RSS

Tag Archives: Джон Р. Р. Толкин

„Децата на Хурин” от Джон Р. Р. Толкин

Децата на Хурин

„Децата на Хурин“ е фентъзи-роман от писателя Джон Роналд Руел Толкин, издаден след смъртта му от неговия син Кристофър. Представлява книга от цикъла за Средната земя, широко разгърната версия на легендата за децата на Хурин поместена в сборника „Силмарилион“.

Сюжет: В Средната земя има предания от далечни епохи преди „Властелинът на пръстените“. През ония далечни времена първият Мрачен владетел Моргот живеел далече на север в титаничната си крепост Ангбанд, наречена Железния ад, и трагедията на Турин и неговата сестра Ниенор се развива в сянката на страха от Ангбанд и войната, разпалена от Моргот срещу земите и тайните градове на елфите. Техният кратък и страстен живот е белязан от първичната ненавист на Моргот към тях, защото са деца на Хурин — човекът, дръзнал да се опълчи и да му се присмее в лицето. Срещу тях Моргот праща най-страховития си слуга Глаурунг, могъщ дух във формата на чудовищен огнен дракон. В тази история за жестоки нашествия и бягства, за горски укрития и гонитби, за съпротива и гаснеща надежда, Мрачният владетел и драконът излизат на сцената като ярки и страховити образи. Коварният и насмешлив Глаурунг изкривява съдбата на Турин и Ниенор чрез убийствено лукави и злостни лъжи, за да се изпълни прокобата на Моргот.

My Experience: Сред, меко казано, разочарованието ми от „Силмарилион“, имаше и няколко истории които бяха наистина интересни. Една от тях бе легендата за децата на Хурин. Това ме накара да прочета разширената версия, за да видя как я е развил Толкин. Най-сетне стария Толкин, който познавам от „Хобит“ и „Властелина на пръстените“, че дори и по-добър. Това е най-добрата история от света на Средната земя, които авторът е измислял. И това е защото, за разлика от другите си произведения, на героите му се случват такива неща, които далеч надхвърлят приказното фентъзи с Happy End от типа „… и заживели весело и щастливо…“ и се приближава до едно фентъзи за възрастни, от които после черпят вдъхновение Мартин, Ериксън, Абъркромби и другите майстори на Adult-fentasy жанра.

„Стилът на автора: Като университетски преподавател и лингвист, Толкин прекарва голяма част от живота си в изследване на езика и неговите закони и правила и  в последствие създава отделни езици със своя собствена граматика, които използва в произведенията си. Толкин е също така задълбочено изследва скандинавските, балканските и редица други митове и легенди. Всичко това оформя в писателя един уникален стил, който го превръща в един от класиците световната литература. Стилът на „Децата на Хурин” е приказен, приключенски, магичен, детайлно описателен, обвит във мрачни нотки, макар и не толкова мащабен и епичен колкото във „Властелина на пръстените“. И всичко това е великолепно пресъздадено от преводача Любомир Николов.

Фентъзи свят: Средната земя е един първите измислени фентъзи светове. Толкова е мащабен и детайлен, че Толкин решава да му направи карта. В тази книга светът на Средната земя доста различен от познатия във Властелина, тъй като историята се случва в далечната Първа епоха.

Магия и Магически системи: Магията не е силно засегната в тази книга. Използва се системата на заклинанията и вълшебните предмети и места.

Образите: Многопластови образи, измъчвани от съмнения и изкушения, правят изключително интересна борбата между Доброто и Злото. Като образите в тази книга са интересни именно заради своята обреченост, която не е толкова засегната в другите му книги. Всеки от героите му си има история и родословно дърво, които са поместени в книгата. Расите са взети от различни митове и легенди, и не малък брой са измислени от Толкин.

Плюсове:

  • Детайлно описания.
  • Мащабен и детайлно описан фентъзи свят..
  • Разнообразни раси.
  • Битки, макар и не много мащабни.
  • Интриги и обрати.
  • Всичко което може да се каже за тази книга е в неин плюс.

Минуси:

  • Историята не е толкова мащабна колкото тази на „Властелина на пръстените“.

Оценка: 5/5 Отлична.

Advertisements
 

Етикети: , , , , ,

„Силмарилион” от Джон Р. Р. Толкин

1048.max

„Силмарилион“ е епичен фентъзи-роман от писателя Джон Роналд Руел Толкин, който е издаден след смъртта му. Представлява роман от легенди от цикъла за Средната земя, събрани и обединени в едно произведение от неговите записки от неговият син Кристофър Толкин.

Сюжет: Това е историята на Силмарилите, трите прекрасни камъка, създадени от Феанор, най-надарения творец сред елфите. В тях той пленил светлина от Двете дървета, озаряващи страната на боговете Валинор. Когато първият Мрачен владетел Моргот унищожил Дърветата, тази светлина оцеляла само в Силмарилите; а Моргот ги заграбил и ги вградил в своята корона, пазена в непристъпната крепост Ангбанд, далече на север в Средната земя.
Разказ за бунта на Феанор и неговия народ срещу боговете, за тяхното изгнание в Средната земя и за войната им срещу Великия враг – една безнадеждна война въпреки целия героизъм на елфите и хората.

