RSS

Category Archives: Явор Цанев

„Писъци“ – сборник с разкази

 

Screams

Това е дебютния сборник на новосформирания клуб на писателите на хорър „Лазарус“. Сборникът е номер 13 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“ на издателство Гаяна. Тази книга не се разпространява по книжарниците, така че не я търсете там. Можете да си поръчате сборника, като се свържете с някой от авторите или с мен. Можете да си поръчате сборника и като ми пишете на dodoart@abv.bg

My Experience: На 4 май 2016г излезе първия сборник с разкази на Horror Writers Club „LAZARUS“. Датата не е случайна. На този ден патронът на клуба Адриан Лазаровси щеше да навърши 40 години. Адриан беше писател, журналист и преводач (най-добрите преводи на Стивън Кинг и Лъвкрафт са негово дело) Аз нямах честа да го познавам лично, но той се оказа един от виновниците да продължавам да се занимавам с писане. Преди време той беше част от жури на творби вдъхновени от творчеството на Стивън Кинг и моят разказ „Пишещата машина“ влезе в антологията „Вдъхновени от Краля“. Така благодарение на Адриан получих първата си публикация. Сега, когато него вече го няма хорър клуб „Лазарус“ му посвещава този сборник със седемнайсет страховити истории, седемнайсет писъка, с които да докаже, че в България може да се пише на нивото на западната жанрова литература.

Какво да очаквате в сборника „ПИСЪЦИ“, ли? Очаквайте неочакваното! Всеки има собствена представа за хорър жанра или с други думи – разказите на ужасите. Тази представа най-често е изградена от различни хорър филми. Но без значение какво харесвате повече: страховитата атмосфера на обладаните от призраци къщи, чудовищата, които дебнат в мрака, бруталните, кървави касапници или злото което е обладало разума на психопата, всъщност хорър жанрът е отвъд понятието „история която да те изплаши“. Хорърът е свобода на изразните средства, той позволява да накараш читателя да се погнуси, отврати, стресне, ужаси и въобще, да бръкнеш дълбоко в най-неприятните емоции на читателя, в които никой друг жанр не смее да припарва. Така че да, чувствайте се предупредени, защото „Писъци“ няма да ви пожали. Този сборник няма да ви изплаши, той ще ви ужаси, защото всеки се страхува от нещо, но се ужасява, когато страховете му оживеят.

„Писъци“ се е получил много разнообразен сборник и това е основното му качество. В него са събрани 17 абсолютно различни разказа от почти всички поджанрове на хоръра. Има психологически хорър, кървави сплатъри, диаболизъм, хорър мистерии, монстър хорър, комедиен хорър и какво ли още не. Вероятно не всеки разказ ще ви допадне еднакво, някой ще ви накъртят, някой ще ви стреснат, но повечето ще ви замислят върху общочовешките теми, които вълнуват авторите и към които убеден съм не сте безразлични.

Преди да премина към самите разкази искам да отбележа корицата, която е дело на големия художник и илюстратор Петър Станимиров – абсолютен шедьовър, без който книгата нямаше да е това, което е.

Ето какви са и субективните ми впечатления на читател и любител на жанра хорър. Ще карам по сПисък:

1. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Шарлатаниада – 5/5
Доколкото следя развитието на автора (поне в кратката проза), смело мога да заявя, че това е втория най-добър разказ, който някога е писал(„Паякът и Осата“ си остава ненадминат засега). Потърсете и други произведения от Димитър Цолов и няма да съжалявате. „Шарлатаниада“ е вдъхновен от реални личности и събития разказ, за един шарлатанин-екстрасенс(че то има ли други изобщо), който с измамите си се възползва от хорското страдание. Е, време е за възмездие….

2. ЕЛЕНА ПАВЛОВА – Хаджиконстантиновата къща – 5/5
Елена Павлова е един от най-опитните автори в клуба и сборника и това си личи от тази етно-страховита историйка за вампири(в конкретния случай – мори и мрави). Винаги се радвам на всеки успешен опит да се творят класически сюжети(без значение от жанра), които са ситуирани в нашенски сетинг. Имаме толкова музеи, гробници, къщи-музеи, и какви ли не древни места, в които витаят призраците на миналото, чиито истории някой трябва да разкаже. Ами, Елена, какво чакаш – ето ти тема за цял сборник!?

3. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Снайперистът
„Снайперистът“ е психологическа мистерия с елементи на хорър. За мен това е разказ-метафора за войната с много мистерия, екшън, и няколко страховити моменти. И тъй като е писана от Тъмната ми половина – Дамян Д. Рейнов, не е много редно да му давам оценки, че току виж се разлютил и после като се разчуруликат врабчетата…(за справка – Стивън Кинг „Тъмната половина“). За това ще кажа само, че се надявам разказът да ви хареса. Специални благодарности на Иван Атанасов, на който първи разказах идеята си за този разказ и той ме убеди да го напиша специално за сборника „ПИСЪЦИ“.

4. ДЕЛИЯН МАРИНОВ – Саможертвата на твореца – 4/5
Пътувате с БДЖ, лампите примигват при всяко подрусване, вагонът е пълен с всевъзможни типажи, кой от кой по-странни и дразнещи. Изведнъж влакът спира в нищото и не се очертава скоро да потегли…. Е, на кой не му се е случвало да попадне на тази типично нашенска идилистична ситуация? На мен поне няколко пъти. В такава атмосфера ни потапя и разказът на Делян, от там нататък нещата стават мътни и кървави…. Като за първи сериозен опит в хорър жанра, авторът се е справил повече от добре(особено от към атмосфера), аз обаче открих известна неправдоподобност в някои моменти. Като добавим и факта, че не съм голям фен на прекалено отблъскващия натурализъм, така де, аз също си имам лимит на гнусомера и тук на моменти удари сериозно тавана(сцената с тоалетната). Затова и няма да му дам най-високата оценка. Убеден съм, че феновете на канибалските слатъри ще харесат този разказ.

