RSS

„Разбойници“ – сборник с разкази

„Разбойници“ - сборник с разкази

 

„Разбойници“ е американска фентъзи антология чиито съставител е Джордж Р. Р. Мартин. Сборникът е носител на награда Локус за 2015 г.

Резюме: Лоши момчета и момичета. Негодяи, мошеници, измамници, нехранимайковци, крадци, изменници и вагабонти. Хитреци, съблазнители, изкусители, използвачи, фалшификатори, позьори, авантюристи… негодници. Те са познати с много имена и се появяват отново и отново във всякакви истории, във всички литературни жанрове, в митове и легенди от всички краища на света. Те са децата на Локи от скандинавските саги и братята на Койота от индианските приказки. Понякога са герои, друг път – злодеи. Но най-често са нещо по средата, в различни нюанси на сивото. А то, както знаем е много по-интересно от черното или бялото. В тази книга ще намерите 21 оригинални истории. Жанровете се преплитат и са много различни – фентъзи, фантастика, трилър, хумор и криминале. Самият Джордж Мартин предлага чисто нова история от света на „Песен за огън и лед”, в която разказва за един от най-големите разбойници в историята на Вестерос. В антологията участват още Джилиан Флин, Джо Абъркромби, Нийл Геймън, Кери Вон, Патрик Ротфус, Скот Линч, Чери Прийст, Гарт Никс и Кони Уилис, както и други майстори на перото.

Предполагаме, че някои от разказите са написани от любимите ви автори; други са от писатели, за които (все още) не сте чували. Надяваме се, че докато стигнете до края на „Разбойници“, някои от последните ще са се превърнали в някои от първите. Със сигурност ще се забавлявате, но внимавайте. На героите в „Разбойници” не бива да се вярва твърде много.

My Experience: Тази разбойническа антология бе подаръка ми за Нова година. Отне ми половин година да я прочета, но пък аз не бързах особено. Такива литературни бижута са истинска рядкост и предпочетох да му се насладя бавно и на малки хапки. Повечето разкази са си с размерите на новели и прочитането на всеки един от тях си беше почти същото, като потапянето в сюжета на някой роман. Толкова много различни светове, толкова талантливи автори и пъстра амалгама от жанрове от класическо и немагично фентъзи, до ърбън фентъзи, футуристична фантастика и криминални трилъри. Мартин е събрал великолепна подборка от произведения, като самият той със своята сапунена хроника дори бледнее пред повечето от разказите. „Разбойници“ е книга която заслужава да краси библиотеката на всеки фен на качествената жанрова литература. Ето и какво съдържа антологията.

1. Джо Абъркромби – На никого не му е лесно – 5/5
Сборникът стартира ударно с този динамичен фентъзи трилър, който ни отвежда дълбоко сред мръсните, вонящи, мелодични, подобни на лабиринт улици на Сипани, представяйки ни една смъртоносна битка на „Пусни, пусни кърпичка“. Всички които са чели останалите произведения на Абъркромби, знаят какво да очакват от тази кратка история, която се развива в света, който авторът е създал. За тези които не са чели – със сигурност ще посегнат отново към този автор (За мен е по-добър от Мартин в много отношения). А героите са от култов по-култов, някои дори познати от романите му.

2. Джилиан Флин – Какво работиш – 5/5
Криминална мистерия с множество обрати, интересен стил и оригинална история, която ни показва, е колкото и да е хубаво човек да има професионални амбиции, понякога кариерата ни води в много опасни територии. Определено ми допадна тази непозната за мен авторка.

3. Матю Хюз – „Странноприемницата на седемте благословии“ – 4/5
За един изпаднал крадец с няколко монети в кесията си, който бяга през пълната с опасности гора, да намери скъпоценен магически предмет може да се окаже най-големият удар в живота му. Или пък не! Този типично фентъзи разказ изобилстващ от магии, полухора и богове е увлекателно написан и ще се хареса на твърдите фенове на жанра. Е, на мен нещо не ми достигна, но не мога да преценя какво…..

4. Джо Р. Лансдейл – „Пукната чаша“ – 4/5
Следва челен сблъсък с типично американска кримка, пълен с шантави детективи, хумористични моменти и разплитаща се загадка.

5. Майкъл Суонуик – „Тони Фустанели“ – 5/5
В тази новела Суонуик отвежда двамата измамници Джарджър и Сърплър в един сюрреалистичен постутопичен Ню Орлинс, населен с мастодонти пигмеи, морски змейове, зомбита, където двамата научават, че да правиш пари може да е лесно, но да ги запазиш – заедно с живота си, може да се окаже много трудно. Щуро комедийно ърбън фентъзи, пълно със симпатични персонажи, което ми напълни душата

6. Дейвид Бол – „Доказан произход“ – 5/5
Любимият ми жанр – историческа мистерия с елементи на трилър. Този разказ държи вниманието от първата до последната страница. Невероятно детайлно пипнат разказ. Обожавам автори при които личи че са правили солидно проучване при писането на произведенията си. Безспорно това е един от най-добрите разкази в сборника. Историята проследява една картина на Караваджо, която постоянно сменя собственика си….

7. Кери Вон – „Опасно ретро“ – 5/5
Дори разбойниците имат нужда от място, където да изпият по едно две и да се отпуснат – като клуб „Синя луна“. Но на такова място, човек винаги трябва да си пази гърба, дори самият той да е разбойник. Стилно ърбън фентъзи с малко магия, много екшън и приятна атмосфера.

8. Скот Линч – „Една година и един ден в Терадан“ – 5/5
Двама застаряващи крадци попадат в един обсаден от магьосници град, който е бомбандиран от смъртоносни вълшебства, които валят като дъжд от небето. Крадците са наети от единия от магьосниците да откраднат една улица… Намесата в този конфликт може да им струва живота или да сложи край на войната. Това ърбан фентъзи носи потенциала да се разгърне в роман, при това бестселър. Не е точно от любимият ми стил фентъзита, но имаше хумор, готини герои, шантав сюжет и определено ми хареса.

9. Брадли Дентън – „Откраднатата музика“ – 2/5
Съвременна проза с опит за малко трилър. Един от малкото разкази които не харесах. Историята ми беше лишена от смисъл и въображение, меко казано не ми беше интересна. Ученици от училищен духов оркестър се забъркват с трафик на инструменти. Абе, скука….

10. Чери Прийст – „Дяволски метал“ – 4/5
В една стара мина живее нещо, което отнема човешки животи и за да бъде победено, си трябва добрата стара молитва и библия. Какво ще е един разбойнически сборник, ако няма един хорър разказ? Приятно разнообразява антологията, но не е нещо кой знае какво.

11. Даниел Ейбрахам – „Смисълът на любовта“ – 3/5
макар да не съм чел още Ейбрахам, стила тук ми допадна, но не и света му. Историята ми беше скучна и дори ми е трудно да я преразкажа. Не очаквах да се разочаровам точно от този автор, но….

12. Пол Корнел – „По-добър начин да умреш“ – 3/5
Шпионски трилър в алтернативна фантастика, в което един шпионин води борба на живот и смърт с противник, който е точно толкова умен и опасен, колкото самият него – защото е самият той. Не е моят жанр определено.

