RSS

Tag Archives: класика

„Планините на безумието“ от Хауърд Ф. Лъвкрафт

Хауърд Ф. Лъвкрафт - Планините на безумието

„Планините на безумието“ е сборник с седем непревеждани досега произведения на всепризнатия майстор на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт, които ще ви отведат в най-страховитите кътчета на пространството и времето.

Анотация: „Тук се бе загнездило вселенско Зло, предопределено да плъзне по целия свят, поглъщайки цели градове и погубвайки цели нации със смъртоносното дихание на отровната си чума.“ Този цитат от „Кошмарът в Ред Хук“ потапя читателите в атмосферата на сборника „Планините на безумието“ и ги подготвя за мрачния, демоничен, но безкрайно интригуващ свят на всепризнатия майстор на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт. „Планините на безумието“ е един от шедьоврите на автора, считан от мнозина за най-добрата му творба изобщо. Този кратък роман представлява поразително съчетание от научни факти и художествена измислица, от сайънс фикшън и космически ужас. Освен него, в сборника са събрани и други непревеждани досега в България произведения на Лъвкрафт: „Сянка отвъд времето“– брилянтна научна фантастика, заредена с потресаващ космически ужас, оставила отпечатъка си върху почти всички значими произведения за извънземни пришълци от втората половина на 20-и век; „Музиката на Ерих Цан“ – може би най-високо оценяваният от литературната критика разказ на Лъвкрафт; „Кошмарът в Ред Хук“ – един от най-скандалните и полемични произведения на писателя заради вложените в него “расистки настроения“; разказите „От отвъдното“, „Леден полъх“ и „Амулетът“.

My Experience: Май започнах книгите на Лъвкрафт в неподходящ ред(поне според реда, в който са издадени в България). На тази мисъл ме наведе факта, че във всеки разказ от настоящия сборник авторът споменава забранената книга „Некроманикон“. Е, едноименния сборник още не съм го чел, но и тази грешка ще поправя. След страхотните впечатления от „Отвъд стената на съня“ с огромно удоволствие зачетох този сборник, потапяйки се сред страховитите истории на Лъвкрафт. Със специфичния си документален стил майстора на ужаса успя да засити жадната ми за мистерии и хорър душица, защото историите му са толкова реалистични и неподвластни на времето, че на моменти имах чувството, че чета загадъчна криминална хроника с кървав финал от някой вестник. Също като в „Отвъд стената на съня“ не ми допаднаха особено двата по-дълги разказа, които се явяват и нещо като най-големите шедьоври на автора. Ето и какви разкази открих в този сборник:
1. Планините на Безумието – 4/5 – Група учени, по време на научната си експедиция в Антарктида попада на останки от извънземна раса. Да, безспорно разказът е наситен с много напрежение и е може би най реалистичният в целия сборник, но мен някак не успя да ме потопи напълно в сюжета си. Сякаш ми бе леко разточителен и пълен с ненужни пасажи и обяснения, които убиваха напрежението..
2. От отвъдното– 5/5 – Има експерименти, които е по-добре да не правиш. Крофърд Тилингаст ще разбере това по трудния начин.
3. Леден полъх 5/5 – Странна болест принуждава д-р Муньос да живее при минусови температури. Съседът му, студент, опитвайки се да му помогне, ще открие страховитата тайна на доктора. Шедьовър!
4. Амулетът – 5/5 – Гробище, търсачи на останки и един вълчи вой, какво повече му трябва на най-добрият разказ в сборника.
5. Музиката на Ерих Цан – 5/5 – Когато магията на музиката, може да бъде и страховито проклятие.
6. Кошмарът в Ред Хук – 5/5 – расистките възгледи на автора за заклеймили този разказ и отдавна издателите избягват да го публикуват, а той сам по себе си е изключителен.
7. Сянка отвъд времето 5/5 – Най-оригиналният разказ в сборника също ми дойде малко разточителен и с леко разочароващ финал, но пък идеята му е уникална. Разказва за професор претърпял амнезия, по време на която открива че има изумителни способности.

Стилът на автора: Натуралистичен, увлекателен, брутален и на места пищен, разточителен и описателен стил на писане, почти лишен от диалози. Разказите му са поднесени с една особена документалистика, придаваща страховит реализъм на сюжетите му. Лъвкрафт има уникалната способност да разкости една страховита история и така да я поднесе на своите читатели, че да им настръхнат косите.

Плюсове:

  • Разнообрасни хорар истории.
  • Неочакван край.
  • Увлекателен стил на разказване.
  • Много обрати.
  • Актуални и стряскащи разкази.

Минуси:

  • Няма

Оценка: 5/5 Отличен.

Advertisements
 
 

Етикети: , , ,

„Отвъд стената на съня“ от Хауърд Ф. Лъвкрафт

Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

„Отвъд стената на съня“ е сборник с петнайсет непревеждани досега произведения на всепризнатия майстор на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт, които ще ви отведат в най-страховитите кътчета на пространството и времето..

My Experience: Лятото е сезонът в който имам най-много време за четене. Под жегите и морския бриз се засипах с великолепни произведения (повечето антиутопии), сред които си подготвих и солидно количество хорър. Последните два сборника на Стивън Кинг, първата Кървава книга на Баркър и малко класика за десерт – „Отвъд стената на съня“. Трябва да започна с уточнението, че това е първата книга на Лъвкрафт до която се докосвам. Имам някаква вродена предубеданост към авторите, които са творили в началото на миналия век. След няколко книги на Х. Уелс, в които безспорно имаше добри идеи и сюжети, още повече се засили съмнението, че има голяма вероятност да попадна на нещо, което е със стар, архаичен стил и в контекста на днешния ден, би звучало неактуално. Да, ама не! Безкрайно се изумих, на гения на този човек. Днес, сме заливани от всякъде от поп културния фаномен хорър, под всякаква форма – филми, комикси, сериали, картини, музика, книги, митове, градски легенди и какво ли още не на тема чудовища, вампири, върколаци, зомбита, духове и т.н. Лесно е да си представим как днес някой автор се вдъхновява, да пише хорър. Но от къде се е вдъхновявал Лъвкрафт? Защото за да пишеш преди 100 години толкова вдъхновено изследвайки темата за страха, трябва да си или болен или гений. При това разказите му са актуални и днес и с много малки изключения, по нищо не личи, че са писани преди 100 години. Искрено съжалявам, че пренебрегвах този автор, до сега и за това възнамерявам да наваксам в скоро време с останалите му книги. А ето какво можете да откриете на страниците на този сборник.
1. „Отвъд стената на съня“ – 5/5 – Много силен разказ, за необикновените и страховити сънища на един пациент в лудница.
2. „Къщата“ – 5/5 – страховита сграда с богата история, чието зловещо излъчване е оказало влияние на поколение хора, един от които е самият Едгар Алън По. С две думи, класически хорър.
3. „Котките на Ултар“ 5/5 – Любимият ми разказ в сборника и със сигурност, най-добрият на тема котки. Колко могат да бъдат отмъстителни котките? Шедьовър!
4. „В стените на Ерикс“ – 5/5 – Хорър фантастика за съществата обитаващи Венера, и хората опитващи се да я колонизират.
5. „Обреченият Сарнат“ – 5/5 – Дарк хорър за един обречен град и демонични божества, абе, с две думи страхотен е.
6. „Артър Джърмин“ – 5/5 – разказ, ала „Островът на доктор Моро“, но с неочакван край.
7. „Гравюрата“ 5/5 – самотен пътник спира в порутена къща в пустощта, за да се срещне със собственика.
8. „Звярът от пещерата“ 5/5 – Отново класически хорър, за който заглавието говори само за себе си.
9. „Улицата“ – 5/5 – Още един от фаворитите ми в сборника. Обичам когато главният герой в даден разказ е не човек, а място: град, селце, улица…
10. „В криптата“ – 5/5 – Третият ми абсолютен фаворит. Хорър, който успява да те изплаши. Отново заглавието говори само.
11. „Той“ – 4/5 – разказ за индианска магия, безсмъртие и вечно проклятие. Кратък и въздействащ
12. „Съновидения във вещерския дом“ – 3/5 – Ето един разказ, който на няколко пъти, ме изтърва като читател. Малко се е олял автора в ненужни описания. Финалът е добър, но пълнежа – с излишни подробности. Сюжета е леко абсурден: В една прокълната къща се случват безброй зловещи събития с фатален край, а главния герой, видиш ли, необяснимо защо иска да преспи в тази къща. Сега разбирам от къде са вдъхновени 70% от треторазрядните, тривиални хорър филми.
13. „Неназовимото“ – 3/5 – След този разказ, си викам, опа, сборника май взе да издиша, ама не бях още стигнал до същината.
14. „Краят на човечеството“ – 5/5 – Една от най-любимите ми истории. Постапокалиптична фантастика за последния човек. Гениално!
15. „Дебнещият страх“ – 5/5 – Отново класически хорър, от най-висока проба.
16. „Кошмарът в Дънуич“ – 4/5 – И този разказ ми дойде малко дълъг, но пък много увлекателен.

Стилът на автора: Натуралистичен, увлекателен, брутален и на места пищен, разточителен и описателен стил на писане, почти лишен от диалози. Лъвкрафт има уникалната способност да разкости една страховита история и така да я поднесе на своите читатели, че да им настръхнат косите.

Плюсове:

  • Разнообрасни хорар истории.
  • Неочакван край.
  • Увлекателен стил на разказване.
  • Много обрати.
  • Актуални и стряскащи разкази.

Минуси:

  • Няма

Оценка: 5/5 Отличен.

 
има 1 коментар

Posted by на септември 18, 2015 in Хауърд Ф. Лъвкрафт

 

Етикети: , , , ,

„Прекрасният нов свят“ от Олдъс Хъксли

Олдъс Хъксли - Прекрасния нов свят

„Прекрасният нов свят“ е антиутопичен футуристичен роман написан от Олдъс Хъксли през 1932 г.

Сюжет: Романът „Ние“ изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за поробване на индивида.

My Experience: Ако трябва да степенувам романа в своята лична класация на антиутопиите, той ще се нареди под шедьоврите на Оруел и Бредбъри, но ще заеме по-челна позиция от „Ние“ на Замятин. След прочитането на романа не останах толкова силно разтърсен, както след „1984“ и „451 по Фаренхайд“, но много ми допадна различния подхот на автора към повествованието. Той след като ни описва детайлно своя утопичен свят, пуска в него Дивакът Джон, един от последните наследници на отминалите времена. Патилата на Джон внасят чувството на отчаяние, подобно на героите на Бредбъри и Оруел, само дето на него никой не му забранява и не го заплашва. Абе, много добра книга.

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Мрачен и силно филосовски.

Фентъзи свят: Докато Оруел и Бредбъри изграждат светове, които са представени като непривлекателни, отблъскващи и ужасяващи – създадени с идеята да бъдат критикувани от читателя – то при Хъксли подходът е съвсем различен. Светът на Хъксли е описан като пефектната утопия в очите на своите герои. Това е свят, създаден и регулиран в епруветка – реалност, в която хората не се раждат, а се отглеждат във фабрики и биват химически и фабрично регулирани.

Плюсове:

  • Силно въздействаща история.
  • Грабва те от първите и те държи до последните страници.
  • Увлекателен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
Вашият коментар

Posted by на септември 3, 2015 in Олдъс Хъксли

 

Етикети: , ,

„Ние“ от Евгений Замятин

Евгений Замятин - Ние

„Ние“ е антиутопичен футуристичен роман написан от руският писател дисидент Евгений Замятин през 1921 г.

Сюжет: Романът „Ние“ изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за поробване на индивида.

My Experience: За повечето хора първата асоциация на думата антиутопия е 1984 на Оруел. Но през далечната 1921г се ражда книгата повлияла на всички последвали антиутопии, включително „1984“, а именно – „Ние“ на Евгений Замятин. Това е роман изпреварил времето си с десетилетия. Учудващо е колко пророческо реалистичен звучи този роман. Трябва да уточня, че това никак не е леко четиво, въпреки малкия си обем. Аз лично я четях на порции, оставяйки си време за осмисляне на информацията с която ме заливаше Замятин. Това е задължително четиво за всички почитатели да жанра антиутопия, а и не само.

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Мрачен и силно филосовски.

Фентъзи свят: В далечното бъдеще човечеството е достигнало нов връх в своето съществуване и ефикасност. Хората функционират само в рамките на Всеобщата Държава, ежедневието е разграфено по формули, а сексуалните контакти са с молба в писмена форма и без право на отказ.

Плюсове:

  • Силно въздействаща история.
  • Грабва те от първите и те държи до последните страници.
  • Увлекателен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
Вашият коментар

Posted by на септември 3, 2015 in Евгений Замятин

 

Етикети: , , ,

„Война на световете“ от Хърбърт Уелс

Хърбърт Уелс - Война на световете

Сюжет: Един ден марсианите, олицетворяващи силите на капиталистическия свят, се спускат с особени управлявани металически цилиндри в околностите на Лондон и започват безогледна и безпощадна война срещу хората. Ярко и силно описва Уелс паниката, която се възцарила в страната, сраженията и изключителните положения, в които попадат героите му.

My Experience: Поредната ми среща с класически автор е романът „Война на световете“ от Хърбърт Уелс. В началото на миналият век едноименната радиопиеса предизвиква невиждана паника сред лондончани. Инвазията на марсианците над земята и опустошението на Лондон са пресъздадени толкова правдоподобно, че слушателите наистина повярват, че инзвънземни са нападнали земята. Не съм слушал въпросната радиопиеса, но след като тя е адаптирана от самия Уелс, реших че с прочитането на романа ще добия правилните впечатления. Е, останах разочарован. „Война на световете“ е муден еднообразен роман, който е впечатлявал читателите преди години. Но прочитайки го днес от дистанцията на времето, ми се стори меко казано неправдоподобен. Разбира се темата за това как човек не бива да си повярва че е най-недосегаемият властелин на земята, продължава да е актуална и може би именно в нея се корени гениалността на романа.

Стилът на автора: Този роман на Хърбърт Уелс е написан в първо лице, от името на главния герой. Стилът му е описателен, муден, но на места доста страховит. В своите романи Уелс изследва теми актуални за неговото време. 

Фентъзи свят: Представете си земята нападната от извънземни същества използващи лазер/мазер – подобни топлинни лъчи, химически оръжия и механични трикраки бойни машини („триподи“), предтечи на танка. След преодоляване на съпротивата, Марсианците унищожават по-голямата част от източна Великобритания, включително Лондон, преди ненадейно да бъдат убити от земните болести, за които нямат имунитет.

Образите: Героите в романа изобщо не са акцент.

Плюсове:

  • Страховити моменти..
  • Оригинална история..

Минуси:

  • Слабо изградени герои.
  • Мудно действие
  • Излишно описателен стил

Оценка: 3/5 Добър.

 
Вашият коментар

Posted by на септември 3, 2015 in Хърбърт Уелс

 

Етикети: , , , ,

„Невидимия“ от Хърбърт Уелс

Хърбърт Уелс - Невидимия

Хърбърт Джордж Уелс , 1866–1946) е един от най-популярните автори в английската литература. Той е широко известен със своите научно-фантастични романи, между които е и романът му „Невидимия“.

Сюжет: В центъра на романа е образът на талантливия учен Грифин. Животът на учения в буржоазното общество е труден, консерватизмът и невежеството пречат на развитието на науката. И Грифин е преследван, защото не се примирява с рутината. Дръзкият полет на мисълта му непрекъснато се стреми към нови открития. Всяка стъпка на Грифин, която го приближава към набелязаната цел, среща яростната съпротива на обществото. И той му обявява война. Но средствата му в тази борба са същите, които би използвал всеки от неговите противници — рожби на буржоазното възпитание. Индивидуализмът, презрителното отношение към обществото и цялото човечество го довеждат до самоизолация и стават причина за гибелта му.

My Experience: Поредната ми среща с класика и един от основоположниците на днешната фантастика – Хърбърт Уелс. Темата за страха от неизвестното и невидимото са тема на различни филми  и романи, но всички те черпят своето вдъхновение от „Невидимия“ от Хърбърт Уелс. Дистанцията на времето и нравите на хората по времето, когато е творил автора, превръщат книгата в леко скучно и неадекватно четиво. Но идеята за невидимия човек е толкова гениална, че е оцеляла във времето и ще продължава да вдъхновява редица творци и за в бъдеще.

Стилът на автора: За разлика от предишните две научнофантастични творби на Уелс „Машината на времето“ и „Островът на доктор Моро“, тук сюжетът не се води от първо лице, а от трето. Стилът му е описателен, динамичен и увлекателен. В своите романи Уелс изследва теми актуални за неговото време. .

Образите: Героите в романа не са добре развити и са оставени малко на заден план, за сметка на историята. Изключение прави само маниакалната деградация на младия учен открил серум за невидимост.

Плюсове:

  • Интересен и изпълнен с много приключения сюжет.
  • Оригинална история.

Минуси:

  • Слабо изградени герои.

Оценка: 3,5/5 Много добър.

 
Вашият коментар

Posted by на септември 3, 2015 in Хърбърт Уелс

 

Етикети: , , , , ,

„100 разказа“ от Рей Бредбъри

Рей Бредбъри - 100 разказа

Анотация: Сборникът включва 100 от най-добрите разкази на Рей Бредбъри. Някои от тях ще ни прозвучат познато, в други ще срещнем един нов, различен Бредбъри. Има и такива, които трудно могат да се вместят в общоприетите представи за научна фантастика. Всички разкази са различни по теми и по тоналност — някои са лирични, други иронични, тъжни, мрачни, дори зловещи. И все пак кое е общото между тях, кое ги обединява, тях, а и всички останали произведения на Рей Бредбъри? Това е онзи неповторим бредбъриевски дух, онова ярко поетично присъствие, което откроява този писател сред всички останали фантасти в света.

My Experience: Класикът Рей Бредбъри е вдъхновил със своите произведения не един и двама автори. Приносите му към световната литература са десетки, но най важният, според мен е заразяването на милиони читатели по късата проза. Безспорно Бредбари е един от най-големите майстори на писането на разкази в целия свят. Да успееш да разкажеш една история завладяващо, да представиш своите герои по такъв майсторски начин, че читателят да ги заобича и да се вълнува за тяхната съдба, и не на последно място, да изведеш послание и да разгърнеш теми, които те вълнуват, така умело, че че да накараш читателите си да се замислят, и всичко това в едва няколко страници – това изисква голямо майсторство, и не се отдава на всеки. Е, от кого да се по-добре учи един млад автор, ако не от великия Рей Бредбъри не е всеки, той е майстора на късия разказ. Настоящият сборник е толкова пъстър и разнообразен, че всеки читател би си намерил любим разказ. В него са събрани най-добрите разкази на автора. Без значение, дали ще ви пренесат сред червените пясъци на Марс, мрачните хълмове на Ирландия, тежките жеги на Мексико или уж обикновените затънтени американски градчета, неговите истории ще ви впечатлят толкова силно, че ще ги помните с години. Е, имаше няколко разказа, които въобще не ми допаднаха, дори ми бяха скучни, като: „Денят, в който заваля неспирно“ и „Чудният костюм с цвят на сладолед“, но повечето разкази са много добри. Разбира се имам си и фаворити и те са: „Езерото“ – най-добрият му разказ въобще, Невероятно метафоричен стил, който няма как да не те накара да се разчустваш, „Гръмна гръм“ – идеята за „Ефектът на пеперудата“ е променил мисленето на учени и футуристи, които се занимават с теорията за пътуване във времето, и не случайно са кръстили теорията на пеперудата от разказа на Бредбъри, „Мраз и огън“ – най-дългият, но и най- динамичният и наситен с напрежение разказ в целия сборник. Историята е толкова добра, че ми е чудно, как още не са я забелязали кинопроизводителите от Холивуд.

Стилът на автора:  Стилът на Бредбъри е на много високо литературно ниво, философски, завладяващ, увличащ в обстоятелствата. Без значение дали пише ужаси, фантастика или реалистични разкази в неговите произведения винаги има заложена една особена хуманна философия, която го отличава от другите автори. Бредбъри пише предимно разкази, където е силата му, но малкото му романи са истинска класика.

Плюсове:

  • Обаятелно философски стил.
  • Интересен, динамични и изпълнени с много обрати разкази.
  • Разнообразни жанрово разкази.

Минуси:

  • Няма

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
 

Етикети: , , , , , ,