RSS

Архив за етикет: фантастика

„Сбъдващия мечти“ от Адриан Лазаровски

adrian-book

Сборник с разкази на безсмъртната легенда Адриан Лазаровски, напуснал ни без време на 01.10.2015. Сборникът излиза под номер 16 в колекцията за български произведения в жанровете фантастика фентъзи и хорър – Колекция Дракус на издателство Gaiana book&art studio. Тиражът е ОГРАНИЧЕН, а разпространение по книжарниците НЯМА ДА ИМА, така че ПОРЪЧАЙТЕ своята бройка още днес от някой от авторите на клуб Лазарус, gaiana@abv.bg или от мен на dodoart@abv.bg!

My Experience: Дебютната година на Клуба на авторите на хорър „Lazarus“ започна ударно със зашеметяващата доза хорър истории, събрана в сборника Писъци, която показа на българския читател, че родното литературно пространство има не малко талантливи автори, които пишат на световно ниво, макар по ред причини (главно ограничения пазар на жанрова литература в България) рядко да попадат в полезрението на маститите издателства. В края на успешната за клуба година е време да се напомни на читателите защо клубът носи името на Адриан Лазаровски. Какъв по-добър начин от сборник, който да събере всички издавани разкази на трагично загиналия преди година преводач, журналист, писател и най-вече приятел с огромно сърце. От страниците на този джобен формат – шедьовър (16-ти подред в култовата поредица Колекция Дракус), лъха по малко от различните световни автори, пишещи в жанра хорър, които несъмнено Адриан познаваше отлично, бидейки преводач на повечето техни произведения и съответно се е вдъхновявал от тяхното творчество. В разказите на Адриан Лазаровски ще усетите космическата иреалност, която те хваща за гърлото, така позната от произведенията на Лъвкрафт, нахакания реализъм, с който Стивън Кинг придава такава достоверност на историите си, страховитото напрежение от творчеството на Ричард Матисън, обаятелната поетика на Хармс и Бредбъри и т.н. „Сбъдващият мечти“ е изпипан във всички канони на хорър жанра и доволно може да се окичи с емблема +18. Предполагам, няма човек, който да не е попадал на някой от гениалните преводи на Адриан, да не е чел някоя от безбройните му рецензии за рок музиката и въобще да не е попадал на нещо от всичко, което е постигнал Лазаровски за краткия си житейски път, за който може да прочетете тук, но най-важното място, което трябва задължително да посетите е мрачната душа на автора. Единствения път до там е този сборник. И внимавайте, пътя не е за всеки…

Без повече излишни приказки, нека ви представя набързо моите впечатления от разказите в сборника:

1. Гостоприемник – 5/5 – Сборникът започва с уж реалистична история, случваща се на един от софийските автобуси, водещи за студентски град, който постепенно се превръща в сплатър хорър мистерия. Докато четях, си припомних студентските години и страха, който изпитвахме с колегите от контрольорите да не ни спипат без билет. Още си спомням как няколко пъти съм бил свидетел как група зловещи контрольори грубо свалят от автобуса бедни, изплашени студенти и съм се чудел какво ли се случва със тях. Явно и Адриан си е задавал същия въпрос, защото в Гостоприемник ни е представил един алтернативен отговор, в който се носи лек дъх на Баркър и Лъвкрафт.
2. Там, където тревата е черна – 5/5 – великолепен хорър разказ, който разказва за герой, който след катастрофа попада в един зловещ и в същото време силно фантастичен вариант на отвъдното. История, в която Адриан разсъждава на вечната тема за Смъртта и за това което следва след нея. Жалко, че разказът звучи малко като лошо пророчество, заради начина по който загина автора.
3. Сбъдващия мечти – 5/5 – Любимият ми разказ от сборника е този мрачен психологически трилър-хорър, разказващ за серия от чудовищни престъпления и истината, която се крие зад тях.
4. Писмо – 5/5 – Много динамична и наситена с напрежение мистерия, която постепенно се превръща в кошмарен психологически хорър. Много класен разказ.
5. КОЛизия – 4/5 – КОЛкото е кратък този разказ, толкова е и пълен с въображение и хумор.
6. Светлина в края на тунела – 5/5 – Монстър-хорър история за пътник, който се събужда във влак, спрял в непрогледната тъмнина на безкраен тунел. След като го прочетете никога вече не ще заспите във влак.
7. Барбароса 2012 – 5/5 – Атентат заплашва един от зимните ни курорти. Един обикновен мъж ще застане на пътя на безмилостния терорист в един последен опит да защити семейството си и родината си. Невероятен трилър, който заслужава да бъде разгърнат в роман
8. Племенникът – 5/5 – Психологически трилър за един малтретиран от леля си сирак, завършващ с доста кървав финал.
9. Разказът на портиера – 5/5 – Един от любимите ми разкази в сборника, който отново ни пренася в Студентски град и една брутална и обвита в мистерия история, разказана през леко хумористичния поглед на един портиер на студентски блок. Гениално
10. Цената на кукловодите – 5/5 – Мутренските години преразказани през погледа на смел писател-журналист и безмилостен убиец на мафията… Цената на истината винаги е много висока… Хорър-фантастика сякаш вдъхновена от Денят на зависимостта. Кратка хроника на самоубиващото се човечество. Шедьовър.
11. Краят на света – 5/5 – Хорър-фантастика сякаш вдъхновена от Денят на зависимостта. Кратка хроника на самоубиващото се човечество. Шедьовър.
12. Езерото – 5/5 – Новела която се отличава от останалите творби в сборника главно по мащаба си. В това произведение Адриан разгръща пълния капацитет на своя талант и което според мен ще остане емблематично, за неговото творчество.
13. Кръвта на Ктхулу – 5/5 – Невероятната колаборация между Световете на Робърт Хауърд и Лъвкрафт, от недописания роман на Адриян слага край на сборника, напомняйки ни какво загубиха родните читатели когато Смъртта прекъсна творческия път на Адриан Лазаровски.

Плюсове:

  • Сборник без слабо произведение, нещо много рядко за сборник с разкази.

  • Увлекателен и поетичен стил на разказване, с много метафори и оригинални сравнения.

  • Интересни теми и идеи.

  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 
Вашият коментар

Публикувано от на декември 13, 2016 в Фентъзи книги

 

Етикети: , , , , , , ,

„Сянката“ от Сибин Майналовски

174177_b

Това е сборник с разкази на Сибин Майналовски. Можете да се сдобиете с него като се свържете с автора във фейсбук.

Анотация: Ако закусвате с Аюзък Азимов, обядвате с Робърт Шекли и вечеряте до късно със Стивън Кинг, не пропускайте тази книга!
Не я купувайте, ако дракони, вампири, върколаци и магьосници не са ви по душа.
24 разказа в стиловете „научна фантастика“, „фентъзи“ и „хорър“ /ужаси/, излезли изпод перото на Сибин Майналовски – дългогодишен автор на произведения в гореспоменатите жанрове, носител на награди и публикуван в авторитетни списания и сборници.
Разказите на Сибин Майноловски ще ви накарат да се замислите, да треперите от ужас, да се смеете с глас и поне за ден-два да забравите за проблемите си и да се потопите в неговия вълшебно-страховит свят.
В книгата са включени два съвсем нови непубликувани никъде разказа – „Клуб 13“ и „Ъгълът“.

My Experience: Представям ви сборника „Сянката“ на Сибин Майналовски. Това е сборник, който няма да се хареса на всеки. Причините са две. Първата, това е специфичния стил на Сибин, който ако трябва да сравня с този на друг автор, то първото име което ми изплува, това е Дъглас Адамс. Саркастично хумористичния стил на писане, премесено с брутално кървави развръзки, каквото и да си говорим, не е лесно смилаем за широката публика. Като добавим и втората причина – често повтарящата се тема в Майналовските разкази за „недостатъците на нежния пол и вредата му върху нормалното развитие на силния пол“ стигаме и до извода, че не малко дами биха смръщили вежди на тази книжка. Ако обаче вие нямате такива предрасъдаци, обичате котки, харесвате класическа и забавна фантастика, ако с трепет разлиствате изненадващи и кървави хоръри и ако обичате да гледате на фентъзито от малко по Пратчетова страна, то това е вашият сборник. На мен лично ми допадна много подредбата на иначе разножанровите разкази и истински се изкефих на всеки един от тях. А ето кои са те:

1. “Сянката” – 5/5 – Това е страхотен, кратък хорър разказ, изненадващ с обрата си, философските си препратки и заслужено е дал име на целия сборник.

2. “Обичай ближния си” – 5/5 –  Психолозите с години се опитват да разгадаят какво подтиква мъжете психопати към зверствата които извършват. Сибин е намерил отговора и ни го представя в един изненадващ обрат.

3. “Искам вкъщи” – 5/5 – Психологически трилър за едно изоставено дете и неговото коте.

4. “Симбиоза” – 4/5 – научнофантастичен разказ в стил Дъглас Адамс. Така и не успях да харесам Галактическия стопаджия. Този вид фантастика не ми е по вкуса, но тази „Симбиоза“ някак успях да я преглътна.

5. “”Спокойствие”, Инкорпорейтид” – 5/5 – разказче вдъхновено от Шекли. Фантастика с много обрати и интересен сюжет.

6. “Джонатан и звездите” – 4/5 – това е разказ от поредицата “Кръчма “Зелената котка””. Страхотна фентъзи фантастика с хумористични елементи. Така не не успях да стана фен на този цикъл, но този разказ се е получил.

7. “Лабиринтът на възмездието” – 5/5 – Хорър вдъхновен от “Убийствен пъзел”. Един от любимите ми разкази в сборника. Много му се е получил този разказ. Идеята тук е гениална…

8. “Котенцето” – 5/5 – Всеки велик хорър(а и не само) писател е посвещавал разказче на… малките мъркащи животинки. По, Лъвкрафт, Кинг… Цанев, Събев, Майналовски…

9. “Телефонът на Краля” – 5/5 – Ето го и любимият ми разказ в сборника. Какво може да се случи, ако случайно ви попадне предмет принадлежал на Краля на Хоръра – Стивън Кинг? Разказът е феноменален. Него съм го чел и преди и тук е мястото да спомена, че първата ми публикувана творба, която влезе в антологията „Вдъхновени от Краля“, е от части вдъхновена именно от този разказ. Благодаря за вдъхновението, г-н Майналовски!

10. “Имаш ли огънче?” – 5/5 – Продължаваме с хорър. Това е най-силния разказ в целия сборник. Пълен е с философска дълбочина, силни персонажи и атмосфера… Ах, тази атмосфера…

11. “Третият закон на Толкин” – 4/5 – Тери Пратчет среща Азимов… Резултатът е фентъзи пародия, която обобщава всички терзания, които вълнуват страстните фенове на жанра фентъзи, но не смеят да си признаят.

12. “Роботът-комарджия”. 5/5 – И като споменахме Азимов… Видно е че Сибин е почитател на великия фантаст, защото трябва да си истински фен, за да напишеш толкова силен разказ вдъхновен от твоя кумир.

13. “Някой друг да не ми харесва котето?” – 5/5 – Фаталният 13-ти разказ е отново на любимата за автора котешка тема.

14. “Symphoniae mortuorum” – 4/5 – Разказът е вдъхновен от някаква обложка. Тази фентъзи история е мрачна и определено заслужава да бъде възпята в метъл балада.

15. “Накъде?” – 5/5 – този разказ също ми е един от любимите в сборника. Любимата ми тематика за обсебващите ни технологии описана по неповторим начин.

16. “Цветето от Антарес”. – 5/5 – Отново Айзък Азимов. Отново фантастика. Апокалиптична при това…

17. “Купете си фантазия”. 5/5 – Това е фантастичен разказ, който има потенциала да се развие в цял роман(както повечето в сборника между другото).

18. “10 мг внимание” – 5/5 – драматичен хорър разказ, един от най силните в сборника. Такива творби ми дават надежда, че има шанс и нашите автори някой ден да надхвърлят границите на скромната ни държавица.

19. “Клуб 13”. – 5/5 – Представете си клуб в който са събрани най-жестоките убийци от целия свят. А сега си представете, че правят кастинг за нови членове… Истински шедьовър.

20. “Градът” – 5/5 – мрачен, депресивен, обсебващ. Чел съм подобен разказ от Рей Бредбъри, но този успява да пресъздаде идеята в доста по-малко думи!

21. “Неверие” – 5/5 – пореден разказ от цикъла за кръчмата „Зелената котка“. Хумористична заигравка с творчеството на Толкин.

22. “Стани герой” – 5/5 – Рядко ми харесват хумористични разкази, просто летвата на Пратчет, с която ги сравнявам е доста висока. Но когато главния герой е… Ламята Спаска. Пратчет вече не е жив, но ако беше ето така щеше да напише пародия с български фентъзи герои.

23. “Мракът и дъщеря ми” – 5/5 – Първото произведение, което прочетох от Сибин Майналовски и благодарение на него харесах този писател. Невероятен хорър разказ, който спокойно може да се използва като пример от всички, решили да се занимават с писане.

