„Исола” от Стивън Бруст

„Исола“ е деветия роман от поредицата на Стивън Бруст – „Влад Талтош“ в България е издаден от издателство Бард в един том с седмия „Орка” и осмия „Дракон”.

Сюжет: Лорд Мороулан и Алийра са отвлечени от божествените дженоини. Домашната прислужница на Мороулан, исолата лейди Телдра се обръща за помощ към изпадналия в немилост Влад Талтош. За да ги освободи той трябва да убие богиня или да направи това, което умее най-добре – да импровизира…

My Experience: Мога да заявя, че през моя читателски поглед това е най-слабата книга от поредицата досега. За тези които обичат магията да извира буквално от всяка страница, на всяка крачка да се прескачат божества, странни същества и вълшебни предмети – това е вашата книга. Но на мен толкова много фентъзи елементи ми идват мако в повече. Нито за момент не успях да се потопя в четивото, камо ли да почувствам някаква съпричастност към героите. „Исола“ много ми напомни последните две книги на Роджър Зелзни от ‘Хрониките на Амбър“ и горчилката която оставиха след себе си в моето съзнание.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой – Влад Талтош, което прави сюжета малко предвидим. Преводът е добър. Сарказмът и хуморът, който използва авторът в тази книга малко остават на заден план и от това романът единствено губи.

Фентъзи свят: Светът на Бруст се казва – Драгара. Фентъзи свят от средновековен тип с много причудливи същества, които заемат важна част от живота на хората, които живеят по над хиляда години години. Драгарската империя с населението й, разделено в седемнадесет Велики дома, всеки със своя животински знак. Светът не е голям и не е много детайлно описан.

Магия и Магически системи: Магията има много и според мен, е не на място. Освен класическата магическа система с заклинания и вълшебни предмети имаме и абсолютно ненужни магии като телепортирането, всеки ако умре може да бъде съживен (освен в много редки случаи) и тям подобни изхвърляници. Ако не беше невъобразимото количество магия, книгата щеше да е страхотна.

Образите: Образите не са много развити. Отличават се само образите на Влад и неговия джерег.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Увлекателен стил.
• Чувство за хумор.
• Интриги, заговори и обрати.

Минуси:

• Не добре описан свят.
• Разпокъсано действие.
• Прекаляване с магиите и божествата.

Оценка: 3/5 Добра.

Advertisements

 

„Дракон” от Стивън Бруст

„Дракон” е осмия роман от поредицата на Стивън Бруст – „Влад Талтош“ в България е издаден от издателство Бард в един том с седмия „Орка” и деветия „Исола“.

Сюжет: Влад Талтош оцелява в упадъчния и зловещ град Адриланка, практикувайки професията, която най-добре познава — убиването на хора за препитание. Умението му като наемен убиец и навременната намеса на неговия телепатичен спътник — крилатия гущер Лойош, са му спечелили сравнително безопасния пост в дома Джерег — събиране на рекет в един сектор от големия град. Ала когато един могъщ Господар на дракони му заповядва да издири омагьосано оръжие с неимоверна сила — още преди да е откраднато дори, — Влад неизбежно се оказва привлечен на последното място, където би искал да се озове, в тотална война с апокалиптични мащаби между магьоснически армии.

My Experience: Прилична книжка с леко разпокъсано повествование, което много затормозява четенето. Слава богу има доста битки, обрати и малко по-развити герои спрямо другите книги. Някак тази книга отново не успя да ме завладее, дали заради сложно структорирания фентъзи свят или заради първото лице в която е написана – не знам. Но знам, че е приятно и разтоварващо четиво.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой – Влад Талтош, което прави сюжета малко предвидим. Преводът е много добър. Не ми е много ясно към каква аудитория е предназначена поредицата. Не бих я категоризирал към детската или тинейджърската аудитория с тези фентъзи-мафиотски истории изпълнени с жажда за убийства, рекет, хазарт, кражби – никак неподражателно, нито поучително. За възрастните обаче ще изглежда малко наивна, приключенска и прекалено цензурирана.  Но като оставим това настрана, стилът на Бруст е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прекрасни диалози и заплетен сюжет.

Фентъзи свят: Светът на Бруст се казва – Драгара. Фентъзи свят от средновековен тип с много причудливи същества, които заемат важна част от живота на хората, които живеят по над хиляда години години. Драгарската империя с населението й, разделено в седемнадесет Велики дома, всеки със своя животински знак. Светът не е голям и не е много детайлно описан.

Магия и Магически системи: Магията има много и според мен, е не на място. Освен класическата магическа система с заклинания и вълшебни предмети имаме и абсолютно ненужни магии като телепортирането, всеки ако умре може да бъде съживен (освен в много редки случаи) и тям подобни изхвърляници. Ако не беше невъобразимото количество магия, книгата щеше да е страхотна.

Образите: Образите не са много развити. Отличават се само образите на Влад и неговия джерег.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Увлекателен стил.
• Чувство за хумор.
• Интриги, заговори и обрати.

Минуси:

• Не добре описан свят.
• Разпокъсано действие.

Оценка: 4/5 Много Добра.

 

„Орка” от Стивън Бруст

„Орка” е седмият роман от поредицата на Стивън Бруст – „Влад Талтош“ в България е издаден от издателство Бард в един том с осмия „Дракон” и деветия „Исола“.

Сюжет: Вярно, да обикаляш насам-натам с два джерега на раменете си не е най-добрата маскировка за един бивш убиец, търсен из цялата Империя. Но един деветдесетгодишен младок спаси живота ми и сега се нуждае от помощта ми. А Влад Талтош винаги си плаща дълговете. Дори това да означава разкриването на финансов скандал с такива мащаби, че може да срути дома Орка… а ако извадя малко късмет — и цялата империя

My Experience: Паралелно с „Придворният убиец“ на Робин Хоб разтоварвам с лекият, стегнат и динамичен сюжет на поредицата за Влад Талтош. „Орка” в е най-слабата книга от поредицата до сега, като заплетения сюжет се крепи единствено на финансовите сложнотии, които е натворил автора. Дано във следващите книги нещата се оправят, за да не ми се развалят добрите впечатления от иначе силната поредица.

Стилът на автора: Книгата е написана не като разказ на главния герой – Влад Талтош, както беше в предишните, а от името на Кийра Крадлата. Преводът е много добър. Не ми е много ясно към каква аудитория е предназначена поредицата. Не бих я категоризирал към детската или тинейджърската аудитория с тези фентъзи-мафиотски истории изпълнени с жажда за убийства, рекет, хазарт, кражби – никак неподражателно, нито поучително. За възрастните обаче ще изглежда малко наивна, приключенска и прекалено цензурирана.  Но като оставим това настрана, стилът на Бруст е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прекрасни диалози и заплетен сюжет.

Фентъзи свят: Светът на Бруст се казва – Драгара. Фентъзи свят от средновековен тип с много причудливи същества, които заемат важна част от живота на хората, които живеят по над хиляда години години. Драгарската империя с населението й, разделено в седемнадесет Велики дома, всеки със своя животински знак. Светът не е голям и не е много детайлно описан.

Магия и Магически системи: Магията има много и според мен, е не на място. Освен класическата магическа система с заклинания и вълшебни предмети имаме и абсолютно ненужни магии като телепортирането, всеки ако умре може да бъде съживен (освен в много редки случаи) и тям подобни изхвърляници. Ако не беше невъобразимото количество магия, книгата щеше да е страхотна.

Образите: Образите не са много развити. Отличават се само образите на Влад и неговия джерег.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Увлекателен стил.
• Чувство за хумор.

Минуси:

• Не добре описан свят.
• Липса на кървави битки.
• Не добре измислени интриги, заговори и обрати.

Оценка: 2,5/5 Добра.

 

„Атира” от Стивън Бруст

„Атира” е шестия роман от поредицата на Стивън Бруст – „Влад Талтош“. В България е издаден от издателство Бард в един том с четвъртия „Талтош” и петия „Феникс“.

Сюжет: Влад се оттегля от кариерата на наемен убиец. Скитайки се из провинцията на Драгарската империята, той попада в малко село, където е обвинен в убийство. Той бързо разбира, че това заплетен план на джерегите, които искат да го убият. За да се спаси, той трябва да се довери на едно момче с лечителски способности.

My Experience: Паралелно с „Принцът на тръните“ на Марк Лорънс разтоварвам с лекият, стегнат и динамичен сюжет на поредицата за Влад Талтош. „Атира” е един различен поглед към поредицата, в който можем да проследим и изследваме образа на Влад не през неговите очи а през очите на другите.

Стилът на автора: Книгата е написана не като разказ на главния герой – Влад Талтош, както е в предишните пет книги, а от трето лице. Преводът е много добър. Не ми е много ясно към каква аудитория е предназначена поредицата. Не бих я категоризирал към детската или тинейджърската аудитория с тези фентъзи-мафиотски истории изпълнени с жажда за убийства, рекет, хазарт, кражби – никак неподражателно, нито поучително. За възрастните обаче ще изглежда малко наивна, приключенска и прекалено цензурирана.  Но като оставим това настрана, стилът на Бруст е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прекрасни диалози и заплетен сюжет.

Фентъзи свят: Светът на Бруст се казва – Драгара. Фентъзи свят от средновековен тип с много причудливи същества, които заемат важна част от живота на хората, които живеят по над хиляда години години. Драгарската империя с населението й, разделено в седемнадесет Велики дома, всеки със своя животински знак. Светът не е голям и не е много детайлно описан.

Магия и Магически системи: Магията има много и според мен, е не на място. Освен класическата магическа система с заклинания и вълшебни предмети имаме и абсолютно ненужни магии като телепортирането, всеки ако умре може да бъде съживен (освен в много редки случаи) и тям подобни изхвърляници. Ако не беше невъобразимото количество магия, книгата щеше да е страхотна.

Образите: Образите са добре развити. Отличават се образите на Влад и неговите два джерега.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Увлекателен стил.
• Чувство за хумор.
• Интриги, заговори и обрати.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

„Феникс” от Стивън Бруст

„Феникс” е петия роман от поредицата на Стивън Бруст – „Влад Талтош“.В България е издаден от издателство Бард в един том с четвъртия „Талтош” и шестия „Атира“.

Сюжет: Богинята Вийра наема Влад да обие краля н анамиращото се отвъд Драгарската империя кралство, в резултат на което назрява война. Междувременно избухват бунтове в Империята и много от бунтовниците са задържани. Сред тях е и жената на Влад – Коути. Той бързо трябва да измисли план за да предотврати войната и да спаси човека когото обича.

My Experience: Паралелно с „Принцът на тръните“ на Марк Лорънс разтоварвам с лекият, стегнат и динамичен сюжет на поредицата за Влад Талтош. „Феникс” е най-добрата книга от поредицата досега. С кървавото си, динамично и на моменти комедийно повествование, успя да постигне това, което предишните четири книги не успяха – накара ме с трепет да поглъщам всяка страница от това прекрасно фентъзи приключение.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой – Влад Талтош, което прави сюжета малко предвидим. Преводът е много добър. Не ми е много ясно към каква аудитория е предназначена поредицата. Не бих я категоризирал към детската или тинейджърската аудитория с тези фентъзи-мафиотски истории изпълнени с жажда за убийства, рекет, хазарт, кражби – никак неподражателно, нито поучително. За възрастните обаче ще изглежда малко наивна, приключенска и прекалено цензурирана.  Но като оставим това настрана, стилът на Бруст е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прекрасни диалози и заплетен сюжет.

Фентъзи свят: Светът на Бруст се казва – Драгара. Фентъзи свят от средновековен тип с много причудливи същества, които заемат важна част от живота на хората, които живеят по над хиляда години години. Драгарската империя с населението й, разделено в седемнадесет Велики дома, всеки със своя животински знак. Светът не е голям и не е много детайлно описан.

Магия и Магически системи: Магията има много и според мен, е не на място. Освен класическата магическа система с заклинания и вълшебни предмети имаме и абсолютно ненужни магии като телепортирането, всеки ако умре може да бъде съживен (освен в много редки случаи) и тям подобни изхвърляници. Ако не беше невъобразимото количество магия, книгата щеше да е страхотна.

Образите: Образите не са много развити. Отличават се само образите на Влад и неговия джерег.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Увлекателен стил.
• Чувство за хумор.
• Интриги, заговори и обрати.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

„Талтош” от Стивън Бруст

„Талтош” е четвъртия роман от поредицата на Стивън Бруст – „Влад Талтош“ в България е издаден от издателство Бард в един том с петия „Феникс” и шестия „Атира“.

Сюжет: На около двеста мили североизточно от Адриланка се простира една планина, изваяна сякаш от ръката на скулптор-мегаломан във формата на готов за скок сив дзур. Сигурен съм, че сте я виждали, изобразена на хиляди платна, както и на псиотпечатъци от стотици ангели, така че знаете не по-зле от мен, че илюзията за огромната котка е толкова съвършена, колкото може да я сътвори изкуството или самата природа. Най-интересното обаче е лявото ухо. То изглежда толкова котешко и злокобно, колкото и другото, но за него се знае, че е изкуствено. Подобни подозрения храним за цялата планина — но за лявото ухо сме сигурни. Тъкмо там, според легендите, Сетра Лавоуд, Чародейката, Тъмната дама на Дзур планина, седи като огромен паяк сред злокобната си паяжина и се надява да улови в клопката си сърцатия герой. Защо иска да направи точно това, легендите не изясняват; тяхно право си е, разбира се.

My Experience: Паралелно с „Принцът на тръните“ на Марк Лорънс разтоварвам с лекият, стегнат и динамичен сюжет на поредицата за Влад Талтош. „Талтош” в много отношения е по-добра от предишните книги, като ни запознава с героите, които ще играят основна роля в сагата, както и с първите стъпки на Влад в бизнеса на наемните убийци.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой – Влад Талтош, което прави сюжета малко предвидим. Преводът е много добър. Не ми е много ясно към каква аудитория е предназначена поредицата. Не бих я категоризирал към детската или тинейджърската аудитория с тези фентъзи-мафиотски истории изпълнени с жажда за убийства, рекет, хазарт, кражби – никак неподражателно, нито поучително. За възрастните обаче ще изглежда малко наивна, приключенска и прекалено цензурирана.  Но като оставим това настрана, стилът на Бруст е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прекрасни диалози и заплетен сюжет.

Фентъзи свят: Светът на Бруст се казва – Драгара. Фентъзи свят от средновековен тип с много причудливи същества, които заемат важна част от живота на хората, които живеят по над хиляда години години. Драгарската империя с населението й, разделено в седемнадесет Велики дома, всеки със своя животински знак. Светът не е голям и не е много детайлно описан.

Магия и Магически системи: Магията има много и според мен, е не на място. Освен класическата магическа система с заклинания и вълшебни предмети имаме и абсолютно ненужни магии като телепортирането, всеки ако умре може да бъде съживен (освен в много редки случаи) и тям подобни изхвърляници. Ако не беше невъобразимото количество магия, книгата щеше да е страхотна.

Образите: Образите не са много развити. Отличават се само образите на Влад и неговия джерег.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Увлекателен стил.
• Чувство за хумор.
• Интриги, заговори и обрати.

Минуси:

• Не добре описан свят.
• Липса на кървави битки.

Оценка: 4/5 Много Добра.

 

„Текла” от Стивън Бруст

„Текла” е третия роман от поредицата на Стивън Бруст – „Влад Талтош“ в България е издаден от издателство Бард в един том с първия „Джерег” и вторият „Йенди“.

Сюжет: В Драгара избухват бунтове и Империята е застрашена от гражданска война. Влад предпочита да не се намесва.в обречените опити на сънародниците си да променят системата. Помитащите го събития го принуждават да се намеси…

My Experience: Преди да започна с така дългоочаквания „Първи закон“ на Абъркомби имах нужда от  по-кратко и лековато фентъзи. И тъй като отдавна съм хвърлил око на „Влад Талтош“ го грабнах и се оказа доста разтоварващ и се чете бързо.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой – Влад Талтош, което прави сюжета малко предвидим. Преводът е много добър. Не ми е много ясно към каква аудитория е предназначена поредицата. Не бих я категоризирал към детската или тинейджърската аудитория с тези фентъзи-мафиотски истории изпълнени с жажда за убийства, рекет, хазарт, кражби – никак неподражателно, нито поучително. За възрастните обаче ще изглежда малко наивна, приключенска и прекалено цензурирана.  Но като оставим това настрана, стилът на Бруст е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прекрасни диалози и заплетен сюжет.

Фентъзи свят: Светът на Бруст се казва – Драгара. Фентъзи свят от средновековен тип с много причудливи същества, които заемат важна част от живота на хората, които живеят по над хиляда години години. Светът не е голям и не е много детайлно описан.

Магия и Магически системи: Магията има много и според мен, е не на място. Освен класическата магическа система с заклинания и вълшебни предмети имаме и абсолютно ненужни магии като телепортирането, всеки ако умре може да бъде съживен (освен в много редки случаи) и тям подобни изхвърляници. Ако не беше невъобразимото количество магия, книгата щеше да е страхотна.

Образите: Образите не са много развити. Отличават се само образите на Влад и неговия джерег.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Увлекателен стил.
• Чувство за хумор.
• Интриги, заговори и обрати.

Минуси:

• Не добре описан свят.
• Липса на кървави битки.
• Прекаляване с магията.
• Липса на финал.

Оценка: 3/5 Добра.