13. Стивън Сейлър – „Среща със злото в Тир“ – 5/5
Стигаме до най-добрият разказ в сборника (поне според мен). Историческо приключенско фентъзи със забавна история, много приятни персонажи и леко заплетен сюжет. Младият римлянин Гордият и стария гръцки поет Антипатер пристигат в Тир за да разследват историята на легендарните разбойници Фафърд и Сивия Мишелов. Там ще се опитат да сключат сделка с цел да се сдобият с Книгите на тайната мъдрост и ще опитат от серума на невидимостта.

14. Гарт Никс – „Товар от слонова кост“ – 5/5
Написан с много въображение хумористичен фентъзи разказ за двама пишман крадци, които проникват в богатия на капани дом, принадлежащ на богаташ-скъперник.

15. Уолтър Джон Уилямс – „Диаманти от текила“ – 5/5
Поредния диамант в антологията е заплетена кримка с посредствен актьор за главен герой и мистериозно убийство по време на снимките на глуповат блокбастър. Прекрасен, разтоварващ разказ

16. Филис Айзенстайн – „Керван за никъде“ – 2/5
Менестралът Аларик потегля заедно с еди керван към сърцето на безбрежната пустиня… Останалото са скучни описания, нулево действие и повтарящо се действие… Да не забравя и леко патетичния изказ. Не ми хареса определено.

17. Лайза Татъл – „Любопитният случай с мъртвите съпруги“ – 5/5
В тази великолепна детективска история млада благовъзпитана дама влиза в неочакваната роля на Уотсън, за да помогне на ексцентричен вариант на Шерлок Холмс през деветнайсти век, да разкрие загадката на една жена, която е едновременно жива и мъртва, изчезнала и не. Доста мистика, и малко дидактизъм – идеалната комбинация.

18. Нийл Геймън – „Как маркизът си върна любимото палто“ – 4/5
В поредната си симпатична история Гаймън ни пренася дълбоко в сюрреалистичния свят на Долен Лондон, познат от романа „Никога, никъде, никой“. Приключението на Маркиз дьо Карабас доказва, че понякога дрехите правят човека – съвсем буквално. Не съм чел романа на Геймън и може би за това не успях да вникна много в самата история.

19. Кони Уилис – „Специална премиера“ – 5/5
Шедьовър!!!! Истински трибют към седмото изкуство!!! В този футуристичен разказ се прехвърляме в един утопичен на пръв поглед свят от близкото бъдеще и един от многобройните кинокомплекси които се грижат за забавлението на вманиачените киномани. Постепенни се оказва, че утопията е доста илюзорна…. Много актуален разказ, който няколко пъти препрочетох с удоволствие.

20. Патрик Ротфус – „Дървото на мълнията“ – 4/5
За феновете на „Хрониките на Кралеубиеца“ Ротфус е подготвил една фентъзи история за един от героите на поредицата – Баст.

21. Джордж Р. Р. Мартин – „Принцът разбойник или братът на краля“ – 5/5
За финал самият Джордж Мартин ни представя една от поредните си истории от света на „Песен за огън и лед“. За запознатите с поредицата, може би ще се стори интересна. За останалите вероятно ще се стори като зле скалъпена турска сапунка

Плюсове:

  • Разнообразни разкази обхващащи широка палитра от поджанровете на фентъзито и трилъра.
  • 21 автора със 21 различни стила на писане.
  • Много обрати, изненадващи финали и интересни сюжети..

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , ,

My Fantasy Experience

За презентацията е нужен JavaScript.

 
Вашият коментар

Публикувано от на юни 2, 2016 в Фентъзи книги

 

Етикети: ,

„Страшни сънища за продан“ т.1 от Стивън Кинг

 

„Страшни сънища за продан“ т.1 от Стивън Кинг

„Страшни сънища за продан“ е сборник с разкази от Стивън Кинг, който в България е издаден в два тома.

My Experience: Пореден много силен сборник от Краля на хоръра. Има няколко феноменално добри разказа и няколко пълнежа, които меко казано не ми допаднаха. Хубавото е, че осезаемо основна тема в сборника е темата за смъртта. Такива разкази с удоволствие чета, а Кинг има много какво да разкаже по въпроса. Преди да премина към впечатленията от самия сборник, ми се ще да коментирам това което са свършили от Плеада за издаването на този сборник, за което доста се изписа и те първа съм сигурен, че ще продължава да се шуми. Корицата е меко казано грозна и недоизпипана, но картинката донякъде отговаря на съдържанието. Разделянето на два тома е довело до това, че няколко по-слаби разказа, които по принцип са в средата, сега са за финал на сборника. Личи си също, че преводите са правени от различни преводачи(някои са доста слаби). За финансовото оскъпяване пък въобще няма да коментирам… Не на последно място съм силно впечатлен от раздела „Няколко думи от автора“ (който е така характерен за неговите книги). Тук, преди всеки разказ, Кинг споделя по няколко думи от кухнята на създаването на всяко произведение. С огромно удоволствие четях тези мини предговори и смея да твърдя, че се вдъхнових доволно. Ето и впечатленията ми от разказите.
1. „Миля 81“ – 5/5 – Близо до крайпътна бензиностанция на магистралата се появява мръсен форд комби, който започва да… яде хора. Да, сборникът започва с класически Кинг с дъх на „Кристин“. Мистериозна кола-чудовище преследва случайни жертви… Чичо Стивън си ги може тези работи.
2. „Превъзходна хармония“ – 5/5
Тематично много ми допадна този разказ. Темата за неочакваната смърт ми е любима, така че се насладих на произведението, въпреки прекаляването със сегашно историческо време. 
3. „Батман и Робин влизат в свада“ – 4/5
 Една тъжна история за болен баща и неговият син, които се забъркват в ненужна кавга на пътя. Ей така от нищото стават белите. Разказът има и солидна дълбочина, но и няколко излишни моменти, които ми нарушиха общия баланс.
4. „Дюната“ – 5/5 –
доста метафоричен разказ, според мен (мирише на „Старецът и морето“). През целия си живот един човек, всеки ден ходи с каяк до едно островче в търсене на… Сега животът му е към своя заник и трябва да си намери заместник.
5. „Лошото момченце“ – 5/5 –
Феноменален, великолепен, един от най-добрите разкази, които Кинг някога е писал. Затворник е осъден за убийството на малко момче. Всичко е ясно, доказателствата са железни, но адвокатът му мисли, че има нещо повече зад тази история… Най-добрата персонификация на злото в творчеството на Краля на хоръра, при все, че той има не една книга по темата. Явно не случайно ИК Плеада решиха да сложат на корицата лошото момченце от тази история (друг е въпроса за самото изпълнение)
6. „Смърт“ – 4/5 –
криминален разказ с поне за мен изненадващ финал. Хареса ми.
7. „Църквата от кости“ – 1/5 – 
Стивън Кинг е написал поема. Може и при превода да се е загубила магията, или просто проблема е в моите възприятия, но дори не успях да дочета това произведение.
8. „Морал“ – 3/5 
Разказ, в който Кинг описва до някъде личните си терзания и проблеми от годините, когато е ставал писател. Не бях настроен за този разказ и за това не мога да го оценя подобаващо. Разказва се за младо семейство с финансови проблеми, което трябва да реши дали да даде шанс на писателските амбиции на мъжа. 
9. „Живот след смъртта“ – 5/5 – 
Заглавието много добре обрисува темата иначе подхода и идеята са много оригинални. Шедьовър!
10. „Херман Уок още е жив“ – 3/5
Този разказ вървеше много бавно и объркано, с ненужни пълнежи, увъртания. Превода е ужасен, от което съвсем не се улеснява четенето. Точно мислех вече да го зарежа и дойде размазващият финал, който малко оправи впечатлението.
11. „Болната“ – 5/5 –
Ето такива разкази ме вълнуват, такива обичам да чета и… пиша. Темата за Смъртта разнищена по великолепен начин. Много, много, ама много силен разказ.
12. „Томи“ – 2/5
 – Разказът не ми хареса, не беше въобще в стила на Кинг. Все едно четях нахвърляни на салфетка мисли на човек, който е загубил свой приятел. Томи е хипар умрял от левкимия. Приятелите му се събират за погребение, и започват да подхвърлят изречения какъв човек е бил Тони… и това е. Почва от никъде и свършва никъде. Иначе е поредния разказ, който разглежда темата за смъртта. 
 

Стилът на автора: Натуралистичен, увлекателен, брутален и на места доста оригинален стил. Стивън Кинг е просто невероятен разказвач. 

Плюсове:

  • Разнообразни хорър истории.
  • Увлекателен стил на разказване.
  • Много обрати.

Минуси:

  • Има няколко стилови експеримента, които не ми се понравиха.
  • Оформлението.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
Вашият коментар

Публикувано от на юни 2, 2016 в Стивън Кинг

 

Етикети: , , ,

„Писъци“ – сборник с разкази

 

Screams

Това е дебютния сборник на новосформирания клуб на писателите на хорър „Лазарус“. Сборникът е номер 13 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“ на издателство Гаяна. Тази книга не се разпространява по книжарниците, така че не я търсете там. Можете да си поръчате сборника, като се свържете с някой от авторите или с мен. Можете да си поръчате сборника и като ми пишете на dodoart@abv.bg

My Experience: На 4 май 2016г излезе първия сборник с разкази на Horror Writers Club „LAZARUS“. Датата не е случайна. На този ден патронът на клуба Адриан Лазаровси щеше да навърши 40 години. Адриан беше писател, журналист и преводач (най-добрите преводи на Стивън Кинг и Лъвкрафт са негово дело) Аз нямах честа да го познавам лично, но той се оказа един от виновниците да продължавам да се занимавам с писане. Преди време той беше част от жури на творби вдъхновени от творчеството на Стивън Кинг и моят разказ „Пишещата машина“ влезе в антологията „Вдъхновени от Краля“. Така благодарение на Адриан получих първата си публикация. Сега, когато него вече го няма хорър клуб „Лазарус“ му посвещава този сборник със седемнайсет страховити истории, седемнайсет писъка, с които да докаже, че в България може да се пише на нивото на западната жанрова литература.

Какво да очаквате в сборника „ПИСЪЦИ“, ли? Очаквайте неочакваното! Всеки има собствена представа за хорър жанра или с други думи – разказите на ужасите. Тази представа най-често е изградена от различни хорър филми. Но без значение какво харесвате повече: страховитата атмосфера на обладаните от призраци къщи, чудовищата, които дебнат в мрака, бруталните, кървави касапници или злото което е обладало разума на психопата, всъщност хорър жанрът е отвъд понятието „история която да те изплаши“. Хорърът е свобода на изразните средства, той позволява да накараш читателя да се погнуси, отврати, стресне, ужаси и въобще, да бръкнеш дълбоко в най-неприятните емоции на читателя, в които никой друг жанр не смее да припарва. Така че да, чувствайте се предупредени, защото „Писъци“ няма да ви пожали. Този сборник няма да ви изплаши, той ще ви ужаси, защото всеки се страхува от нещо, но се ужасява, когато страховете му оживеят.

„Писъци“ се е получил много разнообразен сборник и това е основното му качество. В него са събрани 17 абсолютно различни разказа от почти всички поджанрове на хоръра. Има психологически хорър, кървави сплатъри, диаболизъм, хорър мистерии, монстър хорър, комедиен хорър и какво ли още не. Вероятно не всеки разказ ще ви допадне еднакво, някой ще ви накъртят, някой ще ви стреснат, но повечето ще ви замислят върху общочовешките теми, които вълнуват авторите и към които убеден съм не сте безразлични.

Преди да премина към самите разкази искам да отбележа корицата, която е дело на големия художник и илюстратор Петър Станимиров – абсолютен шедьовър, без който книгата нямаше да е това, което е.

Ето какви са и субективните ми впечатления на читател и любител на жанра хорър. Ще карам по сПисък:

1. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Шарлатаниада – 5/5
Доколкото следя развитието на автора (поне в кратката проза), смело мога да заявя, че това е втория най-добър разказ, който някога е писал(„Паякът и Осата“ си остава ненадминат засега). Потърсете и други произведения от Димитър Цолов и няма да съжалявате. „Шарлатаниада“ е вдъхновен от реални личности и събития разказ, за един шарлатанин-екстрасенс(че то има ли други изобщо), който с измамите си се възползва от хорското страдание. Е, време е за възмездие….

2. ЕЛЕНА ПАВЛОВА – Хаджиконстантиновата къща – 5/5
Елена Павлова е един от най-опитните автори в клуба и сборника и това си личи от тази етно-страховита историйка за вампири(в конкретния случай – мори и мрави). Винаги се радвам на всеки успешен опит да се творят класически сюжети(без значение от жанра), които са ситуирани в нашенски сетинг. Имаме толкова музеи, гробници, къщи-музеи, и какви ли не древни места, в които витаят призраците на миналото, чиито истории някой трябва да разкаже. Ами, Елена, какво чакаш – ето ти тема за цял сборник!?

3. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Снайперистът
„Снайперистът“ е психологическа мистерия с елементи на хорър. За мен това е разказ-метафора за войната с много мистерия, екшън, и няколко страховити моменти. И тъй като е писана от Тъмната ми половина – Дамян Д. Рейнов, не е много редно да му давам оценки, че току виж се разлютил и после като се разчуруликат врабчетата…(за справка – Стивън Кинг „Тъмната половина“). За това ще кажа само, че се надявам разказът да ви хареса. Специални благодарности на Иван Атанасов, на който първи разказах идеята си за този разказ и той ме убеди да го напиша специално за сборника „ПИСЪЦИ“.

4. ДЕЛИЯН МАРИНОВ – Саможертвата на твореца – 4/5
Пътувате с БДЖ, лампите примигват при всяко подрусване, вагонът е пълен с всевъзможни типажи, кой от кой по-странни и дразнещи. Изведнъж влакът спира в нищото и не се очертава скоро да потегли…. Е, на кой не му се е случвало да попадне на тази типично нашенска идилистична ситуация? На мен поне няколко пъти. В такава атмосфера ни потапя и разказът на Делян, от там нататък нещата стават мътни и кървави…. Като за първи сериозен опит в хорър жанра, авторът се е справил повече от добре(особено от към атмосфера), аз обаче открих известна неправдоподобност в някои моменти. Като добавим и факта, че не съм голям фен на прекалено отблъскващия натурализъм, така де, аз също си имам лимит на гнусомера и тук на моменти удари сериозно тавана(сцената с тоалетната). Затова и няма да му дам най-високата оценка. Убеден съм, че феновете на канибалските слатъри ще харесат този разказ.