My Experience: Като голям фен на „Властелина на пръстените и „Хобит“, дълги години таях съмнения относно „Силмарилион“ и все отлагах посягането към тази книга. Преди две седмици, един приятел ми обясняваше как това е най-великата книга която е чел, по-добра от всичко което е писал и някак си ме обеди да зарежа всичко друго, което бях запланувал да прочета, и до подхвана прословутия „Силмарион“. Последваха две седмици в безкрайни мъки и опити да не зарежа книгата. От първите стотина страници бях раздвоен буквално на двата полюса. От една страна това беше най-увлекателно омагьосващият стил на писане с който някога съм се сблъсквал. Сякаш вълшебна поезия, под формата на проза, извираше от всяка страница (браво за което на Любомир Николов), истинска наслада за сетивата. Стил който неусетно те пренася в един друг свят – светът на Средната земя. От друга страна обаче, това бе най-скучното повествование което съм чел. Набъкано с безброй герои и места с трудно смилаеми имена, някои с по две, три, че и повече. На моменти имах чувството, че чета на някакъв непознат за мен език, който звучи великолепно в главата ми, но от който не разбирам нито думичка. От средата на книгата, нататък, има две, три интересни (с други думи – разбираеми) истории, които са с по малко герои и затова и в тях по-лесно се проследява историята. Затова и оценката ми за тази книга е силно раздвоена. Ще дам 2,5/5, защото стилът на Толкин е уникално гениален и защото скуката си е скука. Съветът ми към всички, които подхванат тази книга е – първо се заредете с карти на Средната земя, второ – телефонният указател на героите на поредицата, който ще намерите в края на книгата, винаги да ви е под ръка, ще ви трябва. И трето – освободете си съзнанието, заредете се с търпение, и се опитайте да се насладите на всяка страница от тази книга. Пък може и за вас да се окаже най-добрата книга, която сте чели някога.

Стилът на автора: Като университетски преподавател и лингвист, Толкин прекарва голяма част от живота си в изследване на езика и неговите закони и правила и  в последствие създава отделни езици със своя собствена граматика, които използва в произведенията си. Толкин е също така задълбочено изследва скандинавските, балканските и редица други митове и легенди. Всичко това оформя в писателя един уникален стил, който го превръща в един от класиците световната литература. Историята е поднесена като сборник с митологични разкази и легенди. Стилът на „Силмарилион” е приказен, приключенски, магичен, детайлно описателен, обвит във мрачни нотки и най-вече изключително мащабен и епичен. И всичко това е великолепно пресъздадено от преводача Любомир Николов. Единственото слабо място, от към стил, в тази книга са диалозите. Почти няма такива, където има, са абсолютно излишни.

Фентъзи свят: Средната земя е един първите измислени фентъзи светове. Толкова е мащабен и детайлен, че Толкин решава да му направи карта.

Магия и Магически системи: Магията буквално извира от всяка страница. Използва се системата на заклинанията и вълшебните предмети и места.

Образите: Тъй като книгата проследява отделните истории на множество герои, те не са детайлно развити, а са просто еднопластови образи, за които предимно се разказва, тъй като в тази книга на първи план е историята за вечната борба между Доброто и Злото, а не героите. Всеки от героите му си има история и родословно дърво, които са поместени в книгата Расите са взети от различни митове и легенди, и не малък брой са измислени от Толкин. Има елфи, джуджета, таласъми, тролове, орки, енти, дракони, хора и много, много други.

Плюсове:

  • Детайлно описания.
  • Мащабен и детайлно описан фентъзи свят..
  • Разнообразни раси.
  • Грандиозни и мащабни битки.
  • Интриги и обрати.
  • Омайващо пленителен стил на писане.

Минуси:

  • Стотици важни и в повечето случаи абсолютно ненужни герои и места, с по няколко имена, които тотално объркват читателя.
  • Скучно повествование.

Оценка: 2,5/5 Добра.

 

Етикети: , , , , ,

„Хобитът“ от Джон Р. Р. Толкин


20

„Хобитът“ е фентъзи-роман от Джон Роналд Руел Толкин, първоначално написан като детска приказка. Носи подзаглавието „Билбо Бегинс или Дотам и обратно“. За първи път е публикуван на 21 септември 1937 г. и представлява прелюдия към историята, която се описва в книгите от „Властелинът на пръстените“. На български език е издаден най-напред под името „Билбо Бегинс, или дотам и обратно“, през 1975 г.; по-късно е преиздаван под името „Хобитът“.

Сюжет: Романът проследява приключенията на хобита Билбо Бегинс по време на неговото пътешествие през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосникът Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и огромното им съкровище, които са откраднати от дракона Смог.

My Experience: Сред книгите, които съм прочел повече от веднъж, като „Време разделно“ на Антон Дончев, „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси, „Карлсон“ на Астрид Линдгрен попада и „Хобитът“ от Джон Р. Р. Толкин. Веднъж като дете и няколко пъти в последните години. Приказните приключения на хобита Билбо ме превърна в един от най-големите и фенове.

Стилът на автора: Като университетски преподавател и лингвист, Толкин прекарва голяма част от живота си в изследване на езика и неговите закони и правила и  в последствие създава отделни езици със своя собствена граматика, които използва в произведенията си. Толкин е също така задълбочено изследва скандинавските, балканските и редица други митове и легенди. Всичко това оформя в писателя един уникален стил, който го превръща в един от класиците световната литература. Стилът на „Хобитът” е приказен, приключенски, магичен, детайлно описателен, и не толкова мащабен и епичен като „Властелинът на пръстените”, което го прави предпочитан от по-малките читатели.

Фентъзи свят: Средната земя е един първите измислени фентъзи светове. Толкова е мащабен и детайлен, че Толкин решава да му направи карта.

Магия и Магически системи: Магията буквално извира от всяка страница. Използва се системата на заклинанията и вълшебните предмети и места.

Образите: Многопластови образи, измъчвани от съмнения и изкушения, правят изключително интересна борбата между Доброто и Злото.Всеки от героите му си има история и родословно дърво, които са поместени в книгата. Расите са взети от различни митове и легенди, и не малък брой са измислени от Толкин, включително симпатичните хобити. Има елфи, джуджета, таласъми, тролове, орки, енти, хора и много, много други.

Плюсове:

  • Детайлно описания.
  • Мащабно описан фентъзи свят..
  • Разнообразни раси.
  • Грандиозна и мащабна битка на финала.
  • Обрати.
  • Всичко което може да се каже за тази книга е в неин плюс.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , , , , , ,

„Властелинът на пръстените” от Джон Р. Р. Толкин


19

„Властелинът на пръстените“ (на английски) е епичен фентъзи-роман от писателя Джон Роналд Руел Толкин, писан в продължение на 12 години. Представлява книга от цикъла за Средната земя, продължение на неговата книга „Хобитът“, и описва подробно събитията, очертани в последната част на „Силмарилион“.

Сюжет: Малкият хобит Фродо Бегинс получава магически пръстен, който чичо му Билбо е намерил в Мините на Мория. Старият приятел на Билбо, магьосникът Гандалф Сивия, открива, че този пръстен е Единственият пръстен – инструментът на могъществото на Саурон, и най-търсената от него вещ през почти цялата Трета епоха. Пръстен, който покварява околните чрез желанието им за него и за властта, която той носи. Фродо и осемте му другари от т.нар. ”Задруга на пръстена”, се опитват да стигнат до Мордор, за да унищожат веднъж завинаги Единствения пръстен. Саурон изпраща по петите на Фродо страховитите Насгули, но той  не е единствения, който търси пръстена. Всички които знаят за силата на пръстена искат да го притежават. Мисията на Фродо е застрашена. Мракът постепенно обгръща всичко и войната за Средната земя вече е започнала…

My Experience: За първи път се сблъсках тази книжка в ученическите си години, когато изрових от библиотеката едно малко томче на има – „Задругата на пръстена“. Останах разочарован от липсата на финал на тази иначе интересна книжка, но тогава не знаех че това е трилогия. Години по-късно, вече като студент, покрай филмовата версия реших отново да я прочета, но вече цялата. Тази книга толкова ме заплени, че превърна в един от най-големите и фенове.

Стилът на автора: Като университетски преподавател и лингвист, Толкин прекарва голяма част от живота си в изследване на езика и неговите закони и правила и  в последствие създава отделни езици със своя собствена граматика, които използва в произведенията си. Толкин е също така задълбочено изследва скандинавските, балканските и редица други митове и легенди. Всичко това оформя в писателя един уникален стил, който го превръща в един от класиците световната литература. Стилът на „Властелинът на пръстените” е приказен, приключенски, магичен, детайлно описателен, обвит във мрачни нотки и най-вече изключително мащабен и епичен. И всичко това е великолепно пресъздадено от преводача Любомир Николов.

Фентъзи свят: Средната земя е един първите измислени фентъзи светове. Толкова е мащабен и детайлен, че Толкин решава да му направи карта.

Магия и Магически системи: Магията буквално извира от всяка страница. Използва се системата на заклинанията и вълшебните предмети и места.

Образите: Многопластови образи, измъчвани от съмнения и изкушения, правят изключително интересна борбата между Доброто и Злото.Всеки от героите му си има история и родословно дърво, които са поместени в книгата Расите са взети от различни митове и легенди, и не малък брой са измислени от Толкин, включително симпатичните хобити. Има елфи, джуджета, таласъми, тролове, орки, енти, хора и много, много други.

Плюсове:

  • Детайлно описания.
  • Мащабен и детайлно описан фентъзи свят..
  • Разнообразни раси.
  • Грандиозни и мащабни битки.
  • Интриги и обрати.
  • Всичко което може да се каже за тази книга е в неин плюс.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , , ,