RSS

Tag Archives: трилър

„Рицари и вълци“ от Калофер Русев

%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b5%d0%b2-%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%be%d1%84%d0%b5%d1%80-%d1%80%d0%b8%d1%86%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d0%bb%d1%86%d0%b8

 

„Рицари и вълци“ е първият роман от поредицата романи за разследванията на инспектор Неев от пистеля Калофер Русев

Резюме: Останала от мрака на древността демонична сила, корени на която лежат в древнотракийски времена, е пазена в тайна от орден, чиито предшественици са пленените от цар Калоян през 1205 г. рицари, охранявали някога земите ни. Освободен от разкопки на иманяри, Вълчият култ ще потърси източника на своята сила, за да се възцари отново и да победи Пазителите… Сблъсък, който ще се проведе днес. София е разтърсена от серия брутални убийства. Разследващият инспектор Неев е принуден да прибегне до нетрадиционни решения, за да проследи нишката от изглеждащи несвързани едно с друго престъпления. Инспекторът, заедно с фолклористката и антроположка Ирина Иванова, се озовават на арената на древната битка между Мрака и Светлината…

My Experience: Отдавна не бях чел толкова динамичен и поддържащ напрежението роман. Историята започва със средновековни рицари носещи скулптура на златен вълк по родния Балкан. След това се пренасяме в чисто криминална среда и инспектор разследващ серия от убийства. В шеметния ход от събития романът се превръща в мистериозен криминален трилър с много легенди от родния фолклор, конспиративни препратки от българската история и дори екшън сцени и лек фантастичен момент. Компилация от елементи на които и Дан Браун би завидял. Единствения недостатък на книгата е, че сякаш автора е бързал да я завърши. Искаше ми се да вляза малко по на вътре в света на героите му Инспектор Неев и помощничката му – фолклористката и антроположка Ирина Иванова. Надявам се в следващите книги от поредицата динамиката да се запази, но повествованието да се обогати с малко повече елементи.

Оценка: 4/5 Много добра

Реклами
 

Етикети: , , , , ,

„Огън“ от Стивън Кинг

Стивън Кинг - Огън

Сюжет: „Огън“ е разказ за Клейтън Блейсдел, за престъпленията срещу него и за неговите престъпления.
Блейз е мошеник на дребно, докато се запознава с Джордж Рекли. Джордж го „отваря“ на стотици далавери и подхвърля идеята за отвличане на бебето на богаташи. Семейство Джерард, които са въшливи с пари, биха дали милиони, за да спасят последната издънка от фамилното дърво.
Има само една спънка: когато настъпва моментът за похищението, Джордж – мозъкът на операцията, вече не е между живите.
Обаче наистина ли е мъртъв?
Сега Блейз бяга като подгонен див звяр, притиска до гърдите си малкия Джо… и полицията стеснява обръча около него. Похищението, замислено от един изпечен престъпник, се превръща в състезание с времето сред белия ад на мейнските гори.

My Experience: Прочетох този роман като част от предизвикателството, което съм си поставил – изчитането на всички романи на Стивън Кинг. В поредния шедьовър на Стивън Кинг открих всичко, заради което от толкова години не спирам да чета неговите произведения. Това е една от последните му книги подписани под псевдонима Ричард Бакмън. Роман за това колко скапан може да бъде живота или как най-често човек се превръща в престъпник. И всичко това описано толкова завладяващо, с много напрежение и въображение, представяйки ни един великолепно развит персонаж. Не знам защо от издателство Плеяда са решили да преведат заглавието Огън, но това е най-неподходящото заглавие за този роман, като изключим това книгата е перфектна и ви я препоръчвам горещо.

Стилът на автора: Стилът в тази роман е типичен за Кинг. Изчистени диалози, силно психологичен сюжет. Книгата е написана в трето лице и върви през погледа на главния герой Блез. Описанията не са дълги и автора набляга на описването на атмосферата, и съспенса. Ретроспективните глави са истинско попадение и превръщат тази история в шедьовър.

Образите: Блейз е един от най-интересните образи които някога съм срещал. Антигерой на който да симпатизираш не е лесно да се изгради. Но Стивън Кинг ги може тези неща.

Плюсове:

  • Увлекателна история.
  • Добре развит антигерой.
  • Постоянно напрежение.
  • Оригинални тема и послание.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
 

Етикети: , ,

„Отвъд страха“ от Донко Найденов

 

Донко Найденов - Отвъд страха

 

„Отвъд страха“ е сборник с разкази на Донко Найденов съдържащ осем разкази и новели в жанровете трилър, хорър и мистерия.

My Experience: Страхът е един от ключовите елементи в хорър жанра и Донко Найденов чрез този сборник доказва, че умее да пише завладяващи истории, които да стряскат читателя, защото кой от нас няма страхове и кой от нас не се бори с тях всеки ден. Но ако погледнем отвъд нашите страхове и посмеем поне за час да ги изживеем, може би най-лесно ще успеем да ги преборим. Донко не се опитва да ви излекува от вашите страхове. Не, той разказва. При това добре. „Отвъд страха“ е сборник, който съдържа увлекателни остро сюжетни разкази, които умело дърпат тънките струни на читателските страхове. Ето какво открих в него:

1. „Сам сред нищото“ – 5/5 – Това е мистерия сякаш вдъхновена от нечий кошмар. Да се събудиш в изоставено такси сред заснежена гора, без никаква представа къде си и как си попаднал там. Донко идеално е ситурал история, в която да си поиграе с човешките страхове. При това с всеки следващ абзац въпросите пред главния герой стават все повече, за сметка на отговорите. Прекрасна идея и добре написана.
2. „Вилата в гората“ – 5/5 – Страховита призрачна мистерия, доста реалистично написана. Определено ме побиха тръпки. Много добър разказ.
3. „Сомнамбулизъм при каталепсия“ – 4/5 – Кратък разказ, напомнящ ми стила на Едгар Алън По в произведенията му, в които се опитва научно да обясни свръхестествени явления. Разказът е добър, но аз самия не си падам много по точно такива разкази.
4. „Нощ“ – 5/5 – „Марсианеца“ на Анди Уерър в хорър вариант или защо Бредбъри има толкова много хоръри за Марс. Ето това си представях, докато четях този разказ.
5. „Мрачното село“ – 5/5 – Най-атмосферния разказ в сборника. Нощем в изоставено село, какво по страховито от това. Брилянтен разказ.
6. „Нещото на баира“ –  2/5 – Този разказ не се е получил, ама хич. Авторът е заложил на класическа хорър схема (мистериозни създания нападат село), която обаче олеква, заради комедийните персонажи с нашенски манталитет. От тях можеше да излезе добра основа за комедиен разказ, но Донко не го е написал такъв. Абе, поне за мен цървулите и плевнята не са добра предпоставка за нещо страховито.
7. „Борба за оцеляване“ – 3/5 – Това е разказа, който има най-добрата предпоставка да бъде най-добрият в сборника. Като схема е брилянтен, като емоционален заряд и държаща вниманието тема е великолепен. Като стил обаче е доста схематичен, но най-големият му проблем е липсата на финал. Донко е попаднал в капана на неизвестното. Тръгнал е да пише разказ без да му е известен финала. Дано някой ден успее да измисли развръзка за тази история, която има потенциала да се превърне в касов роман
8. „Една бруталистична провинциална мелодрама“ – 4/5 – Тема, идея, послание, съспенс, динамика, обрат – всичко си има този разказ. Психологически трилър за психопат, който може да бъде всеки един от нас. Най-добрият разказ в сборника.

Стилът на автора: Донко пише интересни, завладяващи и страховити разкази, пълни с мистерии и загадки по всички канони на жанра хорър.

Плюсове:

  • Интересни хорър и трилър истории.
  • Разнообразна подборка на историите.
  • Изчистен обаятелен стил.

Минуси:

  • Има какво да се жела от стила и структурата на писане на някои от разказите.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

Етикети: , , , , ,

„Търси се“ от Стивън Кинг

Стивън Кинг - Търси се

Сюжет: „Събуди се, гений!” – още с първото изречение в новия си роман Стивън Кинг ни стиска в хватката си и не ни пуска до самия край. Геният е Джон Ротстийн (авторът, създал трилогията с култовия герой Джими Голд), който от десетилетия не е публикувал нова книга и живее като отшелник. А грубото подмятане е отправено от Морис Белами, младеж, обсебен от Джими Голд. Морис кипи от гняв – не стига че любимият му писател е престанал да твори, ами преди това е превърнал бунтаря Джими Голд в конформист, който загърбва идеалите си в името на кариера в рекламата и на еснафското благополучие. Ротстийн трябва да си плати. С живота си! Морис го застрелва и взема парите от скрития в дрешника сейф. Само че истинското съкровище не са хилядите долари, а тетрадки, изписани на ръка от Ротстийн, и съдържащи най-малко още един роман за Джими Голд. Морис заравя плячката си, предвкусвайки как скоро ще чете продължението на трилогията за Беглецът, но – каква ирония на съдбата! – е арестуван и изпратен в затвора за друго престъпление. След дълги години момче на име Питър Саубърс случайно се натъква на заровения сандък със съкровището и сега Бил Ходжис, Холи Гибни и Джером Робинсън – незабравимото трио от „Мистър Мерцедес” – трябва да защитят Пит и семейството му от коварния, жадуващ за отмъщение Морис, излязъл на свобода след трийсет и пет години зад решетките. За първи път след „Мизъри” Стивън Кинг се връща към темата за тънката граница между пристрастеността към измислен герои и фанатизма. „Търси се – който го намери, за него си е” е грабващ трилър, но и размисъл за начина, по който литературата формира живота ни – за добро или за зло, – ала винаги необратимо.

My Experience: Прочетох този роман като част от предизвикателството, което съм си поставил – изчитането на всички романи на Стивън Кинг. Прекарах тази Коледа с този изумителен роман, който не ме пусна нито за миг. Определено Кинг е добър писател, но с този си роман ще остави трайна следа в света на литературните класики, защото самата книга разказва за въздействието на една литературна класика, която нито за миг не можеш да повярваш, че е изцяло измислена. Това гениален роман, един от най-добрите на Стивън Кинг, мога единствено да се надявам, че Краля на хоръра ще живее още дълго и ще ни радва с великолепните си произведения, повечето от които вече превърнали се в класика. За финал ви пускам най-добрият цитат от книга който съм срещал от доста време насам. Един от героите в романа казва: „Опитният романист не води героите си, а ги следва. Опитният романист не измисля събитията, а наблюдава случващото се и после го записва. Той си дава сметка, че е само секретар, а не Господ Бог”. И това ако не е мото за всеки занимаващ се с писане.

Стилът на автора: Стилът в тази роман е типичен за Кинг. Изчистени диалози, силно психологичен сюжет, напомнящи ми на една друга негова книга – „Мизъри“. Книгата е написана в трето лице и върви през погледа на главните герои. Описанията не са дълги и автора набляга на описването на атмосферата, и съспенса.

Образите: Двамата главни герой в романа са: пенсионираното ченге Ходжис, изперкалия убиец с фетиш към литературна класика, и едно момче, което ще открие страстта към книгите чрез един случайно намерен ръкопис. И тримата са добре развити персонажи. Сред второстепенните персонажи се откроява брилянтно изградения типаж на помощничката на Ходжис – Холи.

Плюсове:

  • Увлекателна история.
  • Добре развити герои.
  • Великолепен психопат злодей.
  • Постоянно напрежение.
  • Гениялни тема и послание.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 
Вашият коментар

Posted by в януари 4, 2016 in Стивън Кинг

 

Етикети: , , , ,

„Мравките“ от Бернар Вербер

Бернар Вербер - Мравките

„Мравките“ е първата книга от поредицата „Вътреземните“ на френският етимолог и фантаст Бернар Вербер .

Сюжет: 327-ми мъжки попада в центъра на загадъчна конспирация. Неговите колеги от бойния отряд са убити в миг от неизвестно оръжие, вероятно с произход – враговете мравки-джуджета, а в града Бел-О-Кан странни мравки с мирис на скала се опитват да му попречат да организира разследване. 327-ми привлича няколко съмишленици на своя страна и се впуска в опасно проучване, което ще го отведе до неподозирани разкрития. Наблизо в човешкия свят друга загадка приковава общественото внимание. В мазето на известен учен-ентомолог е открит сякаш безкраен тунел, от който никой не се завръща. Роднини на учения, полицаи, пожарникари поемат в дълбините на недрата и никой повече не ги вижда… Двете цивилизации не подозират една за друга. Почти…

My Experience: Трудно е да се квалифицира тази книга. Обявена е за фантастика, но фантастичният елемент е толкова малък и в същото време толково добре научно обоснован, та дори е трудно да мине за фантастичен. Няма да издавам какъв е той, защото той е в основата на развръзката. Лековатият и детински стил, с който е написана частта за хората подвежда че романът е предназначен повече за детска аудитория, сюжета, обаче е на ръба на хоръра. При мравките нещата са професионално, увлекателно и дори научно описани и посолени с много смърт, битки, напрежение, обрати, приключения, абе въобще ще се хареса на всеки любител на динамичния трилър. Не знам дали романа е за деца или за възрастни, не знам дали е повече фантастика, или повече трилър, но знам че е уникален по рода си и препоръчвам горещо на всеки любител на книгите.

Стилът на автора: Книгата е написана в сегашно историческо време, което доста ограничава, описателната част в разказа, но засилва динамиката и помага за вкарването на читателя в действието, което се случва в реално време. Иначе стила на Вебер и доста лековат и на моменти чак наивно детински, поне когато пише за света на хората. Виж частта за мравките е истински шедьовър. 

Фентъзи свят: Светът на мравките е толкова реалистично описан, почти документално, че дори не може да мине за фентъзи свят.

Образите: Героите са слабото звено на книгата, особено човешките. Единственият интересен герой е починал отдавна и само се говори за него. Виж образите на мравките ми бяха къде-къде по интересни.  

Плюсове:

  • Великолепно изграден свят на мравките.
  • Интересен, динамичен и изпълнен с много приключения сюжет.
  • Много теми върху които да се замисли читателя.
  • Обрати.

Минуси:

  • Слаби персонажи.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
Вашият коментар

Posted by в октомври 21, 2015 in Бернар Вербер

 

Етикети: , , , , ,