5. ИВАН ДИМИТРОВ – Приказка за Смъртта – 5/5
Кратък, атмосферен и хващащ за гърлото разказ. За мен той трябваше да бъде оставен за последно в сборника. Философска притча с хорър атмосфера, посветена на Адриан Лазаровски.

6. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Призраци и богове – 5/5
Много харесах този разказ. На моменти се забавлявах, на моменти се впечатлявах от обратите и оригиналния подход, който е заложил автора при развитието на иначе тривиален сюжет в хорър жанра, какъвто е „Haunting house“(обладаната от духове къща). За пореден път Александър Драганов доказва, че най-добрите му творби се получават, когато смеси митологичното фентъзи и хоръра.

7. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Полуликия – 5/5
Това е най-голяма изненада за мен в целия сборник. Първият ми сблъсък с творчеството на автора бе в сборника „Вдъхновени от Краля“, където неговият разказ бе от малкото които не ми допаднаха. Това явно се дължи на особения стил на Симеон, който тук не се различава особено, но в комбинация с интересен и този път разбираем сюжет се е получил истински изваян шедьовър на кратката проза. А и психологическия хорър си е моят жанр – така че твърдо мога да обявя „Полуликия“(направо се изприщвам като видя заглавие, което не е членувано) за моя личен фаворит в сборника.

8. СЛАВИ ГАНЕВ – Патологично обещание (и желание) – 4/5
Разказ, който е много добре написан, има заложена силна емоция в него, но някак не успя да ме грабне, още повече да ме впечатли с нещо… Абе, не е моя тип разказ, но съм уверен, че ще намери своята аудитория.

9. ИВАН АТАНАСОВ – От Санта, с любов – 5/5
Комедия и хорър рядко се съчетават добре, но Иван Атанасов явно каквото и да захване все му се получава. И този разказ не е изключение. Само си представете Стивън Кинг и Дядо Коледа събрани в един сюжет… Вече не ви ли се причете?

10. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – „Направи си сам“ – 5/5
„Направи си сам“ е единствения разказ в сборника, на който ме побиха тръпки. Толкова ярко и обстойно и най-вече майсторски е описал Сибин случващото се в романа, че няма как да не повлияе на който и да е читател. Дори съм сигурен, че много от престрашилите се да зачетат разказа, ще бъдат толкова шанати от образното въздействие, което предизвиква стилът на автора, че няма да посмеят да го дочетат. Това е тази свобода, на изразните средства, за която писах по-горе – не е за всеки вкус, но истинските ценители ще я оценят. В „Направи си сам“ ще се запознаете с един истински фен на хоръра, който постепенно се разкрива пред читателя, като пълен психопат…

11. ДОНКО НАЙДЕНОВ – Мисията в Навурската планина – 5/5
Донко Найденов ни поднася поредната си написана в стила на Лъвкрафт мистерия, която обаче е видимо осакатена в стремежа си да бъде намален обемът ѝ. Изненадващият финал в това страховито приключение в търсене на Ноевия ковчег из планините на Армения, в комбинацията с изпипаното повествование, заслужено нареждат разказа сред най интересните в сборника.

12. БРАНИМИР СЪБЕВ – Машината – 5/5
Ето така съм си представял винаги хорър литературата. Машината е точно това, което с години Стивън Кинг изграждаше в съзнанието ми за конструкция за хорър разказ. Кратък, остър и без една излишна дума. Разказ писан като по учебник за американска фантастика, на който Рей Бредбъри е бил редактор. Ако някой американски хорър автор прочете „Машината“, няма как да не завиди.

13. ИВАН ВЕЛИЧКОВ – Заразата – 5/5
Ето нещо много любопитно… Така де, няма само аз да се опитвам да пиша исторически хорър. Когато се подходи толкова пипнато и детайлно към един исторически базиран текст, няма как да не се потопи читателя напълно в атмосферата, която в случая е – мрачното средновековие по време на чумната епидемия. Структората на текста е брилятна. Повествованието се води като записки на папа Пиер Роже, появява се и персонификация на Черната смърт, абе, изобщо – поредния силен текст

14. ЯВОР ЦАНЕВ – Записване на завещанието – 5/5
Това пък е от типа хоръри, които най-много харесвам – страховити мистерии бе капчица пролята кръв. Разказ за злото, което се спотайва в хората и с което е трудно да се преборим, защото то е винаги гладно за нашите души, и винаги способно да надживее тленната ни обвивка само и само да задоволи ненаситността си. Който вече се е сблъсквал с творчеството на Явор Цанев, знае какво да очаква, но ако сте от групата, която още не имала тази чест, съм сигурен, че след като прочетете „Записване на завещанието“, ще потърсите още разкази от автора. Феноменално добър разказ.

15. КОСТА СИВОВ – Господин Джоунс – 5/5
Когато имаш комплекси с наднорменото тегло, животът никак не е розов (особено сексуалната му страна)… Може би всички сме си изградили стереотип, че шишковците са добродушковци, безобидни сладурковци и червенобузести страхливци, но Коста Сивов ще разбие на пух и прах този стереотип, като ни представя тъмната страна на комплексарите.

16. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – ВОТАН – Господарят на болката – 4/5
Много оригинална история базирана на севрноамериканската митология. Темата за отмъщението е винаги актуална и тук се разгръща в пълния си мащаб, наблягайки повече на причината за отмъщението отколкото на самият момент на възмездие. В този разказ имаме отново прекалено образно описан сексуален брутализъм (поне за моят вкус), за който не обичам да чета, но безспорно има своето местенце в тъмните кътчета на жанра на ужасите. Най-интересното в разказа идва към края, в който се появява индиански демон, но финалът ми се стори леко претупан. „Господарят на болката“ обаче забелязах, че носи духа едновременно на няколко от класиците на жанра. В него ще откриете по-малко от Стивън Кинг, от Клайв Баркър, Греъм Мастерсън, та дори и Дийн Кунц.

