RSS

Архив за етикет: Брандън Сандърсън

„Злочестие“ от Брандън Сандерсън

Брандън Сандерсън - Злочестие

 

„Злочестие“ е третия роман от поредицата „Възмездители“ на Брандън Сандърсън.

Сюжет: Когато Злочестие засиява в небето, се раждат Епичните. Дейвид обвързва съдбата си с тях още от първия миг – Стоманеното сърце убива баща му, Зарево открадва сърцето му, а Регалия превръща най-добрия му съюзник в опасен враг.
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно – Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.

My Experience: Поредицата „Възмездители“ на майстора на оригиналните магически системи Брандън Сандърсън беше поредния свеж полъх в наситения ни кино и литературен пазар с всевъзможни супергеройски брандове. Оригиналното в неговата поредица бе това, че супергерои несъществуват, има само суперзлодеи. Това в съчетание с Давито-Голиадската битка и свръх динамичен сюжет, превърнаха „Стоманено сърце“ в бестселър шедьовър, пък бил той и за по-млади читатели. Във финалната книга от поредицата не липсват и обратите, и динамиката, но въпреки това не успя да задоволи моите очаквания около разплитането на голямата мистерия – Злочестие. След стоманения и водния град, сега Сандерсън ни пренася в града от сол – тъй крехък и нетраен, както е била крехка и идеята на автора, как да завърши тази иначе обещаваща поредица. Жалко за слабия финал, но аз лично се надявам във филмовата адаптация сценаристите да проявят малко творчество и да оправят имиджа на Брандън, като автор който пише на килограм.

Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице и проследява историята на главния герой – Дейвид. Стилът на Сандърсън в този роман е доста различен от този в предишните му книги. Докато в предишните стилът беше епично фентъзи, то в този роман Сандърсън залага на Young-Adult фентъзи със солидна доза екшън. Чувството за хумор изобилства и доста приятно раздвижва историята. Разбира се отново не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – безкрайни обрати. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Възмездители“ е постапокалиптична антиутопия, в която група от свръх човеци си е разпределила познатия ни свят(или поне САЩ, както е в романа) и чрез непобедимите си сили всяват страх и терор сред всички които не им се подчинят.

Магия и Магически системи: В тази поредица Сандърсън отново доказва, че е майстор на създаването на оригинални магически системи. В светът на „Възмездители“ съществуват свръх човеци, наречени Епични, с уникални способности, които автора се е постарал да бъдат максимално уникални и различни от познатите ни от комиксите за супергероите сили. Епичните са три вида: Най-силните са непобедими и притежаващи по няколко свръхмощни сили, дребните епични са с по една не особено смъртоносна способност и третият вид са надарителите – които могат да предават способностите си на обикновенните смъртни. Всеки епичен си има слабо място, дори и най-силните. Епичните са получили силите си по време на явление наречено Злочестие.

Образите: Образите са добре развити, но някак останах с впечатлението, че героите вече са ми познати. През цялото време романът ми напомняше на сюжет който съм чел и най-вече героите. Не мога да определя дали това е плюс или минус, за това ще го оставя без повече коментари. Главния герой Дейвид е дирекно вдъхновен от библейската притча за Давид и Голиат.

Плюсове:

  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Динамично действие.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 3,5/5 Добра.

 
1 коментар

Публикувано от на април 11, 2016 в Брандън Сандърсън

 

Етикети: , , , ,

„Зарево“ от Брандън Сандърсън

 

Брандън Сандерсън - Зарево

 

„Зарево“ е втория роман от поредицата „Възмездители“ на Брандън Сандърсън.

Сюжет: Всички кзваха на Дейвид, че е невъзможно. Че дори Възмездителите не могат да убият могъщ Епичен. И все пак, Стоманеното сърце – недосегаем, безсмрътен, непобедим – е мъртъв. И то покосен от ръката на Дейвид. Премахването му трябваше да направи живота по-спокоен, по-прост. Вместо това, изчезването му накара Дейвид да осъзнае, че има въпроси. Големи въпроси. И, че никой в града не може да им отговори. В стара част на Манхатън управлява мистериозен могъщ Епичен. Дейвид е убеден, че именно там ще намери онова, което търси и от което има нужда. И е готов да рискува всичко, за да го открие.
Търсенето му ще го тласне по мрачен и опасен път, но за Дейвид няма друг избор, освен да тръгне по него. Защото нищо освен истината няма да запълни празнотата в сърцето му.

My Experience: Кратко, динамично, логично обосновано, непредвидимо и завладяващо, такова трябва да бъде за мен едно Young-Adult фентъзи, за да заслужава да бъде прочетено. Сандерсън е от авторите, които умеят да пишат такива книги и „Зарево“ за пореден път го доказа. След като овехтелите герои на Марвал и DC comics безмилостно завладяха световния ентъртеймънт и на където и да се обърнеш изкача я Капитан Америка, я Спайдермен, я Батман или Супермен, всяка различна оригинална хрумка свързана със супергерои се превръща в свежа глътка въздух за феновете на жанра и не само за тях. Поредицата за Възмездителите на Сандерсън е точно такава свежа глътка и има потенциала да се превърне в нещо значимо, ако не по-голямо, поне стоящо редом до изтърканите брандове на супергеройските комикси. Не случайно вече се подготвя екранизация по първата книга. Романът не само е интересен с динамичния си екшън сюжет, но и с невероятно въображение поднася поредния оригинален фентъзи свят с уникална магична система и непредвидими обрати. Авторът просто си го може. Той така ме увлече в сюжета, че неусетих колко бързо прочетох книгата, за която смятах, че ще е пълна с тинейджърски трепети и проблеми. Да, ама не. Сандърсън ги е оставил на заден план. Романът се чете леко и бързо, потопява те в динамичния си сюжет и те замайва с въображение, което рядко се среща. Препоръчвам с две ръце. Просто Брандън Сандърсън няма слаба книга.

Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице и проследява историята на главния герой – Дейвид. Стилът на Сандърсън в този роман е доста различен от този в предишните му книги. Докато в предишните стилът беше епично фентъзи, то в този роман Сандърсън залага на Young-Adult фентъзи със солидна доза екшън. Чувството за хумор изобилства и доста приятно раздвижва историята. Разбира се отново не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – безкрайни обрати. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Възмездители“ е постапокалиптична антиутопия, в която група от свръх човеци си е разпределила познатия ни свят(или поне САЩ, както е в романа) и чрез непобедимите си сили всяват страх и терор сред всички които не им се подчинят.

Магия и Магически системи: В тази поредица Сандърсън отново доказва, че е майстор на създаването на оригинални магически системи. В светът на „Възмездители“ съществуват свръх човеци, наречени Епични, с уникални способности, които автора се е постарал да бъдат максимално уникални и различни от познатите ни от комиксите за супергероите сили. Епичните са три вида: Най-силните са непобедими и притежаващи по няколко свръхмощни сили, дребните епични са с по една не особено смъртоносна способност и третият вид са надарителите – които могат да предават способностите си на обикновенните смъртни. Всеки епичен си има слабо място, дори и най-силните. Епичните са получили силите си по време на явление наречено Злочестие.

Образите: Образите са добре развити, но някак останах с впечатлението, че героите вече са ми познати. През цялото време романът ми напомняше на сюжет който съм чел и най-вече героите. Не мога да определя дали това е плюс или минус, за това ще го оставя без повече коментари. Главния герой Дейвид е дирекно вдъхновен от библейската притча за Давид и Голиат.

Плюсове:

  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Динамично действие.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Публикувано от на февруари 28, 2016 в Брандън Сандърсън, Фентъзи книги

 

Етикети: , , ,

„Спиращият войната“ от Брандън Сандърсън

 

cover

„Спиращият войната“ е епичен фентъзи роман на Брандън Сандърсън.

Сюжет: Назрява сблъсък между две кралства – Халандрен и Идрис. За да се предотврати войната от Идрис са длъжни да изпратят принцеса, която да се омъжи за Бога крал Сузеброн. Вместо Вивена за булка е определена по-малката и сестра Сири и тя заминава пълна с опасения от предстоящия и семеен живот с неимоверно могъщо, опасно и непредсказуемо същество. Оказва се, че въпреки слуховете за него, Сузеброн е създание пълно с доброта и невинност и е осакатен поради простата причина, че е прекалено могъщ. За да разгадае мистиката около Бога крал, Сири се спреателява с ексцентричния бог Лайтсонг. Той е циничен, присмехулен и обаятелен, но прозира назряващата война и се опитва да заема правилната позиция в нея. Вивена е решава да спаси сестра си и напускайки консервативния Идрис се впуска сред покварените улици на Халандрен, където опасностите я дебнат, зад всеки ъгъл…

My Experience: След като издаде няколко Young-Adult фентъзи романа, Сандърсън отново се завръща към епичното фентъзи. Романът не само е интересен с динамичния си заплетен сюжет, но и с невероятно въображение поднася поредния оригинален фентъзи свят с уникална магична система. Авторът просто си го може. Той така ме увлече в сюжета, че неусетих колко бързо прочетох книгата, чиято корица признавам си, въоще не ме грабна. Разбира се, добре че се доверих на марката Сандърсън и за пореден път не съжалявах. Романът се чете леко и бързо, потопява те в динамичния си сюжет и те замайва с въображение, което рядко се среща. Препоръчвам с две ръце. Просто Брандън Сандърсън няма слаба книга.

Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице и проследява историята на четирима герои – Вивена , Сири, Лайтсонг и Вашер. Стилът на Сандърсън в този роман напомня на една от първите му книги – „Елантрис“. Освен епиката и дворцовите итриги, чувството за хумор изобилства и доста приятно раздвижва историята. Разбира се отново не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – безкрайни обрати. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Спиращият войната“ е леко митологичен, напомнящ гръцката митология. В романа ни се представят две кралства, които макар и произлезли от едно, са поели по два противоположни пътя на развитие. Консервативното, монотеистично кралство Идрис и могъщият град държава Халандрен, пълен с поквара и лукс, място където жреците възкресяват мъртъвци и ги превръщат в свои богове.

Магия и Магически системи: В тази поредица Сандърсън отново доказва, че е майстор на създаването на оригинални магически системи. В светът на „Спиращият войната“ магическата система се нарича Биохрама и представлява изсмукването и здържането на човешки дъх, по средством цветова гама и възможноста за въскресяване на жива и нежива материя. Да звучи малко сложно, но Сандърсън, добре го е описал, и за мен е трудно да събера цялата му идея в едно изречение.

Образите: Образите са добре развити, многопластови и разнообразни. Главните герои са: Лайтсонг – ексцентричен, циничен, присмехулен и обаятелен бог, който те опитва да си спомни какъв е бил приживе, преди своето възкресение. Принцеса Сири – насила омъжена за Бога крал, опитваща се да открие истинската му същност. Принцеса Вивена – нейната сестра, образец за подражание и смиреност, която трябва да загърби всичко на което е била обучавана, за да спаси сестра си. И не на последно място мистериозния Вашер и неговия говорещ меч, кото сеят смърт, навсякъде където се появят.

Плюсове:

  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Самостоятелен, звършен роман.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Публикувано от на юли 3, 2014 в Брандън Сандърсън

 

Етикети: , , ,

„Стоманено сърце“ от Брандън Сандърсън

 

B.Sanderson - Stomaneno sarce

„Стоманено сърце“ е първия роман от поредицата „Възмездители“ на Брандън Сандърсън.

Сюжет: Герои не съществуват. Всеки човек, който притежава сили – наричаме ги Епични – се оказа зъл. Тук, в града, познат някога като Чикаго, извънредно могъщ Епичен – Стоманеното сърце – се самопровъзласил за император. Той притежава невероятна сила и може да контролира стихиите. Твърди се, че няма куршум, който да го нарани, не съществува меч, който е в състояние да разреже кожата му, никоя експлозия не може да го изгори. Той е неуязвим. Изминаха десет години. Живеем, както можем. Никой не отвръща на удара… Никой, освен Възмездителите. Тайнствена група от обикновени хора, които са посветили животите си на изучаване на могъщи Епични, откриване на техните слабости и избиването им. Името ми е Дейвид Чарлстън. Не съм част от Възмездителите, но възнамерявам да стана. Притежавам нещо, от което те имат нужда. Нещо безценно, изключително… Не предмет, а опит. Знам неговата тайна. Виждал съм Стоманеното сърце да кърви.

My Experience: Леко се оказах разочарован когато разбрах, че Сандърсън е зарязал за малко епиката на „Мъглороден“ и „Пътят на кралете“ и вместо така очакваните им продължения е захванал нова поредица, при това в така трудно смилаемия за мен жанр Young-Adult фентъзи. Така че не подходих към романа с големи очаквания, но Сандърсън за пореден път ме изненада. Романът не само е интересен с динамичния си екшън сюжет, но и с невероятно въображение поднася поредния оригинален фентъзи свят с уникална магична система. Авторът просто си го може. Той така ме увлече в сюжета, че неусетих колко бързо прочетох книгата, за която смятах, че ще е пълна с тинейджърски трепети и проблеми. Да, ама не. Сандърсън ги е оставил на заден план. Романът се чете леко и бързо, потопява те в динамичния си сюжет и те замайва с въображение, което рядко се среща. Препоръчвам с две ръце. Просто Брандън Сандърсън няма слаба книга.

Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице и проследява историята на главния герой – Дейвид. Стилът на Сандърсън в този роман е доста различен от този в предишните му книги. Докато в предишните стилът беше епично фентъзи, то в този роман Сандърсън залага на Young-Adult фентъзи със солидна доза екшън. Чувството за хумор изобилства и доста приятно раздвижва историята. Разбира се отново не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – безкрайни обрати. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Възмездители“ е постапокалиптична антиутопия, в която група от свръх човеци си е разпределила познатия ни свят(или поне САЩ, както е в романа) и чрез непобедимите си сили всяват страх и терор сред всички които не им се подчинят.

Магия и Магически системи: В тази поредица Сандърсън отново доказва, че е майстор на създаването на оригинални магически системи. В светът на „Възмездители“ съществуват свръх човеци, наречени Епични, с уникални способности, които автора се е постарал да бъдат максимално уникални и различни от познатите ни от комиксите за супергероите сили. Епичните са три вида: Най-силните са непобедими и притежаващи по няколко свръхмощни сили, дребните епични са с по една не особено смъртоносна способност и третият вид са надарителите – които могат да предават способностите си на обикновенните смъртни. Всеки епичен си има слабо място, дори и най-силните. Епичните са получили силите си по време на явление наречено Злочестие.

Образите: Образите са добре развити, но някак останах с впечатлението, че героите вече са ми познати. През цялото време романът ми напомняше на сюжет който съм чел и най-вече героите. Не мога да определя дали това е плюс или минус, за това ще го оставя без повече коментари. Главния герой Дейвид е дирекно вдъхновен от библейската притча за Давид и Голиат.

Плюсове:

  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Може да се чете като самостоятелен роман.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
1 коментар

Публикувано от на март 31, 2014 в Брандън Сандърсън

 

Етикети: , , ,

„Ритматистът“ от Брандън Сандърсън

cover

„Ритматистът“ е първият роман от едноименната поредица на Брандън Сандърсън.

Сюжет: Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист – или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?

My Experience: Леко се оказах разочарован когато разбрах, че Сандърсън е зарязал за малко епиката на „Мъглороден“ и „Пътят на кралете“ и вместо така очакваните им продължения е захванал нова поредица, при това в така трудно смилаемия за мен жанр Young-Adult фентъзи. Така че не подходих към романа с големи очаквания, но Сандърсън за пореден път ме изненада. Романът не само е интересен  с динамичния си криминален сюжет, но и с невероятно въображение поднася поредния оригинален фентъзи свят с уникална магична система. Авторът просто си го може. Той така ме увлече в сюжета, че неусетих колко бързо прочетох книгата, за която смятах, че ще е пълна с тинейджърски трепети и проблеми. Да, ама не. Сандърсън ги е оставил на заден план. Романът се чете леко и бързо, потопява те в динамичния си сюжет и те замайва с въображение, което рядко се среща. Препоръчвам с две ръце.

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историята на главния герой – Джоел. Стилът на Сандърсън в този роман е доста различен от този в предишните му книги. Докато в предишните стилът беше епично фентъзи, то в този роман Сандърсън залага на Young-Adult фентъзи с елементи на криминален трилър. Чувството за хумор изобилства и доста приятно раздвижва историята. Разбира се отново не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – безкрайни обрати. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Ритматистът“ не се разкрива в пълния си потенциал, тъй като то ва е са роман въведение в историята. Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно – САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките. Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас – всички уреди са механични и действат с пружини.

Магия и Магически системи: В тази поредица Сандърсън отново доказва, че е майстор на създаването на оригинални магически системи. В светът на „Ритматистът“ съществуват създания наречени тебеширчета, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката – отчасти наука, отчасти религия, отчасти магия. Единствено хората с ритматически умения (нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват) могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраска и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това – те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.

Образите: Образите са добре развити, но някак останах с впечатлението, че героите вече са ми познати. През цялото време романът ми напомняше на „Хари Порър“ и най вече героите. Не мога да определя дали това е плюс или минус, за това ще го оставя без повече коментари.

Плюсове:

  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Може да се чете като самостоятелен роман.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
1 коментар

Публикувано от на януари 12, 2014 в Брандън Сандърсън

 

Етикети: , , ,

„Елантрис“ от Брандън Сандърсън

Брандън Сандърсън - Елантрис

„Елантрис“ е първата книга на Брандън Сандърсън, с която автора печели първата си награда за най-добро епично фентъзи през 2005г.

Сюжет: Магичният Елантрис е бил град на хора-богове, почти всемогъщи и почти безсмъртни. Но не всеки е можел да стане такъв. За да стане човек елантрисец е трябвало да претърпи процес – шаод, който го променя физически, а шаод може да сполети всеки, без оглед на пол, богатство или сан. Шаод е връхлитал без предупреждение, и без да се интересува дали въпросния човек иска или не да стане богоравен. Но златната ера приключила преди десетилетие, когато незнайно защо процесът се променил и хората взети от шаод, вече не се превръщали в люде с бяла коса, златиста кожа и способност да боравят с магия, а в грозни прокълнати същества, чиито сърца не биели, косите им опадвали, а кожата им се опъстряла с грозни петна. Ерата на боговете свършила и дошла ерата на прокълнатите…

My Experience: Макар да предпочитам да чета книгите на даден автор в реда в който ги е написал, този път оставих първата му книга за последно. Не знам дали заради звученето на заглавието или заради рисунката на корицата очаквах, че „Елантрис“ е роман за елфи. А по това време не ми се четеше такъв тип фентъзи, затоа и изчаках няколко месеца в които се запознах с другите шедьоври на автора – „Мъглороден“ и „Пътят на кралете“. Оказа се че „Елантрис“ не им отстъпва по нищо, дори напротив. Историята е завършена само в една книга, действието е много по динамично и увлекателно, което превръща романа в един от най-добрите на автора.

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои. Стилът на Сандърсън е съвсем леко разточителен, но все пак той е искал да запознае читателите си с детайлите на света, който изгражда и магичните закони на който е подчинен. Въпреки това не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Разказа върви проследявайки съдбите на няколко герои – Раоден, Хратен и Сарене.

Фентъзи свят: Светът в поредицата макар и не много мащабен е уникален и измислен с много фантазия. Свят с изгубена магия разделен на няколко кралства враждуващи заради религиозните си различия. Сандърсън за пореден път доказва, че е един от най-добрите автори създаващи уникални фентъзи светове.

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-желязно построените магически системи. Магичните сили се черпят от Еаони – магични символи с необятна мощ, които главния герой се опитва да овладее, след като те са спрели да работят десет години по рано и всичко които са можели да ги владеят са изчезнали.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Принц Раоден – престолонаследник и бунтар. Обичан от всички, и натоварен с очакванията на всички да предпази страната от политически колапс и гражданска война. Но преди да има възможност да направи каквото и да е, е повален от шаод и пратен в града на прокълнатите. Принцеса Сарене от кралство Теод е бъдещата съпруга на принца, която идва в Арелон за сватба, а се натъква на погребение. Хратен е върховен жрец на религиозна империя, чиято цел е да покръсти всички държави в името на единствения бог, без оглед на средствата и жертвите. Няма разделение на добри и лоши герои, което помага за развиването на сложни и многолики образи.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Може да се чете като самостоятелен роман.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , ,

„Пътят на кралете“ от Брандън Сандърсън

Брандън Сандърсън - Пътят на кралете

„Пътят на кралете“ е първият роман от поредицата на Брандън Сандърсън – „Летописите от Светлината на Бурята“

Сюжет: Рошар е свят на скали и бурни, които с невероятно мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.

My Experience: От дълго време се каня да се запозная с нашумялия напоследък Брандън Сндърсън, но предвид обемното му творчество (книжки над 600 страници понякога ме плашат), все отлагах и накрая реших да започна с поредицата „Мъглороден“. След прекрасните впечатления от „Мъглородрн“ посегнах и към „Пътят на кралете“. Въпреки огромния си обем тя се чете много леко и е адски увлекателна. Уникалния и завладяващ свят на Рошар се разкрива постепенно с всяка следваща страница. Героите са толкова интересни, че още след първите няколко глави нямах търпение да разбера какво ще се случи с тях. „Пътят на кралете“ бързо се превърна в една от най-любимите ми фентъзи книги и с огорчение ще се наредя на опашката на чакащите с години Сандърсън да напише следващата книга от поредицата.

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои, като всяка глава започва с цитати от дневника на мистичен герой. Стилът на Сандърсън е съвсем леко разточителен, но все пак той е искал да запознае читателите си с детайлите на света, който изгражда и магичните закони на който е подчинен. Въпреки това не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Разказа върви проследявайки съдбите на няколко герои – Каладин, Далинар, Шалан и мистериозния убиец Сет.

Фентъзи свят: Светът в поредицата се нарича Рошар. Рошар е суров свят, брулен от ужасяващи бури, които подчиняват всичко на волята си, но и даряващи светлина, улавяна в скъпоценни камъни. На тези бури е подчинено развитието на растителния и на животинския свят, включително живота на разумните и крайно военнолюбиви народи. Сандърсън за пореден път доказва, че е един от най-добрите автори създаващи уникални фентъзи светове.

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-желязно построените магически системи. Магичните сили се черпят от Светлината на Бурята, която се зарежда в различни камъни и дава различни сили на тези, които умеят да я използват. Магьосници няма, а има умеещи да използват фибриали, които трансформират материята по най-различен начин – от строеж на готови сгради до превръщане на скъпоценните камъни в храна.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Каладин е главният герои в романа – момче, предопределено да стане лечител, който след невиждан подвиг в пограничен конфликт е продаден в робство. Неговият образ търпи най-голямо развитие в романа и неговата съдба е разказана чрез глави за неговото минало. Вторият герой сред Пустинните равнини е командващият на една от армиите – Сиятелният господар Далинар Колин. Неговата цел е да следва моралът на древните, въплътен в писанието “Пътят на кралете“ заради който е загинал неговият брат – кралят. Третият главен герой е на млада жена на име Шалан, която прави всичко по силите си, за да бъде приета за помощничка на племенницата на Далинар – Ясна Колин, която умее да борави с фибриали. Няма разделение на добри и лоши герои, което помага за развиването на сложни и многолики образи.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Може да се чете като самостоятелен роман.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , ,

„Сплавта на закона“ от Брандън Сандърсън

Сплавта на закона

„Сплавта на закона“ е самостоятелен роман от поредицата на Брандън Сандърсън – „Мъглороден“.

Сюжет: Триста години след събитията, описани в трилогията „Мъглороден”, Скадриал е на прага на модерния свят, с железници, електрическо осветление и опиращи в облаците стоманени небостъргачи.
Келсайър, Вин, Сейзед и Дух, както и останалите герои, сега са само част от историята – или по-точно религията. Ала макар науката и техниката да бележат непрестанен напредък, старата магия на аломантията и ферохимията продължава да играе роля в този прероден свят. Извън чертите на града, в просторите, известни като Дивите земи, магиите са важно средство за храбрите мъже и жени, които се опитват да поддържат реда и правосъдието.
Един от тях е Уаксилий Ладриан, рядък Двуроден, който може да Тласка метали с аломантия и да използва ферохимията, за да увеличава или намалява теглото си.
След двайсет години в Дивите земи Уакс е принуден да се завърне в огромния град Елъндел заради семейна трагедия. Той оставя оръжието и се заема с управлението на своя дом в опит да възстанови финансовото му благополучие. Ала скоро ще трябва да научи по трудния начин, че чистите осветени улици на града са дори по-опасни от прашните равнини на Дивите земи.

My Experience: Ако не най-добрият роман досега в поредицата, то поне се нарежда наравно с първите два романа. Най-забележителното развитие Сандърсън показва в стила, който е еволюирал в положителна насока, добавяйки хумор, екшън, криминале и все неща, които да разчупят невероятно замисления като визия и магична система, епичен свят на автора. Също така той се е отървал от разточителните моменти, така присъщи му до момента. Получил се е стегнат динамичен роман, пълен с напрежение, който се чете на един дъх. Най-хубавото е, че Сандърсън не тъпче на едно място, а развива, както магичната си система и света, така и историята, която привидно приключи в „Героят на времето“.

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои. Стилът на Сандърсън в този роман е доста различен от този в предните три книги. Докато в предишните стилът беше епично фентъзи, то в този роман Сандърсън залага на фентъзи с елементи на уестърн, криминален трилър и най-приятната добавка – хумор. Чувството за хумор изобилства и доста приятно раздвижва историята. Разбирасе отново не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Мъглороден“ се нарича Скадриал. Докато в първата трилогия, той беше познат просто като Последната империя, в края на „Героят на времето“ Всичко в този свят се преобръща и заприличва на версия на земята с индустриална версия на Дивия запад. Саждопадите са изчезнали, маглите се появяват много рядко, но са запазили мистичното си съществуване, повечето раси са изчезнали или са се омесили с хуманоидната.

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-желязно построените магически системи. Маговете черпят сили от металите, като различните метали дават различни сили. Основно биват два вида – аломантията и ферохимия. Аломантията черпи енергията си от погълнати метали, а ферохимията я изсмуква от тялото на потребителя си. Използващите аломантия се наричат Мъгливи – и могат да черпят сили само от един 16-те метала, като го поглъщат и съответно им дават различни сили. В романа се появяват и един нов аломанти – двуродните, които имат по една аломатична и една ферохимична способност, но за тях ще разберете ако прочетете романа.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (макар и тотално различни от досегашните). Уакс и Уейн са главните герои в романа, като и двата образа са многолики и добре развити. Антагонистите също са добре изградени. Любимият ми образ в този роман, а и в цялата поредица до момента е на Уейн, образ описан с много хумор и оригиналност.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Чувство за хумор.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Може да се чете като самостоятелен роман.
  • вкус на уестърн, криминале и трилър.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
5 коментара

Публикувано от на май 15, 2013 в Брандън Сандърсън, Фентъзи книги

 

Етикети: , , ,

„Героят на времето“ от Брандън Сандърсън

Героят на времето

„Героят на времето“ е третият роман от поредицата на Брандън Сандърсън – „Мъглороден“.

Сюжет: Убийствoтo нa лopд Влaдeтeля слaгa кpaй нa Последната империя. Изглeждa пpaвилнo – нo дaли e тaкa? Зaщoтo сeгa, кoгaтo мъглитe сe зaвpъщaт и сa мнoгo пo-пaгубни, кoгaтo зaчeстявaт сaждoпaдитe и тpусoвeтe стaвaт все пo-мoщни, Вин и Eлънд зaпoчвaт дa сe съмнявaт. Пpeди мнoгo-мнoгo вpeмe нa Гибeлтa – eднo oт дpeвнитe същeствa, създaли тoзи свят – билo oбeщaнo пpaвoтo дa гo paзpуши. Ceгa, кoгaтo Вин e пoдмaмeнa дa я oсвoбoди при Кладенеца на Възнесението, Гибeлтa oчeвиднo смятa дa oсъщeстви зaмисълa си.

My Experience: Дълго време се чудих как да оценя романа „Героят на времето“, с който Сандърсън завършва трилогията си(но не и поредицата). И в предишните два романа бях забелязал склонността на автора да се отплесва в ненужни сюжетни линии и да задълбава прекалено на дълго и на широко в терзаният и съмненията на героите си. В този роман обаче той направо сее олял. И докато преди заявяваше че разстоянията в Последната империя са огромни и се преодоляват изключително трудно и с цената на огромно изтощение, то тук той разкарва всичките си герои наляво и на дясно без особен смисъл и на всичкото отгоре това не им влияе. Общо взето се е получил един излишен пълнеж, който спокойно можеше да се съкрати с 200-300 страници. Тук спирам с негативите, защо като цяло романът си е много добър пълен с всякакви развръзки, обрати, епични кървави битки и най-вече толкова зашеметяващ финал, че съм склонен да простя скучноватите първи 300 страници и да дам висока оценка на романа. Вече чета „Сплавта на закона“, която е тотално различна(в добрия смисъл) и засега се очертава отлично продължение на поредицата.

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои, като всяка глава започва с цитат от дневника на мистичен герой, чиято съдба се разплита в края на романа. Стилът на Сандърсън в този роман е леко разточителен, с доста излишни сюжетни линии. Въпреки това не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Мъглороден“ се нарича Последната Империя. Постапокалиптичен пустинен свят, над който през деня се сипе пепел, а през нощта е обвит от непрогледна мъгла. Политическата система в Последната империя е от робовладелски тип. Населяван е от различни хуманоидни раси, като в тази книга е наблегнато на три от тях; благородниците – робовладелци живеещи в охолство, родове разделени на домове, които постоянно враждуват помежду си, борейки се за икономическо надмощие, скаа – техни роби, живеещи в мизерия и недоимък и терисейци – занимаващи се с ферохимия, пазители на знанията. В този роман се запознаваме обстойни с още две от расите;  колоси – раса на войни-чудовища, създадена от лорд Владетеля и по-късно използвана от него за завладяване на света и Кандрараса от странни същества, които могат да поглъщат мъртвото тяло на човек и да го възпроизвеждат със собствена плът. Те съхраняват костите на човека, когото имитират, и ги използват в строежа на тялото, тъй като кандра нямат собствен скелет. Служат на хората чрез Договори — които се купуват срещу атиум — и са в родствени връзки с мъгливите духове. .

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-желязно построените магически системи. Маговете черпят сили от металите, като различните метали дават различни сили. Основно биват два вида – аломантията и ферохимия. Аломантията черпи енергията си от погълнати метали, а ферохимията я изсмуква от тялото на потребителя си. Използващите аломантия се наричат Мъгливи – и могат да черпят сили само от един метал, като го поглъщат и се разделят на:

  • Дърпач – разпалва желязо. При разгаряне на желязо аломантът вижда сини линии, насочени към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размерите и отстоянието до металните източници. Улавят се всички източници на метал, не само желязото. Аломантът е в състояние мислено да дърпа някоя от тези линии, за да Притегли към себе си източника на метал.
  • Монетомет – разпалва стомана. Горенето на стомана позволява на аломанта да вижда прозрачни синкави линии, сочещи към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размера и отстоянието до металния източник. Изобразени са всички видове метали, не само източници на стомана. Аломантът може мислено да Тласка някоя от тези линии, за да отпраща източниците на метал далече от себе си.
  • Калаено око – разпалва калай. Горенето на калай подсилва сетивата. Аломантът вижда по-надалече, долавя по-слаби миризми и сетивата му за допир се изострят. Като страничен ефект той може да вижда през мъглите или в тъмното.
  • Пютриумен юмрук или Главорез – разпалва пютриум. Горенето на пютриум увеличава физическите възможности на тялото. Силата, издръжливостта и гъвкавостта нарастват. Пютриумът подобрява равновесието и способността за възстановяване от рани.
  • Усмирител – разпалва месинг. Горенето на месинг предизвиква успокояване на чувствата на обекта, върху който се въздейства, и тяхното избирателно Усмиряване. Предпазливият аломант може да Усмирява всички емоции, освен една и да кара обекта на въздействието да се чувства така, както той желае. Месингът не позволява на аломанта да чете мисли, дори чувства.
  • Размирител – разпалва цинк. Горенето на цинк позволява на аломанта да възбужда чувствата на другите и да засилва определени емоции, но не и да чете мисли и дори емоции.
  • Задимител – разпалва мед. Горенето на мед предизвиква образуването на невидим облак, който защитава намиращия се вътре от сетивата на Търсача. Докато е заобиколен от „меден облак“, всеки аломант може да разпалва металите си, без да се бои, че някой ще долови аломантичните му пулсации. Като страничен ефект човекът, който гори мед, е неуязвим към всяка форма на емоционална аломантия (Усмиряване или Размиряване).
  • Търсач – разпалва бронз. Горенето на бронз позволява да се усеща, когато наблизо други прилагат аломантия. Аломанти, които горят метали в близост, издават „аломантични пулсации“ — нещо като ритмични удари, които се чуват само от горящия бронз.

Най-силните аломанти се наричат Мъглородени. Те могат да използват всички метали включително злато, чрез което виждат сцени от собственото си миналото, малатиум – виждат сцени от миналото на други хора, атиум, чрез който могат да виждат близкото бъдеще, алуминий, с който изчерпват резервите на всички други аломантични метали и дуралуминий – който ако разпалят в комбинация с друг метал увеличават способностите си. В основни линии това представлява магическата система в романа, разбира се има и други използващи аломантията, но за тях ще разберете ако прочетете романа.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Вин и Келсайър са главните герои в романа, като и двата образа са многолики и добре развити. Антагонистите също са добре изградени. Любимият ми образ в този роман е на Сейзед, който се очерта маже би най-развития образ в цялата поредица.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Може да се чете като самостоятелен роман.

Минуси:

  • Излишни разточителни моменти.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
 

Етикети: , , ,

„Кладенецът на възнесението“ от Брандън Сандърсън

Кладенецът на възнесението

„Кладенецът на възнесението“ е вторият роман от поредицата на Брандън Сандърсън – „Мъглороден“

Сюжет: Злото се е променило. А войната едва започва… Те правят невъзможното, като свалят едно богоподобно същество, чиято жестока власт е продължила хиляда години. Вин — момиче от улицата, превърнало се в най-могъщия Мъглороден, и Елънд Венчър — млад идеалистичен благородник, които я обича, трябва да построят върху пепелищата на империята едно ново, здраво общество. Но едва са започнали, когато ги нападат цели три армии. Лутадел е обсаден и когато всичко изглежда изгубено, една древна легенда им вдъхва надежда. Никои обаче не знае къде се намира Кладенецът на Възнесението и каква е силата, която съдържа. Може би ще се окаже, че премахването на лорд Владетеля е било най-лесната част. Голямото предизвикателство що е да оцелеят след неговото падане.

My Experience: „Кладенецът на възнесението“ в много отношения е дори по-добър и от първия роман от серията. Докато в „Последната империя“ Сандърдън на дълго и на широко ни занимаваше с атмосферата и магичните принципи на фентъзи света който е измислил, то тук ни хвърля директно в действието пращайки ни в обречения град Лутадел, който от вън е обсаден от могъщи армии, а от вътре е разкъсван от интриги, предателства, глад, морални терзания на героите, въобще все неща характерни за всеки обсаден град. И с всяка страница нещата се влошават все повече и повече, докато се стигне до финал пълен с кървави битки и обрати след обрати, леко отворения финал те кара веднага да посегнеш към третата книга от поредицата. Това е един от най-добрите фентъзи романи който съм чел и се нарежда сред фаворитите ми в жанра. С интерес продължавам с поредицата, за да видя какво още ми е подготвило гениалното въображение на новия крал на фентъзито – Брандън Сандърсън

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои, като всяка глава започва с цитат от дневника на мистичен герой, чиято съдба се разплита в края на романа. Стилът на Сандърсън е съвсем леко разточителен, но все пак той е искал да запознае читателите си с детайлите на света, който изгражда и магичните закони на който е подчинен. Въпреки това не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Мъглороден“ се нарича Последната Империя. Постапокалиптичен пустинен свят, над който през деня се сипе пепел, а през нощта е обвит от непрогледна мъгла. Политическата система в Последната империя е от робовладелски тип. Населяван е от различни хуманоидни раси, като в тази книга е наблегнато на три от тях; благородниците – робовладелци живеещи в охолство, родове разделени на домове, които постоянно враждуват помежду си, борейки се за икономическо надмощие, скаа – техни роби, живеещи в мизерия и недоимък и терисейци – занимаващи се с ферохимия, пазители на знанията. В този роман се запознаваме обстойни с още две от расите;  колоси – раса на войни-чудовища, създадена от лорд Владетеля и по-късно използвана от него за завладяване на света и Кандрараса от странни същества, които могат да поглъщат мъртвото тяло на човек и да го възпроизвеждат със собствена плът. Те съхраняват костите на човека, когото имитират, и ги използват в строежа на тялото, тъй като кандра нямат собствен скелет. Служат на хората чрез Договори — които се купуват срещу атиум — и са в родствени връзки с мъгливите духове. .

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-желязно построените магически системи. Маговете черпят сили от металите, като различните метали дават различни сили. Основно биват два вида – аломантията и ферохимия. Аломантията черпи енергията си от погълнати метали, а ферохимията я изсмуква от тялото на потребителя си. Използващите аломантия се наричат Мъгливи – и могат да черпят сили само от един метал, като го поглъщат и се разделят на:

  • Дърпач – разпалва желязо. При разгаряне на желязо аломантът вижда сини линии, насочени към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размерите и отстоянието до металните източници. Улавят се всички източници на метал, не само желязото. Аломантът е в състояние мислено да дърпа някоя от тези линии, за да Притегли към себе си източника на метал.
  • Монетомет – разпалва стомана. Горенето на стомана позволява на аломанта да вижда прозрачни синкави линии, сочещи към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размера и отстоянието до металния източник. Изобразени са всички видове метали, не само източници на стомана. Аломантът може мислено да Тласка някоя от тези линии, за да отпраща източниците на метал далече от себе си.
  • Калаено око – разпалва калай. Горенето на калай подсилва сетивата. Аломантът вижда по-надалече, долавя по-слаби миризми и сетивата му за допир се изострят. Като страничен ефект той може да вижда през мъглите или в тъмното.
  • Пютриумен юмрук или Главорез – разпалва пютриум. Горенето на пютриум увеличава физическите възможности на тялото. Силата, издръжливостта и гъвкавостта нарастват. Пютриумът подобрява равновесието и способността за възстановяване от рани.
  • Усмирител – разпалва месинг. Горенето на месинг предизвиква успокояване на чувствата на обекта, върху който се въздейства, и тяхното избирателно Усмиряване. Предпазливият аломант може да Усмирява всички емоции, освен една и да кара обекта на въздействието да се чувства така, както той желае. Месингът не позволява на аломанта да чете мисли, дори чувства.
  • Размирител – разпалва цинк. Горенето на цинк позволява на аломанта да възбужда чувствата на другите и да засилва определени емоции, но не и да чете мисли и дори емоции.
  • Задимител – разпалва мед. Горенето на мед предизвиква образуването на невидим облак, който защитава намиращия се вътре от сетивата на Търсача. Докато е заобиколен от „меден облак“, всеки аломант може да разпалва металите си, без да се бои, че някой ще долови аломантичните му пулсации. Като страничен ефект човекът, който гори мед, е неуязвим към всяка форма на емоционална аломантия (Усмиряване или Размиряване).
  • Издирвач – разпалва бронз. Горенето на бронз позволява да се усеща, когато наблизо други прилагат аломантия. Аломанти, които горят метали в близост, издават „аломантични пулсации“ — нещо като ритмични удари, които се чуват само от горящия бронз.

Най-силните аломанти се наричат Мъглородени. Те могат да използват всички метали включително злато, чрез което виждат миналото, атиум, чрез който могат да виждат близкото бъдеще и алуминий с който изчерпват резервите на всички други аломантични метали. В основни линии това представлява магическата система в романа, разбира се има и други използващи аломантията, но за тях ще разберете ако прочетете романа.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Вин и Келсайър са главните герои в романа, като и двата образа са многолики и добре развити. Антагонистите също са добре изградени. Любимият ми образ в този роман е на Зейн, мрачен образ склонен към шизофрения.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Може да се чете като самостоятелен роман.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
1 коментар

Публикувано от на април 28, 2013 в Брандън Сандърсън, Фентъзи книги

 

Етикети: , , ,