RSS

Tag Archives: Колекция Дракус

„Сбъдващия мечти“ от Адриан Лазаровски

adrian-book

Сборник с разкази на безсмъртната легенда Адриан Лазаровски, напуснал ни без време на 01.10.2015. Сборникът излиза под номер 16 в колекцията за български произведения в жанровете фантастика фентъзи и хорър – Колекция Дракус на издателство Gaiana book&art studio. Тиражът е ОГРАНИЧЕН, а разпространение по книжарниците НЯМА ДА ИМА, така че ПОРЪЧАЙТЕ своята бройка още днес от някой от авторите на клуб Лазарус, gaiana@abv.bg или от мен на dodoart@abv.bg!

My Experience: Дебютната година на Клуба на авторите на хорър „Lazarus“ започна ударно със зашеметяващата доза хорър истории, събрана в сборника Писъци, която показа на българския читател, че родното литературно пространство има не малко талантливи автори, които пишат на световно ниво, макар по ред причини (главно ограничения пазар на жанрова литература в България) рядко да попадат в полезрението на маститите издателства. В края на успешната за клуба година е време да се напомни на читателите защо клубът носи името на Адриан Лазаровски. Какъв по-добър начин от сборник, който да събере всички издавани разкази на трагично загиналия преди година преводач, журналист, писател и най-вече приятел с огромно сърце. От страниците на този джобен формат – шедьовър (16-ти подред в култовата поредица Колекция Дракус), лъха по малко от различните световни автори, пишещи в жанра хорър, които несъмнено Адриан познаваше отлично, бидейки преводач на повечето техни произведения и съответно се е вдъхновявал от тяхното творчество. В разказите на Адриан Лазаровски ще усетите космическата иреалност, която те хваща за гърлото, така позната от произведенията на Лъвкрафт, нахакания реализъм, с който Стивън Кинг придава такава достоверност на историите си, страховитото напрежение от творчеството на Ричард Матисън, обаятелната поетика на Хармс и Бредбъри и т.н. „Сбъдващият мечти“ е изпипан във всички канони на хорър жанра и доволно може да се окичи с емблема +18. Предполагам, няма човек, който да не е попадал на някой от гениалните преводи на Адриан, да не е чел някоя от безбройните му рецензии за рок музиката и въобще да не е попадал на нещо от всичко, което е постигнал Лазаровски за краткия си житейски път, за който може да прочетете тук, но най-важното място, което трябва задължително да посетите е мрачната душа на автора. Единствения път до там е този сборник. И внимавайте, пътя не е за всеки…

Без повече излишни приказки, нека ви представя набързо моите впечатления от разказите в сборника:

1. Гостоприемник – 5/5 – Сборникът започва с уж реалистична история, случваща се на един от софийските автобуси, водещи за студентски град, който постепенно се превръща в сплатър хорър мистерия. Докато четях, си припомних студентските години и страха, който изпитвахме с колегите от контрольорите да не ни спипат без билет. Още си спомням как няколко пъти съм бил свидетел как група зловещи контрольори грубо свалят от автобуса бедни, изплашени студенти и съм се чудел какво ли се случва със тях. Явно и Адриан си е задавал същия въпрос, защото в Гостоприемник ни е представил един алтернативен отговор, в който се носи лек дъх на Баркър и Лъвкрафт.
2. Там, където тревата е черна – 5/5 – великолепен хорър разказ, който разказва за герой, който след катастрофа попада в един зловещ и в същото време силно фантастичен вариант на отвъдното. История, в която Адриан разсъждава на вечната тема за Смъртта и за това което следва след нея. Жалко, че разказът звучи малко като лошо пророчество, заради начина по който загина автора.
3. Сбъдващия мечти – 5/5 – Любимият ми разказ от сборника е този мрачен психологически трилър-хорър, разказващ за серия от чудовищни престъпления и истината, която се крие зад тях.
4. Писмо – 5/5 – Много динамична и наситена с напрежение мистерия, която постепенно се превръща в кошмарен психологически хорър. Много класен разказ.
5. КОЛизия – 4/5 – КОЛкото е кратък този разказ, толкова е и пълен с въображение и хумор.
6. Светлина в края на тунела – 5/5 – Монстър-хорър история за пътник, който се събужда във влак, спрял в непрогледната тъмнина на безкраен тунел. След като го прочетете никога вече не ще заспите във влак.
7. Барбароса 2012 – 5/5 – Атентат заплашва един от зимните ни курорти. Един обикновен мъж ще застане на пътя на безмилостния терорист в един последен опит да защити семейството си и родината си. Невероятен трилър, който заслужава да бъде разгърнат в роман
8. Племенникът – 5/5 – Психологически трилър за един малтретиран от леля си сирак, завършващ с доста кървав финал.
9. Разказът на портиера – 5/5 – Един от любимите ми разкази в сборника, който отново ни пренася в Студентски град и една брутална и обвита в мистерия история, разказана през леко хумористичния поглед на един портиер на студентски блок. Гениално
10. Цената на кукловодите – 5/5 – Мутренските години преразказани през погледа на смел писател-журналист и безмилостен убиец на мафията… Цената на истината винаги е много висока… Хорър-фантастика сякаш вдъхновена от Денят на зависимостта. Кратка хроника на самоубиващото се човечество. Шедьовър.
11. Краят на света – 5/5 – Хорър-фантастика сякаш вдъхновена от Денят на зависимостта. Кратка хроника на самоубиващото се човечество. Шедьовър.
12. Езерото – 5/5 – Новела която се отличава от останалите творби в сборника главно по мащаба си. В това произведение Адриан разгръща пълния капацитет на своя талант и което според мен ще остане емблематично, за неговото творчество.
13. Кръвта на Ктхулу – 5/5 – Невероятната колаборация между Световете на Робърт Хауърд и Лъвкрафт, от недописания роман на Адриян слага край на сборника, напомняйки ни какво загубиха родните читатели когато Смъртта прекъсна творческия път на Адриан Лазаровски.

Плюсове:

  • Сборник без слабо произведение, нещо много рядко за сборник с разкази.

  • Увлекателен и поетичен стил на разказване, с много метафори и оригинални сравнения.

  • Интересни теми и идеи.

  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на декември 13, 2016 in Фентъзи книги

 

Етикети: , , , , , , ,

„Змии в стените“ от Сибин Майналовски

 

Майналовски, Сибин – Змии в стените

Това е третият хартиен сборник с разкази от Сибин Майноловски. Съдържа 23 разказа от различни жанрове (преобладаващ е хорърът, и саркастичното фентъзи) Сборникът излиза под номер 4 с колекцията за български произведения в жанровете фантастика фентъзи и хорър – Колекция Дракус на издателство Gaiana book&art studio. Тиражът е ОГРАНИЧЕН, а разпространение по книжарниците НЯМА ДА ИМА заради пословичната некоректност на българските книжари, така че ПОРЪЧАЙТЕ своята бройка още днес на merlin74@gmail.com, gaiana@abv.bg или dracus@abv.bg!

Анотация: От чист хорър през псевдоутопия до хумористично-сатирично фентъзи с любимите герои от цикъла „Кръчма „Зелената котка“ – това ви очаква на 212-те страници от новата книга на Сибин Майналовски „Змии в стените“. Ако си мислите, че вече сте чели всичко от Сибин, жестоко се лъжете – старозагорецът атакува отново с 23 убийствени жанрови разказа. „Кюлотите на вещицата“, „Перфектното убийство“, „Драконът Тодор“, „Скарабеи“… хитовите заглавия валят едно след друго и са обречени да ви държат в напрежение, докато не обърнете и последната страница от издадената от GAIANA Book&Art Studio книжка

My Experience: Представям ви поредната доза висококачествена жанрова литература излязла из под перото на един от емблематичните ни ъндърграунд автори, който с уникалния си саркастично хумористичен стил спокойно можем да наречем родния Дъглас Адамс, а защо не и Тери Пратчет. Това обаче, с което спечели завинаги зажаднялата ми за качествена литература душица, бяха неповторимите му хорър истории, от които просто прозира неминуемото вдъхновение от Краля на хоръра Стивън Кинг. „Змии в стените“ е сборник на феноменално високо ниво, единици са авторите в България, които имат толкова изчистено неповторим и разпознаваем стил, които пишат със заразяваща страст по темите които ги вълнуват, и с лекота откриват своите читатели и фенове.

Без повече излишни приказки, нека ви представя набързо и моите впечатления от разказите в сборника:

1. Мъчно ми е за Бенджи – 5/5 – Сборникът започва ударно с колкото трогателната толкова и брутална историята между едно момченце и малките котенца.
2. Лори – 5/5 – великолепен хорър разказ с брутален финал. История за едно дете с прокобна дарба.
3. Моргата – 5/5Хумористично хорър фентъзи, от много висока класа. Зомби и вампирка си спомнят времената когато хората са господствали над света
4. Плюшеният заек – 5/5 – Пълна бруталия! Малко момиченце е насилвано редовно от доведения си баща. Утеха намира единствено в плюшеното си зайче…
5. Специален ден – 5/5 – Какво по хубаво от прекрасен пролетен ден в гората, една равносметка и… едно отмъщение…
6. Часовникът – 5/5 – Разказ шедьовър, може би най-добрият който съм чел на автора. Истинска наслада за всички литературни сетива.
7. Дъждът – 4/5 Какво се случва когато потекат сълзите на един дракона.
8. Змии в стените – 5/5 Малтретираните деца са чести герои на Сибин, този път едно момче, което се страхува от пълзящите в стените на блока змии, ще се сблъска с духа едно мъртво момче.
9. Състрадание – 5/5 Ако Сибин Майналовски беше написал „Полет над кукувиче гнездо“… Кратък но много въздействащ разказ.
10. Чудовище – 5/5 Някои деца се страхуват от чудовището под леглото. Докато не пораснат. При някой порастването не помага, защото чудовищата им са реални…
11. Кюлотите на вещицата – 4/5След десет страховити, малко тъжни, и мрачновато трогателни разказ е време за глътка хумористично фентъзи а марката „Зелената котка“. Запознайте се с магиите на Акълдаващите. Магии, които могат да бъдат развалени само от могъщи магьосници като Тери Сторн, Джонатан Деветте Пръста. За съжаление този тип произведения не са „моята чаша чай“.
12. Охлюви – 5/5 Кратък шедьовър илюстриращ нагледно превръщането човека в психопат.
13. Перфектното убийство – 5/5 – една жена е твърдо решена да стане част клуба на елитните килъри-психопати – Клуб 13. Още в сборника „Сянката“ бях възхитен от разказа посветен на Клуб 13, тук впечатленията ми съвсем се затвърдиха.
14. Зъболекарска практика – 5/5 Петък 13 за един зъболекар никак не е лек, особено когато ти се изсипят цялата фентъзи сган за да им оправяш зъбите. Фентъзи пародия от най-висока класа.
15. Говорещият с котки – 5/5 Скитник, който винаги води цяло стадо котки след себе си винаги е жертва на пренебрежение и подигравки. След този разказ ще гледате с други очи на тези хора. Любимият ми разказ в сборника.
16. Драконът Тодор – 3/5 Драконът Тодор има проблем. Той е гей… Колкото и великолепно да е написана тази фентъзи пародия с фолклорни мотиви няма как да харесам темата на разказа и това си е.
17. Младоженците – 4/5 – Няма граници за въображението на Сибин и този разказ го доказва. Всеки запознат поне малко с кримките, ще се съгласи, че те общо взето преповтарят няколко базисни схеми на сюжет. Не тук. Тук мащабите са други.
18. Коледна украса – 3/5 Единствения разказ, който ми беше малко самоцелен и си казах „Е, това пък сега от къде дойде?“, иначе идеята е страхотна.
19. Скарабеи – 5/5 Когато постоянно те преследват гнусни пълчища бръмбари има само един начин да ги изкараш от главата си. Ама е малко брутален и кървав…. Щедьовър!!!!!!
20. Бабата – 5/5Брутална хорър история
21. Болката – 6/5 – Това е разказ от друга класа. Едва ли Сибин някога ще напише нещо по-добро от това(едва ли някой български автор въобще ще напише нещо по добро от това), но кой знае… Това е произведение което трябва да се изучава в училищата.
22. Горчивият вкус на миналото – 3/5 Красиво написан разказ, но аз нещо не го разбрах.
23. Последният хорър разказ – 5/5 Сборникът завършва подобаващо с поредната доза гениалност и изпипана от край до край история..