24. „Ъгълът“ – 5/5 – Финалът на сборника е феноменален, кратък и режещ, като скалпел… С този скалпел Сибин Майноловски си е издълбал достойно място в българското жанрово литературно пространство.

Стилът на автораПсихологически, хумористично саркастичен стил напомнящ този на Дъглас Адамс.

Плюсове:

  • Някои интересни и оригинални идеи.

Минуси:

  • Няма

Оценка: 5/5 Отлична.

 

Етикети: , , , , ,

„Пепел от мрак“ от Валентин Попов

 

Влентин Попов - Пепел от мрак

 

Това е втория сборник с разкази от Валентин Попов. Сборникът е номер 7 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“. Можете да намерите автора на неговия сайт и да си поръчате някоя от неговите книги.

My Experience: Валентин Попов е млад все още прохождащ автор в българското литературно пространство. Това е автор с много потенциал, който личи от разказите му, които влязоха в антологиите „Вдъхновени от Краля“ и „451 градуса по Бредбъри“. Не ми е попадал първия му самостоятелен сборник „Нощта срещу ноември“(който за съжаление вече е с изчерпан тираж), но следейки редовно откъсите, които авторът пуска в своя сайт си бях изградил някаква представа, за това какво да очаквам от сборника „Пепел от мрак“. Очаквах пълна с хорър разкази антологийка. Оказа се, че сборника не съдържа само хорър(макар той да заема съществена част), но и философски реализъм, фантастика, приключенски мистицизъм, криминале, разкази с фентъзи елементи, хумор, пародия и т.н. Въобще в сборника ще отриете един многолик автор, който експериментира в различни жанрове, за да разкаже историите които го вълнуват. Едва ли всички разкази ще се харесат еднакво на различните читатели, тъй като са диаметрално различни, обединени единствено от неподражаемия стил на писане, който се разпознава от всяка творба на автора. Или хорър разказите ще ви дойдат твърде хард, за вашия вкус, или ако сте хорър фен, ще ви подразни прекаления драматизъм на не хорър разказите, но в крайна сметка съм убеден, че какъвто и жанр литература да предпочитате, в този сборник ще откриете поне няколко разказа, които ще ви легнат на сърце. Е, ако сте хорър фен, може и да ви извадят сърцето…Аз лично също не харесах всички разкази, но за това след малко. Истински се израдвах, когато в края на сборника открих послеслов на автора, в който споделя как са се родили различните разкази. Признавам си този послеслов промени мнението ми за някои от разказите и успях да ги погледна под един по различен ъгъл. Такива послеслови съм срещал само при Стивън Кинг и силно се надявам да станат практика за повече творци. А сега нека ви разкажа какво открих в този сборник..

1. Бурята – 4/5 – Разказ за една изневяра пълна с много метафорични моменти и ясно послание. Темата на разказа грам не ме вълнува, и за това разказа не ме докосна, но съм обеден че ще намери читателки сърца, които да докосне.

2. Човекът на покрива – 4/5 – Отново философско драматичен разказ за това какво ни поднася живота и какви са нашите стремежи.

3. Заветът на мечката – 3/5 – Този разказ е великолепно написан, но не разбрах неговото послание, за мен беше с нелогичен финал. Според автора е вдъхновен от истински случай, за мечка която напада младо семейство.

4. Чудото на Вяра – 4/5 – Разказ за вярата в чудесата, който Валентин е написал за когото трябва, и който трудно достига до широката аудитория, защото звучи малко наивен.

5. Градината на вампира – 5/5 – БУМ! Първия шедьовър в сборника. Пародийно фентъзи с хорър елемент, което разказва за наследниците на граф Дракула. Финалът е феноменален – поздравления.

6. Индианска луна – 5/5 – Исторически мистицизъм с хорър елемент. Детайлно пипнат и развит великолепно разказ. Като любител на историята на северноамериканските индианци, няма как да не оценя подобаващо тази история

7. Особнякът от тавана – 4/5 – В тази история има много потенциал, има един от най-интересните персонажи(забравен от роднините си и обществото старец, който виси на своя прозорец), метафорично подкладен финал и… една циганка, която тотално ме обърка със своето присъствие в разказа и не разбрах каква точно беше ролята ѝ.

8. Весела Коледа – 1/5 – Има разкази, които не ви допадат, има такива, които просто не ви вълнуват или не са ви интересни, но понякога има такива, които просто ви дразнят. Този разказ ме подразни, когато го прочетох по време на коледния конкурс на Сборище на Трубадури. Подразни ме и сега. За мен е безсмислен, неоригинален и самоцелен. Този разказ е един от малкото, които можете свободно да прочетете в интернет. И за да не си изградите погрешно впечатление за писателските качества на Вал Попов именно от този разказ, за това оценката ми към него е толкова критична. Валентин Попов може много повече от това и го доказва с всички останали разкази в този сборник. Да, не всеки експеримент е успешен, но това един автор е трудно да определи сам, затова неговите читатели, трябва да бъдат прями с него. За това съм прям и аз.

9. Изворът на вечния живот – 5/5 – Едно хорър приключение, което от всякъде мирише на Лъвкрафт, за група изследователи търсещи извора на вечния живот.

10. Нощта на Вси светии – 5/5 – Хорър разказ ситуиран в нашето българско съвремие е винаги нож с две остриета. Тук обаче се е получил страхотен разказ с поредния оригинален финал.

11. Париж на страстта – 4/5 – Прекалено еротичен разказ за моите вкусове. Има жанрове които просто не харесвам и в повечето случаи това са жанрове, в които авторите избиват някакви свои комплекси. Разказът е написан страхотно, ама ми мирише на комплекси – просто няма как да ми допадне.

12. Писателят и Фантазията – 5/5 – Един от най-добрите разкази в сборника разказващ за писател и неговата муза. Разказът е много висока летва, пълен е с метафори, интересна история и от всякъде мирише на качествена литература.

13. Старлайт – 5/5 – Тук еротиката е в точната доза. Разказът е великолепен, динамичен и изненадващ. Хорър вдъхновен от песен, разказващ за плейбой, който си намира майстора.

14. Ястребова нощ – 5/5 – Личния ми фаворит в сборника. Истински шедьовър за психопат, който дебне своите жертви. Ето така си представям аз една добра хорър история. Благородно завиждам на автора, за идеята и начина по който я е поднесъл – феноменален просто. Още една висока летва, с която автора задава своя потенциал.

15. По дяволите! Накъде отива този свят! – 5/5 – Оригинален разказ за войната и как влияе тя на днешното общество. Разказът си е направо фантастика и то от добрите.

16. Музиката на цветята – 5/5 – Космическа фантастика за първи контакт на нова планета, от който просто мирише на трифиди. Аз нямам проблем със заемките от световните класики, а и тук автора се е постарал. Поздравления!

17. Космическа одисея – 3/5 – Този разказ не ми хареса и туй то. Каквото и да напиша, твърде много ще спойлна за съдържанието му.

18. Когато се събуди в деня на смъртта си – 4/5 – Това е разказа от сборника „451 градуса по Бредбъри“. Великолепен е! Единствения проблем за мен е заглавието, което просто издава цялата фабула.

19. Последната битка – 5/5 – Разказ експеримент. Кратък и сякаш написан от петима различни автори. Изглежда като опит да събере трите тома на „Сблъсък“ на Стивън Кинг в един SMS. Е, няма как такъв експеримент да е успешен, нали? Да, ама има как – и Вал Попов го доказва чрез тази апокалиптична фантастика.

20. Стаята за спомени – 5/5 – С този великолепен завършек на сборника авторът дава заявка за това, че го бива и в криминалния жанр. С удоволствие бих прочел още истории за този детектив.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.
  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.
  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много Добър.

 
 

Етикети: , , , , , ,

„Мечове в космоса“ – сборник с разкази

 

„Мечове в космоса“ - сборник с разкази

 

“Мечове в космоса” е петия сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър “Цитаделата” и четвърти в колекцията “Мечове” /след Леда, Града и Морето/ Може да намерите книгата като се свържете с някой от авторите във фейсбук.

My Experience: Това ми е първи сблъсък със сборник на Клуб Цитаделата. Не съм чел предишните, с изключение на отделни разкази. Често казано идеята за смесване на фентъзи и фантастика винаги ми е била плашеща и рядко е давала добри резултати(поне според моите впечатления и представи). Оказа се, че ако историята е интересна и ако е добре написана, няма никакво значение какъв е жанра. Получил се е един много добре балансиран и разнообразен сборник – има пародия, хумор, посапокалиптична фантастика, супергерои, киберпънк, твърда филосовска фантастика и тн. Абе, всичко си има, за всеки вкус. Убеден съм, че ще намерите поне няколко разказа, които да задоволят литературните ви предпочитания. Така стана и със мен. Ето и кои са мечовете в тази космическа оръжейна.

1. Димитър Цолов – Крали Марко и три синджира роби – 4/5 (къса много остра кама)
Сборникът започва с комедийния фентъзи разказ вдъхновен от вица за Крали Марко и Дарт Вейдър, с уникално добър финал. Кратко, свежо, непретенциозно и най вече ударно, такова трябва да е началото на всеки един сборник.

2. Александър Драганов – Тримата пазители и тайната на луната – 3/5 – (многофункционално швейцарско ножче)
Александър Драганов е автор, който пише уникални хорър разкази (за справка „Вдъхновени от Краля“). Това е първият ми досег с негово произведение, което не е хорър. Не знам, може би, защото не съм запознат с предишните истории на тримата пазители(от предишните сборници), но тази история въобще не ми хареса. Когато в началото прочетох, че извънземни нападат Люлин си помислих, че ще чета пародия, ама не. БГ ърбън фентъзи, което прераства във фантастика с нашенски супергерои е твърде голяма еклектика, дори за моето въображение. А на мен така ми се чете хорър разказ от Александър Драганов. (Казах ли ви колко яки хоръри пише?) Това не е моята история, но ако сте зажаднели за нови, оригинални, при това български супергерои (стига с тия изтъркани Батман, Супермен и Спайдермен), то това ще ви стане любимия разказ в сборника.

3. Явор Цанев – Неподвластен на времето – 5/5 (магичен двуостър меч)
Явор Цанев винаги е на висота и ни представя една оригинална фантастика за Космическия вехтошар (дребен търговец на космически боклуци) и мечът Неподвластен на времето, който от името му става ясно, че има власт над пространствено времевите континиуми (или както там се казва).

4. Флориан Пекаж – Да бъде спасението – 4/5 (ръждясало нащърбено острие)
Любимият ми постапокалиптичен жанр е представен чрез този разказ на блогъра Пекаж и неговата история за оцеляващо племе в далечното бъдеще, което ще попадне на враг, който трудно ще пребори. За мен този разказ е малко недовършен, задава повече въпроси, които остават без отговор, но тъй, като съм чел и предишните разкази на Флориан, мога да кажа, че това е най-доброто, което е писал досега..

5. Донко Найденов – Холограмата на Титан – 5/5 (холограмен джедайски меч)
Една мрачна, филосовсла фантастика, която не съм очаквал от мистери/хорър автора Донко Найденов. В тази бездиалогова, ала Лъвкрафт разказана история за населяването на спътника Титан, ме впечатли силно. И макар за мен този разказ да не бе точно по темата на сборника, той го обогатява със своите по-дълбоки филосовски нотки.

6. Иван Димитров – Среща в „Храмът“ 5/5 (лека остра рапира)
Фантастична мистерия с приятни обрати, стройна структура, несподелена любов, и не на последно място, добре написана. Много ми хареса..

7. Петър Атанасов – Еван Гуру и космическият обир – 5/5 (футуристично джобно ножче тип чекийка).
Най-свежият разказ в целия сборник. Фантастика в духа на Хари Харисън. Еван Гуру е известен в цялата Галактика престъпник, който е нает от богата красавица да извърши дързък обир. Тънък, пародиен хумор, ярки образи, развити по великолепен начин, забавен сюжет, пълен с обрати, малко еротика за разкош, какво повече да иска човек от една фантастика. С интерес ще прочета и други творби на този автор.

8. Делиян Маринов – Новооткритата раса – 4/5 (тежък, средновековен, напоен с кръв меч)
Високотехнологична раса от елфи, джуджета и тролове населява космоса. Един средновековен землянин е отвлечен и миролюбивите елфи ще се опитат да запознаят човека със своя свят, своите привички и начин на живот… На човека обаче хич не му се нравят…. Идеята на този разказ е уникално добра, написан е увлекателно, а сцената, в която човекът влиза при двойка съвокупляващи се елфи е направо култова. Аз обаче не разбрах, защо космическата раса е от елфи, а не каквато и да било друга извънземна раса. Елфите просто не пасват на този жанр и не е обосновано тяхното присъствие. Мен това лично ме подразни и ми развали удоволствието от страхотното послание, което излиза на финала.

