RSS

Tag Archives: Малазана

„Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч“ от Стивън Ериксън

cover

„Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч“ от Стивън Ериксън е сборник с три новели развиващи се в света Малазана.

Сюжет: 

СЛЕДВА КРЪВ
Жителите на пристанищния град Печалния Молл са обзети от трескава паника: по улиците дебне зъл убиец. И както може да се очаква при прочутия лош късмет на Емансипор Рийзи, бившият му вече работодател е последната жертва. Но двама наскоро пристигнали непознати са поставили обява на Рибарския площад. Вонящото на смъртна магия съобщение: „Търси се прислужник. Пълно работно време. Включва пътуване“. Дали късметът на Рийзи няма да се обърне?

ПОДВЕТРИЯТА НАКРАЙ СМЕХА
След пребиваването си в Печалния Молл магьосниците Бочълайн и Корбал Броуч – и новият им прислужник Емансипор Рийзи – се отправят в открито море на борда на „Сънкърл“. Уви, в трюма има повече багаж, отколкото екипажът се е спазарил… И оживяват безобразни ужасии. За некромантите и слугата им това е само поредната неспокойна нощ от едно безкрайно пътуване.

ЗДРАВИТЕ МЪРТЪВЦИ
Възторженото увлечение на град Куейнт към благонравието определено е вулгарно и граничи с бедствие. Никой не разбира това по-добре от двамата непоколебими защитници на всички лоши неща – Бочълайн и Корбал Броуч. Тъй че двамата чародеи и вмирисаният им на вредни вещества слуга се оказват въвлечени в заговор да доведат добродетелта до пълното й дискредитиране. Защото има моменти, когато трябва да срутиш цивилизация в името на цивилизацията…

My Experience: Тъй като все още ме стряскат размерите на поредицата „Малазанска книга на мъртвите“, реших да прочета този по кратък сборник, в който има от гения на Ериксън в килограми. Саркастично комедийния похван, напомнящ стила на Тери Пратчет, в комбинация с брутално фентъзи и натуралистичен хорар, която е забъркал в този сборник автора, са просто идеалната комбинация. За втори път след „Лунните градини“ бях запленен от стила, но изобщо не можах да вникна в сюжета. Налагаше се да препрочитам цели пасажи, за да разбера какво се случва. Книгата е добра, но и не тръгвайте с много големи очаквания към нея.

Стилът на автораСтилът не е толкова мащабен и епичен, като поредицата Малазана, но за сметка на това е изтъкан от много хумор, натуралистичност и бруталнос, както само Ериксън може да компилира.. Силата на автора е в описването на пъстрата палитра от героите и техните съдби.

Фентъзи свят: Светът наречен Малазан е най-мащабния описван някога,

Магия и Магически системи: Сложна магическа система, свързана пряко с боговете.

Образите: Книгата изобилства от главни герои, които авторът избива без да му мигне окото. Великолепно развити, многопластови герои. Читателя не може да определи кой е добър и кой е лош, защото добри и лоши в чистата форма на понятията – няма. Всеки просто е повлечен от събитията и кове сам съдбата си. Ще отлича само Бочалайн и Корбал, най-шантавата комбина, която може да съществува.

Плюсове:

  • Великолепно описани герои.
  • Солидно количество битки.
  • Изключително разнообразни същества.
  • Безкрайни интриги и обрати.
  • Героите са сиви а не просто добри и лоши.

Минуси:

  • Трудно се проследява нишката на сюжета.

Оценка: 4/5 Много Добра.

 

Етикети: ,

“Нощ на ножове” от Иън К.Есълмонт

24

“Нощ на ножове” от Иън К.Есълмонт е написана в света Малазан от поредицата на Стивън Ериксън „Малазанска книга на мъртвите“.

Сюжет: Остров Малаз и градът към него се превръщат в нещо повече от спяща, спокойна вода. Точно тази нощ ще се появяви Лунната сянка – събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова тук са и хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър – изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…

My Experience: Получих “Нощ на ножове” като подарък за рождения си ден и я прочетох за броени дни, тъй като вече бях запознат със света на Малазана на Ериксън. Историята предшества тази от „Лунните градини“ и се чете леко и увлекателно. Заради тази книга реших да допрочета поредицата „Малазанска книга на мъртвите“ въпреки обема и.

Стилът на автора: Стилът не е мащабен и епичен, но е брутално кървав, динамичен, изпълнен с интриги и обрати. Силата на автора е в описването на героите и техните съдби. Именно такъв стил на писане харесвам.

Фентъзи свят: Светът в книгата не е от мащабите на „Малазанска книга на мъртвите“, тъй като действието се развива само на остров Малаз, но всички други детайли от света на Ериксън е запазен.

Магия и Магически системи: Магическата система, пряко свързана с боговете.

Образите: В книгата има двама главни герои крадлата на име Киска и Темпър – изтощен от войни ветеран. Присъстват и герои от поредицата на Ериксън. Героите са сиви, пълнокръвни, повлечени от събитията които ги помитат.

Плюсове:

  • Великолепно описани герои.
  • Боговете участват, носа важна част от историята, за разлика от произведенията на Ериксън.
  • Солидно количество битки.
  • Изключително разнообразни раси и същества.
  • Интриги и обрати не липсват.
  • Героите са сиви а не просто добри и лоши.

Минуси:

  • Липсва епичност и мащаб.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , ,

„Лунните градини“ от Стивън Ериксън


25

„Лунните градини“ от Стивън Ериксън е първата книга от поредицата „Малазанска книга на мъртвите“.

Сюжет: Империята Малазан кипи от размирици, обезкървена от непрестанни войни, жестоки вътрешни борби и кървави сблъсъци със страховития Аномандър Рейк, господаря на Лунния къс и неговите Тайст Андий. Дори калените в кръвопролития имперски легиони жадуват за отдих. Но въпреки всичко властта на императрица Ласийн, наложена от нейните всяващи ужас убийци на „Нокътя“, остава абсолютна.
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.

My Experience: След като прочетох първите четири книги от поредицата „Песен за огън и лед“, порових из интернет пространството в търсене на подобна поредица. Попаднах на „Малазанска книга на мъртвите“, която ми беше препоръчана и от много приятели. Прочетох „Лунните градини“ за около два месеца, при все че това не е най-обемната книга от поредицата. Бях запленен от стила, но изобщо не можах да вникна в сюжета. Налагаше се да препрочитам цели пасажи, за да разбера какво се случва. Книгата е добра, но трябва да се чете на големи хапки, а не като мен по страничка – две на ден, иначе се губи нишката на историята.

Стилът на автора: Стилът е мащабен и епичен. Силата на автора е в описването на героите и техните съдби.

Фентъзи свят: Светът наречен Малазан е най-мащабния описван някога, но в „Лунните градини“ виждаме само малка част от него. Изпълнен е с всякакви раси и същества, невиждани досега. А боговете и техните вселения са наистина умопомрачаващо описани.

Магия и Магически системи: Сложна магическа система, свързана пряко с боговете.

Образите: Книгата изобилства от главни герои, които авторът избива без да му мигне окото. Великолепно развити, многопластови герои. Читателя не може да определи кой е добър и кой е лош, защото добри и лоши в чистата форма на понятията – няма. Всеки просто е повлечен от събитията и кове сам съдбата си. Ще отлича само един измежду колоритните и пъстри герои – Круппе. Макар да не е от главните герои, всяка сцена в която присъства е истинска наслада за читателя.

Плюсове:

  • Великолепно описани герои.
  • Фентъзи светът е мащабен и великолепно развит, със все повече детайли.
  • Солидно количество битки.
  • Изключително разнообразни раси и същества.
  • Безкрайни интриги и обрати.
  • Героите са сиви а не просто добри и лоши.
  • Поредицата е завършена, макар да се дописват още истории от приятеля на Ериксън – Иън К.Есълмонт

Минуси:

  • Трудно се проследява нишката на сюжета.
  • Боговете са важна част от историята, а лично аз не си падам много по това.
  • Трябва да издържите първата половина на книгата, защото интересното тепърва предстои.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , , ,