„Господарката на езерото“ е последната книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски. В България тя е издадена в две книги.
Сюжет: Старият философ Висогота открива в блатата Переплут, където е убежището му от света, девойка с ужасен белег на лицето. Той спасява живота й, а тя му разказва историята си… историята на Цири, която се е превърнала в суров убиец, срещайки смърт на всяка крачка. В същото време Гералт пътува към друидите в опит да открие Цири. Но някой е твърдо решен да му попречи да я намери…Цири, дъщерята на Павета, внучката на Каланте, прапраправнучката на Рианон, потомката на Лара Дорен — Детето на Старата кръв, което ще отвори Вратата на времето. Лястовицата, символът на пролетта и на надеждата, избавителката, тази, която ще отвори Забранените порти, ще посочи пътя към спасението. И ще възвести възраждането на света.
My Experience: „Господарката на езерото“ продължава да държи високото ниво от предишните книги на автора, но определено не е най-добрата. Историята е продължение на заплетения сюжет от „Кулата на лястовицата“. Сюжетът освен пълен с интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора, дълбочина, в тази книга придобива и доста мрачни нотки. Ако книгата беше със сто страници по-кратка, щеше да е перфектна. Всички основни сюжетни линии са перфектно развити, но има твърде много излишни герои и обстоятелства, на които автора е обърнал твърде много внимание. Малко са авторите като Толкин и може би Мартин, които могат да развиват над двайсет герои едновременно. Колкото и да му се ще на Сабковски, той не е Толкин. Разочарован съм и малко от финала, но това си е е мое виждане върху историята, която уж беше сага за вещера, а се превърна в сага за Цири.
Стилът на автора: Сапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.
Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.
Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.
Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.
Плюсове:.
- Увлекателни история.
- Колоритни персонажи.
- Обрати.
- Прекрасно измислен фентъзи свят.
- Динамичен сюжет.
- Кървави битки.
Минуси:
- Излишни моменти.
Оценка: 4,5/5 Отлична.