RSS

Category Archives: Стивън Кинг

„Страшни сънища за продан“ т.2 от Стивън Кинг

 

%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b2%d1%8a%d0%bd-%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%b3-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%bd%d0%b8%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b0%d0%bd-2

 

„Страшни сънища за продан“ е сборник с разкази от Стивън Кинг, който в България е издаден в два тома.

My Experience: Пореден много силен сборник от Краля на хоръра. Има няколко феноменално добри разказа и няколко пълнежа, които меко казано не ми допаднаха. Тук определено са събрани по-дори разкази от тези в първата част, но и тук има разкази пълнеж. Според мен ако се махнат една трета от разказите от двата тома, ще се получи антология трепач. Но явно това е основна болест при сборниците с разкази – не може всички истории да се харесат еднакво на читателя, а авторите държат да си пробутат всички графомански напъни. Позволявам си да съм толкова критичен с Кинг, защото той е доказал класата си и е изключителна рядкост да ми попадне негово произведение, което да не ми хареса. А тук имаше няколко. (Е, аз съм толкова голям негов фен, че ще прочета всичко, което се издаде под негово име, пък било то и „Наръчник за гей оргии“ примерно).

Личи си също, че преводите са правени от различни преводачи (някои са доста слаби). Финансовото оскъпяване от безсмисленото разделяне на сборника на две пък въобще няма да коментирам… Не на последно място съм силно впечатлен от раздела „Няколко думи от автора“ (който е така характерен за неговите книги). Тук, преди всеки разказ, Кинг споделя по няколко думи от кухнята на създаването на всяко произведение. С огромно удоволствие четях тези мини предговори и смея да твърдя, че се вдъхнових доволно. Ето и впечатленията ми от разказите:
1. „Ур“ – 5/5 – Провинционален учител решава да си вземе един от все по-популярните сред учениците му електронен четец “Kindle“ (разказът е писан по поръчка на Амазон). В ръцете му попада един по специален екземпляр, който му разрешава достъп до различен УР (нещо като паралелни хипотетични светове), от които може да чете книги от любимите си автори, които никога не са написали в днешния свят. Докато проучва уровете от бъдещето(четейки пресата), той разбира, че любовта на живота му предстои да умре… Ако като мен сте любители на един от последните романи на Кинг „22 11 63“, няма начин да не харесате „Ур“. Да, залогът не толкова грандиозен като предотвратяването на убийството на Кенеди, но тръпката все пак я има. В този разказ Кинг се опитва да се прави на пророк, като прогнозира, че бъдещия президент на САЩ, ще е Хилъри Клинтън. Сега ме е яд че не прочетох този разказ няколко седмици по-рано. Със сигурност щях да се филмирам порядъчно.
2. „Били блокадата“ – 3/5 –
Темата за типично американския спорт бейзбол е характерна за творчеството на Кинг, може да я срещнем в доста негови произведения. Това е един от малкото спортове, които не разбирам и въобще не мога да усетя емоцията, която чичо Стиви очевидно е заложил в този разказ. Финалът обаче е оригинален и осмисля целия иначе скучноват разказ. 
3. „Господин Съблазън“ – 2/5 –
 Разказ за нагона, който ни тласка към неща, които не сме подозирани, че сме способни да извършим. История за гейове, СПИН…, абе, да се чуди човек, какво го вдъхновило Краля да напише такъв разказ.
4. „Малкият зелен бог на жестоката болка“ – 5/5 –
Класически монстър хорър мистерия за непосилната болката и нейната персонификация. Истински шедьовър.
5. „Онзи автобус е друг свят“ – 5/5 –
История за онези моменти, в които бързаш и сякаш целия свят е срещу теб и се опитва да те забави на всяка крачка…
6. „Некролози“ – 4/5 –
Много оригинална мистерия за журналист списващ рубрика за подигравателни некролози в онлайн вестник, който един ден решава да напише некролог за още живата си шефка и тя взима, че се гътва… Любимия ми разказ в цялата антология.
7. „Пияни фойерверки“ – 3/5 –
Още един разказ с типично американска история. Състезание с фоерверки за Деня на Независимостта. Стивън Кинг е умел разказвач, който е способен и от една такава „никаква“ тема да създаде четима история.
8. „Летен гръм“ – 4/5 – 
Сборникът завършва с постапокалиптична история за последните оцелели от ядрена война. Типичен Кинг.  

Стилът на автора: Натуралистичен, увлекателен, брутален и на места доста оригинален стил. Стивън Кинг е просто невероятен разказвач. 

Плюсове:

  • Разнообразни хорър истории.
  • Увлекателен стил на разказване.
  • Много обрати.
  • Оформлението този път е по-прилично.
  • Страшно вдъхновяващи предговори към всеки разказ.

Минуси:

  • Не всички разкази са на еднаква висота.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
Вашият коментар

Posted by на ноември 17, 2016 in Стивън Кинг

 

Етикети: , , ,

„Страшни сънища за продан“ т.1 от Стивън Кинг

 

„Страшни сънища за продан“ т.1 от Стивън Кинг

„Страшни сънища за продан“ е сборник с разкази от Стивън Кинг, който в България е издаден в два тома.

My Experience: Пореден много силен сборник от Краля на хоръра. Има няколко феноменално добри разказа и няколко пълнежа, които меко казано не ми допаднаха. Хубавото е, че осезаемо основна тема в сборника е темата за смъртта. Такива разкази с удоволствие чета, а Кинг има много какво да разкаже по въпроса. Преди да премина към впечатленията от самия сборник, ми се ще да коментирам това което са свършили от Плеада за издаването на този сборник, за което доста се изписа и те първа съм сигурен, че ще продължава да се шуми. Корицата е меко казано грозна и недоизпипана, но картинката донякъде отговаря на съдържанието. Разделянето на два тома е довело до това, че няколко по-слаби разказа, които по принцип са в средата, сега са за финал на сборника. Личи си също, че преводите са правени от различни преводачи(някои са доста слаби). За финансовото оскъпяване пък въобще няма да коментирам… Не на последно място съм силно впечатлен от раздела „Няколко думи от автора“ (който е така характерен за неговите книги). Тук, преди всеки разказ, Кинг споделя по няколко думи от кухнята на създаването на всяко произведение. С огромно удоволствие четях тези мини предговори и смея да твърдя, че се вдъхнових доволно. Ето и впечатленията ми от разказите.
1. „Миля 81“ – 5/5 – Близо до крайпътна бензиностанция на магистралата се появява мръсен форд комби, който започва да… яде хора. Да, сборникът започва с класически Кинг с дъх на „Кристин“. Мистериозна кола-чудовище преследва случайни жертви… Чичо Стивън си ги може тези работи.
2. „Превъзходна хармония“ – 5/5
Тематично много ми допадна този разказ. Темата за неочакваната смърт ми е любима, така че се насладих на произведението, въпреки прекаляването със сегашно историческо време. 
3. „Батман и Робин влизат в свада“ – 4/5
 Една тъжна история за болен баща и неговият син, които се забъркват в ненужна кавга на пътя. Ей така от нищото стават белите. Разказът има и солидна дълбочина, но и няколко излишни моменти, които ми нарушиха общия баланс.
4. „Дюната“ – 5/5 –
доста метафоричен разказ, според мен (мирише на „Старецът и морето“). През целия си живот един човек, всеки ден ходи с каяк до едно островче в търсене на… Сега животът му е към своя заник и трябва да си намери заместник.
5. „Лошото момченце“ – 5/5 –
Феноменален, великолепен, един от най-добрите разкази, които Кинг някога е писал. Затворник е осъден за убийството на малко момче. Всичко е ясно, доказателствата са железни, но адвокатът му мисли, че има нещо повече зад тази история… Най-добрата персонификация на злото в творчеството на Краля на хоръра, при все, че той има не една книга по темата. Явно не случайно ИК Плеада решиха да сложат на корицата лошото момченце от тази история (друг е въпроса за самото изпълнение)
6. „Смърт“ – 4/5 –
криминален разказ с поне за мен изненадващ финал. Хареса ми.
7. „Църквата от кости“ – 1/5 – 
Стивън Кинг е написал поема. Може и при превода да се е загубила магията, или просто проблема е в моите възприятия, но дори не успях да дочета това произведение.
8. „Морал“ – 3/5 
Разказ, в който Кинг описва до някъде личните си терзания и проблеми от годините, когато е ставал писател. Не бях настроен за този разказ и за това не мога да го оценя подобаващо. Разказва се за младо семейство с финансови проблеми, което трябва да реши дали да даде шанс на писателските амбиции на мъжа. 
9. „Живот след смъртта“ – 5/5 – 
Заглавието много добре обрисува темата иначе подхода и идеята са много оригинални. Шедьовър!
10. „Херман Уок още е жив“ – 3/5
Този разказ вървеше много бавно и объркано, с ненужни пълнежи, увъртания. Превода е ужасен, от което съвсем не се улеснява четенето. Точно мислех вече да го зарежа и дойде размазващият финал, който малко оправи впечатлението.
11. „Болната“ – 5/5 –
Ето такива разкази ме вълнуват, такива обичам да чета и… пиша. Темата за Смъртта разнищена по великолепен начин. Много, много, ама много силен разказ.
12. „Томи“ – 2/5
 – Разказът не ми хареса, не беше въобще в стила на Кинг. Все едно четях нахвърляни на салфетка мисли на човек, който е загубил свой приятел. Томи е хипар умрял от левкимия. Приятелите му се събират за погребение, и започват да подхвърлят изречения какъв човек е бил Тони… и това е. Почва от никъде и свършва никъде. Иначе е поредния разказ, който разглежда темата за смъртта. 
 

Стилът на автора: Натуралистичен, увлекателен, брутален и на места доста оригинален стил. Стивън Кинг е просто невероятен разказвач. 

Плюсове:

  • Разнообразни хорър истории.
  • Увлекателен стил на разказване.
  • Много обрати.

Минуси:

  • Има няколко стилови експеримента, които не ми се понравиха.
  • Оформлението.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
 

Етикети: , , ,

„Огън“ от Стивън Кинг

Стивън Кинг - Огън

Сюжет: „Огън“ е разказ за Клейтън Блейсдел, за престъпленията срещу него и за неговите престъпления.
Блейз е мошеник на дребно, докато се запознава с Джордж Рекли. Джордж го „отваря“ на стотици далавери и подхвърля идеята за отвличане на бебето на богаташи. Семейство Джерард, които са въшливи с пари, биха дали милиони, за да спасят последната издънка от фамилното дърво.
Има само една спънка: когато настъпва моментът за похищението, Джордж – мозъкът на операцията, вече не е между живите.
Обаче наистина ли е мъртъв?
Сега Блейз бяга като подгонен див звяр, притиска до гърдите си малкия Джо… и полицията стеснява обръча около него. Похищението, замислено от един изпечен престъпник, се превръща в състезание с времето сред белия ад на мейнските гори.

My Experience: Прочетох този роман като част от предизвикателството, което съм си поставил – изчитането на всички романи на Стивън Кинг. В поредния шедьовър на Стивън Кинг открих всичко, заради което от толкова години не спирам да чета неговите произведения. Това е една от последните му книги подписани под псевдонима Ричард Бакмън. Роман за това колко скапан може да бъде живота или как най-често човек се превръща в престъпник. И всичко това описано толкова завладяващо, с много напрежение и въображение, представяйки ни един великолепно развит персонаж. Не знам защо от издателство Плеяда са решили да преведат заглавието Огън, но това е най-неподходящото заглавие за този роман, като изключим това книгата е перфектна и ви я препоръчвам горещо.

Стилът на автора: Стилът в тази роман е типичен за Кинг. Изчистени диалози, силно психологичен сюжет. Книгата е написана в трето лице и върви през погледа на главния герой Блез. Описанията не са дълги и автора набляга на описването на атмосферата, и съспенса. Ретроспективните глави са истинско попадение и превръщат тази история в шедьовър.

Образите: Блейз е един от най-интересните образи които някога съм срещал. Антигерой на който да симпатизираш не е лесно да се изгради. Но Стивън Кинг ги може тези неща.

Плюсове:

  • Увлекателна история.
  • Добре развит антигерой.
  • Постоянно напрежение.
  • Оригинални тема и послание.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Posted by на март 30, 2016 in Стивън Кинг

 