9. Станьо Желев – Галактон 3000 – 4/5 (гладиаторски меч)
Галактион 3000 е виртуална арена, сцена на кървави турнири, най-гледаното предаване във футуристичния ефир. Когато шампионът на турнира загива при трагични обстоятелства, синът му се наема със задачата да разгадае мистерията около смъртта на баща си. Динамични кървави битки, множество интересни обрати, препратки към различни клишета в жанра като Шотландски боец, Терминатор, Бягащия мъж и тн. Това е разказа с най-интересната история и най-недомисления финал. Жалко за доброто намерение.

10. Васил Мирчев – Острие в мъглата – 5/5 (финно острие изковано от качествена стомана, самурайска изработка)
Много силен разказ. История за едно момче живеещо в далечното бъдеще, което за да събере пари с които да се грижи за малкото си братче, се забърква в куб престъпления. Многопластов, емоционален, динамичен, интересен, актуален разказ, който си личи, че е внимателно и дълго мислен и писан. Поздравления!

11. Силвия Петрова – Кръвта на мораи – 3/5 (детайлно инкрустиран меч служещ повече за украшение отколкото за бой) 
За финал е оставен един великолепно написан откъс от роман(за мен това не е разказ), който започва от никъде и завършва никъде. Силвия Петрова е един от любимите ми български автори и не мога да не бъда максимално критичен към нея. Силвия е майстор на изграждането на епични светове и множество интересни образи, ако не вярвате, прочетете любимият ми „Зеницата на Смъртта“. Кратката проза обаче явно не е нейната стихия. Твърде детайлната описателност, натрупването на ненужни персонажи и тяхното развиване, и липсата на динамика, не са препоръчителни елементи в кратките истории. От „Кръвта на морай“ би излязла прилична епична сага и Силвия е писател, който може да я напише, но за целта трябва да помисли как героите и да не са толкова скучни.

Плюсове:

  • Интересни фантастични истории.
  • Разнообразна подборка на историите.
  • Пъстра палитра от поджанрове.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 

Етикети: , , , ,

„Злочестие“ от Брандън Сандерсън

Брандън Сандерсън - Злочестие

 

„Злочестие“ е третия роман от поредицата „Възмездители“ на Брандън Сандърсън.

Сюжет: Когато Злочестие засиява в небето, се раждат Епичните. Дейвид обвързва съдбата си с тях още от първия миг – Стоманеното сърце убива баща му, Зарево открадва сърцето му, а Регалия превръща най-добрия му съюзник в опасен враг.
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно – Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.

My Experience: Поредицата „Възмездители“ на майстора на оригиналните магически системи Брандън Сандърсън беше поредния свеж полъх в наситения ни кино и литературен пазар с всевъзможни супергеройски брандове. Оригиналното в неговата поредица бе това, че супергерои несъществуват, има само суперзлодеи. Това в съчетание с Давито-Голиадската битка и свръх динамичен сюжет, превърнаха „Стоманено сърце“ в бестселър шедьовър, пък бил той и за по-млади читатели. Във финалната книга от поредицата не липсват и обратите, и динамиката, но въпреки това не успя да задоволи моите очаквания около разплитането на голямата мистерия – Злочестие. След стоманения и водния град, сега Сандерсън ни пренася в града от сол – тъй крехък и нетраен, както е била крехка и идеята на автора, как да завърши тази иначе обещаваща поредица. Жалко за слабия финал, но аз лично се надявам във филмовата адаптация сценаристите да проявят малко творчество и да оправят имиджа на Брандън, като автор който пише на килограм.

Стилът на автора: Книгата е написана в първо лице и проследява историята на главния герой – Дейвид. Стилът на Сандърсън в този роман е доста различен от този в предишните му книги. Докато в предишните стилът беше епично фентъзи, то в този роман Сандърсън залага на Young-Adult фентъзи със солидна доза екшън. Чувството за хумор изобилства и доста приятно раздвижва историята. Разбира се отново не липсват интриги и конфликти между героите, страхотни диалози и не на последно място – безкрайни обрати. Трудно е да се определи дали романа е повече за деца или повече за възрастни, по-скоро е нещо по средата – подходящ за всяка възраст.

Фентъзи свят: Светът в поредицата „Възмездители“ е постапокалиптична антиутопия, в която група от свръх човеци си е разпределила познатия ни свят(или поне САЩ, както е в романа) и чрез непобедимите си сили всяват страх и терор сред всички които не им се подчинят.

Магия и Магически системи: В тази поредица Сандърсън отново доказва, че е майстор на създаването на оригинални магически системи. В светът на „Възмездители“ съществуват свръх човеци, наречени Епични, с уникални способности, които автора се е постарал да бъдат максимално уникални и различни от познатите ни от комиксите за супергероите сили. Епичните са три вида: Най-силните са непобедими и притежаващи по няколко свръхмощни сили, дребните епични са с по една не особено смъртоносна способност и третият вид са надарителите – които могат да предават способностите си на обикновенните смъртни. Всеки епичен си има слабо място, дори и най-силните. Епичните са получили силите си по време на явление наречено Злочестие.

Образите: Образите са добре развити, но някак останах с впечатлението, че героите вече са ми познати. През цялото време романът ми напомняше на сюжет който съм чел и най-вече героите. Не мога да определя дали това е плюс или минус, за това ще го оставя без повече коментари. Главния герой Дейвид е дирекно вдъхновен от библейската притча за Давид и Голиат.

Плюсове:

  • Добре структуриран фентъзи свят.
  • Желязно изградена магическа система.
  • Много мистика, интриги и обрати.
  • Динамично действие.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 3,5/5 Добра.

 
1 коментар

Публикувано от на април 11, 2016 в Брандън Сандърсън

 

Етикети: , , , ,

„Априлска жътва“ от Бранимир Събев

Събев, Бранимир – Априлска жътва

Това е четвъртият сборник с разкази на Бранимир Събев.

My Experience: Пътуване с БДЖ между Пловдив и Варна – любимото ми място за четене на български хорър сборници (Явор Цанев, Донко Найденов а сега и Бранимир Събев. Да се готвят Сибин Майноловски и Валентин Попов, че съм запланувал разни пътувания). Та, докато се клатушкам по раздрънканите железопътни релси, задушен от миризмата на некъпани роми, проглушен от неспирните брътвежи на мумифицирани пенсионерки и техните болежки и родствени интриги, достойни за турски сапунен сериал, имам два варианта: Или да се потопя в някой хорър сборник с вдъхновяващи истории, за да се абстрахирам от тегавото пътуване, или ако нямам под ръка хорър сборник, ще ми се наложи да нахраня черните кучета (като прочетете „Априлска жътва“ ще разберете за какво говоря.), които при гореспоменатите обстоятелства винаги огладняват. Затова Предновогодишно се насладих на още топлия, пресен сборник на Бранимир Събев. Тъй като предишния негов, който съм чел е „Хоро от Гарвани“, мога смело да заявя, Бранко не само се развива като писател, но е надскочил българските стандарти, поне в жанровата литература. Общото ми впечатление от сборника е, че е разнообразен от към жанрове (освен хорър, ще намерите фентъзи, фантастика, киберпънк, дори не жанрови разкази) и дори по претенциозните читатели ще си намерят разказче по техния им вкус. А пък ако харесвате хорър и мистерии – тук ще намерите най-доброто написано и то не само в България. Ето какво открих аз по време на Априлската жътва:

1. Лъстиво сърце – 4/5 –  разказ за, бардак № 1 в Лас Вегас и неговите обитатели! Много натуралистичен изказ и силен хорър привкус. Основен плюс – изненадващия финал.
2. Наемник – 5/5 – наемникът е човек, който би извършил всичко срещу съответното заплащане. Залогът за един наемник се покачва, когато е ситуиран във фентъзи сетинг. Явно освен хорър Бранимир умее да пише и фентъзи, при това в него не липсват нито магия, нито битки , нито хумор – те направо бликат от всеки абзац.
3. Водният град – 5/5 – Посапокалиптичен разказ, който ми е един от любимците в сборника. От една страна, защото това е любимият ми жанр, а от друга защото е написан феноменално. Всъщност разказа е толкова добър, че след като го прочетох ми се прииска Бранимир да бе написал цял роман по темата. Джеси е мрачен герой в мрачен свят от близкото бъдеще, доста голяма част от който е под водата. Той е на мисия в родния си град, където трябва да открие лек срещу ужасната болест, върлуваща в световен мащаб.
4. Скрежко – 5/5 – Христина намира Скрежко, мъничко бяло коте, треперещо на студа в зимата и го взима при себе си. Скрежко израства като голям и прекрасен котарак, красив и гушкав. Но той не е само това, а и много повече. Гениален хорър разказ, който вече бях чел и преди и който се убедих, че си заслужава всяко препрочитане. А и вече с други очи гледам на един от котараците си заради приликата с въпросния Скрежко.
5. Големият двубой – 5/5 – едно съревнование, което ще увенчае надпреварата между двама осмокласници.Това е един не жанров разказ, който на пръв поглед стои не на място в този иначе изцяло жанров сборник, но аз се радвам че Бранко го е споделил със своите читатели, защото на мен много ми хареса. Хареса ми, защото той описва моята лична история, такава, каквато аз самият едва ли ще успея да опиша някога, не и толкова добре.
6. Хотел „Макабър” – 5/5 – Хорър за хотел = винаги работеща комбинация.
7. Сурат пазар – 5/5 – Разказът е сред финалистите на конкурса на „Гаяна“, озаглавен „451 градуса по Бредбъри“. Антиутопия и киберпънк в едно. Зашеметяваш разказ, който има същия проблем като „Водният град“- сюжетът му направо си плаче за роман. Златомир Арнаудов притежава дарбата да променя живота на планетата към по-добро, което сериозно удря по политици и престъпници в световен мащаб и е без съмнение най-издирваната личност в близкото бъдеще. Обръчът около него се затяга постоянно, с тревожна бързина. Единствената му надежда да се скрие и придобие нова самоличност се намира в околностите на Истанбул, където се гуши мистериозният Пазар на лица…
8. Вярна и единствена – 5/5 – За Гримвар – огромен, брутален варварин, е трудно да си намери годеница. Защо? Ще разберете ако прочетете разказа. Това е вторият фентъзи разказ в сборника, което доста обогатява жанрово цялата книга,
9. Отмъщение – 4/5 – Историята много ми хареса, дори ми хареса, че успях да предвидя обрата. И все пак точно този поджанр на фантастиката не е по моя вкус. Ако вие харесвате Хан Соло и екшън сцената му в бара от Междузвездни войни, то този разказ ще ви стане любим.
10. № 24 – 5/5 – Венци и Коко са малки момчета, които имат нов учител по биология: Веселин Панчев. Учител, който живее в голяма смрад и мизерия, но разказва много увлекателни истории и е добър с тях. В училището им обаче се появява и друг учител – по математика, който е пълна негова противоположност: строг, сериозен и сякаш крие в себе си… нещо свръхестествено. Момчетата ще разберат, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Гениален разказ, най-вече със зашеметяващия си обрат. А атмосферат вътре. направо тръпки ме побиха, а при мен това се случва рядко.
11. Черните кучета – 5/5 – Щом си сънувал Черните кучета, значи са гладни и трябва да ги нахраниш. В противен случай ще изядат теб. Все още не съм чел предишните два сборника на Бранимир Събев, но от това което вече съм чел, това е личният ми фаворит. С този разказ той толкова високо вдига собствената си летва, че направо не знам как ще се надскача в следващия си сборник.
12. Самак5/5 Кратък и много силен разказ носещ духа на Хайтов и дивите му разкази.
13. Странния случай със съдия Фолсъм – 5/5 – Един класически хорър, който по нищо не личи, че написан от българин. Сякаш е изваден от някой позабравен британски хорър сборник от началото на 20-ти век.
14. Априлска жътва – 4/5 – Вече съм писал за мнението си за този разказ в ревюто на „Вдъхновени от Краля“, за това просто ще се повторя. „Гняв“ беше едно от първите произведения на Стивън Кинг, което четох в средата на 90те. Звучеше ми като твърде голяма фикция. Не можех да си представя, че може да има ученици, които да се въоръжат и да започнат да избиват съучениците си. От тогава има над 40 подобни случая по целия цвят. Винаги съм се питал какво се е въртяло в главата на тези тинейджъри. Благодаря на Бранимир, че ме върна назад във времето и ми припомни, че Кинг вече е отговорил на този мой въпрос. Сцената под душа направо ми накърти и според мен разказа щеше да е перфектен без нея.

Стилът на автора: Натуралистичен, увлекателен, брутален и на места доста оригинален стил с много потенциал, който спокойно може да се конкурира с маститите западни автори. 

Плюсове:

  • Разнообразни в жанрово отношение истории.
  • Увлекателен стил на разказване.
  • В повечето разкази има силен емоционален заряд.
  • Не липсват интересни обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма

Оценка: 5/5 Отличен.

 
 

Етикети: , , ,

„Марудските катакомби“ от Донко Найденов

Донко Найденов - Марудските катакомби

 

„Марудските катакомби“ е фантастична хорър новела от Донко Найденов.

Сюжет: Новела за любителите на психичното напрежение и изненадващия край.
Трима английски изследователи заминават на опасна мисия в Киргизстан, по следите на изчезналия преди три години студент Томас Бергойл. Когато пристигат в Маруд — малко планинско село в полите на Хималаите, където се смята, че е изчезнал Бергойл, — те откриват нещо зашеметяващо…

My Experience: „Марудските катакомби“ е една завладяваща новела, разказана динамично и с Лъвкафтовско напрежение и мистика. Изумително е как новелата започва с нагнетяването на мистика и хорър атмосфера и накрая в един изненадващ обрат се превръща във фантастика с оригинална концепция за света в който живеем. И всичко това събрано в едва стотина странички, в книжка джобен формат, на цената на галон бира. Какво повече му трябва на човек в студените януарски вечери.

Стилът на автора: Донко пише интересни, завладяващи и страховити разкази, пълни с мистерии и загадки по всички канони на жанра хорър.

Плюсове:

  • Интересна фантастична концепция.
  • Лъвкрафтовско развитие на повествованието.
  • Изчистен обаятелен стил.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.

 
1 коментар

Публикувано от на януари 3, 2016 в Български автори, Донко Найденов

 

Етикети: , , ,

„Човекът във високия замък“ от Филип Дик

Филип Дик - Човекът във високия замък

„Човекът във високия замък“ (на английски: The Man in the High Castle) е фантастичен роман написан от американският писател Филип К. Дик през 1962 г. Жанрово книгата може да бъде определена като алтернативна история. Романът печели награда Хюго през 1963 г.

Сюжет: Втората световна война…… неотдавна е завършила. Пърл Харбър, убийството на Рузвелт и последвалият бърз крах на съюзническите войски поставят и Стария, и Новия континент на колене. Италия остава на заден план, Европа е в ръцете на немците, изтокът — на японците, а Северна Америка е разделена на три — от една страна Тихоокеанските щати, под контрола на Япония, западното крайбрежие под германски диктат и напълно зависимата „независима“ централна част…

Семплата немска действителност и обвития в дълбока мистика и полумитични традиции източен свят трудно намират допирни точки в следвоенно време. Вече извън рамките на военните договорености, между бившите съюзници се започва да се усеща напрежение. Издига се стена от недоверие и подозрителност, все по-осезаемо заплашваща да подпали чергата от всички ъгли. Хитлер умира и Райхът се разкъсва между „нови“ и „стари“ фашисти в непрекъсната борба за власт, но въпреки всичко съумява да задържи бившия си съюзник достатъчно технически изостанал, за да не го притеснява. Японците, от своя страна, ни най-малко не се примиряват с изкуственото си „изоставане“ и търсят всеки един удобен случай, поне за да подобрят състоянието си и да поизравнят везните.

My Experience: „Има нещо нередно в този свят.“ Това е едно от основните послания на романа. Той обаче е писан едва няколко години след Втората световна война, когато това послание е имали съвсем друга сила, защото всеки човек на планетата е бил обзет от страховитите си предположения: „Какво би станало ако Хитлер и Япония бяха спечелили войната? Как ли би изглеждал света тогава?“. Аз лично не веднъж съм си задавал въпроса, без да мога да си изградя реалистична визия, докато не се появи сериала „Човекът във високия замък“, който толкова ми хареса, че се зарових и открих е правен по книга. До сега бях свързвал името на Филип Дик единствено с твърда фантастика и стийм-пънк (жанрове които избягвам), и като разбрах, че е автор на такава алтернативна антиутопия, бързо грабнах книгата и я прочетох на един дъх. Накрая въздъхнах разочаровано, защото най-интересното в  „Човекът във високия замък“ е това, което би се случило след края на романа. Продължение няма, защото Дик е написал метафорична книга с идеята, че е добре че не живеем в такъв свят. Точно неизползвания потенциал на оригиналната идея на книгата ме подразни. За мен „Човекът във високия замък“ е една оригинална идея с не дотам добра реализация.

Стилът на автора: Книгата е написана в трето лице и проследява историите на няколко главни герои, чиито сюжети в крайна сметка се преплитат. Философско и социално утопичен – така бих определил стила на Дик, поне в този роман. Като във всяка антиутопия, преобладават политическите възгледи на автора за сметка на сюжетното действие. Той не е разточителен в описанията, използва силни стегнати диалози, но динамиката на сюжета е слаба, главния сюжет е объркан и неясен и в крайна сметка незавършен.

Фентъзи свят: Най-интересното в този роман е именно светът. Алтернативна реалност на нашия свят, петнайсетина години след края на Втората световна война, в който обаче Германия и Япония са спечелили войната.

Образите: Героите в романа са интересно заявени, но малко от тях търпят някакво развитие. Сред по интересните герои са: министъра на търговията Тагоми, който започва постепенно да усеща, че нещо не е наред в този свят и Джулиана Крейн, която запленена от една забранена книга, се впуска в търсене на нейния автор.

Плюсове:

  • Добре структуриран алтернативен антиутопичен свят.
  • Силно послание
  • Мистика, интриги и обрати.

Минуси:

  • не е достатъчно развит потенциала на историята и романа.
  • Преобладаване на авторовите разсъждения за сметка на основното действие в романа.

Оценка: 3.5/5  Добра.

 
Вашият коментар

Публикувано от на декември 15, 2015 в Фентъзи книги, Филип Дик

 

Етикети: , , ,

„Home, sweet home!“ от Явор Цанев

Явор Цанев - „Home, sweet home!“

Това е сборник с разкази на русенският писател и издател Явор Цанев, които можете да си поръчате от издателство GAIANA book&art studio, като изпратите заявка на gaiana@abv.bg  или dracus@abv.bg. Сборникът е номер 6 от колекцията българска фантастика, фентъзи и хорър – „Колекция Дракус“

Анотация: Двадесет и два фантастични и фентъзи разказа, които ще Ви разходят из далечни светове или ще доведат тук, при нас, странни същества.
Минало, настояще, бъдеще и безвремие се сбират, за да разкрият приказни митове, забавни случки и кошмари, сънища и невероятни истории.
Част от разказите са заемали челни места в различни конкурси.

My Experience: Много ми беше трудно да напиша това ревю, по ред причини. Първо реших да пиша за всеки разказ по отделно, но се получи нещо от рода – „ИМЕТО НА РАЗКАЗА“ – 5/5 Великолепен разказ, „ИМЕТО НА РАЗКАЗА“ – 5/5 уникален разказ, „ИМЕТО НА РАЗКАЗА“ – 5/5 страхотен разказ и тн. Въобще свършиха ми епитетите, а те са еднакви за всички разкази. Да разказвам сюжети на разкази от по две три страници е просто безсмислено. Затова ако трябва да обобщя: Всички разкази са великолепни, уникални, изненадващи, пълни с обрати, с щипка хумор, щипа хорър, много въображение и огромна доза фантастика на световно ниво. И понеже ми писна да пиша само суперлативи за Явор Цанев и неговите произведения, защото все трябва да има някакви недостатъци, запретнах ръкави и препрочетох сборника два пъти, с цел да намеря, слабо звено, (излишни моменти, липсващи моменти, неоправдани обрати, редакторски и коректорски грешки, абе какъвто и да е недостатък). Ами не намерих. Тогава си спомних първата ми реакция, когато Явор представи сборника си на Букгакона в Паталеница преди два месеца. Първата  ми реакция беше WTF е това заглавие „Home, sweet home!“. Свършиха ли се българските заглавия? Аз лично бих се замислил преди да си купя книга на български автор със заглавие на английски. Затова отидох тогава при Явор и го попитах в прав текст – „Защо избра такова заглавия?“ Той ми отговори, че така се казва единият от разказите, харесвало му заглавието – затова. След като прочетох сборника осъзнах как това е най-подходящото заглавие, което да обобщи своето съдържание. Докато четях „Home, sweet home!“ се чувствах уютно, като у дома си. Без значение дали автора ме пренасяше на друга планета или в друг фентъзи свят, аз се чувствах на мястото си, място в което ми е приятно, удобно и не ми се иска да напускам. Защото именно това е голямото майсторство на Явор Цанев, той не само умее да пише като Бредбъри и Шекли, той умее да кара читателя да се почувства у дома си. Така че който иска да се опитва да търси кусури на творчеството на Явор Цанев, да заповяда. Аз не успях да намеря.

Плюсове:

  • Разнообразни като жанр разкази.
  • Увлекателен и поетичен стил на разказване.
  • Много обрати и изненадващи финали.

Минуси:

  • Няма.

Оценка: 5/5 Отличен.

 
Вашият коментар

Публикувано от на октомври 27, 2015 в Български автори, Явор Цанев

 

Етикети: , , , , , , ,

„Мъртва магия“ от Кръстю Мушкаров

Кръстю Мушкаров - Мъртва магия

„Мъртва магия“ е дебютния роман на Кръстю Мушкаров, в които се опитва да смеси фентъзи с научна фантастика. Книгата можете да свалите „Мъртва магия“ в електронен вариант от ето тук.

Сюжет: След като намира в жилището си загадъчна жена, появила се там неизвестно как и откъде, Ян я придружава до нейния свят. Подобен на Земята, но подвластен на магията свят, в който Злото има много и различни лица. Чието минало се преплита с миналото на Земята…

My Experience: Много се чудя от къде да го подхвана това ревю. Ще започна с уточнението, че това не е моят тип фентъзи (ако въобще е фентъзи), в което героите са скучновато плоски и еднопластови, просто добри или зли, всесилни и следват еднонишков сюжет. Въпреки това харесвам автори които се опитват да оправдават логично присъствието на магии, паранормални явления, странни същества и тн. По този показател Кръстю се е справил повече от добре, всичко е обосновано, защитено и описано дори оригинално. Но това е заключение след прочитане на цялата книга. С други думи страхотна идея. Реализацията на идеята обаче е друга работа. Започвам със стила. Не ми стана ясно за каква аудитория е предназначена тази книга, защото цялата и фентъзи част е толкова по детски наивна и плоска от към интрига, че чак имах усещането, че гледам детски анимационен сериал от 90-те, в който героите са свръх силни, репликите им плоски и клиширани, злодеят е огромен и страшен и самоцелно зъл(при това само на думи, защото не получава достатъчно екранно време), обрати, паралелни действия и история на втори план няма, за да не се объркват 5-6 годишните зрители. Това хубаво, ако книжката си беше просто детска. Ама не е. Научнофантастичния елемент си е така добре развит и обоснован и с терминология и с научни обяснения, че и велики фантасти на сериозна научна фантастика биха завидели на г-н Мушкаров. С думи прости фентъзи за малки деца и сложна научна фантастика за възрастни не е добра комбинация. Моят съвет към автора е да продължава да пише, защото явно има страхотни идеи, но преди това да вземе малко да прочете как се пише книга. Защото художествената проза зависи от други закони за разлика от научно обоснованата дисертация. Да помисли как да вкара хумор, образност, плътни мотивирани герои, постоянни пречки, обрати и тн. Нека Доброто да спечели на края, но да види читателя, какво е жертвал героя, за да победи, да разберем каква е мотивацията на злодея, да обогати фентъзи света, Да даде малко предистория на героите, какви са им недостатъците. Най-важното – да вкара интрига, защото именно интригата държи вниманието на читателя. Конфликти между героите, също липсват. Не може авторът да пусне един млад красив мъж и две красиви жени чисто голи, и да не прехвърчи нито една искра романтика, да не говорим за любовен триъгълник. Въобще книгата има нужда от сериозно пренаписване, защото иначе идеята и е добра и оригинална.

Стилът на автора: Стила е неясен и трудно определим. Фантастичните елементи са добре обосновани и описани но фентъзи частта е еднопластова, суховата, героите са скучни и безхарактерни, липсват интрига, обрати, хумор, драматични моменти, диалозите са клиширани и информативни. 

Фентъзи свят: Светът в романа е интересно заявен, но недоразвит.

Магия и Магически системи: Магията си изглежда като уж класическа, но всъщност се дължи на едни нанороботи… Да знам че звучи странно, но като прочетете книгата ще видите че всичко си е дори научно обосновано и издържано.

Образите: Героите са големият проблем в романа. Те са всесилни, плоски, немотивирани и необосновани. Липсва ярко изразен представител на злото, при все, че романа е за битката между Доброто и Злото. Главните герои са Ян и Тиана, за които не мога да кажа какви са, защото и автора не ни казва. Просто момче и момиче, които просто попадат в някакъв свят и просто размазват всичкото зло по пътя си.

Плюсове:.

  • Оригинална идея.
  • Прекрасно измислен фентъзи свят, но недоразвит.

Минуси:

  • Скучна повърхностна история.
  • Няма интрига и обрати
  • Скучни еднопластови герои.

Оценка: 3/5 Добра.

 
1 коментар

Публикувано от на октомври 26, 2015 в Български автори, Кръстю Мушкаров

 

Етикети: , , , ,