RSS

Архив за етикет: книги

„Хрониките на Спайдъруик“ от Холи Блек

 

ХРОНИКИТЕ НА СПАЙДЪРУИК

„Хрониките на Спайдъруик“ е приключенска фентъзи поредица за деца от Холи Блек и Тони ДиТерлизи. Състои се от пет илюстровани книжки: „Книга за духовете“, „Виждащият камък“, „Тайната на Лусинда“, „Желязното дърво“, „Яростта на Мулгарат“.

Сюжет: Мелъри и по-малките й братя – близнаците Джерард и Саймън, трябва да се преместят заедно с майка си в имението Спайдъруик. Още с пристигането им започват да се случват странни неща – в стените се чува тайнствено шумолене, някой събаря съдове в кухнята, а по коридора ехтят загадъчни стъпки. Децата тръгват по следите на необичайните събития и попадат в тайна стая. Там намират старинна книга с необикновеното заглавие „Справочник за феи и духове“. Оттук започват техните изпитания и приключения в невидимия свят, за който дотогава не са подозирали.

My Experience: На колкото и години да ставам, винаги ще се намира място в сърцето ми за добре написаните детски книги, които крият под кориците си завладяващи истории. Влюбих се в „Хрониките на Спайдъруик“ още докато гледах едноименния филм направен по тази поредица. Дълго време отлагах прочитането ѝ, но когато това най сетне се случи съм повече от удовлетворен. С приключенския си дух, забавните и страховити същества и добре изградената история поредицата няма как да не докосне всеки читател, който е запазил в сърцето си ищаха за детски лудории. „Хрониките на Спайдъруик“ се нарежда сред най-любимите ми фентъзи книги за деца и я препоръчвам на всички. Вече са излезли и трите книжки от поредицата „Хрониките на Спайдъруик – ПРОДЪЛЖЕНИЕТО“, така че очаквам с нетърпение.

Стилът на автора: Холи Блек е написала книгите си на лесно смилаем и достъпен за децата език, с адекватни на децата герои диалози, мистика, хумор, дълбочина в проблемите на героите и най вече с приключенски привкус, който ще се хареса на всяко хлапе. 

Фентъзи свят: Фентъзи светът в поредицата е от митологичен тип. Това е свят пълен със същества, които не могат да се видят с просто око, но съществува около нас бъкащ от гоблини, елфи, грифони и какво ли още не.

Магия и Магически системи: Има вълшебни предмети, като виждащия камък.

Образите: Героите са великолепно изградени, характерни и многолики. Главните са близнаците Саймън и Джерард и по-голямата им сестра Мелъри.

Плюсове:

  • Прехода към фентъзи света.
  • Великолепно изграден фентъзи свят.
  • Разнообразни раси.
  • Интересен, динамичен и изпълнен с много приключения сюжет.
  • Характерни и многолики герои.
  • Чувство за хумор.
  • Обрати.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Публикувано от на юни 27, 2016 в Холи Блек

 

Етикети: , ,

My Fantasy Experience

За презентацията е нужен JavaScript.

 
Вашият коментар

Публикувано от на юни 2, 2016 в Фентъзи книги

 

Етикети: ,

„Безумна луна“ от Джим Бъчър

Джим Бъчър - Безумна луна

„Безумна луна“ е втората книга от фентъзи поредицата на Джим Бъчър – „Досиетата на Дрезден“.

Сюжет: Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка? През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още – хексенволфи, ликантропи , лу-гару, териоморфи… Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?

My Experience: Не смятах, че Ърбън фентъзи може да ми допадне. Това просто не е моят жанр. Фентъзито за мен не се комбинира добре със съвременния свят. Всичко което прочетох досега в жанра само ми доказа, че съм прав. И тогава реших да му дам последен шанс с „Досиетата на Дрезден“. Може би, факта че харесвам лесно смилаемите криминални романи, помогна искрено да се изненадам от тази поредица. Умелото комбиниране на крими и фентъзи, ми показа как трябва да изглежда един Ърбън фентъзи роман. „Безумна луна“ макар че фактологически е продължение на романа, то тя спокойно може да се чете като самостоятелен роман. Но това е само един от плюсовете на книгата. „Безумна луна“ се чете на един дъх, заради динамиката и лекотата, с която автора поднася сюжета. Сюжета е донякъде предвидим, бидейки разказан от главния герой и читателя не следи КАКВО ще се случи, а КАК. С удоволствие ще прочета и другите романи. Сега след като изгледах и сериала, който за съжаление приключи след първи сезон, ми остава само да чакам следващите романи от поредицата, за да се потапям в забавният магичен свят на Хари Дрезден..

Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице, разказана  в така нареченият Urban fantasy (Съвременно фентъзи) стил. Стилът на Джим Бъчър е взаимстван от този на криминалните романи от миналия век; красиви мадами, мистериозен антагонист, мафиоти, саркастични диалози и т.н. Бъчър обаче добавя фентъзи същества и свръх естествени елементи – в този случай върколаци.

Фентъзи свят: Алтернативния фентъзи свят в който в съвременен Чикаго съществуван всякакви демони магьосници, вампири, феи, върколаци и какво ли още не.

Магия и Магически системи: В произведението е използвана магия от класически тип – чрез заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Главните герои са стереотипи на клишираните образи от криминалните книги. Но добавяйки фентъзи елементите се е получила доста добра комбинация. Хари Дрезден е класически образ на частен детектив, който владее и магия.

Плюсове:

  • Отлична комбинация между криминален и фентъзи роман.
  • Интересен, динамичен и изпълнен с много напрежение сюжет.
  • Обрати.
  • Хумор.

Минуси:

  • Героите са малко клиширани.

Оценка: 4/5 Много Добра.

 
Вашият коментар

Публикувано от на март 30, 2015 в Джим Бъчър

 

Етикети: , , ,

„Феноменът“ от Мари Лу

Мери Лу - Феноменът

„Феноменът“ е вторият роман от трилогията „Легендата“ на Мари Лу.

Сюжет: Дей и Джун успяват да избягат от Лос Анджелис. Но когато пристигат в Лас Вегас, се случва немислимото: Електор Примо умира. Републиката остава в ръцете на сина му, младия и неопитен Андън. Колониите и бунтовническата група Патриотите се опитват да се възползват от нестабилното положение на републиката, за да я превземат. Дей и Джун намират убежище при патриотите, които им обещават помощ и закрила. Но при едно условие: да убият новоизбрания Електор. Това е единственият им шанс да останат живи и да спасят по-малкия брат на Дей – Идън.

My Experience: След „Игрите на глада“ най-после попаднах на Young-Adult фентъзи поредица, което да ми допадне. Това е главно заради реалистичния антиотопичен свят в който се развива действието, изграден от авторката по великолепен начин. „Феноменът“ отново ще ви впечатли с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание и оцеляване история. Увлекателният и динамичен сюжет ще се хареса на всеки фен на фентъзитата, в които магията не е на първостепенно място, а се набляга на взаимоотношенията между героите, обратите и интересната историята. Мари Лу задържа високото ниво от предишната книга и ни поднася нова дълбочина във взаимоотношенията между героите и невероятен обрат на финала, който те кара да тръпнеш в очакване на следващата книга от трилогията. Макар книгата да е насочена към 13-16 годишната аудитория, аз мисля че ще се хареса и на по-възрастните фенове на фентъзита от типа „Игрите на глада“, „Девергенти“ и т.н.

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил, прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в първо лице, от името на двамата главни герои (протагониста и антагониста).

Фентъзи свят: Постапокалиптична Америка е разделена на две части: Републиката и колониите, които воюват помежду си. В първата си книга Мари Лу ни запозна с Републиката(Военен диктаторски режим оглавяван от Електор и Сенат, на принципа на Римската империя и Хитлеровия Райх), във „Феноменът“ ни представя и колониите(Колониални самоуправляващи се градове, зависими от корпоративни фирми, които са заробили обществото). В настоящата книга авторката най-после хвърля светлина и върху катаклизма довел до съществуването на футуристичен антиутопичен свят. След разтапяне на ледовете в Антарктида, нивото на световния океан се е покачило значително, променяйки световната географска карта, драстично, включително и Северна Америка, където се развива действието.

Магия и Магически системи: Магия няма, както и фентъзи същества.

Образите: Героите са многопластови и добре развити. Двамата глани герои са: петнайсетгодишния Дей – скитник, крадец и най-големия трън в петата на Републиката и петнайсет годишната Джун – вундеркинд, най-обещаващия агент на Репибликата. Авторката сблъсква тези, на пръв поглед напълно противоположни образа, за да разкрие многоликата дъга на техните характери.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки, макар и не много мащабни.
  • Добре структуриран фентъзи свят от постапокалиптичен тип.
  • Няма магия.
  • Безброй интриги и кървави обрати.
  • Грабва те от първите и те държи до последните страници.
  • Увлекателен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Публикувано от на октомври 28, 2014 в Мари Лу

 

Етикети: , , , ,

„Кралят на тръните“ от Марк Лорънс

Марк Лорънс - Кралят на тръните

„Кралят на тръните“ е вторият роман от трилогията „Разделената империя“ на Марк Лорънс.

Сюжет: Момчето, което иска да бъде крал, вече е седнало на трона. Едва деветгодишен, принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си, задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена. Сега е на осемнайсет… и трябва с меч да удържи онова, което е взел с жестокост и коварство. Крал Йорг е човек преследван – от призрака на малко момче, от тайнствена медна кутийка, от страстта си по една жена, която язди с врага му. Тормозен от кошмари на зверствата, които е извършил сам, и за другите, които е понесъл като дете, той е изпълнен с гняв. И сякаш този гняв не стига, сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре, двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му. Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка, която не може да спечели честно. Ала в тъмно подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени. Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само, че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка – да ги използва по ужасен начин…

My Experience: От дълго време търся автор, който да застане до Джордж Мартин и Джо Абъркромби, като стил, увлекателност и жестокост. Мак Лорънс напълно оправда очакванията ми и дори ги надмина. „Принцът на тръните“ ме впечатли с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните нечовешки взаимоотношения в една кървава история изпълнена с интриги, обрати, битки, борби за признание и оцеляване. Действието буквално препускаше през локви кръв, героите мряха като мухи точно когато най-малко очакваш, светът изглеждаше загнил и обречен. В  „Кралят на тръните“ нищо от това не се е променило, дори напротив -езикът на Лорънс е станал по-пиперлив, битките са по брутални и кървави и от предишните, цинизма и бруталноста на главния герой, са дори по-големи. Но освен че си има всички качества на първата книга, тук открих и един нов елемент – зрялост. Йорг е по-зрял и в решенията и разсъжденията си, в които се прокрадват доста философски отклонения. Той вече не пропилява с лека ръка пионките на своята шахматна дъска, а започнал да ги цени. Има зрялост и в стила на Лорънс, за когото предвиждам голямо бъдеще в жанра фентъзи, а и не само. Препоръчвам я на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън и Крис Бънч и Джо Абъркромби. 

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Въпреки че книгата е само въведение към предстоящата история, е изключително интересна. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана от първо лице, като проследява историята на главния герой принц Йорг.

Фентъзи свят: Светът в романите на Марк Лорънс е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Разединената империя представлява един постапокалиптичен свят върнал се към мрачното средновековие и напълно забравил някогашното технологично развитие. С интерес чакам да разбера как автора е развил тази само загатната нишка в следващия роман.

Магия и Магически системи: Тук освен некромантията от първата книга имаме огнени магии, тролове, гадателства и други странности които могат да минат за магии, но те остават на втори план и не са основоположни за историята

Образите: Героите не са много, но са колоритни, многообразни и добре развити. Отличава се образът на главният герой Йорг – безмилостен убиец, която няма доверие на никой, но е в състояние да убие всеки, уличен бандит, изнасилвач, касапин, мъчител… и бъдещ крал.. Неговият образ е интересен защото е нетипичен, главен герой – антигерой. Въпреки че е „голямо копеле“ човек просто няма как да не го хареса. Манипулативен, чаровен и коварен, Йорг просто е един от най-добре изградените образи в съвременната фентъзи литература. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
  • Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
  • Безброй интриги и кървави обрати.
  • Черен хумор.
  • Грабва те от първите и те държи до последните страници.
  • Увлекателен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Публикувано от на октомври 10, 2014 в Марк Лорънс

 

Етикети: , , ,

„Дивергенти“ от Вероника Рот

Вероника Рот - Дивергенти

„Дивергенти“ е първият роман от едноименната трилогия на Вероника Рот.

Сюжет: Чикаго в бъдещето – обществото е постигнало идеалния ред. Разделено на пет касти, всяка от които изповядва по една добродетел, то изглежда напълно непоклатимо. На определен ден в годината всеки 16-годишен тийнейджър в града трябва да реши към коя от фракциите да се присъедини и да й служи до края на живота си. Беатрис Прайър е изправена пред труден избор – дали да остане вярна на родната си каста, или да последва инстинктите си и да премине в друга. Готова ли е тя да издърж страшните изпитания на инициацията, за да се докаже? Има ли място в нейния нов свят за любов и истина – защото, както се оказва, Беатрис е различна от другите и това е тайна, която трябва да пази с цената на живота си.

My Experience: След „Игрите на глада“ бях жаден за още утопии. Първото което ми попадна бе тийн утопията на Вероника Рот „Дивергенти“. Е, сравнението бе неминуемо и високата летва, която поставя Колинс поставя пред колегите си писатели в този жанр, май ще се окаже твърде висока. „Дивергенти“ е леко наивна, леко разточителна, не много действена(особенно първата част), пълна със неиздържани, на места клиширани диалози, и твърде сладникаво романтична. Идеята за кастовото разделение, което залага авторката е много оригинално и ако сте под двайсет години и търсите оригинална утопия с много романтика – това е вашата книга. Краят на романа обещава същинското действие да започне в следващата от поредицата, но аз лично не знам дали съм готов да рискувам.

Стилът на автора: Леко наивен, леко разточителенНевероятно увлекателен, динамичен и лек за четене стил. Книгата е само въведение към предстоящата история и авторката отделя първите 2/3 от книгата да ни запознае със света и героите. Слабите диалози и липсата на описания, не правят добро впечатление. Книгата е написана в първо лице, от името на главната героиня Беатрис.

Фентъзи свят: Оригинален постапокалиптичен в който след война на територията на Америка, гражданите на разрушения Чикаго, са изградили нов град държава в който гражданите са разделени на пет касти, всяка от които набляга на една добродетел – Миротворци, Прями, Безстрашни, Ерудити и Аскети. Жителите без кастова принадлежност живеят в бедност и нищета, оставени на милоста на кастовите.

Магия и Магически системи: Няма.

Образите: Героите са интересни но не много добре развити развити. Двамата глани герои са шестнайсетгодишните Беатрис и ментора и Фор. Останалите герои стоят малко като пълнеж и прави впечатление липсата на силен антагонист.

Плюсове:

  • Прилично описани герои.
  • Кървави битки.
  • Добре структуриран фентъзи свят от постапокалиптичен тип..
  • Интриги и кървави обрати.

Минуси:

  • Слаби диалози.
  • Липса на описания.
  • Твърде е наблегнато на романтиката.

Оценка: 3/5 Добра.

 
2 коментара

Публикувано от на септември 14, 2014 в Вероника Рот

 

Етикети: , , , ,

„Добри поличби“ от Тери Пратчет и Нийл Геймън

 

Тери Пратчет, Нийл Геймън  - Добри поличби

„Добри поличби“ е хумористичен фентъзи роман написан от Тери Пратчет в съавторство с Нийл Гемън. Книгата има няколко номинации за различни фентъзи награди.

Сюжет: Според “Правите и акуратни предсказания” на Агнес Нътър светът ще свърши в събота. Всъщност тази събота. Точно след вечеря. Което означава, че Армагедон ще връхлети в съботната вечер. Ще има морета от пламъци, дъждове от риба, луната ще се облее в кръв и армиите на Рая и Ада ще влязат в последна битка. Което е и главният проблем на Кроули, най-способният демон, по рождение влечуго, и на неговия опонент и стар приятел Азирафел, талантлив ангел и собственик на антикварна книжарничка, тъй като и на двамата животът на земята им харесва. Така че те нямат друга възможност, освен да спрат четиримата мотоциклетисти на Апокалипсиса, използвайки силите на Армията за лов на вещици. А над всичко /под всичко, в случая на Азирафел/ трябва да намерят и убият Антихриста, най-могъщото създание на земята. А това е страхотен срам, защото той е единайсетгодишен, обича кучето си, което под рунтавата си козина е порода адска хрътка, наистина го е грижа за околната среда и е от този сорт момчета, с които всеки родител би се гордял..
И ако това не е достатъчно остава неделята…

