища бръмбари има само един начин да ги изкараш от главата си. Ама е малко брутален и кървав…. Щедьовър!!!!!!
20. Бабата – 5/5Брутална хорър история
21. Болката – 6/5 – Това е разказ от друга класа. Едва ли Сибин някога ще напише нещо по-добро от това(едва ли някой български автор въобще ще напише нещо по добро от това), но кой знае… Това е произведение което трябва да се изучава в училищата.
22. Горчивият вкус на миналото – 3/5 Красиво написан разказ, но аз нещо не го разбрах.
23. Последният хорър разказ – 5/5 Сборникът завършва подобаващо с поредната доза гениалност и изпипана от край до край история..

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.

  • Увлекателен и поетичен стил на разказване, с много метафори и оригинални сравнения.

  • Интересни теми и идеи.

  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , , , , , ,

„Писъци“ – сборник с разкази

 

Screams

Това е дебютния сборник на новосформирания клуб на писателите на хорър „Лазарус“. Сборникът е номер 13 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“ на издателство Гаяна. Тази книга не се разпространява по книжарниците, така че не я търсете там. Можете да си поръчате сборника, като се свържете с някой от авторите или с мен. Можете да си поръчате сборника и като ми пишете на dodoart@abv.bg

My Experience: На 4 май 2016г излезе първия сборник с разкази на Horror Writers Club „LAZARUS“. Датата не е случайна. На този ден патронът на клуба Адриан Лазаровси щеше да навърши 40 години. Адриан беше писател, журналист и преводач (най-добрите преводи на Стивън Кинг и Лъвкрафт са негово дело) Аз нямах честа да го познавам лично, но той се оказа един от виновниците да продължавам да се занимавам с писане. Преди време той беше част от жури на творби вдъхновени от творчеството на Стивън Кинг и моят разказ „Пишещата машина“ влезе в антологията „Вдъхновени от Краля“. Така благодарение на Адриан получих първата си публикация. Сега, когато него вече го няма хорър клуб „Лазарус“ му посвещава този сборник със седемнайсет страховити истории, седемнайсет писъка, с които да докаже, че в България може да се пише на нивото на западната жанрова литература.

Какво да очаквате в сборника „ПИСЪЦИ“, ли? Очаквайте неочакваното! Всеки има собствена представа за хорър жанра или с други думи – разказите на ужасите. Тази представа най-често е изградена от различни хорър филми. Но без значение какво харесвате повече: страховитата атмосфера на обладаните от призраци къщи, чудовищата, които дебнат в мрака, бруталните, кървави касапници или злото което е обладало разума на психопата, всъщност хорър жанрът е отвъд понятието „история която да те изплаши“. Хорърът е свобода на изразните средства, той позволява да накараш читателя да се погнуси, отврати, стресне, ужаси и въобще, да бръкнеш дълбоко в най-неприятните емоции на читателя, в които никой друг жанр не смее да припарва. Така че да, чувствайте се предупредени, защото „Писъци“ няма да ви пожали. Този сборник няма да ви изплаши, той ще ви ужаси, защото всеки се страхува от нещо, но се ужасява, когато страховете му оживеят.

„Писъци“ се е получил много разнообразен сборник и това е основното му качество. В него са събрани 17 абсолютно различни разказа от почти всички поджанрове на хоръра. Има психологически хорър, кървави сплатъри, диаболизъм, хорър мистерии, монстър хорър, комедиен хорър и какво ли още не. Вероятно не всеки разказ ще ви допадне еднакво, някой ще ви накъртят, някой ще ви стреснат, но повечето ще ви замислят върху общочовешките теми, които вълнуват авторите и към които убеден съм не сте безразлични.

Преди да премина към самите разкази искам да отбележа корицата, която е дело на големия художник и илюстратор Петър Станимиров – абсолютен шедьовър, без който книгата нямаше да е това, което е.

Ето какви са и субективните ми впечатления на читател и любител на жанра хорър. Ще карам по сПисък:

1. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Шарлатаниада – 5/5
Доколкото следя развитието на автора (поне в кратката проза), смело мога да заявя, че това е втория най-добър разказ, който някога е писал(„Паякът и Осата“ си остава ненадминат засега). Потърсете и други произведения от Димитър Цолов и няма да съжалявате. „Шарлатаниада“ е вдъхновен от реални личности и събития разказ, за един шарлатанин-екстрасенс(че то има ли други изобщо), който с измамите си се възползва от хорското страдание. Е, време е за възмездие….

2. ЕЛЕНА ПАВЛОВА – Хаджиконстантиновата къща – 5/5
Елена Павлова е един от най-опитните автори в клуба и сборника и това си личи от тази етно-страховита историйка за вампири(в конкретния случай – мори и мрави). Винаги се радвам на всеки успешен опит да се творят класически сюжети(без значение от жанра), които са ситуирани в нашенски сетинг. Имаме толкова музеи, гробници, къщи-музеи, и какви ли не древни места, в които витаят призраците на миналото, чиито истории някой трябва да разкаже. Ами, Елена, какво чакаш – ето ти тема за цял сборник!?

3. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Снайперистът
„Снайперистът“ е психологическа мистерия с елементи на хорър. За мен това е разказ-метафора за войната с много мистерия, екшън, и няколко страховити моменти. И тъй като е писана от Тъмната ми половина – Дамян Д. Рейнов, не е много редно да му давам оценки, че току виж се разлютил и после като се разчуруликат врабчетата…(за справка – Стивън Кинг „Тъмната половина“). За това ще кажа само, че се надявам разказът да ви хареса. Специални благодарности на Иван Атанасов, на който първи разказах идеята си за този разказ и той ме убеди да го напиша специално за сборника „ПИСЪЦИ“.

4. ДЕЛИЯН МАРИНОВ – Саможертвата на твореца – 4/5
Пътувате с БДЖ, лампите примигват при всяко подрусване, вагонът е пълен с всевъзможни типажи, кой от кой по-странни и дразнещи. Изведнъж влакът спира в нищото и не се очертава скоро да потегли…. Е, на кой не му се е случвало да попадне на тази типично нашенска идилистична ситуация? На мен поне няколко пъти. В такава атмосфера ни потапя и разказът на Делян, от там нататък нещата стават мътни и кървави…. Като за първи сериозен опит в хорър жанра, авторът се е справил повече от добре(особено от към атмосфера), аз обаче открих известна неправдоподобност в някои моменти. Като добавим и факта, че не съм голям фен на прекалено отблъскващия натурализъм, така де, аз също си имам лимит на гнусомера и тук на моменти удари сериозно тавана(сцената с тоалетната). Затова и няма да му дам най-високата оценка. Убеден съм, че феновете на канибалските слатъри ще харесат този разказ.

5. ИВАН ДИМИТРОВ – Приказка за Смъртта – 5/5
Кратък, атмосферен и хващащ за гърлото разказ. За мен той трябваше да бъде оставен за последно в сборника. Философска притча с хорър атмосфера, посветена на Адриан Лазаровски.

6. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Призраци и богове – 5/5
Много харесах този разказ. На моменти се забавлявах, на моменти се впечатлявах от обратите и оригиналния подход, който е заложил автора при развитието на иначе тривиален сюжет в хорър жанра, какъвто е „Haunting house“(обладаната от духове къща). За пореден път Александър Драганов доказва, че най-добрите му творби се получават, когато смеси митологичното фентъзи и хоръра.

7. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Полуликия – 5/5
Това е най-голяма изненада за мен в целия сборник. Първият ми сблъсък с творчеството на автора бе в сборника „Вдъхновени от Краля“, където неговият разказ бе от малкото които не ми допаднаха. Това явно се дължи на особения стил на Симеон, който тук не се различава особено, но в комбинация с интересен и този път разбираем сюжет се е получил истински изваян шедьовър на кратката проза. А и психологическия хорър си е моят жанр – така че твърдо мога да обявя „Полуликия“(направо се изприщвам като видя заглавие, което не е членувано) за моя личен фаворит в сборника.

8. СЛАВИ ГАНЕВ – Патологично обещание (и желание) – 4/5
Разказ, който е много добре написан, има заложена силна емоция в него, но някак не успя да ме грабне, още повече да ме впечатли с нещо… Абе, не е моя тип разказ, но съм уверен, че ще намери своята аудитория.

9. ИВАН АТАНАСОВ – От Санта, с любов – 5/5
Комедия и хорър рядко се съчетават добре, но Иван Атанасов явно каквото и да захване все му се получава. И този разказ не е изключение. Само си представете Стивън Кинг и Дядо Коледа събрани в един сюжет… Вече не ви ли се причете?

10. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – „Направи си сам“ – 5/5
„Направи си сам“ е единствения разказ в сборника, на който ме побиха тръпки. Толкова ярко и обстойно и най-вече майсторски е описал Сибин случващото се в романа, че няма как да не повлияе на който и да е читател. Дори съм сигурен, че много от престрашилите се да зачетат разказа, ще бъдат толкова шанати от образното въздействие, което предизвиква стилът на автора, че няма да посмеят да го дочетат. Това е тази свобода, на изразните средства, за която писах по-горе – не е за всеки вкус, но истинските ценители ще я оценят. В „Направи си сам“ ще се запознаете с един истински фен на хоръра, който постепенно се разкрива пред читателя, като пълен психопат…

11. ДОНКО НАЙДЕНОВ – Мисията в Навурската планина – 5/5
Донко Найденов ни поднася поредната си написана в стила на Лъвкрафт мистерия, която обаче е видимо осакатена в стремежа си да бъде намален обемът ѝ. Изненадващият финал в това страховито приключение в търсене на Ноевия ковчег из планините на Армения, в комбинацията с изпипаното повествование, заслужено нареждат разказа сред най интересните в сборника.

12. БРАНИМИР СЪБЕВ – Машината – 5/5
Ето така съм си представял винаги хорър литературата. Машината е точно това, което с години Стивън Кинг изграждаше в съзнанието ми за конструкция за хорър разказ. Кратък, остър и без една излишна дума. Разказ писан като по учебник за американска фантастика, на който Рей Бредбъри е бил редактор. Ако някой американски хорър автор прочете „Машината“, няма как да не завиди.

13. ИВАН ВЕЛИЧКОВ – Заразата – 5/5
Ето нещо много любопитно… Така де, няма само аз да се опитвам да пиша исторически хорър. Когато се подходи толкова пипнато и детайлно към един исторически базиран текст, няма как да не се потопи читателя напълно в атмосферата, която в случая е – мрачното средновековие по време на чумната епидемия. Структората на текста е брилятна. Повествованието се води като записки на папа Пиер Роже, появява се и персонификация на Черната смърт, абе, изобщо – поредния силен текст

14. ЯВОР ЦАНЕВ – Записване на завещанието – 5/5
Това пък е от типа хоръри, които най-много харесвам – страховити мистерии бе капчица пролята кръв. Разказ за злото, което се спотайва в хората и с което е трудно да се преборим, защото то е винаги гладно за нашите души, и винаги способно да надживее тленната ни обвивка само и само да задоволи ненаситността си. Който вече се е сблъсквал с творчеството на Явор Цанев, знае какво да очаква, но ако сте от групата, която още не имала тази чест, съм сигурен, че след като прочетете „Записване на завещанието“, ще потърсите още разкази от автора. Феноменално добър разказ.

15. КОСТА СИВОВ – Господин Джоунс – 5/5
Когато имаш комплекси с наднорменото тегло, животът никак не е розов (особено сексуалната му страна)… Може би всички сме си изградили стереотип, че шишковците са добродушковци, безобидни сладурковци и червенобузести страхливци, но Коста Сивов ще разбие на пух и прах този стереотип, като ни представя тъмната страна на комплексарите.

16. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – ВОТАН – Господарят на болката – 4/5
Много оригинална история базирана на севрноамериканската митология. Темата за отмъщението е винаги актуална и тук се разгръща в пълния си мащаб, наблягайки повече на причината за отмъщението отколкото на самият момент на възмездие. В този разказ имаме отново прекалено образно описан сексуален брутализъм (поне за моят вкус), за който не обичам да чета, но безспорно има своето местенце в тъмните кътчета на жанра на ужасите. Най-интересното в разказа идва към края, в който се появява индиански демон, но финалът ми се стори леко претупан. „Господарят на болката“ обаче забелязах, че носи духа едновременно на няколко от класиците на жанра. В него ще откриете по-малко от Стивън Кинг, от Клайв Баркър, Греъм Мастерсън, та дори и Дийн Кунц.

17. АЛЕКСАНДЪР ЦОНКОВ – Lostov – Speculo Veritatis – 5/5
Историческа хорър мистерия, която ни пренася в индустриална Америка от средата на ХІХ век. Обожавам истории вдъхновени от реални личности или събития(в случая подема на Джон Рокфелер в петролната индустрия в САЩ). История за петролния магнат, който попада на мистериозно огледало, което има способността да разкрива истината… Истината доста често не е лицеприятна, но от време на време може да бъде и плашеща. Много изпипан разказ, който слага великолепен завършек на сборника.

Плюсове:

  • Разнообразни разкази обхващащи широка палитра от поджанровете на хоръра.
  • 17 автора със 17 различни стила на писане.
  • Много обрати, изненадващи финали, кървища, екшън, мистика и въобще всичко което можете да очаквате от разказите на ужасите.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

Още ревюта за сборника можете да прочетете в: GoodreadsThe Dark CornerПияният БардSciFi.BGЦитаделатаShadowdance, Весислава СавоваLostovВалентин Попов – Вотан, Книжен Птър

 

Етикети: , , , , ,

„Сянката“ от Сибин Майналовски

174177_b

Това е сборник с разкази на Сибин Майналовски. Можете да се сдобиете с него като се свържете с автора във фейсбук.

Анотация: Ако закусвате с Аюзък Азимов, обядвате с Робърт Шекли и вечеряте до късно със Стивън Кинг, не пропускайте тази книга!
Не я купувайте, ако дракони, вампири, върколаци и магьосници не са ви по душа.
24 разказа в стиловете „научна фантастика“, „фентъзи“ и „хорър“ /ужаси/, излезли изпод перото на Сибин Майналовски – дългогодишен автор на произведения в гореспоменатите жанрове, носител на награди и публикуван в авторитетни списания и сборници.
Разказите на Сибин Майноловски ще ви накарат да се замислите, да треперите от ужас, да се смеете с глас и поне за ден-два да забравите за проблемите си и да се потопите в неговия вълшебно-страховит свят.
В книгата са включени два съвсем нови непубликувани никъде разказа – „Клуб 13“ и „Ъгълът“.

My Experience: Представям ви сборника „Сянката“ на Сибин Майналовски. Това е сборник, който няма да се хареса на всеки. Причините са две. Първата, това е специфичния стил на Сибин, който ако трябва да сравня с този на друг автор, то първото име което ми изплува, това е Дъглас Адамс. Саркастично хумористичния стил на писане, премесено с брутално кървави развръзки, каквото и да си говорим, не е лесно смилаем за широката публика. Като добавим и втората причина – често повтарящата се тема в Майналовските разкази за „недостатъците на нежния пол и вредата му върху нормалното развитие на силния пол“ стигаме и до извода, че не малко дами биха смръщили вежди на тази книжка. Ако обаче вие нямате такива предрасъдаци, обичате котки, харесвате класическа и забавна фантастика, ако с трепет разлиствате изненадващи и кървави хоръри и ако обичате да гледате на фентъзито от малко по Пратчетова страна, то това е вашият сборник. На мен лично ми допадна много подредбата на иначе разножанровите разкази и истински се изкефих на всеки един от тях. А ето кои са те:

1. “Сянката” – 5/5 – Това е страхотен, кратък хорър разказ, изненадващ с обрата си, философските си препратки и заслужено е дал име на целия сборник.

2. “Обичай ближния си” – 5/5 –  Психолозите с години се опитват да разгадаят какво подтиква мъжете психопати към зверствата които извършват. Сибин е намерил отговора и ни го представя в един изненадващ обрат.

3. “Искам вкъщи” – 5/5 – Психологически трилър за едно изоставено дете и неговото коте.

4. “Симбиоза” – 4/5 – научнофантастичен разказ в стил Дъглас Адамс. Така и не успях да харесам Галактическия стопаджия. Този вид фантастика не ми е по вкуса, но тази „Симбиоза“ някак успях да я преглътна.

5. “”Спокойствие”, Инкорпорейтид” – 5/5 – разказче вдъхновено от Шекли. Фантастика с много обрати и интересен сюжет.

6. “Джонатан и звездите” – 4/5 – това е разказ от поредицата “Кръчма “Зелената котка””. Страхотна фентъзи фантастика с хумористични елементи. Така не не успях да стана фен на този цикъл, но този разказ се е получил.

7. “Лабиринтът на възмездието” – 5/5 – Хорър вдъхновен от “Убийствен пъзел”. Един от любимите ми разкази в сборника. Много му се е получил този разказ. Идеята тук е гениална…

8. “Котенцето” – 5/5 – Всеки велик хорър(а и не само) писател е посвещавал разказче на… малките мъркащи животинки. По, Лъвкрафт, Кинг… Цанев, Събев, Майналовски…

9. “Телефонът на Краля” – 5/5 – Ето го и любимият ми разказ в сборника. Какво може да се случи, ако случайно ви попадне предмет принадлежал на Краля на Хоръра – Стивън Кинг? Разказът е феноменален. Него съм го чел и преди и тук е мястото да спомена, че първата ми публикувана творба, която влезе в антологията „Вдъхновени от Краля“, е от части вдъхновена именно от този разказ. Благодаря за вдъхновението, г-н Майналовски!

10. “Имаш ли огънче?” – 5/5 – Продължаваме с хорър. Това е най-силния разказ в целия сборник. Пълен е с философска дълбочина, силни персонажи и атмосфера… Ах, тази атмосфера…

11. “Третият закон на Толкин” – 4/5 – Тери Пратчет среща Азимов… Резултатът е фентъзи пародия, която обобщава всички терзания, които вълнуват страстните фенове на жанра фентъзи, но не смеят да си признаят.

12. “Роботът-комарджия”. 5/5 – И като споменахме Азимов… Видно е че Сибин е почитател на великия фантаст, защото трябва да си истински фен, за да напишеш толкова силен разказ вдъхновен от твоя кумир.

13. “Някой друг да не ми харесва котето?” – 5/5 – Фаталният 13-ти разказ е отново на любимата за автора котешка тема.

14. “Symphoniae mortuorum” – 4/5 – Разказът е вдъхновен от някаква обложка. Тази фентъзи история е мрачна и определено заслужава да бъде възпята в метъл балада.

15. “Накъде?” – 5/5 – този разказ също ми е един от любимите в сборника. Любимата ми тематика за обсебващите ни технологии описана по неповторим начин.

16. “Цветето от Антарес”. – 5/5 – Отново Айзък Азимов. Отново фантастика. Апокалиптична при това…

17. “Купете си фантазия”. 5/5 – Това е фантастичен разказ, който има потенциала да се развие в цял роман(както повечето в сборника между другото).

18. “10 мг внимание” – 5/5 – драматичен хорър разказ, един от най силните в сборника. Такива творби ми дават надежда, че има шанс и нашите автори някой ден да надхвърлят границите на скромната ни държавица.

19. “Клуб 13”. – 5/5 – Представете си клуб в който са събрани най-жестоките убийци от целия свят. А сега си представете, че правят кастинг за нови членове… Истински шедьовър.

20. “Градът” – 5/5 – мрачен, депресивен, обсебващ. Чел съм подобен разказ от Рей Бредбъри, но този успява да пресъздаде идеята в доста по-малко думи!

21. “Неверие” – 5/5 – пореден разказ от цикъла за кръчмата „Зелената котка“. Хумористична заигравка с творчеството на Толкин.

22. “Стани герой” – 5/5 – Рядко ми харесват хумористични разкази, просто летвата на Пратчет, с която ги сравнявам е доста висока. Но когато главния герой е… Ламята Спаска. Пратчет вече не е жив, но ако беше ето така щеше да напише пародия с български фентъзи герои.

23. “Мракът и дъщеря ми” – 5/5 – Първото произведение, което прочетох от Сибин Майналовски и благодарение на него харесах този писател. Невероятен хорър разказ, който спокойно може да се използва като пример от всички, решили да се занимават с писане.

24. „Ъгълът“ – 5/5 – Финалът на сборника е феноменален, кратък и режещ, като скалпел… С този скалпел Сибин Майноловски си е издълбал достойно място в българското жанрово литературно пространство.

Стилът на автораПсихологически, хумористично саркастичен стил напомнящ този на Дъглас Адамс.

Плюсове:

  • Някои интересни и оригинални идеи.

Минуси:

  • Няма

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , , ,

„Вдъхновени от Краля“ – сборник с разкази

a3b29-king-cover-full

Сборник разкази от български автори, отличени в конкурса на списание „Дракус“ – ВДЪХНОВЕНИ ОТ КРАЛЯ – за разказ до 6666 думи, вдъхновен от Стивън Кинг.
Сборникът съдържа 25 отличени творби и бонус:
Разкази от членове на журито (Бранимир Събев, Сибин Майналовски, Явор Цанев);
Превод на поемата на Робърт Браунинг „Чайлд Роланд Кулата достигна“ от Адриан Лазаровски (също член на журито)

My Experience: Фен съм на Стивън Кинг от около 20 години. Прочел съм над 50 негови книги и винаги съм гладен за още от неговите романи. От един месец засищам глада си за Кинг с родният му трибют, наречен „Вдъхновени от Краля“. В тази антология е забъркана много интересна хорър кулинария, под която според мен би се разписал и смият Кинг. Всяка вечер вечерях с по една нова порция ужас по рецепта на Краля на ужаса и забъркана от различен роден готвач в жанра. Е, менюто беше много разнообразно на стилове, ужасно калорично (каквото го харесвам), поръсено обилно с талант, с настъргани отгоре зрънца оригиналност и е запечено на 466 страницова фурна. Има, разбира се, няколко пости разказа, немалко пресолени и предимно твърде пикантни творби. Но, който не обича люто да не яде. От този кулинарен шедьовър се носи силния, омайващ аромат на вдъхновение от Краля на Хоръра, за това ви го препоръчвам горещо. Да ви е сладко. Но нека споделя впечатленията си подред:

1.АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Земята под хълма – 5/5
Много стилен разказ, вдъхновен от „Вампирът“ на Кинг. В него се разказва за един университетски преподавател, който заминава с децата си на екскурзия до Ирландия. Той се надява, че тази екскурзия ще стопли малко охладнелите им отношения, но когато пристига там всичко се обърква…

2.АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ – Завръщане – 5/5
Много силно произведение, трибют към „То“. Ако Кинг напише продължение на легендарната си книга за Пениуайз, то спокойно може да вкара този разказ, както част от бъдещ бестселър.

3. АНДРЕЙ ВЕЛКОВ – Контакт – 1/5
Щеше ми да съм снизходителен и да не пиша за негативите в сборника, но няма как да не отбележа мнението си за разказа на един от малкото писатели с издадени книги. Докато четох този разказ се чувствах все едно съм се качил в такси, чиито шофьор е решил безмилостно да ме облъчи с мазна хумористична чалга. В литературата, както и във всички останали изкуства, трябва да има чувство за мярка и вкус. Просташкия и цинично махленски стил е толкова далеч от литературата, колкото е близо до чалгата. Не знам какво прави този разказ в сборника, при положение, че дори не личи как точно е вдъхновен от Краля, но силно се надявам, да не е заради името на автора. В разказа се разказва за една препила нашенска мутра, която е отвлечена от извънземни(не, не търсете сходства с Томичукалата).

4. БОРИСЛАВ БЕЛДЕВ – 5: Страх – 2/5
Измъчих се с този разказ. Стила е толкова оплетен и хем с кратки хем с нищо не значещи изречения. Пълна каша. Една жена търси помощ от психоаналитик, за да преодолее ужасните неща които са и се случили. Но лекаря избира грешната терапия…

5. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – Дневникът на един луд – 5/5
Ето един класически хорър в стила на Краля. Определено съм заинтригуван да прочета и други неща на Валентин, защото историята за бродещото зло, така типични за Кинговите романи, тук е представена, много оригинално. Един от най-добрите разкази в сборника.

6. ВИКТОР ТОДОРОВ – Куклен театър – 4/5
Отново човек с психични проблеми и грешна терапия. Стилът малко куца, идеята е готина и се е получил хубав разказ, който веднага ми напомни за един от разказите на Краля, в който малки войничета-играчки оживяха и се сбиха с един наемен убиец. (Не помня как се казваше този разказ.)

7. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ – Далечните тъмни полета – 5/5
Личният ми фаворит в сборника е този, сякаш вдъхновен от „Сейлъмс Лот” разказ. Атмосферата на това полуизоставено българско селце, е толкова добре изградена, че успя да ме потопи в повествованието. Разказът на Владо е един от малкото, които ме накара наистина да настръхна.

8. ГЕОРГИ ВРЪБЧЕВ – Пътят на Уил – 5/5
Много силен разказ и като стил и като история. Според мен е дъхновен е от разказа на Кинг „Онази с косата”.

9. ГЕОРГИ ХРИСТОВ – Момичето на татко – 5/5
Разказ достоен за късометражна екранизация, както и повечето от разказите, между впрочем. Не се сещам Кинг да е писал за стопаджийки и не разбрах как точно Георги се е вдъхновил от него, но ако Кралят прочете тази история определено ще се вдъхнови.

10. ГРАНДАЙЗЕРН – Органично бъдеще: Молекулярен колизеум – 2/5.
Тази хард постапокалиптична фантастика, просто не ми допадна. Замирише ли ми на трансформърс и започвам да повръщам. Не е моя жанр, а и нищо Кингово не намерих. Разказва се за роботи гладиатори в далечното бъдеще. Иначе финала е хубав.

11. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Пишещата машина
Зациклил писател попада в странна антикварна, където намира пишещата машина на Стивън Кинг, онази на която е написал първите си произведения. Разказ вдъхновен от „Неизживени спомени”.

12. ДИАНА ПЕТРОВА – Неизбежно – 3/5 Разказът уж всичко си има и съспенс и оригиналност, но някак не успя да ме впечатли. Момче се бори със своите демоните, преодолявайки загубата на майка си.

13. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ – В колата – 4/5
Баща и малкото му момиченце, пътуват с кола по затънтените американски пътища, но едно събитие ще преобърне живота им. На финала разказа издиша иначе не е лош и ..не е вдъхновен от Краля.

14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Антикварят – 4/5
Още един разказ вдъхновен от „Неизживени спомени”, разказващ за рок музикант, който си купува книга с желания. Стилът на автора сериозно куца, твърде неглижиран и в същото време на места с префърцунени и несполучливи опити за оригиналничене. Сюжета е предвидим и пълен с клишета. Въпреки това, идеята ми хареса.

15. ИВАЙЛО ИВАНОВ – Нещото в нас – 5/5
Една творба вдъхновена от „Изкуплението Шоушенк”, „Сърца в Атлантида”, „22 ноември 1963” и др. Много оригинален разказ, един от фаворитите ми в сборника.

16. ИВАН АТАНАСОВ – Опашката на дявола – 5/5
Неизличимо болен журналист, търси начин да направи сделка с дявола. Всемогъщото зло, демон, дявол, То,  наречете го както искате, присъства осезаемо в романите на Кинг. Има много форми, понякога е главно действащо лице в историите му, а друг път само наднича притаено по ръба на фабулата. Няма по-голямо вдъхновение от Краля от това да пишеш за Всемогъщото зло. Разказът е вдъхновен от разказа „Начин на дишане”. Силен разказ, изпипан, оригинален, завладяващ. Още един от личните ми фаворити. 

17. КОСТА СИВОВ – 2013 – 4/5 
Този разказ, който изглежда е вдъхновен от „Неизживени спомени”, разказва за опита на един човек да се отърве от родителите си, които са преписали цялото си състояние, на брат му – писателя Ричард Бакман. Разказа е перфектен и отвсякъде мирише на Стивън Кинг, но заглавието е несериозно глупаво.

18. МАРИЯ ВЕРГОВА – Убиец на дракони – 5/5
Никога не знаеш каква муха се върти в главата на психопата. Е, Мария Вергова ни представя един много оригинален вариант, влизайки в съзнанието на убиеца на дракони.

19. МАРТИ ДЖ. МАРТИ – Вкус(на) любов – 2/5
Канибалски разказ вдъхновен по скоро от Томас Харис, а не от Кинг. Не ми хареса и не го разбрах. Автора добре е забъркал разказа и е сложил изтънчени подправки, но при сервирането, много се е изложил. Ще пробвам някоя от рецептите, пък може и да си променя мнението…

20. НЕЛИ ЦВЕТКОВА – Кристин – 4/5
В началото неми допадна, но после великолепно се завърза. Не е вдъхновен толкова от „Кристин”, колкото от „Кери”. Момиче от село отива да учи в града. Там съучениците и постоянно и се подиграват. Момичето не издържа и… намира утеха в един котарак. Но този котарак не е обикновен…

21. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ – Точна бройка – 4/5 
Още един разказ, който не е вдъхновен от Краля, но е динамичен, стегнат и оригинален.

22. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Ще лакирам ноктите си с кръвта ви – 1/5
Това дори не го дочетох. Първо авторът трябва да ми препоръча дрогата която използва, за да мога да му вляза във филма и после да ме остави да се наслаждавам на поетичните му дрънканици.

23. СЛАВИ ГАНЕВ – Последният лов на Зимбру – 3/5 
Този разказ за един остарял и беззъб лъв, който носи нещастия на една нашенска зоологическа градина, въобще не ме грабна, дори малко ме отегчи.

24. СТРАХИЛ СЪБЕВ – Джаспър, Алабама: Търси се помощ – 5/5 
Кинг е майстор в описването и пресъздаването на атмосферата на едно затънтено, забравено от бога провинционално американско градче и неговите обитатели. На едно такова място няма как някой да не превърти да започне масово да избива. В случая Страхил Събев великолепно е пресъздал едно такова ала Кингово градче, в което въобще не ми се иска да ходя. Разказът е хубав и въздействащ.

25. SEPTEMBRIA – Животът в къщата – 2/5
До края на разказа се надявах да се появи нещо, което да оправдае присъствието му в тази антология. Не се появи. Още усещам горчилката, която остави в мен след този край, в който нямаше обрат, нямаше възмездие, нямаше оправдание за тази трагедия. В живота няма оправдание за трагедиите – ще каже някой. Да, но в литературата има и това я различава от вестникарската колонка. В литературата нещата не се случват, просто така без мотив. В литературата има действие, фабула, развръзка, оправдание, послание. В този разказ, няма нито едно от тези неща. Просто е самоцелен.

БОНУС

1. АДРИАН ЛАЗАРОВСКИ ни представя превод на поемата на РОБЪРТ БРАУНИНГ – „Чайлд Роланд кулата достигна“, вдъхновила Краля за неговия поредица „Тъмната кула”. 

2. БРАНИМИР СЪБЕВ – Априлска жътва – 4/5
„Гняв“ беше едно от първите произведения на Стивън Кинг, което четох в средата на 90те. Звучеше ми като твърде голяма фикция. Не можех да си представя, че може да има ученици, които да се въоръжат и да започнат да избиват съучениците си. От тогава има над 40 подобни случая по целия цвят. Винаги съм се питал какво се е въртяло в главата на тези тинейджъри. Благодаря на Бранимир, че ме върна назад във времето и ми припомни, че Кинг вече е отговорил на този мой въпрос. Сцената под душа направо ми накърти и според мен разказа щеше да е перфектен без нея.

3. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – Мечето – 5/5
Богат старец наема професионалист, за да му издири едно плюшено мече… Има задачи, с които е по-добре да не се заемеш. Оригинален, стегнат, разказ с много вдъхновение от Краля.

4. ЯВОР ЦАНЕВ – Endless Misery – 5/5
Много силно произведение, което е вдъхновено от „Мизъри“ на Кинг. Група рок музикантите от ENDLESS MISERY са отвлечени от най-големият си фен. Така според мен трябва да изглежда вдъхновена от Краля творба. Уникално добър разказ, който направо ти влиза под ноктите. Отивам до мазето за пирони и после ще проверя какъв беше адреса на Джеймс Хетсфилд и компания.

Плюсове:

  • Повечето от разказите имат много интересни и оригинални идеи.
  • Написани са с много завладяващ стил.
  • Немалко са и стряскащите разкази.

Минуси:

  • Някои от разказите, не личи по нищо как са вдъхновени от Стивън Кинг.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , , ,