RSS

Tag Archives: книга

„Сбъдващия мечти“ от Адриан Лазаровски

adrian-book

Сборник с разкази на безсмъртната легенда Адриан Лазаровски, напуснал ни без време на 01.10.2015. Сборникът излиза под номер 16 в колекцията за български произведения в жанровете фантастика фентъзи и хорър – Колекция Дракус на издателство Gaiana book&art studio. Тиражът е ОГРАНИЧЕН, а разпространение по книжарниците НЯМА ДА ИМА, така че ПОРЪЧАЙТЕ своята бройка още днес от някой от авторите на клуб Лазарус, gaiana@abv.bg или от мен на dodoart@abv.bg!

My Experience: Дебютната година на Клуба на авторите на хорър „Lazarus“ започна ударно със зашеметяващата доза хорър истории, събрана в сборника Писъци, която показа на българския читател, че родното литературно пространство има не малко талантливи автори, които пишат на световно ниво, макар по ред причини (главно ограничения пазар на жанрова литература в България) рядко да попадат в полезрението на маститите издателства. В края на успешната за клуба година е време да се напомни на читателите защо клубът носи името на Адриан Лазаровски. Какъв по-добър начин от сборник, който да събере всички издавани разкази на трагично загиналия преди година преводач, журналист, писател и най-вече приятел с огромно сърце. От страниците на този джобен формат – шедьовър (16-ти подред в култовата поредица Колекция Дракус), лъха по малко от различните световни автори, пишещи в жанра хорър, които несъмнено Адриан познаваше отлично, бидейки преводач на повечето техни произведения и съответно се е вдъхновявал от тяхното творчество. В разказите на Адриан Лазаровски ще усетите космическата иреалност, която те хваща за гърлото, така позната от произведенията на Лъвкрафт, нахакания реализъм, с който Стивън Кинг придава такава достоверност на историите си, страховитото напрежение от творчеството на Ричард Матисън, обаятелната поетика на Хармс и Бредбъри и т.н. „Сбъдващият мечти“ е изпипан във всички канони на хорър жанра и доволно може да се окичи с емблема +18. Предполагам, няма човек, който да не е попадал на някой от гениалните преводи на Адриан, да не е чел някоя от безбройните му рецензии за рок музиката и въобще да не е попадал на нещо от всичко, което е постигнал Лазаровски за краткия си житейски път, за който може да прочетете тук, но най-важното място, което трябва задължително да посетите е мрачната душа на автора. Единствения път до там е този сборник. И внимавайте, пътя не е за всеки…

Без повече излишни приказки, нека ви представя набързо моите впечатления от разказите в сборника:

1. Гостоприемник – 5/5 – Сборникът започва с уж реалистична история, случваща се на един от софийските автобуси, водещи за студентски град, който постепенно се превръща в сплатър хорър мистерия. Докато четях, си припомних студентските години и страха, който изпитвахме с колегите от контрольорите да не ни спипат без билет. Още си спомням как няколко пъти съм бил свидетел как група зловещи контрольори грубо свалят от автобуса бедни, изплашени студенти и съм се чудел какво ли се случва със тях. Явно и Адриан си е задавал същия въпрос, защото в Гостоприемник ни е представил един алтернативен отговор, в който се носи лек дъх на Баркър и Лъвкрафт.
2. Там, където тревата е черна – 5/5 – великолепен хорър разказ, който разказва за герой, който след катастрофа попада в един зловещ и в същото време силно фантастичен вариант на отвъдното. История, в която Адриан разсъждава на вечната тема за Смъртта и за това което следва след нея. Жалко, че разказът звучи малко като лошо пророчество, заради начина по който загина автора.
3. Сбъдващия мечти – 5/5 – Любимият ми разказ от сборника е този мрачен психологически трилър-хорър, разказващ за серия от чудовищни престъпления и истината, която се крие зад тях.
4. Писмо – 5/5 – Много динамична и наситена с напрежение мистерия, която постепенно се превръща в кошмарен психологически хорър. Много класен разказ.
5. КОЛизия – 4/5 – КОЛкото е кратък този разказ, толкова е и пълен с въображение и хумор.
6. Светлина в края на тунела – 5/5 – Монстър-хорър история за пътник, който се събужда във влак, спрял в непрогледната тъмнина на безкраен тунел. След като го прочетете никога вече не ще заспите във влак.
7. Барбароса 2012 – 5/5 – Атентат заплашва един от зимните ни курорти. Един обикновен мъж ще застане на пътя на безмилостния терорист в един последен опит да защити семейството си и родината си. Невероятен трилър, който заслужава да бъде разгърнат в роман
8. Племенникът – 5/5 – Психологически трилър за един малтретиран от леля си сирак, завършващ с доста кървав финал.
9. Разказът на портиера – 5/5 – Един от любимите ми разкази в сборника, който отново ни пренася в Студентски град и една брутална и обвита в мистерия история, разказана през леко хумористичния поглед на един портиер на студентски блок. Гениално
10. Цената на кукловодите – 5/5 – Мутренските години преразказани през погледа на смел писател-журналист и безмилостен убиец на мафията… Цената на истината винаги е много висока… Хорър-фантастика сякаш вдъхновена от Денят на зависимостта. Кратка хроника на самоубиващото се човечество. Шедьовър.
11. Краят на света – 5/5 – Хорър-фантастика сякаш вдъхновена от Денят на зависимостта. Кратка хроника на самоубиващото се човечество. Шедьовър.
12. Езерото – 5/5 – Новела която се отличава от останалите творби в сборника главно по мащаба си. В това произведение Адриан разгръща пълния капацитет на своя талант и което според мен ще остане емблематично, за неговото творчество.
13. Кръвта на Ктхулу – 5/5 – Невероятната колаборация между Световете на Робърт Хауърд и Лъвкрафт, от недописания роман на Адриян слага край на сборника, напомняйки ни какво загубиха родните читатели когато Смъртта прекъсна творческия път на Адриан Лазаровски.