My Experience: Дълго време отлагат това ревю, защото наистина не знам какво да напиша. Силно съм разколебан. За втори път преживях леко литературно разочарование. Първото бе с „Американски богове“ отново на Гаймън. Явно този автор не ми понася добре. Аз обаче ще продължавам да му давам шанс. В основата си това е комедийно фентъзи за Апокалипсиса и всички вървящи с него тривиалности, като Коници на апокалипсиса, антихрист, предсказания и тн. Само че описни през пречупената комедийна призма на Пратчет и Геймън. Най-заслужаващото си да се отбалежи в този роман са героите. Толкова оригинални, пълнокръвни и забавни, че е истинско наслаждение да четеш за тях. Най-вече Кроули и Азирафел. Просто не можех да откъсна очи от книгата, докато четях техните разговори. Сюжетът обаче е друга работа. Така обилно е полят с хумор и философски абсурдизъм, че остава тотално размит. На всичкото отгоре на моменти е съшит с бели конци и с ненужно разтегнати кръпки от герои и случки, които присъстват в романа само заради хумора. Около историите с Антихриста и рокерите, на няколко пъти зарязвах романа или просто го дочитах по диагонал. Дори ми доскучаваше, а това от книга на Пратчет, никога не съм го очаквал. Та, така, разколебан съм. Виждам потенциала на историята и героите, но за мен изпълнението е меко казано ортажка работа. Все пак ако не сте чели Американски богове, и нищо на Пратчет, ви препоръчвам тази книга. Тогава със сигурност ще ви хареса.

Стилът на автораПратчет пише хумористично фентъзи, не онзи тип истории, типични със заплетени интриги, героични битки, драматизъм и многопластова история, разтеглена в няколко свързани книги. Неговият стил на писане е достъпен за широката публика, лек и незадълбаващ в прекалено много подробности. Зад тази лесна за четене история обаче се крият много философски нишки, които не винаги се забелязват от читателя. Така всеки избира дали да се наслади на хумора и да се забавлява, четеейки книгите от поредицата, или успоредно с това да хвърля поглед и на заложените вътре филосовски послания. Книгите на Тери Пратчет са любими не само на феновете на фентъзито, но и на много любители на литературата по принцип. Геймън от своя страна, не е на нивото на Пратчет и това на моменти много личи.

Фентъзи свят: Алтернативно митологичен свят, в който съществуват ангели, демони, вещици и Четиримата конници на апокалипсиса.

Магия и Магически системи: Макар да е пълно с вещици, ангели и демони, в произведението няма много магия и ако има тя е представена през пародийната призма. Използват се заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Главните действащи лица са няколко. Разбира се, трябва да започнем с демона Кроули – в настоящето е във вид на човек, носещ тъмни очила, каращ адски бързо Бентли от 1926г, докато слуша „Най-доброто от Куин“, мразещ по някаква причина 14-ти век, обичащ да заплашва стайните си растения, за да растат както трябва, правещ дребни гадории на хората, предизвиквайки ефекта на доминото и водещ дълбокомислени разговори с дружката си по чашка Азирафел. Последният е ангел, който по принцип трябва да е враг на Кроули, но двамата се познават от толкова отдавна, че са се сближили и са сключили Споразумение да не си пречат в делата си. Азирафел се явява нещо като Прометей за човечеството, а в настоящето е антиквар, събиращ ценни книги, любезен джентълмен и оприличаван на типичен англичанин. Останалите герои са запомнящи се, пълногръвни и разнообразно оригинални образи, които допълват палитрата от великолепни персонажи.

Плюсове:.

  • Кроули и Азирафел. Най-колоритния дует който съм срещал досега във фентъзи роман.
  • Присъства най-култовия персонаж на Пратчет – СМЪРТ
  • Колоритни персонажи.
  • Обрати.
  • Хумор, хумор, хумор….

Минуси:

  • Излишно разтеглени моменти в които нищо не се случва.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
2 коментара

Публикувано от на август 1, 2014 в Нийл Геймън, Тери Пратчет

 

Етикети: , , ,

„Подвижни образи“ от Тери Пратчет

 

Тери Пратчет - 10.Подвижни образи

„Подвижни образи“ от Тери Пратчет е десетата книга от поредицата „Света на Диска“

Сюжет: Камерите работят (а това означава, че духчетата трябва да рисуват много бързо) във фантастичния свят на Диска, където алхимиците са открили магията на белия екран. Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора? Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора… ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама… ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света… ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)

