RSS

Tag Archives: Нийл Геймън

„Книга за гробището“ от Нийл Геймън

Нийл Геймън - Книга за гробището

 

„Книга за гробището“ е мрачно young-adults фентъзи от многократно награждавания британски писател Нийл Геймън.

Сюжет: Никой Оуенс, познат на приятелите си като Ник, е абсолютно нормално момче. Е, щеше да е абсолютно нормален, ако не живееше на изоставено гробище, където е отгледан и образован от призраци. И с един единствен настойник, който не принадлежи нито на света на мъртвите, нито на света на живите.
Животът сред гробището е изпълнен с приключения и опасности за Ник. Негови приятели са една вещица, призраци и други мистериозни същества. Дебнат го таласъми край гроба-порта, за да го отвлекат в тяхното обиталище, а в древна гробница е скрита страховитата Гибел…
Но светът на живите е мястото, което крие най-голямата опасност за момчето – Някойси Джак и мистериозното му братство са там… все още търсещи Ник неуморно.

My Experience: „Книга за гробището“ е една прекрасна история за приятелството, за живота и порастването. Нийл Гаймън има невероятно въображение и не спира да ни го показва с всяка следваща книга. Той е Тим Бъртън на писателите. Да пишеш мрачни  истории за деца изисква особено майсторство. Много ми е трудно да пиша ревю за него, защото в неговите произведения все нещо не ми достига, не са моите истории. Тук положението е подобно. Оригинална идея, симпатични герои, интересни приключения, уникален сетинг (гробищен парк) и т.н. Но към края Геймън изтърва интригата след като разплете мистерията около злодеите (нещо недомислени бяха тия Джакове). Да, финалът е покъртително затрогващ и дори пуснах сълза, така че, макар и детски този хорър фентъзи роман е най-доброто произведение на Геймън за мен и малко не му достига за да бъде перфектно. „Книга за гробището“ направо си плаче за анимационен филм. Хмм, Тим Бъртън, дали е свободен….

Стилът на автора: Романът е написан като мрачна фентъзи приказка за младежи с много социално философски метафори. Геймън има  увлекателен стил, който ще се хареса както на малките, така и на големите фенове на фентъзито.

Образите: Героите тук са много добре изградени, леко мистични. Това е рядкост на Геймън, чиято сила не е в изграждането на образи. Главният герой Ник буквално израства пред очите ни и 

Плюсове:

  • Увлекателна история.
  • Солиден хорър елемент.
  • Магичен свят изграден с много въображение.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на март 30, 2016 in Нийл Геймън

 

Етикети: , , ,

„Океанът в края на пътя“ от Нийл Геймън

Нийл Геймън - Океанът в края на пътя

„Океанът в края на пътя“ е мрачен фентъзи роман от многократно награждавания британски писател Нийл Геймън.

Сюжет: Повествованието е толкова дълбоко и интригуващо, че е трудно човек да спре да чете, както явно е било трудно и на автора да спре да пише. Преди четирийсет години главният ни герой, разказващ историята – тогава седемгодишно момче, неволно разкрива свръхестествена тайна, свързана със съседско семейство. Случващото се след това е развихряща въображението луда история и духовно приключение, каквито могат да излязат само изпод чародейното перо на Нийл Геймън.
Детската невинност бива надживяна и превъзмогната, когато разберем какво може да ни струва срещата с древни тайнствени сили и какво може да ни донесе едно истинско приятелство.
Резултатът е затрогващ разказ, който е еднакво мил, тъжен и кошмарен.

My Experience: Когато започнах този роман, още след първите страници си казах – „Май хванах грешната книга“. Книгата започва като Бредбъровия „Вино от глухарчета“ – спомен за едно отминало детство. Уважавам всички писатели, които пишат на тази тема, но тя просто не е моята тема. Детството е нещо субективно като емоция и рядко ми е интересно да чета за нечии чужди емоции, които нямат досег с моите. Отплеснах се… Да се върна на романа. След първите петдесетина страници скучноватия шизофреничен сюжет придоби рязко мрачен хорър отенък. Някъде прочетох, че това била първата му книга за възрастни. Да тя определено ще е интересна за възрастните, заради дълбоките теми и метафори заложени в нея, но това си е книга за деца (или хайде юноши). Хорър приключение или мрачно фентъзи, както искате го наречете, но Нийл Геймън е майстор на този жанр и ако сте гледали филма „Коралайн“, ще разберете за какво говоря. И така, историите на Нийл Геймън така е не успяха да си пробият път до моето сърце. Все нещо им липсва и все не са моите истории. Но с всяка следваща негова книга шанса да ми стане любим писател се увеличава.

Стилът на автора: Романът е написан като мрачна фентъзи приказка с много социално философски метафори. Геймън има  увлекателен стил, който ще се хареса както на малките, така и на големите фенове на фентъзито.

 

Образите: Героите тук са много добре изградени, леко мистични. Това е рядкост на Геймън, чиято сила не е в изграждането на образи.

Плюсове:

  • Увлекателна история.
  • солиден хорър елемент.
  • Магичен свят изграден с много въображение.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
Вашият коментар

Posted by на март 30, 2016 in Нийл Геймън

 

Етикети: , , ,

„Добри поличби“ от Тери Пратчет и Нийл Геймън

 

Тери Пратчет, Нийл Геймън  - Добри поличби

„Добри поличби“ е хумористичен фентъзи роман написан от Тери Пратчет в съавторство с Нийл Гемън. Книгата има няколко номинации за различни фентъзи награди.

Сюжет: Според “Правите и акуратни предсказания” на Агнес Нътър светът ще свърши в събота. Всъщност тази събота. Точно след вечеря. Което означава, че Армагедон ще връхлети в съботната вечер. Ще има морета от пламъци, дъждове от риба, луната ще се облее в кръв и армиите на Рая и Ада ще влязат в последна битка. Което е и главният проблем на Кроули, най-способният демон, по рождение влечуго, и на неговия опонент и стар приятел Азирафел, талантлив ангел и собственик на антикварна книжарничка, тъй като и на двамата животът на земята им харесва. Така че те нямат друга възможност, освен да спрат четиримата мотоциклетисти на Апокалипсиса, използвайки силите на Армията за лов на вещици. А над всичко /под всичко, в случая на Азирафел/ трябва да намерят и убият Антихриста, най-могъщото създание на земята. А това е страхотен срам, защото той е единайсетгодишен, обича кучето си, което под рунтавата си козина е порода адска хрътка, наистина го е грижа за околната среда и е от този сорт момчета, с които всеки родител би се гордял..
И ако това не е достатъчно остава неделята…

My Experience: Дълго време отлагат това ревю, защото наистина не знам какво да напиша. Силно съм разколебан. За втори път преживях леко литературно разочарование. Първото бе с „Американски богове“ отново на Гаймън. Явно този автор не ми понася добре. Аз обаче ще продължавам да му давам шанс. В основата си това е комедийно фентъзи за Апокалипсиса и всички вървящи с него тривиалности, като Коници на апокалипсиса, антихрист, предсказания и тн. Само че описни през пречупената комедийна призма на Пратчет и Геймън. Най-заслужаващото си да се отбалежи в този роман са героите. Толкова оригинални, пълнокръвни и забавни, че е истинско наслаждение да четеш за тях. Най-вече Кроули и Азирафел. Просто не можех да откъсна очи от книгата, докато четях техните разговори. Сюжетът обаче е друга работа. Така обилно е полят с хумор и философски абсурдизъм, че остава тотално размит. На всичкото отгоре на моменти е съшит с бели конци и с ненужно разтегнати кръпки от герои и случки, които присъстват в романа само заради хумора. Около историите с Антихриста и рокерите, на няколко пъти зарязвах романа или просто го дочитах по диагонал. Дори ми доскучаваше, а това от книга на Пратчет, никога не съм го очаквал. Та, така, разколебан съм. Виждам потенциала на историята и героите, но за мен изпълнението е меко казано ортажка работа. Все пак ако не сте чели Американски богове, и нищо на Пратчет, ви препоръчвам тази книга. Тогава със сигурност ще ви хареса.

Стилът на автораПратчет пише хумористично фентъзи, не онзи тип истории, типични със заплетени интриги, героични битки, драматизъм и многопластова история, разтеглена в няколко свързани книги. Неговият стил на писане е достъпен за широката публика, лек и незадълбаващ в прекалено много подробности. Зад тази лесна за четене история обаче се крият много философски нишки, които не винаги се забелязват от читателя. Така всеки избира дали да се наслади на хумора и да се забавлява, четеейки книгите от поредицата, или успоредно с това да хвърля поглед и на заложените вътре филосовски послания. Книгите на Тери Пратчет са любими не само на феновете на фентъзито, но и на много любители на литературата по принцип. Геймън от своя страна, не е на нивото на Пратчет и това на моменти много личи.

Фентъзи свят: Алтернативно митологичен свят, в който съществуват ангели, демони, вещици и Четиримата конници на апокалипсиса.

Магия и Магически системи: Макар да е пълно с вещици, ангели и демони, в произведението няма много магия и ако има тя е представена през пародийната призма. Използват се заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Главните действащи лица са няколко. Разбира се, трябва да започнем с демона Кроули – в настоящето е във вид на човек, носещ тъмни очила, каращ адски бързо Бентли от 1926г, докато слуша „Най-доброто от Куин“, мразещ по някаква причина 14-ти век, обичащ да заплашва стайните си растения, за да растат както трябва, правещ дребни гадории на хората, предизвиквайки ефекта на доминото и водещ дълбокомислени разговори с дружката си по чашка Азирафел. Последният е ангел, който по принцип трябва да е враг на Кроули, но двамата се познават от толкова отдавна, че са се сближили и са сключили Споразумение да не си пречат в делата си. Азирафел се явява нещо като Прометей за човечеството, а в настоящето е антиквар, събиращ ценни книги, любезен джентълмен и оприличаван на типичен англичанин. Останалите герои са запомнящи се, пълногръвни и разнообразно оригинални образи, които допълват палитрата от великолепни персонажи.

Плюсове:.

  • Кроули и Азирафел. Най-колоритния дует който съм срещал досега във фентъзи роман.
  • Присъства най-култовия персонаж на Пратчет – СМЪРТ
  • Колоритни персонажи.
  • Обрати.
  • Хумор, хумор, хумор….

Минуси:

  • Излишно разтеглени моменти в които нищо не се случва.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
 

Етикети: , , ,

„Американски богове“ от Нийл Геймън

Нийл Геймън - Американски богове

 

„Американски богове“ е четвъртият по ред роман на Нийл Геймън. През година, 2002 „Американски богове“ печели в категорията най-добър роман наградите Хюго, Небюла и Брам Стокър и е номиниран в същата категория и за Британската награда за научна фантастика.

Сюжет: Шадоу е мъж с минало. Сега обаче той не иска нищо друго, освен да живее спокойно с жена си и да не се забърква в неприятности. Докато не научава, че тя е загинала в ужасна катастрофа.
Той тръгва за погребението и самолетът е разтресен от силна буря, а някакъв човек на седалката до Шадоу му се представя като господин Уензди и знае за него повече, отколкото е възможно.
Непознатият предупреждава Шадоу, че се задава много по-голяма буря. И от този миг нататък вече нищо няма да бъде същото…

My Experience: Когато един роман обере всички фентъзи награди и е признат за шедьовър от автори като Стивън Кинг и Джордж Мартин, няма как да не привлече и моето скромно внимание. Много ми се искаше да прочета фентъзи роман, който е награден с поне една награда и какъв по добър избор от най-награждавания. И тъй като Ърбън фентъзито трудно се смила от чувствителното ми читателско стомахче, реших да захващам само доказани книги, или поне предназначени за възрастни. Е,  „Американски богове“ отговаря и на двете условия. И така запретнах ръкави и за четири дни я прочетох… и… не ми хареса. След прехвалените ревюта по доста блогове, не очаквах да не ми хареса, но УВИ. Дори книгата ми беше СКУЧНА. Да, идеята на Геймън е оригинална до гениалност, да, стила напомня на Кинг в добрите му години, героите са сравнително добре развити, да, в книгата има обрати, секс, и не малко екшън. И кое тогава не ми хареса? Ами всичко изброено което ми хареса, всъщност и не ми хареса. Под ред: Гениална идея – Съвременна Америка, събрала на територията си всички съществували богове, които с времето преселниците са донесли със себе си. Да де ама има и богове, като египетските и ред други, които увисват на теорията за преселниците. Второ зародили са се нови богове – Интернет, Токът, Телевизията, защото хората са обсебени от тях – Гениално. Ама защо не са изчезнали повече от половината описани от Гейман същества, божества, и приказни персонажи, които и за мен бяха новост. Въобще оригиналната му идея е съшита с бая тънки конци и солидно пращи по шевовете. Трето. Идеята, че боговете и нови и стари са се събрали в САЩ, ми дойде твърде много ХАМЕРИКАНСКА. Дразня се на националистически подлизурщини, а в този роман направо ми извадиха очите. Четвърто. Стила на Гейман изумително напомня на този на Стивън Кинг, ама в кофтия смисъл, просто ме отблъсна липсата на стилова оригиналност при това в роман с толкова награди. Пето. Героите са сравнително добре развити, ама повече сравнително отколкото добре, да, в книгата има обрати, ама ги разгадах още след първите сто страници. Не ми пречи да има секс, ама не и с мъже. и тук ще спра защото романа си има своите добри страни заради, които да го прочетете, е аз не ги открих, но проблема си е мой.

Стилът на автора: Романът е написан в стила на Митологичното Ърбън фентъзи. Стилът му изумително ми напомня, да не кажа копира този на Стивън Кинг и като описателност и като представяне на забутаните места в Америка и като мрачност и метафори, абе по всичко. До там че на няколко пъти проверявах да не би да чета Стивън Кинг.

Фентъзи свят: Съвременна Америка, събрала на територията си всички съществували богове, които с времето преселниците са донесли със себе си.

Магия и Магически системи: Магията е всяка божествена магия за която се сетите.

Образите: Главните герои са; Шадоу – голям и мълчалив добряк. Току-що освободен затворник и току-що останал без бъдеще. Защото любимата му съпруга и най-добрият му приятел са се размазали в катастрофа, докато му е правила фелацио. Г-н Уенздей – прошарен мъж на неопределена възраст, които сякаш знае всичко и е решил да наеме Шадоу за свой бодигард(в последствие се оказва Бог Один). Има още: старите богове, които отчаяно търсят вярващи, за да могат да живеят. Кали, Один, Чернобог и новите богове, които пируват в своята власт. Интернет, Токът, Телевизията. Добре замислени и прилично развити герои.

 

Плюсове:

  • Задоволителни персонажи.
  • Оригинални идея и сюжет.

Минуси:

  • Скучен сюжет.
  • Излишни гей секс сцени.
  • Предвидим сюжет.
  • Осезаема липса на екшън.
  • Липса на оригинален стил.
  • Липсата на големи сблъсъци.

Оценка: 2,5/5 Добра.

 

Етикети:

„Звезден прах“ от Нийл Геймън

Звезден прах

„Звезден прах“ е приказен фентъзи роман от от многократно награждавания британски писател Нийл Геймън.

Сюжет: Младият Тристан Торн е готов на всичко, за да спечели студеното сърце на красивата Виктория, дори да й донесе звездата, която двамата са видели да пада от нощното небе. Но за тази цел той трябва да отиде в непознатите земи от другата страна на древната стена, дала името си на неговото село. Отвъд тази стара каменна стена се намира Самодивската страна — където нищо, дори падналата звезда, не е такова, каквото си го е представял.

My Experience: Останах леко разочарован от романа, по който е направен един от любимите ми фентъзи филми. За разлика от филма, героите са доста еднопластови и недоразвити, като и липсва силен конфликт и съответно не се стига до силен сблъсък на финала. Иначе романът е написан с много фантазия и ако игнорирам екранната му версия, оценката ми щеше да е по-висока.

Стилът на автора: Романът е написан като фентъзи приказка с увлекателен стил, който ще се хареса както на малките, така и на големите фенове на фентъзито.

Фентъзи свят: Фентъзи свят от средновековен тип – наречен Самодивската страна. Изграден с много фантазия и с приказни същества, герои и елементи.

Магия и Магически системи: Магия има, взета е от класическите приказки – заклинания, вълшебни предмети.

Образите: Героите са малко клиширани и еднопластови – добри или лоши.

Плюсове:

  • Увлекателна история.
  • Обрати.

Минуси:

  • Недоразвити персонажи.
  • Липсата на големи сблъсъци.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

Етикети: , , ,