Етикети: , ,

„Търси се“ от Стивън Кинг

Стивън Кинг - Търси се

Сюжет: „Събуди се, гений!” – още с първото изречение в новия си роман Стивън Кинг ни стиска в хватката си и не ни пуска до самия край. Геният е Джон Ротстийн (авторът, създал трилогията с култовия герой Джими Голд), който от десетилетия не е публикувал нова книга и живее като отшелник. А грубото подмятане е отправено от Морис Белами, младеж, обсебен от Джими Голд. Морис кипи от гняв – не стига че любимият му писател е престанал да твори, ами преди това е превърнал бунтаря Джими Голд в конформист, който загърбва идеалите си в името на кариера в рекламата и на еснафското благополучие. Ротстийн трябва да си плати. С живота си! Морис го застрелва и взема парите от скрития в дрешника сейф. Само че истинското съкровище не са хилядите долари, а тетрадки, изписани на ръка от Ротстийн, и съдържащи най-малко още един роман за Джими Голд. Морис заравя плячката си, предвкусвайки как скоро ще чете продължението на трилогията за Беглецът, но – каква ирония на съдбата! – е арестуван и изпратен в затвора за друго престъпление. След дълги години момче на име Питър Саубърс случайно се натъква на заровения сандък със съкровището и сега Бил Ходжис, Холи Гибни и Джером Робинсън – незабравимото трио от „Мистър Мерцедес” – трябва да защитят Пит и семейството му от коварния, жадуващ за отмъщение Морис, излязъл на свобода след трийсет и пет години зад решетките. За първи път след „Мизъри” Стивън Кинг се връща към темата за тънката граница между пристрастеността към измислен герои и фанатизма. „Търси се – който го намери, за него си е” е грабващ трилър, но и размисъл за начина, по който литературата формира живота ни – за добро или за зло, – ала винаги необратимо.

My Experience: Прочетох този роман като част от предизвикателството, което съм си поставил – изчитането на всички романи на Стивън Кинг. Прекарах тази Коледа с този изумителен роман, който не ме пусна нито за миг. Определено Кинг е добър писател, но с този си роман ще остави трайна следа в света на литературните класики, защото самата книга разказва за въздействието на една литературна класика, която нито за миг не можеш да повярваш, че е изцяло измислена. Това гениален роман, един от най-добрите на Стивън Кинг, мога единствено да се надявам, че Краля на хоръра ще живее още дълго и ще ни радва с великолепните си произведения, повечето от които вече превърнали се в класика. За финал ви пускам най-добрият цитат от книга който съм срещал от доста време насам. Един от героите в романа казва: „Опитният романист не води героите си, а ги следва. Опитният романист не измисля събитията, а наблюдава случващото се и после го записва. Той си дава сметка, че е само секретар, а не Господ Бог”. И това ако не е мото за всеки занимаващ се с писане.

Стилът на автора: Стилът в тази роман е типичен за Кинг. Изчистени диалози, силно психологичен сюжет, напомнящи ми на една друга негова книга – „Мизъри“. Книгата е написана в трето лице и върви през погледа на главните герои. Описанията не са дълги и автора набляга на описването на атмосферата, и съспенса.

Образите: Двамата главни герой в романа са: пенсионираното ченге Ходжис, изперкалия убиец с фетиш към литературна класика, и едно момче, което ще открие страстта към книгите чрез един случайно намерен ръкопис. И тримата са добре развити персонажи. Сред второстепенните персонажи се откроява брилянтно изградения типаж на помощничката на Ходжис – Холи.

Плюсове:

  • Увлекателна история.
  • Добре развити герои.
  • Великолепен психопат злодей.
  • Постоянно напрежение.
  • Гениялни тема и послание.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Posted by на януари 4, 2016 in Стивън Кинг

 

Етикети: , , , ,

„Зъл мрак, угаснали звезди“ от Стивън Кинг

Стивън Кинг - Зъл мрак, угаснали звезди

„Зъл мрак, угаснали звезди“ е сборник с 4 разказа от Стивън Кинг.

My Experience: Най-добрият сборник излязъл изпод гениалните пръсти на краля на хоръра. Четири новели обединеми от една тема – Какво подтиква човека към убийство и как преживява последиците от своето деяние.
1. 1922 – 5/5 – най-дългата, най-добрата и най-качествено преведена творба в сборника. 1922-а е годината, в която се развива действието или по-точно, всичко започва оттогава в Средния Запад. Едно обикновено фермерско семейство, в което мъжът решава да убие жена си и го прави, подпомогнат от сина си-тийнейджър… Последвалите събития могат да излязат само от гениалното съзнание на Кинг.
2. Големия шофьор – 5/5 – Тес е писателка на криминални романи, скоро прехвърлила четиридесетте. Макар и доста запазена и хубавичка за възрастта си (че и прилично богата), тя живее единствено със своя котарак. Връщайки се от среща с почитатели в малко градче, тя решава да мине напряко през горски път, където е брутално изнасилена от шофьор с огромни размери. Едва оцеляла, тя открива че е способна да извърши неща за които дори и не си е помисляла.
3. Изгодна сделка – 5/5 – Добрата стара тема за Фаус и Дявола, но пресъздадена изумително.
4. Щастлив брак – 5/5 – Дарси и Боб са обикновено средно статистическо семейство. Какво обаче ще се случи, когато случайно в гаража си Дарси намира доказателства, че съпругът, с който живее заедно над 20 години е един от най-известните серийни убийци в страната?