My Experience: „Подвижни образи“ е пародия на кино индустрията и в частност Холивуд. При това написана с много вкус, хумор и въображение. С всяка следваща книга на Пратчет която чета, той ми харесва все повече и повече. За пореден път се убедих, че незаслучено съм пропускал книгите на британския гений, считайки ги просто за лековата и несериозна литература. Макар че вкарва изцяло нови и непознати от предишните му произведения герои, той успява да ги направи толкова колоритни, че ги заобичваш и искаш да четеш още истории с тях. Обичам да се връщам към Света на диска, за да разпускам от останалите типове фентъзи. Не мога да не призная че вече съм леко пристрастен към Тери Пратчет и не знам дали няма да получа някоя книжна абстиненция, когато изчета всичките му книги. Но пък след като вече понапреднах с историите му, започвам да долавям един лек недостатък. Пратчет ме хваща още с първите страници, замайва ми главаа от уникални типажи, безумни конфликти и хумористични диалози, но към края на всяка негова книга (където уж, трябва да е най-напечено и интересно), не успява да ми задържи вниманието и интереса. Абе с две думи, не му се получават много финалите на книгите…

Стилът на автораПратчет пише хумористично фентъзи, не онзи тип истории, типични със заплетени интриги, героични битки, драматизъм и многопластова история, разтеглена в няколко свързани книги. Неговият стил на писане е достъпен за широката публика, лек и незадълбаващ в прекалено много подробности. Зад тази лесна за четене история обаче се крият много философски нишки, които не винаги се забелязват от читателя. Така всеки избира дали да се наслади на хумора и да се забавлява, четеейки книгите от поредицата, или успоредно с това да хвърля поглед и на сравненията между Света на Диска и нашия понякога абсурден реален свят. Книгите на Тери Пратчет са любими не само на феновете на фентъзито, но и на много любители на литературата по принцип.

Фентъзи свят: Светът на Диска е въображаема планета, която се носи из пространството на гърба на четири гигантски слона. Те, от своя страна са стъпили на корубата на още по-гиганстската костенурка А’Туин. Противно на всички закони на физиката и астрономията този свят не се върти около някое слънце. Неговото миниатюрно слънце се върти около него. Тъй като планетата е плоска, тонове вода се изливат от Ръба на Диска в космическото пространство всяка секунда. Това обаче, противно на понятията на географията, не довежда до пресушаване.

Магия и Магически системи: Макар да е пълно с вещици и магьосници и богове, в произведенията на Пратчет няма много магия и ако има тя е представена през пародийната призма. Използват се заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Героите на Пратчет са винаги колоритни персонажи, които забавляват читателя с забавните ситуации в които изпадат. Главните герои в романа са: Виктор Тугелбенд и Тида Уидъл двама обикновенни младежи, които са орисани да се превърнат в първите филмови звезди, Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото, който с малко усилия се превръща в един от най-големите продуценти и чудатото говорящо куче Гаспод. Разбира се с малка роля се отбелязва и култовия герой – СМЪРТ.

Плюсове:.

  • Може би най-странния фентъзи свят.
  • Присъства най-култовия персонаж в поредицата – СМЪРТ
  • Колоритни персонажи.
  • Обрати.
  • Хумор, хумор, хумор….

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Публикувано от на юли 21, 2014 в Тери Пратчет

 

Етикети: , , ,

„Спиращият войната“ от Брандън Сандърсън

 

cover

„Спиращият войната“ е епичен фентъзи роман на Брандън Сандърсън.

Сюжет: Назрява сблъсък между две кралства – Халандрен и Идрис. За да се предотврати войната от Идрис са длъжни да изпратят принцеса, която да се омъжи за Бога крал Сузеброн. Вместо Вивена за булка е определена по-малката и сестра Сири и тя заминава пълна с опасения от предстоящия и семеен живот с неимоверно могъщо, опасно и непредсказуемо същество. Оказва се, че въпреки слуховете за него, Сузеброн е създание пълно с доброта и невинност и е осакатен поради простата причина, че е прекалено могъщ. За да разгадае мистиката около Бога крал, Сири се спреателява с ексцентричния бог Лайтсонг. Той е циничен, присмехулен и обаятелен, но прозира назряващата война и се опитва да заема правилната позиция в нея. Вивена е решава да спаси сестра си и напускайки консервативния Идрис се впуска сред покварените улици на Халандрен, където опасностите я дебнат, зад всеки ъгъл…

My Experience: След като издаде няколко Young-Adult фентъзи романа, Сандърсън отново се завръща към епичното фентъзи. Романът не само е интересен с динамичния си заплетен сюжет, но и с невероятно въображение поднася поредния оригинален фентъзи свят с уникална магична система. Авторът просто си го може. Той така ме увлече в сюжета, че неусетих колко бързо прочетох книгата, чиято корица признавам си, въоще не ме грабна. Разбира се, добре че се доверих на марката Сандърсън и за пореден път не съжалявах. Романът се чете леко и бързо, потопява те в динамичния си сюжет и те замайва с въображение, което рядко се среща. Препоръчвам с две ръце. Просто Брандън Сандърсън няма слаба книга.

Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице и проследява историята на четирима герои – Вивена , Сири, Лайтсонг и Вашер. Стилът на Сандърсън в този роман напомня на една от първите му книги – „Елантрис“. Освен епиката и дворцовите итриги, чувството за хумор изобилства и доста приятно раздвижва историята. Разбира се отново не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – безкрайни обрати. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Спиращият войната“ е леко митологичен, напомнящ гръцката митология. В романа ни се представят две кралства, които макар и произлезли от едно, са поели по два противоположни пътя на развитие. Консервативното, монотеистично кралство Идрис и могъщият град държава Халандрен, пълен с поквара и лукс, място където жреците възкресяват мъртъвци и ги превръщат в свои богове.

Магия и Магически системи: В тази поредица Сандърсън отново доказва, че е майстор на създаването на оригинални магически системи. В светът на „Спиращият войната“ магическата система се нарича Биохрама и представлява изсмукването и здържането на човешки дъх, по средством цветова гама и възможноста за въскресяване на жива и нежива материя. Да звучи малко сложно, но Сандърсън, добре го е описал, и за мен е трудно да събера цялата му идея в едно изречение.

Образите: Образите са добре развити, многопластови и разнообразни. Главните герои са: Лайтсонг – ексцентричен, циничен, присмехулен и обаятелен бог, който те опитва да си спомни какъв е бил приживе, преди своето възкресение. Принцеса Сири – насила омъжена за Бога крал, опитваща се да открие истинската му същност. Принцеса Вивена – нейната сестра, образец за подражание и смиреност, която трябва да загърби всичко на което е била обучавана, за да спаси сестра си. И не на последно място мистериозния Вашер и неговия говорещ меч, кото сеят смърт, навсякъде където се появят.

Плюсове:

  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Самостоятелен, звършен роман.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Публикувано от на юли 3, 2014 в Брандън Сандърсън

 

Етикети: , , ,

„Кръвта на богомолката“ от Ейдриън Чайковски

 

Ейдриън Чайковски - 3. Кръвта на богомолката

„Кръвта на богомолката“ е третия роман от поредицата на Ейдриън Чайковски – „Сянката на Умелите“.

Сюжет: Тласкан от призраците на легендарния Даракион, молецородният Ахеос е проследил откраднатата Кутия на сенките до тресавищата на езерния град Джерез, но разполага едва с броени дни, за да се сдобие с магическия артефакт… Междувременно Империята на осите мобилизира армиите си за поредната мащабна офанзива. Стенуолд и неговите последователи трябва бързо да намерят съюзници — преди осите да потеглят отново в поход и да завладеят всичко по пътя си. Не успеят ли да спрат Империята преди пролетта, омразният флаг в черно и златно ще се развее над всички градове в Равнините. А ако Кутията на сенките попадне в ръцете на императора, светът ще остане сам и беззащитен срещу неговите неутолими амбиции.

My Experience: От няколко години съм хвърлил око на тази поредица, прехвалена от много мои приятели. Поради две причини обаче дълго време я отлагах. Първата е, че поредицата не е завършена. До сега на английски са излезли девет книги, а премиерата на десетата е през юли 2014, като на български са превенени само четири и на всичкото отгоре, от издателство Барт сякаш са се отказали да я доиздават (дано не се окажа прав). Втората причина е поджанра на фентъзито, в която е написана, стиймпънк. Признавам си, че чудноватите машинарии, които се използват в даден свят, не са ми много по вкуса, може би поради тази причина не харесвам много и научна фантастика. За разлика от „Империя в черно и златно“, в която стиймпънк елемента доста ми дотежа, то в следващите романи си беше напълно на място. Докато в „Империя в черно и златно“ основните стълкновения бяха предимно под формата на дуели, а в „Разединени равнини“ си имахме истинска война, хора – огромни армии се сблъскваха, щурмуваха се стени, обсаждаха се градове, то в „Кръвта на богомолката“ битките са изместени малко по на заден план. Единствените по-солидни битки се осъществяват във въздоха, посредством оригиналните летала, кото ни представя автора. Основната идея на автора от предишните книги остава аъщата, че индустриалният и технологичен напредък на човечество прави огромни скокове, когато е нужно да се измислят нови начини за сразяване на врага. Въпреки липсата на мащабни воени действия, в което авторът е много добър, отново имаме мночество интересни герои, много динамика, приключения, романтика, предателства, интриги, обрати и най-вече оригинален и епичен като мащаби фентъзи свят. Това е един от оригиналните фентъзи романи, който съм чел и се нарежда сред фаворитите ми в жанра. С интерес продължавам с поредицата, за да видя какво още ми е подготвило гениалното въображение на новия принц на фентъзито – Ейдриън Чайковски.

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои. Стилът на Чайковски е съвсем леко разточителен, но все пак той е искал да запознае читателите си с детайлите на света, който изгражда и магичните закони, на който е подчинен. Въпреки това не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Сянката на Умелите“ е доста оригинален. Населяван е от различни хуманоидни раси, чиито предци са сключили съюз с гигантските насекоми, населяващи този свят. Така се появяват съвременните им потомци, които изглеждат на външен вид почти като хора, ала всеки притежава специфичните физически черти, характер, и умения на своята раса. Политическата система е два вида: В Равнините имаме градове държави, а на североизток се намира разрастващата се империя на осоидите, която е от робовладелски тип.

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-оригиналните магически системи, които съм срещал. Е, може би по-точната дума не е магия, а умение. Но както и да ги наречете, способностите които притежават различните раси са интересно замислени – зависят от насекомите, от които расите са еволюирали. Например расата на водните кончета са най-добрите летци; войнствените мравкородни обитават огромни градове и поддържат мисловна връзка помежду си. Тромавите и издръжливи бръмбаро-сродени са най-добрите занаятчии и учени; паякородните са матриархат и могат отчасти да хипнотизират и контролират чуждо съзнание. Осоидите, могат да летят и да изстрелват отровен огън. Пеперудородните също могат да въздействат на чуждото съзнание, като сменят окраската на кожата си. Молецородните виждат перфектно на тъмно и т.н. В романа имаме и доста нови раси като конощипородните, мокрицородни, комарородните, огнените мравки, пчелородните, скорпионородните, хледаркородните и др. Способностите на отделния индивид във всяка раса могат да бъдат различни, според това доколко са овладели древен метод на медитация, чрез която да тренират. В романа се появява и тайнствена магична сила от класически тип, която вероятно ще бъде по детайлно описана в следващите книги.

Образите: Образите са сравнително добре развити. По-главните герои, през чиито очи виждаме историята са;

  • Стенуолд Трудан — бръмбаророден оръжеен майстор и ръководител на агентурна мрежа.
  • Челядинка Трудан, Че — негова племенница.
  • Тисамон — богомолкороден оръжемайстор.
  • Тиниса — негова полуродна дъщеря, смесица между богомолкороден и паякородна.
  • Салма (принц Салме Диен) — водно конче от благороден произход, агент на Стенуолд.
  • Тото — полуроден занаятчия, агент на Стенуолд, смесица между бръмбаророден и мравкороден.
  • Ахеос — молецороден маг.
  • Талрик — осороден майор от Рекеф, най-интересния, пълнокръвен и многопластов персонаж в цялото произведение.
  • Фелисе Миен — дуелистка от расата на водните кончета.
  • Дестрахис — паякороден лекар и спътник на Фелисе Миен.
  • Сцила — паякородна магьосница и шпионка.
  • Спера — мухородна, агент на Стенуолд.
  • Гавед — осороден наемник.
  • Алвдан II — императорът на осородните.
  • Уктебри Саркадът — комаророден магьосник, роб на Алвдан.

Плюсове:

  • Добре описани герои.
  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Стиймпънк елемента си пасва на мястото.

Минуси:

  • Не може да се чете като самостоятелен роман.
  • Липсват кървави, мащабни битки.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Публикувано от на юни 8, 2014 в Ейдриън Чайковски

 

Етикети: , , ,