RSS

Category Archives: Хауърд Ф. Лъвкрафт

„Планините на безумието“ от Хауърд Ф. Лъвкрафт

Хауърд Ф. Лъвкрафт - Планините на безумието

„Планините на безумието“ е сборник с седем непревеждани досега произведения на всепризнатия майстор на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт, които ще ви отведат в най-страховитите кътчета на пространството и времето.

Анотация: „Тук се бе загнездило вселенско Зло, предопределено да плъзне по целия свят, поглъщайки цели градове и погубвайки цели нации със смъртоносното дихание на отровната си чума.“ Този цитат от „Кошмарът в Ред Хук“ потапя читателите в атмосферата на сборника „Планините на безумието“ и ги подготвя за мрачния, демоничен, но безкрайно интригуващ свят на всепризнатия майстор на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт. „Планините на безумието“ е един от шедьоврите на автора, считан от мнозина за най-добрата му творба изобщо. Този кратък роман представлява поразително съчетание от научни факти и художествена измислица, от сайънс фикшън и космически ужас. Освен него, в сборника са събрани и други непревеждани досега в България произведения на Лъвкрафт: „Сянка отвъд времето“– брилянтна научна фантастика, заредена с потресаващ космически ужас, оставила отпечатъка си върху почти всички значими произведения за извънземни пришълци от втората половина на 20-и век; „Музиката на Ерих Цан“ – може би най-високо оценяваният от литературната критика разказ на Лъвкрафт; „Кошмарът в Ред Хук“ – един от най-скандалните и полемични произведения на писателя заради вложените в него “расистки настроения“; разказите „От отвъдното“, „Леден полъх“ и „Амулетът“.

My Experience: Май започнах книгите на Лъвкрафт в неподходящ ред(поне според реда, в който са издадени в България). На тази мисъл ме наведе факта, че във всеки разказ от настоящия сборник авторът споменава забранената книга „Некроманикон“. Е, едноименния сборник още не съм го чел, но и тази грешка ще поправя. След страхотните впечатления от „Отвъд стената на съня“ с огромно удоволствие зачетох този сборник, потапяйки се сред страховитите истории на Лъвкрафт. Със специфичния си документален стил майстора на ужаса успя да засити жадната ми за мистерии и хорър душица, защото историите му са толкова реалистични и неподвластни на времето, че на моменти имах чувството, че чета загадъчна криминална хроника с кървав финал от някой вестник. Също като в „Отвъд стената на съня“ не ми допаднаха особено двата по-дълги разказа, които се явяват и нещо като най-големите шедьоври на автора. Ето и какви разкази открих в този сборник:
1. Планините на Безумието – 4/5 – Група учени, по време на научната си експедиция в Антарктида попада на останки от извънземна раса. Да, безспорно разказът е наситен с много напрежение и е може би най реалистичният в целия сборник, но мен някак не успя да ме потопи напълно в сюжета си. Сякаш ми бе леко разточителен и пълен с ненужни пасажи и обяснения, които убиваха напрежението..
2. От отвъдното– 5/5 – Има експерименти, които е по-добре да не правиш. Крофърд Тилингаст ще разбере това по трудния начин.
3. Леден полъх 5/5 – Странна болест принуждава д-р Муньос да живее при минусови температури. Съседът му, студент, опитвайки се да му помогне, ще открие страховитата тайна на доктора. Шедьовър!
4. Амулетът – 5/5 – Гробище, търсачи на останки и един вълчи вой, какво повече му трябва на най-добрият разказ в сборника.
5. Музиката на Ерих Цан – 5/5 – Когато магията на музиката, може да бъде и страховито проклятие.
6. Кошмарът в Ред Хук – 5/5 – расистките възгледи на автора за заклеймили този разказ и отдавна издателите избягват да го публикуват, а той сам по себе си е изключителен.
7. Сянка отвъд времето 5/5 – Най-оригиналният разказ в сборника също ми дойде малко разточителен и с леко разочароващ финал, но пък идеята му е уникална. Разказва за професор претърпял амнезия, по време на която открива че има изумителни способности.

Стилът на автора: Натуралистичен, увлекателен, брутален и на места пищен, разточителен и описателен стил на писане, почти лишен от диалози. Разказите му са поднесени с една особена документалистика, придаваща страховит реализъм на сюжетите му. Лъвкрафт има уникалната способност да разкости една страховита история и така да я поднесе на своите читатели, че да им настръхнат косите.

Плюсове:

  • Разнообрасни хорар истории.
  • Неочакван край.
  • Увлекателен стил на разказване.
  • Много обрати.
  • Актуални и стряскащи разкази.

Минуси:

  • Няма

Оценка: 5/5 Отличен.

Advertisements
 
 

Етикети: , , ,

„Отвъд стената на съня“ от Хауърд Ф. Лъвкрафт

Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

„Отвъд стената на съня“ е сборник с петнайсет непревеждани досега произведения на всепризнатия майстор на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт, които ще ви отведат в най-страховитите кътчета на пространството и времето..

My Experience: Лятото е сезонът в който имам най-много време за четене. Под жегите и морския бриз се засипах с великолепни произведения (повечето антиутопии), сред които си подготвих и солидно количество хорър. Последните два сборника на Стивън Кинг, първата Кървава книга на Баркър и малко класика за десерт – „Отвъд стената на съня“. Трябва да започна с уточнението, че това е първата книга на Лъвкрафт до която се докосвам. Имам някаква вродена предубеданост към авторите, които са творили в началото на миналия век. След няколко книги на Х. Уелс, в които безспорно имаше добри идеи и сюжети, още повече се засили съмнението, че има голяма вероятност да попадна на нещо, което е със стар, архаичен стил и в контекста на днешния ден, би звучало неактуално. Да, ама не! Безкрайно се изумих, на гения на този човек. Днес, сме заливани от всякъде от поп културния фаномен хорър, под всякаква форма – филми, комикси, сериали, картини, музика, книги, митове, градски легенди и какво ли още не на тема чудовища, вампири, върколаци, зомбита, духове и т.н. Лесно е да си представим как днес някой автор се вдъхновява, да пише хорър. Но от къде се е вдъхновявал Лъвкрафт? Защото за да пишеш преди 100 години толкова вдъхновено изследвайки темата за страха, трябва да си или болен или гений. При това разказите му са актуални и днес и с много малки изключения, по нищо не личи, че са писани преди 100 години. Искрено съжалявам, че пренебрегвах този автор, до сега и за това възнамерявам да наваксам в скоро време с останалите му книги. А ето какво можете да откриете на страниците на този сборник.
1. „Отвъд стената на съня“ – 5/5 – Много силен разказ, за необикновените и страховити сънища на един пациент в лудница.
2. „Къщата“ – 5/5 – страховита сграда с богата история, чието зловещо излъчване е оказало влияние на поколение хора, един от които е самият Едгар Алън По. С две думи, класически хорър.
3. „Котките на Ултар“ 5/5 – Любимият ми разказ в сборника и със сигурност, най-добрият на тема котки. Колко могат да бъдат отмъстителни котките? Шедьовър!
4. „В стените на Ерикс“ – 5/5 – Хорър фантастика за съществата обитаващи Венера, и хората опитващи се да я колонизират.
5. „Обреченият Сарнат“ – 5/5 – Дарк хорър за един обречен град и демонични божества, абе, с две думи страхотен е.
6. „Артър Джърмин“ – 5/5 – разказ, ала „Островът на доктор Моро“, но с неочакван край.
7. „Гравюрата“ 5/5 – самотен пътник спира в порутена къща в пустощта, за да се срещне със собственика.
8. „Звярът от пещерата“ 5/5 – Отново класически хорър, за който заглавието говори само за себе си.
9. „Улицата“ – 5/5 – Още един от фаворитите ми в сборника. Обичам когато главният герой в даден разказ е не човек, а място: град, селце, улица…
10. „В криптата“ – 5/5 – Третият ми абсолютен фаворит. Хорър, който успява да те изплаши. Отново заглавието говори само.
11. „Той“ – 4/5 – разказ за индианска магия, безсмъртие и вечно проклятие. Кратък и въздействащ
12. „Съновидения във вещерския дом“ – 3/5 – Ето един разказ, който на няколко пъти, ме изтърва като читател. Малко се е олял автора в ненужни описания. Финалът е добър, но пълнежа – с излишни подробности. Сюжета е леко абсурден: В една прокълната къща се случват безброй зловещи събития с фатален край, а главния герой, видиш ли, необяснимо защо иска да преспи в тази къща. Сега разбирам от къде са вдъхновени 70% от треторазрядните, тривиални хорър филми.
13. „Неназовимото“ – 3/5 – След този разказ, си викам, опа, сборника май взе да издиша, ама не бях още стигнал до същината.
14. „Краят на човечеството“ – 5/5 – Една от най-любимите ми истории. Постапокалиптична фантастика за последния човек. Гениално!
15. „Дебнещият страх“ – 5/5 – Отново класически хорър, от най-висока проба.
16. „Кошмарът в Дънуич“ – 4/5 – И този разказ ми дойде малко дълъг, но пък много увлекателен.

Стилът на автора: Натуралистичен, увлекателен, брутален и на места пищен, разточителен и описателен стил на писане, почти лишен от диалози. Лъвкрафт има уникалната способност да разкости една страховита история и така да я поднесе на своите читатели, че да им настръхнат косите.

Плюсове:

  • Разнообрасни хорар истории.
  • Неочакван край.
  • Увлекателен стил на разказване.
  • Много обрати.
  • Актуални и стряскащи разкази.

Минуси:

  • Няма

Оценка: 5/5 Отличен.

 
има 1 коментар

Posted by на септември 18, 2015 in Хауърд Ф. Лъвкрафт

 

Етикети: , , , ,