Стилът на автора: Натуралистичен, увлекателен, брутален и на места доста оригинален стил. Стивън Кинг е просто невероятен разказвач. 

Плюсове:

  • Разнообрасни хорар истории.
  • Увлекателен стил на разказване.
  • Много обрати.

Минуси:

  • Няма

Оценка: 5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Posted by на септември 3, 2015 in Стивън Кинг

 

Етикети: , , ,

„Малко след залеза“ от Стивън Кинг

Стивън Кинг - Малко след залеза

„Малко след залеза“ е сборник с 4 разказа от Стивън Кинг.

My Experience: Най-добрият сборник излязъл изпод гениалните пръсти на краля на хоръра, по добър дори от „Зъл мрак, угаснали звезди“, а той беше МЕГА ЯК. Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови романи и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на „Малко след залеза“, ще знаете още нещо – че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ни държи в напрежение и да не ни оставя да заспим, докато не прочетем и последната дума.
Сама по себе си всяка история е шедьовър, поразяващ не само със сюжета, но и с усещането за съпричастност към героите – обикновени хора, попаднали в необикновени ситуации.
Миговете след залеза или след настъпването на здрача (ако повече ви харесва) са магически – тогава всичко добива други измерения, тогава въображението протяга пръсти към сенките, размиващи се в мрака, и рисува невъобразими сцени. Тогава пристъпвате в света на Стивън Кинг – вълшебен, неповторим и привличащ като магнит.
1. Уила – 5/5 Трогателна призрачна история.
2. Бягащото момиче – 5/5
намигване към шедьовъра му „Бягащият мъж“. Само че тук усещам още влиянието и на разказите от „Зъл мрак, угаснали звезди“, и по точно „Големия шофьор.“ Един от най-добрите разкази в сборника, който напрао си плаче за екранизация. Разказва се за бягащо от проблемите си момиче, което намира единствена утеха в бягането(истинско, по 10 километра на ден. УАУ). А колко бързо може да бяга, когато се окаже на неподходящото, място, в неподходящото време. 
3. Сънят на Харви -4/5
 Добре написан и интригуваш разказ.
4. Пиш-стоп – 5/5
„Тъмната Половина“ среща „Д-р Джекил и мистър Хайд“, или какво се крие зад псевдонима на писателя.
5. Велотренажор – 4/5
Забавен разказ за художник, който се опитва да отслабне посредством велотренажор. На стената отсреща е окачил своя голяма картина и всеки път щом се кажи на тренажора, започва да се пренася някъде другаде…
6. Техните неща – 4/5
Трагедията на 11 септември през очите на Стивън Кинг. Не търсете демонии хорър елементи. Той просто е разказал една човешка история.
7. Денят на дипломирането – 4/5 
или абстиненцията на самия Стивън Кинг, която е получавал след като е спрял медикаментите след катастрофата. Преживяване, което е претворил в този разказ.
8. Н. – 5/5 
Най-дългият и може би най-добрият разказ от сборника, който направо лъха на Лъвкрафт. Напомни ми на видео касетката от „Предизвестена смърт“, ама в пъти по-добро. Заради такива разкази Кинг се е превърнал в класик. 
9. Дяволската котка – 5/5 – 
Преди този сборник прочетох „Отвъд стената на съня“ на всепризнатия майстор на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт, от който се е вдъхновявал Кинг. Е, там имаше един разказ „Котките на Ултар“ толкова ми стана любим, че докато четях „Дяволската котка“, непрекъснато се сещах за онзи разказ. Звучеше ми като трибют. Вторият ми най любим разказ в сборника
10. „Ню Йорк Таймс“ със специално намаление – 3/5
Единствената история, която не ме грабна, разказва се за това как понякога нашите близки могат да се свържат с нас от отвъдното.
11. Немият – 5/5
Познатата история за странния стопаджия, който качваш в проливния дъжд. Какво ще стане обаче, ако този човек вместо да ти направи мръсно започне да ти помага? Интересна концепция развита в златен разказ.
12. Аяна – 5/5
Покъртителено тъжен разказ напомняш за сетих „Зеленият Път“. Да, този тип истории, Кинг си може! 
13. Натясно – 5/5 
Колосален разказ. Истински шедьовър на съспенса и обратите. Докато четях се опитвах да се абстрахирам от главния герой и просто не можех. Усещах, всичко което усещаше и той. Толкова добре го е описал Кинг. Тук няма да издавам нищо от сюжета, но ще ви кажа, че клаустрофобията, може да мирише, при това много гадно.  

Стилът на автора: Натуралистичен, увлекателен, брутален и на места доста оригинален стил. Стивън Кинг е просто невероятен разказвач. 

Плюсове:

  • Разнообрасни хорар истории.
  • Увлекателен стил на разказване.
  • Много обрати.

Минуси:

  • Няма

Оценка: 5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Posted by на септември 2, 2015 in Стивън Кинг

 

Етикети: , , ,

„Възкресяване“ от Стивън Кинг

Стивън Кинг - Възкресяване

Сюжет: Поне в едно животът ни наистина прилича на филм. Главните роли се изпълняват от роднините и приятелите ни. Поддържащите са отредени на съседи, колеги, учители, познати. Сред епизодичните герои са касиерката в супермаркета и барманът в местната кръчма. Има и хиляди статисти, преминаващи през живота ти като вода през сито – срещаш ги веднъж и никога повече. Понякога обаче се появява някой, който не се вписва в нито една от четирите категории. В киното този герой е известен като Петия персонаж. Знаеш, че появата му е по волята на сценариста. Но кой пише сценария на нашия живот? Съдбата или случайността? Искам да вярвам, че е случайността. Отказвам да приема, че Чарлс Джейкъбс – моят Пети, моето възмездие – се появи в живота ми по волята на съдбата. Би означавало, че всички смразяващи събития – всички ужаси – са били предопределени. Ако е така, значи няма Бог и светлина, а вярата ни е само глупава илюзия. Ако е така, ние живеем в мрак като животни в своите дупки, като мравки в своя мравуняк.
И не сме сами.

Историята на пастор Чарлс Джейкъбс, който след трагедията със семейството му се отрича от Бог, и на Джейми – рокмузикант, когото Джейкъбс изцелява от наркоманията. Обсебен от електричеството, бившият пастор продължава опитите си, които вече граничат с лудостта. Джейми жадува да надникне в кутията на Пандора, отворена от Чарлс.

My Experience: Прочетох този роман като част от предизвикателството което съм си поставил – изчитането на всички романи на Стивън Кинг. Книгата е увлекателна, грабва те от първата страница и те държи до края. темите за религията, смърта, предопределеното и т.н. вълнуват всеки и автора е използвал това добре. И момента на финала, когато замириса на хорър, и на онзи Кинг отпреди години, беше уникален, макар и кратък. Много бих искал да направят филм по книгата, само за да видя как някой актьор ще изиграе последната проповед на пастор Джейкъбс – най-силният момент в цялата книга Да, тя е увлекателна, чете се бързо, но нещо ми липсваше, нещо не ми достигна. Какво, не знам. Но знам че дядо Стивън още го умее писането. Сега се колебая коя следваща негова книга да избера и май ще се спра на „Черният дом“ или „Пустош“, че като гледам дебелината на „Под купола“ и ми призлява.

Стилът на автора: Стилът в тази роман е типичен за Кинг. Увлекателно и с лекота пресъздава цял период от американската история и общество – от 70-те до 90-те години. Книгата е написана в първо лице и върви като разказ на главния герой, което я прави малко предвидима. Описанията не са дълги и автора набляга на описването на атмосферата, и съдбата на героите.

Магия и Магически системи: Единственият фентъзи елемент в романа е едно митологично същество появяващо се в последните страници, много наподобяващо концепциите на Лъвкрафт. То обаче не е основен акцент в романа.

Образите: Отлично развити герои. Развитието на пастор Джейкъб от човек на вярата до луд експериментатор ала д-р Франкенщайн е уникално описано и желязно подплатено. А малкият Джейми, като разказвач описва целият си живот, който е толкава реалистичен, със всички възходи и падения, че няма как човек да не се препознае поне малко в този персонаж.

Плюсове:

  • Увлекателна история.
  • Добре развити герои.
  • Динамичен сюжет, който се чете на един дъх.

Минуси:

  • Предвидимо действие.
  • Липсата на конфликт.

Оценка: 4/5 Добра.

 
има 1 коментар

Posted by на юни 18, 2015 in Стивън Кинг

 

Етикети: , ,