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.

  • Увлекателен и поетичен стил на разказване, с много метафори и оригинални сравнения.

  • Интересни теми и идеи.

  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 

Етикети: , , , , , ,

„Клиника в средата на нощта“ от Димитър Цолов

 

Цолов, Димитър – Клиника в средата на ноща

 

„Клиника в средата на нощта“ е ърбан фентъзи роман от Димитър Цолов. Романът излиза под номер 1 в колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“.

Сюжет: Под маската на привидно благополучие на обществото-консуматор, във всяко кътче на Многополюсната Общност процъфтява страховита престъпност.Големи бандитски организации, всевъзможни по-малки фракции на върколаци, вампири и хора, които по нищо не се различават от диви зверове, постоянно враждуват за преразпределение на територии на пазара за плът, кръв, наркотици, оръжие и всяко безумие, което може да се превърне в пари… Доктор Арчибалд Кимерия започва поредното си напрегнато нощно дежурство в Клиниката за митологични създания на Полис Кръстовище, без да знае, че ще се задействат събития и причинно-следствени връзки, които ще извадят наяве кървави тайни от миналото…

My Experience: Не смятах, че ърбън фентъзи може да ми допадне. Това просто не е моят жанр (си мислех аз). Всичко което прочетох досега в жанра само ми доказваше, че съм прав. И тогава реших да му дам последен шанс с поредицата „Досиетата на Дрезден“ на Джим Бъчар. Може би, факта че харесвам лесно смилаемите криминални романи, помогна искрено да се изненадам от тази поредица. Умелото комбиниране на крими и фентъзи, ми показа как трябва да изглежда един Ърбън фентъзи роман. Започнах да търся неистово още подобни сюжети сред световния океан от творби – уви, за сега не съм намерил (дори Саймън Грийн не ме грабна). Оказа се че не съм търсил в нашите поточета от книгоиздаване… В реките не търся, защото не виждам кой български издател от голямо издателство би си турил главата в торбата с българска жанрова литература – такава е действителността. Та, в едно русенско поточе се оказа, че е избил извор от неподправен талант, от който редовно швирват струи от чиста проба жанрова литература. Поточето се казва Гаяна, а извора – Колекция Дракус. Ако сте зажаднели за родна остросюжетна литература грабвайте манерките и побързайте да ги напълните от поточето(Гаяна) или някой от авторите в колекцията, при които можете да намерите бутилиран в бутикови тиражи талант. По големите вериги книжарници, дори не търсете, защото там таланта не се цени – гледа се само печалбата…, най много да попаднете на мътилки от рода на „Нещата които…“, които са с лъскави опаковки, но съдържанието им…. боза…  при това вкисната…

Отплеснах се. Щях да ви говоря за извора(Колекция Дракус). Както може би знаете, когато някъде избие извор, той разкъсва закостелялата земя и мощно изригва, за да се разлее в последствие търсейки своето място сред напуканата от сушата земя. Ами подобна е ситуацията и с дебютната книга от Колекция Дракус „Клиника в средата на нощта“ от Димитър Цолов (ако успяхте да ми проследите метафората). И понеже чета колекцията разбъркано, чак сега стигам до тази книга. Представете си изумлението ми, когато осъзнах, че търсенето ми на добър ърбан фентъзи роман, най сетне се е увенчало с успех. Зачетох романа и не успях да се откъсна от него докато не го завърших. Авторът подхожда много хитро като хвърля читателя директно в действието, без много предисловия. Постепенно разбираме що за типаж е главния герой и що за свят е неговото обиталище. Към края на романа развръзката тъкмо започна да ми става малко ала „Чък Норис срещу лошите“, когато финалния епилог тотално ме размаза със своята неочакваност. В около 200 страници се събират шеметен, брутално кървав сюжет, медицинско обосновани обяснения за фантастичното, стегнати диалози, криминална история, брилянтно развит протагонист, препратки към родния фолклор и… най яките кукери, които някога съм срещал. Горещо ви препоръчвам този роман, макар да имам опасенията, че вече е с изчерпан тираж.

Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице, разказана  в така нареченият Urban fantasy (Съвременно градско фентъзи) стил. Стилът на Цолов е взаимстван от този на криминалните романи от миналия век; красиви мадами, мистериозни антагонисти, мафиоти, саркастични диалози, силно изразен главен герой с богато минало и т.н. .

Фентъзи свят: Алтернативния фентъзи свят в който съществуван всякакви самодиви, вампири, върколаци и какво ли още не.

Магия и Магически системи: В произведението е използвана магия от класически тип.

Образите: Главните герои са интересни и добре развити. Главният герой е Арчибалд Кимерия, лекар с тъмно минало, което в последствие ще се отприщи в пълната си мощ.

Плюсове:

  • Отлична комбинация между криминален и фентъзи роман.
  • Интересен, динамичен и изпълнен с много напрежение сюжет.
  • Обрати.
  • Хумор.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , ,

„Олтарът“ от Иван Костадинов

 

Костадинов, Иван – Олтарът

„Олтарът“ е сборник с разкази на русенския писател Иван Костадинов съдържащ шест разкази и новели в жанровете, магически реализъм и мистерия. Сборникът е номер 5 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“.

My Experience: Първият ми сблъсък с творчеството на Иван Костадинов, бе от страниците на антологията „451 градуса по Бредбъри“, където блесна с най-добрия хорър разказ в сборника „Роднинска сеща“. Представата за Иван като автор която си изградих, напълно се препокри и след прочитането на „Олтарът“. Смесвайки фентъзи с магически реализъм и добавяйки една емоционална дълбочина от темите които го вълнуват, Иван Костадинов е успял да си изгради прекрасен стил, който мисля ще се хареса на широк кръг от читатели. При това болшинството от историите му се развиват на родна почва с нашенски герои. Успях да изгълтам сборника за около два часа и открих, че основния му недостатък е, че оставя читателя да иска още и още, и още…  Така е – кулинарните шедьоври се сервират в малки порции. В литературата е същото. Ето няколко думи за самите разкази:

1. Рождество – 5/5 – Изповедта на един Бог преди да се роди и да промени завинаги съдбата на човечеството. Страхотно начало на сборника с един критичен коментар към човечеството.
2. Инстинкти – 5/5 – Единствения хорър разказ с доста засилено фентъзи звучене, за един превъплащенец-върколак, който е преследван от зъл магьосник. Единственото което ще му помогне, това са неговите инстинкти.
3. Синът на Дракона – 3/5 – Миголюбиви елфи и вечно злите хора… Романтична елфическа история с трагичен край и…. дракон разбира се. Не беше моята бира този разказ, бавен, муден, твърде ефирен и превъзнесен(ама какво друго да очаква човек от елфи). Не ми допадна, но допринася за разнообразието на сборника.
4. Завръщане – 4/5  Брутален реализъм, който очаквах да завърши по друг начин. Във финалът, който е избрал автора ми липсваше обрат, за това и не му давам максимална оценка.
5. Олтарът – 5/5 – Тази новела напълно заслужено е дала име на целия сборник. Феноменално добра история в най-добрите традиции на магическия реализъм. Мъж предприема пътуване с цел да изпълни предсмъртното желание на най-добрия му приятел. Пътуването ще го отведе на едно мистично място в Кръстова гора, от което може и никога да не се завърне… Ако Иван продължава да пише такива разкази, скоро може да се превърне в новия Хайтов.
6. Чакалнята – 5/5 –  За финал на сборника Иван е избрал разказ, който събира всички останали разкази и открехва по един фантастичен и мистичен начин вратата към света от историите на автора. Благородно завидях, че не съм се сетил досега да напиша подобен разказ. Определено „Чакалнята“ е любимия ми разказ в сборника!

Стилът на автора: Иван пише интересни, завладяващи и страховити разкази, с дълбоки социални теми и оригинални идеи. Единственото по което може да поработи още е – финалите на разказите.

Плюсове:

  • Оригинални сюжети и мистични истории.
  • Разнообразна подборка на историите.
  • Изчистен обаятелен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , ,

„Писъци“ – сборник с разкази

 

Screams

Това е дебютния сборник на новосформирания клуб на писателите на хорър „Лазарус“. Сборникът е номер 13 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“ на издателство Гаяна. Тази книга не се разпространява по книжарниците, така че не я търсете там. Можете да си поръчате сборника, като се свържете с някой от авторите или с мен. Можете да си поръчате сборника и като ми пишете на dodoart@abv.bg

My Experience: На 4 май 2016г излезе първия сборник с разкази на Horror Writers Club „LAZARUS“. Датата не е случайна. На този ден патронът на клуба Адриан Лазаровси щеше да навърши 40 години. Адриан беше писател, журналист и преводач (най-добрите преводи на Стивън Кинг и Лъвкрафт са негово дело) Аз нямах честа да го познавам лично, но той се оказа един от виновниците да продължавам да се занимавам с писане. Преди време той беше част от жури на творби вдъхновени от творчеството на Стивън Кинг и моят разказ „Пишещата машина“ влезе в антологията „Вдъхновени от Краля“. Така благодарение на Адриан получих първата си публикация. Сега, когато него вече го няма хорър клуб „Лазарус“ му посвещава този сборник със седемнайсет страховити истории, седемнайсет писъка, с които да докаже, че в България може да се пише на нивото на западната жанрова литература.

Какво да очаквате в сборника „ПИСЪЦИ“, ли? Очаквайте неочакваното! Всеки има собствена представа за хорър жанра или с други думи – разказите на ужасите. Тази представа най-често е изградена от различни хорър филми. Но без значение какво харесвате повече: страховитата атмосфера на обладаните от призраци къщи, чудовищата, които дебнат в мрака, бруталните, кървави касапници или злото което е обладало разума на психопата, всъщност хорър жанрът е отвъд понятието „история която да те изплаши“. Хорърът е свобода на изразните средства, той позволява да накараш читателя да се погнуси, отврати, стресне, ужаси и въобще, да бръкнеш дълбоко в най-неприятните емоции на читателя, в които никой друг жанр не смее да припарва. Така че да, чувствайте се предупредени, защото „Писъци“ няма да ви пожали. Този сборник няма да ви изплаши, той ще ви ужаси, защото всеки се страхува от нещо, но се ужасява, когато страховете му оживеят.

„Писъци“ се е получил много разнообразен сборник и това е основното му качество. В него са събрани 17 абсолютно различни разказа от почти всички поджанрове на хоръра. Има психологически хорър, кървави сплатъри, диаболизъм, хорър мистерии, монстър хорър, комедиен хорър и какво ли още не. Вероятно не всеки разказ ще ви допадне еднакво, някой ще ви накъртят, някой ще ви стреснат, но повечето ще ви замислят върху общочовешките теми, които вълнуват авторите и към които убеден съм не сте безразлични.

Преди да премина към самите разкази искам да отбележа корицата, която е дело на големия художник и илюстратор Петър Станимиров – абсолютен шедьовър, без който книгата нямаше да е това, което е.

Ето какви са и субективните ми впечатления на читател и любител на жанра хорър. Ще карам по сПисък:

1. ДИМИТЪР ЦОЛОВ – Шарлатаниада – 5/5
Доколкото следя развитието на автора (поне в кратката проза), смело мога да заявя, че това е втория най-добър разказ, който някога е писал(„Паякът и Осата“ си остава ненадминат засега). Потърсете и други произведения от Димитър Цолов и няма да съжалявате. „Шарлатаниада“ е вдъхновен от реални личности и събития разказ, за един шарлатанин-екстрасенс(че то има ли други изобщо), който с измамите си се възползва от хорското страдание. Е, време е за възмездие….

2. ЕЛЕНА ПАВЛОВА – Хаджиконстантиновата къща – 5/5
Елена Павлова е един от най-опитните автори в клуба и сборника и това си личи от тази етно-страховита историйка за вампири(в конкретния случай – мори и мрави). Винаги се радвам на всеки успешен опит да се творят класически сюжети(без значение от жанра), които са ситуирани в нашенски сетинг. Имаме толкова музеи, гробници, къщи-музеи, и какви ли не древни места, в които витаят призраците на миналото, чиито истории някой трябва да разкаже. Ами, Елена, какво чакаш – ето ти тема за цял сборник!?

3. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ – Снайперистът
„Снайперистът“ е психологическа мистерия с елементи на хорър. За мен това е разказ-метафора за войната с много мистерия, екшън, и няколко страховити моменти. И тъй като е писана от Тъмната ми половина – Дамян Д. Рейнов, не е много редно да му давам оценки, че току виж се разлютил и после като се разчуруликат врабчетата…(за справка – Стивън Кинг „Тъмната половина“). За това ще кажа само, че се надявам разказът да ви хареса. Специални благодарности на Иван Атанасов, на който първи разказах идеята си за този разказ и той ме убеди да го напиша специално за сборника „ПИСЪЦИ“.

4. ДЕЛИЯН МАРИНОВ – Саможертвата на твореца – 4/5
Пътувате с БДЖ, лампите примигват при всяко подрусване, вагонът е пълен с всевъзможни типажи, кой от кой по-странни и дразнещи. Изведнъж влакът спира в нищото и не се очертава скоро да потегли…. Е, на кой не му се е случвало да попадне на тази типично нашенска идилистична ситуация? На мен поне няколко пъти. В такава атмосфера ни потапя и разказът на Делян, от там нататък нещата стават мътни и кървави…. Като за първи сериозен опит в хорър жанра, авторът се е справил повече от добре(особено от към атмосфера), аз обаче открих известна неправдоподобност в някои моменти. Като добавим и факта, че не съм голям фен на прекалено отблъскващия натурализъм, така де, аз също си имам лимит на гнусомера и тук на моменти удари сериозно тавана(сцената с тоалетната). Затова и няма да му дам най-високата оценка. Убеден съм, че феновете на канибалските слатъри ще харесат този разказ.

5. ИВАН ДИМИТРОВ – Приказка за Смъртта – 5/5
Кратък, атмосферен и хващащ за гърлото разказ. За мен той трябваше да бъде оставен за последно в сборника. Философска притча с хорър атмосфера, посветена на Адриан Лазаровски.

6. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ – Призраци и богове – 5/5
Много харесах този разказ. На моменти се забавлявах, на моменти се впечатлявах от обратите и оригиналния подход, който е заложил автора при развитието на иначе тривиален сюжет в хорър жанра, какъвто е „Haunting house“(обладаната от духове къща). За пореден път Александър Драганов доказва, че най-добрите му творби се получават, когато смеси митологичното фентъзи и хоръра.

7. СИМЕОН ТРИФОНОВ – Полуликия – 5/5
Това е най-голяма изненада за мен в целия сборник. Първият ми сблъсък с творчеството на автора бе в сборника „Вдъхновени от Краля“, където неговият разказ бе от малкото които не ми допаднаха. Това явно се дължи на особения стил на Симеон, който тук не се различава особено, но в комбинация с интересен и този път разбираем сюжет се е получил истински изваян шедьовър на кратката проза. А и психологическия хорър си е моят жанр – така че твърдо мога да обявя „Полуликия“(направо се изприщвам като видя заглавие, което не е членувано) за моя личен фаворит в сборника.

8. СЛАВИ ГАНЕВ – Патологично обещание (и желание) – 4/5
Разказ, който е много добре написан, има заложена силна емоция в него, но някак не успя да ме грабне, още повече да ме впечатли с нещо… Абе, не е моя тип разказ, но съм уверен, че ще намери своята аудитория.

9. ИВАН АТАНАСОВ – От Санта, с любов – 5/5
Комедия и хорър рядко се съчетават добре, но Иван Атанасов явно каквото и да захване все му се получава. И този разказ не е изключение. Само си представете Стивън Кинг и Дядо Коледа събрани в един сюжет… Вече не ви ли се причете?

10. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ – „Направи си сам“ – 5/5
„Направи си сам“ е единствения разказ в сборника, на който ме побиха тръпки. Толкова ярко и обстойно и най-вече майсторски е описал Сибин случващото се в романа, че няма как да не повлияе на който и да е читател. Дори съм сигурен, че много от престрашилите се да зачетат разказа, ще бъдат толкова шанати от образното въздействие, което предизвиква стилът на автора, че няма да посмеят да го дочетат. Това е тази свобода, на изразните средства, за която писах по-горе – не е за всеки вкус, но истинските ценители ще я оценят. В „Направи си сам“ ще се запознаете с един истински фен на хоръра, който постепенно се разкрива пред читателя, като пълен психопат…

11. ДОНКО НАЙДЕНОВ – Мисията в Навурската планина – 5/5
Донко Найденов ни поднася поредната си написана в стила на Лъвкрафт мистерия, която обаче е видимо осакатена в стремежа си да бъде намален обемът ѝ. Изненадващият финал в това страховито приключение в търсене на Ноевия ковчег из планините на Армения, в комбинацията с изпипаното повествование, заслужено нареждат разказа сред най интересните в сборника.

12. БРАНИМИР СЪБЕВ – Машината – 5/5
Ето така съм си представял винаги хорър литературата. Машината е точно това, което с години Стивън Кинг изграждаше в съзнанието ми за конструкция за хорър разказ. Кратък, остър и без една излишна дума. Разказ писан като по учебник за американска фантастика, на който Рей Бредбъри е бил редактор. Ако някой американски хорър автор прочете „Машината“, няма как да не завиди.

13. ИВАН ВЕЛИЧКОВ – Заразата – 5/5
Ето нещо много любопитно… Така де, няма само аз да се опитвам да пиша исторически хорър. Когато се подходи толкова пипнато и детайлно към един исторически базиран текст, няма как да не се потопи читателя напълно в атмосферата, която в случая е – мрачното средновековие по време на чумната епидемия. Структората на текста е брилятна. Повествованието се води като записки на папа Пиер Роже, появява се и персонификация на Черната смърт, абе, изобщо – поредния силен текст

14. ЯВОР ЦАНЕВ – Записване на завещанието – 5/5
Това пък е от типа хоръри, които най-много харесвам – страховити мистерии бе капчица пролята кръв. Разказ за злото, което се спотайва в хората и с което е трудно да се преборим, защото то е винаги гладно за нашите души, и винаги способно да надживее тленната ни обвивка само и само да задоволи ненаситността си. Който вече се е сблъсквал с творчеството на Явор Цанев, знае какво да очаква, но ако сте от групата, която още не имала тази чест, съм сигурен, че след като прочетете „Записване на завещанието“, ще потърсите още разкази от автора. Феноменално добър разказ.

15. КОСТА СИВОВ – Господин Джоунс – 5/5
Когато имаш комплекси с наднорменото тегло, животът никак не е розов (особено сексуалната му страна)… Може би всички сме си изградили стереотип, че шишковците са добродушковци, безобидни сладурковци и червенобузести страхливци, но Коста Сивов ще разбие на пух и прах този стереотип, като ни представя тъмната страна на комплексарите.

16. ВАЛЕНТИН ПОПОВ – ВОТАН – Господарят на болката – 4/5
Много оригинална история базирана на севрноамериканската митология. Темата за отмъщението е винаги актуална и тук се разгръща в пълния си мащаб, наблягайки повече на причината за отмъщението отколкото на самият момент на възмездие. В този разказ имаме отново прекалено образно описан сексуален брутализъм (поне за моят вкус), за който не обичам да чета, но безспорно има своето местенце в тъмните кътчета на жанра на ужасите. Най-интересното в разказа идва към края, в който се появява индиански демон, но финалът ми се стори леко претупан. „Господарят на болката“ обаче забелязах, че носи духа едновременно на няколко от класиците на жанра. В него ще откриете по-малко от Стивън Кинг, от Клайв Баркър, Греъм Мастерсън, та дори и Дийн Кунц.

17. АЛЕКСАНДЪР ЦОНКОВ – Lostov – Speculo Veritatis – 5/5
Историческа хорър мистерия, която ни пренася в индустриална Америка от средата на ХІХ век. Обожавам истории вдъхновени от реални личности или събития(в случая подема на Джон Рокфелер в петролната индустрия в САЩ). История за петролния магнат, който попада на мистериозно огледало, което има способността да разкрива истината… Истината доста често не е лицеприятна, но от време на време може да бъде и плашеща. Много изпипан разказ, който слага великолепен завършек на сборника.

Плюсове:

  • Разнообразни разкази обхващащи широка палитра от поджанровете на хоръра.
  • 17 автора със 17 различни стила на писане.
  • Много обрати, изненадващи финали, кървища, екшън, мистика и въобще всичко което можете да очаквате от разказите на ужасите.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

Още ревюта за сборника можете да прочетете в: GoodreadsThe Dark CornerПияният БардSciFi.BGЦитаделатаShadowdance, Весислава СавоваLostovВалентин Попов – Вотан, Книжен Птър

 

Етикети: , , , , ,

„Убийство в Ню Бабилон“ от Агоп Мелконян

 

Агоп

 

„Убийство в Ню Бабилон“ е сатирична повест от легендарния български фантаст Агоп Мелконян. Книгата излиза под номер 12 в колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“

My Experience: Ето че е време „Колекция Дракус“ да запознае българските читатели с една от най-ярките фигури в родната фантастика – Агоп Мелконян. Това е автор до чието въображение и чувство за хумор трябва да се докосне всеки любител на фантастиката, защото неговата проза е от световна класа и заслужава да се превърне в класика. Не бива да обричане на забвение такива личности, които са дали толкова много на родната литература, но по ред причини са останали в сянката на социалистическия реализъм. Адмирации към Явор Цанев и издателство Гаяна, които вдъхват нов живот на едно от емблематичните произведения на Мелконян – „Убийство в Ню Бабилон“. Фантастична сатирична новела, която чрез средствата на абсурда, ярките персонажи и безумните диалози бърка дълбоко в отворената рана на българската народопсихология, умело замаскирайки всичко под формата на криминално разследване на едно абсурдно убийство. Препоръчвам ви тази новела и ви обещават горчив смях с нелепите приключения на Йоасаф Друмника.

Стилът на автора: Агоп Мелконян (поне в тази книга) показва стил подобен на Дъглас Адамс. Остра сатира със завладяващо чувство за хумор.

Плюсове:

  • Великолепна сатира.
  • Ярки и забавни персонажи.
  • Интересен абсурден сюжет.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , ,

„Пепел от мрак“ от Валентин Попов

 

Влентин Попов - Пепел от мрак

 

Това е втория сборник с разкази от Валентин Попов. Сборникът е номер 7 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“. Можете да намерите автора на неговия сайт и да си поръчате някоя от неговите книги.

My Experience: Валентин Попов е млад все още прохождащ автор в българското литературно пространство. Това е автор с много потенциал, който личи от разказите му, които влязоха в антологиите „Вдъхновени от Краля“ и „451 градуса по Бредбъри“. Не ми е попадал първия му самостоятелен сборник „Нощта срещу ноември“(който за съжаление вече е с изчерпан тираж), но следейки редовно откъсите, които авторът пуска в своя сайт си бях изградил някаква представа, за това какво да очаквам от сборника „Пепел от мрак“. Очаквах пълна с хорър разкази антологийка. Оказа се, че сборника не съдържа само хорър(макар той да заема съществена част), но и философски реализъм, фантастика, приключенски мистицизъм, криминале, разкази с фентъзи елементи, хумор, пародия и т.н. Въобще в сборника ще отриете един многолик автор, който експериментира в различни жанрове, за да разкаже историите които го вълнуват. Едва ли всички разкази ще се харесат еднакво на различните читатели, тъй като са диаметрално различни, обединени единствено от неподражаемия стил на писане, който се разпознава от всяка творба на автора. Или хорър разказите ще ви дойдат твърде хард, за вашия вкус, или ако сте хорър фен, ще ви подразни прекаления драматизъм на не хорър разказите, но в крайна сметка съм убеден, че какъвто и жанр литература да предпочитате, в този сборник ще откриете поне няколко разказа, които ще ви легнат на сърце. Е, ако сте хорър фен, може и да ви извадят сърцето…Аз лично също не харесах всички разкази, но за това след малко. Истински се израдвах, когато в края на сборника открих послеслов на автора, в който споделя как са се родили различните разкази. Признавам си този послеслов промени мнението ми за някои от разказите и успях да ги погледна под един по различен ъгъл. Такива послеслови съм срещал само при Стивън Кинг и силно се надявам да станат практика за повече творци. А сега нека ви разкажа какво открих в този сборник..

1. Бурята – 4/5 – Разказ за една изневяра пълна с много метафорични моменти и ясно послание. Темата на разказа грам не ме вълнува, и за това разказа не ме докосна, но съм обеден че ще намери читателки сърца, които да докосне.

2. Човекът на покрива – 4/5 – Отново философско драматичен разказ за това какво ни поднася живота и какви са нашите стремежи.

3. Заветът на мечката – 3/5 – Този разказ е великолепно написан, но не разбрах неговото послание, за мен беше с нелогичен финал. Според автора е вдъхновен от истински случай, за мечка която напада младо семейство.

4. Чудото на Вяра – 4/5 – Разказ за вярата в чудесата, който Валентин е написал за когото трябва, и който трудно достига до широката аудитория, защото звучи малко наивен.

5. Градината на вампира – 5/5 – БУМ! Първия шедьовър в сборника. Пародийно фентъзи с хорър елемент, което разказва за наследниците на граф Дракула. Финалът е феноменален – поздравления.

6. Индианска луна – 5/5 – Исторически мистицизъм с хорър елемент. Детайлно пипнат и развит великолепно разказ. Като любител на историята на северноамериканските индианци, няма как да не оценя подобаващо тази история

7. Особнякът от тавана – 4/5 – В тази история има много потенциал, има един от най-интересните персонажи(забравен от роднините си и обществото старец, който виси на своя прозорец), метафорично подкладен финал и… една циганка, която тотално ме обърка със своето присъствие в разказа и не разбрах каква точно беше ролята ѝ.

8. Весела Коледа – 1/5 – Има разкази, които не ви допадат, има такива, които просто не ви вълнуват или не са ви интересни, но понякога има такива, които просто ви дразнят. Този разказ ме подразни, когато го прочетох по време на коледния конкурс на Сборище на Трубадури. Подразни ме и сега. За мен е безсмислен, неоригинален и самоцелен. Този разказ е един от малкото, които можете свободно да прочетете в интернет. И за да не си изградите погрешно впечатление за писателските качества на Вал Попов именно от този разказ, за това оценката ми към него е толкова критична. Валентин Попов може много повече от това и го доказва с всички останали разкази в този сборник. Да, не всеки експеримент е успешен, но това един автор е трудно да определи сам, затова неговите читатели, трябва да бъдат прями с него. За това съм прям и аз.

9. Изворът на вечния живот – 5/5 – Едно хорър приключение, което от всякъде мирише на Лъвкрафт, за група изследователи търсещи извора на вечния живот.

10. Нощта на Вси светии – 5/5 – Хорър разказ ситуиран в нашето българско съвремие е винаги нож с две остриета. Тук обаче се е получил страхотен разказ с поредния оригинален финал.

11. Париж на страстта – 4/5 – Прекалено еротичен разказ за моите вкусове. Има жанрове които просто не харесвам и в повечето случаи това са жанрове, в които авторите избиват някакви свои комплекси. Разказът е написан страхотно, ама ми мирише на комплекси – просто няма как да ми допадне.

12. Писателят и Фантазията – 5/5 – Един от най-добрите разкази в сборника разказващ за писател и неговата муза. Разказът е много висока летва, пълен е с метафори, интересна история и от всякъде мирише на качествена литература.

13. Старлайт – 5/5 – Тук еротиката е в точната доза. Разказът е великолепен, динамичен и изненадващ. Хорър вдъхновен от песен, разказващ за плейбой, който си намира майстора.

14. Ястребова нощ – 5/5 – Личния ми фаворит в сборника. Истински шедьовър за психопат, който дебне своите жертви. Ето така си представям аз една добра хорър история. Благородно завиждам на автора, за идеята и начина по който я е поднесъл – феноменален просто. Още една висока летва, с която автора задава своя потенциал.

15. По дяволите! Накъде отива този свят! – 5/5 – Оригинален разказ за войната и как влияе тя на днешното общество. Разказът си е направо фантастика и то от добрите.

16. Музиката на цветята – 5/5 – Космическа фантастика за първи контакт на нова планета, от който просто мирише на трифиди. Аз нямам проблем със заемките от световните класики, а и тук автора се е постарал. Поздравления!

17. Космическа одисея – 3/5 – Този разказ не ми хареса и туй то. Каквото и да напиша, твърде много ще спойлна за съдържанието му.

18. Когато се събуди в деня на смъртта си – 4/5 – Това е разказа от сборника „451 градуса по Бредбъри“. Великолепен е! Единствения проблем за мен е заглавието, което просто издава цялата фабула.

19. Последната битка – 5/5 – Разказ експеримент. Кратък и сякаш написан от петима различни автори. Изглежда като опит да събере трите тома на „Сблъсък“ на Стивън Кинг в един SMS. Е, няма как такъв експеримент да е успешен, нали? Да, ама има как – и Вал Попов го доказва чрез тази апокалиптична фантастика.

20. Стаята за спомени – 5/5 – С този великолепен завършек на сборника авторът дава заявка за това, че го бива и в криминалния жанр. С удоволствие бих прочел още истории за този детектив.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.
  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.
  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много Добър.

 

Етикети: , , , , , ,