„Червена страна“ от Джо Абъркромби

„Червена страна“ е самостоятелен роман от британския автор Джо Абъркромби и се явява своеобразно продължение на неговата трилогия „Първият закон“.

Сюжет: Нищо на този свят не идва даром, най-вече в Близка страна – земята на малките мечти. Там животът е тежък, но прост. Превиваш гръб над нивата, стискаш зъби и гледаш напред, за друго не остава време. Докато не запалят фермата ти и не отвлекат брат ти и сестра ти. Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет… Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.

My Experience: Последният (за сега) роман от света на Абъркромби, разглежда познати вече теми от предишните му романи, като основната е: човек не може да избяга от миналото си и да започне на чисто, и винаги ще трябва да плати за всичко, което е извършил. Докато чакам Джордж Мартин да се накани да напише продължението на Песен за огън и лед, зачетох романите на Абъркромби, уж като заместител, но този млад британски автор ми хареса дори повече от Мартин и като стил, и увлекателност, и жестокост. Рядкост са авторите на епично фентъзи, които се четат, толкова леко и бързо, въпреки обема на произведенията си. Препоръчвам ви да не четете романа, ако не сте чели преди това предхождащата трилогия „Първият закон“, както и самостоятелните романи „Отмъщението на Монца“ и „Герои“ тъй като има голяма вероятност много моменти и сцени с епизодични герои да ви се сторят излишни и разточителни. Това е така, защото те са пряко свързани със събитията от трилогията и другите романи и освен че ще си направите един голям spoiler, няма да оцените дълбочината, която придава тяхното присъствие на цялата история и свят, които е създал автора. „Червена страна“ впечатлява не само с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание, оцеляване и отмъщение, но и с позицията, посланията и темите които залага автора в своя роман. „Червената страна“ е един от най-добрите фентъзи романи които съм чел някога и когато го приключих, вече започна да ми липсва света на Абъркромби. Силно се надявам следващата му поредица да е на същото високо ниво. Препоръчвам книгата на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън, Крис Бънч и Брандън Сандерсън!!!

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Авторът не спестява нито еротиката, нито брутално кървавите сцени. Не спестява никакви средства, за да държи напрежението на читателя. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като проследява историите на трима от героите – Шае, Темпъл и Никомо Коска.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племена са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гургулската империя е аналогия, на арабската империя. Този роман ни представя Кървавите земи, които са аналогия на Дивия запад и Аляска с нейните златни находища.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място.

Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Отличават се: Бойната мадама Шае. Непоправимия пияница Никомо Коска – същият, с който Глокта си имаше работа при обсадата на Дагоска от гуркулите, а после Муркато взе за съюзник при размириците в Стирия. Доброжелателния – откачен бивш затворник, обсебен от числата (който тук има доста малка роля). Ковчежника на Коска – Темпъл. Познатият ни от трилогията северняк Тръпката, който иска веднъж завинаги да приключи с Кървавия девет. И не на последно място Деветопръстия, криещ се под името Лам и много други пъстри персонажи в този кърваво червен шедьовър. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави мащабни битки.
• Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
• Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
• Безброй интриги и кървави обрати.
• Грабва те от първите и те държи до последните страници.
• Увлекателен стил.
• Много обрати и напрежение

Минуси:

• Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

„Герои“ от Джо Абъркромби

„Герои“ е самостоятелен роман от британския автор Джо Абъркромби, в който действието се развива в света на неговата трилогия „Първият закон“.

Сюжет: Героите стоят на безсмислена стража над долината на Осранг и никой не знае, а и нехае, нито кой ги е поставил там, нито колко отдавна, нито защо. Под тях били погребани героите от старите времена, казват някои. Но сега времената са други, Северът има нов крал и нови порядки. Дау Черния, Защитника на Севера, човек, затрил повече народ от зимата и с репутация по-черна от тази на чумата, иска Героите на всяка цена. А той не е човек, склонен на отстъпки. Преди шест години, когато изкачи планини от трупове и преплува реки от кръв, за да седне на стола на Скарлинг, не би отстъпил и педя от Севера, няма да го направи и днес. За цял хълм и дума да не става. Непретенциозният хълм с каменния кръг на върха е ключът към долината и пътя за Карлеон – ключът към бързото приключване на войната в Севера. Висшият съвет е нетърпелив, все пак от войната има полза до момента, в който не се намери по-евтина алтернатива. И заповедта е ясна – с всички сили към Карлеон, през долината на Осранг, покрай някакво незначително възвишение, наречено Героите. За Бремър дан Горст не е важно колко стръмен е склонът към изкуплението на грешките от миналото – ще го изкачи какъвто е. За него не е от значение колко кръв ще пролее, пък било то и собствена, по обратния път нагоре. За последния доблестен мъж в Севера няма път нито нагоре, нито назад. След един цял живот, прекаран в битки и сражения, той помни едно: избираш главатар, държиш се за момчетата в дузината и свършваш каквото ти е наредено – така е редно. Да удържи някакъв хълм няма да му върне пропилените младини, няма да изтрие спомените за онези, които са обратно при пръстта, но Кърнден Гушата ще постъпи както е редно. Никой не е нито само страхливец, нито само герой – всичко зависи от това как ще се стекат обстоятелствата.

My Experience: От дълго време търся автор, който да застане до Джордж Мартин, като стил, увлекателност и жестокост. Търсенето приключи. Джо Абъркромби напълно оправда очакванията ми. „Герои“ от една страна е брутално кървав роман, с тонове битки и умиращи персонажи, но от друга страна е дълбоко филосовски и психологически роман изследващ темата за героизма. Абъркромби хвърля читателя в битката, направо в първо лице и докато те кара да преживееш всяка болка, всеки страх и всяка тръпка в очакване на смъртта, на финала се превръщаш в най-големия пацифист.Този автор все повече ме учудва, как успява да създаде толкова много нови персонажи, като всеки следващ е оригинален, интересен и отлично развит.  „Герои“ е истинско наслаждение за сетивата за всеки читател, любител на натуралистичното фентъзи. Препоръчвам ви да не четете романа, ако не сте чели преди това предхождащата трилогия „Първият закон“, тъй като има голяма вероятност много моменти и сцени с епизодични герои да ви се сторят излишни и разточителни. Това е така, защото те са пряко свързани със събитията от трилогията и освен че ще си направите един голям spoiler, няма да оцените дълбочината, която придава тяхното присъствие на цялата история и свят, които е създал автора. „Герои“ впечатлява не само с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание, оцеляване и отмъщение, но и с позицията, посланията и темите които залага автора в своя роман. Не мога да не отбележа и безбройните изпълнени с напрежение обрати. „Герои“ е един от най-добрите фентъзи романи които съм чел някога. Препоръчвам го на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън, Крис Бънч и Брандън Сандерсън!!! Очаквам с нетърпение следващия роман от света на Първия закон –  „Червената страна“.

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Авторът не спестява брутално кървавите сцени. Не спестява никакви средства, за да държи напрежението на читателя. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като действието постоянно се прехвърля от гледната точка на различни герои.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племана са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гургулската империя е аналогия, на арабската империя. Този роман ни представя Стирия в която бушуват Кървавите години – мащабна гражданска война между грандомана херцог Орсо от Талинс и Лигата на Осемте, които всячески се опитват да се спасят от непредполагащата удоволствия участ да му се подчинят. Стирия е аналогия на всички малки херцогства и градове държави воюващи по между си по време на средновековието.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място.

Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Главните герои в романа са много, но по значимит, през чиито очи виждаме историята са: Бремър дан Горст – героят, който е бил унизен и сега е запратен да изкупва греховете си, новобранецът Бек, който търси слава и героизъм, но се сблъсква с истинското лице на войната, ветерана Гушата, надживял всички битки от последните трийсе години, търсещ повод най после да се оттегли, дъщерята на генерал Крой, тръгнала с войската с намерението да помогне на своя съпруг за издигането му във военната йерархия  и много други пъстри персонажи в този кърваво червен шедьовър. Но най-развития образ в романа е този на принц Калдер, който за броени дни ще преживее възходи и падения, които ще го променят за винаги. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави мащабни битки.
• Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
• Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
• Безброй интриги и кървави обрати.
• Грабва те от първите и те държи до последните страници.
• Увлекателен стил.
• Много обрати и напрежение

Минуси:

• Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

„Отмъщението на Монца“ от Джо Абъркромби

„Отмъщението на Монца“ е самостоятелен роман от британския автор Джо Абъркромби и се явява своеобразно продължение на неговата трилогия „Първият закон“.

Сюжет: Войната може да е ад, но за Монцаро Муркато, Змията на Талинс, най-известния и страховит наемник на служба при Великия херцог Орсо, е страшно добър начин за изкарване на пари. Победите й са я направили популярна.Твърде популярна за вкуса на работодателя й. На предадената, хвърлена в пропаст и оставена да умре Монца й остава само едно нещо, за което да живее: отмъщение. Съюзниците й включват най-ненадеждния пияница на Стирия, най-коварния отровител, обсебен от числата убиец и варварин, който просто иска да прави добрини. Сред враговете й е половината нация. И то преди най-опасният човек на света да почне да я преследва, за да довърши работата на херцог Орсо…

My Experience: От дълго време търся автор, който да застане до Джордж Мартин, като стил, увлекателност и жестокост. Търсенето приключи. Джо Абъркромби напълно оправда очакванията ми. „Отмъщението на Монца“ е истинско наслаждение за сетивата за всеки читател, любител на натуралистичното фентъзи. Препоръчвам ви да не четете романа, ако не сте чели преди това предхождащата трилогия „Първият закон“, тъй като има голяма вероятност много моменти и сцени с епизодични герои да ви се сторят излишни и разточителни. Това е така, защото те са пряко свързани със събитията от трилогията и освен че ще си направите един голям spoiler, няма да оцените дълбочината, която придава тяхното присъствие на цялата история и свят, които е създал автора. Започвам с недостатъка – реализацията на издателство Барт. Едно от най-влиятелните и мое любимо издателство, поне що се отнася до фентъзи, тук е подходило крайно немърливо. Като започнем от калпавата корица, инфантилното заглавие и завършим със самата идея да издаде самостоятелно книгата, без да има правата за предишните три (прекрасно реализирани от издателство Колибри). Слава богу, че следващият роман „Герои“ е издаден отново от Колибри, защото профисеонализма който показват при подхода си към автор като Абъркромби (а и не само) е на много високо ниво. „Отмъщението на Монца“ впечатлява не само с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание, оцеляване и отмъщение, но и с позицията, посланията и темите които залага автора в своя роман. Отношението му към банковите институции присъства ярко и в предните му три романа, но тук придава един по особен блясък в завършека на книгата. Не мога да не отбележа и безбройните изпълнени с напрежение обрати. „Отмъщението на Монца“ е един от най-добрите фентъзи романи които съм чел някога. Препоръчвам го на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън, Крис Бънч и Брандън Сандерсън!!! В близко време ще подхвана и следващия роман от света на Първия закон –  „Герои“.

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Авторът не спестява нито еротиката, нито брутално кървавите сцени. Не спестява никакви средства, за да държи напрежението на читателя. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като проследява историите на шест от героите – Монца, Тръпката, Коска, Дружелюбния, Морвийр и убиеца-ядач Шенкт.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племена са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гургулската империя е аналогия, на арабската империя. Този роман ни представя Стирия в която бушуват Кървавите години – мащабна гражданска война между грандомана херцог Орсо от Талинс и Лигата на Осемте, които всячески се опитват да се спасят от непредполагащата удоволствия участ да му се подчинят. Стирия е аналогия на всички малки херцогства и градове държави воюващи по между си по време на средновековието.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място.

Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Отличават се: Зловещата красавица-войн Монцаро Муркато. Непоправимия пияница Никомо Коска – същият, с който Глокта (наричан тук само Сакатия) си имаше работа при обсадата на Дагоска от гуркулите. Доброжелателния – откачен бивш затворник, обсебен от числата. Бившият практик Шило Витари. Познатият ни от трилогията северняк Тръпката, който иска да забрави Кървавия девет и да започне да прави добро и никак не му се получава. Ненормалният отровител Морвийр и неговата не по-малко шантава помощница. Най-загадъчният образ в целия роман убиеца-ядач Шенкт и много други пъстри персонажи в този кърваво червен шедьовър. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави мащабни битки.
• Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
• Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
• Безброй интриги и кървави обрати.
• Грабва те от първите и те държи до последните страници.
• Увлекателен стил.
• Много обрати и напрежение

Минуси:

• Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

„Последният довод на кралете“ от Джо Абъркромби

„Последният довод на кралете“ е третия роман от трилогията „Първият закон“ на Джо Абъркромби.

Сюжет: Краят наближава. Но изходът на бойната в Севера е все така неясен. Кралят на северняците отстоява здраво позициите си и само един човек е в състояние да го спре. Най-добрият му приятел и най-стар враг: време е Кървавия девет да се завърне у дома. Убеден, че начинанието не си струва болката и страданието, Джизал дан Лутар е готов да се откаже от преследването на слава и почести и да се оттегли от войнишкия живот, за да заживее с любимото момиче. Любовта обаче се оказва не по-малко болезнена, а славата има онзи неприятен навик да връхлита, когато човек най-малко я очаква. Далеч от бойното поле, в столицата на Съюза, тече друга битка. Без остриета и брони, но не по-малко жестока и кървава. Дните на бляскави кавалерийски атаки са отдавна зад гърба на началник Глокта, но за негов късмет в тази война оръжието в ръка не е от значение. С изнудване, заплахи и мъчения той е не по-малко смъртоносен. Престолът на върховния крал на Съюза се клати. Останалият без наследници Гуслав V е на смъртно легло и над кралството надвисват нови заплахи — селячеството се бунтува, а главите на благородническите фамилии протягат алчни ръце към короната. Спасяването на света е в ръцете на Първия магус.

My Experience: От дълго време търся автор, който да застане до Джордж Мартин, като стил, увлекателност и жестокост. Търсенето приключи. Джо Абъркромби напълно оправда очакванията ми. Дълго време чакак момента в който ще мога да довърша тази поредица и чакането определено си струваше. „Последният довод на кралете“ впечатлява с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание и оцеляване. „Последният довод на кралете“ с великолепния си завършек на трилогията се превръща в най-добрия роман от трилогията и в един от най-добрите фентъзи романи, които съм чел някога. Препоръчвам го на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън, Крис Бънч и Брандън Сандерсън!!! В близко време ще подхвана и следващите романи от света на Първия закон – „Отмъщението на Монца“ и „Герои“.

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Авторът не спестява нито еротиката, нито брутално кървавите сцени. Не спестява никакви средства, за да държи напрежението на читателя. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като проследява историите на шест от героите – Логън, Глотка, Уест, Джизал, Феро и Кучето.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племана са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гургулската империя е аналогия, на арабската империя.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място. Практикуващите я се наричат магуси. Използват я рядко но на висока цена – нарушавайки Първия закон.

Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Отличават се – Санд дан Глокта, недъгав инквизитор, който си избива комплексите върху жертвите си, Логън Деветопръстия – безмилостен шизофреничен варварин и смъртоносната Феро – безмилостна убийца, която няма доверие на никой, но е в състояние да убие всеки. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави мащабни битки.
• Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
• Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
• Безброй интриги и кървави обрати.
• Грабва те от първите и те държи до последните страници.
• Увлекателен стил.
• Много обрати и напрежение

Минуси:

• Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

„Преди да увиснат на въжето“ от Джо Абъркромби

„Преди да увиснат на въжето“ е вторият роман от трилогията „Първият закон“ на Джо Абъркромби.

Сюжет:  Как се защитава един цял град, подложен на обсада, когато врагът те превишава многократно по численост, а от твоята страна на стената виждаш само предатели? Инквизитор Глокта не би се поколебал да побегне, ако нямаше онзи неприятен проблем с ходенето…
Същевременно най-некадърният командир от армията на Съюза получава командването на най-зле обучената и екипирана дивизия в Англанд, но иронията на съдбата не свършва с това просто да го постави в грешния момент на грешното място.
Първият магус повежда странна група от авантюристи през руините на миналото. Най-мразената жена от южния континент, най-страховитият мъж от Севера и най-арогантният победител в Турнира, който Съюзът някога е виждал, трябва да намерят начин да изпълнят грандиозния му замисъл, без преди това да се избият помежду си.
Тайните от миналото ще бъдат разбудени. Кървави битки ще бъдат спечелени и изгубени. На заклетите врагове ще им бъде простено… но не и преди да увиснат на въжето.

My Experience: От дълго време търся автор, който да застане до Джордж Мартин, като стил, увлекателност и жестокост. Търсенето приключи. Джо Абъркромби напълно оправда очакванията ми. „Преди да увиснат на въжето“ впечатлява с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание и оцеляване. Препоръчвам я на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън и Крис Бънч. Брандън Сандерсън – готви се!!!

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Въпреки че книгата е само въведение към предстояшата история, е изключително интересна. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като проследява историите на шест от героите – Логън, Глотка, Уест, Джизал, Феро и Кучето.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племана са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гъргулската империя е аналогия, но все още не мога да определя точно на какво.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място. Практикуващите я се наричат магуси. Използват я рядко но на висока цена – нарушавайки Първия закон.

Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Отличават се – Санд дан Глокта, недъгав инквизитор, който си избива комплексите върху жертвите си и смъртоносната Феро – безмилостна убийца, която няма доверие на никой, но е в състояние да убие всеки. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави мащабни битки.
• Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
• Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
• Безброй интриги и кървави обрати.
• Грабва те от първите и те държи до последните страници, въпреки че е само въведение към предстоящите събития.
• Увлекателен стил.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

„Гласът на острието“ от Джо Абъркромби

„Гласът на острието“ е първият роман от трилогията „Първият закон“ на Джо Абъркромби.

Сюжет:  След безмилостна битка, Логън Деветопръстия се опитва да оцелее сред свирепата пустош на Севера. Загубил верните си главорези, Кървавият Девет търси нови предизвикателства. И ги намира в лицето на магуса Баяз.
В столицата на Съюза – Адуа, властва инквизицията. Неин инструмент е някогашния герой – Санд дан Глокта, който се е превърнал в безмилостен мъчител в следствие на дългогодишния си плен на Империята. Докато Глокта тероризира града, арогантния благородник Джизал дан Лутар е подготвян от приятелите си за престижния турнир по фехтовка. Лутър е отегчен от живота намира смисъл само на масите за залагане. Но всичко се променя, когато среща сестрата на приятеля си Уест – Арди.
В земите на Империята, бившата робиня – Феро, бяга от преследващите я гургули, сеейки смърт след себе си. Тя няма доверие никому и е готова да убие всекиго със смъртоносния си лък, докато един ден не среща тайнствен магус, който и предлага помощта си.
Далеч на север дивите племена на северняците са издигнали свой крал – Бетод и искат да си върнат провинцията Англанд. Съюза няма друг избор освен да обяви война…

My Experience: От дълго време търся автор, който да застане до Джордж Мартин, като стил, увлекателност и жестокост. Търсенето приключи. Джо Абъркромби напълно оправда очакванията ми. „Гласът на острието“ впечатлява с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание и оцеляване. Препоръчвам я на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън и Крис Бънч. Брандън Сандерсън – готви се!!!

Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Въпреки че книгата е само въведение към предстояшата история, е изключително интересна. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като проследява историите на шест от героите – Логън, Глотка, Уест, Джизал, Феро и Кучето.

Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племана са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гъргулската империя е аналогия, но все още не мога да определя точно на какво.

Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място. Практикуващите я се наричат магуси. Използват я рядко но на висока цена – Нарушавайки Първия закон.

Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Отличават се – Санд дан Глокта, недъгав инквизитор, който си избива комплексите върху жертвите си и смъртоносната Феро – безмилостна убийца, която няма доверие на никой, но е в състояние да убие всеки. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.

Плюсове:

• Добре описани герои.
• Кървави битки, макар и не много мащабни.
• Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
• Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
• Безброй интриги и кървави обрати.
• Грабва те от първите и те държи до последните страници, въпреки че е само въведение към предстоящите събития.
• Увлекателен стил.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.