5. ИВАН ДИМИТРОВ – Приказка за Смъртта – 5/5
Кратък, атмосферен и хващащ за гърлото разказ. За мен той трябваше да бъде оставен за последно в сборника. Философска притча с хорър атмосфера, посветена на Адриан Лазаровски.

6. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Призраци и богове – 5/5
Много харесах този разказ. На моменти се забавлявах, на моменти се впечатлявах от обратите и оригиналния подход, който е заложил автора при развитието на иначе тривиален сюжет в хорър жанра, какъвто е „Haunting house“(обладаната от духове къща). За пореден път Александър Драганов доказва, че най-добрите му творби се получават, когато смеси митологичното фентъзи и хоръра.

7. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Полуликия – 5/5
Това е най-голяма изненада за мен в целия сборник. Първият ми сблъсък с творчеството на автора бе в сборника „Вдъхновени от Краля“, където неговият разказ бе от малкото които не ми допаднаха. Това явно се дължи на особения стил на Симеон, който тук не се различава особено, но в комбинация с интересен и този път разбираем сюжет се е получил истински изваян шедьовър на кратката проза. А и психологическия хорър си е моят жанр – така че твърдо мога да обявя „Полуликия“(направо се изприщвам като видя заглавие, което не е членувано) за моя личен фаворит в сборника.

8. СЛАВИ ГАНЕВ – Патологично обещание (и желание) – 4/5
Разказ, който е много добре написан, има заложена силна емоция в него, но някак не успя да ме грабне, още повече да ме впечатли с нещо… Абе, не е моя тип разказ, но съм уверен, че ще намери своята аудитория.

9. ИВАН АТАНАСОВ – От Санта, с любов – 5/5
Комедия и хорър рядко се съчетават добре, но Иван Атанасов явно каквото и да захване все му се получава. И този разказ не е изключение. Само си представете Стивън Кинг и Дядо Коледа събрани в един сюжет… Вече не ви ли се причете?

10. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – „Направи си сам“ – 5/5
„Направи си сам“ е единствения разказ в сборника, на който ме побиха тръпки. Толкова ярко и обстойно и най-вече майсторски е описал Сибин случващото се в романа, че няма как да не повлияе на който и да е читател. Дори съм сигурен, че много от престрашилите се да зачетат разказа, ще бъдат толкова шанати от образното въздействие, което предизвиква стилът на автора, че няма да посмеят да го дочетат. Това е тази свобода, на изразните средства, за която писах по-горе – не е за всеки вкус, но истинските ценители ще я оценят. В „Направи си сам“ ще се запознаете с един истински фен на хоръра, който постепенно се разкрива пред читателя, като пълен психопат…

11. ДОНКО НАЙДЕНОВ – Мисията в Навурската планина – 5/5
Донко Найденов ни поднася поредната си написана в стила на Лъвкрафт мистерия, която обаче е видимо осакатена в стремежа си да бъде намален обемът ѝ. Изненадващият финал в това страховито приключение в търсене на Ноевия ковчег из планините на Армения, в комбинацията с изпипаното повествование, заслужено нареждат разказа сред най интересните в сборника.

12. БРАНИМИР СЪБЕВ – Машината – 5/5
Ето така съм си представял винаги хорър литературата. Машината е точно това, което с години Стивън Кинг изграждаше в съзнанието ми за конструкция за хорър разказ. Кратък, остър и без една излишна дума. Разказ писан като по учебник за американска фантастика, на който Рей Бредбъри е бил редактор. Ако някой американски хорър автор прочете „Машината“, няма как да не завиди.

13. ИВАН ВЕЛИЧКОВ – Заразата – 5/5
Ето нещо много любопитно… Така де, няма само аз да се опитвам да пиша исторически хорър. Когато се подходи толкова пипнато и детайлно към един исторически базиран текст, няма как да не се потопи читателя напълно в атмосферата, която в случая е – мрачното средновековие по време на чумната епидемия. Структората на текста е брилятна. Повествованието се води като записки на папа Пиер Роже, появява се и персонификация на Черната смърт, абе, изобщо – поредния силен текст

14. ЯВОР ЦАНЕВ – Записване на завещанието – 5/5
Това пък е от типа хоръри, които най-много харесвам – страховити мистерии бе капчица пролята кръв. Разказ за злото, което се спотайва в хората и с което е трудно да се преборим, защото то е винаги гладно за нашите души, и винаги способно да надживее тленната ни обвивка само и само да задоволи ненаситността си. Който вече се е сблъсквал с творчеството на Явор Цанев, знае какво да очаква, но ако сте от групата, която още не имала тази чест, съм сигурен, че след като прочетете „Записване на завещанието“, ще потърсите още разкази от автора. Феноменално добър разказ.

15. КОСТА СИВОВ – Господин Джоунс – 5/5
Когато имаш комплекси с наднорменото тегло, животът никак не е розов (особено сексуалната му страна)… Може би всички сме си изградили стереотип, че шишковците са добродушковци, безобидни сладурковци и червенобузести страхливци, но Коста Сивов ще разбие на пух и прах този стереотип, като ни представя тъмната страна на комплексарите.

16. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – ВОТАН – Господарят на болката – 4/5
Много оригинална история базирана на севрноамериканската митология. Темата за отмъщението е винаги актуална и тук се разгръща в пълния си мащаб, наблягайки повече на причината за отмъщението отколкото на самият момент на възмездие. В този разказ имаме отново прекалено образно описан сексуален брутализъм (поне за моят вкус), за който не обичам да чета, но безспорно има своето местенце в тъмните кътчета на жанра на ужасите. Най-интересното в разказа идва към края, в който се появява индиански демон, но финалът ми се стори леко претупан. „Господарят на болката“ обаче забелязах, че носи духа едновременно на няколко от класиците на жанра. В него ще откриете по-малко от Стивън Кинг, от Клайв Баркър, Греъм Мастерсън, та дори и Дийн Кунц.

17. АЛЕКСАНДЪР ЦОНКОВ – Lostov – Speculo Veritatis – 5/5
Историческа хорър мистерия, която ни пренася в индустриална Америка от средата на ХІХ век. Обожавам истории вдъхновени от реални личности или събития(в случая подема на Джон Рокфелер в петролната индустрия в САЩ). История за петролния магнат, който попада на мистериозно огледало, което има способността да разкрива истината… Истината доста често не е лицеприятна, но от време на време може да бъде и плашеща. Много изпипан разказ, който слага великолепен завършек на сборника.

Плюсове:

  • Разнообразни разкази обхващащи широка палитра от поджанровете на хоръра.
  • 17 автора със 17 различни стила на писане.
  • Много обрати, изненадващи финали, кървища, екшън, мистика и въобще всичко което можете да очаквате от разказите на ужасите.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

Още ревюта за сборника можете да прочетете в: GoodreadsThe Dark CornerПияният БардSciFi.BGЦитаделатаShadowdance, Весислава СавоваLostovВалентин Попов – Вотан, Книжен Птър

 

Етикети: , , , , ,

„Убийство в Ню Бабилон“ от Агоп Мелконян

 

Агоп

 

„Убийство в Ню Бабилон“ е сатирична повест от легендарния български фантаст Агоп Мелконян. Книгата излиза под номер 12 в колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“

My Experience: Ето че е време „Колекция Дракус“ да запознае българските читатели с една от най-ярките фигури в родната фантастика – Агоп Мелконян. Това е автор до чието въображение и чувство за хумор трябва да се докосне всеки любител на фантастиката, защото неговата проза е от световна класа и заслужава да се превърне в класика. Не бива да обричане на забвение такива личности, които са дали толкова много на родната литература, но по ред причини са останали в сянката на социалистическия реализъм. Адмирации към Явор Цанев и издателство Гаяна, които вдъхват нов живот на едно от емблематичните произведения на Мелконян – „Убийство в Ню Бабилон“. Фантастична сатирична новела, която чрез средствата на абсурда, ярките персонажи и безумните диалози бърка дълбоко в отворената рана на българската народопсихология, умело замаскирайки всичко под формата на криминално разследване на едно абсурдно убийство. Препоръчвам ви тази новела и ви обещават горчив смях с нелепите приключения на Йоасаф Друмника.

Стилът на автора: Агоп Мелконян (поне в тази книга) показва стил подобен на Дъглас Адамс. Остра сатира със завладяващо чувство за хумор.

Плюсове:

  • Великолепна сатира.
  • Ярки и забавни персонажи.
  • Интересен абсурден сюжет.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , ,

„Сянката“ от Сибин Майналовски

174177_b

Това е сборник с разкази на Сибин Майналовски. Можете да се сдобиете с него като се свържете с автора във фейсбук.

Анотация: Ако закусвате с Аюзък Азимов, обядвате с Робърт Шекли и вечеряте до късно със Стивън Кинг, не пропускайте тази книга!
Не я купувайте, ако дракони, вампири, върколаци и магьосници не са ви по душа.
24 разказа в стиловете „научна фантастика“, „фентъзи“ и „хорър“ /ужаси/, излезли изпод перото на Сибин Майналовски – дългогодишен автор на произведения в гореспоменатите жанрове, носител на награди и публикуван в авторитетни списания и сборници.
Разказите на Сибин Майноловски ще ви накарат да се замислите, да треперите от ужас, да се смеете с глас и поне за ден-два да забравите за проблемите си и да се потопите в неговия вълшебно-страховит свят.
В книгата са включени два съвсем нови непубликувани никъде разказа – „Клуб 13“ и „Ъгълът“.

My Experience: Представям ви сборника „Сянката“ на Сибин Майналовски. Това е сборник, който няма да се хареса на всеки. Причините са две. Първата, това е специфичния стил на Сибин, който ако трябва да сравня с този на друг автор, то първото име което ми изплува, това е Дъглас Адамс. Саркастично хумористичния стил на писане, премесено с брутално кървави развръзки, каквото и да си говорим, не е лесно смилаем за широката публика. Като добавим и втората причина – често повтарящата се тема в Майналовските разкази за „недостатъците на нежния пол и вредата му върху нормалното развитие на силния пол“ стигаме и до извода, че не малко дами биха смръщили вежди на тази книжка. Ако обаче вие нямате такива предрасъдаци, обичате котки, харесвате класическа и забавна фантастика, ако с трепет разлиствате изненадващи и кървави хоръри и ако обичате да гледате на фентъзито от малко по Пратчетова страна, то това е вашият сборник. На мен лично ми допадна много подредбата на иначе разножанровите разкази и истински се изкефих на всеки един от тях. А ето кои са те:

1. “Сянката” – 5/5 – Това е страхотен, кратък хорър разказ, изненадващ с обрата си, философските си препратки и заслужено е дал име на целия сборник.

2. “Обичай ближния си” – 5/5 –  Психолозите с години се опитват да разгадаят какво подтиква мъжете психопати към зверствата които извършват. Сибин е намерил отговора и ни го представя в един изненадващ обрат.

3. “Искам вкъщи” – 5/5 – Психологически трилър за едно изоставено дете и неговото коте.

4. “Симбиоза” – 4/5 – научнофантастичен разказ в стил Дъглас Адамс. Така и не успях да харесам Галактическия стопаджия. Този вид фантастика не ми е по вкуса, но тази „Симбиоза“ някак успях да я преглътна.

5. “”Спокойствие”, Инкорпорейтид” – 5/5 – разказче вдъхновено от Шекли. Фантастика с много обрати и интересен сюжет.

6. “Джонатан и звездите” – 4/5 – това е разказ от поредицата “Кръчма “Зелената котка””. Страхотна фентъзи фантастика с хумористични елементи. Така не не успях да стана фен на този цикъл, но този разказ се е получил.

7. “Лабиринтът на възмездието” – 5/5 – Хорър вдъхновен от “Убийствен пъзел”. Един от любимите ми разкази в сборника. Много му се е получил този разказ. Идеята тук е гениална…

8. “Котенцето” – 5/5 – Всеки велик хорър(а и не само) писател е посвещавал разказче на… малките мъркащи животинки. По, Лъвкрафт, Кинг… Цанев, Събев, Майналовски…

9. “Телефонът на Краля” – 5/5 – Ето го и любимият ми разказ в сборника. Какво може да се случи, ако случайно ви попадне предмет принадлежал на Краля на Хоръра – Стивън Кинг? Разказът е феноменален. Него съм го чел и преди и тук е мястото да спомена, че първата ми публикувана творба, която влезе в антологията „Вдъхновени от Краля“, е от части вдъхновена именно от този разказ. Благодаря за вдъхновението, г-н Майналовски!

10. “Имаш ли огънче?” – 5/5 – Продължаваме с хорър. Това е най-силния разказ в целия сборник. Пълен е с философска дълбочина, силни персонажи и атмосфера… Ах, тази атмосфера…

11. “Третият закон на Толкин” – 4/5 – Тери Пратчет среща Азимов… Резултатът е фентъзи пародия, която обобщава всички терзания, които вълнуват страстните фенове на жанра фентъзи, но не смеят да си признаят.

12. “Роботът-комарджия”. 5/5 – И като споменахме Азимов… Видно е че Сибин е почитател на великия фантаст, защото трябва да си истински фен, за да напишеш толкова силен разказ вдъхновен от твоя кумир.

13. “Някой друг да не ми харесва котето?” – 5/5 – Фаталният 13-ти разказ е отново на любимата за автора котешка тема.

14. “Symphoniae mortuorum” – 4/5 – Разказът е вдъхновен от някаква обложка. Тази фентъзи история е мрачна и определено заслужава да бъде възпята в метъл балада.

15. “Накъде?” – 5/5 – този разказ също ми е един от любимите в сборника. Любимата ми тематика за обсебващите ни технологии описана по неповторим начин.

16. “Цветето от Антарес”. – 5/5 – Отново Айзък Азимов. Отново фантастика. Апокалиптична при това…

17. “Купете си фантазия”. 5/5 – Това е фантастичен разказ, който има потенциала да се развие в цял роман(както повечето в сборника между другото).

18. “10 мг внимание” – 5/5 – драматичен хорър разказ, един от най силните в сборника. Такива творби ми дават надежда, че има шанс и нашите автори някой ден да надхвърлят границите на скромната ни държавица.

19. “Клуб 13”. – 5/5 – Представете си клуб в който са събрани най-жестоките убийци от целия свят. А сега си представете, че правят кастинг за нови членове… Истински шедьовър.

20. “Градът” – 5/5 – мрачен, депресивен, обсебващ. Чел съм подобен разказ от Рей Бредбъри, но този успява да пресъздаде идеята в доста по-малко думи!

21. “Неверие” – 5/5 – пореден разказ от цикъла за кръчмата „Зелената котка“. Хумористична заигравка с творчеството на Толкин.

22. “Стани герой” – 5/5 – Рядко ми харесват хумористични разкази, просто летвата на Пратчет, с която ги сравнявам е доста висока. Но когато главния герой е… Ламята Спаска. Пратчет вече не е жив, но ако беше ето така щеше да напише пародия с български фентъзи герои.

23. “Мракът и дъщеря ми” – 5/5 – Първото произведение, което прочетох от Сибин Майналовски и благодарение на него харесах този писател. Невероятен хорър разказ, който спокойно може да се използва като пример от всички, решили да се занимават с писане.

24. „Ъгълът“ – 5/5 – Финалът на сборника е феноменален, кратък и режещ, като скалпел… С този скалпел Сибин Майноловски си е издълбал достойно място в българското жанрово литературно пространство.

Стилът на автораПсихологически, хумористично саркастичен стил напомнящ този на Дъглас Адамс.

Плюсове:

  • Някои интересни и оригинални идеи.

Минуси:

  • Няма

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , , ,

„Пепел от мрак“ от Валентин Попов

 

Влентин Попов - Пепел от мрак

 

Това е втория сборник с разкази от Валентин Попов. Сборникът е номер 7 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“. Можете да намерите автора на неговия сайт и да си поръчате някоя от неговите книги.

My Experience: Валентин Попов е млад все още прохождащ автор в българското литературно пространство. Това е автор с много потенциал, който личи от разказите му, които влязоха в антологиите „Вдъхновени от Краля“ и „451 градуса по Бредбъри“. Не ми е попадал първия му самостоятелен сборник „Нощта срещу ноември“(който за съжаление вече е с изчерпан тираж), но следейки редовно откъсите, които авторът пуска в своя сайт си бях изградил някаква представа, за това какво да очаквам от сборника „Пепел от мрак“. Очаквах пълна с хорър разкази антологийка. Оказа се, че сборника не съдържа само хорър(макар той да заема съществена част), но и философски реализъм, фантастика, приключенски мистицизъм, криминале, разкази с фентъзи елементи, хумор, пародия и т.н. Въобще в сборника ще отриете един многолик автор, който експериментира в различни жанрове, за да разкаже историите които го вълнуват. Едва ли всички разкази ще се харесат еднакво на различните читатели, тъй като са диаметрално различни, обединени единствено от неподражаемия стил на писане, който се разпознава от всяка творба на автора. Или хорър разказите ще ви дойдат твърде хард, за вашия вкус, или ако сте хорър фен, ще ви подразни прекаления драматизъм на не хорър разказите, но в крайна сметка съм убеден, че какъвто и жанр литература да предпочитате, в този сборник ще откриете поне няколко разказа, които ще ви легнат на сърце. Е, ако сте хорър фен, може и да ви извадят сърцето…Аз лично също не харесах всички разкази, но за това след малко. Истински се израдвах, когато в края на сборника открих послеслов на автора, в който споделя как са се родили различните разкази. Признавам си този послеслов промени мнението ми за някои от разказите и успях да ги погледна под един по различен ъгъл. Такива послеслови съм срещал само при Стивън Кинг и силно се надявам да станат практика за повече творци. А сега нека ви разкажа какво открих в този сборник..

1. Бурята – 4/5 – Разказ за една изневяра пълна с много метафорични моменти и ясно послание. Темата на разказа грам не ме вълнува, и за това разказа не ме докосна, но съм обеден че ще намери читателки сърца, които да докосне.

2. Човекът на покрива – 4/5 – Отново философско драматичен разказ за това какво ни поднася живота и какви са нашите стремежи.

3. Заветът на мечката – 3/5 – Този разказ е великолепно написан, но не разбрах неговото послание, за мен беше с нелогичен финал. Според автора е вдъхновен от истински случай, за мечка която напада младо семейство.

4. Чудото на Вяра – 4/5 – Разказ за вярата в чудесата, който Валентин е написал за когото трябва, и който трудно достига до широката аудитория, защото звучи малко наивен.

5. Градината на вампира – 5/5 – БУМ! Първия шедьовър в сборника. Пародийно фентъзи с хорър елемент, което разказва за наследниците на граф Дракула. Финалът е феноменален – поздравления.

6. Индианска луна – 5/5 – Исторически мистицизъм с хорър елемент. Детайлно пипнат и развит великолепно разказ. Като любител на историята на северноамериканските индианци, няма как да не оценя подобаващо тази история

7. Особнякът от тавана – 4/5 – В тази история има много потенциал, има един от най-интересните персонажи(забравен от роднините си и обществото старец, който виси на своя прозорец), метафорично подкладен финал и… една циганка, която тотално ме обърка със своето присъствие в разказа и не разбрах каква точно беше ролята ѝ.

8. Весела Коледа – 1/5 – Има разкази, които не ви допадат, има такива, които просто не ви вълнуват или не са ви интересни, но понякога има такива, които просто ви дразнят. Този разказ ме подразни, когато го прочетох по време на коледния конкурс на Сборище на Трубадури. Подразни ме и сега. За мен е безсмислен, неоригинален и самоцелен. Този разказ е един от малкото, които можете свободно да прочетете в интернет. И за да не си изградите погрешно впечатление за писателските качества на Вал Попов именно от този разказ, за това оценката ми към него е толкова критична. Валентин Попов може много повече от това и го доказва с всички останали разкази в този сборник. Да, не всеки експеримент е успешен, но това един автор е трудно да определи сам, затова неговите читатели, трябва да бъдат прями с него. За това съм прям и аз.

9. Изворът на вечния живот – 5/5 – Едно хорър приключение, което от всякъде мирише на Лъвкрафт, за група изследователи търсещи извора на вечния живот.

10. Нощта на Вси светии – 5/5 – Хорър разказ ситуиран в нашето българско съвремие е винаги нож с две остриета. Тук обаче се е получил страхотен разказ с поредния оригинален финал.

11. Париж на страстта – 4/5 – Прекалено еротичен разказ за моите вкусове. Има жанрове които просто не харесвам и в повечето случаи това са жанрове, в които авторите избиват някакви свои комплекси. Разказът е написан страхотно, ама ми мирише на комплекси – просто няма как да ми допадне.

12. Писателят и Фантазията – 5/5 – Един от най-добрите разкази в сборника разказващ за писател и неговата муза. Разказът е много висока летва, пълен е с метафори, интересна история и от всякъде мирише на качествена литература.

13. Старлайт – 5/5 – Тук еротиката е в точната доза. Разказът е великолепен, динамичен и изненадващ. Хорър вдъхновен от песен, разказващ за плейбой, който си намира майстора.

14. Ястребова нощ – 5/5 – Личния ми фаворит в сборника. Истински шедьовър за психопат, който дебне своите жертви. Ето така си представям аз една добра хорър история. Благородно завиждам на автора, за идеята и начина по който я е поднесъл – феноменален просто. Още една висока летва, с която автора задава своя потенциал.

15. По дяволите! Накъде отива този свят! – 5/5 – Оригинален разказ за войната и как влияе тя на днешното общество. Разказът си е направо фантастика и то от добрите.

16. Музиката на цветята – 5/5 – Космическа фантастика за първи контакт на нова планета, от който просто мирише на трифиди. Аз нямам проблем със заемките от световните класики, а и тук автора се е постарал. Поздравления!

17. Космическа одисея – 3/5 – Този разказ не ми хареса и туй то. Каквото и да напиша, твърде много ще спойлна за съдържанието му.

18. Когато се събуди в деня на смъртта си – 4/5 – Това е разказа от сборника „451 градуса по Бредбъри“. Великолепен е! Единствения проблем за мен е заглавието, което просто издава цялата фабула.

19. Последната битка – 5/5 – Разказ експеримент. Кратък и сякаш написан от петима различни автори. Изглежда като опит да събере трите тома на „Сблъсък“ на Стивън Кинг в един SMS. Е, няма как такъв експеримент да е успешен, нали? Да, ама има как – и Вал Попов го доказва чрез тази апокалиптична фантастика.

20. Стаята за спомени – 5/5 – С този великолепен завършек на сборника авторът дава заявка за това, че го бива и в криминалния жанр. С удоволствие бих прочел още истории за този детектив.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.
  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.
  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много Добър.

 
 

Етикети: , , , , , ,

„Мечове в космоса“ – сборник с разкази

 

„Мечове в космоса“ - сборник с разкази

 

“Мечове в космоса” е петия сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър “Цитаделата” и четвърти в колекцията “Мечове” /след Леда, Града и Морето/ Може да намерите книгата като се свържете с някой от авторите във фейсбук.

My Experience: Това ми е първи сблъсък със сборник на Клуб Цитаделата. Не съм чел предишните, с изключение на отделни разкази. Често казано идеята за смесване на фентъзи и фантастика винаги ми е била плашеща и рядко е давала добри резултати(поне според моите впечатления и представи). Оказа се, че ако историята е интересна и ако е добре написана, няма никакво значение какъв е жанра. Получил се е един много добре балансиран и разнообразен сборник – има пародия, хумор, посапокалиптична фантастика, супергерои, киберпънк, твърда филосовска фантастика и тн. Абе, всичко си има, за всеки вкус. Убеден съм, че ще намерите поне няколко разказа, които да задоволят литературните ви предпочитания. Така стана и със мен. Ето и кои са мечовете в тази космическа оръжейна.

1. Димитър Цолов – Крали Марко и три синджира роби – 4/5 (къса много остра кама)
Сборникът започва с комедийния фентъзи разказ вдъхновен от вица за Крали Марко и Дарт Вейдър, с уникално добър финал. Кратко, свежо, непретенциозно и най вече ударно, такова трябва да е началото на всеки един сборник.

2. Александър Драганов – Тримата пазители и тайната на луната – 3/5 – (многофункционално швейцарско ножче)
Александър Драганов е автор, който пише уникални хорър разкази (за справка „Вдъхновени от Краля“). Това е първият ми досег с негово произведение, което не е хорър. Не знам, може би, защото не съм запознат с предишните истории на тримата пазители(от предишните сборници), но тази история въобще не ми хареса. Когато в началото прочетох, че извънземни нападат Люлин си помислих, че ще чета пародия, ама не. БГ ърбън фентъзи, което прераства във фантастика с нашенски супергерои е твърде голяма еклектика, дори за моето въображение. А на мен така ми се чете хорър разказ от Александър Драганов. (Казах ли ви колко яки хоръри пише?) Това не е моята история, но ако сте зажаднели за нови, оригинални, при това български супергерои (стига с тия изтъркани Батман, Супермен и Спайдермен), то това ще ви стане любимия разказ в сборника.

3. Явор Цанев – Неподвластен на времето – 5/5 (магичен двуостър меч)
Явор Цанев винаги е на висота и ни представя една оригинална фантастика за Космическия вехтошар (дребен търговец на космически боклуци) и мечът Неподвластен на времето, който от името му става ясно, че има власт над пространствено времевите континиуми (или както там се казва).

4. Флориан Пекаж – Да бъде спасението – 4/5 (ръждясало нащърбено острие)
Любимият ми постапокалиптичен жанр е представен чрез този разказ на блогъра Пекаж и неговата история за оцеляващо племе в далечното бъдеще, което ще попадне на враг, който трудно ще пребори. За мен този разказ е малко недовършен, задава повече въпроси, които остават без отговор, но тъй, като съм чел и предишните разкази на Флориан, мога да кажа, че това е най-доброто, което е писал досега..

5. Донко Найденов – Холограмата на Титан – 5/5 (холограмен джедайски меч)
Една мрачна, филосовсла фантастика, която не съм очаквал от мистери/хорър автора Донко Найденов. В тази бездиалогова, ала Лъвкрафт разказана история за населяването на спътника Титан, ме впечатли силно. И макар за мен този разказ да не бе точно по темата на сборника, той го обогатява със своите по-дълбоки филосовски нотки.

6. Иван Димитров – Среща в „Храмът“ 5/5 (лека остра рапира)
Фантастична мистерия с приятни обрати, стройна структура, несподелена любов, и не на последно място, добре написана. Много ми хареса..

7. Петър Атанасов – Еван Гуру и космическият обир – 5/5 (футуристично джобно ножче тип чекийка).
Най-свежият разказ в целия сборник. Фантастика в духа на Хари Харисън. Еван Гуру е известен в цялата Галактика престъпник, който е нает от богата красавица да извърши дързък обир. Тънък, пародиен хумор, ярки образи, развити по великолепен начин, забавен сюжет, пълен с обрати, малко еротика за разкош, какво повече да иска човек от една фантастика. С интерес ще прочета и други творби на този автор.

8. Делиян Маринов – Новооткритата раса – 4/5 (тежък, средновековен, напоен с кръв меч)
Високотехнологична раса от елфи, джуджета и тролове населява космоса. Един средновековен землянин е отвлечен и миролюбивите елфи ще се опитат да запознаят човека със своя свят, своите привички и начин на живот… На човека обаче хич не му се нравят…. Идеята на този разказ е уникално добра, написан е увлекателно, а сцената, в която човекът влиза при двойка съвокупляващи се елфи е направо култова. Аз обаче не разбрах, защо космическата раса е от елфи, а не каквато и да било друга извънземна раса. Елфите просто не пасват на този жанр и не е обосновано тяхното присъствие. Мен това лично ме подразни и ми развали удоволствието от страхотното послание, което излиза на финала.

9. Станьо Желев – Галактон 3000 – 4/5 (гладиаторски меч)
Галактион 3000 е виртуална арена, сцена на кървави турнири, най-гледаното предаване във футуристичния ефир. Когато шампионът на турнира загива при трагични обстоятелства, синът му се наема със задачата да разгадае мистерията около смъртта на баща си. Динамични кървави битки, множество интересни обрати, препратки към различни клишета в жанра като Шотландски боец, Терминатор, Бягащия мъж и тн. Това е разказа с най-интересната история и най-недомисления финал. Жалко за доброто намерение.

10. Васил Мирчев – Острие в мъглата – 5/5 (финно острие изковано от качествена стомана, самурайска изработка)
Много силен разказ. История за едно момче живеещо в далечното бъдеще, което за да събере пари с които да се грижи за малкото си братче, се забърква в куб престъпления. Многопластов, емоционален, динамичен, интересен, актуален разказ, който си личи, че е внимателно и дълго мислен и писан. Поздравления!

11. Силвия Петрова – Кръвта на мораи – 3/5 (детайлно инкрустиран меч служещ повече за украшение отколкото за бой) 
За финал е оставен един великолепно написан откъс от роман(за мен това не е разказ), който започва от никъде и завършва никъде. Силвия Петрова е един от любимите ми български автори и не мога да не бъда максимално критичен към нея. Силвия е майстор на изграждането на епични светове и множество интересни образи, ако не вярвате, прочетете любимият ми „Зеницата на Смъртта“. Кратката проза обаче явно не е нейната стихия. Твърде детайлната описателност, натрупването на ненужни персонажи и тяхното развиване, и липсата на динамика, не са препоръчителни елементи в кратките истории. От „Кръвта на морай“ би излязла прилична епична сага и Силвия е писател, който може да я напише, но за целта трябва да помисли как героите и да не са толкова скучни.

Плюсове:

  • Интересни фантастични истории.
  • Разнообразна подборка на историите.
  • Пъстра палитра от поджанрове.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

Етикети: , , , ,

„Злочестие“ от Брандън Сандерсън

Брандън Сандерсън - Злочестие

 

„Злочестие“ е третия роман от поредицата „Възмездители“ на Брандън Сандърсън.

Сюжет: Когато Злочестие засиява в небето, се раждат Епичните. Дейвид обвързва съдбата си с тях още от първия миг – Стоманеното сърце убива баща му, Зарево открадва сърцето му, а Регалия превръща най-добрия му съюзник в опасен враг.
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно – Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.

My Experience: Поредицата „Възмездители“ на майстора на оригиналните магически системи Брандън Сандърсън беше поредния свеж полъх в наситения ни кино и литературен пазар с всевъзможни супергеройски брандове. Оригиналното в неговата поредица бе това, че супергерои несъществуват, има само суперзлодеи. Това в съчетание с Давито-Голиадската битка и свръх динамичен сюжет, превърнаха „Стоманено сърце“ в бестселър шедьовър, пък бил той и за по-млади читатели. Във финалната книга от поредицата не липсват и обратите, и динамиката, но въпреки това не успя да задоволи моите очаквания около разплитането на голямата мистерия – Злочестие. След стоманения и водния град, сега Сандерсън ни пренася в града от сол – тъй крехък и нетраен, както е била крехка и идеята на автора, как да завърши тази иначе обещаваща поредица. Жалко за слабия финал, но аз лично се надявам във филмовата адаптация сценаристите да проявят малко творчество и да оправят имиджа на Брандън, като автор който пише на килограм.

Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице и проследява историята на главния герой – Дейвид. Стилът на Сандърсън в този роман е доста различен от този в предишните му книги. Докато в предишните стилът беше епично фентъзи, то в този роман Сандърсън залага на Young-Adult фентъзи със солидна доза екшън. Чувството за хумор изобилства и доста приятно раздвижва историята. Разбира се отново не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – безкрайни обрати. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Възмездители“ е постапокалиптична антиутопия, в която група от свръх човеци си е разпределила познатия ни свят(или поне САЩ, както е в романа) и чрез непобедимите си сили всяват страх и терор сред всички които не им се подчинят.

Магия и Магически системи: В тази поредица Сандърсън отново доказва, че е майстор на създаването на оригинални магически системи. В светът на „Възмездители“ съществуват свръх човеци, наречени Епични, с уникални способности, които автора се е постарал да бъдат максимално уникални и различни от познатите ни от комиксите за супергероите сили. Епичните са три вида: Най-силните са непобедими и притежаващи по няколко свръхмощни сили, дребните епични са с по една не особено смъртоносна способност и третият вид са надарителите – които могат да предават способностите си на обикновенните смъртни. Всеки епичен си има слабо място, дори и най-силните. Епичните са получили силите си по време на явление наречено Злочестие.

Образите: Образите са добре развити, но някак останах с впечатлението, че героите вече са ми познати. През цялото време романът ми напомняше на сюжет който съм чел и най-вече героите. Не мога да определя дали това е плюс или минус, за това ще го оставя без повече коментари. Главния герой Дейвид е дирекно вдъхновен от библейската притча за Давид и Голиат.

Плюсове:

  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Динамично действие.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 3,5/5 Добра.

 
1 коментар

Публикувано от на април 11, 2016 в Брандън Сандърсън

 

Етикети: , , , ,

„Книга за гробището“ от Нийл Геймън

Нийл Геймън - Книга за гробището

 

„Книга за гробището“ е мрачно young-adults фентъзи от многократно награждавания британски писател Нийл Геймън.

Сюжет: Никой Оуенс, познат на приятелите си като Ник, е абсолютно нормално момче. Е, щеше да е абсолютно нормален, ако не живееше на изоставено гробище, където е отгледан и образован от призраци. И с един единствен настойник, който не принадлежи нито на света на мъртвите, нито на света на живите.
Животът сред гробището е изпълнен с приключения и опасности за Ник. Негови приятели са една вещица, призраци и други мистериозни същества. Дебнат го таласъми край гроба-порта, за да го отвлекат в тяхното обиталище, а в древна гробница е скрита страховитата Гибел…
Но светът на живите е мястото, което крие най-голямата опасност за момчето – Някойси Джак и мистериозното му братство са там… все още търсещи Ник неуморно.

My Experience: „Книга за гробището“ е една прекрасна история за приятелството, за живота и порастването. Нийл Гаймън има невероятно въображение и не спира да ни го показва с всяка следваща книга. Той е Тим Бъртън на писателите. Да пишеш мрачни  истории за деца изисква особено майсторство. Много ми е трудно да пиша ревю за него, защото в неговите произведения все нещо не ми достига, не са моите истории. Тук положението е подобно. Оригинална идея, симпатични герои, интересни приключения, уникален сетинг (гробищен парк) и т.н. Но към края Геймън изтърва интригата след като разплете мистерията около злодеите (нещо недомислени бяха тия Джакове). Да, финалът е покъртително затрогващ и дори пуснах сълза, така че, макар и детски този хорър фентъзи роман е най-доброто произведение на Геймън за мен и малко не му достига за да бъде перфектно. „Книга за гробището“ направо си плаче за анимационен филм. Хмм, Тим Бъртън, дали е свободен….

Стилът на автора: Романът е написан като мрачна фентъзи приказка за младежи с много социално философски метафори. Геймън има  увлекателен стил, който ще се хареса както на малките, така и на големите фенове на фентъзито.

Образите: Героите тук са много добре изградени, леко мистични. Това е рядкост на Геймън, чиято сила не е в изграждането на образи. Главният герой Ник буквално израства пред очите ни и 

Плюсове:

  • Увлекателна история.
  • Солиден хорър елемент.
  • Магичен свят изграден с много въображение.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
Вашият коментар

Публикувано от на март 30, 2016 в Нийл Геймън

 

Етикети: , , ,