„Бялата роза“ от Глен Кук

„Бялата роза“ е третият роман от поредицата на Глен Кук – „Хрониките на Черния отряд“

Сюжет: Преродената Бяла роса е последната надежда на доброто в битката срещу сатанинската магьосница, известна като Господарката. От подземното си свърталище в Равнината на страха войните от Черния отряд, някога воювали на страната на тъмните сили, сега поддържат каузата на Бунта. Приближава завръщането на Кометата, вещаеща пробуждането на Властелина. В далечните Могилни земи, където е погребана силата на най-могъщото зло, започват да се събуждат злокобни създания. Господарката и нейните Покорени, застрашени от надигащата се злина, са готови да се съюзят дори с Бялата роза.

My Experience: Романът се числи към жанра милитъри-фентъзи – кървища, интриги, обрати, битки и малко магия, какво му трябва повече на човек. С всеки следващ роман сагата на Кук става все по интересна и епична. „Бялата роза“ е наситен с много обрати кървави мащабни битки и детайли за света измислени с много въображение, като вятърните китове и скатове, говорещите камъни, Бащинското дърво и много други детайли, които превръщат романа в най-добрия от поредицата до момента.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой, хроникьора на отряда – Знахаря, като хаотичния стил а автора от първата книга, тук почти е изчистен. Стилът на Кук е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прилични диалози и кървави битки.

Фентъзи свят: Светът на Кук не е голям и не е много детайлно описан. Фентъзи свят от средновековен тип.

Магия и Магически системи: Магията не е много, но пък е на място. Класическа магическа система с заклинания и вълшебни предмети. В отряда има няколко магьосника, които практикуват дребни защитни и бойните магии, но големите магьосници са Десетте Покорени – преродени мъртъвци с огромни магически способности дарени им от Господарката, която е може би най-големия маг в сагата.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Героите на Кук, нямат имена, а прякори, които характеризират образите, според това с какво се занимават, как изглеждат или с черти на характера.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави битки.
• Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип, макар и не много мащабен.
• Магията е с мярка, а не се ползва за щяло и нещяло.
• Множество обрати.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 4.5/5 Отлична.

Advertisements

 

„Надвисналата сянка“ от Глен Кук

„Надвисналата сянка“ е вторият роман от поредицата на Глен Кук – „Хрониките на Черния отряд“

Сюжет: Наемниците от Черния отряд са въвлечени в битка отново — и този път на страната на Тъмните сили. Но сега не васалите на Господарката застрашават света — опасността е много по-голяма, а надигащата се магьосническа злина — по-древна и ужасяваща от Десетте, Които Били Покорени. Може би съществува път към светлината за наемниците от Отряда, дори за такива като тях. Ако могат да го извървят и да оцелеят…

My Experience: „Надвисналата сянка“ е с една идея по-добра от първия роман или поне мен повече ме грабна. Може би след като вече съм се запознал с света на Кук и ядрото на неговите герои, ми беше по лесно да проследя сюжета, което в „Черния отряд“ беше малко трудно. Романът се числи към жанра милитъри-фентъзи – кървища, интриги, обрати, битки и малко магия, какво му трябва повече на човек.

Стилът на автора: Авторът е преплел разказите на главния герой, хроникьора на отряда – Знахаря, с теза за кръчмаря от Хвойноград – Кестенявия Скубльо, което  в случая представя на читателите по-обстойна и разнообразна визия на историята за Черния отряд, за разлика от едностранната версия позната ни от първия роман. Стилът на Кук е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прилични диалози и кървави битки.

Фентъзи свят: Светът на Кук не е голям и не е много детайлно описан. Фентъзи свят от средновековен тип.

Магия и Магически системи: Магията не е много, но пък е на място. Класическа магическа система с заклинания и вълшебни предмети. В отряда има няколко магьосника, които практикуват дребни защитни и бойните магии, но големите магьосници са Десетте Покорени – преродени мъртъвци с огромни магически способности дарени им от Господарката, която е може би най-големия маг в сагата.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Героите на Кук, нямат имена, а прякори, които характеризират образите, според това с какво се занимават, как изглеждат или с черти на характера. В този роман се откроява образът на Кестенявия Скубльо – пълнокръвен, реалистичен и напълно развит герой. Досега, това е най-интересния от многото образи които е създал Глен Кук в своята милитъри фентъзи епопея.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави битки.
• Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип, макар и не много мащабен.
• Магията е с мярка и не се ползва за щяло и нещяло.
• Заплетен сюжет.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

„Черният отряд“ от Глен Кук

„Черният отряд“ е първият роман от поредицата на Глен Кук – „Хрониките на Черния отряд“

Сюжет: Рота наемници, назоваващи се Черния отряд, се намират в безнадеждна ситуация — принудени са да встъпят на служба при Силите на мрака. Техен господар става Ловеца на души, загадъчна фигура от Десетте, Които Били Покорени — древни магьосници, възродени за живот след столетия мъртвешки сън. Каква роля е отредена на Черния отряд: коз ли ще бъде или пожертвана пешка в интригите на Тъмните сили?…

My Experience: След прекрасното преживяване с Кралят-маг на Крис Бънч, исках да продължа с някое брутално и мрачно милитъри-фентъзи, точно в жанра който харесвам. Кървища, интриги, обрати, битки и малко магия. „Черният отряд“ си има трески за дялане, но се доближи до горните критерии. Надявам се в следващите книги стила и превода да се подобрят.

Стилът на автора: Книгата е написана като разказ на главния герой, хроникьора на отряда – Знахаря, което  в случая е сериозен недостатък (според мен), защото на фона на хаотичните мисли и писания на героя е много трудно да се проследи действието. Преводът също е неточен, което пречи на читателя да се потопи в атмосферата. Но като оставим това настрана, стилът на Кук е великолепен – без разточителни описания, динамичен, стегнат, с прилични диалози (които преводача е омазал) и кървави битки.

Фентъзи свят: Светът на Кук не е голям и не е много детайлно описан. Фентъзи свят от средновековен тип.

Магия и Магически системи: Магията не е много, но пък е на място. Класическа магическа система с заклинания и вълшебни предмети. В отряда има няколко магьосника, които практикуват дребни защитни и бойните магии, но големите магьосници са Десетте Покорени – преродени мъртъвци с огромни магически способности дарени им от Господарката, която е може би най-големия маг в сагата.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Героите на Кук, нямат имена, а прякори, които характеризират образите, според това с какво се занимават, как изглеждат или  с черти на характера.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави битки.
• Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип, макар и не много мащабен.
• Магията е с мярка, а не се ползва за щяло и нещяло.

Минуси:

• Не добре описан свят.
• Хаотично повествование и лош превод.

Оценка: 4/5 Много добра.