„Червена страна“ е самостоятелен роман от британския автор Джо Абъркромби и се явява своеобразно продължение на неговата трилогия „Първият закон“.
Сюжет: Нищо на този свят не идва даром, най-вече в Близка страна – земята на малките мечти. Там животът е тежък, но прост. Превиваш гръб над нивата, стискаш зъби и гледаш напред, за друго не остава време. Докато не запалят фермата ти и не отвлекат брат ти и сестра ти. Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет… Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
My Experience: Последният (за сега) роман от света на Абъркромби, разглежда познати вече теми от предишните му романи, като основната е: човек не може да избяга от миналото си и да започне на чисто, и винаги ще трябва да плати за всичко, което е извършил. Докато чакам Джордж Мартин да се накани да напише продължението на Песен за огън и лед, зачетох романите на Абъркромби, уж като заместител, но този млад британски автор ми хареса дори повече от Мартин и като стил, и увлекателност, и жестокост. Рядкост са авторите на епично фентъзи, които се четат, толкова леко и бързо, въпреки обема на произведенията си. Препоръчвам ви да не четете романа, ако не сте чели преди това предхождащата трилогия „Първият закон“, както и самостоятелните романи „Отмъщението на Монца“ и „Герои“ тъй като има голяма вероятност много моменти и сцени с епизодични герои да ви се сторят излишни и разточителни. Това е така, защото те са пряко свързани със събитията от трилогията и другите романи и освен че ще си направите един голям spoiler, няма да оцените дълбочината, която придава тяхното присъствие на цялата история и свят, които е създал автора. „Червена страна“ впечатлява не само с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, любов, битки, борби за признание, оцеляване и отмъщение, но и с позицията, посланията и темите които залага автора в своя роман. „Червената страна“ е един от най-добрите фентъзи романи които съм чел някога и когато го приключих, вече започна да ми липсва света на Абъркромби. Силно се надявам следващата му поредица да е на същото високо ниво. Препоръчвам книгата на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън, Крис Бънч и Брандън Сандерсън!!!
Стилът на автора: Невероятно увлекателен стил. Авторът не спестява нито еротиката, нито брутално кървавите сцени. Не спестява никакви средства, за да държи напрежението на читателя. Прекрасни диалози и великолепни описания, без да са разточителни. Книгата е написана в трето лице, като проследява историите на трима от героите – Шае, Темпъл и Никомо Коска.
Фентъзи свят: Светът в романите на Абъркомби е от средновековен тип и е аналогия на средновековна Европа. Съюза е еквивалент на католическите държави, Северните племена са аналогия на англосаксонските и викингските племена. И Гургулската империя е аналогия, на арабската империя. Този роман ни представя Кървавите земи, които са аналогия на Дивия запад и Аляска с нейните златни находища.
Магия и Магически системи: Магията е много малко, но пък е на място.
Образите: Героите са много и са колоритни, многообразни и добре развити, може би най-интересните, на които някога съм попадал. Отличават се: Бойната мадама Шае. Непоправимия пияница Никомо Коска – същият, с който Глокта си имаше работа при обсадата на Дагоска от гуркулите, а после Муркато взе за съюзник при размириците в Стирия. Доброжелателния – откачен бивш затворник, обсебен от числата (който тук има доста малка роля). Ковчежника на Коска – Темпъл. Познатият ни от трилогията северняк Тръпката, който иска веднъж завинаги да приключи с Кървавия девет. И не на последно място Деветопръстия, криещ се под името Лам и много други пъстри персонажи в този кърваво червен шедьовър. В романа няма добри и лоши герои, всички са сиви.
Плюсове:
- Добре описани герои.
- Кървави мащабни битки.
- Добре структуриран фентъзи свят от средновековен тип.
- Магията е малко и е само като подправка на един кулинарен шедьовър.
- Безброй интриги и кървави обрати.
- Грабва те от първите и те държи до последните страници.
- Увлекателен стил.
- Много обрати и напрежение
Минуси:
- Няма.
Оценка: 5/5 Отлична.