Плюсове:

  • Сборник без слабо произведение, нещо много рядко за сборник с разкази.

  • Увлекателен и поетичен стил на разказване, с много метафори и оригинални сравнения.

  • Интересни теми и идеи.

  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 
Вашият коментар

Posted by на декември 13, 2016 in Фентъзи книги

 

Етикети: , , , , , , ,

„Страшни сънища за продан“ т.2 от Стивън Кинг

 

%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b2%d1%8a%d0%bd-%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%b3-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%bd%d0%b8%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b0%d0%bd-2

 

„Страшни сънища за продан“ е сборник с разкази от Стивън Кинг, който в България е издаден в два тома.

My Experience: Пореден много силен сборник от Краля на хоръра. Има няколко феноменално добри разказа и няколко пълнежа, които меко казано не ми допаднаха. Тук определено са събрани по-дори разкази от тези в първата част, но и тук има разкази пълнеж. Според мен ако се махнат една трета от разказите от двата тома, ще се получи антология трепач. Но явно това е основна болест при сборниците с разкази – не може всички истории да се харесат еднакво на читателя, а авторите държат да си пробутат всички графомански напъни. Позволявам си да съм толкова критичен с Кинг, защото той е доказал класата си и е изключителна рядкост да ми попадне негово произведение, което да не ми хареса. А тук имаше няколко. (Е, аз съм толкова голям негов фен, че ще прочета всичко, което се издаде под негово име, пък било то и „Наръчник за гей оргии“ примерно).

Личи си също, че преводите са правени от различни преводачи (някои са доста слаби). Финансовото оскъпяване от безсмисленото разделяне на сборника на две пък въобще няма да коментирам… Не на последно място съм силно впечатлен от раздела „Няколко думи от автора“ (който е така характерен за неговите книги). Тук, преди всеки разказ, Кинг споделя по няколко думи от кухнята на създаването на всяко произведение. С огромно удоволствие четях тези мини предговори и смея да твърдя, че се вдъхнових доволно. Ето и впечатленията ми от разказите:
1. „Ур“ – 5/5 – Провинционален учител решава да си вземе един от все по-популярните сред учениците му електронен четец “Kindle“ (разказът е писан по поръчка на Амазон). В ръцете му попада един по специален екземпляр, който му разрешава достъп до различен УР (нещо като паралелни хипотетични светове), от които може да чете книги от любимите си автори, които никога не са написали в днешния свят. Докато проучва уровете от бъдещето(четейки пресата), той разбира, че любовта на живота му предстои да умре… Ако като мен сте любители на един от последните романи на Кинг „22 11 63“, няма начин да не харесате „Ур“. Да, залогът не толкова грандиозен като предотвратяването на убийството на Кенеди, но тръпката все пак я има. В този разказ Кинг се опитва да се прави на пророк, като прогнозира, че бъдещия президент на САЩ, ще е Хилъри Клинтън. Сега ме е яд че не прочетох този разказ няколко седмици по-рано. Със сигурност щях да се филмирам порядъчно.
2. „Били блокадата“ – 3/5 –
Темата за типично американския спорт бейзбол е характерна за творчеството на Кинг, може да я срещнем в доста негови произведения. Това е един от малкото спортове, които не разбирам и въобще не мога да усетя емоцията, която чичо Стиви очевидно е заложил в този разказ. Финалът обаче е оригинален и осмисля целия иначе скучноват разказ. 
3. „Господин Съблазън“ – 2/5 –
 Разказ за нагона, който ни тласка към неща, които не сме подозирани, че сме способни да извършим. История за гейове, СПИН…, абе, да се чуди човек, какво го вдъхновило Краля да напише такъв разказ.
4. „Малкият зелен бог на жестоката болка“ – 5/5 –
Класически монстър хорър мистерия за непосилната болката и нейната персонификация. Истински шедьовър.
5. „Онзи автобус е друг свят“ – 5/5 –
История за онези моменти, в които бързаш и сякаш целия свят е срещу теб и се опитва да те забави на всяка крачка…
6. „Некролози“ – 4/5 –
Много оригинална мистерия за журналист списващ рубрика за подигравателни некролози в онлайн вестник, който един ден решава да напише некролог за още живата си шефка и тя взима, че се гътва… Любимия ми разказ в цялата антология.
7. „Пияни фойерверки“ – 3/5 –
Още един разказ с типично американска история. Състезание с фоерверки за Деня на Независимостта. Стивън Кинг е умел разказвач, който е способен и от една такава „никаква“ тема да създаде четима история.
8. „Летен гръм“ – 4/5 – 
Сборникът завършва с постапокалиптична история за последните оцелели от ядрена война. Типичен Кинг.  

Стилът на автора: Натуралистичен, увлекателен, брутален и на места доста оригинален стил. Стивън Кинг е просто невероятен разказвач. 

Плюсове:

  • Разнообразни хорър истории.
  • Увлекателен стил на разказване.
  • Много обрати.
  • Оформлението този път е по-прилично.
  • Страшно вдъхновяващи предговори към всеки разказ.

Минуси:

  • Не всички разкази са на еднаква висота.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
Вашият коментар

Posted by на ноември 17, 2016 in Стивън Кинг

 

Етикети: , , ,

„Рицари и вълци“ от Калофер Русев

%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b5%d0%b2-%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%be%d1%84%d0%b5%d1%80-%d1%80%d0%b8%d1%86%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d0%bb%d1%86%d0%b8

 

„Рицари и вълци“ е първият роман от поредицата романи за разследванията на инспектор Неев от пистеля Калофер Русев

Резюме: Останала от мрака на древността демонична сила, корени на която лежат в древнотракийски времена, е пазена в тайна от орден, чиито предшественици са пленените от цар Калоян през 1205 г. рицари, охранявали някога земите ни. Освободен от разкопки на иманяри, Вълчият култ ще потърси източника на своята сила, за да се възцари отново и да победи Пазителите… Сблъсък, който ще се проведе днес. София е разтърсена от серия брутални убийства. Разследващият инспектор Неев е принуден да прибегне до нетрадиционни решения, за да проследи нишката от изглеждащи несвързани едно с друго престъпления. Инспекторът, заедно с фолклористката и антроположка Ирина Иванова, се озовават на арената на древната битка между Мрака и Светлината…

My Experience: Отдавна не бях чел толкова динамичен и поддържащ напрежението роман. Историята започва със средновековни рицари носещи скулптура на златен вълк по родния Балкан. След това се пренасяме в чисто криминална среда и инспектор разследващ серия от убийства. В шеметния ход от събития романът се превръща в мистериозен криминален трилър с много легенди от родния фолклор, конспиративни препратки от българската история и дори екшън сцени и лек фантастичен момент. Компилация от елементи на които и Дан Браун би завидял. Единствения недостатък на книгата е, че сякаш автора е бързал да я завърши. Искаше ми се да вляза малко по на вътре в света на героите му Инспектор Неев и помощничката му – фолклористката и антроположка Ирина Иванова. Надявам се в следващите книги от поредицата динамиката да се запази, но повествованието да се обогати с малко повече елементи.

Оценка: 4/5 Много добра

 

Етикети: , , , , ,

„Проклятието на Шибалба“ от Дого Танкарт

123 Дого Танкарт - Проклятието на Шибалба

 

„Проклятието на Шибалба“ е приключенско-философски роман от българския автор Дого Танкарт. Романът е първа част от поредицата „Приключенията на капитан Мафо“. Романът е издаден от GAIANA book&art studio и можете да поръчате от автора на неговата фейсбук страница

Резюме: Всички сме чували за Джак Спароу, Капитан Флинт и Черната Брада, реални и измислени пирати, които са вдъхновили не едно и две приключенски произведения. Сега на хоризонта се задава нов свиреп и ексцентричен пират, който е разпънал платна в търсене на приключения, богатства и слава. Запознайте се с капитан Мафо и неговите верни пирати Боцмана и Псето. Техните патила са напълно достойни да се наредят до класиките в пиратските романи.

My Experience: След бума, който предизвика преди време филмът „Карибски пирати“ и успеха на сериали като „Черни платна“ и „Crossbones“, един позабравен жанр в литературата отново излезе в светлината на прожекторите – пиратските романи. И макар световните пиратски романи да не намират място на родния пазар, то има единици автори, които, къде успешно, къде не толкова, се опитват да се наместят в тази литературна ниша. За разлика от останалите романи, които са повече ориентирани към по младите читатели, дебютният роман на Дого Танкарт е с доста по-богат език, по-философски е и ориентиран към по-зряла аудитория. Романът „Проклятието на Шибалба“ е на много високо художествено ниво, пълен е с поетични сравнения и богати детайли от епохата на пиратите, с добре развити и пълнокръвни герои, забавни и обаятелни диалози. Две неща правят силно впечатление при четенето на романа. Първото, това са детайлите при описването на историческата епоха, моряшката терминология, дори перуанската кухня (която е описана толкова детайлно, че мигом огладняваш, дори да не разбираш имената на половината продукти). Второ, това е диалоговата форма, през която върви голяма част от повествованието. Единият герой говори на шотландски диалект, написан в оригинал, другият постоянно цитира Шекспир, при това на староанглийски, трети пък знае толкова легенди и истории и ги разказва така обаятелно, че читателят сякаш сяда край лагерния огън и го слушаш как говори. Всичко това показва високата ерудиция на автора и широкото проучване, което е направил, за да напише романа. Тази твърде описателна детайлност и постоянните сравнения на моменти забавят действието и читатели, които предпочитат динамичните сюжети с повече напрежение и обрати, може леко да се разочароват. Тези обаче, които обичат атмосферните произведения с повече философски размишления и реалистични пълнокръвни герои ще имат удоволствието да се гмурнат в един великолепен пиратски роман, който ще ги откъсне за малко от ежедневието и ще ги разходи из слънчевите Карибски острови. За дебютен роман „Проклятието на Шибалба“ е повече от добър и определено заслужава да му обърнете внимание.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , , ,

„Змии в стените“ от Сибин Майналовски

 

Майналовски, Сибин – Змии в стените

Това е третият хартиен сборник с разкази от Сибин Майноловски. Съдържа 23 разказа от различни жанрове (преобладаващ е хорърът, и саркастичното фентъзи) Сборникът излиза под номер 4 с колекцията за български произведения в жанровете фантастика фентъзи и хорър – Колекция Дракус на издателство Gaiana book&art studio. Тиражът е ОГРАНИЧЕН, а разпространение по книжарниците НЯМА ДА ИМА заради пословичната некоректност на българските книжари, така че ПОРЪЧАЙТЕ своята бройка още днес на merlin74@gmail.com, gaiana@abv.bg или dracus@abv.bg!

Анотация: От чист хорър през псевдоутопия до хумористично-сатирично фентъзи с любимите герои от цикъла „Кръчма „Зелената котка“ – това ви очаква на 212-те страници от новата книга на Сибин Майналовски „Змии в стените“. Ако си мислите, че вече сте чели всичко от Сибин, жестоко се лъжете – старозагорецът атакува отново с 23 убийствени жанрови разказа. „Кюлотите на вещицата“, „Перфектното убийство“, „Драконът Тодор“, „Скарабеи“… хитовите заглавия валят едно след друго и са обречени да ви държат в напрежение, докато не обърнете и последната страница от издадената от GAIANA Book&Art Studio книжка

My Experience: Представям ви поредната доза висококачествена жанрова литература излязла из под перото на един от емблематичните ни ъндърграунд автори, който с уникалния си саркастично хумористичен стил спокойно можем да наречем родния Дъглас Адамс, а защо не и Тери Пратчет. Това обаче, с което спечели завинаги зажаднялата ми за качествена литература душица, бяха неповторимите му хорър истории, от които просто прозира неминуемото вдъхновение от Краля на хоръра Стивън Кинг. „Змии в стените“ е сборник на феноменално високо ниво, единици са авторите в България, които имат толкова изчистено неповторим и разпознаваем стил, които пишат със заразяваща страст по темите които ги вълнуват, и с лекота откриват своите читатели и фенове.

Без повече излишни приказки, нека ви представя набързо и моите впечатления от разказите в сборника:

1. Мъчно ми е за Бенджи – 5/5 – Сборникът започва ударно с колкото трогателната толкова и брутална историята между едно момченце и малките котенца.
2. Лори – 5/5 – великолепен хорър разказ с брутален финал. История за едно дете с прокобна дарба.
3. Моргата – 5/5Хумористично хорър фентъзи, от много висока класа. Зомби и вампирка си спомнят времената когато хората са господствали над света
4. Плюшеният заек – 5/5 – Пълна бруталия! Малко момиченце е насилвано редовно от доведения си баща. Утеха намира единствено в плюшеното си зайче…
5. Специален ден – 5/5 – Какво по хубаво от прекрасен пролетен ден в гората, една равносметка и… едно отмъщение…
6. Часовникът – 5/5 – Разказ шедьовър, може би най-добрият който съм чел на автора. Истинска наслада за всички литературни сетива.
7. Дъждът – 4/5 Какво се случва когато потекат сълзите на един дракона.
8. Змии в стените – 5/5 Малтретираните деца са чести герои на Сибин, този път едно момче, което се страхува от пълзящите в стените на блока змии, ще се сблъска с духа едно мъртво момче.
9. Състрадание – 5/5 Ако Сибин Майналовски беше написал „Полет над кукувиче гнездо“… Кратък но много въздействащ разказ.
10. Чудовище – 5/5 Някои деца се страхуват от чудовището под леглото. Докато не пораснат. При някой порастването не помага, защото чудовищата им са реални…
11. Кюлотите на вещицата – 4/5След десет страховити, малко тъжни, и мрачновато трогателни разказ е време за глътка хумористично фентъзи а марката „Зелената котка“. Запознайте се с магиите на Акълдаващите. Магии, които могат да бъдат развалени само от могъщи магьосници като Тери Сторн, Джонатан Деветте Пръста. За съжаление този тип произведения не са „моята чаша чай“.
12. Охлюви – 5/5 Кратък шедьовър илюстриращ нагледно превръщането човека в психопат.
13. Перфектното убийство – 5/5 – една жена е твърдо решена да стане част клуба на елитните килъри-психопати – Клуб 13. Още в сборника „Сянката“ бях възхитен от разказа посветен на Клуб 13, тук впечатленията ми съвсем се затвърдиха.
14. Зъболекарска практика – 5/5 Петък 13 за един зъболекар никак не е лек, особено когато ти се изсипят цялата фентъзи сган за да им оправяш зъбите. Фентъзи пародия от най-висока класа.
15. Говорещият с котки – 5/5 Скитник, който винаги води цяло стадо котки след себе си винаги е жертва на пренебрежение и подигравки. След този разказ ще гледате с други очи на тези хора. Любимият ми разказ в сборника.
16. Драконът Тодор – 3/5 Драконът Тодор има проблем. Той е гей… Колкото и великолепно да е написана тази фентъзи пародия с фолклорни мотиви няма как да харесам темата на разказа и това си е.
17. Младоженците – 4/5 – Няма граници за въображението на Сибин и този разказ го доказва. Всеки запознат поне малко с кримките, ще се съгласи, че те общо взето преповтарят няколко базисни схеми на сюжет. Не тук. Тук мащабите са други.
18. Коледна украса – 3/5 Единствения разказ, който ми беше малко самоцелен и си казах „Е, това пък сега от къде дойде?“, иначе идеята е страхотна.
19. Скарабеи – 5/5 Когато постоянно те преследват гнусни пълчища бръмбари има само един начин да ги изкараш от главата си. Ама е малко брутален и кървав…. Щедьовър!!!!!!
20. Бабата – 5/5Брутална хорър история
21. Болката – 6/5 – Това е разказ от друга класа. Едва ли Сибин някога ще напише нещо по-добро от това(едва ли някой български автор въобще ще напише нещо по добро от това), но кой знае… Това е произведение което трябва да се изучава в училищата.
22. Горчивият вкус на миналото – 3/5 Красиво написан разказ, но аз нещо не го разбрах.
23. Последният хорър разказ – 5/5 Сборникът завършва подобаващо с поредната доза гениалност и изпипана от край до край история..

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.

  • Увлекателен и поетичен стил на разказване, с много метафори и оригинални сравнения.

  • Интересни теми и идеи.

  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , , , , , ,

„Брод през световете“ от Валентин Попов – ВОТАН

 

Вал Попов - Брод през световете

Това е третият сборник с разкази от Валентин Попов. Съдържа 21 разказа от различни жанрове (преобладаващ е хорърът, но има също и фентъзи, психологически трилъри, философски реализъм, криминални, хумористични и т.н.) Сборникът излиза през септември, 2016г. И ще можете да го откриете по книжарниците разпространяван от издателство МОНТ. Повече инфо за книгата търсете на Фейсбук страницата или на сайта на автора.

My Experience: Представям ви „Брод през световете“ – третия сборник с разкази на младия български писател Валентин Попов. Това е една разнообразна жанрово компилация от интересни, добре написани и малко мрачни истории, богати на актуални житейски теми, оригинални идеи, богати изразни средства, изненадващи обрати, въобще подходящо четиво за всеки любител на емоционално наситената литература и завладяващите сюжети. Сборникът е разделен на четири цикъла – УТРО, ПЛАДНЕ, ВЕЧЕР и ПОЛУНОЩ. Много ми допадат такива оригинални подходи към реализацията на някоя книга и винаги адмирирам авторите, които ги използват. Основните плюсове на сборника са, че е жанрово богат и различните читатели ще намерят разкази, които да им харесат, в същото време верните фенове на Вал Попов ще останат доволни, защото авторът не е избягал от обичайния си висок стил, дори напротив според мен го е дори го е подобрил, което е нормално за един редовно пишещ автор. Вал смело експериментира с различни теми и жанрове и въобще си личи, че се оставя на крилете на въображението си да го водят през нелекия път, в търсене на своето място в родното литературно пространство. Единственото ми разочарование от книгата бе липсата на малко информация от кухнята на създаването на всеки един от разказите, с която ни зарадва в предишния и сборник „Пепел от мрак“.

И така, ето какво открих аз, бродейки из многообразните светове на въображението на Валентин Попов – ВОТАН:

УТРО

1. „Terrae filius” – 5/5 – Сборникът започва с може би най-добрия разказ, който Валентин е писал до сега(поне от това което аз съм чел). Обожавам разкази, които са толкова добре наситени атмосферно, че сякаш хващат за ръка читателя и го повеждат на пътешествие в един измислен, но реалистичен свят. Разказ-метафора за пътя който ни чака в отвъдното. Темата за смъртта е интерпретирана стотици пъти, но Валентин Попов е успял да намери един оригинален и по-различен поглед по темата. Изненадващия финал е черешката на тортата в тази литературна кулинария.

2. Брод през световете – 5/5 – Отново философско драматичен разказ за това какво ни поднася съдбата. Бременната със близнаци Кайли пътува в една зимна сутрин към своя гинеколог. Той и съобщава, че бременността протича нормално. След прегледа се прибира при своя съпруг, където разбира че живота не е низ от добри новини… Животът ни поднася и тежки моменти, но как ще се справим с тях зависи само от нас.

3. Влакът – 5/5 – Влакът препуска всеки ден покрай къщата на саможивеца Драгомир, а той дори не му обръща внимание. Един ден от него слиза Ния… Животът е като влак, препуска бясно покрай нас, без да се интересува, че ние го взимаме само за даденост. Понякога обаче, спира на нашата гара и от него слиза някой, който ще преобърне живота ни, без значение дали го искаме или не.

4. Лица в снега – 5/5 – Един постапокалиптичен фентъзи разказ за война Влад и неговото пътуване в търсене на лек за своята господарка. Приключенското фентъзи явно е от жанровете, в които Вал твори с лекота, затова се надявам скоро да прочетем негов роман в този жанр.

5. Зъбки, бели зъбки – 5/5 – Първата хорър история в сборника е кратък разказ за един ведмак – вещер-кръвпиец от славянската митология, бродещ по софийските улици в търсене на поредната си жертва.

ПЛАДНЕ

6. Играта на Дявола – 5/5 – Вторият цикъл започва с още една хорър история и действието отново се развива в нашата столица. Колко поразии може да направи Дяволът като подшушне една идея на малко дете?… Много добър разказ.

7. Роклята и сбъднати мечти – 2/5 – Първият разказ в сборника който не харесах. От тривиалната тема за „колко ме дразни жена ми, а за тъщата да не говорим“, сякаш изваден от някой клиширан виц, през неумелите опити за хумор с просташки уклон, разказът е се лута между немотивирано клиширани герои, и изсмукан нереалистичен сюжет. Разбирам опита на Вал да внесе малко разнообразие чрез хумористичен разказ, но не мисля, че този път му се е получило. Адмирирам обаче опитите на младите автори да експериментират с различни жанрове, това може единствено да им бъде полезно.

8. Червената роза – 4/5 – Обикновено сирийско семейство бяга от ужасите на войната. Звучи малко клиширано, твърде мелодраматично и леко изглежда като поръчков материал, но такава е темата. Авторът брилянтно е изложил позицията си по темата за сирийските бежанци, доказвайки максимата, че истината е винаги субективна и всяка тема трябва да се разглежда от всички възможни страни.

9. С море в очите – 4/5 – Разказ на морска тематика, който е великолепно написан, но твърде захаросано романтичен за моите вкусове. Финалът обаче успя да ме изненада, за което – поздравления!

10. С различни очи – 3/5 – Интересен разказ за комплексиран мъж с две различни на цвят очи. За мен в това произведение има твърде много излишна информация, която не спомага с нищо на основния сюжет и повествованието върви все едно превключвам каналите на три различни програми. Иначе основната тема е интересна и оригинална.

ВЕЧЕР

11. Лицето на злото – 5/5 – Социално ориентиран разказ за дете от дом за сираци. Религиозния елемент в разказа много ми допадна.

12. Танцът на смъртта – 4/5 – Хорър разказ с много потенциал, но за разлика от „С различни очи“, тук нямаше излишни моменти, а напротив – липсваха ми още компоненти от историята. Сякаш авторът е бил притискан от ограничение на броя думи, докато го е писал.

13. Топли, кафяви очи – 3/5 – Отново сякаш леко претупан разказ с иначе оригинална идея.

14. Трендафилова нощ – 5/5 – Кратък разказ за млада жена която се наслаждава на аромата на един трендафилов храст. Звучи скучно, нали? Да, но Вал Попове успял да претвори една потенциално скучна история в страховита хорърия, която е един от най-добрите разкази в сборника.

15. Фарът на мъртвите – 5/5 – Оригинален разказ за група деца които решават да си играят в един обвит от страховити легенди фар. Нещо в тази история ми напомни на творчеството на Стивън Кинг, и по-точно разказа „Тялото“.

ПОЛУНОЩ

16. Дневникът на един луд – 5/5 – Този разказ за първи път прочетох в антологията „Вдъхновени от Краля“ и още тогава ми направи много силно впечатление. Историята за бродещото зло, така типична за романите на Стивън Кинг, тук е представена, много оригинално и безспорно препрочитането на разказа беше чисто и просто – удоволствие.

17. Къщата на изгубените лица – 5/5 – Много силен сплатър-хорър, в който главния герой открива в гората обезобразен труп на жена. Произведение, което направо си плаче за филмиране. Финалът отново е… УАУ!!!!

18. Лунна приказка – 5/5 – Млада студентка е изморена от учене и изпити. Решава да излезе и да се разходи. Едно улично куче решава да ѝ прави компания. Тогава двама пияници се опитват да изнасилят момичето. Напрежение, обрати, изненадващ финал, всичко си има този разказ

19. Почукването – 5/5 – Напрежението преди да се случи нещо е ключовия момент в един хорър разказ. Как се нагнетява напрежение в едно произведение, може да научите ако прочетете тази история за майка, която се събужда посред нощ от SMS. Съобщението е снимка на кротко спящия в другата стая неин син…

20. Стаята за спомени – 5/5 – С този психологически трилър авторът дава заявка за това, че го бива и в криминалния жанр. Разказът присъства и в предишния му сборник „Пепел от мрак“. С удоволствие бих прочел още истории за този детектив.

21. Щастието на Ел – 4/5 – С последния разказ в сборника авторът разсъждава върху теми като „какво ни е писано“, „можем ли да избягаме от съдбата си“ и т.н. Социално философска история, която е подходящ завършек на една великолепна книга.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.

  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.

  • Интересни теми и идеи.

  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , , ,

„Клиника в средата на нощта“ от Димитър Цолов

 

Цолов, Димитър – Клиника в средата на ноща

 

„Клиника в средата на нощта“ е ърбан фентъзи роман от Димитър Цолов. Романът излиза под номер 1 в колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“.

Сюжет: Под маската на привидно благополучие на обществото-консуматор, във всяко кътче на Многополюсната Общност процъфтява страховита престъпност.Големи бандитски организации, всевъзможни по-малки фракции на върколаци, вампири и хора, които по нищо не се различават от диви зверове, постоянно враждуват за преразпределение на територии на пазара за плът, кръв, наркотици, оръжие и всяко безумие, което може да се превърне в пари… Доктор Арчибалд Кимерия започва поредното си напрегнато нощно дежурство в Клиниката за митологични създания на Полис Кръстовище, без да знае, че ще се задействат събития и причинно-следствени връзки, които ще извадят наяве кървави тайни от миналото…

My Experience: Не смятах, че ърбън фентъзи може да ми допадне. Това просто не е моят жанр (си мислех аз). Всичко което прочетох досега в жанра само ми доказваше, че съм прав. И тогава реших да му дам последен шанс с поредицата „Досиетата на Дрезден“ на Джим Бъчар. Може би, факта че харесвам лесно смилаемите криминални романи, помогна искрено да се изненадам от тази поредица. Умелото комбиниране на крими и фентъзи, ми показа как трябва да изглежда един Ърбън фентъзи роман. Започнах да търся неистово още подобни сюжети сред световния океан от творби – уви, за сега не съм намерил (дори Саймън Грийн не ме грабна). Оказа се че не съм търсил в нашите поточета от книгоиздаване… В реките не търся, защото не виждам кой български издател от голямо издателство би си турил главата в торбата с българска жанрова литература – такава е действителността. Та, в едно русенско поточе се оказа, че е избил извор от неподправен талант, от който редовно швирват струи от чиста проба жанрова литература. Поточето се казва Гаяна, а извора – Колекция Дракус. Ако сте зажаднели за родна остросюжетна литература грабвайте манерките и побързайте да ги напълните от поточето(Гаяна) или някой от авторите в колекцията, при които можете да намерите бутилиран в бутикови тиражи талант. По големите вериги книжарници, дори не търсете, защото там таланта не се цени – гледа се само печалбата…, най много да попаднете на мътилки от рода на „Нещата които…“, които са с лъскави опаковки, но съдържанието им…. боза…  при това вкисната…

Отплеснах се. Щях да ви говоря за извора(Колекция Дракус). Както може би знаете, когато някъде избие извор, той разкъсва закостелялата земя и мощно изригва, за да се разлее в последствие търсейки своето място сред напуканата от сушата земя. Ами подобна е ситуацията и с дебютната книга от Колекция Дракус „Клиника в средата на нощта“ от Димитър Цолов (ако успяхте да ми проследите метафората). И понеже чета колекцията разбъркано, чак сега стигам до тази книга. Представете си изумлението ми, когато осъзнах, че търсенето ми на добър ърбан фентъзи роман, най сетне се е увенчало с успех. Зачетох романа и не успях да се откъсна от него докато не го завърших. Авторът подхожда много хитро като хвърля читателя директно в действието, без много предисловия. Постепенно разбираме що за типаж е главния герой и що за свят е неговото обиталище. Към края на романа развръзката тъкмо започна да ми става малко ала „Чък Норис срещу лошите“, когато финалния епилог тотално ме размаза със своята неочакваност. В около 200 страници се събират шеметен, брутално кървав сюжет, медицинско обосновани обяснения за фантастичното, стегнати диалози, криминална история, брилянтно развит протагонист, препратки към родния фолклор и… най яките кукери, които някога съм срещал. Горещо ви препоръчвам този роман, макар да имам опасенията, че вече е с изчерпан тираж.

Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице, разказана  в така нареченият Urban fantasy (Съвременно градско фентъзи) стил. Стилът на Цолов е взаимстван от този на криминалните романи от миналия век; красиви мадами, мистериозни антагонисти, мафиоти, саркастични диалози, силно изразен главен герой с богато минало и т.н. .

Фентъзи свят: Алтернативния фентъзи свят в който съществуван всякакви самодиви, вампири, върколаци и какво ли още не.

Магия и Магически системи: В произведението е използвана магия от класически тип.

Образите: Главните герои са интересни и добре развити. Главният герой е Арчибалд Кимерия, лекар с тъмно минало, което в последствие ще се отприщи в пълната си мощ.

Плюсове:

  • Отлична комбинация между криминален и фентъзи роман.
  • Интересен, динамичен и изпълнен с много напрежение сюжет.
  • Обрати.
  • Хумор.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , ,