„Сплавта на закона“ от Брандън Сандърсън

„Сплавта на закона“ е самостоятелен роман от поредицата на Брандън Сандърсън – „Мъглороден“.

Сюжет: Триста години след събитията, описани в трилогията „Мъглороден”, Скадриал е на прага на модерния свят, с железници, електрическо осветление и опиращи в облаците стоманени небостъргачи.
Келсайър, Вин, Сейзед и Дух, както и останалите герои, сега са само част от историята – или по-точно религията. Ала макар науката и техниката да бележат непрестанен напредък, старата магия на аломантията и ферохимията продължава да играе роля в този прероден свят. Извън чертите на града, в просторите, известни като Дивите земи, магиите са важно средство за храбрите мъже и жени, които се опитват да поддържат реда и правосъдието.
Един от тях е Уаксилий Ладриан, рядък Двуроден, който може да Тласка метали с аломантия и да използва ферохимията, за да увеличава или намалява теглото си.
След двайсет години в Дивите земи Уакс е принуден да се завърне в огромния град Елъндел заради семейна трагедия. Той оставя оръжието и се заема с управлението на своя дом в опит да възстанови финансовото му благополучие. Ала скоро ще трябва да научи по трудния начин, че чистите осветени улици на града са дори по-опасни от прашните равнини на Дивите земи.

My Experience: Ако не най-добрият роман досега в поредицата, то поне се нарежда наравно с първите два романа. Най-забележителното развитие Сандърсън показва в стила, който е еволюирал в положителна насока, добавяйки хумор, екшън, криминале и все неща, които да разчупят невероятно замисления като визия и магична система, епичен свят на автора. Също така той се е отървал от разточителните моменти, така присъщи му до момента. Получил се е стегнат динамичен роман, пълен с напрежение, който се чете на един дъх. Най-хубавото е, че Сандърсън не тъпче на едно място, а развива, както магичната си система и света, така и историята, която привидно приключи в „Героят на времето“.

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои. Стилът на Сандърсън в този роман е доста различен от този в предните три книги. Докато в предишните стилът беше епично фентъзи, то в този роман Сандърсън залага на фентъзи с елементи на уестърн, криминален трилър и най-приятната добавка – хумор. Чувството за хумор изобилства и доста приятно раздвижва историята. Разбирасе отново не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Мъглороден“ се нарича Скадриал. Докато в първата трилогия, той беше познат просто като Последната империя, в края на „Героят на времето“ Всичко в този свят се преобръща и заприличва на версия на земята с индустриална версия на Дивия запад. Саждопадите са изчезнали, маглите се появяват много рядко, но са запазили мистичното си съществуване, повечето раси са изчезнали или са се омесили с хуманоидната.

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-желязно построените магически системи. Маговете черпят сили от металите, като различните метали дават различни сили. Основно биват два вида – аломантията и ферохимия. Аломантията черпи енергията си от погълнати метали, а ферохимията я изсмуква от тялото на потребителя си. Използващите аломантия се наричат Мъгливи – и могат да черпят сили само от един 16-те метала, като го поглъщат и съответно им дават различни сили. В романа се появяват и един нов аломанти – двуродните, които имат по една аломатична и една ферохимична способност, но за тях ще разберете ако прочетете романа.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (макар и тотално различни от досегашните). Уакс и Уейн са главните герои в романа, като и двата образа са многолики и добре развити. Антагонистите също са добре изградени. Любимият ми образ в този роман, а и в цялата поредица до момента е на Уейн, образ описан с много хумор и оригиналност.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Чувство за хумор.
• Кървави битки.
• Добре структуриран фентъзи свят.
• Желязно изградена магическа система.
• Много мистика, интриги и обрати.
• Може да се чете като самостоятелен роман.
• вкус на уестърн, криминале и трилър.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

Реклама

 

„Героят на времето“ от Брандън Сандърсън

„Героят на времето“ е третият роман от поредицата на Брандън Сандърсън – „Мъглороден“.

Сюжет: Убийствoтo нa лopд Влaдeтeля слaгa кpaй нa Последната империя. Изглeждa пpaвилнo – нo дaли e тaкa? Зaщoтo сeгa, кoгaтo мъглитe сe зaвpъщaт и сa мнoгo пo-пaгубни, кoгaтo зaчeстявaт сaждoпaдитe и тpусoвeтe стaвaт все пo-мoщни, Вин и Eлънд зaпoчвaт дa сe съмнявaт. Пpeди мнoгo-мнoгo вpeмe нa Гибeлтa – eднo oт дpeвнитe същeствa, създaли тoзи свят – билo oбeщaнo пpaвoтo дa гo paзpуши. Ceгa, кoгaтo Вин e пoдмaмeнa дa я oсвoбoди при Кладенеца на Възнесението, Гибeлтa oчeвиднo смятa дa oсъщeстви зaмисълa си.

My Experience: Дълго време се чудих как да оценя романа „Героят на времето“, с който Сандърсън завършва трилогията си(но не и поредицата). И в предишните два романа бях забелязал склонността на автора да се отплесва в ненужни сюжетни линии и да задълбава прекалено на дълго и на широко в терзаният и съмненията на героите си. В този роман обаче той направо сее олял. И докато преди заявяваше че разстоянията в Последната империя са огромни и се преодоляват изключително трудно и с цената на огромно изтощение, то тук той разкарва всичките си герои наляво и на дясно без особен смисъл и на всичкото отгоре това не им влияе. Общо взето се е получил един излишен пълнеж, който спокойно можеше да се съкрати с 200-300 страници. Тук спирам с негативите, защо като цяло романът си е много добър пълен с всякакви развръзки, обрати, епични кървави битки и най-вече толкова зашеметяващ финал, че съм склонен да простя скучноватите първи 300 страници и да дам висока оценка на романа. Вече чета „Сплавта на закона“, която е тотално различна(в добрия смисъл) и засега се очертава отлично продължение на поредицата.

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои, като всяка глава започва с цитат от дневника на мистичен герой, чиято съдба се разплита в края на романа. Стилът на Сандърсън в този роман е леко разточителен, с доста излишни сюжетни линии. Въпреки това не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Мъглороден“ се нарича Последната Империя. Постапокалиптичен пустинен свят, над който през деня се сипе пепел, а през нощта е обвит от непрогледна мъгла. Политическата система в Последната империя е от робовладелски тип. Населяван е от различни хуманоидни раси, като в тази книга е наблегнато на три от тях; благородниците – робовладелци живеещи в охолство, родове разделени на домове, които постоянно враждуват помежду си, борейки се за икономическо надмощие, скаа – техни роби, живеещи в мизерия и недоимък и терисейци – занимаващи се с ферохимия, пазители на знанията. В този роман се запознаваме обстойни с още две от расите;  колоси – раса на войни-чудовища, създадена от лорд Владетеля и по-късно използвана от него за завладяване на света и Кандра – раса от странни същества, които могат да поглъщат мъртвото тяло на човек и да го възпроизвеждат със собствена плът. Те съхраняват костите на човека, когото имитират, и ги използват в строежа на тялото, тъй като кандра нямат собствен скелет. Служат на хората чрез Договори — които се купуват срещу атиум — и са в родствени връзки с мъгливите духове. .

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-желязно построените магически системи. Маговете черпят сили от металите, като различните метали дават различни сили. Основно биват два вида – аломантията и ферохимия. Аломантията черпи енергията си от погълнати метали, а ферохимията я изсмуква от тялото на потребителя си. Използващите аломантия се наричат Мъгливи – и могат да черпят сили само от един метал, като го поглъщат и се разделят на:

• Дърпач – разпалва желязо. При разгаряне на желязо аломантът вижда сини линии, насочени към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размерите и отстоянието до металните източници. Улавят се всички източници на метал, не само желязото. Аломантът е в състояние мислено да дърпа някоя от тези линии, за да Притегли към себе си източника на метал.
  
• Монетомет – разпалва стомана. Горенето на стомана позволява на аломанта да вижда прозрачни синкави линии, сочещи към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размера и отстоянието до металния източник. Изобразени са всички видове метали, не само източници на стомана. Аломантът може мислено да Тласка някоя от тези линии, за да отпраща източниците на метал далече от себе си.
  
• Калаено око – разпалва калай. Горенето на калай подсилва сетивата. Аломантът вижда по-надалече, долавя по-слаби миризми и сетивата му за допир се изострят. Като страничен ефект той може да вижда през мъглите или в тъмното.
• Пютриумен юмрук или Главорез – разпалва пютриум. Горенето на пютриум увеличава физическите възможности на тялото. Силата, издръжливостта и гъвкавостта нарастват. Пютриумът подобрява равновесието и способността за възстановяване от рани.
• Усмирител – разпалва месинг. Горенето на месинг предизвиква успокояване на чувствата на обекта, върху който се въздейства, и тяхното избирателно Усмиряване. Предпазливият аломант може да Усмирява всички емоции, освен една и да кара обекта на въздействието да се чувства така, както той желае. Месингът не позволява на аломанта да чете мисли, дори чувства.
• Размирител – разпалва цинк. Горенето на цинк позволява на аломанта да възбужда чувствата на другите и да засилва определени емоции, но не и да чете мисли и дори емоции.
• Задимител – разпалва мед. Горенето на мед предизвиква образуването на невидим облак, който защитава намиращия се вътре от сетивата на Търсача. Докато е заобиколен от „меден облак“, всеки аломант може да разпалва металите си, без да се бои, че някой ще долови аломантичните му пулсации. Като страничен ефект човекът, който гори мед, е неуязвим към всяка форма на емоционална аломантия (Усмиряване или Размиряване).
• Търсач – разпалва бронз. Горенето на бронз позволява да се усеща, когато наблизо други прилагат аломантия. Аломанти, които горят метали в близост, издават „аломантични пулсации“ — нещо като ритмични удари, които се чуват само от горящия бронз.

Най-силните аломанти се наричат Мъглородени. Те могат да използват всички метали включително злато, чрез което виждат сцени от собственото си миналото, малатиум – виждат сцени от миналото на други хора, атиум, чрез който могат да виждат близкото бъдеще, алуминий, с който изчерпват резервите на всички други аломантични метали и дуралуминий – който ако разпалят в комбинация с друг метал увеличават способностите си. В основни линии това представлява магическата система в романа, разбира се има и други използващи аломантията, но за тях ще разберете ако прочетете романа.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Вин и Келсайър са главните герои в романа, като и двата образа са многолики и добре развити. Антагонистите също са добре изградени. Любимият ми образ в този роман е на Сейзед, който се очерта маже би най-развития образ в цялата поредица.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави битки.
• Добре структуриран фентъзи свят.
• Желязно изградена магическа система.
• Много мистика, интриги и обрати.
• Може да се чете като самостоятелен роман.

Минуси:

• Излишни разточителни моменти.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

„Кладенецът на възнесението“ от Брандън Сандърсън

„Кладенецът на възнесението“ е вторият роман от поредицата на Брандън Сандърсън – „Мъглороден“

Сюжет: Злото се е променило. А войната едва започва… Те правят невъзможното, като свалят едно богоподобно същество, чиято жестока власт е продължила хиляда години. Вин — момиче от улицата, превърнало се в най-могъщия Мъглороден, и Елънд Венчър — млад идеалистичен благородник, които я обича, трябва да построят върху пепелищата на империята едно ново, здраво общество. Но едва са започнали, когато ги нападат цели три армии. Лутадел е обсаден и когато всичко изглежда изгубено, една древна легенда им вдъхва надежда. Никои обаче не знае къде се намира Кладенецът на Възнесението и каква е силата, която съдържа. Може би ще се окаже, че премахването на лорд Владетеля е било най-лесната част. Голямото предизвикателство що е да оцелеят след неговото падане.

My Experience: „Кладенецът на възнесението“ в много отношения е дори по-добър и от първия роман от серията. Докато в „Последната империя“ Сандърдън на дълго и на широко ни занимаваше с атмосферата и магичните принципи на фентъзи света който е измислил, то тук ни хвърля директно в действието пращайки ни в обречения град Лутадел, който от вън е обсаден от могъщи армии, а от вътре е разкъсван от интриги, предателства, глад, морални терзания на героите, въобще все неща характерни за всеки обсаден град. И с всяка страница нещата се влошават все повече и повече, докато се стигне до финал пълен с кървави битки и обрати след обрати, леко отворения финал те кара веднага да посегнеш към третата книга от поредицата. Това е един от най-добрите фентъзи романи който съм чел и се нарежда сред фаворитите ми в жанра. С интерес продължавам с поредицата, за да видя какво още ми е подготвило гениалното въображение на новия крал на фентъзито – Брандън Сандърсън

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои, като всяка глава започва с цитат от дневника на мистичен герой, чиято съдба се разплита в края на романа. Стилът на Сандърсън е съвсем леко разточителен, но все пак той е искал да запознае читателите си с детайлите на света, който изгражда и магичните закони на който е подчинен. Въпреки това не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Мъглороден“ се нарича Последната Империя. Постапокалиптичен пустинен свят, над който през деня се сипе пепел, а през нощта е обвит от непрогледна мъгла. Политическата система в Последната империя е от робовладелски тип. Населяван е от различни хуманоидни раси, като в тази книга е наблегнато на три от тях; благородниците – робовладелци живеещи в охолство, родове разделени на домове, които постоянно враждуват помежду си, борейки се за икономическо надмощие, скаа – техни роби, живеещи в мизерия и недоимък и терисейци – занимаващи се с ферохимия, пазители на знанията. В този роман се запознаваме обстойни с още две от расите;  колоси – раса на войни-чудовища, създадена от лорд Владетеля и по-късно използвана от него за завладяване на света и Кандра – раса от странни същества, които могат да поглъщат мъртвото тяло на човек и да го възпроизвеждат със собствена плът. Те съхраняват костите на човека, когото имитират, и ги използват в строежа на тялото, тъй като кандра нямат собствен скелет. Служат на хората чрез Договори — които се купуват срещу атиум — и са в родствени връзки с мъгливите духове. .

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-желязно построените магически системи. Маговете черпят сили от металите, като различните метали дават различни сили. Основно биват два вида – аломантията и ферохимия. Аломантията черпи енергията си от погълнати метали, а ферохимията я изсмуква от тялото на потребителя си. Използващите аломантия се наричат Мъгливи – и могат да черпят сили само от един метал, като го поглъщат и се разделят на:

• Дърпач – разпалва желязо. При разгаряне на желязо аломантът вижда сини линии, насочени към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размерите и отстоянието до металните източници. Улавят се всички източници на метал, не само желязото. Аломантът е в състояние мислено да дърпа някоя от тези линии, за да Притегли към себе си източника на метал.
  
• Монетомет – разпалва стомана. Горенето на стомана позволява на аломанта да вижда прозрачни синкави линии, сочещи към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размера и отстоянието до металния източник. Изобразени са всички видове метали, не само източници на стомана. Аломантът може мислено да Тласка някоя от тези линии, за да отпраща източниците на метал далече от себе си.
  
• Калаено око – разпалва калай. Горенето на калай подсилва сетивата. Аломантът вижда по-надалече, долавя по-слаби миризми и сетивата му за допир се изострят. Като страничен ефект той може да вижда през мъглите или в тъмното.
• Пютриумен юмрук или Главорез – разпалва пютриум. Горенето на пютриум увеличава физическите възможности на тялото. Силата, издръжливостта и гъвкавостта нарастват. Пютриумът подобрява равновесието и способността за възстановяване от рани.
• Усмирител – разпалва месинг. Горенето на месинг предизвиква успокояване на чувствата на обекта, върху който се въздейства, и тяхното избирателно Усмиряване. Предпазливият аломант може да Усмирява всички емоции, освен една и да кара обекта на въздействието да се чувства така, както той желае. Месингът не позволява на аломанта да чете мисли, дори чувства.
• Размирител – разпалва цинк. Горенето на цинк позволява на аломанта да възбужда чувствата на другите и да засилва определени емоции, но не и да чете мисли и дори емоции.
• Задимител – разпалва мед. Горенето на мед предизвиква образуването на невидим облак, който защитава намиращия се вътре от сетивата на Търсача. Докато е заобиколен от „меден облак“, всеки аломант може да разпалва металите си, без да се бои, че някой ще долови аломантичните му пулсации. Като страничен ефект човекът, който гори мед, е неуязвим към всяка форма на емоционална аломантия (Усмиряване или Размиряване).
• Издирвач – разпалва бронз. Горенето на бронз позволява да се усеща, когато наблизо други прилагат аломантия. Аломанти, които горят метали в близост, издават „аломантични пулсации“ — нещо като ритмични удари, които се чуват само от горящия бронз.

Най-силните аломанти се наричат Мъглородени. Те могат да използват всички метали включително злато, чрез което виждат миналото, атиум, чрез който могат да виждат близкото бъдеще и алуминий с който изчерпват резервите на всички други аломантични метали. В основни линии това представлява магическата система в романа, разбира се има и други използващи аломантията, но за тях ще разберете ако прочетете романа.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Вин и Келсайър са главните герои в романа, като и двата образа са многолики и добре развити. Антагонистите също са добре изградени. Любимият ми образ в този роман е на Зейн, мрачен образ склонен към шизофрения.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави битки.
• Добре структуриран фентъзи свят.
• Желязно изградена магическа система.
• Много мистика, интриги и обрати.
• Може да се чете като самостоятелен роман.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

„Последната империя“ от Брандън Сандърсън

„Последната империя“ е първият роман от поредицата на Брандън Сандърсън – „Мъглороден“

Сюжет: Някога един герой се възправил, за да спаси света. Млад мъж със загадъчен произход отправил храбро предизвикателство към мрака, който се спускал над тази страна. Но се провалил. Хиляда години по-късно светът е пустиня от пепел и мъгли, управлявана от безсмъртен император, наричан лорд Владетеля. Всеки опит за съпротива завършва печално. Но надеждата оцеляла. Надежда за края на империята и дори за гибелта на самия лорд Владетел. И ето че в наши дни един брилянтен ум подготвя ново въстание — такова, което зависи изцяло от неговата хитрост и необичайни способности и от помощта на невероятна героиня, дете на улицата, която трябва да овладее изкуството на аломантията, могъщата сила на Мъглородните.

My Experience: От дълго време се каня да се запозная с нашумялия напоследък Брандън Сндърсън, но предвид обемното му творчество (книжки над 600 страници понякога ме плашат), все отлагах и накрая реших да започна с поредицата „Мъглороден“. Предполагах, че ще ми хареса, но не очаквах чак да ме впечатли и се оказа, че силно съм я подценил. Едно от основните неща, които винаги ме е дразнело във фентъзито, това е прекаляването с магията и приемането и за даденост. За мен магията трябва да е мистична, трудно постижима, изискваща много практика и най-вече да бъде обоснована по някакъв начин. Дали чрез божествено проклятие, дали чрез използването на допълнителния капацитет на човешкия мозък или чрез от външен източник (прахчета, билки, отвари и тн.), няма значение, трябва да има причина за наличието на магия. Малко автори се съобразяват с това и като чета произведенията им не мога да вникна много дълбико в историите им, просто защото ми липсва художествена достоверност. Та, да се върна на „Последната империя“. В този роман за първи път срещам толкова желязно изградена магическа система, развита в такива подробности, че чак ми се прииска да глътна малко пирончета и да видя какво ще стане. В романа героите не просто летят, защото, видиш ли, си го могат, а посредством придърпване и оттласкване на метални предмети се предвижват в пространството спазвайки всички закони на гравитацията. Как по точно? Прочетете романа и ще разберете. Това е един от най-добрите фентъзи романи който съм чел и се нарежда сред фаворитите ми в жанра. С интерес продължавам с поредицата, за да видя какво още ми е подготвило гениалното въображение на новия крал на фентъзито – Брандън Сандърсън

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на различни герои, като всяка глава започва с цитат от дневника на мистичен герой, чиято съдба се разплита в края на романа. Стилът на Сандърсън е съвсем леко разточителен, но все пак той е искал да запознае читателите си с детайлите на света, който изгражда и магичните закони на който е подчинен. Въпреки това не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – кървави битки. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Мъглороден“ се нарича Последната Империя. Постапокалиптичен пустинен свят, над който през деня се сипе пепел, а през нощта е обвит от непрогледна мъгла. Политическата система в Последната империя е от робовладелски тип. Населяван е от различни хуманоидни раси, като в тази книга е наблегнато на три от тях; благородниците – робовладелци живеещи в охолство, родове разделени на домове, които постоянно враждуват помежду си, борейки се за икономическо надмощие, скаа – техни роби, живеещи в мизерия и недоимък и терисейци – занимаващи се с ферохимия, пазители на знанията.

Магия и Магически системи: В тази поредица е една от най-желязно построените магически системи. Маговете черпят сили от металите, като различните метали дават различни сили. Основно биват два вида – аломантията и ферохимия. Аломантията черпи енергията си от погълнати метали, а ферохимията я изсмуква от тялото на потребителя си. Използващите аломантия се наричат Мъгливи – и могат да черпят сили само от един метал, като го поглъщат и се разделят на:

• Дърпач – разпалва желязо. При разгаряне на желязо аломантът вижда сини линии, насочени към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размерите и отстоянието до металните източници. Улавят се всички източници на метал, не само желязото. Аломантът е в състояние мислено да дърпа някоя от тези линии, за да Притегли към себе си източника на метал.
  
• Монетомет – разпалва стомана. Горенето на стомана позволява на аломанта да вижда прозрачни синкави линии, сочещи към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размера и отстоянието до металния източник. Изобразени са всички видове метали, не само източници на стомана. Аломантът може мислено да Тласка някоя от тези линии, за да отпраща източниците на метал далече от себе си.
  
• Калаено око – разпалва калай. Горенето на калай подсилва сетивата. Аломантът вижда по-надалече, долавя по-слаби миризми и сетивата му за допир се изострят. Като страничен ефект той може да вижда през мъглите или в тъмното.
• Пютриумен юмрук или Главорез – разпалва пютриум. Горенето на пютриум увеличава физическите възможности на тялото. Силата, издръжливостта и гъвкавостта нарастват. Пютриумът подобрява равновесието и способността за възстановяване от рани.
• Усмирител – разпалва месинг. Горенето на месинг предизвиква успокояване на чувствата на обекта, върху който се въздейства, и тяхното избирателно Усмиряване. Предпазливият аломант може да Усмирява всички емоции, освен една и да кара обекта на въздействието да се чувства така, както той желае. Месингът не позволява на аломанта да чете мисли, дори чувства.
• Размирител – разпалва цинк. Горенето на цинк позволява на аломанта да възбужда чувствата на другите и да засилва определени емоции, но не и да чете мисли и дори емоции.
• Задимител – разпалва мед. Горенето на мед предизвиква образуването на невидим облак, който защитава намиращия се вътре от сетивата на Търсача. Докато е заобиколен от „меден облак“, всеки аломант може да разпалва металите си, без да се бои, че някой ще долови аломантичните му пулсации. Като страничен ефект човекът, който гори мед, е неуязвим към всяка форма на емоционална аломантия (Усмиряване или Размиряване).
• Издирвач – разпалва бронз. Горенето на бронз позволява да се усеща, когато наблизо други прилагат аломантия. Аломанти, които горят метали в близост, издават „аломантични пулсации“ — нещо като ритмични удари, които се чуват само от горящия бронз.

Най-силните аломанти се наричат Мъглородени. Те могат да използват всички метали включително злато, чрез което виждат миналото и атиум, чрез който могат да виждат близкото бъдеще. В основни линии това представлява магическата система в романа, разбира се има и други използващи аломантията, но за тях ще разберете ако прочетете романа.

Образите: Образите са колоритни и добре развити (особено главните). Вин и Келсайър са главните герои в романа, като и двата образа са многолики и добре развити. Антагонистите също са добре изградени.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави битки.
• Добре структуриран фентъзи свят.
• Желязно изградена магическа система.
• Много мистика, интриги и обрати.
• Може да се чете като самостоятелен роман.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.