„Нещо приключва, нещо започва“ от Анджей Сапковски

Анотация: Друидката Висена, тръгнала да изпълни поредната трудна мисия, намира на един кръстопът ранен мъж. Това е Корин, който – в тайнствения сумрак между две книги – ще стане баща на вещера Гералт. Няколко разказа по-нататък вече сме свидетели на сватбата на Гералт и Йенефер, която така и не се е състояла в края на сагата за вещера. И на една болезнена раздяла… „Нещо приключва, нещо започва” събира осем разказа, писани по различно време и по различен повод, в които Анджей Сапковски смело експериментира с жанровете, героите, обстановката и литературната класика. От страниците на тази забележителна книга струят спиращи дъха приключения, неизчерпаемо въображение и умело поднесена ерудиция. Всеки от разказите е придружен с увлекателно представена история на създаването си, а повечето от тях вече са получили признанието на феновете, критиците и съставителите на антологии.

My Experience: „Нещо приключва, нещо започва“ от Анджей Сапковски е много умел рекламен трик, с цел издателство Инфодар да изцоца още някой лев от любимата на много български читатели поредица за Вещера. Аз също се подлъгах че това е продължение на историята която приключи в „Господарката на езерото“. Да, ама – не. Това е просто сборник с осем разкази, два от които са посветени на света на Вещера, но останалите нямат нищо общо. Има добри разкази и странни разкази, но цялостно сборника има един основен недостатък. Сапковски използва много чуждите езици, с повод и без повод, уж като цитати, уж за по-голяма достоверност, но тези чуждоезични вметки толкова затормозяват четенето, че е трудно да проследиш нишките на историите. Ето какво открих в този сборник:

1.Пътят, от който няма връщане – 5/5 – Най-добрият разказ в сборника, разказващ кои са родителите на вещера Геролд и явяващ се нещо като предистория на събитията от поредицата.
2.Музиканти – 3/5 – много странен опит за хорър разказ, базиран на историята за Бременските музиканти.
3.Тандарадай! – 1/5– Нищо не разбрах от тази хорър история, толкова заплетена, че рякото разплитане на финала, ти идва от никъде. Тук автора, направо е прекалил с чуждоезичните вметки.
4.В ямата от бомбата – 4/5 – Антиутопия с някои гениални моменти и леко скучна история. Може би само поляците могат да почувстват атмосферата в разказа.
5.Нещо приключва, нещо започва – 4/5 – Един алтернативен финал на поредицата за Вещера, който за съжаление не се случва, но поне ни оставя с едно приятно чувство за това че всичко може да има и щастлив край.
Боен прах – 1/6 – Неуспешен опит за космическа опера.
Златен следобед – 4/5 – разказ вдъхновен от „Алиса в „Страната на чудесата“, но разказана от Чешърския котарак.
Случаят в Мисчив Крийк – 5/5 – хорър разказ за гонението на вещици в Америка през 17 век.
.

Стилът на автора: Сапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Плюсове:

• Разнообразни жанрово истории.
• Увлекателен стил на разказване.

Минуси:

• Не всички разкази са на нивото на останалите.
• Авторът прекалява с чуждоезичните реплики и цитати.

Оценка: 3/5 Добра.

 

„Господарката на езерото“ от Анджей Сапковски

„Господарката на езерото“ е последната книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски. В България тя е издадена в две книги.

Сюжет: Старият философ Висогота открива в блатата Переплут, където е убежището му от света, девойка с ужасен белег на лицето. Той спасява живота й, а тя му разказва историята си… историята на Цири, която се е превърнала в суров убиец, срещайки смърт на всяка крачка. В същото време Гералт пътува към друидите в опит да открие Цири. Но някой е твърдо решен да му попречи да я намери…Цири, дъщерята на Павета, внучката на Каланте, прапраправнучката на Рианон, потомката на Лара Дорен — Детето на Старата кръв, което ще отвори Вратата на времето. Лястовицата, символът на пролетта и на надеждата, избавителката, тази, която ще отвори Забранените порти, ще посочи пътя към спасението. И ще възвести възраждането на света.

My Experience: „Господарката на езерото“ продължава да държи високото ниво от предишните книги на автора, но определено не е най-добрата. Историята е продължение на заплетения сюжет от „Кулата на лястовицата“. Сюжетът освен пълен с интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора, дълбочина, в тази книга придобива и доста мрачни нотки. Ако книгата беше със сто страници по-кратка, щеше да  е перфектна. Всички основни сюжетни линии са перфектно развити, но има твърде много излишни герои и обстоятелства, на които автора е обърнал твърде много внимание. Малко са авторите като Толкин и може би Мартин, които могат да развиват над двайсет герои едновременно. Колкото и да му се ще на Сабковски, той не е Толкин. Разочарован съм и малко от финала, но това си е е мое виждане върху историята, която уж беше сага за вещера, а се превърна в сага за Цири.

Стилът на автора: Сапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

• Увлекателни история.
• Колоритни персонажи.
• Обрати.
• Прекрасно измислен фентъзи свят.
• Динамичен сюжет.
• Кървави битки.

Минуси:

• Излишни моменти.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

„Кулата на лястовицата“ от Анджей Сапковски

„Кулата на лястовицата“ е шестата книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски.

Сюжет: Старият философ Висогота открива в блатата Переплут, където е убежището му от света, девойка с ужасен белег на лицето. Той спасява живота й, а тя му разказва историята си… историята на Цири, която се е превърнала в суров убиец, срещайки смърт на всяка крачка. В същото време Гералт пътува към друидите в опит да открие Цири. Но някой е твърдо решен да му попречи да я намери…Цири, дъщерята на Павета, внучката на Каланте, прапраправнучката на Рианон, потомката на Лара Дорен — Детето на Старата кръв, което ще отвори Вратата на времето. Лястовицата, символът на пролетта и на надеждата, избавителката, тази, която ще отвори Забранените порти, ще посочи пътя към спасението. И ще възвести възраждането на света.

My Experience: „Кулата на лястовицата“ продължава да държи високото ниво от предишните книги на автора, дори мога да заявя че това е най-добрата книга на автора. Историята е продължение на заплетения сюжет от „Огнено кръщение“. Сюжетът освен пълен с  интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора, дълбочина, в тази книга придобива и доста мрачни нотки. Предвещавайки назряващата опустошителна война, която назрява в този разкъсван от интриги фентъзи свят, „Кулата на лястовицата“ запалва все повече интереса ми към следващите книги от поредицата. Искрено се надявам те да не ме разочароват.

Стилът на автора: Сапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

• Увлекателни история.
• Колоритни персонажи.
• Обрати.
• Прекрасно измислен фентъзи свят.
• Динамичен сюжет.
• Кървави битки.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 5/5 Отлична.

 

„Огнено кръщение“ от Анджей Сапковски

„Огнено кръщение“ е петата книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски.

Сюжет: Над света е надвиснала опасност да потъне в хаос и мрак, ако бъде лишен от магията и прогреса и бъде удавен в кръв и варварство. Ако магията загине, светът също ще загине. Затова е дошло времето за огнено кръщение, което да донесе пречистване и изкупление. Бъдещият крал на света трябва да се роди в Нилфгард, затова император Емхир се нуждае от гена на Старата кръв и от Цири, наследницата на Цинтра. С надеждата да открие Лъвчето, Гералт се отправя към Нилфгард, придружаван от Лютичето и верен помощник, когото открива при дриадите. Ще успее ли да достигне целта си и къде в действителност се намира Цири? Какви са целите на новата тайна организация, създадена да служи на делото на магията? Всичко ще бъде решено в изпитание с огън.

My Experience: След празничните угощения, най-после успях да дочета „Огнено кръщение“. Започнах я в края на декември и я дочетох чак сега, но това не е защото книгата е скучна. Напротив с удоволствие се промъквах във вълшебния свят на Гералд от Ривия, кагато имах възможност да си открадна малко свободно време, от натоварения ми с трапези график. „Огнено кръщение“ продължава да държи високото ниво от предишните книги на автора. Историята е продължение на заплетения сюжет от „Време на презрение“. Сюжетът освен пълен с  интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора, дълбочина, в тази книга придобива и доста мрачни нотки. Предвещавайки назряващата опустошителна война, която назрява в този разкъсван от интриги фентъзи свят, „Огнено кръщение“ запалва все повече интереса ми към следващите книги от поредицата. Искрено се надявам те да не ме разочароват.

Стилът на автора: Сапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

• Увлекателни история.
• Колоритни персонажи.
• Обрати.
• Прекрасно измислен фентъзи свят.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

„Време на презрение“ от Анджей Сапковски

„Време на презрение“ е четвъртата книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски.

Сюжет: Светът ще загине, обхванат от студ, и ще се възроди заедно с новото слънце. Ще се възроди от Старата кръв, Кръвта на елфите. От кръвта на Фалка ще се роди отмъстител, който ще разруши Стария свят и върху неговите руини ще съгради нов. Този отмъстител трябва да е синът на Цирила, последната от рода на кралица Каланте, Лъвицата от Цинтра. Но страшната новина за смъртта на Лъвчето, принцесата на Цинтра, е потвърдена. Дошло е Времето на Края, Време на презрение. Родени от Празника на жътвата, Децата на Времето на презрение ще възродят приказката за Старата кръв и Фалка в един свят, в който кралете са престанали да се доверяват на магьосниците и над който е надвиснала война.

My Experience: „Време на презрение“ продължава дадържи високото ниво от предишните книги на автора. Историята е продължение на заплетения сюжет от „Кръвта на елфите“. Сюжетът освен пълен с  интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора,  дълбочина, в тази книга придобива и доста мрачни нотки. Предвещавайки назряващата опустошителна война, която назрява в този разкъсван от интриги фентъзи свят, „Време на презрение“ запалва все повече интереса ми към следващите книги от поредицата. Искрено се надявам те да не ме разочароват.

Стилът на автора: Сапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

• Увлекателни история.
• Колоритни персонажи.
• Обрати.
• Прекрасно измислен фентъзи свят.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

„Кръвта на елфите“ от Анджей Сапковски

 „Кръвта на елфите“ е третата книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски. Романът е носител на наградата „Януш Зайдел“ за най-добър роман за 1994 г. и е номинирана за наградата „Легендите на Дейвид Гемел“ през 2008 г.

Сюжет: Нашата история, историята на този свят, познава подобни случаи. От стотици години хората и нехората — елфите, нилфгардците, гномите, джуджетата, полуръстовете — успяват да живеят заедно, да се убедят взаимно, че се различават много малко едни от други. Но нилфгардците завладяват и опустошават Цинтра, слагайки по този начин край на мирното съжителство. След смъртта на родителите си, принцеса Цири изчезва. Вещерът Гералт, за когото тя е предопределена, намира момичето в гората сред дриадите и я спасява. Смутните времена ги отвеждат в крепостта Каер Морхен — самотното, изгубено сред планините седалище на вещерите. Тук Цири ще расте свободна, здрава, защитена. Когато елфическата пророчица предсказва, че светът ще се възроди с помощта на Белия пламък и Бялата кралица, видовете се вкопчват в безмилостна битка, в която може да има само един победител, един оцелял. Защото наградата е абсолютната власт.

My Experience: „Кръвта на елфите“ е още едно ниво по-добра от предишните две книги на автора. Историята е продължение на заплетения сюжет от „Мечът на истината“. Сюжетът освен пълен с  интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора,  дълбочина, в тази книга придобива и доста мрачни нотки. Предвещавайки назряващата опустошителна война, която назрява в този разкъсван от интриги фентъзи свят, „Кръвта на елфите“ запалва все повече интереса ми към следващите книги от поредицата. Искрено се надявам те да не ме разочароват.

Стилът на автора: Сапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

• Увлекателни история.
• Колоритни персонажи.
• Обрати.
• Прекрасно измислен фентъзи свят.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

„Меч на съдбата“ от Анджей Сапковски

 „Последното желание“ е втората книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски. Представлява сборник с разкази за приключенията на вещера Гералт и съдържа разказите – „Границата на възможното“, „Парче лед“, „Вечният огън“, „Малка саможертва“, „Мечът на предопределението“ и „Нещо повече“.

Сюжет: Гералт от Ривия отново броди из фантастичния свят на нашето вчера или утре. Той е наемник, убива чудовища, но си има свой морален кодекс, който му забранява да наранява хора, освен при самозащита. Гералт ще пътува в компанията на ловци на дракони и ще се сприятели с дракон, ще страда от мъките на любовта, ще спаси поредния град от василиск, и дори ще стане преводач на влюбен княз и русалка, но вечно ще е следван по петите от онази, на която никой не може да избяга — смъртта.Това е уникално по рода си фентъзи, в което хуморът, приказките и мъдростта се преплитат така, че не можем да се откъснем от самобитния му свят. Ще придружим вещера в странстванията му, които макар привидно да нямат определена посока, често следват свой, неотклонен маршрут към предопределението.

My Experience: „Меч на съдбата“ е едно ниво по-добра от предишния сборник на автора. В тази книга открих почти всичко каквото очаквах – интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора, но освен приключения тази книга се отличава и със дълбочина. Чрез историите за вещера Гералд, Сапковски навлиза дълбоко в философските дебри, разнищвайки темите които са го валнували. Това определено не означава, че книгата не е добра или че не ми е харесала, напротив, поредицата „Вещерът“ се издигна по-високо в класациите ми за любимо фентъзи.

Стилът на автора: Сапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко, за което се сещате като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е на много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

• Увлекателни история.
• Колоритни персонажи.
• Обрати.
• Прекрасно измислен фентъзи свят.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 4,5/5 Отлична.

 

„Последното желание“ от Анджей Сапковски

„Последното желание“ е първата книга от поредицата „Вещерът“ на полския писател Анджей Сапковски. Представлява сборник с разкази за приключенията на вещера Гералт и съдържа разказите – „Вещер“, „Зрънце истина“, „По-малкото зло“, „Въпрос на цена“, „Краят на света“ и „Последното желание“.

Сюжет: Наемници, специално обучени да се борят с чудовища, вещерите са оръжия в човешки облик, чиято цел е да запазят крехкото равновесие в един свят на крайности и кървави конфликти. Променен от тайните алхимии на своите наставници, младият вещер Гералт от Ривия постепенно се превръща в смъртоносен войн, който се сражава без боязън и с най-жестоките чудовища на своя свят — вампири, стреги, кикимори. Бродещ от кралство в кралство и от битка в битка, Гералт постепенно се превръща в легенда, а историите за неговите приключения плашат, вдъхновяват, забавляват всеки, имал късмета да ги прочете…

My Experience: В тази книга открих почти всичко каквото очаквах – интересни истории, разнообразни същества, великолепно описани битки, прекрасен стил на автора и все пак книгата някак не успя да ме омагьоса напълно и я четох, малко така – между другото. Това определено не означава, че книгата не е добра или че не ми е харесала, напротив, просто за сега поредицата „Вещерът“ не се издига много високо в класациите ми за любимо фентъзи.

Стилът на автора: Сапковски пише класически фентъзи истории с много магии, зловещи същества, рицари, красиви девойки и въобще всичко за което се сещате, като чуете фентъзи. Но колкото и приказно и увлекателно да поднася историите си автора, стилът му се отличава с много хумор, пиперлив език и добре заплетени ситуации. Като цяло стилът му е много високо ниво и ще се хареса, както на малките, така и на големите читатели, макар че аз самият бих го класифицирал по скоро към Adult-fantasy жанра.

Фентъзи свят: Светът в романа е от класическия средновековен тип и пълен със същества от славянската и келтската митология като – елфи, джуджета, джинове, вещици, вампири, върколаци, кикимори, дяволи и много други.

Магия и Магически системи: Магическата система е класическа – посредством заклинания и вълшебни предмети.

Образите: Образът на вещера Гералт е стереотипен за фентъзито – силен и доблестен войн с магични способности. Останалите персонажи са колоритни и добре описани, а като любим образ в книгата мога да откроя този на спътника на Гералт в някои от приключенията му – трубадура Лютичето.

Плюсове:.

• Увлекателни истории.
• Колоритни персонажи.
• Обрати.
• Прекрасно измислен фентъзи свят.

Минуси:

• Няма.

Оценка: 4/5 Много добра.