17. АЛЕКСАНДЪР ЦОНКОВ – Lostov – Speculo Veritatis – 5/5
Историческа хорър мистерия, която ни пренася в индустриална Америка от средата на ХІХ век. Обожавам истории вдъхновени от реални личности или събития(в случая подема на Джон Рокфелер в петролната индустрия в САЩ). История за петролния магнат, който попада на мистериозно огледало, което има способността да разкрива истината… Истината доста често не е лицеприятна, но от време на време може да бъде и плашеща. Много изпипан разказ, който слага великолепен завършек на сборника.

Плюсове:

  • Разнообразни разкази обхващащи широка палитра от поджанровете на хоръра.
  • 17 автора със 17 различни стила на писане.
  • Много обрати, изненадващи финали, кървища, екшън, мистика и въобще всичко което можете да очаквате от разказите на ужасите.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

Още ревюта за сборника можете да прочетете в: GoodreadsThe Dark CornerПияният БардSciFi.BGЦитаделатаShadowdance, Весислава СавоваLostovВалентин Попов – Вотан, Книжен Птър

 

Етикети: , , , , ,

„Мечове в космоса“ – сборник с разкази

 

„Мечове в космоса“ - сборник с разкази

 

“Мечове в космоса” е петия сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър “Цитаделата” и четвърти в колекцията “Мечове” /след Леда, Града и Морето/ Може да намерите книгата като се свържете с някой от авторите във фейсбук.

My Experience: Това ми е първи сблъсък със сборник на Клуб Цитаделата. Не съм чел предишните, с изключение на отделни разкази. Често казано идеята за смесване на фентъзи и фантастика винаги ми е била плашеща и рядко е давала добри резултати(поне според моите впечатления и представи). Оказа се, че ако историята е интересна и ако е добре написана, няма никакво значение какъв е жанра. Получил се е един много добре балансиран и разнообразен сборник – има пародия, хумор, посапокалиптична фантастика, супергерои, киберпънк, твърда филосовска фантастика и тн. Абе, всичко си има, за всеки вкус. Убеден съм, че ще намерите поне няколко разказа, които да задоволят литературните ви предпочитания. Така стана и със мен. Ето и кои са мечовете в тази космическа оръжейна.

1. Димитър Цолов – Крали Марко и три синджира роби – 4/5 (къса много остра кама)
Сборникът започва с комедийния фентъзи разказ вдъхновен от вица за Крали Марко и Дарт Вейдър, с уникално добър финал. Кратко, свежо, непретенциозно и най вече ударно, такова трябва да е началото на всеки един сборник.

2. Александър Драганов – Тримата пазители и тайната на луната – 3/5 – (многофункционално швейцарско ножче)
Александър Драганов е автор, който пише уникални хорър разкази (за справка „Вдъхновени от Краля“). Това е първият ми досег с негово произведение, което не е хорър. Не знам, може би, защото не съм запознат с предишните истории на тримата пазители(от предишните сборници), но тази история въобще не ми хареса. Когато в началото прочетох, че извънземни нападат Люлин си помислих, че ще чета пародия, ама не. БГ ърбън фентъзи, което прераства във фантастика с нашенски супергерои е твърде голяма еклектика, дори за моето въображение. А на мен така ми се чете хорър разказ от Александър Драганов. (Казах ли ви колко яки хоръри пише?) Това не е моята история, но ако сте зажаднели за нови, оригинални, при това български супергерои (стига с тия изтъркани Батман, Супермен и Спайдермен), то това ще ви стане любимия разказ в сборника.

3. Явор Цанев – Неподвластен на времето – 5/5 (магичен двуостър меч)
Явор Цанев винаги е на висота и ни представя една оригинална фантастика за Космическия вехтошар (дребен търговец на космически боклуци) и мечът Неподвластен на времето, който от името му става ясно, че има власт над пространствено времевите континиуми (или както там се казва).

4. Флориан Пекаж – Да бъде спасението – 4/5 (ръждясало нащърбено острие)
Любимият ми постапокалиптичен жанр е представен чрез този разказ на блогъра Пекаж и неговата история за оцеляващо племе в далечното бъдеще, което ще попадне на враг, който трудно ще пребори. За мен този разказ е малко недовършен, задава повече въпроси, които остават без отговор, но тъй, като съм чел и предишните разкази на Флориан, мога да кажа, че това е най-доброто, което е писал досега..

5. Донко Найденов – Холограмата на Титан – 5/5 (холограмен джедайски меч)
Една мрачна, филосовсла фантастика, която не съм очаквал от мистери/хорър автора Донко Найденов. В тази бездиалогова, ала Лъвкрафт разказана история за населяването на спътника Титан, ме впечатли силно. И макар за мен този разказ да не бе точно по темата на сборника, той го обогатява със своите по-дълбоки филосовски нотки.

6. Иван Димитров – Среща в „Храмът“ 5/5 (лека остра рапира)
Фантастична мистерия с приятни обрати, стройна структура, несподелена любов, и не на последно място, добре написана. Много ми хареса..

7. Петър Атанасов – Еван Гуру и космическият обир – 5/5 (футуристично джобно ножче тип чекийка).
Най-свежият разказ в целия сборник. Фантастика в духа на Хари Харисън. Еван Гуру е известен в цялата Галактика престъпник, който е нает от богата красавица да извърши дързък обир. Тънък, пародиен хумор, ярки образи, развити по великолепен начин, забавен сюжет, пълен с обрати, малко еротика за разкош, какво повече да иска човек от една фантастика. С интерес ще прочета и други творби на този автор.

8. Делиян Маринов – Новооткритата раса – 4/5 (тежък, средновековен, напоен с кръв меч)
Високотехнологична раса от елфи, джуджета и тролове населява космоса. Един средновековен землянин е отвлечен и миролюбивите елфи ще се опитат да запознаят човека със своя свят, своите привички и начин на живот… На човека обаче хич не му се нравят…. Идеята на този разказ е уникално добра, написан е увлекателно, а сцената, в която човекът влиза при двойка съвокупляващи се елфи е направо култова. Аз обаче не разбрах, защо космическата раса е от елфи, а не каквато и да било друга извънземна раса. Елфите просто не пасват на този жанр и не е обосновано тяхното присъствие. Мен това лично ме подразни и ми развали удоволствието от страхотното послание, което излиза на финала.

9. Станьо Желев – Галактон 3000 – 4/5 (гладиаторски меч)
Галактион 3000 е виртуална арена, сцена на кървави турнири, най-гледаното предаване във футуристичния ефир. Когато шампионът на турнира загива при трагични обстоятелства, синът му се наема със задачата да разгадае мистерията около смъртта на баща си. Динамични кървави битки, множество интересни обрати, препратки към различни клишета в жанра като Шотландски боец, Терминатор, Бягащия мъж и тн. Това е разказа с най-интересната история и най-недомисления финал. Жалко за доброто намерение.

10. Васил Мирчев – Острие в мъглата – 5/5 (финно острие изковано от качествена стомана, самурайска изработка)
Много силен разказ. История за едно момче живеещо в далечното бъдеще, което за да събере пари с които да се грижи за малкото си братче, се забърква в куб престъпления. Многопластов, емоционален, динамичен, интересен, актуален разказ, който си личи, че е внимателно и дълго мислен и писан. Поздравления!

11. Силвия Петрова – Кръвта на мораи – 3/5 (детайлно инкрустиран меч служещ повече за украшение отколкото за бой) 
За финал е оставен един великолепно написан откъс от роман(за мен това не е разказ), който започва от никъде и завършва никъде. Силвия Петрова е един от любимите ми български автори и не мога да не бъда максимално критичен към нея. Силвия е майстор на изграждането на епични светове и множество интересни образи, ако не вярвате, прочетете любимият ми „Зеницата на Смъртта“. Кратката проза обаче явно не е нейната стихия. Твърде детайлната описателност, натрупването на ненужни персонажи и тяхното развиване, и липсата на динамика, не са препоръчителни елементи в кратките истории. От „Кръвта на морай“ би излязла прилична епична сага и Силвия е писател, който може да я напише, но за целта трябва да помисли как героите и да не са толкова скучни.

Плюсове:

  • Интересни фантастични истории.
  • Разнообразна подборка на историите.
  • Пъстра палитра от поджанрове.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

Етикети: , , , ,

451 градуса по Бредбъри – сборник с разкази

28077002

 

Сборник разкази от български автори, отличени в конкурса на списание „Дракус“ 451 градуса по Бредбъри – за разказ до 4510 думи, вдъхновен от Рей Бредбъри. Сборникът съдържа 30 отличени творби и бонус разказ от Явор Цанев. За съжаление няма да откриете тази книга в големите книжарници, но пък можете да си я поръчате от издателството на dracus@abv.bg при това срещу безплатна доставка.

My Experience: До преди година Рей Бредбъри беше абсолютно непознат за мен автор. Свързвах името му единствено с твърдата фантастика на Кларк, Зелазни и т.н. автори, чиято литература заобикалях отдалеч. Тогава прочетох „451 по Фаренхайт“ Боже, колко съм бил предобеден! И продължих разбира се с разказите на Бредбъри. Е, там вече бях абсолютно отвят. Летвата е наистина висока, човека е просто корифей на късата проза. Та, замислих се, възможно ли е сборник с разкази при това от български автори да е на нивото на гениалния Бредбъри? Едва ли – отговорих си сам. Оказа се, че силно подценявам родните автори на жанрова (и не само) литература. Първо, с какво е оригинален и гениален Бредбъри? С уникален стил и изказ и с оригиналните си идеи. Ето това ще откриете в сборника „451 градуса по Бредбъри“. 2/3 от разказите са пълни с оригинални идеи, които да те накарат да се замислиш по най-различни вълнуващи всеки човек теми и 31 различни по своята уникалност стила на 31 български автори, които със сигурност ще ви накарат да дадете шанс на новата вълна автори на българска проза. Сборникът има едно основно силно качество – разнообразието на жанрове. Макар че подредбата на творбите в него да е по азбучен ред на имената на авторите, неволно или не се е получила една великолепна последователност на истории и жанрове, които сякаш преливат едни в други и няма опасност сборника да ви доскучее с еднообразие на жанрове и теми. Доста е вероятно да не ви допаднат всички разкази(както се случи със мен, но за това по-долу), особено ако не харесвате даден жанр. Това е нормално, не всеки харесва едновременно и фантастика, и реализъм, и мистерии, и хорър, и кибер-пънк, и антиутопия, и т.н. Всики тези жанрове, че и още, ще откриете в този сборник, и съм сигурен, че ще откриете своите любимци и дори ще започнете да гледате на жанровете, които не харесвате, с други очи. Защото добрата литература няма жанр. В този сборник ще намерите големи дози добра литература и Рей Бредбъри е само повода. Без значение дали познавате творчеството му или не, между тези 320 страници ще откриете своя си личен Рей Бредбъри и той ще е българин, който не се жалва по телевизиите, с бутилка в ръка, колко е окаяна писателската му съдба, не, той твори се бори за вниманието на родните читатели със своето най-силно оръжие – своя талант. А талантливи автори в България има! Не ми вярвате, ли? Ами отгърнете страниците на този сборник и ще се обедите сами. А ето какво ще откриете в него:

1.АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ МАКЕЛОВ – Август 2049  HIC SUNT DRACONES – 5/5
Много стилен разказ. Фантастика, в която бъдещето на нашата планета е доста различно от това което си представяте. Оригинален и добре написан, страхотно начало на сборника.

2.АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ – 1290 ПО ФАРЕНХАЙТ – 5/5
Много силно произведение, трибют ясно от заглавието към кое произведение. Отново антиутопия, в която забраната не са книгите а… нека остане изненада за читателите.

3. АННА ГЮРОВА – ПИСМО ДО ЪРНЕСТ – 5/5
Философска притча за смисъла на литературата и мисията на всеки писател. Един от най-добрите разкази в сборника. Отново вдъхновен от Фаренхайтовият шедьовър на Бредбъри. Жанрът е алтернативна реалност.

4. АНТОН МЕЛЯКОВ – НЕЖЕЛАНО БЯГСТВО – 5/5
Личния ми фаворит в сборника. Ето така си представям кибер-пънк фантастиката. В този разказ ще разберете какво го очаква клетото ни човечество, което все повече се пристрастява към виртуалната реалност. И как е разказан само. Уникални диалози, уникална идея, разтърсваща тема. Ако не харесвате фантастика – след този разказ, ще си промените мнението за жанра.

5. АСПАРУХ ИЛИЕВ – МУХАТА – 3/5
След четири много силни разказа следва един меко казано слабичък разкъз, поне според мен. В тази хорър мистерия с претенциозен опит за философско оригиналничене има добри идеи, но не са оригинални. Поне аз съм ги гледал на филм преди доста години. Но не това е проблема на този разказ. Проблемът е стила. Тромав, пояснителен и трудно четим. Може би след солидно пренаписване, може и да се подобри, но… едва ли. Е, това е един от малкото разкази които ме разочароваха, но пък на вас може и да ви допадне. Вкусове много.

6. БЛАГОВЕСТА КИРОВА – ПОСЛЕДНО ЛЯТО – 5/5
Отново фаренхайдска антиутопия с ключовата дума ЛЯТО. Не, лятото не е ключово за разказа, но е ключово за творчеството за Бредбъри и за това ще откриете думата „лято“ в 90% от разказите. На мен лично ми е любимия сезон, но по едно време чак взе да ми втръсва да чета все за лято. Но разказът е страхотен почти толкова силен, колкото и оригинала на Бредбъри.

7. БРАНИМИР СЪБЕВ – СУРАТ ПАЗАР – 5/5
Антиутопия и киберпънк в едно. Зашеметяваш разказ, в който сюжетът му направо си плаче за роман. Златомир Арнаудов притежава дарбата да променя живота на планетата към по-добро, което сериозно удря по политици и престъпници в световен мащаб и е без съмнение най-издирваната личност в близкото бъдеще. Обръчът около него се затяга постоянно, с тревожна бързина. Единствената му надежда да се скрие и придобие нова самоличност се намира в околностите на Истанбул, където се гуши мистериозният Пазар на лица…

8. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – КОГАТО СЕ СЪБУДИ В ДЕНЯ НА СМЪРТТА СИ – 4/5
Много силен разказ и като стил и като история, обаче има един недостатък – заглавието. Да, това заглавие ми развали цялото удоволствие от прочитането на разказа. Обичам изненадващите финали, обичам през цялото време да се чудя: „Какво се случва, а какво ще стане после?“ и накрая автора да ме изненада, като ми каже „Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед“. Всичко това го има в разказа на Валентин, обаче с това заглавие уби цялата мистерия още в зародиш. Великолепно написана мистерия с подобаващ обрат, на която не бива да четете заглавието.

9. ВАЛЕНТИНА ИГНАТОВА – БЪДЕЩЕТО Е ЗА ИЗБРАНИТЕ – 5/5
Великолепна фантастика, в която човечеството е застрашено от изчезване, затова благодарение на иновативен серум хиляди са замразени в хибернетичен сън. Наближава времето за събуждането и всичко е поверено на компютърна система. Какво може да се обърка? Едва ли ще предположите…

10. ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ – ПАМЕТ – 5/5.
Кратка мистерия, в която главния герой се събужда с амнезия, а край него лежи труп. Колкото повече се заплита мистерията, толкова по-страховита става. Обожавам такива разкази.

11. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ – ПРИНЦЪТ НА МЪРТВИТЕ – 5/5 
Както и в сборника „Вдъхновени от краля“, най-атмосферния разказ е на Владимир Ангелов. Мрачно поетично фентъзи, в което лайтмотива е „Есента“ сякаш за да разнообрази този „летен“ Бредбърски сборник.

12. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – КЛАДЕНЕЦЪТ 
Мистерия, за един особен кладенец, в който НЕЩО чака някой да отпие от кладенеца. Часът настъпва, чакането свършва. Най-сетне НЕЩОТО е на свобода и ужасът тепърва предстои.

13. ДИМИТЪР АВРАМОВ – ЕЛИКСИР – 5/5
Апокалиптична фантастика, в която пандемичен вирус унищожава бавно човечеството. Спасението е в екстракт нарече ЕЛИКСИРА. Но той е в ограничени количества. Способно ли е човечеството да се убедени около проблема или ще се поддаде на най-първичните си инстинкти? Тъй като това е един от любимите ми жанрове, няма как да не оценя този разказ. Най-силният му елемент е, че е разказан от различни гледни точки.

14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – СЛАДКО ОТ СПОМЕНИ – 5/5
Вино от глухарчета е вдъхновил не един и два разказа от този сборник. Но това е нормално, всеки от нас е имал детство, за което иска да си спомня с носталгия. Но малцина могат да го разкажат обаятелно. Димитър Цолов е един от тези разказвачи, с един бих казал нетипичен за него разказ, поне за тези които са запознати с творчеството му. Но както вече казах, за добрата литература няма жанр.

15. ДОНКО НАЙДЕНОВ – ЗАБРАНЕНАТА КЪЩА – 4/5
Момче е загубило брат си в зловещата призрачна къща отсреща. Сега е време да се изправи срещу страховете си в поредната хорър история на Донко Найденов. Приличен разказ, но потърсете другите му произведения, той има и по-добри от този.

16. ЕЛЕНА ПАВЛОВА – СТАРЧЕТО ОТ ПЪРВИЯ ЕТАЖ – 5/5
Страховит хорър с динамичен кървав сюжет и интересни типажи. Стилът му обаче не е от любимите ми (твърде ми е циничен и жаргонен и някак трудно четим за мен). Все пак съм сигурен, че ще бъде оценен от любителите на бруталистичния хорър.

17. ИВАЙЛО ИВАНОВ – ДЪЛГОТО ЛЯТО НА ТОНИ – 5/5
Още един от личните ми фаворити. Обаятелен, философски, затрогващ разказ, в който авторът си играе толкова умело с думите, че сякаш омагьосват читателя, превръщайки творбата му в истински шедьовър.

18. ИВАН АТАНАСОВ – ЕСЕННИТЕ ХОРА – 5/5
За мен това е един от най Бредбъровите разкази, или поне както аз усещам този автор. Мистерия, в която няколко момчета облечени в хелуински одежди решават да се позабавляват като предприемат дързък обир. Не всички въпроси, които задава разказа получават еднозначен отговор и мистериите в него не са дотам разплетени. Това, че всеки би могъл да си тълкува разказа по различен начин е част от неговото очарование.

19. ИВАН КОСТАДИНОВ – РОДНИНСКА СРЕЩА – 5/5
В тази великолепна хорър мистерия един фотограф ще се сблъска с кошмарно създание. Най-добрият хорър в сборника, при това е с нашенски сетинг. Според мен ако Хайтов пишеше хоръри, то те щяха да звучат като този разказ.

20. ИВАНА ВЪЛКОВИЧ и САМУИЛ ЛЯНОВ – МИГЪТ, В КОЙТО СМЕ ЗАЕДНО – 3/5
Да, пълен е с лято този разказ, но нищо Бредбърово не намерих в него. И определено не е от любимите ми жанрове. Обичам и лятото и морето, но този разказ просто не достигна до мен. Дори не мога да ви опиша за какво става дума в него.

21. МАРИАНА ВАККА – ПАТРИЦИЯ – 4/5
Двете старици, живеещи от другата страна на улицата изглеждат просто досадни, изкуфели и шумни, но всъщност никой не подозира колко са стари и на какво са способни. А ако погледнем света през техните очи, дали няма да открием и още нещо за тях?

22. МАРИЯ ВЕРГОВА – ПЕСЕНТА НА РУСАЛКИТЕ – 4/5 
Нищо на този свят не е съвършено. И най-хубавите неща имат своя недостатък – рано или късно идва техния край . Още една носталгична лятна история за една среща, за русалки, за любов и още нещо…

23. МАРТА РАДЕВА – ПЛЕСНИЦАТА – 3/5
Страхотен разказ, който обаче ми стоеше някак пришит в този сборник. Нищо Бредбърово не открих в него, като изключим споменаването на една негова книга(която можеше да бъде всяка друга). А и жанра хич не е по моя вкус. Твърде остра и назидателно социална е за мен тази история.

24. ПАВЕЛ ХРИСТОВ – ЕНЕРГИЙНА НАДПРЕВАРА – 5/5 
Този разказ рязко ни прехвърля в света на научната фантастика и Марсианските хроники на Бредбъри. И темата му е доста актуална. Колонизирания Марс и земляните влизат в надпревара за енергиен източник и никой не смята да отстъпи. Всички средства са позволени.

25. ПРЕСЛАВА КИРОВА – НА ДИВАНА – 1/5 
Това е от разказите, които въобще не ми хареса. Не го разбрах. За това и няма повече да го коментирам.

26. СТЕФАН ГЕОРГИЕВ – ГЛАВАТА НА ПИЛОТА – 5/5
Фантастика в която пилот на космически кораб е отвлечен от пирати, обезглавен а главата му е закотвена като бордови компютър за управление. Опитите му да си отмъсти или да се освободи от своето робство ще се окажат кауза пердута. Един от малкото разкази в сборника в който се прокрадва и някакъв особен и специфичен хумор..

27. СТЕФАН КРЪСТЕВ – ОТ ГРЕХА РОДЕНИ – 5/5
Може ли библейската а притча за Адам и Ева да бъде разказана като фантастика. Може, особено ако излезе от поетичното, философско перо на Стефан Кръстев. Поредният много силен разказ, който дообогатява пъстрата палитра от разнообразни жанрови истории на този сборник  

28. СТЕФАН Д. СТЕФАНОВ – НАЙ-КРАСИВАТА – 5/5
Не може да мине сборника и без малко психологическа психарийка. Това е историята за една младежка любов към най-красивото момиче на света. Любовта може да те подтикне към интересни действия в стремежа си да я запазиш само за себе си. Хареса ми финала на този разказ.

29. ТЕО БУКОВСКИ – КЛАДЕНЕЦЪТ, ДЪГАТА, АПЕНДИЦИТЪТ, ВЪОБРАЖЕНИЕТО, ШАПКАТА И ВСИЧКИТЕ 451 НЕЩА ОТ ЖИВОТА – 5/5
Емоция. Пълна и безпощадна – това усетих. Този разказ не може да ви остави бездушни след като го прочетете. Цяла амалгама от човешки емоции са събрани в тази история, напомняща ми филма с Робин Уилямс „Пач Адамс“. Гениален, прочувствен, шедьовър… Каквото и да напиша още ще е малко.

30. ЯНА КАЛЧЕВА – ЕМОТОНА – 5/5
Преди финалната права отново имаме рязък скок в жанровете с тази киберпънк антиутопия, в която роботите неусетно ни завземат. Но ще открие ли някой слабото им място…

31. ЯВОР ЦАНЕВ – КРАЙ ДЪРВОТО НА ВСИ СВЕТИИ – 5/5
За финал Явор Цанев е забъркал един от своите поетични шедьоври. Много силен разказ продължение на култовата творба на Бредбъри за групата момчета и тяхното приключение на празника Хелуин, но този път момчетата са пораснали… Единствения недостатък тук, може би е, че за да разберете и оцените подобаващо разказа, трябва да сте чели оригинала, но може и да греша.

Плюсове:

  • Повечето от разказите имат много интересни и оригинални идеи.
  • Написани са с много завладяващ и разнообразен стил.
  • Богата палитра от жанрове, теми и идеи.

Минуси:

  • Едва ли ще харесате еднакво всички 31 разказа, но пък минимум в половината ще се влюбите.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , ,

„Home, sweet home!“ от Явор Цанев

Явор Цанев - „Home, sweet home!“

Това е сборник с разкази на русенският писател и издател Явор Цанев, които можете да си поръчате от издателство GAIANA book&art studio, като изпратите заявка на gaiana@abv.bg  или dracus@abv.bg. Сборникът е номер 6 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“

Анотация: Двадесет и два фантастични и фентъзи разказа, които ще Ви разходят из далечни светове или ще доведат тук, при нас, странни същества.
Минало, настояще, бъдеще и безвремие се сбират, за да разкрият приказни митове, забавни случки и кошмари, сънища и невероятни истории.
Част от разказите са заемали челни места в различни конкурси.

My Experience: Много ми беше трудно да напиша това ревю, по ред причини. Първо реших да пиша за всеки разказ по отделно, но се получи нещо от рода – „ИМЕТО НА РАЗКАЗА“ – 5/5 Великолепен разказ, „ИМЕТО НА РАЗКАЗА“ – 5/5 уникален разказ, „ИМЕТО НА РАЗКАЗА“ – 5/5 страхотен разказ и тн. Въобще свършиха ми епитетите, а те са еднакви за всички разкази. Да разказвам сюжети на разкази от по две три страници е просто безсмислено. Затова ако трябва да обобщя: Всички разкази са великолепни, уникални, изненадващи, пълни с обрати, с щипка хумор, щипа хорър, много въображение и огромна доза фантастика на световно ниво. И понеже ми писна да пиша само суперлативи за Явор Цанев и неговите произведения, защото все трябва да има някакви недостатъци, запретнах ръкави и препрочетох сборника два пъти, с цел да намеря, слабо звено, (излишни моменти, липсващи моменти, неоправдани обрати, редакторски и коректорски грешки, абе какъвто и да е недостатък). Ами не намерих. Тогава си спомних първата ми реакция, когато Явор представи сборника си на Букгакона в Паталеница преди два месеца. Първата  ми реакция беше WTF е това заглавие „Home, sweet home!“. Свършиха ли се българските заглавия? Аз лично бих се замислил преди да си купя книга на български автор със заглавие на английски. Затова отидох тогава при Явор и го попитах в прав текст – „Защо избра такова заглавия?“ Той ми отговори, че така се казва единият от разказите, харесвало му заглавието – затова. След като прочетох сборника осъзнах как това е най-подходящото заглавие, което да обобщи своето съдържание. Докато четях „Home, sweet home!“ се чувствах уютно, като у дома си. Без значение дали автора ме пренасяше на друга планета или в друг фентъзи свят, аз се чувствах на мястото си, място в което ми е приятно, удобно и не ми се иска да напускам. Защото именно това е голямото майсторство на Явор Цанев, той не само умее да пише като Бредбъри и Шекли, той умее да кара читателя да се почувства у дома си. Така че който иска да се опитва да търси кусури на творчеството на Явор Цанев, да заповяда. Аз не успях да намеря.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.
  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.
  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , , , , , , ,

„Слънчогледите“ от Явор Цанев

Явор Цанев - Слънчогледите

Това е сборник с разкази на русенският писател и издател Явор Цанев, които можете да си поръчате от издателство GAIANA book&art studio, като изпратите заявка на gaiana@abv.bg  или dracus@abv.bg.

Анотация: Двадесет разказа от Явор Цанев, от весел хорър и фантастика, до настръхващи и почти възможни истории… Дали някои от тях вече не са се случвали? Дали няма да се случат съвсем скоро? Или историите са измислени само за да забавляват читателите? Това ще прецените Вие, а ако сте чели „Страннопремницата“ и „Вино за мъртвите“, вероятно знаете какво да очаквате…
И все пак…
Слънчогледово поле с особени растения, тъгуващ енергиен вампир, похотливо видеонаблюдение в малък бар, един доста опасен бизнес…
Кои са комарджиите на мисълта, какво прави един ключ за никъде, на какво е способна обвинена за вещица, какво се случва на магистралата…
Какви могат да са зимните тревоги, колко хуманен може да е един затвор, каква е истинската вампирска усмивка…
Кой е задрямал за малко, какво е да се случи нещо пред очите ти, докъде може да развие уменията си нинджата, какъв е човекът, който яде мусака всеки ден…
Колко може да е тайнствен един склад и колко претъпкан един пункт за желязо?
Забавлявайте се с шефа, мозъка и пистолета, с новините по радиото сутрин, с нечетящата хорър книжарка…

My Experience: Докато пътувах с влака (любимото ми време за четене) Пловдив – Варна, бях подхванал „Възвишение“-то на Милен Русков. След около час четене реших да си почина от комитските неволи на Русковите герои като прочета един разказ от „Слънчогледите“. Първият разказ ми хареса, но някак ме остави гладен за още. Е, казах си, хайде ще прочета и следващия. Докато се усетя погълнах целия сборник. Почуствах се като хлапе, което не е близвало сладко от месеци и на което изведнъж са му дали цяла торта, от която да си опита едно парче. Само дето, след като излапах слънчогледовата торта на Явор, не ми накърти, както обикновено става при преяждането със сладко, ами освирепях от глад. Глад за още разкази от чудната сладкарничка на издателство „Гаяна“. Преди да подхвана сборника имах леки притеснения, дали Явор ще успее да поддържа нивото от силни разкази след „Странноприемницата“ и особено силния „Вино за мъртвите“. Оказа се е притесненията ми са били напълно неоснователни. Сборникът е като пита със слънчоглед. От една страна всеки разказ в нея е индивидуален и различен, както са различни семките в слънчогледовата пита, но от друга всички те си приличат по това, че имат дъх на добра българска проза, каквато умеят да отглеждат малцина български писатели. Всеки разказ се топи като мед в устата и искаш още и още… Но стига приказки, че ме чака новият гурме сладкиш (топъл топъл) с марката Явор Цанев – „Home, sweet home!“, а в края на годината се задава и дебел пай с дъх на Бредбъри…ммм (тук ми текат лигите)… А вие бързо идете на страницата на сладкарница Гаяна да заредите хладилника (книжния рафт) с нещо сладко (българско и качествено)! Там готвачите са все Master Chef, гарантирам.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.
  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.
  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , , , ,

„Вино за мъртвите“ от Явор Цанев

Явор Цанев - Вино за мъртвите

Това е сборник с разкази на русенският писател и издател Явор Цанев, които можете да си поръчате от издателство GAIANA book&art studio, като изпратите заявка на gaiana@abv.bg  или dracus@abv.bg.

Анотация: Един клошар се е запътил в зимната нощ към гробището, един гарван със счупено крило подскача по замръзналите буци пръст, един космически кораб се разбива през 1943-та, едно дърво дава плод дванадесет пъти в годината…
Един кладенец лекува, едно колело е тайната на двама старци, един понтон се поклаща във водата, един каубой пресича града, блед младеж залага на „тука има-тука няма”…
Една ръждива тенджера къкри на огъня, една китара е зад витрината на заложна къща, историята на едно такси звучи като реквием, едно цигане мечтае да го дават по телевизията…
И още:
Един човек за първи път прави ракия, едно момиче брои пари всяка вечер, един барман черпи, докато си спомните кой е, мрачен художник продава картините си на площада, а понякога хората дават обет…
И още:
Една катеричка краде лешници, един мъж наричат „Тихия”, един метроном магично трака, един влак се носи в нощта, едно предложение, на което може да се откаже…
И още:
Една стара къща ще се събори, за да се построи нова, по-здрава от нея, един котак чака стопанина си, хартиени фенери се издигат всяка вечер в небето, а в безлюдно селце идва посетител…

My Experience: След „Странноприемницата“ си мислех, че знам какво да очаквам от този сборник, но в него Явор Цанев е събрал съвсем различни като стил и жанр разкази и успя да ме изненада и то много приятно. Много ми е трудно да опиша емоциите които изпитах при четенето на тези кратки шедьоври, защото Явор не просто разказва едни обикновени истории, а дърпа тънките струни на емоциите на своите читатели. Във всеки негов разказ се вълнувах и то всеки път по различен начин. Не се сещам за други книги, които така да са ме вълнували. Ето защо харесах всичките му разкази: „Вино за мъртвите“, заради това че ни показва колко сме различни ние хората, но всеки има своя уникална болка и съдба. „Кладенецът“, заради неугасващата надежда която носим в себе си и меркантилите, които винаги ще я използват за своя облага. „Мертономът“ заради уникалната си метафора. „Дървото“, защото ме пренесе в едно любимо мое място. „Да попаднеш на разум“, защото ни показва колко сме сгрешени като ген. „Котакът“, защото е влязъл толкова добре в котешката психология. „Цигането“, „Стреляй пръв“, „Кучето на клошаря“, заради това, че ни показват другия, различния, от който все отвръщаме поглед. и т.н няма да изброявам всички, просто трябва да ги прочетете. Докато в „Странноприемницата“ си личеше как Явор е бил повлиян от творчеството на редица автори като Робърт Шекли, Стивън Кинг, Едгар Алън По, Рей Бредбъри, в този сборник откривам съвсем други автори и то нашенски. Магичният реализъм на Хайтов, чишитите герои на Радичков, одухотворените животни на Емилиян Станев и умелото извеждане на българския нрав, на Йовков и Елин Пелин. Всички тези косвени асоциации с нашите класици ми навя носталгичен блян по умиращата българска литература. Само че Явор Цанев явно е от хората, които ще продължават да я държат жива. За финал, ще споделя опасенията си, че след високата летва на „Вино за мъртвите“, съм силно притеснен дали нивото ще се запази и в следващите му сборници.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.
  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.
  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , , ,

„Странноприемницата“ от Явор Цанев

явор цанев - странноприемницата

Това е сборник с разкази на русенският писател и издател Явор Цанев, които можете да си поръчате от издателство GAIANA book&art studio, като изпратите заявка на gaiana@abv.bg  или dracus@abv.bg.

Анотация: Добре дошли в Странноприемницата!
Седнете на грубо скованите дървени маси и отпийте от глинените халби. Чуйте историите за Ясновидката и Спящата красавица, Крилете на бурята, Стареца Ной, Сърцето… Заслушайте се в шума на вятъра в комина, разберете от какво се бои таласъмът, как се превзема планета и какво се случва, когато водата реши да спре и да си почине…
Влезте в тунела, който Избраникът копае към преизподнята, вижте какво се случва, когато се разпуква пашкулът, излезте на арената с Войните на изкуството и замръзнете в Часа на мъртвата неподвижност. Какво ще стане ако Земята е толкова пренаселена, че хората са принудени да станат двуизмерни? Какво искат боговете? За какво мечтае Ловецът на бисери? Как се поглежда към страха и кога човек крещи „Блъскай ме!”?
Залепете по детски носле на прозореца и гледайте снежинките в мрака, вижте какво може да стори една мълния и разберете какво тревожи Тъкача на мечти…

My Experience: В този сборник Явор Цанев е събрал някои от по-ранните си произведения, от времето когато е експериментирал в различно жанрове и стилове. По тази причина разказите са коренно различни и по жанр и по стил и правят сборника изключително разнообразен. Личи си че Явор е повлиян от творчеството на редица автори. В някои разкази открих саркастичната утопичност на Робърт Шекли, в други – умелото изграждане на смразяващия кръвта разказ на Стивън Кинг, в трети – поетичността на Едгар Алун По, но във всички присъстват хуманните философски послания ала Рей Бредбъри. Умешвайки всички тези стилове Явор е успял да си изгради свой уникален стил, който няма еквивалент, поне в българската литература. В сборника буквално няма слаб разказ, но личният ми фаворит е „Войните на изкуството“. иначе сред тези които ме грабнаха най-много са: „Крилете на бурята“, „Сърцето“, „Таласъмът на таласъма“, „Часът на мъртвата неподвижност“, „Спомен от детството“, „Когато боговете поискат“, „Погледни към страха“ и др. С разнообразие на жанрове като, хорър, фентъзи, антиутопия, космическа опера, фантастика и римейк на приказка, всеки читател ще остане доволен. Вземете си „Странноприемницата“ от Явор Цанев и се пригответе да бъдете разтърсени, изплашени, разсмени, покъртени, натъжени, замислени и накрая убедени, че има надежда за българската литература.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.
  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.
  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , , , ,